ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 29.07.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито
заседание на двадесет и девети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията административно дело №561 по описа на съда за 2021
година, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е образувано по жалба
от Х.Х.П., с постоянен адрес:***, подадена чрез пълномощника му адв.М.В.М., с
посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, срещу „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., р-н О., ул.„П. В.“ №**, ет.**, представлявано от законните си
представители Н. Й. С., И. Ц. К.и Я. Б. Я..
В жалбата се твърди,
че на 11.03.2021 г. от името на доверителя си Х.Х.П., адвокат М. изпратил чрез
електронна поща молба/искане към „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, на основание чл.20 от Регламент (ЕС) 679 от 2016 г. на Европейския парламент и на
Съвета, в качеството му на субект, на когото се обработват личните данни. С нея
поискал да му бъдат предоставени личните му данни, използвани във връзка с
договор за паричен заем №5442461 от 25.05.2018 г. Бил изискал данните и
въпросния договор, тъй като Х.П., в качеството си на кредитополучател и Вива
Кредит ООД, с ЕИК *********, в качеството си на кредитодател, били сключили
този договор, и въз основа на този документ и подписването му в частност се
обработвали личните му данни. Същите тези данни, както и носителят на данните,
били предоставени във връзка с договор за цесия на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, което дружество също в качеството си на
администратор на лични данни, се предполагало, че обработва данни на Х.Х.П. по
смисъла на чл.6 от Регламент (ЕС) 679 от 2016 г. С молбата се желаело както
предоставяне на копие от договора за заем, така и погасителния план към него,
както и общите условия на Дружеството към момента на сключване на правоотношение,
тъй като тези документи представлявали неразделна част от основния документ по
смисъла на чл.11 от ЗПК. Отделно от това, по смисъла на чл.11, т.12 от ЗПК била
изискана информация относно погасения размер на задължението на Х.Х.П. към „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД към датата на депозиране на искането,
като за целта било помолено да бъде извършена разбивка по пера, а именно:
разноски (извънсъдебни и съдебни),
такси, неустойки, законна лихва за забава, възнаградителна лихва и главница.
В жалбата се
твърди, че към 14.04.2021 г. все още не бил получен отговор на това искане. В
тази връзка, и предвид обстоятелството, че срокът по смисъла на чл.12, т.3 от Регламент
(ЕС) 679 от 2016 г. бил изтекъл, за Х.П. бил възникнал правен интерес на
основание чл.38, ал.3 от ЗЗЛД да депозира настоящата жалба, с която молел съда
да постанови решение, с което да задължи „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД да предостави информация какви негови лични данни обработва,
на какво основание, и да задължи същото дружество да му предостави договор за
паричен заем №5442461 от 25.05.2018 г., погасителния план и общите условия към
него, предвид обстоятелството, че тези документи били носители на лични данни.
Развиват се
съображения, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД било
администратор на лични данни и било задължено по смисъла на чл.12 от Регламента
за предприемане необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация,
която се отнася до обработването, на субекта на данните, в кратка, прозрачна,
разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език. На основание чл.15 от
Регламента Х.П. имал право да получи от администратора потвърждение дали се
обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до
данните и информацията за целите на обработването им, съответните категории
лични данни и получателите или категориите получатели, пред които са, или ще
бъдат разкрити личните данни, както и да получи копие от личните данни, които
са в процес на обработване.
Сочи се също, че
между страните било образувано гражданско дело №1671 от 2019 г. по описа на
Районен съд – Димитровград, в което производство „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД твърдяло, че вземането е придобито на основание
договор за цесия с Вива Кредит ООД, но нито договор за цесия, нито договор за
заем не били приложени по съответното производство. Такъв не бил приложен и по
образуваното изпълнително дело, след издадения изпълнителен лист във въпросното
съдебно производство.
Твърди се, че
мълчаливият отказ на администратора на лични данни бил неаргументиран и в пряко
нарушение на всички разпоредби на Регламент (ЕС) 679 от 2016 г. В договора
не се съдържали данни на трети лица, нямало конфиденциална информация, която да
засяга други правни субекти, документът свободно можело да бъде предоставен в
структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат на Х.П..
В петитума на
жалбата е формулирано искане съдът да задължи „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, гр.София, да предостави в едномесечен срок на Х.Х.П. цялата
информация относно това как се обработват личните му данни, на какво основание,
както и да задължи дружеството да му предостави копие от договор за паричен
заем №5442461 от 25.05.2018 г., сключен между Х.Х.П. и Вива Кредит ООД, ведно с
погасителния план по него, съдържащи неговите лични данни.
Жалбата на Х.Х.П.
първоначално е постъпила в Административен съд – София град, заведена под
вх.№13236/16.04.2021 г.
С Разпореждане
от 29.04.2021 г. съдът е оставил жалбата без движение, с указания в 7-дневен
срок от получаването на съобщението подателят да уточни предмета на оспорването
– административен акт, действие или бездействие на административен орган и кой
е органа. Съобщението с указанията на съда е изпратено на съдебния адрес
на жалбоподателя и получено от неговия
пълномощник срещу подпис на 19.05.2021 г.
С депозирана по
електронен път на 25.05.2021 г. по делото молба с вх.№18118/26.05.2021 г.
оспорващият уточнява предмета на спора, като сочи, че законодателят бил
предоставил на субекта на данните и алтернативната възможност, уредена в чл.39
от ЗЗЛД. Жалбоподателят бил избрал тази възможност, като сезирал компетентния
административен съд за произнасяне по законосъобразността на бездействието на
администратор на лични данни. Въпреки това, предвид обстоятелството, че „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД не можела да издава индивидуални
административни актове, с оглед разпоредбата на чл.21 от АПК, било поискано от
съда единствено да установи с мотивите си незаконосъобразния мълчалив отказ от
страна на администратора на лични данни и да се задължи администратора да
предостави цялата поискана информация.
След изпращане
на копие от жалбата до „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, от
същото дружество, представлявано от управителя Я. Б. Я., чрез пълномощника му
адв.Е. Д., по делото е постъпило Становище вх.№14246/23.04.2021 г., ведно с приложени
доказателства.
В становището се
сочи, че дружеството подробно разгледало подадената молба от Х.Х.П. чрез
пълномощника му адвМ., постъпила по електронен път на 11.03.2021 г. и преди
изтичане на законоустановения 30-дневен срок, още на 01.04.2021 г. предоставило
изисканата информация на имейл *******@******.**, посочен в
молбата като адрес за комуникация, включително изброените становище, Договор за
паричен заем №5442461 от 25 май 2018 г., ведно с уведомление за извършена цесия
по чл.99, ал.3 от ЗЗД и обратна разписка към него, справки и формуляр.
Дружеството
счита, че от негова страна надлежно са изпълнени всички изискуеми задължения в
пълен обем и срок, поради което отправените към него претенции и искания в
настоящото производство са неоснователни. Моли производството да бъде
прекратено като недопустимо, поради липса на правен интерес и предмет на
същото, или алтернативно – като неоснователно, поради изпълнение на изискуемите
действия и предоставяне на изисканата информация, данни и документи.
В хода на
проверката относно валидността на упражненото право на оспорване, настоящия
състав на съда установи следното:
Подведомствеността
на административните съдилища е определена с разпоредбата на чл.128 от АПК,
като съдебно-административното производство се развива по реда на дял трети от
АПК, в съответствие с вида на исканата защита от актовете, действията и
бездействията на административните органи.
Съгласно чл.21,
ал.1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или
изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган
или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както
и отказът да се издаде такъв акт. Хипотезите на ал.2, ал.3 и ал.4 на чл.21 от АПК визират характеристиките на другите видове индивидуални административни
актове. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок се
смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
По смисъла на
цитираните разпоредби, административният акт представлява властническо
волеизявление на административен орган или друг овластен да действа като такъв
орган, издаден въз основа и в изпълнение на закона, при осъществяване на
дейност на изпълнителната власт, с който се пораждат, изменят или прекратяват
административни или други правоотношения.
Съгласно § 1,
т.1 от ДР на АПК, „административен орган“ е органът, който принадлежи към
системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни
правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи
публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Следователно
под административен орган се разбира орган, който принадлежи към системата на
изпълнителната власт, т.е. е определен по критерии и място в системата на
държавата, и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа
на закон, определен с оглед характера на предоставената държавна власт.
В случая е
безспорно, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, срещу което
дружество е насочена жалбата, като частноправен субект, за който няма данни да
упражнява публично-правни функции, не представлява административен орган по
смисъла на закона, респективно същото дружество не може да издава (било то изрично, или посредством изразено с действие
или бездействие волеизявление), индивидуални
административни актове. Оттук следва и че непроизнасянето на дружеството в срок
от сезирането му с молба, не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58,
ал.1 от АПК.
Доколкото липсва
годен за съдебно оспорване административен акт – изричен или мълчалив отказ, то
процесната жалба, подадена срещу мълчалив отказ на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД да се произнесе по постъпила в дружеството на
11.03.2021 г. молба от Х.Х.П., е процесуално недопустима за разглеждане на
основание чл.159, т.1 от АПК – актът, срещу който е насочена жалбата, не
подлежи на оспорване.
Жалбата е
процесуално недопустима за разглеждане и в случай, че се прецени като
депозирана на основание чл.39, ал.1 от ЗЗЛД.
Разпоредбата чл.39,
ал.1 от ЗЗЛД предвижда, че при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС)
2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на
администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
В случая не са
конкретизирани действия и актове на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, извършени, или издадени, в качеството му на администратор на
лични данни, с които да се нарушават права на жалбоподателя като субект на
данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, за да има годен обект на съдебен
контрол по реда на АПК. Твърденията в жалбата и в уточняващата я молба са
еднопосочни – че дружеството, администратор на лични данни, не е предоставило в
срок поискани му с молба от Х.Х.П. данни и документи.
От писменото
Становище на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и приложените
към същото доказателства за електронна кореспонденция, се установява, че отговор
на молбата на Х.Х.П. е изготвен, под формата на Становище с дата 31.03.2021 г.,
подписано от управителя Я. Я., което, ведно с изброените приложения (л.28-л.34 по делото на АССГ)
е изпратено на електронния адрес на неговия пълномощник на 01 април 2021 13:53 (л.25
по делото на АССГ) включително е видно, че към отговора е прикачен файл с
наименование Договор 5442461_25.05.2018.7z. Тоест установява се, че обективно няма и
бездействие, с което администраторът на лични данни хипотетично да нарушава
права на жалбоподателя, тъй като поисканата от последния информация му е
предоставена.
Настоящият
съдебен състав намира, че и при този вид производства, за чието разглеждане се препраща
към реда на Административнопроцесуалния кодекс, следва да намери приложение
общата разпоредба на чл.147, ал.1 от АПК, според която право да оспорват
административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или
законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда
задължения. Съществуването на правен интерес е положителна процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата по
същество и за нейното наличие съдът е длъжен да следи служебно.
Процесуалноправният
интерес на Х.Х.П. от обжалване в случая се обосновава с непредоставянето на
данни и документи, каквито са представени на субекта, с оглед на което за него необходимостта
от търсената съдебна защита е отпаднала.
Ето защо жалбата се преценява като недопустима и на основание чл.159, т.4 от АПК – оспорващият няма правен интерес от оспорването. Жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.Х.П. ***, срещу мълчалив отказ на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД,
гр.София, по молба за предоставяне на информация по ЗЗЛД.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.дело №561/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: