РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. ХАСКОВО, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Ж. М. Д.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско
дело № 20235600500732 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от В. П. В..
С Решение № 140/01.08.2023 г., допълнено по реда на чл. 250 от ГПК
с Решение № 151/07.09.2023 г., постановени по гр.д. №153/2023 г. Районен
съд - Харманли е отхвърлил предявените обективно съединени искове с
правни основания чл. 344 ал. 1, т. 1 , 2 и 3 от Кодекс на труда от В. П. В. ЕГН
**** от ****, против СУ „Неофит Рилски“ гр. Харманли, представлявано от
*** В. С. П., а именно: да се признае уволнението му, извършено със Заповед
№ *** г., за незаконно и да се отмени; да бъде възстановен ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност; да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца обезщетение за времето, за което е останал без работа за
периода 19.12.2022 г.- 19.06.2023 r. в размер на 10 025.52 лв. - при брутно
трудово възнаграждение през месеца, предхождащ уволнението, в размер на 1
670.92 лв. (възнаграждението му за м. ноември 2022 г.), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното и изплащане.
1
С Решение № 140/01.08.2023 г. съдът е осъдил В. П. В. да заплати на
СУ „Неофит Рилски“ гр. Харманли, деловодни разноски в размер на 1 600.00
лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Недоволен от Решението е останал въззивникът В. П. В., като го
обжалва в законоустановения срок. Счита същото за неправилно и
немотивирано. Набляга, че в сключения трудов договор не е посочено дали е
сключен като безсрочен или срочен такъв. Изтъква, че трудовото
правоотношение е прекратено на неправилно посочено правно основание –
чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – поради изтичане на срока. В тази връзка добавя, че
посоченото правно основание в Заповедта касае само срочните трудови
договори, което води до извод за незаконосъобразност на последната.
Моли съдът да постанови решение, с което да уважи така
предявените искове и да му бъдат присъдени разноски.
Срещу Решение № 151/07.09.2023 г., с което по реда на чл. 250 е
допълнено Решение № 140/01.08.2023 г. в частта на първия постановен
диспозитив, е подадена втора въззивна жалба от страна на В. П. В. с
идентично съдържание и доводи с първата такава.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на
въззивните жалби от въззиваемата страна СУ „Неофит Рилски“ гр. Харманли.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът се
представлява от адв. Й., която поддържа жалбите и моли същите да бъдат
уважени. Въззиваемият се представлява от адв. К., който моли за
потвърждаване на решението.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен
акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е
процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
2
при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
РС - Харманли е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, предявени от ищеца В. П. В.
против ответника СУ „Неофит Рилски“ гр. Харманли.
По делото е безспорно установено, че страните са били в
трудовоправни отношения, възникнали от сключен между тях Трудов договор
№ **** г. по силата на който е възникнало трудово правоотношение, по което
ищецът е заел длъжността „***“ , код по НКПД ****, в СУ „Неофит Рилски“
гр. Харманли, считано от 15.09.2022 г.
Процесния трудов договор е сключен на основание чл. 70, ал. 1 от КТ.
В т. 4 на договора е посочено, че същият е със срок за изпитване 6 месеца
/15.03.2023 г./ в полза на работодателя.
Със Заповед № **** г. на Директора СУ „Неофит Рилски“ гр.
Харманли, издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 71, ал. 1 от КТ., е
прекратено трудовото правоотношение с В. П. В. считано от 19.12.2022 г.
Като причина за прекратяване на същото е посочено „Поради изтичане на
уговорения срок.“
В хода на първоинстанционното производство е назначена и
изслушана съдебно счетоводна експертиза за установяване на обезщетението
по чл. 225 ал.1 от КТ. В изготвеното заключение вещото лице определя два
варианта на обезщетение - съответно в размер на 10 025.52 лв. и 9 699.60 лв.,
в зависимост от размера на трудовото възнаграждение получено от ищеца за
пълен работен месец: 1 670.92 лв. - за м. ноември и 1 616.60 лв. - включващ
основна заплата и клас прослужено време.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички сочени от страните доказателства, които са били съотносими и
необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и
връзките между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и
относими доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че
3
предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ са неоснователни, поради което ги е отхвърлил. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят
изцяло от настоящата инстанция, поради което препраща към тях. В
настоящата инстанция не се представиха доказателства, които да навеждат на
изводи, различни от направените от първоинстанционният съд. Не са
направени и оплаквания и искания по чл. 266, ал. 3 ГПК.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Трудов договор № **** г. е сключен на основание чл. 70, ал. 1 от КТ -
когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя
да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от
договор със срок за изпитване до 6 месеца. Не може да бъде споделен
аргументът на въззивника, че не било ясно дали договорът не е срочен, което
би обосновало приложение в настоящия случай на втората хипотеза на чл. 70,
ал. 1 от КТ - когато за работата е определен срок, по-кратък от една година –
срокът за изпитване е до един месец. Видно от съдържанието на Договора в
същия не е заложен срок за извършване на работата. По аргумент от чл. 67,
ал. 2 от КТ трудовият договор се смята сключен за неопределено време освен
ако изрично не е уговорено друго.
Действително, в т. 4 на Договора след отбелязването, че същият се
сключва със срок за изпитване 6 месеца се съдържа дата – 15.03.2023 г.
Процесната дата се намира в средата на изречението, преди уточнението, че
срокът е в полза на работодателя, и представлява крайния момент на същия
този шестмесечен срок /15.09.2022 г. – 15.03.2023 г./. Сключването на срочен
трудов договор за срок от 6 месеца в конкретния случай противоречи и на
житейската логика – същият е с начална дата започването на учебната година
– 15.09.2022 г., и би изтекъл във време след започването на втория учебен
срок в рамките на учебната година 2022-2023 г. и далеч преди нейното
приключване.
Не се споделят и доводите за неправилно правно основание за
прекратяване на трудовия договор. Заповед № **** г. е издадена от
Директора на СУ „Неофит Рилски“ гр. Харманли, тоест от компетентен
орган. Действително, в същата е посочена неправилна правна разпоредба за
прекратяването на трудовия договор – чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, но се съдържа
4
и правилната такава – чл. 71, ал. 1 от КТ. По аргумент от последната
работодателят разполага с правото едностранно да прекрати договора без да е
необходимо да мотивира защо приема, че работникът не може да изпълнява
възложената работа. В конкретния случай с издадената Заповед е прекратено
трудовото правоотношение три месеца и четири дни след неговото
възникване и преди изтичането на уговорения в полза на работодателя
шестмесечен срок за изпитване. Посочването на неправилно правно
основание в Заповедта заедно с правилното такова не влече материална
незаконосъобразност на същата.
С оглед изложеното настоящата инстанция стига до извод, идентичен
с този на първата такава - искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
неоснователен, прекратяване на трудовото правоотношение е извършено на
съществуващо в закона основание, при наличието на елементи от състава на
съответното материално-правно основание и при липса на нарушение на
процесуалните правила.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ:
Неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ обуславя неоснователност и на претенциите за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ, предвид техния акцесорен характер и обусловеността им от
уважаването на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 140/01.08.2023 г., допълнено по реда на чл.
250 от ГПК с Решение № 151/07.09.2023 г., постановени по гр.д. №153/2023 г.
по описа на Районен съд – Харманли.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
5
едномесечен срок, считано от датата на обявяването му - 17.11.2023 г., за
която дата страните са уведомени в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6