Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 215
31.03.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 173 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.М., с ЛНЧ **********,
гражданин на А., с адрес: гр. Л., ***, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв. Г.В.
от ППЗБМ-БХК, против Решение №П-1/14.02.2022г. на Интервюиращ орган към
Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което не е допусната последващата му
молба с рег. №УП-11649 от 07.02.2022г. до производство за предоставяне на
международна закрила.
В жалбата се твърди, че последващата молба била
обоснована с новонастъпилите обстоятелства и радикална промяна в обстановката в
държавата на оспорващия А., настъпили след влизане в сила на предходния отказ
на решаващия орган, чрез пълното завладяване на държавата през м. август 2021г.
от ислямисткото движение „Талибан“. Освен отношението им към западния начин на
живот, отричането на правата на жените и общото драстично ограничаване на
правото на свободен избор дали да се спазват или не налаганите от тях
религиозни обичаи и порядки, талибаните подлагали на преследване всички лица,
които по какъвто и да е начин са сътрудничили на предишната власт, подкрепяна
от водената от САЩ коалиция. Договорите за доставки на местни продукти за
предишната власт били предпоставка за това оспорващият да попадне във фокуса на
тяхното враждебно внимание и действия – основание по чл.8 ал.1 от ЗУБ.
Същевременно, дори и да имал желание да се завърне в А., сочи, че не би могъл да
го направи по обективни причини и липсата на функциониращо посолство и
невъзможност да бъде организирано легалното му връщане в държавата му на
произход. Счита, че тези обстоятелства кореспондирали с основанията по чл.13
ал.2 от ЗУБ – нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение
или относно държавата му по произход. Твърди се, че доводите на решаващия орган
били превратни и в противоречие с нормата на чл.13 ал.2 от ЗУБ. Действително,
преценката за допустимост на последващата молба за международна закрила
съгласно чл.76б ЗУБ можело да се извърши единствено въз основа на писмени
доказателства и без провеждане на интервю по чл.63а ал.1 от ЗУБ за събирането
на гласните му показания. Същото обаче не означавало, че органът бил освободен
от задължението си да събере служебно и прецени доказателства във връзка със
заявленията на оспорващия, каквото било изискването на чл.63 ЗУБ, вр. чл.36
ал.1 АПК, нито, че не може да се позовава на ноторни обстоятелства по реда на
чл.144 АПК във връзка с чл.155 ГПК. Ситуацията в държавата на произход на
оспорващия А. и повторното ѝ завладяване на талибаните през м. август
2021г., както и техните възгледи и действия, били общоизвестни факти и съгласно
закона не се нуждаели от доказване. В оспорения акт не се съдържали данни
решаващият орган да е събрал каквито и да било доказателства, на чиято основа
да е извършил преценката за ситуацията в държавата на произход на оспорващия.
Доколкото обаче тя била съществена за преценката за наличието или липсата на новонастъпили
обстоятелства съгласно хипотезата на чл.13 ал.2 от ЗУБ, този пропуск се явявал
съществен, тъй като ако не бил допуснат, административният орган можело да
стигне до различен правен извод. В оспорвания акт бил изложен напълно изолиран
от контекста пасаж от справка, изготвена от самия административен орган.
Сигурността на държавата по произход търпяла непрекъснато развитие и промяна,
като всеки решаващ орган или съд следвало да отчита ситуацията такава, каквато
била към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и
доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за
сигурността за живота на търсещия убежище, следвало да са актуални. Поради това
административният орган следвало да събере доказателства относно актуалната
обстановка в А., въз основа на нея да прецени дали ситуацията в нея сочи на
наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ,
който да е до степен на безогледност и/или повсеместност като обхваща цялата
територия на тази страна, както и живота, и здравето на всеки цивилен, намиращ
се на тази територия сам по себе си да е изложен на реален риск от
посегателство – т.е. да прецени наличие на такъв вътрешен или международен
конфликт на цялата или на част от територията на А., който да се обхваща от
разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските
общности (СЕО) по тълкуването на чл.15 б.“в“ от Директива 2004/83 ЕО (отм.). Моли се да бъде отменено обжалваното решение и
да се върне преписката на административния орган с указания молбата да бъде
допусната до разглеждане в производството за предоставяне на международна
закрила.
Ответникът - Интервюиращ орган при ДАБ (П. К.), чрез процесуален
представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага доводи за
законосъобразност на оспореното решение, респ. за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
През 2016г.
с молби вх. №105400-3364/05.10.2016г., подадена в СДВНЧ – София, Дирекция
„Миграция“ и вх. №4931/06.10.2016г. (л.90, 89), двете регистрирани в ДАБ под
рег.№УП 11649/06.10.2016г., жалбоподателят А.М. поискал от властите на
Република България закрила.
Търсещият
закрила бил регистриран в ДАБ чрез попълнен регистрационен лист (л.87), в който
е записан като А.М., гражданин на А., с постоянен адрес в А., пров. Н., общ. Х.,
с. М., без документи за самоличност, етническа принадлежност ***, религия ***,
професия ***, с ***образование, ***.
Като част от
производството по предоставяне на закрила, с молителя било проведено интервю на 06.10.2016г. (л.75-77).
В хода на същото А.М. заявил, че преди два месеца напуснал А. и нелегално
преминал в Пакистан, оттам пак нелегално преминал в Иран, откъдето преминал в
Турция. На територията на България влязъл преди 40 дни, нелегално, пеша, през
гората, с трафикант и бил заловен в центъра на гр. С. До момента на напускане
на държавата си по произход живял в
пров. Нангархар, общ. Хисарак. Към датата на интервюто заявил, че цялото му
семейство останало в А., а той тръгнал сам. Мотивирал молбата си за закрила с това, че
работил като земеделец, не изкарвал добри пари, освен това земята не била
негова, живеел бедно и не можел да се справи.
Това била основната причина да напусне А., друга причина нямало. А.М.
заявил пред интервюиращия орган, че лично не бил заплашван, нямало заплаха,
общата обстановка била тежка в А.. Не членувал в политическа партия или
организация, не отбил военната си служба, не бил член на въоръжена групировка
(паравоенно формирование). Посочил, че не е имал проблеми, свързани с
етническия му произход или изповядваната от него религия. Никога не бил
арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Молбата
и протокола от проведеното интервю са били прочетени на молителя от
присъствалия преводач от разбираем за същия пащу език, видно от положените
подписи.
С Решение №УПХ
141 от 12.10.2016г. (л.57-61) на Интервюиращ орган при ДАБ при МС, на основание
чл.70 ал.1 във връзка с чл.13 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ е била отхвърлена молбата
за предоставяне на международна закрила на А.М.. Липсват данни решението да е
обжалвано.
Настоящият
жалбоподател за първи път подава последваща
молба за закрила на 10.12.2021г., заведена в ДАБ под вх.№УП-11649/10.12.2021г.
(л.42). С Решение № П-5/15.12.2021г. (л.32-33) интервюиращ орган не е допуснал
последваща молба с рег. №УП-11649 от 10.12.2021г. на А.М. до производство за
предоставяне на международна закрила. Липсват данни решението да е обжалвано.
С оспореното
Решение №П-1/14.02.2022г., на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ, интервюиращ
орган към ДАБ отново не е допуснал последваща молба с рег. №УП-11649 от
07.02.2022г. на А.М. до производство за
предоставяне на международна закрила. В акта си, административният орган е
описал всички производства, проведени във връзка с първоначално подадената
молба за закрила от лицето. Извършил е детайлен анализ на заявеното от молителя,
като в тази връзка направил и съответните изводи. Конкретно посочил, че с
подаването си на молба с вх. №УП-11649 от 07.02.2022г. чуждият гражданин
отправя искане за предоставяне на международна закрила в Република България. В
така изложеното си искане А.М. не предоставя никакви нови обстоятелства от
съществено значение за личното му положение или относно държавата му по
произход. Молителят излага проблеми,
свързани с талибаните, заради работата му като касапин и договор с държавните
служби за предоставяне на месо. Посочено е, че молителят заявява в молбата си
за международна закрила проблеми, които били свързани с работата му. В А. имал
договор с държавни служби за доставка на
месо. Тази работа му донесла проблеми с талибаните. Талибаните често пъти
заплашвали и братята му, тъй като и те се занимавали с доставка на месо за
държавата. Тази опасност от страна на талибаните го подтикнала да напусне А. и
да поеме пътя към Европа. Прието е, че мотивите на чуждия гражданин за търсене
на международна закрила са анализирани в предходното производство. Същите
причини изтъквал и в първата последваща молба, не представял никакви нови
доказателства, отново заявявал проблеми с работата му на касапин и доставянето
на месо за държаните служби, които не са от съществено значение и се оценявали
като неоснователни. При изследването на твърденията на А. гражданин се
констатирало, че проблемите са неотносими към искането за предоставяне на
международна закрила по ЗУБ. От справка с вх. №МД-640/15.12.2021г. на Дирекция
„Международна дейност“ на ДАБ – МС било видно, че в А. съществували редица
проблеми, свързани със спазването на определени човешки права, но кандидатът не
бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу
живота или личността на цивилно лице, поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт. „Служители на талибанското разузнаване отправят смъртни заплахи срещу
журналисти, критикуващи талибански служители, и изискват от журналистите да
представят всички материали за одобрение преди публикуване. Нови насоки от
Министерството за насърчаване на добродетелта и премахване на порока (МНДПП)
диктуват облеклото на жените-журналистки по телевизията и забраняват
излъчването на „сапунени“ сериали и
развлекателни програми с участието на жени – актьори.“ Посочено е, че молителят
не попада в този кръг лица, към които има някакъв вид посегателство от страна
на талибаните. Обсъдено е, че съгласно чл.76а от ЗУБ, преди да се пристъпи към
разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се
преценява нейната допустимост съгласно чл.13 ал.2. Последната разпоредба
гласяла, че подадена последваща молба за международна закрила, в която
чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение
за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по
реда на Глава шеста, раздел III. В случая, кандидатът подал
последваща молба за предоставяне на международна закрила, като към нея не
предоставил нови доказателства, а изложил единствено проблеми, свързани със
снабдяването му на месо в определени сектори към държавата. Не посочил и
никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или
относно държавата му по произход или пребиваване. В обобщение е формирано заключението, че липсата на нови
обстоятелства за личното положение на А.М. в подадената последваща молба за
международна закрила сочело, че няма правни основания за разглеждане на
подадената молба от кандидата, предвид
неспазването на изискванията за нейната допустимост. Събраните в предишното и
настоящото производство доказателства не водели до извод за наличието на
настъпили нови обстоятелства от значение за индивидуалното положение на
кандидата и обстановката в А.. В тази връзка следвало да се има предвид, че като
нови обстоятелства относно личното положение на искащия международна закрила
трябвало да бъдат в обхвата на приложното поле на ЗУБ – чл.8 и чл.9, а не
такива, които са от личен характер.
На 22.02.2022г.,
срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, а последния е запознат с
неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на
преводач. Жалбата срещу решението е подадена по пощата на 25.02.2022г., видно
от поставеното върху плика пощенско клеймо.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен
акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и
при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от
ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1,
т.10 от ЗУБ, председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната
агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията,
предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-271/08.06.2021г.
(л.20) на председателя на ДАБ, с която П.Т.К., старши експерт в Транзитен
център – с. Пъстрогор, е определена за интервюиращ орган.
Съдът установи, че процедурата по проверка допустимостта
на последващата молба на жалбоподателя е надлежно проведена. Ето защо приема,
че не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да представляват
основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл.146, т.3 от АПК.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.76а
от ЗУБ, преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща
молба за международна закрила, се преценява
нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2. Последната разпоредба гласи, че
подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови
обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно
държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III.
В случая, жалбоподателят е подал последваша молба за предоставяне на
международна закрила, като към нея не е предоставил нови доказателства. Не е
посочил и никакви нови обстоятелства от съществено значение за неговото лично
положение относно държавата му по произход или пребиваване. Поради това,
правилен е крайният извод на
интервюиращия орган за недопускане на молбата чужденеца за разглеждане в производство
по предоставяне на международна закрила.
В последващата си молба за предоставяне на закрила А.М.
е посочил наличие на риск от преследване от талибаните, в случай, че се завърне
в родината си.
Изложените причини за напускане на А. са били обект на
административни производства, като същите са преценени за неоснователни. Съдът
намира, че в случая сочените от жалбоподателя проблеми, обосноваващи
последващата му молба за зарила, не са нови. Не са представени пред решаващия
орган нови данни, писмени доказателства
или твърдения, които да се приемат за относими, евентуално основателни да за се
пристъпи към последващо разглеждане на молбата за закрила. В тази връзка,
правилно в решението си интервюиращият орган е посочил, че заявените в молбата
мотиви и опасения са неоснователни, като е изтъкнал, че мотивите на чуждия
гражданин за търсене на международна закрила са анализирани в предходното
производство и не биха могли да се определят като ново обстоятелство. От
събраните по делото доказателства не се установява позоваване на чужденеца на
нови обстоятелства от съществено значение за личното положение.
Изложените данни в представените по делото справки не
сочат да е налице крайно тежка обстановка в А.. Не се установява наличие на сериозни
политически, социални или хуманитарни проблеми, макар и тези фактори да не
рефлектират пряко върху преценката за наличието или липсата на основания за
предоставяне на международна закрила, предвид приоритетното изследване на
личната бежанска история на търсещото зарила лице. От твърденията, данните и
доказателствата по делото не се установи, опасенията на жалбоподателя да са
основателни. Обосноваването на молбата за закрила с довода за опасност от
преследване, от страх за завръщане в А., евентуални нападения от талибаните, не
почива на реални данни. От бежанската история на оспорващия не може да се
направи извод, че твърдените обстоятелства са реално възможни или до такава
степен вероятни, че да се стигне до извод за основателно търсене на закрила. От
жалбоподателя не са посочени конкретни случаи на преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група. Не са налични и данни за опасенията от преследване, основаващи
се на събития, настъпили, след като чужденеца е напуснал държавата си по
произход, или на дейност, извършена след отпътуването му. Не е бил налице и
риск от изтезание и нечовешко и унизително отнасяне.
Същественото в случая е, че липсват нови писмени доказателства, обстоятелства и
позовавания в молбата и в жалбата за влошаване личното положение на молителя.
Наред с това данни за обстановката в А. сочат, че няма правни основания за
разглеждане на подадена от А.М. последваща молба за предоставяне на закрила
предвид неспазването на изискванията за нейната допустимост. Събраните в
административното и настоящото производство доказателства не водят на извод за
наличието на настъпили нови обстоятелства от значение за индивидуалното положение жалбоподателя, като в тази връзка следва
да се има предвид, че като нови обстоятелства относно личното положение на
търсещия закрила, законодателят визира такива, които са в обхвата на приложното
поле на ЗУБ – чл.8 и чл.9, а не такива, които са релевантни от гледна точка на
жалбоподателя.
Изтъкнатите от жалбоподателя основания за предоставяне
на закрила не представляват нови обстоятелства. Към настоящия момент, с оглед
обстановката в А., не са налице основания за преразглеждане на молбата за
закрила на жалбоподателя, съответно за допускане на последващата му молба до
производство по предоставяне на закрила. Обстановката в А. не се е влошила,
напротив значително по-добра е в сравнение с тази през 2016г., когато оспорващият
е напуснал Ирак, а и не са налице данни и обстоятелства, които пряко да засягат
жалбоподателя, релевантни по смисъла на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В тази връзка,
административният орган, след като подробно, обстойно и последователно е
изследвал твърденията и опасенията на молителя, анализирал е положението в А.,
взел е предвид липсата на писмени
доказателства, е стигнал до правилния извод за неоснователност на
последващата молба за закрила, който извод е и законосъобразен.
Предвид гореизложеното, съдът намира оспорения акт за
издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила,
относими към неговото постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е
засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, поради което следва да бъде
потвърден, а подадената против него жалба отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М., с ЛНЧ **********,
гражданин на А., против Решение №П-1/14.02.2022г. на
интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което не е
допусната последващата му молба с рег. №УП-11649 от 07.02.2022г. до
производство за предоставяне на международна закрила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: