и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 296 от 22.12.2003 г., постановено по гр.д.№ 296/2001 г., Кърджалийският районен съд е отменил заповед № 20/13.08.2001 г. на кмета на Община - Момчилград, с която на основание чл.190, ал.1, т.2 във връзка с чл.188, т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, считано от 13.08.2001 г. с Бейсим Сюлейман Ариф, като незаконосъобразна. С решението съдът е възстановил Бейсим Сюлейман Ариф на длъжността, която е заемал преди уволнението “старши специалист в “промишленост и търговия” в общинска администрация гр.Момчилград; осъдил е Община – Момчилград да заплати на Бейсим Сюлейман Ариф обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1 363.18 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2001 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 100 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал кметът на Община- Момчилград, който го обжалва в срок. Твърди в жалбата, че решението на първоинстанционния съд е необосновано, тъй като съдът при вземането му не е обсъждал и тълкувал правилно приетите по делото доказателства. Неправилен и необоснован бил извода на съда за уважаване на предявените искове във връзка с обстоятелството спазена ли е била процедурата по чл.193 от КТ, както и относно обстоятелството бил ли е ищеца в законно разрешен отпуск през периода, отразен в заповедта, за неявяване на работа. В тази връзка в жалбата се твърди, че приетите като доказателства молби били представени от ищеца и независимо, че липсвали такива официално заведени и резолирани от работодателя съдът ги е кредитирал като годни доказателства. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение на районния съд и да отхвърли предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като му се присъдят и направените по делото разноски. Въззиваемият Бейсим Сюлейман Ариф, чрез своя процесуален представител оспорва подадената жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Жалбата е неоснователна. Пред първата инстанция са били предявени искове за отмяна на заповед за уволнение, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ. Установено е по делото, че със заповед № 20/13.08.2001 г. на кмета на Община – Момчилград, на основание чл.190, ал.1, т.2 във връзка с чл.188, т.3 от КТ на Бейсим Сюлейман Ариф на длъжност “старши специалист – ПТ” в общинска администрация гр.Момчилград, е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, считано от 13.08.2001 г., като за причина за прекратяване на трудовия договор е посочено – “дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа, считано от 30.07.2001 г.”. Установено е също така, че с решение № 45/15.06.2001 г. Общински съвет – Момчилград е прекратил предсрочно пълномощията на кмета на Община – Момчилград за системно неизпълнение на функциите си за срок повече от шест месеца. Видно от представеното по делото решение № 46/03.07.2001 г., Общински съвет – Момчилград, на основание чл.22 от ЗМСМА във връзка с чл.45, ал.2, изр.3-то от ЗМСМА, е отхвърлил изцяло възражението на кмета на Община- Момчилград по отношение на решение № 45/15.06.2001 г., като е потвърдил последното. С решение № 48/03.07.2001 г. Общински съвет – Момчилград, на основание чл.22 във връзка с чл.42, ал.2 от ЗМСМА, е възложил и упълномощил заместник – кмета на общината да поеме определените по ЗМСМА функции на кмет на Община – Момчилград до произвеждането на частични избори. Във връзка с установеното по – горе, от представеното по делото заверено копие от молба с вх.№ 93-00-1655/09.07.01 г. на Община – Момчилград, адресирана до кмета на Община – Момчилград, се установява, че въззиваемият Бейсим Сюлейман Ариф /ищец по делото/ е поискал да му бъде разрешен платен отпуск за времето от 10.07.2001 г. до 17.08.2001 г., който отпуск с резолюция от 09.07.2001 г. му е бил разрешен. Не се спори в тази връзка, че отпускът е бил разрешен от заместник – кмета на Община гр.Момчилград Кемал Фаик, упълномощен с цитираното по – горе решение на общинския съвет да поеме функциите на кмета на общината. Неоснователни са в тази връзка направените във възивната жалба доводи, че цитираната по – горе молба на Бейсим Ариф за ползване на платен отпуск не била официално заведена и резолирана от работодателя, доколкото същите се опровергават по един безспорен начин от положените върху молбата входящ номер на общината и резолюция. Що се касае до обстоятелството, че молбата липсва в трудовото досие на въззиваемия, то същото е ирелевантно, доколкото от последната се установява, че е заведена на посочената в нея дата със съответния входящ номер в Община – Момчилград. Представения документ не е оспорен, поради което положените върху него входящ номер и резолюция, съставляват доказателство за удостоверените в него обстоятелства. При така събраните доказателства въззивния съд намира, че атакуваната заповед № 20/13.08.2001 г., с която на Бейсим Сюлейман Ариф, на основание чл.190, ал.1, т.2 във връзка с чл.188, т.3 от КТ, е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, е незаконосъобразна, тъй като от гореизложеното се установява по един безспорен начин, че последния не е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, а именно - неявяване на работа, считано от 30.07.2001 г. Това е така, тъй като от цитираните по – горе доказателства се установи, че за посочения период Бейсим Ариф е ползвал платен отпуск, законно разрешен му от компетентния за това към този момент орган, а именно – заместник – кмета на Община гр.Момчилград, упълномощен с решение на общинския съвет да поеме функциите на кмет на общината. Освен гореизложеното въззивната инстанция намира, че по делото липсват доказателства, установяващи спазване на процедурата по чл.193 от КТ, изискваща преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят да изслуша служителя или да поиска писмените му обяснения за съответното нарушение на трудовата дисциплина. В тази връзка представеното по делото писмо с изх.№ 295/03.08.2001 г., с което кмета на общината кани до въззиваемия Бейсим Ариф да представи писмените си обяснения във връзка с неявяването си на работа, не удостоверява по какъвто и да е начин, че е получено от последния преди налагането на дисциплинарното наказание, респективно, че е била изпълнена процедурата по чл.193 от КТ. При това положение следва да се приеме, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, поради което искът за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение е основателен и като такъв следва да бъде уважен. С оглед изложеното основателен се явява и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на длъжността, която е заемал ищецът /въззиваем/ преди уволнението, както и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за 6 месеца. Ето защо като е отменил заповедта за уволнение и е признал уволнението за незаконно, възстановил е Бейсим Ариф на предишната му работа и е осъдил Община - Момчилград да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1 263.18 лева /шест месеца по 210.53 лева/, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила в тази му част. По отношение на решението в частта, с която Община – Момчилград е осъдена да заплати държавни такси, същото е незаконосъобразно, като противоречащо на чл.63, ал.4 от ГПК, поради което следва да се отмени в тази му част. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 296 от 22.12.2003 г., постановено по гр.д.№ 296/2001 г. по описа на Момчилградския районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдена Община гр.Момчилград да заплати по сметка на Момчилградски районен съд сумата в размер на 81 лева, от която 50.52 лева – държавна такса върху размера на обезщетението и 30 лева за предявените 3 бр.кумулативно съединени искове. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател: Членове : 1.
2. |