Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 06.04.2021г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа
година година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№2428
по описа на съда за 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по предявен от С.Л.Н., с ЕГН **********, с адрес *** против
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
в гр.София, р-н Младост, бул.“Цариградско шосе“ №159, бл.“БенчМарк Бизнес
Център“ иск по чл.439 ГПК.
Твърди се по исковата молба, че по заявление на ответника
в производството била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №1316/21.10.2009г. по ч.гр.д.№2054/2009г. на КРС, по която ищецът
била осъдена да заплати на ответника сума в размер на 618.23 лв.-стойност на
незаплатена ел.енергия за периода от 20.12.2008г. до 27.03.2009г., 32.50
лв.-лихва за забава за периода 22.04.2009г. до 25.09.2009г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане и деловодни разноски.На 16.09.2011г. въз основа на тази заповед бил
издаден и изпълнителен лист.По молба на ответника, на 10.10.2011г. било
образувано изпълнително дело №20117430400878 по описа на ЧСИ Е.Х..С
постановление от 02.05.2019г. това изпълнително дело било прекратено при
условията на чл.433, ал.1 т.8 ГПК.
Претендира се признаване на установено по отношение на
ответника, че вземанията му по изпълнителния лист не съществуват поради
новонастъпило обстоятелство-изтекла погасителна давност.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло е оспорен предявения иск.
Към исковата молба са представени и приети като
доказателства: копие от изпълнителен лист, както и копие от цялото изпълнително
дело.
От описаните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№2054/2009г. на КРС в полза на ответника е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а в последствие и
изпълнителен лист за описаните в исковата молба суми.По молба от 10.10.2011г. с
приложен към нея изпълнителен лист е образувано изп.д.№878/2011г. на ЧСИ Х..С
постановление по това изпълнително дело от 02.05.2019г. при условията на
чл.433, ал.1 т.8 ГПК е прекратено изпълнителното дело.В мотивите на това постановление
е посочено, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действиея в
продължение на повече от 2 години, като последното изпълнително действие е
налагането на запор върху МПСот 08.12.2011г.
При гореописаната фактическа обстановка, съдът счита,
че предявения иск е основателен като съображенията в тази насока са следните:
Следва да се посочи, че изпълнително дело е образувано
при действието на ППВС №3/18.11.1980г., според което при образувано изпълнително
производство давност не тече.С ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. това
постановление е обявено за изгубило сила.В този смисъл и до 26.06.2015г. при
образувано изпълнително производство давност не е текла/Р.№170/17.09.2018г. на
ВКС, IV ГО/.
Безспорно е в съдебната практика, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право с настъпване
предпоставките на чл.433, ал.1 т.8 ГПК /ТР № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК/.В този смисъл предпоставките на
посочената разпоредба, касаеща т.нар. „перемпция“ са били налице към
08.12.2013г.При тава давността е започнала да тече от 26.06.2015г.Исковата молба е
подадена в съда на 15.09.2020г. и към 15.06.2020г. е била изтекла 5 годишна
погасителна давност, водеща до погасяване на вземанията на ответника.
При горните изводи, предявения иск е основателен и
следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на
ищеца деловодни разноски в размер на заплатената държавна такса от 51.41 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр.чл.7, ал.2 т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г., при представено адвокатско пълномощно по чл.38 ЗА и
вписано основание „близка“, то ответникът дължи на адв.Е.Й. възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищеца в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на С.Л.Н., с ЕГН **********,
с адрес *** , че не дължи на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, р-н Младост, бул.“Цариградско шосе“ №159, бл.“БенчМарк Бизнес Център“
сумата от 618.23 лв.-стойност на незаплатена ел.енергия за периода от
20.12.2008г. до 27.03.2009г., 32.50 лв.-лихва за забава за периода 22.04.2009г.
до 25.09.2009г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане и деловодни разноски по издаден изп.
Лист по ч.гр.д.№2054/2009г. на КРС от 16.09.2011г. на основание чл.439 ГПК.
Осъжда „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на С.Л.Н.
деловодни разноски в размер на 51.41 лв.
Осъжда „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на адв.Е.Й.
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца в размер
на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред КОС.
Районен
съдия: