и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК (отм.), във вр. с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК. С решение № 66/18.07.2008 г., постановено по гр. д. № 140/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд е признато за установено по отношение на Димитър Райков Вълчев и Вълко Райков Вълчев, че Георги Паунов Георгиев Недялка Иванова Георгиева са собственици на недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ 0.460 дка в землището на с. Резбарци, зона № 28 при граници: изток- път, запад- дере, север- Рамадан и Мильо Милев и юг- Петър Георгиев Тодоров, Георги Петров Георгиев и Елена Петрова Георгиева. С решението са присъдени разноски и държавна такса. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Димитър Райков Вълчев и Вълко Райков Вълчев, двамата от с. Резбарци, ул. „Кап. Петко войвода” № 7, които чрез своя пълномощник го обжалват с молба да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли изцяло исковата претенция на Георги Паунов Георгиев и Недялка Иванова Георгиева. Претендират разноски по делото. Поддържа се в жалбата, че решението е постановено в нарушение на материалният закон. Изводите на съда, че ищците по делото през 1994 г. станали собственици на претендирания недвижим имот по силата на изричаната законова разпоредба, били неправилни. Поддържа се, че правото на собственост на жалбодателите, чийто наследодател бил Дервентлиев, било признато и установено още през 1992 г., а ищците не били станали собственици на претендираният от тях недвижим имот, тъй като не били заплатили неговата цена, определена в оценителния протокол. Твърдят, че не съществувал официален платежен документ, а описаните вносни бележки в нотариалният акт на ищците не ставало ясно за какво се отнасят. Пред тази инстанция доказателства не се сочат. В писмено възражение, ответниците по жалбата я оспорват и молят да се остави в сила атакуваното решение. Претендират разноски. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с подадената жалба констатира, че същата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните: Видно от приложеното по делото удостоверение за граждански брак № 36/1966 г. на ГНС- Кърджали, ищците са съпрузи от 06.02.1966 г. От удостоверение № 26/19.11.1978 г. на ОбНС- Кърджали, се установява, че на основание ПМС № 76 и решение № 4/31.03.1978 г., е било предоставено право на ползване на Георги Паунов Георгиев от гр. Кърджали върху земя в размер на 500 кв. м., находяща се в землището на с. Резбарци при граници: на изток- обр. земи на АПК, запад- водослив, север- Петър Георгиев и юг- Петко Димитров Василев. Ищецът Георги Паунов Георгиев подал молба вх. № 2202/16.06.1992 г. до кмета на Община Кърджали за оценка и заплащане на предоставената му земя, за да придобие правото на собственост на основание „чл. 4а, 4б и 4е” от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от приложения оценителен протокол от 27.09.1994 г. на комисия, назначена със заповед 553/17.08.1992 г. на кмета на Община Кърджали, била извършена оценка на имот по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на ищеца Георги Паунов Георгиев, притежаващ удостоверение № 26/19.11.1978 г. Отбелязано е в протокола, че стойността на земята е 11040 лв., като в горния десен ъгъл на протокола има отбелязване, че е платена такса с кв. № 33/03.11.1994 г. и сумата 11040 лв. с кв. № 2281/02.11.1994 г. С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на документи № 102/08.03.1995 г., том І дело № 260/1995 г. по описа на нотариуса при РС- Кърджали, ищецът Георги Паунов Георгиев бил признат за собственик на недвижим имот, представляващ земеделска земя от 460 кв. м., находяща се в зона 28 в землището на с. Резбарци, общ. Кърджали, при граници: изток- път, запад- дере, север- Рамадан и Мильо Милев и юг- Петър Георгиев, Георги Петров и Елена Петрова, получена по Постановление № 76 на МС и решение № 4/31.03.1978 г. на председателя на ИК на ОбНС Кърджали и заплатена съгласно пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на стойност 11040 лв. При издаването на акта бил представен оценителен протокол, скица и квитанция за внесена сума по оценителния протокол. От представеното удостоверение за наследници № 67/24.04.2007 г., изд. от Кметство с. Резбарци, общ. Кърджали, се установява, че жалбодателите Димитър Райков Вълчев и Вълко Райков Вълчев са наследници на Райко Вълчев Дервентлиев, починал на 18.03.1997 г. С решение № 90/17 от 31.12.1992 г. на ОС “Земеделие и гори”- гр. Кърджали на наследниците на Райко Вълчев Дервентлиев е признато, но е отказано да бъде възстановено правото на собственост върху нива от 3.094 дка, находяща се в терен по § 4 на с. Резбарци в местността “Капан дере” с мотиви, че имотът попада в разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С решение № 3251/25.10.2002 г. на ОС “Земеделие и гори” гр. Кърджали на наследниците на Райко Вълчев Дервентлиев е възстановено правото на собственост върху нива от 5.906 дка, находяща се в терен от § 4 на с. Петлино в местността “Капан дере”, като е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28 ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Със заповед № 877/06.08.2007 г. на Кмета на Община Кърджали на основание § 4к ал. 7 от ПЗП на ЗСПЗЗ и чл. 28а ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4б ал. 1 изречение първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за Зона за земеделско ползване № 28, землище с. Петлино, общ. Кърджали на наследниците на Райко Вълчев Дервентлиев, било възстановено правото на собственост върху новообразуван имот (извън строителните граници) по плана на новообразуваните имоти с № 56054.501.1024 землище на с. Петлино с площ 638 кв.м. при граници и съседи: североизток- имот № 56054.501.658, югоизток- земи по §4, югозапад- имот № 56054.501.656 и северозапад- имот № 56054.501.9586- път. От писмените заключения на вещото лице Кольо Генчев Колев по назначената съдебно- техническа експертиза- първоначално и допълнително такова, и обясненията на същия в съдебно заседание, които настоящата инстанция приема, се установява, че процесният имот по нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на документи № 102 том І дело № 206/1995 г. по описа на нотариуса при РС- Кърджали, представлява част от имот с идентификатор № 56054.501.1024 по плана на новообразуваните имоти на зона за земеделско ползуване № 28, землище на с. Петлино, общ. Кърджали и е записан в регистъра за собствениците въз основа на заповед № 877/06.08.2007 г. на Кмета на Община Кърджали. Местоположението на имота е отразено на приложената към заключението скица на л. 73 от делото с нанесена частта от имота с идентификатор 56064.501.1024 зона 28 с. Резбарци в размер на 460 кв. м., съответстваща на описания имот в нотариален акт № 102/1995 г., и в която са очертани границите на имот с идентификатор 56064.501.1024 и със зелен цвят- разграничителна линия на обособената част от имота в размер на 460 кв. м. При тези данни съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК за основателен и доказан и следва да се уважи, както правилно е приел и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства се установява, че на ищците е било учредено право на ползване върху земеделска земя с площ от 0.500 дка, находяща се в землището на с. Резбарци, общ. Кърджали. Същите през м. юни 1992 година подали молба до Кмета на Община Кърджали за закупуване на процесната земеделска земя, която е представлявала овощна градина и е била единствена на семейството на ползувателя, по реда на § 4а и § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, извършена е била оценка и земята е била заплатена, видно от отбелязването върху оценителния протокол с дата 27.09.1994 г. на комисията, назначена със заповед № 553/17.08.1992 г. на Кмета на Община Кърджали. Неоснователни са доводите на жалбодателите, че стойността на земята не била заплатена, тъй като с оценителния протокол е била определена цената на процесната земя в размер на 11040 лв. и върху същия е направено отбелязване с посочване на номера и датата на квитанцията и сумата, която е заплатена. Освен това, в нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на документи № 102 том І дело № 260/1995 г. по описа на нотариуса при РС Кърджали изрично е посочено, че стойността на земята е заплатена като при издаването на акта е била представена и квитанция на внесена сума по оценителния протокол. Със заплащането на земята е завършен фактическият състав на разпоредбата на § 4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ползувателят е придобил правото на собственост и така е препятствал възможността бившият собственик да придобие правото на собственост. В подкрепа изводите на съда са и цитираните по- горе решения с № 90/17 от 31.12.1992 г. на ОС “Земеделие и гори”- гр. Кърджали, с което на наследниците на Райко Вълчев Дервентлиев е признато, но е отказано да бъде възстановено правото на собственост върху нива от 3.094 дка, находяща се в терен по § 4 на с. Резбарци в местността “Капан дере” с мотиви, че имотът попада в разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а с решение № 3251/25.10.2002 г. на ОС “Земеделие и гори” гр. Кърджали на наследниците на Райко Вълчев Дервентлиев е възстановено правото на собственост върху нива от 5.906 дка, находяща се в терен от § 4 на с. Петлино в местността “Капан дере”, като е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28 ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Или, бившият собственик не би могъл да придобие правото на собственост върху земеделската земя в хипотезата на § 4б ал. 1 пр. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на заповед № 877/06.08.2007 г. на Кмета на Община Кърджали, тъй като ползувателят вече е придобил правото на собственост. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 66/18.07.2008 г., постановено по гр. д. № 140/2008 г. по опис на Кърджалийския районен съд. При този изход на делото разноски за жалбодателите не се следват, а ответниците по жалбата не са направили такива, поради което не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК (отм.) във вр. с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66/18.07.2008 г., постановено по гр. д. № 140/2008 г. по опис на Кърджалийския районен съд. Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: Членове: 1/ 2/
|