№ 101
гр. С., 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110151018 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявените от (ФИРМА), ЕИК **********
срещу ЛЮБ. М. Т. , ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени
искове с правни основания чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ал. 1
ЗЗД, относно признаването за установено на вземането, предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 31186/2021 г. по описа на СРС, в размер на 2566,74 лв.,
представляваща цена на доставената в периода от 10.05.2018 г. до 30.04.2020
г. за имот, находящ се в гр. С., (ЖИЛ.АДРЕС), абон. № 114121 и неизплатена
топлинна енергия, ведно със законната лихва за периода от 01.09.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 270,46 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 25.05.2021 г., както и суми за дялово разпределение в
размер на 33,22 лв., представляващи главница за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 01.09.2021 г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 6,02 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 05.05.2021 г. Претендира
направените съдебни разноски.
Ищцовото дружество основава претенциите си на твърденията, че
делото е образуванo във връзка с установяване на вземане, за което е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
съдът е указал на ищцовото дружество да предяви настоящите исковe за
1
установяване на вземането. Сочи, че отвтникът дължи претендираните суми, в
качеството си на потребител на топлинна енергия в процесния имот, до който
ищцовото дружество е доставяло топлинан енергия в процесния период,
цената на която не е била запалтена от ответника.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника. С него той заявява, че е собственик на имот,
находящ се в гр. С., (ЖИЛ.АДРЕС), абон. № 114121 от 2004 г., като посочва,
че имотът през процесния период е необитаван и със спрени радиатори.
Поддържа, че от представените по делото фактури не се установява по
безспорен начин, че ответникът дължи процесните суми. Оспорва
сключването на договор за дялово разпределение. Оспорва истинноста на
представения с исковата молба протокол от проведеното ОС относно подписа
на неговия баща - М. Т., който към момента на провеждане на ОС е бил
починал.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
По делото, видно от отговора на исковата молба, не е спорно, че
ответникът е собственик на имот, находящ се в гр. С., (ЖИЛ.АДРЕС), абон.
№ 114121 през исковия период. Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
2
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване. От приетата като писмено доказателство съдебно-техническа
експертиза, която е неоспорена от страните, става ясно, че процесният имот е
топлоснабдяван за периода 2018 г. - 2020 г., като има отчетена реално
потребена енергия.
От приетите като писмени доказателства по делото Договор № 1333 от
03.06.2002 г. за извършване на топлинно счетоводство чрез система за
индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия, заедно с
Протокол от 17.04.2002 г. на етажната собственост в гр. С., (ЖИЛ.АДРЕС), се
установява, че между същите субекти е сключен договор за дялово
разпределение на топлинна енергия, чиято фунцкия е да се отчита
количеството потребена топлинна енергия от всеки отделен потребител.
Съгласно чл. 21 от договора, предоставянето на услугата е със срок от една
година, като всяка от страните може да го прекрати с едностранно
предизвестие. Текстът продължава, че ако никоя от страните не го прекрати,
той се счита за продължен. Ищецът не предоставя доказателства за
предизвестие от етажанта собственост за прекратяване на договора с
(ФИРМА). Следователно съдът приема, че така сключеният договор е още в
действие.
Що се отнася до възражението на ответника, че протоколът е нищожен,
тъй като съдържа в себе си подписа на М. Т. - баща на ответника - който към
този момент е бил починал, съдът намира следното. Съгласно коснтантната
практика на ВКС като например Решение № 654 от 01.10.2009 г. по гр. д. №
1506/2008 г. III г. о. на ВКС, решенията на общото събрание на етажната
собственост са правни актове на общност от лица, които не са
персонифицирани, поради което не се прилагат правилата за
недействителност по ЗЗД. ЗУЕС урежда специални правила за приемането на
тези решения, както и за тяхната отмяна, които изключват общите правила по
ЗЗД. Решенията на общото събрание на етажната собственост не са сделки,
защото волеизявленията при тях не са насрещни, които да създават права и
задължения за всяка от страните, а точно обратното - насочени са в една и
съща посока, за да формират обща воля. По своята правна природа се
доближават до решенията на общите събрания на търговските дружества и по
отношение на тях по аналогия са относими разясненията, дадени
3
в Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл към
момента на процесния спор е без правно значение дали подписът на бащата на
ответника е бил истински, или не или дали решението е съдържало
необходимия кворум, тъй като решението на ОС на ЕС не е оспорено по
предвидения в чл. 40 ЗУЕС срок и следствие на това се е закрепило, каквото
оспорване не се твърди и не се установява по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че ЛЮБ.
М. Т. е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот, е с непрекъснато
топлоснабдяване за периода 05.2018 г. - 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребена ТЕ и е
приспадана топлинна енергия за технологични загуби. Дяловото
разпределение, което е извършвано от (ФИРМА) за имота на ответника е било
в съответствие с методиката и нормативната уредба. От експертизата се
достига до заключението, че общият разход за топлинанта енергия за
абонатен № 114121 за процесния период от м. 052018 г. до 04.2020 г. е
2558,83 лв, тоест с 7,91 лв по-малко от претендираното от ищеца.
Следователно искът за главницата е основателен до размера на сумата от
2558,83 лв. и неоснователен за разликата до 2566,74 лв.
С оглед основателността на главния иск, основателен е и искът за
законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите условия,
действащи за процесния период, потребителите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с изтичането на този срок
настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която се дължи
лихва за забава.
Доколкото съдът установи, че има разлика между претендираната сума
за топлинна енергия и реално потребената, утвърдена от техническата
експертиза, следва това да даде повод законната и мораторната лихва да
бъдат презичислени. Законната лихва трябва да бъде изчислена на базата на
главница от 2558,83 лв. от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, а
4
мораторната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.05.2021 г. е в размер на
281,35 лв., изчислена с електронен калкулатор. Поради изложеното съдът
намира, че следва да уважи иска за мораторна лихва в цялост, доколкото се
претендира по-нисък размер от ищеца от опредления от съда по реда на чл.
162 ГПК.
както и суми за дялово разпределение в размер на 33,22 лв.,
представляващи главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва за периода от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, и
сумата в размер на 6,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.07.2018 г. до 05.05.2021 г. Претендира направените съдебни разноски.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че от
приетата по делото СТЕ се установява, че такава услуга е извършвана през
процесния период и този иск е основателен в претендирания размер от 33,22
лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г
По отношение на акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, доколкото е основателен главния, е основателен и
акцесорния, поради което следва да се уважи изцяло в размер на 6,02 лв., за
периода от 01.07.2018 г. до 05.05.2021 г.
По разноските:
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете
страни. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 406,27
лв. за исковото производство и 107,20 лв. за заповедното производство
съобразно уважената част от исковете и представените доказателства. Ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 1,24 лв. съобразно
отхвърлената част от исковете и представените доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че ЛЮБ. М. Т. , ЕГН ********** дължи на
(ФИРМА), ЕИК ********** следните суми: сумата в размер на 2558.83 лв.,
представляваща цена на доставена в периода от 10.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
5
за имот, находящ се в гр. С., (ЖИЛ.АДРЕС), абон. № 114121 за незаплатена
топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 01.09.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 270,46 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 25.05.2021 г., както и суми за дялово разпределение в
размер на 33,22 лв., представляваща главница за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 101.09.2021 г. до
изплащане на вземането и сумата в размер на 6,02 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 05.05.2021 г., като вземанията
са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 31186/2021 г. по описа на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК ********** срещу ЛЮБ.
М. Т., ЕГН ********** иск, че ответникът дължи на (ФИРМА), ЕИК
********** сумата в размер над 2558.83 лв. до пълния предявен размер,
представляваща главница за периода от 10.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва за периода от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането,
като вземанията са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31186/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЛЮБ. М. Т., ЕГН
********** да заплати на (ФИРМА), ЕИК ********** сумата в размер на
406,27 лв. - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЛЮБ. М. Т., ЕГН
********** да заплати на (ФИРМА), ЕИК ********** сумата в размер на
107,20 лв. - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК (ФИРМА), ЕИК
********** да заплати на ЛЮБ. М. Т., ЕГН ********** сумата в размер на
1,24 лв. - разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6