РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1567/25.08.2022
гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХІІI
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
участието на секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от съдия Пасков
административно дело № 1606 по описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл.76, ал.5 от Закон за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Образувано по жалба на ЕТ „Д-р С. Ч. – Индивидуална практика за първична медицинска
помощ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, подадена
чрез адв.Д., против Заповед за налагане на санкция № РД-12-51/26.04.2021г. на
директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), с която е наложена
санкция „финансова неустойка“ в размер на 50 (петдесет) лева на изпълнителя на
медицинска помощ.
В
жалбата се твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна и издадена при
липса на мотиви. Посочва се, че не е допуснато нарушение на Националния рамков
договор 2020-2022г. (НРД), тъй като през периода 31.03.2020г. – 14.07.2020г. не
са настъпили промени в обстоятелствата, във връзка с издадения на Д-р С. Ч.
болничен лист и същата е изпълнявала задълженията си по сключения договор с
НЗОК. По тези съображения се иска от съда постановяване на решение, с
което да отмени като незаконосъобразна заповедта на директора на СЗОК.
Аргументи се излагат в постъпила по делото писмена защита. Претендират се
разноски.
Ответникът
по оспорването – директорът на СЗОК, в писмен отговор чрез юрк. Колева,
излага доводи за недопустимост на жалбата и съображения за законосъобразност на
оспорвания АА.
Съдът,
като взе предвид изложеното в жалбата и анализира събраните по делото писмени и
гласни доказателства, от фактическа страна, прие за установено следното:
На 23.12.2019г. между Националната
здравно осигурителна каса /НЗОК/ и Българския лекарски съюз /БЛС/ е сключен Национален
рамков договор за медицинските дейности за 2020г.-2022г. /обн.ДВ, бр.7
от 2020г./, който е в сила, считано от 01.01.2020г.
Между НЗОК и ЕТ „Д-р С. Ч. – ИППМП“, е
сключен Договор № 227384/14.02.2020г. за оказване на първична извънболнична
медицинска помощ /л.138/ със срок на договорното правоотношение - за
срока на действие на НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. и е в сила до
приемането на нов НРД или анекс към него.
За изясняване на обстоятелствата по писмо
от 17.08.2020г. /л.121/ от управителя на
НЗОК, със Заповед № РД 18-1046/29.09.2020г. /л.15/ директорът на СЗОК, на
основание чл.72, ал.2 от ЗЗО е разпоредил да бъде извършена проверка на
адреса на лечебното заведение за изпълнението на цитирания по-горе индивидуален
договор със срок на проверката 29.09.2020г. – 07.10.2020г.
За резултатите от проверката е изготвен
Протокол № РД-18-1046-1/ 02.10.2020г. /л.75/ от д-р А.Д. Й.и Т.В.С.- контрольори
при дирекция ДКИМПДПА на СЗОК. В протокола е отразено, че в СЗОК няма постъпили
уведомления от д-р Ч. за временна неработоспособност за периода от 31.03.2020г.
– 14.07.2020г., посочен в писмо от 17.08.2020г. Констатирано е наличие на
декларации от Д-р О.М.– ОПЛ от дата 18.02.2020г. за заместване на Д-р Ч.,
когато не може лично да изпълнява задълженията си за периоди, различни от
посочения, а именно: от 19.02.2020г. – 21.02.2020г. и от 20.08.2020г. Според
констатираното при проверката, в периода от 31.03.2020г. до 14.07.2020г. Д-р Ч.
е извършила медицински прегледи, за
които е издавала амбулаторни листове /АЛ/ по диспансерно наблюдение, детско
здравеопазване, профилактика над 18г. и
също така е издавала такива от проведени консултативни прегледи, които е отчитала
към НЗОК. Същите са отчетени и заплатени от Касата (с изключение на
АЛ № № 4190, 4275, 4398, 4892, 4991 и 5197) в размер на общо 4268 лв. В тази
връзка е съставен и връчен на д-р Ч. Протокол за неоснователно получени суми за
извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска
помощ № РД-18-1046-2/02.10.2020г. /л.99/.
Не се установява от данните по
административната преписка за процесния период Д-р Ч. да е подавала уведомление
до СЗОК за настъпили промени, свързани с отсъствието ѝ или промяна в
графика на прием на пациенти.
Така посочените обстоятелства са определени
от проверяващите органи като нарушения на чл.122, ал.2 от НРД за МД за
2020-2022г., във връзка с чл.55, ал.2, т.6а от ЗЗО, във връзка с чл.140, ал.3 и
ал.5 от НРД за МД 2020-2022г. В хода на проверката Д-р Ч. е представила становище
от 05.10.2020г. до директора на СЗОК, в което е посочила, че действително през
проверявания период са ѝ издавани болнични листове като ФЛ, но представляваното
от нея лечебно заведение /ЛЗ/ е изпълнявало задълженията си по договора с НЗОК.
На 12.10.2020г. Д-р Ч. подава възражение до СЗОК /л.31/ срещу протокола от извършената
на ЛЗ проверка, в което поддържа, че не е извършено нарушение на чл.122, ал.3
от НРД, тъй като за периода на издадените ѝ болнични за временна
неработоспособност (31.03.2020г. - 14.07.2020г.) е избрала да не се съобрази с
препоръчаното ѝ лечение, за да има възможност да се грижи за пациентите
си. Посочено е във възражението, че Д-р Ч. стриктно е спазвала графика си за
този период, вкл. е извършвала консултативни, профилактични и диспансерни прегледи,
поради което не счита, че е следвало да уведомява СЗОК, че ще отсъства. Възражението
е подадено и до Арбитражна комисия по чл.75 от ЗЗО. Видно от извлечение от Протокол
№ 13/03.11.2020г. /л.26/, Арбитражната комисия, определена със Заповед № РД-09-26-3/14.08.2020г.
на директора на СЗОК, е разгледала възражението на Д-р Ч. против констатациите
на длъжностните лица от ЗСЗОК като на основание чл.418, ал.3 от НРД, поради
равен брой противоположни гласове при проведеното гласуване (3:3), е предоставила
протокола на директора на СЗОК и на основание ал. 4 от НРД, с оглед
възможността същият да наложи санкция.
В
тази връзка е издадена обжалваната в настоящото производство Заповед за налагане на санкции № РД-12-51/26.04.2021г.,
с която на основание чл.76, ал.2 от ЗЗО и чл.408, ал.1, т. 1 и ал. 2 във връзка
с чл. 423, ал. 2 и чл.432, ал.3 от НРД за МД 2020-2022г. на ЛЗ е наложена санкция –
„финансова неустойка” в размер на 50лв., поради неизпълнение на задължението да уведоми СЗОК за настъпили
промени, свързани с изпълнението на индивидуалния договор, сключен с Касата. Срещу
заповедта е подадено възражение от адресата /л. 17/ до директора на СЗОК, по
което няма данни по делото да е налице произнасяне.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът формира следните
правни изводи:
Обжалваният
административен акт е връчен на оспорващия на 13.05.2020г., а жалбата срещу
него е депозирана пред РЗОК на 27.05.2020г., видно от датата на пощенското
клеймо върху плика, с който същата е била изпратена. В тази връзка съдът намира
възражението на ответника за нередовност на подадената жалба за неоснователно.
Същата е подадена в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК и от лице с правен
интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения.
Правоотношенията между страните по
индивдуалния договор е зададена основно с НРД 2020г.-2022г., сключен между НЗОК
и БЛС на 23.12.2019г. и приложенията към него. Страните по правоотношението са
обвързани и от клаузите на индивидуалния Договор за оказване на
първична извънболнична медицинска помощ № 227384 от 14.02.2020г.
Съгласно
чл. 122, ал. 1 от НРД 2020-2022г., при промяна на всяко от
обстоятелствата, удостоверени с документи по чл. 117 – 121, изпълнителят на медицинска
помощ е длъжен в срок до 5 календарни дни да уведоми РЗОК и да изпрати копие от
съответния документ на хартиен носител или в срок до 3 работни дни по
електронен път. При промяна на графика за обслужване на пациентите изпълнителят
на медицинска помощ е длъжен в срок до 3 календарни дни да уведоми РЗОК и да
изпрати актуалния график писмено или по електронна поща, подписан с електронен
подпис - чл.122, ал.2 ЗЗО. Съгласно ал.2 от посочената разпоредба, при
отсъствие изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до три работни дни,
считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или
по електронна поща, подписано с електронен подпис като отсъствието следва да
бъде обявено на видно място в амбулаторията на изпълнителя на медицинска помощ.
Нормата на чл.117, т.4 от НРД гласи, че ЛЗ следва да представи декларация на
хартиен и електронен носител по образец, посочен в приложение № 9, относно: осигуряване
на достъп до медицинска помощ извън обявения работен график на ЗОЛ, съгласно Наредба № 9 от 2019г.; график за
обслужване на пациентите; изискуемото оборудване, обзавеждане и нает персонал по чл.138 (за
лечебните заведения – изпълнители на ПИМП).
В
настоящия случай е релевантна разпоредбата на чл.432, ал.3 от НРД 2020-2022г.,
която предвижда, че в случай че арбитражната комисия не се произнесе с
решение в срока по чл. 75, ал. 7 от ЗЗО или е
налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят
на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може
да наложи санкциите. В тази връзка, издавайки процесната заповед за налагане на
санкция, директорът на СЗОК действа като административен орган, в хипотезата на
§1, т.1 от ДР на АПК, т.е. упражнява предоставени му със закон
властнически правомощия.
При дължимата служебна проверка на
законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК съдът следва да прецени
дали при издаването му са спазени изискванията за законосъобразност, във вр. с
чл.146 от АПК, дали органът, постановил съответния акт е разполагал с
правомощие за това, дали е спазил изискването за писмена форма и реквизити на
акта, т.е. мотивиран ли е същият от фактическа и правна страна, спазени
ли процесуалните правила при издаването му, правилно ли е приложен
материалния закон, разпоредените с акта последици съобразени ли са с целта
на закона.
Оспорената по делото заповед е издадена
от материално компетентен орган предвид нормата на чл.74, ал.5 от ЗЗО и чл.432,
ал.3 от НРД 2020-2022г. Същите предоставят на директора на съответната Районна
здравноосигурителна каса правомощието да налага санкции на ЛЗ за
неизпълнение/нарушение по договора с Касата. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа необходимите реквизити. Мотивирана е от фактическа и правна
страна. Фактите от значение за случая са изяснени, като конкретно са посочени
тези от тях, които са установени и са послужили на административния орган да
приложи своето правомощие да наложи санкцията. Съдът намира, че е спазена
процедурата при извършване на проверката от длъжностните лица на СЗОК,
направени са необходимите справки от ИИС на НЗОК, извършена е проверка на място
в ЛЗ. Връчени са на проверяваното лице, съставените при проверката документи, като
му предоставена възможността да възрази по направените в същите констатации, както
е направено в случая. Възражението му е представено на Арбитражната комисия,
която не е постигнала решение, с оглед на което е приложена разпоредбата на чл.432,
ал.3 от НРД МД 2020-2022г. Предвид така изложеното, съдът намира, че не са
налице и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
постановяване на оспорената заповед.
От друга страна, според съда, оспореният
АА е незаконосъобразен, поради следното:
През
процесния период, за който са ѝ издадени болнични листове, Д-р С. Ч. не е отсъствала от работа и е
преглеждала пациенти, т.е. изпълнявала е реално задълженията си по
индивидуалния договор за медицински дейности, сключени с Касата, която й е
заплатила извършените дейности за периода, съвпадащ с този по издадения БЛ, въз
основа на представените по делото амбулаторни листове. С оглед на това, са
налице достатъчно доказателства, според чието съдържание, съдът намира за
недоказано твърдението на административния орган, че за ЕТ „Д-р С.
Ч. – Индивидуална практика за първична
медицинска помоЩ“ са налице обстоятелства по изпълнението на Договора,
за които за Д-р Ч. е възникнало задължение да уведоми СЗОК.
Съдът не споделя доводите на ответника,
че тъй като е налице нарушаване на нормите по отношение режима на
възстановяване на здравето, посочен в БЛ, то следа да се счете, че
ЛЗ не е осъществявало дейност по договора с касата. В случая се касае за правен
извод, а не за подкрепена с доказателства фактическа констатация. Щом същата
не е доказана не е налице твърдяното от директора на СЗОК нарушение
на договора като основание за налагане на санкцията. Наличието на издаден
болничен лист не е елемент от фактическия състав на нарушението и сам по себе
си не поражда задължението за уведомяване при липса на фактическо отсъствие и
реално изпълнение на задълженията по сключения договор за оказване на
извънболнична медицинска помощ. В тази връзка, съдът намира, че административният
орган не е доказал фактите, от които черпи правомощието си да наложи санкция от
вида на процесната.
По така изложените мотиви съдът намира,
че жалбата следва да се уважи, а оспорваният със същата административен акт - да
се отмени.
При този изход на спора, по искане от
оспорващата страна, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да ѝ бъдат
присъдени разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 50 /петдесет/
лева и адвокатско възнаграждение за един адвокат – 400 /четиристотин/ лева, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното, на основание чл. 172, ал.2, предл. 2-ро от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба ЕТ „Д-р С. Ч. – Индивидуална практика за първична медицинска
помощ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв.Д.,
Заповед за налагане на санкция № РД-12-51/26.04.2021г. на директора на Столична
здравноосигурителна каса, с която на изпълнителя на медицинска помощ е наложена
санкция „финансова неустойка“ в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Столична здравноосигурителна
каса да заплати на ЕТ „Д-р С. Ч. – Индивидуална
практика за първична медицинска помощ“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, разноски за производството в размер на 450,00лв.
/четиристотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
на Република България, в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: