Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, …………… г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав,
в публично съдебно заседание на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: В. СТАВРЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретар Татяна Шуманова и прокурор Нина Янева, като разгледа
докладваното от младши съдия Иван Киримов в.н.о.х.д. № 75/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава двадесет и първа на НПК.
Инициирано е с жалба на подсъдимия А.Б.П.,
чрез защитника му адв. В.В., срещу присъда № 425175 от 07.06.2018 г. по
н.о.х.д. № 9174/2012017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
135-и състав.
С присъдата
подсъдимият А.Б.П. е признат за виновен в това, че около 22.00 часа на
24.01.2017 г. в гр. София, от лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с рег. № ******,
паркиран на бул. „Гоце Делчев“, пред сладкарница „Неделя“ е направил опит да
отнеме чужди движими вещи – 2 броя фара на стойност 1200 лева /хиляда и двеста
лева/ от владението на С.Д.Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, като опита е останал недовършен поради независещи от дееца
причини, и деянието е извършено в условията на повторност – след като е бил
осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно: с
протоколно определение е одобрено споразумение по н.о.х.д. № 16062/2010 г. по
описа на СРС, в сила от 23.05.2012 г., с което на П. е наложено наказание
„пробация“ за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и случаят не е маловажен,
поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на
което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият П. е осъден на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски в общ
размер на 208,86 лева.
Във въззивната жалба на подсъдимия и
допълнението към нея са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт, тъй като от събраните по делото доказателства
не може да бъде направен еднозначен извод за авторството на престъпното деяние.
Сочи се, че присъдата е основана единствено на свидетелски показания, които са
вътрешно противоречиви и неподкрепени от останалия събран доказателствен
материал. Наведени са доводи, че на местопрестъплението не е изготвен протокол
за оглед, а кредитираните от първоинстанционният съд докладна записка и
фотоснимки не представляват годно доказателствено средство съгласно НПК.
Отделно защитата претендира за недоказаност на стойността на инкриминираните
вещи, доколкото при изготвяне на СОЕ вещото лице не е направило оглед на
процесните фарове и не е отчетен процент на овехтяване на движимите вещи, а
това се явява от съществено значение с оглед приложението на разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НК. На следващо място се претендира явна несправедливост на
наложеното от първоинстанционния съд наказание. Твърди се, че не са отчетени
редица смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, в това число
младата му възраст, добри характеристичи данни, трудовата му ангажираност,
липсата на вреди от престъплението и доброто му процесуално поведение, които
следвало да бъдат взети предвид и при определяне на наказанието да намери
приложение разпоредбата на чл. 55 от НК.
Направено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и за
постановяване на присъда, с която Й.да бъде признат за невиновен и оправдан по
възведеното с обвинителния акт престъпление.
Не се иска събиране на доказателства
във въззивното производство.
В открито съдебно
заседание упълномощеният пред въззивната инстанция защитник на подсъдимия –
адв. Б.поддържа изложеното в жалбата и в допълнение сочи, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин. Сочи, че първоинстанционният съд е постановил
присъдата си, като се е позовал единствено на показанията на свидетелите Т. и П.,
които намира за вътрешно противоречиви, а също така и неподкрепени от останалия
доказателствен материал. Моли
атакуваната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за
невиновен, евентуално да бъде приложена разпоредбата на чл. 197 от НК.
Прокурорът поддържа становище за
законосъобразност на първоинстанционата присъда, с оглед на което пледира за
потвърждаване на съдебния акт.
Подсъдимият А.Б.П. се присъединява към казаното от защитника си. В
последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
След внимателен анализ на
доказателствената съвкупност по делото, включително и доказателствените
средства и способи за доказване, събрани непосредствено пред настоящата
инстанция, този въззивен състав не установи възможност въз основа на нея да
бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради
което споделя както доказателствените изводи на първоинстанционния съд, така и
изложените в мотивите към атакуваната присъда фактически констатации, които по
същество могат да бъдат сведени до следното:
Подсъдимият А.Б.П.,
ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с висше
образование, неосъждан /реабилитиран/, с адрес: гр. София, ул. „******.
Подсъдимият е реабилитиран по право към
момента на инкриминираното деяние. С протоколно определение по н.о.х.д. №
16062/2010 г. е одобрено споразумение, в сила от 23.05.2012 г., с което на П. е
наложено наказание „пробация“ за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
С решение
постановено по н.о.х.д. № 561/2017 г., в сила от 22.04.2017 г., подсъдимият П.
е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено на 26.12.2016 г.
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. С решението на подсъдимия П. на
основание чл. 343 г е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 10 месеца.
Към 24.01.2017
г. А. П.работил като барман в кафе „Бокадо”, в ж.к. „******, като съгласно
работния график бил редовна смяна – 8 часа, от 14:00 часа до 22:00 часа.
На 24.01.2017 г.
св. С.Т., заедно със своя познат св. Г.П. се намирали в гр. София, като около
19:00 часа на посочената дата Т. паркирал управлявания от него автомобил
„Фолксваген Туарег”, ДКН № ******, собственост на брат му Г.Т.,***, пред
сладкарница „Неделя” и двамата с П. се отправили към детски парти клуб в
близост до пазар „Красно село”, за да празнуват рождения ден на племеницата на С.Т..
На 24.01.2017 г.
около 22:00 часа подсъдимият П. ***, пред сладкраница „Неделя” и докато чакал
приятелката си, забелязал паркирания лек автомобил „Фолксваген Туарег”, с ДКН №
******, паркиран от свидетеля С.Т.. П. взел решение да извърши кражба от
посоченото моторно превозно средство и в изпълнение на това решение се доближил
до същото, демонтирал десния фар на автомобила и го поставил на земята. След
това се насочил към левия фар на автомобила и започнал да упражнява натиск
върху него с цел да го демонтира. В същото време свидетелите Т. и П. се връщали
към процесното МПС и възприели действията на подсъдимия П., тъй като е имало
улично осветление и мястото е било добре осветено. След като се доближили
до лекия автомобил свидетелят Т. казал на подсъдимия П.: „Стой на място, че съм
полицай!”, снимал го с мобилния си телефон и го попитал: „Защо крадеш
фаровете?”. Подсъдимият бил видимо спокоен, не отговорил на въпроса и бързо се
отдалечил от местопрестъплението. Свидетелят Т. се обадил на своя брат Г.Т.,
чиято собственост е лекия автомобил и му изпратил направените снимки. От своя
страна Г.Т. се обадил на телефон 112, за да съобщи за случилото се. След около
20 минути на местопрестъплението пристигнал полицейски патрул, като полицаите
не иззели фаровете и не съставили протокол за оглед на местопроизшествието.
С протокол за
доброволно предаване от 25.01.2017 г. свидетелят С.Т. предал на разследващите
органи два броя фотоснимки, направени с личния му мобилен телефон „Айфон 5” на
24.01.2017 г..
Съгласно
изготвената в ДП и приета в първата инстанция СОЕ, общата стойност на
инкриминираните вещи – 2 броя предни фара, към момента на извършване на
деянието – 24.01.2017 г. е в размер на 1200 лева, а минималната работна заплата
за страната през 2017 г. е размер на 460 лева.
Съгласно
допуснатата и приета пред въззивната инстанция допълнителна СОЕ, стойността на
инкриминираните фарове, към момента на деянието – 24.01.2017 г., след прилагане
на съответния коефициент на овехтяване е в размер на 972,04 лева /без ДДС/.
Съгласно
назначената и приета пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, на
24.01.2017 г., в 22:13 часа от мобилен телефонен номер ******* се е обадило
лице на име Г.Т. и е съобщил, че едно момче се опитало да открадне фаровете на лекия
му автомобил, след което избягало.
Изложената
фактическа обстановка настоящият състав на въззивния съд възприе въз основа на
събраните в производството, в това число и по реда на чл. 332 от НПК пред
въззивната инстанция и приобщени по надлежния ред доказателствени материали -
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способи на доказване, а именно: обясненията на
подсъдимия А.П., депозирани непосредствено пред настоящата инстанция; показанията
на свидетелите: С.Т. дадени пред първоинстанционния съд, включително и тези
депозирани непосредствено пред настоящия състав на въззивния съд, както и
приобщените от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2 от НПК; показанията на свидетеля Г.П., депозирани пред настоящия състав на
въззивния съд, включително и приобщените от досъдебното производство на основание
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1; показанията на свидетеля В.Л., депозирани пред
първоинстанционния съд; протокол за доброволно предаване /л. 8 от ДП/;
протоколи за разпознаване на лица и предмети /л. 10-11 и л. 14-15 от ДП/;
писмена справка от управителя на кафе „Бокадо“, с приложена справка от НАП и
работен график за месец януари 2017 г.; снимков материал /л. 4-6 ДП/; заключенията
на СТЕ и СОЕ, както и допълнителна СОЕ и справка за съдимост.
Настоящата
въззивна инстанция счита, че районният съд е събрал необходимите за
изясняването на обективната истина доказателства и не е допуснал процесуални
нарушения, ограничили правата на страните да правят относими към предмета на
делото доказателствени искания. Събраните в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие нови доказателства допълнително потвърдиха установените от първата
инстанция фактически обстоятелства.
Първоинстанционният
съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при
анализирането на събраните по делото доказателства и е формирал фактически
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Обосновано
районният съд е определил основния относим към предмета на делото факт – дали е
осъществен инкриминираният в обвинителния акт опит за отнемане на процесните
два броя фарове от страна на подсъдимия П..
В изложения към
мотивите към първоинстанционната присъда доказателствен анализ първоинстанционният
съд е обсъдил в необходимата степен събрания по делото доказателствен материал
и е стигнал до единствен законосъобразен и обоснован извод за виновността на
подсъдимия по отношение на повдигнатото обвинение. В този смисъл и мотивите към
първоинстанционната присъда съответстват на изискванията за съдържание,
установени в чл. 305, ал. 3 от НПК и позволяват реализирането на правата на
страните да разберат съображенията на районния съд относно възприемането на
част от доказателствата и отхвърлянето на други и да оспорят тези съображения
пред въззивния съд.
И настоящият
въззивен съдебен състав счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на
св. С.Т., от които се установява времето, мястото и механизма на извършеното
престъпление. При разпита му пред първоинстанционния съд св. С.Т. подробно,
последователно и логично е описал обстоятелствата, при които със свидетеля П.
са установили подсъдимия П., както и неговите действия по отношение на
инкриминираните вещи. Въззивният съд не намира за основателно наведеното от
защита възражение за наличие на вътрешно противоречие в показанията на този
свидетел. Този извод следва не само от депозираните от свидетеля показания
лично пред въззивната инстанция и приобщените от ДП, по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 от НПК, но най – вече при съпоставка с показанията на свидетеля
П., пряк очевидец на развилите се събития, разпитан непосредствено пред
въззивната инстанция, като по отношение на същия са приобщени и показанията от
ДП, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК. Следва да се посочи, че неразбираемо
за този състав остава обстоятелство защо посоченият свидетел не е бил разпитан
непосредствено и пред първоинстанционния съд, доколкото до един момент от
развитие на производството е бил включен в списъците с лица за призоваване, а
впоследствие в провелото се на 09.02.2018 г. съдебно заседание П. не се е явил
и повече не е бил търсен за провеждане на процесуални действия с негово
участие. Показанията на свидетеля П. в пълна степен подкрепят изложеното от Т.
относно извършеното от подсъдимия престъпление, както и обстановката, при която
същото е осъществено. Категорично от показанията на свидетелите се установява,
че на местопрестъплението е било налично улично осветление, както и че двамата свидетели са успели непосредствено
да възприемат подсъдимия, неговите действия насочени към демонтиране на един от
инкриминираните фарове, както и намиращия се до него вече демонтиран фар.
Показанията на двамата свидетели се подкрепят и от назначената пред
първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза, от която се установява
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, както и че
подсъдимият е бил заснет с мобилен телефон. В крайна сметка изложеното от
свидетелите частично се потвърждава и от обясненията на самия подсъдим
депозирани непосредствено пред настоящата инстанция, като същият заявява, че
действително се е намирал на посоченото в обвинителния акт време и
местоположение и е бил заснет от свидетелите, но отрича авторството на
инкриминираното деяние, като по отношение на последното обстоятелство
обясненията не се кредитират от настоящата инстанция.
Въззивният
съдебен състав счита, че съществено значение за кредитиране на показанията на
св. Т. и св. П. има тяхното потвърждаване от доказателствени източници от
обективен характер, каквито представляват приобщените по делото фотоснимки. В
своята съвкупност посоченият доказателствен материал категорично установява
факта на присъствие на подсъдимия П. на местопрестъпление, както и вече
демонтирания фар на лекия автомобил. В тази връзка следва да се обсъди
наведеното от защита възражение, че приобщените фотоснимки не представляват
годно доказателствено средство, тъй като не са събрани по реда предвиден в НПК.
Настоящата инстанция намира, че приобщените по делото фотоснимки следва да се
третират като веществени доказателства, тъй като същите имат качеството на
предмети, върху които има следи от престъплението, поради което без съмнение
могат да се ползват. Създадените фотоснимки, които отразяват или съдържат
информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване не следва да се
смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в чл.
125, ал. 1 НПК /Р- 390-2009 г. II
Н.О./. На следващо място следва да се посочи, че веществените доказателства
могат да се приобщават по делата и чрез доброволното им предаване /Р-5720-2005
г. I
Н.О./. Протоколите за доброволно предаване дават процесуална легитимация, като
установяват връзката на материалния факт /вещественото доказателство/ с
обстоятелствата по делото. Доброволното предаване, макар да не е изрично
посочено в разпоредбата на чл. 136 НПК, практически е насочено към попълване на
доказателствената съвкупност, поради което не може да се отрече неговата
принадлежност към действията по разследването, когато е осъществено в рамките
на наказателното производство. Именно по този начин са приобщени и посочените
два броя фотоснимки, видно от приложения на ДП протокол за доброволно предаване
/л. 8 от ДП/. Следва да се посочи, че не съществува и никакво съмнение относно
автентичността на посочените фотоснимки, доколкото при предявяването им при
проведеното въззивно съдебно следствие св. Т. заявява, че действително той ги е
заснел когато е видял подсъдимия. Посоченото се потвърждава и от приобщените от
ДП показания на св. П., доколкото пред настоящата инстанция същият заявява, че
не си спомня дали някой е правил снимки. Още повече и самият подсъдим в
дадените от него обяснения пред настоящата инстанция заявява, че е бил сниман
от свидетелите.
На
следващо място, за да приеме така изложената фактическа обстановка настоящата
инстанция подробно обсъди и депозираните непосредствено пред нея обяснения от
подсъдимия П., като ги съпостави с останалия доказателствен материал. При
извършения анализ въззивният съд съобрази и двойнствената природа на
обясненията на подсъдимия, които освен доказателствено средство, са и средство
за защита, чието упражняване не е обвързано със задължение за разкриване на
обективната истина. В случая по-голямата част от обясненията на подсъдимия П.,
тоест тези които се отнасят до главния факт от предмета на доказване по делото,
а именно относно авторството на инкриминираното деяние, се възприемат от
въззивната инстанция като защитно средство, доколкото същите са изолирани и не
се подкрепят от останалия доказателствен материал. Така съществено
несъответствие се съзира в заявеното от подсъдимия, че се е намирал на десетина
метра от процесното МПС. Изложеното категорично се опровергава от показанията
на свидетелите Т. и П., които недвусмислено заявяват, че именно подсъдимият е
бил лицето, което е демонтирало един от инкриминираните фарове и е предприело
действия по демонтиране и на другия. Същите са имали непосредствена възможност
да възприемат действия на подсъдимия, тъй като последният е бил на осветено от
уличните лампи място. Изложеното се подкрепя и извършеното на ДП разпознаване
на лица, което настоящата инстанция намира, че е извършено съгласно
изискванията на разпоредбите на чл. 169 – чл. 171 от НПК, като не се установят
нарушения в процедурата. Действително с протокол за доброволно предаване от
25.01.2017 г. свидетелят С.Т. е предал два броя фотоснимки, като на една от тях
е заснето изображение на подсъдимия П., но следва да се посочи, че
разпознаването на подсъдимия от страна на свидетелите е извършено на 26.01.2017
г., като при провеждането на задължителните разпити по чл. 170 от НПК, двамата
свидетели Т. и П. са посочили, че ще разпознаят подсъдимия П. и с оглед други
негови индивидуализиращи белези като видима възраст, височина, телосложение и
т.н.. Съмнение в изложената от подсъдимия защитна теза буди и заявеното от него,
че при срещата с двамата свидетели един от тях е държал нож, а в същото време П.
е успял безпрепятствено да напусне местопрестъплението, докато Т. и П. са
претендирали от него именно той да е извършител на инкриминираното деяние.
Следва да се посочи, че така изложеното обстоятелство не се подкрепя от
доказателствения материал по делото, като в нито един момент по делото не се
установи някой от двамата свидетели да е държал в себе си такъв нож.
В
същото време настоящата инстанция кредитира обясненията на подсъдимия в
частите, в които заявява, че действително е бил заснет от свидетелите, преди
инкриминираното деяние е бил на работа, както и че преди да извърши процесното
престъпление е чакал своята приятелка, доколкото същите не противоречат на
останалия доказателствен материал и се подкрепят от него. Само по себе си
обстоятелство, че подсъдимият непосредствено преди инкриминираното деяние е
чакал своята приятелка не води до извод, който да разколебае настоящата
инстанция относно авторството на деянието, доколкото същото се доказа по един
безспорен начин от останалия доказателствен материал, в най – голяма степен от
показанията на двамата свидетели – очевидци, които категорично изясняват
механизма, времето и мястото на осъществяване на престъплението, за което
подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.
Настоящата инстанция кредитира назначената и
приета пред първоинстанционния съд СОЕ, доколкото същата е депозирана от безпристрастно и компетентно вещо лице и е
отговорила на поставените задачи. В същото време пред настоящата инстанция е
допусната допълнителна СОЕ, която да отговори на въпроса каква е стойността на
инкриминираните вещи към момента на деянието – 24.01.2017 г. като се приложи
съответен коефициент на овехтяване, като е определено различно вещо лице от
изготвилото първоначалната експертиза, доколкото първото вещо лице в
изслушването си пред съда е посочило, че не е прилагало процент на овехтяване,
а е работил със средни пазарни цени и е приел, че вещите са в добро състояние.
Видно от назначената допълнителна СОЕ, изготвена след запознаване с материалите
по делото, процесният лек автомобил „Фолксваген Туарег”, с рег. № ****** е с
дата на първа регистрация 21.09.2007 г. и към датата на инкриминираното деяние
е навършил 9 години, като стойността на инкриминираните вещи е определена
съгласно относимата към периода нормативна уредба. След приспадане на съответния
процент на овехтяване, съгласно чл. 12, т. 3 от Приложение № 1 към Наредба 24
от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 от КЗ и
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства, вещото лице е посочило, че стойността на
инкриминираните фарове към момента на деянието е в размер на 972,04 лева без
ДДС. Допълнителното заключение е прието без възражение от страните, като същото
се кредитира от настоящата инстанция, доколкото е изготвено от безпристрастно и
компетентно вещо лице, при прилагане на относимата регламентация имаща
отношение към поставения въпрос. При така изложеното настоящата инстанция
намира, че за стойност на инкриминираните вещи следва да се приеме тази посочена
в допълнителната СОЕ, доколкото в нея е отразена действителната стойност на
процесните фарове, тъй като е приложен съответен коефициент на овехтяване,
съотнесен към периода на експлоатация на
лек автомобил „Фолксваген Туарег”, с рег. № ******, като към сумата от
972, 04 лева следва да бъде добавен и ДДС от 20 %, съгласно разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от ЗДДС, като общата стойност на инкриминираните вещи е в размер на
1166, 45 лева с ДДС. С оглед на изложеното подсъдимият следва да бъде оправдан
по отношение стойността на инкриминираните вещи за стойността над 1166.45 лева
до сумата от 1200 лева, приета от първата инстанция за стойност на
инкриминирате вещи.
Настоящата инстанция кредитира и
представената справка за съдимост на подсъдимия П., видно от която подсъдимият е реабилитиран по право към момента на
инкриминираното деяние. С протоколно определение по н.о.х.д. № 16062/2010 г. е
одобрено споразумение, в сила от 23.05.2012 г., с което на П. е наложено
наказание „пробация“ за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
С решение
постановено по н.о.х.д. № 561/2017 г., в сила от 22.04.2017 г., подсъдимият П.
е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено на 26.12.2016 г.
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. С решението на подсъдимия П. на
основание чл. 343 г е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 10 месеца.
Настоящата инстанция намира за
необходимо да добави, че действително, както сочи и защитата, на досъдебното
производство не е извършен оглед на процесния автомобил и не са снети
дактилоскопни следи от инкриминираните фарове, но този пропуск, не е довел, в
случая, до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, доколкото извършеното
от П. престъпление е установено по безспорен начин чрез други способи на
доказване по чл. 136 НПК - разпитите на свидетелите, разпознаване,
експертизите, както и чрез приобщените веществени доказателства. Чрез тях
категорично се доказа осъщественият от страна на подсъдимия опит за отнемането
на процесните движими вещи. На защита
следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила, а в случая по делото се събраха безспорни
доказателства за виновността на подсъдимия П., които не се поставят под
съмнение от събрания по делото доказателствен материал.
При така установените и от въззивния
съдебен състав факти, правилни се явяват формираните от правна страна изводи от
първата инстанция за това, че на инкриминираната в обвинителния акт дата и час,
подсъдимият П. е направил опит да отнеме от лек автомобил „Фолксваген Туарег”,
рег. № ******, паркиран на бул. „Гоце Делчев”, пред сладкарница „Неделя”, чужди
движими вещи – 2 броя фара , от владението на С.Т., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по
независещи от него причини и деянието е извършено в условията на повторност,
след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и
не е изтекъл предвиденият срок в разпоредбата на чл. 30 от НК, а именно: с
протоколно определение е одобрено споразумение по н.о.х.д. № 16062/2010 г. по
описа на СРС, в сила от 23.05.2012 г., с което на подсъдимия е наложено
наказание „пробация” за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и случаят е
немаловажен, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1,
вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт.
От обективна страна безспорно по делото
се доказа, че на инкриминираните място, дата и час подсъдимият П. е направил
опит да отнеме процесните два броя фара на стойност 1166,45 лева от владението
на С.Т., без негово съгласие, с намерени противозаконно да ги присвои.
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в отнемане, т.е.
прекъсване на фактическата власт на лицето, което упражнява същата върху
инкриминираната вещ и установяване на своя фактическа власт. Изпълнителното
деяние се характеризира с два акта – на прекъсване на фактическата власт и
установяване на своя такава от страна на дееца. С извършване на първата група
действия – за отнемане на вещта от владението на друго лице – собственик,
владелец или държател, се поставя началото на изпълнителното деяние на
престъплението кражба, като престъплението е типично резултатно е се счита
довършено с осъществяване на втората група от действия – по установяване на
свое владение. В конкретния случай подсъдимият П. е започнал осъществяването на
престъплението кражба като е демонтирал преден десен фар от процесния лек
автомобил „Фолксваген Туарег” и го поставил на земята до себе си, като
непосредствено след това се насочил към преден ляв фар на автомобила и
предприел фактически действия по демонтирането му. Действията на подсъдимия П.
обаче били забелязани от свидетелите Т. и П., които се връщали към процесния
автомобил и с появата си същите предотвратили довършване на изпълнителното
деяние, поради което престъпната деятелност останала на стадия на опита.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НК при опит деецът се
наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема
предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които
престъплението е останало недовършено.
На следващо място следва да се посочи,
че настоящото престъпление е осъществено от подсъдимия преди да е изтекъл
срокът визиран в разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК, поради което по отношение
на него следва да бъде приложен квалифицираният състав по чл. 195, ал. 1, т. 7
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, независимо, че
същият е реабилитиран по н.о.х.д. № 16062/2010 г. по описа на СРС, в сила от
23.05.2012 г., с което му е наложено наказание „пробация” за престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК.
От субективна
страна подсъдимият П. е извършил престъплението умишлено, при пряк умисъл.
Съзнавал е, че инкриминираните вещи не са негова собственост, че чрез
демонтирането им ги отнема от владението на друго лице и ще установи своя
фактическа власт върху тях, както и че
действа без съгласието на държателя на вещта, като е желаел настъпването на
вредоносните последици. По делото безспорно се установява и намерени от страна
на подсъдимия за присвояване на инкриминираните вещи предмет на инкриминираното
престъпление. От друга страна умисълът на подсъдимия обхваща и квалифициращия
признак – престъплението да е осъществено при условията на повторност по чл. 28
от НК, доколкото подсъдимият е съзнавал, че вече е бил осъждан за друго такова
престъпление и не е изтекъл визираният в разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК
срок, независимо от настъпилата реабилитация.
По делото не са
налице предпоставки за прилагане на привилигирования състав по чл. 197 от НК в
каквато насока изявява претенция защитата, тъй като посочената разпоредбата се
прилага в случай, че открадната вещ бъде върната или заместена до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд. В случая по делото се установи,
че престъплението не довършено и е останало на стадия на опита като подсъдимият
не е установил своя фактическа власт върху инкриминираните вещи единствено
поради своевременната поява на свидетелите Т. и П., с оглед на което посочената
разпоредба от НК е неприложима.
Не са налице и
предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от НК, а още по
– малко на чл. 9, ал. 2 от НК като в този смисъл настоящата инстанция напълно
споделя доводите изложени от първоинстанционния съд в мотивите към присъдата,
като не намира за нужно да ги повтаря. В допълнение следва само да се посочи, че
в случая подсъдимият е направил опит да отнеме двата инкриминирани фара, които
освен, че не са на малка стойност – 1166, 45 лева, се явяват и част от обща вещ
– лек автомобил и тяхната липса прави невъзможно ползването на цялата вещ по предназначението
ѝ, което в случая е довело и до други вредни последници, доколкото
свидетеля Т. не е могъл да ползва процесното МПС и да се прибере.
За престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК законът предвижда
определянето на наказание от една до десет години лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав намира
определеното от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода“, в
размер на една година и шест месеца за справедливо от гледна точка на
установеното по делото съотношение между смекчаващи и отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства.
Определено в максимална степен към
установения в закона минимум, наказанието съответства на личността на дееца,
която не разкрива сериозна обществена опасност. Освен това, от справката за
съдимост на подсъдимия се установява, че е реабилитиран , поради което следва
да се третира като неосъждан. В тази връзка следва да се посочи, че е
основателното оплакването на защита, че първоинстанционната инстанция
неправилно е приела предходното осъждане на П., по което е реабилитиран, но
същото обосновава приложение на по-тежко квалифицирания състав по чл. 195, ал.
1, т. 7 от НК, като отегчаващо вината обстоятелство, изразяващо се в лоши
характеристични данни, доколкото същото следва да се отчита единствено за
квалифициране на престъпната деятелност по по-тежко наказуемия състав за предвиденото
в наказателния закон престъпление кражба. Независимо от изложеното настоящата
инстанция се присъединява към приетото от първоинстанционния съд, че по делото
не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК. Действително в
мотивите към присъдата не е посочено наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелство, каквито се разкриват по делото, като младата възраст на
подсъдимия, трудовата му ангажираност и доброто му процесуално поведение, но
сами по себе си тези обстоятелства не са изключителни или многобройни, поради
което и не могат да предизвикат приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, а
единствено определяне на наказание „лишаване от свобода“ към минимума предвиден
за конкретното престъпление. В допълнение следва да се посочи, че действително
от престъплението не са настъпили вредоносни имуществени последици, доколкото
същото е останало на стадия на опита, но са настъпили неимуществени такива,
свързани със създадените на свидетелите П. и Т. неудобства, изразяващи се в
невъзможността да използват процесното МПС, доколкото един от фаровете е бил
демонтиран. Ето защо, настоящият съдебен състав прие, че наложеното от районния
съд наказание лишаване от свобода е съответно на опасността, която разкриват
деянието и дееца и би способствало за постигане на поправително-възпитателния и
превантивен ефект на наказанието. Същевременно, определено за този срок,
наказанието не би се превърнало в прекомерна намеса в правата на А.П..
Въззивният съд споделя извода, че
конкретиката по делото не разкрива необходимост от ефективно изпълнение на така
наложеното наказание, което се отбелязва за пълнота, доколкото производството е
инициирано единствено по жалба на подсъдимия с оглед на което въззивният съд не
би могъл да влоши неговото положение.
По изложените съображения, въззивният
съдебен състав намери за необходимо да измени обжалвания съдебен акт,
единствено в частта относно стойността на инкриминираните вещи, като оправдае
подсъдимия П. за горницата над 1166.45 лева до приетия с първоинстанционната
присъда размер от 1200 лева, тоест за сумата от 33.55 лева. В останалата част
присъдата следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл. 338, вр. с чл. 334, т. 3 и т. 6 НПК, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 425175 от
07.06.2018 г. по н.о.х.д. № 9174/2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 135-и състав, в частта относно стойността на инкриминираните вещи,
като оправдава подсъдимия А.Б.П. за горницата над 1166. 45 лева до приетия с
първоинстанционната присъда размер от 1200 лева, тоест за сумата от 33.55 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.