Решение по дело №252/2023 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 278
Дата: 27 юли 2023 г.
Съдия: Татяна Христова Костадинова
Дело: 20231500500252
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Кюстендил, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова

Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Теодора С. Д.
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20231500500252 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба подадена от адв. Е. Д. в
качеството на пълномощник на Й. К. Ш., със съдебен адрес: ******, насочена против
Решение № 173 от 03.04.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2406/2022 г.
по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за установено по
отношение на въззивника Й. К. Ш., че Л. М. А., М. И. М. и А. И. А. са собственици на
основание наследство от И.М.А., починал на ** г., на 1/6 ид. част общо за тримата
ищци от: сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Д., общ. Д., обл. К., одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: ********, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор **, със застроена площ от 80 кв.м.,
брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
жилищна сграда- еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер на предходен план:
няма, при граници и съседи на поземления имот: 68789.19.439, 68789.19.435,
68789.19.436, 68789.19.437, 68789.19.486, както на основание чл.537, ал.2 ГПК е
отменил Нотариален акт № ****** г. на нотариус О.Т., с който Й. К. Ш. е признат за
собственик на основание наследство и давностно владение на целия процесен имот-
сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Д., за размер от 1/6 ид. част.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението
поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се, че от
доказателствата по делото се установява, че въззиваемият Ш. владее и ползва
процесния имот, откакто се е родил. Заявява се, че ответниците не са владели имота и
не са го ползвали, като в подкрепа на тази теза са показанията на свид. М.. Според
въззивника показанията на свид. Т. не следва да се кредитират, тъй като си е служил с
1
бележки за дати. Твърди се, че е налице хипотезата на чл.79 от ЗС и Й. Ш. е своил и е
станал собственик на частите на ищците и в тази връзка са изложени подробни
аргументи.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск като
неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна,
в който подробно се оспорват твърденията във въззивната жалба. Искането е за
оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира направените пред въззивната
инстанция разноски.
Жалбата, като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на
чл.259 и сл. от ГПК, депозирана е от лице, имащо право и интерес от обжалване и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Л. М. А., М. И.
М. и А. И. А. срещу Й. К. Ш., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание
наследство от И.М.А. върху 1/6 ид. част общо за тримата ищци от сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Д., общ.
Д., обл. К., одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на сградата: ********.
С обжалваното решение районен съд е уважил иска, приемайки, че процесната
сграда е принадлежала на общия наследодател М.А.Т., като след смъртта му през ** г.
собствеността е преминала върху наследниците по закон: съпругата Р.Д.Т.– 4/6 ид.ч.,
сина И.М.А.- 1/6 ид.ч. , а след неговата смърт през ** г. върху децата му /ищците по
делото/ и дъщерята С.М.Ш. – 1/6 ид.ч. починала през ** г., като ответникът е един от
наследниците , че последният като наследник не е доказал, че след 2011 г. е започнал
да владее чуждите идеални части от имота.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от районен съд. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Основният довод във въззивната жалба е свързан с това дали е налице
хипотезата на чл.79 от ЗС, доколкото ответникът Й. Ш. твърди, че е придобил изцяло
процесната сграда по силата на давностно владение. В тази връзка следва да се посочи
следното:
Придобивната давност е един от способите за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на
тези права в продължение на определен от закона срок от време и е уреден в чл.79 от
ЗС. Фактическият състав на посочената норма включва: изтичането на определен в
закона период от време и владение. Два са елементите на фактическия състав на чл.68,
ал.1 от ЗС: обективен- на упражнявана фактическа власт и субективния- вещта да се
държи като своя.
Според презумпцията на чл.69 от ЗС владелецът държи вещта като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Според ТР
№ № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК тази презумпция се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.
Според същото тълкувателно решение независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
2
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение.
В настоящия случай ищците обосновават правото си на собственост върху
процесната 1/6 ид.ч. от процесната сграда на основание наследяване от М.А.Т.,
преминало след неговата смърт в собственост на техния наследодател И.М.А. а
ответникът обосновава собствеността си върху целия наследствен имот с
придобиването му на основание давностно владение като в тази връзка представя
Нотариален акт № ****** г.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност
се придобива върху недвижим имот с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Като елемент от придобивната давност владението трябва да бъде явно и
несъмнено, да се манифестира такова поведение, което да не оставя никакво съмнение,
че ответникът упражнява фактическата власт за себе си. В случая по делото няма
спор, че процесният имот е принадлежал на общия наследодател М.А.Т.. От горното
следва, че страните по делото са съсобственици на същия по силата на наследяване.
Позовавайки се на придобиване на имотите по давност, ответникът е следвало да
докаже в процеса, че е демонстрирал пред ищците превръщането на държането на
техните части във владение за себе си и че е отблъснал претенциите им за владение.
Посоченото не се установява от показанията на разпитаните пред първата инстанция
свидетели. Свид. С.С., която е дъщеря на ответника и свид. В. М. твърдят, че Й. от 20
години живее в Италия, но праща пари и се грижи за имота чрез дъщеря си, която
наема хора да го стопанисват. Според тези свидетели ищците живеят в гр. П. и рядко
посещават имота. Свид. С. Т. и Л.Е. сочат, че ищците редовно посещават имота, както
и че И. се е грижел за майка си, а също кроил е лозници и е събирал гроздето. Свид.Е.
сочи, че през последните 5 години ищците не са идвали в имота, защото са се скарали с
Й. Ш.. От показанията на всички свидетели, които са правилно кредитирани от
районен съд, не се установява, че ответникът необезпокоявано е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот по отношение на ищците и че е отблъснал
техните владелчески действия в определения от закона срок.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не е провел главно и пълно
доказване на обстоятелството, че е отблъснал претенциите на ищците.
Непротиворечива е съдебната практика, че ако сънаследник упражнява фактическа
власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване,
то той владее своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на
останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на държател.
Константна е съдебната практика и че за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, то съсобственикът- сънаследник следва да
превърне с едностранни, явни и недвусмислени действия, отричащи владението на
останалите съсобственици държането си във владение. Своителните действия на
съсобственика следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици, което
ще рече, че той е манифестирал явно пред тях своителните си действия. В тежест на
сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен- сънаследствен имот е
да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано,
непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на останалите
сънаследници намерението си да свои имота.
Горното обосновава извода, че решението на районен съд е постановено при
правилна преценка на събраните по делото доказателства. Установено е, че не са
налице предпоставките на чл. 79 от ЗС за придобиването на имотите по оригинерен
път, поради което установителният иск за собственост на 1/6 ид.ч. общо за тримата
ищци от процесния имот е основателен.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивникът Й. Ш. дължи
сторените от Л. М. деловодни разноски пред въззивната инстанция, които са в размер
на 600 лв. и представляват адвокатско възнаграждение.
3

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 173/03.04.2023 г., постановено от Районен съд –
Дупница по гр.д. № 2406/2022 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Й. К. Ш., ЕГН **********, да заплати на Л. М. А., ЕГН **********
деловодни разноски в размер на 600 лв. за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4