Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                     04.12. 2020 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На двадесет и трети ноември                            2020 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Секретар Станка Желева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 247,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Предмет на проверка е решение № 221 от 16.06. 2020 г., по гр.д. № 1219/ 2019 г. на РС–Търговище, с което са осъдени Н.С.Г. и Евелина М.Т., двете от гр. София, да заплатят на всяка една от ищците М.П.К., В.Г.С. и С.Г. ***, сумата от по 247,06 лв./ общо 741,18 лв./, представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди в собственото им жилище, вследствие теч от жилището на ответниците, през месец юни 2019 г., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 01.07. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като в останалата част и до пълните претендирани размери от по 1000 лв., исковете са отхвърлени като неоснователни. Осъдени са ищците солидарно да заплатят на И.Т. сумата от 248,64 лв. разноски по компенсация.

Срещу решението е постъпила жалба от ищците, която е в отхвърлителната част и в частта за разноските. В жалбата се излагат съображения по отношение заключението на вещото лице и коя точно стойност следва да се има предвид при определяне на обезщетението. Излагат се съображения и по отношение на разноските, като считат, че са прекомерни. Освен това упълномощаването на адвокат И. било нищожно, защото не било подписано от ответниците. Ищците молят исковете им да бъдат уважена изцяло, ведно със законната лихва. В съд.зас. се явиха две от ищците, като те поддържат жалбата. Постъпиха и писмени бележки от трите, в които излагат аналогични съображения и поддържат жалбата.

В законния срок не постъпи отговор на жалбата. В съд.зас. се яви адвокат И.И., редовно упълномощен. Той представи удостоверение за наследници на една от доверителките му, която е починала. Счита, че съдът следва да съобрази този факт и да постанови решението си според него. Като цяло счита, че решението на РС е правилно и моли да се потвърди, като представя и списък с разноски, които да бъдат заплатени.

Съдът намира, че решението е валидно, но в една част е процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на РС–Търговище. В допълнение въззивната инстанция посочва следното:

Искът се основава на това, че ищците и ответниците са притежавали в етажна собственост жилища на първи и втори етаж в сграда в гр. Търговище, построена в съсобствено дворно място. През 2019 г., вследствие на пороен дъжд и наводнение се запушва терасата на втория етаж,  оттам прониква влага и в жилището на ищците, което е довело до вреди. Трите ищци твърдят, че притежават по 1/3 от собствеността и затова са искали обезщетение за всяка от по 1000 лв.

Ответниците са били майка и дъщеря. Майката Н.Г. е починала на 888. – един ден преди последното съд.заседание. Този факт не е бил известен на съда и се установява от представеното пред настоящия съд удостоверение за наследници. От него е видно, че другата ответница е единствен наследник на майка си. Към момента на приключване на съдебното дирене, единственият, който е следвало да отговаря по иска, е И.Т.. Затова решението следва да се обезсили в частта за осъждането на Н.Г. и в тази част производството по делото да се прекрати.

Становището на ответниците по иска е било, че същият се признава до размера от по 150 лв. или общо 450 лв. за трите.

По съществото на спора и съображенията в жалбата. Не е било спорно установяването на иска в неговото основание. Ответниците не са оспорили фактите относно наводнението и причините за това. Спорили са относно обема и стойността на вредите. В тази връзка има назначено вещо лице и са разпитани свидетели.  Установени са вреди в западната и югозападната част на жилището на ищците, по таваните, които се намират в близост до терасата, откъдето е станало наводнението. Имало е течове и в сервизните помещения, но вещото лице е било категорично, че те нямат връзка с наводнението. На тази база съдът е приел за безспорно доказани вредите само по останалите помещения. Въззивният съд също счита, че е доказана причинната връзка между бездействието на ответниците и причинените вреди само в тази част. Не е установено по делото, на какво се дължат течовете в сервизните помещения. Т.е. няма пряко установена причинна връзка между поведението на ответниците и причинените там вреди. Присъдената сума е само за материалите и труда за поправка на вредите от наводнението и запушването на терасата на ответниците.

Следва освен това да се посочи, че дори и да се приеме за доказана причинната връзка и по отношение на останалите вреди в банята и тоалетната, то искът на ищците отново не е установен в пълен размер. Разликата би била много малка.

По отношение оплакването за разноските и упълномощаването на адвокат И.. На първо място липсата или не на редовно упълномощаване на адвоката на ответниците не води до пороци в решението, тъй като ответниците не са имали жалба и оплакване в този смисъл. Правата на ищците в процеса на доказване не са били накърнени. В тази част оплакването следва да се разглежда в смисъл, че ако няма редовно упълномощаване, то и разноските не са дължими.

В случая обаче не се излагат каквито и да било съображения за това защо ищците считат, че упълномощаването е нередовно. Налице са пълномощни, които са подписани от страните и които потвърждават представителната власт на адвокат И.И. и сключения договор за правна помощ. Налице е заплащане на договорения хонорар от 450 лв., който е минимален за такъв род дела. Няма прекомерност с оглед цената на иска, свършената работа и броя на защитаваните лица. Съдът е компенсирал вземанията на двете страни за разноски, като по този начин искането на ищците и полагащите им се разноски по делото, според уважената част, са присъдени. Затова решението и в тази част е правилно.

По отношение на разноските в настоящата инстанция. Те са в размер на 300 лв. за въззиваемата. Заплатени са по банков път и предвид неоснователността на жалбата, те следва да бъдат заплатени от ищците поравно, всяка по 100 лв. Това е минималният хонорар и също не е прекомерен.

В заключение: решението следва да се обезсили в частта за осъждането на Н.Г., като в тази част производството по делото на РС–Търговище да се прекрати, поради недопустимост. И.Т. следва да остане единственото задължено лице. Решението следва да бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлен искът за размерите над присъдените, до пълните такива от по 1000 лв. и в частта за разноските.

На въззиваемата да се присъдят направените пред втората инстанция разноски.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА  решение № 221 от 16.06. 2020 г., по гр.д. № 1219/ 2019 г. на РС–Търговище, В ЧАСТТА, В КОЯТО Е БИЛА ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАЩА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ВРЕДИ Н.С.Г., б.ж. на гр. София, ЕГН **********, починала на 888., също и в останалата част спрямо този ответник, като недопустимо и в тази част, спрямо нея, прекратява производството по делото на РС–Търговище, като недопустимо.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която са отхвърлени исковете на М.П.К., В.Г.С. и С.Г. ***, за размера над сумата от по 247,06 лв. за всяка от тях, до пълните размери от по 1000 лв., като правилно и законосъобразно, както и в частта за разноските.

ОСЪЖДА М.П.К., В.Г.С. и С.Г. ***, с посочени в исковата молба адреси и ЕГН, да заплатят на И.М.Т. от гр. София, всяка по 100 лв., направени по делото разноски, според съсобствения им дял в жилището.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                            2.