№ 1173
гр. Пазарджик , 21.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
частен характер № 20215220200132 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Частният тъжител Ф. КР. СТ. – редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с повереника си адв.Е.П., редовно упълномощен
да я представлява.
Подсъдимият АТ. МЛ. Х. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адв.М.И., надлежно
упълномощена.
Явява се свидетелят Тр. Тр..
Не се явява свидетелят Ст. П. – недоведен в съдебно заседание.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото. не водим св.П. тъй като в момента е
служебно ангажиран в София.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ постъпилата по делото: прокурорска преписка
2471/2020г. с материали, съдържащи се от л.47 до л.72, също така
представената по делото характеристична справка и справка за съдимост от
повереника на частния тъжител, касаещи подсъдимия, както и официално
уведомително писмо от началника на РУ - Пазарджик с приложена към него
докладна записка на полицейски служител, касаеща подадени жалби от или
срещу подсъдимия.
Страните /по отделно/: Да се приемат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: прокурорска преписка
2471/2020г., характеристична справка и справка за съдимост, касаещи
подсъдимия, както и официално уведомително писмо от началника на РУ -
Пазарджик с приложена към него докладна записка на полицейски служител,
касаеща подадени жалби от или срещу подсъдимия.
Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:
Т. С. Т. – на 27 години, от с.Добровница, обл.Пазарджик, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, без
родство с подсъдимия.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Тр. Тр.:
СВ. Т.: Със С. седяхме пред кафе „Еуфория“ в с.Добровница и пиехме
2
кафе. /съдът протоколира обстоятелството, че преди да назове малкото име С.
свидетелят се обърна към тъжителката и каза: „Как се казваше?“, след което
тя отговори „С.“/. Аз му викам по прякор Д., никога не съм му викал по име и
затова му забравих името. Тези маси бяха извън кафето, отсреща на кафето.
Има улица и масите са през улицата отсреща, те са пак към кафето. Те са на 4-
5 метра от кафето. Тази маса ние си я местим, тъй като е на сянка под
дървото. Мисля, че беше 29-ти, като дата го помня, но не помня кой месец
беше. Около 18 ч. вечерта беше. Не знам точно кой месец беше, но мисля, че
беше 29-та датата. Тогава се бях разбрал с приятели да пием кафе. Обсъждаме
татуси. Помня датата, защото на тази дата трябваше да се видим. Към 18 ч.
вечерта беше. Бяхме само ние двамата със С. преди да дойде клиента. Пиехме
си кафе и по едно време чухме викове и обиди: „прасе“, „мърляк“, „свиня“ и
такива работи. Въпросният господин Х. го видяхме как излиза. Ф. беше вътре
в кафето и беше много разстроена поради тези обиди, които нанесе той по
нея. Господинът обиждаше през цялото време докато се качваше в колата. С.
му каза да се успокои и да не продължава да обижда. Тръгна си човекът.
През това време И. – мъжът на Ф., дойде. С. си отиде, защото имаше работа за
вършене. Опитаха се да успокоят Ф., но тя беше много разстроена. И. дойде
при мен отвън и каза: „Ще дойдеш ли с мен до Х. да питаме защо е обиждал
жена ми“. Тръгнахме с моята кола и с неговата кола. Така решихме да
тръгнем просто. Пред тях спряхме и свирнахме с колата. Г-н Х. излезна. И. го
попита какво е станало, сещаш се. Обмениха си там някакви псувни ли, какво
стана. Г-н Х. му посегна. После И. почна да му посяга, след което Х. извика
жена му ли, каква му се пада не знам и й каза да де пистолет и почна да
заплашва. Искаше да ни стреля и после всичко приключи и ние с И.
тръгнахме. Аз стоях отстрани и нищо не съм правил, не исках да се намесвам,
сещаш се. Отидох просто да не стане нещо и да не му скочи. Просто седях и
нищо не правих. Х. първи посегна на И.. То трябва да се вижда на записа. Х.
го обиди, не помня точно какво беше. Напсува ли го, нещо такова беше
станало. Х. посегна първи след това. Х. май не можа да удари И. или какво
стана и И. се дръпна назад. И. после го удари, но мисля, че и двамата не си
направиха никакви поражения.
Ние стоим със С. и чуваме вътре обидите. Той си влезна вътре в кафето.
Докато пием кафе видяхме, че Х. идва и влиза вътре. По принцип беше
редовен клиент, постоянно си поръчваше храна и тем подобни глупости.
3
Както стоим със С., не сме очаквали такива глупости. Като влезе и дали
имаше и 3-4 минути и почна с обиди. Казваше: „боклук“, „прасе“, „свиня“,
„мърляк“. За „прасе“ не съм сигурен. Казваше: „боклук“, „мърляк“ и „свиня“.
Аз нищо такова не съм чул тя да му отвръща. С. влезна вътре и предупреди
момчето да не продължава с обидите и да си тръгне спокойно без да се
занимава с глупости. Той излезе и докато се качи в колата не спираше да
обижда със същите глупости. Освен Ф. вътре беше и г-жа Д.. Тя в момента
помага на Ф.. Д. или Д. е. Тя помага на Ф.. Тя работи в пощата в селото.
Нещата бяха така, че Д., както аз я наричам, пиеше кафе с Ф. до бара. Бяха
само те вътре. Под помагане имам предвид, че не нещо да работи, а кафето е
постоянно много пълно, да не говорим за вечер и Д. ми донесе нещо - ей
такива работи, сещаш се, не да й помага. За мен това е помощ. Не само тя, а и
щерка й и малкият работи, разбираш ли. Не че работи там или нещо от сорта.
Аз съм нещо като вип-клиент на това заведение, защото съм всеки ден там по
цял ден. В прекалено добри отношения съм с Ф. и съпруга й. Аз никога не съм
имал отношения с А.Х.. Лично го познавам. Не съм говорил с Ф. след това.
Разбрах, че започнал да я обижда заради някаква храна, че храната закъсняла
с 4-5 минути. Не била в точното време. Това ми го каза И. – съпругът на Ф..
А.Х. дойде с „Опел Корса“, винено червена. Паркира я точно зад ореха.
Там, както са пейките, аз спирам моята кола точно до масата под дървото, а
той спря точно зад мен на самото кръстовище. Той беше паркирал близо до
моята кола. После се качи, даде си назад и тръгна. Аз попитах А. какво става
след като чух обидите. Аз не го очаквах това нещо. Никога не съм го очаквал,
защото всеки ден е там и си поръчва ядене. Странно ми стана. Той ми каза:
„Тая свиня, прасето, закъсня ми с храната“ или нещо такова, разбираш ли. На
този наш разговор присъства С. и тогава таман дойде това момче, с което
трябваше да се разбирам за татуировката. Ние с И. проведохме разговор след
това, като приключи абсолютно всичко. Момчето дойде, попита ме дали ще
ида с него до въпросното лице и аз нямаше как да му откажа. Винаги съм
ходил, когато ме е молил. След това вечерта ние си говорихме наши си
работи. Обясни момчето за какво става въпрос и за мен г-н Х. е виновен в
цялата ситуация, защото няма как да прави проблем, че му е закъсняло
яденето 3-4 минути. И аз за жена ми ще постъпя по същия начин. С. се е
забавил около 5-10 минути в заведението, след което си тръгна, защото
4
имаше важна работа. После дойде И.. Д. не съм я виждал да излиза от
заведението. Тя беше вътре с Ф. и я успокояваше. Като дойде мъжът й на Ф.,
аз тръгнах веднага с И.. След това не знам къде е отишла Д..
АДВ. П.: Мисля, че делото е изяснено от фактическа страна и моля да
се приключи. Не държим на разпит на свидетеля Ст. П..
АДВ. И.: Ние водим един свидетел – М. Н.. Същата може да депозира
показания относно следното: проведен ли е телефонен разговор между
доверителя ми и тъжителката Ф. 15 минути преди подсъдимият да отиде в
заведението, съдържанието на този разговор, както и състоянието, в което се е
прибрал подсъдимият в къщи и историята, която е разказал на жената, с която
живее на семейни начала. Относно неявилия се свидетел не държа на неговия
разпит.
АДВ. П.: Няма пречка да бъде допусната свидетелката до разпит.
Съдът намира, че искането е основателно и следва да се уважи, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото М. Н..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
М. Д. Н. – на 31 години, от с.Добровница, обл.Пазарджик, българка,
българска гражданка, неомъжена, неосъждана, живее на семейни начала с
подсъдимия.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ. Н.: Желая да бъда свидетел.
5
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля М. Н.:
СВ. Н.: Живея на семейни начала с А. от година и половина. Миналата
година на 29-ти юли приятелят ми се каза, че е решил да поръча храна от
местното заведение, за да вечеряме с майка му и дъщеря му. Около 17 ч.
неговият телефон звънна. Обади се въпросната дама и му каза, че храната е
готова около час и половина по-рано от уговореното време. Той искаше да е
готова около 18.30 ч., за да вечеряме около 19 ч. Той пусна разговора на
високоговорител, защото в селото няма обхват почти никъде. Когато се стои
на едно място на определени места в къщата чуваш, иначе разговорът
прекъсва. Трябва да си държиш телефона на високо, иначе прекъсва. Жената
му каза, че храната е готова и той се учудя и я попита защо толкова рано. Тя
много грубо и троснато му отговори: „Ако искаш я взимай, ако искаше
недей“. Ние се спогледахме доста учудено заради лошото отношение. Аз му
предложих да не занимава изобщо и да не я взима. Беше поръчана все пак и
той реши да отиде да я вземе и бяхме планирали да я вземем. Аз почнах да
храня детето и след 10-тина минути той се върна без храна. Попитах го къде е
храната. Той каза: „Тя просто ми я дръпна от ръцете, а аз исках да я платя.“.
Аз влезнах да си къпя детето. Бях забравила дори за случилото се. След 10-
тина минути, излизайки от съседната стая да взема дрехи за детето, чувам
блъскане по външната врата, тя е метална и се чу тропане. Излизайки и
тръгвайки към вратата, на вратата се разминах с А., който беше зачервен и с
раздърпана тениска. Попитах го какво е станало. Той отиде да си вземе
телефона. Излизайки навън, изумена видях двама мъже - единия гол до
кръста и пушеше цигара, а другият очевидно беше влезнал в конфликт с А..
Аз не ги познавах и не знам какви са. Бях шокирана. На въпроса какво се
случва и това ли е начинът, защото очевидно имаше проблем, той ме изгледа
и каза: „Влизай вътре, мършо“. Влезнаха в колите и на заден ход изчезнаха.
Аз влезнах вътре. А. се появи с телефона. Майка му също беше чула, че нещо
се случва. Той беше много шокиран. Майка му взе телефона от ръцете му, за
да се обади на тел.112. Всички бяхме учудени и изненадани. Майка му
позвъни на тел.112. От там отказаха да дойдат и й обясниха евентуално, ако
6
се върнат тогава, че тогава ще изпратят кола. В последствие, тъй като пред
къщата има кафе-машина и има камера, изгледахме записа от това, което се
беше случило и така – много неприятна ситуация. Аз живея с него от година и
половина. Дори не си спомням да е изричал обидна дума и изобщо не е
конфликтен човек и това е много грозна ситуация. Смятам, че с нищо не беше
предизвикана от нас тази реакция, а искахме да прекараме една нормална
вечер и да вечеряме. Не бях ставала свидетел на подобни неща със сигурност.
Приятелят ми е на „Виваком“ и се обади той на Ф.. Само на определени
места има покритие. Майка му взе телефона и се обади на тел.112. Почти през
цялото време има прекъсване и смущение. Със сигурност, ако чуете записа,
ще чуете прекъсване. Аз излезнах от съседната стая да взема дрехи на детето
и тогава чух блъскане по вратата. Тя е метална и се чува. Като излезнах,
видях, че бяха отвън и двамата може би не очакваха, че ще излезна. Аз удари
не съм видяла. А. тогава не е притежавал оръжие. Сега притежава мисля, че
пистолет, но точно какъв не мога да Ви кажа. След инцидента има пистолет.
Преди това не е имал. След този инцидент със сигурност приятелят ми не се е
обаждал на Ф., за да иска да се среща с нея и да търси саморазправа. Нито аз
съм се обаждала, нито той категорично.
Аз разбрах, че Ф. е завела дело срещу А.. Не знам дали преди това е
подавала жалба в полицията. След инцидента той е подал жалба. Мисля, че и
тя е подала жалба. Знам, че тя твърди, че той я е обиждал и хвърлял храна.
Той е отишъл и категорично не е възможно да го е направил. Не знам тя по
какъв начин е пресъздала ситуацията. Грубото отношение по телефона не
беше предизвикано от нас. По никакъв начин не смятам, че е предизвикана
такава реакция от нас и как тя е пресъздала нещата пред мъжа си не знам, за
да се стигне до неща, които аз никога не съм виждал. За мен това е абсолютно
недопустимо.
Съдът намира, че без разпита на свидетеля Ст. П., който е очевидец,
фактическата обстановка по делото няма да бъде изяснена обективно,
всестранно и пълно.
Отделно от това, съдът съобрази обстоятелството, че от днес приетата
като писмено доказателство докладна записка на полицейски служител
7
относно това има ли подавани жалби от или срещу подсъдимия става ясно, че
такава жалба е била подадена от Ф. КР. СТ. през 2020 година, по която е
извършвана проверка, а материалите от нея са били изпратени на РП -
Пазарджик под номер на преписката, подробно посочен в докладната записка.
Ето защо и за проверка на достоверността, както на твърденията, изложени в
частната тъжба, така и на изслушаните до момента свидетели, съдът счита, че
следва да изиска материалите по преписката, водена по жалбата на частния
тъжител против подсъдимия.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до РП - Пазарджик и да се изиска изпращането
на заверени копия на материалите, съдържащи се в полицейска преписка №
181800-11264/2020г. по описа на РУ на МВР - Пазарджик, която преписка по
информация на РУ - Пазарджик е била изпратена в РП –Пазарджик на
27.08.2020г.
За разпит на неявилия се днес свидетел и за събиране на допълнителни
писмени доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 20.09.2021г. от 10.30 часа, за която
дата и час частният тъжител и повереникът – уведомени. Подсъдимият и
неговият защитник – уведомени. Свидетелят П. – при режим на довеждане от
страна на частното обвинение. Да се пише писмо до РП –Пазарджик в горния
смисъл.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15.04 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8