№ 53
гр. Разград, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223300600146 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 12/01.03.2022 г. по НЧХД № 592/2021 г. по описа на РС Разград подс. Ц.
ИЛ. М. е призната за невиновна в това, че на 31. 03. 2021 г. в гр. Разград да е причинила лека
телесна повреда на Н. КР. Н. от гр. Разград, изразяваща се в дифузен подконюнктивиален
кръвоизлив на видимата част на лявото око, двустранно под ириса с рязлято интензивно мораво
кръвонасядане на долния клепач на същото око и на долната половина на подочието, причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, поради което на осн. чл. 304, пр. 3 от НПК е оправдана по обвинението. Със същата
присъда е отхвърлен, като неоснователен предявения от Н. КР. Н. граждански иск против Ц. ИЛ.
М. за сумата от 3000,00 лева представляваща обезщетение за причинените от престъплението по
чл. 130 ал. 1 от НК неимуществени вреди, както й за сумата от 25,00 лева представляваща
обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 31.03.2021 г. до окончателното им изплащане. Н. КР. Н. е осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Разград сумата от 100,00 /сто/лева представляваща разноски в
съдебното производство.
Против присъдата е постъпила бланкетна въззивна жалба от Н. КР. Н. чрез защитника му
адв. М.Р. М.. В същата се сочи, че присъдата е неправилна, необоснована, незаконосъобразна,
постановена при нарушение на процесуалния закон, при съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Моли да бъде отменена и да бъде
постановена друга, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и да бъде уважен изцяло
предявения граждански иск. В жалбата е посочено, че допълнителни съображения ще бъдат
представени след запознаване с мотивите.
В предоставения му срок Н. КР. Н. е депозирал допълнителни съображения чрез
повереника си. Излага доводи, че в нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
на правото му на защита, съдът е допуснал разпита на свидетелите да бъде разкъсан и проведен в
различни съдебни заседания. Допуснал е изслушване на заключение на вещи лица, дадено по друго
водено досъдебно производство, без да е назначена по делото експертиза. Необосновано съдът е
1
приел, че подсъдимата е невменяема, още повече, че с влязло в сила Решение от 22. 11. 2021 г. по
внчхд № 209/ 2021 г. на ОС Разград е прието, че същата не страда от психическо заболяване, което
да налага настаняването й за принудително лечение. В нарушение на процесуалните правила съдът
не е допуснал назначаване на повторна съдебно-психиатрична експертиза в състав от вещи лица,
различни от тези, които са представили заключение по делото за принудително настаняване. Не са
налице данни, че към 31. 03. 2021 г. подсъдимата е била невменяема, а напротив, същата е
действала организирано и съзнателно, като е потърсила и ангажирала адвокат, предявила частна
тъжба против настоящият жалбоподател за причинена лека телесна повреда на 31. 03. 2021 г., за
което било образувано нчхд № 223/ 2021 г. на РРС. Вещите лица, разпитани пред районния съд по
настоящото дело, основават изводите си на предхождащ деянието преглед на подсъдимата,
осъществен преди повече от 6 месеца преди деянието.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В съдебните прения адв. М. като повереник на частния тъжител Н., моли въззивната
жалба да бъде уважена, като първоинстанционният акт бъде изцяло отменен, тъй като при
разглеждане на делото са нарушени основните принципи на НПК за разкриване на обективната
истина, накърнено е правото на защита на частния тъжител и същият е поставен в неравноправно
положение спрямо подсъдимата. Счита за необоснован правният извод на районния съд, че
подсъдимията е била в състояние на невменяемост към момента на деянието на 31.03.2021 г., тъй
като се базира на експертно заключение, изготвено по друго производство. Излагат се твърдения,
че съдът в нарушение на процесуалните правила не е съобразил влезлия в сила акт по делото за
настаняване за принудително лечение на подсъдимата М.. Адв. М. е на мнение, че не са налице
предпоставките по чл. 33 от НК и от доказателствата по делото безспорно се установява
инкриминираното деяние. В обобщение, моли за отмяна на присъдата и постановяване на нов, с
който подс. М. да бъде призната за виновна в така повдигнатото й обвинение, както и да бъде
уважен гражданския иск в пълен размер. Прави искане за присъждане на сторените в
производството разноски.
Защитникът на подсъдимата – адв. Борисов , моли първоинстанционният акт да бъде
оставен в сила. Изтъква, че подсъдимата е жена в напреднала възраст, която едвам се движи, и към
него момент не би могла да замахва, да удря и да пази равновесие без помощно средство. Оспорва,
че нанесените наранявания на частния тъжител Н. не са причинени от процесното деяние, а в друг
предходен момент, както твърди и вещото лице при разпита си пред районния съд. Навеждат се
твърдения, че подс. М. не е изричала обидни думи, да е ругаела и да е плюела. В обобщение, моли
за потвърждаване на оправдателната присъда.
Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал
поотделно и в съвкупност, като съобрази процесуалната им годност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, и като взе предвид служебно известните
обстоятелства по ВЧНХД № 148/2022 г. на същия въззивен състав, намира следното:
Съдът констатира наличието на основания по чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335, ал. 2 във
връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 41, ал. 1 от НПК за отмяна на първоинстанционната
присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Налице са съществени процесуални нарушения, допуснати от РС Разград при разглеждане на
делото, които не могат да бъдат отстранени от въззивния съд, но са от категорията на
отстранимите нарушения при новото разглеждане на делото от новия състав на районния съд.
Нормата на чл. 41, ал. 1 от НПК предвижда, че „когато две или повече дела за различни
престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си , те се обединяват, ако
правилното им изясняване налага това“. Тази правна разпоредба е императивна и намира
приложение при наличие на нейните предпоставки, а именно: две дела (двете дела, актовете по
които са предмет на въззивна проверка по настоящото дело и по ВЧНХД № 148/2022 г. на ОС
Разград); различни престъпление (всяко дело е за леки телесни повреди нанесени на частния
тъжител Н. и на подс. М.); пострадалите са различни (в настоящия случай е тъжителят Н., в
другото дело е подс. М.); връзката между делата (тя се установява от общността на деянията,
2
извършени в кратък период от време и тяхната взаимообусловеност); ако правилното им
изясняване налага това (това произтича от противоречивите показанията на някои от свидетелите
по делата, както и от установената по различен начин фактическа обстановка). Поради това
въззивният състав е на мнение, че присъдата следва да бъде отменена, делото върнато за ново
разглеждане, при което двете дела (НЧХД № 223/2021 г. и НЧХД № 592/2021 г. и двете по описа на
РС Разград) да бъдат обединени и да се разгледат от един и същи състав на първоинстанционния
съд с цел правилно установяване на обективната истина по делото.
Съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните
права на подсъдимия, които са неотстраними от въззивния съд – чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК:
Настоящият въззивен състав е на мнение, че след като първоинстанционният съд по
настоящото дело и районният съд по другото дело (НЧХД 223/2021 г.) са били наясно за воденето
на две паралелни производства, в което страните са с разменени качества: Н. е тъжител по
настоящото дело и подсъдим по другото, а М. е подсъдима по настоящото дело и тъжителка по
другото, то е следвало двете дела да се обединят в едно дело. Противно на правилото на чл. 41, ал.
1 от НПК двата състава на Районен съд Разград са разгледали двете дела и са постановили
присъди. Тези нарушения на процесуалните правила са довели до неизпълнение на задължението
за вземане на всички мерки за разкриване на обективната истина Ерго, постановените съдебни
актове са незаконосъобразни.
За парелелното съществуване на делата, но с промяна на процесуалните позиции на
лицата: тъжител-подсъдим, съставите, разгледали двете тъжби, са били уведомени, както
следва: районният съд по НЧХД № 223/2021 г. е уведомен за наличието на висящото НЧХД №
592/2021 г. от процесуалния представител адв. Борисов на 22.02.2022 г., видно от протокола от
същата дата (л. 160 от НЧХД № 223/2021 г. на РС Разград); докато другият състав на съда по
НЧХД № 592/2021 г. е уведомен за наличието на НЧХД № 223/2021 г. на 02.12.2021 г., видно от
протокола от същата дата по НЧХД № 592/2021 г.
Едни и същи факти по един и същи случай са получили различна фактическа и
правна оценка. Съдът по НЧХД № 592/2021 г. е приел, че Н. е бил ядосан от виковете на М. по
негов адрес и затова се качил да се саморазправя с нея, докато съдът по НЧХД № 223/2021 г.
приема, че М. е слязла на долния етаж при Н.. Съдът по НЧХД № 592/2021 г. не взема становище
за действията на Н. спрямо М., изразяващи се в блъскане и бутане на М., случили се малко след
удара по окото на Н., докато това агресивно поведение на Н. е предметът на НЧХД № 223/2021 г.
Ключовият свидетел по НЧХД № 223/2021 г. – свид. Габровска, твърди пред районния съд, че при
блъскането от Н. „Цонка падна ли, седна ли, не мога да кажа “, докато пред съда по НЧХД №
592/2021 г. същата свидетелка сочи, че „ след това я [М.] видях, че седна на стълбите и дори си
полегна. Сложи ръцете на врата, кръстоса си краката и това беше. Каза „Аз ще чакам така да
ме видят полицаите“ (видно от Протокол № 893 от 02.12.2021 г. по НЧХД № 592/2021 г. на РС
Разград). Може би заради тези показания съдът по НЧХД № 592/2021 г. не е установил наличие на
противоправно поведение от страна на М. и не е обсъждал института на реторсията като изход от
делото, докато пък съдът по НЧХД № 223/2021 г. не е приел наличието на реторсия, понеже „не е
налице ситуация, при която тъжителката да е отвърнала“ (тъй като реално тя първа е нанесла
удар по лицето на Н., което е предизвикало неговото агресивно поведение, липсва последващо
поведение на М.). От друга страна различните фактически и правни изводи са породени и от
проведеното по различен начин съдебно следствие по двете дела: фактическата обстановка по
НЧХД № 223/2021 г. е изяснена от разпита на 14 (четиринадесет) свидетеля, докато по НЧХД №
592/2021 г. са разпитани само 3 (трима) свидетеля; по НЧХД № 223/2021 г. са извършени
съдебномедицински експертизи както на М. като тъжителка, така и на Н. като подсъдим във
връзка с прилагането на института на реторсията, докато по НЧХД № 592/2021 г. е извършена
съдебномедицинска експертиза само на Н. като тъжител. По НЧХД № 592/2021 г. се приема, че М.
към момента на деянието, за което й е повдигнато на нея обвинение, е в била в състояние на
невменяемост (макар и това да е установено чрез експертиза, която не е и била назначена и
допусната по надлежния ред, което води до нарушение при приобщаването на заключението на
вещото лице чрез приемане на заключението му и неговото изслушване). Което обстоятелства не е
3
установено и взето предвид по НЧХД № 223/2021 г.
Следователно не е имало пречка делата, образувани по двете насрещни тъжби, да се
обединят. Точно обратното – разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от НПК е налагала обединяването им,
защото общото им разглеждане е било необходимо за правилното им изясняване и в крайна сметка
за постигане на принципното начало по чл. 13 от НПК: разкриване на обективната истина. В
случая условието по чл. 41, ал. 1 от НПК несъмнено е било налице, защото видно е, че
разкриването на обективната истина е било компрометирано именно от факта, че делата,
образувани по насрещните тъжби, са били разделени и разгледани поотделно.
Както е посочено в т. 2 от Тълкувателно решение № 34/90 г. на ОСНК, по делата от частен
характер, след като не се провежда досъдебно производство, а всички спорни и относими въпроси
се изследват и решават само в съдебната фаза, то и „в тази фаза, съгласно чл. 12 от НПК
[отменен], съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за
разкриване на обективната истина“, включително и когато за постигането й делата, образувани
срещу различни лица, както е в случая, е било наложително да се обединят.
При разделното разглеждане на двете тъжби, както се посочи, обективната истина е била
компрометирана, защото двете присъди обективират различни фактически и правни изводи по
един и същи казус, а за да достигнат до тях, съдилищата са изследвали едни и същи действия, но
през призмата на различната процесуална позиция на участващите в тях иначе напълно идентични
страни. По НЧХД № 223/2021 г. Н. е бил признат за виновен, че е причинил лека телесна повреда
на тъжителката, докато по НЧХД № 592/2021 г. М. е призната за невиновна, понеже не е могла да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, т.е. действала е в състояние
на невменяемост.
Вярно, че обема на ангажираните доказателства е задължение и отговорност на тъжителя,
върху който лежи задължението да докаже частното обвинение, както е и вярно това, че
противоположните изводи по двете насрещни тъжби са резултат и на известното различие в обема
именно на ангажираните от тъжителите (по всяка тъжба) доказателства, т.е. крайният извод е и
проекция в известна степен на наличната доказателствена съвкупност, която не е идентична по
двете дела. С описаното нарушение, изразено в изискуемото, но неизвършено обединяване на
делата, от което е била компрометирана обективната истина – видно от противоречивите
фактически и прави изводи на двата състава, въззивната инстанция в никакъв случай не отрича
правото на всеки съд за вземане на решението по вътрешно убеждение. В случая обаче не става
въпрос за недопустима намеса при формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд (на
всеки от двата първоинстанционни състава), а до нарушение на принципа на обективната истина,
допуснато като резултат от неспазване на друг принцип – за обединяването на делата, когато това
е било, както несъмнено е установено в случая, наложително за разкриване на обективната истина.
Без значение е, както се отбеляза по-горе, фактът, че РС е бил сезиран по идентичния
случай с две отделни тъжби. Принципното изясняване в пълнота на случая несъмнено е изисквало
цялостното им (общо) разглеждане, основано на всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства по делото. Казаното налага присъдата по настоящото дело да се отмени (както и
присъдата по НЧХД № 223/2021 г., предмет на обсъждане от същия съдебен въззивен състав дело
образувано по насрещната тъжба), като двете дела се върнат на РС Разград за ново (и общо)
разглеждане от друг състав на същия съд, от етапа на подготвителните действия, след
приложение на чл. 41, ал. 1 от НПК (в този смисъл Решение № 95 от 11.12.2014 г. по ВНЧХД №
223/2014 г. по описа на Окръжен съд Търговище).
Само за пълнота на изложението, при новото разглеждане на делото , обединено с
другото дело, новият състав на районния съд следва да установи правилно фактическата
обстановка по случая, включително и чрез отстраняване на противоречията в показанията на свид.
Габровска, да направи преценка дали има основания за прилагане на института на реторсията с
оглед поведението на Н. и М., както и да назначи и допусне нова съдебнопсихиатрична експертиза
и да изслуша вещото лице с оглед установяване вменяемост или невменяемост на М. в момента на
инцидента (в този смисъл Решение №106/28.05.2018 по нак. дело №266/2018 г. на ВКС ).
Въззивната инстанция намира за съществени нарушения на процесуалните правила, довели
4
до ограничаване процесуалните права на подсъдимата, това, че двете дела не са обединени, което е
довело до нарушение на процесуалните изисквания по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Нарушението е
неотстранимо при въззивната проверка и представлява самостоятелно основание за отмяна и
връщане на присъдата на първата инстанция за ново разглеждане. Нарушението в същото време е
отстранимо, като делото се върне на етапа, на който е допуснато, и се разгледа от нов състав на
съда, който да установи правилна фактическа обстановка и правни изводи по отношение на двете
деяния на Н. и М.. В обобщение, Окръжен съд Разград следва да отмени първоинстанционната
присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, различен от тези
по НЧХД № 223/2021 г. и НЧХД № 592/2021 г. по описа на същия съд. Поради това не следва да се
обсъждат доводите по същество, изложени във въззивната жалба на частния тъжител.
С оглед на горното и на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335, ал.2 във връзка с чл. 348, ал. 3,
т. 1 във връзка с чл. 41, ал. 1 от НПК, Окръжен съд Разград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 12/01.03.2022 г. по НЧХД № 592/2021 г. по описа на РС
Разград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Разград, различен от
тези по НЧХД № 592/2021 г. и НЧХД № 223/2021 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5