Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 11.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 18 юни………………………………………………
през две хиляди и деветнадесета година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.Андреева………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
744 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.521 по описа на БРС за 2018
година.
Ищците в производството – Агенция за събиране на вземания - твърдят, че
на 16.11.2010 година между тях и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който и съгласно Приложение 1
от 01.07.2017 година е прехвърлено вземане към ответника по договор за паричен
заем № 2692699/29.11.2016 година.
Твърдят, че в изпълнение на изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършената цесия е направено уведомление до ответника, изпратено с известие за
доставяне и писмо на посочения в договора за кредит постоянен адрес, което се върнало в цялост.
Твърдят, че по силата на сключения между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт” АД договор за паричен заем, с подписване на договора на ответника е
предадена сумата от 1000.00 лева, която последният
следвало да върне на 21 равни седмични вноски, всяка от които по 51.75 лева.
Така в общата сума е включена и договорната лихва, възлизаща на 86.75 лева, като падежът на първата погасителна вноска е 09.12.2016 г., а
падежът на последната погасителна вноска е 28.04.2017 г. Съгласно клаузите по
договора ответникът трябвало в тридневен срок от получаване на кредита да
представи обезпечение на задълженията по договора, а именно две физически лица
– поръчители, или валидна банкова гаранция, което той не сторил и поради
неизпълнение на това задължение е начислена неустойка в размер на 520.80 лв., която също следвало да бъде върната на равни вноски от 24.80 лв. Начислена е още и лихва за забава в размер на 132.85 лв. Ответникът изплатил сума в размер на 53.10 лева, като с нея погасил 24.80 лева неустойка, 7.69 лева договорна лихва и 20.61 лева главница. Останалата
част от вземането останала изцяло дължима. След изтичане на крайния срок за
погасяване на вземането и след като последното било прехвърлено, ищците
предявили правата си в заповедно производство – ч.гр.д.521/2018 година, където
съдът издал заповед за изпълнение за 979.39 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 03.07.2018 година до окончателното й изплащане, 79.06 лева договорна лихва за периода 09.12.2016 – 28.04.2017 година,
45.00 лева такса разходи и 496.00 неустойка за периода
16.12.2016 г. – 28.04.2017 г. и 132.85 лева лихва за забава за
периода 10.12.2016 до датата на подаване на заявлението в съда. В условията на
чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови
решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането му в
посочените размери. Претендира осъждане и за направените в заповедното и
настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Л.Г.С., чрез назначеният му особен
представител адв. Б. И. *** оспорва
основателността на предявения иск. Прави възражение за неравноправност на клаузите- неясно уговорен лихвен процент,
висок годишен процент на разходите, непредставени подписани общи условия, прекомерна, в разрез
с добрата търговска практика клауза по чл. 4 от договора за паричен заем, неравностойна неустойка. Твърди, че ответникът не е изпаднал в забава,
оспорва прехвърлянето на вземането, прави възражение за погасяване на
задължението от заемателя.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение по
назначена съдебно – икономическа експертиза. След анализа на събраните в хода
на производството доказателства, съдът намира предявения иск за частично
основателен.
Ищецът е притежател на вземане, което „Изи Асет Мениджмънт” АД имал към
ответника по силата на договор за паричен заем № 2692699/29.11.2016 година.
Вземането е прехвърлено по силата на сключен между ищеца и посоченото дружество
рамков договор за цесия през 2010 година и последващо приложение към него от
01.07.2017 година. Цесията е съобщена на ответника, но пратката е върната с
отбелязване, че адресатът е преместен. (В рамките на настоящото производство
ответникът също не бе намерен, поради което му е назначен и особен
представител).
По силата на сключения между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД
договор за паричен заем, на ответника била предадена сумата от 100.00 лева.
Последният следвало да върне заетата сума на 21 равни седмични вноски, всяка от
които по 24.80 лева. Така в общата сума е включена и договорната лихва,
възлизаща на 86.75 лева. Според заключението на вещото лице, ответникът е
направил две вноски на обща стойност 53.10 лева. След изтичане срока на
договора и съответно след прехвърляне на вземането, ищецът в настоящото
производство предявил иск в заповедно производство по реда на чл.410 ГПК,
където съдът със Заповед от 04.07.2018 година уважил заявлението и разпоредил
ответникът да заплати следните суми : 979.39 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 03.07.2018 година до окончателното й изплащане, 79.06 лева договорна лихва за периода 09.12.2016 – 28.04.2017 година,
45.00 лева такса разходи и 496.00 неустойка за периода
16.12.2016 г. – 28.04.2017 г. и 132.85 лева лихва за забава за
периода 10.12.2016 до датата на подаване на заявлението в съда.
Доколкото в производството се установи, че сумата за главница е
предадена на ответника и последният не я е върнал в пълен размер, то безспорно
дължи нейното връщане или в тази част предявеният установителен иск следва да
се счита основателен до размер на 979.39 лева, в каквато насока е и
заключението на вещото лице.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва искът също е
основателен до размер на 79.06 лева, както и в размер на 131.45 лева доколкото
бе установено в производството, че ответникът не е изпълнил задължението си за
погасяване на кредита в посочените срокове и размери.
В останалата част предявените
искове са неоснователни.
Претендира
се сумата от 45 лева такса разходи за събиране на просрочени вземания.
По делото не бяха ангажирани доказателства, от които да е видно, че ответникът
е търсен, канен да върне доброволно заетата сума или каквито и да било други
разходи, свързани със събиране на дължимата сума.
Претендира се
и сумата от 496.00 лева неустойка. Съдът намира,
че в тази част сключения между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за
паричен заем е недействителен съгласно изричната разпоредба на чл.22 Закона за
потребителския кредит. Текстът предвижда, че договорът е недействителен, ако не
са спазени изискванията на лимитативно изброени текстове от закона. Едно от тях е изискването на
чл.11, т.12 ЗПК, според която към договора задължително следва да има
погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски. В конкретния случай такъв
погасителен план няма. Такъв не се съдържа в самия договор и не е представен от
ищеца със завеждане на исковата молба. Представен е на вещото лице за целите на
експертизата. От договора за потребителски кредит е видно, че всяка от
месечните вноски следва да е в размер на 24.80 лева. В представения на вещото
лице погасителен план тази сума е 76.55 лева като в нея е включено заплащането
на неустойка при непредставянето на банкова гаранция или поръчител. Такава
гаранция обаче е следвало според договора да бъде предоставена в три дневен
срок след сключване на договора, което автоматично води до извода, че към
момента на сключване на договора погасителен план, съдържащ броя, размера и
периодичността на вноските не е имало. Налице е нарушение и в предоставената на
потребителя преддоговорна информация. Според съдържанието на приложение 2 към
чл.5, ал.2 ЗПК и указанията за попълването му,
преддоговорната информация следва да съдържа данни за общата сума, която
следва да заплати потребителя, в т.ч. лихви и допълнителни разноски във връзка
с кредита – т.6 от Приложението. Видно е, че в представеното предложение за
сключване на договор такава информация липсва. Затова пък кредиторът е
предвидил в тежест на потребителя да възникнат всякакви разходи – неустойка,
ако не осигури поръчител; разходи за събиране на вземането; обезщетение за
забава и т.н. Информация за тези евентуални разноски липсва в преддоговорната
информация. Освен това тези клаузи са и неравностойни по смисъла на Закона за
защита на потребителя, което е самостоятелно основание за нищожността им.
Текстовете с тези разходи са вписани предварително в договора от кредитора и
заемателят не е разполагал с възможността да ги обсъжда или договаря. Вписването
на задължение за предоставяне на банкова гаранция или поръчителството на две
лица, които следва да отговарят на повече от невъзможни изисквания граничи с абсурдността
и няма как да бъде преценена тази клауза от потребителя.
При такъв
разбор на доказателствата, съдът намира, че предявените установителени искове
са основателни до посочените по – горе размери. В останалата част исковете
следва да бъдат отхвърлени. Разноски се дължат пропорционално на уважената част
от иска и съобразно правилата за юрисконсултските възнаграждения в заповедните производства.
По горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено вземането на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев, № 25,
офис-лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от управителя Николина Тодорова
Станчева срещу Л.Г.С., с ЕГН **********,*** за сумата от 979.39 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2018 година
до окончателното й изплащане, 79.06 лева договорна лихва за
периода 09.12.2016 – 28.04.2017 година и 131.45 лева лихва за забава за
периода 10.12.2016 до датата на подаване на заявлението в съда, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 521/2018 година.
ОСЪЖДА Л.Г.С., с ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев, № 25, офис-лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявана от управителя Николина Тодорова Станчева сумата от 584.65 лв. направени разноски
в настоящото и заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.521/2018 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :