Определение по дело №2212/2021 на Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                     Година 26.04.2022          Град  Бургас

 

 

Административен съд Бургас, десети състав, на двадесет и шести април две хиляди двадесет и втора година в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева дело номер 2212 по описа за 2021  година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на И.Н.Р. с ЕГН ********** – лишен от свобода в Затвора Бургас против заповед БС № 161/27.08.2021г. на изпълняващия длъжността началник на Затвора Бургас, с която е продължен специалния режим в който е поставен да изтърпява наложената му присъда. С постановеното по делото съдебно решение № 32/11.01.2022г., жалбата е уважена и е отменена заповедта, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Съгласно нормата на чл.198, ал.2 от ЗИНЗС, съдебното решение е окончателно.

 По делото е постъпило искане на И.Н.Р. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, като е направено и искане за предоставяне на правна помощ, по което следва да се произнесе настоящия съдебен състав, с оглед нормата на чл.213а, ал.3 от АПК и разпореждане по вх.№ 4259 от 29.03.2022г. на председателя на трето отделение на ВАС от 29.03.2022г.

С разпореждане № 1283/04.04.2022г. искането е оставено без движение, като в указания срок са постъпили заявление от И.Р. с приложени към него декларации. В заявлението е направено и искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по производството.

Направеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса е основателно.

В случая от жалбоподателя, се представя декларация съгласно която, той получава месечен доход „10-20-30“, не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност, не е в граждански брак, не притежава недвижимо имущество, МПС, дялове и акции в търговски дружества, парични влогове. По отношение на извършване на периодични медицински разходи е посочено „не медицирам“.  

За периода от 01.10.2021г. до 18.04.2022г. И.Р. е имал приходи в общ размер на 177,42 лева, съгласно представената от ответника справка.

Целта на освобождаването от такси и разноски по производството по реда на чл.83, ал.2 от ГПК е да се осигури достъп до правосъдие за защита на засегнати материални права и/или интереси на лица, чието имуществено състояние не позволява поемането (изцяло или частично) на разходите за съдебното производство. Видно от разпоредбата е, че материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката относно материалната обезпеченост на лицето за заплащане на таксите и разноските по делото. При доказан факт, че лицето няма достатъчно средства да заплати държавната такса по делото, отказът за освобождаване от нейното заплащане би го лишил от достъп до правосъдие.

В конкретния случай съгласно представените доказателства, И.Р. за период от шест месеца е разполагал средно със сумата от 29,57 лева на месец и не се установява да притежава имуществото посредством което да може да се издържа, поради което следва да се приеме, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса за съдебно оспорване. Ето защо, искането му за освобождаване от държавна такса е основателно и следва да бъде уважено.

Искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно.

Съгласно чл.21, т.3 от Закона за правната помощ, процесуалното представителство е вид правна помощ.

Съгласно чл.24, т.2 от ЗПП, правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

С оглед постъпилите по делото доказателства и изложените вече съображения, следва да се приеме, че И.Р. не притежава средства за заплащане и организиране на своята защита. Въпреки това, в случая следва да се откаже предоставянето па правна помощ, поради наличието на обстоятелствата по чл.24, т.2 от АПК, тъй като подаденото искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение е очевидно недопустимо. С постановеното по делото съдебно решение е уважена жалбата на лицето, а съгласно нормата на чл.238, ал.1 от АПК, право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебния акт е неблагоприятен.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСВОБОЖДАВА И.Н.Р. с ЕГН: ********** – лишен от свобода в Затвора гр.Бургас от внасяне на държавна такса в размер на 30,00 лева в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение № 32/11.01.2022г., постановено по адм.д.№ 2212/2021г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Н.Р. с ЕГН ********** – лишен от свобода в Затвора гр.Бургас, за  предоставяне на безплатна правна помощ.

След влизане в сила на настоящото определение делото да се изпрати на Върховен административен съд за произнасяне по направеното искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта в която е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

                                                                         

СЪДИЯ: