№ 41
гр. Габрово, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20234200500009 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД“Бул инс“ АД против решение №
476 от 07.10.2022г., постановено по гр.д. № 1665/2021г. на РС- Габрово, в
частта, с която е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди за сумата 3 000 лева до уваженият размер от 20 000 лева.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение в частта, с която
предявеният от ищеца Х. Д. Х. иск за обезщетение за неимуществени вреди е
уважени за сумата над 3 000 до 20 000 лева, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски за въззивното производство, както и
направените пред първата инстанция, съобразно изхода на делото.
Застрахователното дружество намира размера на присъденото
обезщетение за силно завишен.
В жалбата се твърди, че Констативният протокол за настъпилото ПТП е
съставен седемнадесет дни по-късно, след настъпване на ПТП, след което
започнало съставянето и снабдяването на ищеца с медицински документи за
несъществуващи травми при процесното ПТП.
Първоинстанционният съд напълно игнорирал свидетелските показания на
1
разпитаните по делото свидетели, които давали яснота относно състоянието
на ищеца непосредствено след ПТП.Те установявали, че ищецът не е губил
съзнание, тъй като е слязъл сам от колата, а само леко пострадал, като видимо
имал само хематом на главата, без кръвоизливна рана. След прегледа му в
ЦСМП ищецът се е върнал на мястото на ПТП, за да подпише съставения
протокол за ПТП без пострадали лица.
Според дружеството жалбоподател, след прегледа на ищеца в ЦСМП, явно
посъветван от услужливи лекари, (които най-вероятно са подали и
информацията към адвокат И.и) започнало съставянето и снабдяването на
ищеца с най-различни медицински документи, които да установят колко
„тежко е пострадал" при ПТП, което противоречало на показанията и на
двамата свидетели, разпитани по делото и на изявлението на ищеца, „че му
няма нищо", направено пред свидетеля К.. Твърди се още, че в СМЕ, д-р К. не
приел, че фрактурата на ключицата е в причинно следствена връзка с ПТП.
Вещото лице само описало и какви телесни увреждания установява тя, но
няма извод, че фрактурата на ключицата, установена на 24.01.2022г, е в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като същата е установена в
много по-късен период.Представената първична медицинска документация
удостоверявала, че на 23.02.21г. Х. Д. Х. е бил на преглед в спешно отделение
на болнично заведение с оплаквания от главоболие, където, освен (описани)
повърхностни наранявания на главата и гръдния кош, не са били установени
други травматични увреждания и е бил освободен. Повърхностните
наранявания били подробно описани в представено съдебномедицинско
удостоверение от 24.02.2021г., като освен съдържало и субективни
оплаквания от главоболие, виене на свят, болки и ограничени движения за
дясното рамо и двете колена, които не били обективно установени.
В жалбата се твърди още, че представената документация за
лечение в Павел баня от 13.06.21г. - 20.06.21г.,не можело да бъде свързвана с
процесното ПТП, поради описаните данни за дългогодишна давност на
оплакванията от болки в кръста и двата крака, със слабост на същите. В
жалбата се сочи също, че определеното обезщетение от 23 000 лева не било
съобразено със социално икономическата обстановка в страната.Според
жалбоподателя справедливо обезщетение за получените от ищеца
травматични увреждания би била сумата от 5 000 лева, която да се намали, с
доказаното по делото съпричиняване на вредоносните последици от страна на
2
ищеца.
В жалбата се твърди също, че съдът определил неоправдано нисък
размер на съпричиняване на вредоносния резултата от страна на ищец.
Определените 10 % съпричиняване не съответствали на практиката на
съдилищата, определяща около 30-40% съпричиняване при неизпълнение на
задължението за поставяне на предпазен колан.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде определен
справедлив размер от 5000 лв., който да бъде намален с 40%, в резултат на
приетото съпричиняване. Претендират се и направените разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата.
С него се твърди, че подадената от ЗД "Бул инс" АД гр.София жалба
е неоснователна, а решението на Габровският районен съд, законосъобразно,
обосновано и правилно.
В жалбата се излагали крайно недопустими и обидни твърдения, с които се
правели внушения, че след прегледа на ищеца в ЦСМП той е започнал да се
„снабдява с най-различни медицински документи, които да установят колко
тежко е пострадал, въпреки, че според процесуалният представител на
ответника му „нямало нищо". По тази причина се иска да бъде преценено
съдържанието на жалбата с оглед приложението на чл. 100а , ал. 1, от ГПК.С
изказаните твърдения дори не се оспорвало съдържанието на конкретен
документ, оспорване не било направено и с отговора на исковата молба, а
процесуален представител на ответника не се явил при нито едно от
проведените съдебни заседания по делото. Не било оспорено и заключението
на приетата по делото СМЕ.
Твърдението, че протокола за ПТП с пострадали лица бил издаден на
12.03.21г. било невярно, тъй като това била датата, на която на пострадалия
било издадено заверено копие.
Оспорва се твърдението, че на пострадалия му е „нямало нищо", тъй като е
бил откаран от екип на ЦСМП в болницата, където са му правени образни
изследвания - КТ на глава и е приет на лечение два дни след ПТП в МБАЛ „
д-р Теодоси Витанов" гр. Трявна и повторно месец по-късно. В отговора се
твърди също, че последиците от претърпяното ПТП при ищеца са се
проявили малко по-късно, по-специално виенето на свят, гаденето и
3
главоболието. Оплакването от болки в областта на рамото са били налични
още в началото и били описани, но въпреки множеството ренгенографии, не
била направена такава, която да фиксира точно мястото на фрактурата на
ключицата и то е установено по-късно, когато вече зараства с деформация.
Вещото лице подробно обяснило, че дори и да е било установено в по-ранен
етап, счупването на ключица се лекува консервативно с обездвижване, което
евентуално би довело до по-бързо възстановяване и благоприятен изход. По
делото било установено, че пострадалият не се е възстановил и до момента и
продължава да търпи болки и страдания, изразяващи се в изтръпване на
пръстите на дясната ръка и болки в раменния пояс вдясно. В този смисъл
съдът правилно преценил интензитета и продължителността на търпените
болки и страдания и на база на това правилно определил и размера на
присъденото обезщетение.Претендира се адв. възнаграждение на основание
чл. 38, ал.2 от ЗА и за тази съдебна инстанция.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума
на искането за съдебна защита.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е
ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на
императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е
длъжен да прецени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема решението за частично неправилно, поради следното:
Безспорно е установено пред първоинстанциния съд, че на
23.02.2021 г. около 13 часа, Х. Д. Х., управлява лек автомобил „ Тойота Рав-4
" с рег. № ***** по път 1-5 е посока гр. Велико Търново, в района на пътен
възел с. Донино,, движейки се в полагащата му се пътна лента със скорост в
рамките на 70 + 80 km/h.В този момент, по второстепенния път, намиращ се
от дясно на главния път и включващ се в него, в посока от с. Донино, към
кръстовището се движи лек автомобил „Субару" с рег. № ****, управляван от
4
Д.М.М. от гр. Велико Търново.При достигане на кръстовището, М. не
възприема движещият се автомобил Тойота и в зоната на остров с коси бели
линии предприема косо навлизане в лентата за движение на лек автомобил
Тойота. Настъпва челен кос приплъзващ удар в зоната на предна дясна
странична част за автомобил Тойота, което предизвиква отклоняване на
автомобила наляво, към крайпътното дърво, където следва втори челен удар в
зоната на средата на предната част.
Не е било спорно също, че към момента на настъпване на ПТП-то, за
лек автомобил марка Субару е бил налице валиден застрахователен договор
за риска "гражданска отговорност" при ответното застрахователно дружество.
Установено е също, че пострадалият е заявил претенцията си към
застрахователя,който с писмо от 8.02.2021 г. е изискъл да бъдат представени
документи / наказателно постановление/, издадено на сочения за виновен
водач. Няма данни същото да е представено, както и да е определяно и
изплащано обезщетение на пострадалия.
От заключението на приетата и неоспорена СМЕ, е установено, че
пострадалия, при настъпилото ПТП е получил следните увреждания:
Контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, с подкожен
хематом в дясната предно-теменна област, охлузни рани в тилната, теменна и
челна област, кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око с притваряне
на очната цепка, кръвоизливи по склерата/роговицата на дясното око,
масивно кръвонасядане и оток на дясното рамо, кръвонасядане и болезнен
оток в областта на гръдната кост, охлузване и оток по предно-външната
среда-долна трета на дясното бедро, охлузвания и отоци на двете колена,
охлузна рана и оток по предна горна трета на дясната подбедрица.Оплаквания
от главоболие, световъртеж, влошена координация, гадене, болки по цялото
тяло и особено в дясната раменна става и гръден кош в зоната на гръдната
кост, изтръпване на 1-3 пръсти на дясната ръка, слабост на дясната ръка. При
извършени психиатрични прегледи и лечение е установен страхово-тревожно-
депресивен синдром, остра кризисна реакция след ПТП. Поради
продължаващите оплаквания от раменния пояс и в горната част на гръдната
кост и установената деформация в областта на дясната става между
вътрешния край на дясната ключица и горния край на гръдната кост, е
проведено допълнително рентгеново изследване, при което е установено
състояние след преживяна травма на ставата с изкълчване и счупване на
5
същата. Лекуван е неколкократно - първоначално медицинско обслужване от
спешен екип на ЦСМП и в Спешно отделение на МБАЛ"Д- р Тота
Венкова"АД - Габрово, направен му е скенер на глава, двукратно в
неврологично отделение на МБАЛ- Трявна, извършвани са консултативни
прегледи и амбулаторно лечение от невролог, психиатър, физиотерапевт.
Най- дълго са продължили болките от травмата на главата- общо около два
месеца и тези от раменния пояс вдясно, които продължават и до момента на
изготвяне на заключението, но с отслабен интензитет. Вещото лице заявява,
че пострадалият е имал оплаквания от лек периодичен световъртеж и преди
инцидента, свързано с дегенеративни промени в линейния отдел на гръбнака,
но след травмата са се засилили, което означава влошаване на състоянието, в
резултат на травматичното увреждане при настъпилото ПТП.
Пред първоинстанционния съд е допусната и приета и комплексна
съдебна експертиза, според която съобразно механизма на произшествието и
настъпилите увреждания, ищецът е управлявал автомобила без поставен
предпазен колан. Експертите обясняват, че при поставен предпазен колан,
тялото не би се изместило към предната част на автомобила – таблото и
предното стъкло и не биха се получили травмиращите удари при
съприкосновението на главата и тялото с предната част на
автомобила.Разпитана като свидетел, съпругата на ищеца е заявила, че
първоначално изпитвал много силни болки във врата, главата и рамото. В
началото не обърнали внимание на рамото, като мислили, че е натъртено и ще
премине. По късно, при направена снимка, се установило, че има калцирала
фрактура. В резултат на травмите освен болките, се наложило да промени и
обичайното си ежедневие, изпитвал страх да шофира и започнал да страда от
безсъние, което наложило да взема антидепресанти.
Разпитани са и св. К., служител на „Пътна полиция“ ОД МВР, посетил
произшествието.Пострадалият бил извън колата с видим хематом на главата,
като му заявил, че му няма нищо и го боли главата, след което линейката го
откарала. Св.М., другия участник в произшествието заявява, че доколкото
помни на него и на приятеля му, който пътувал с него, им нямало нищо.
Пострадалият бил откаран с линейката, но по-късно го върнал за да се
подпише на протокола.
Предвид възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
6
страна следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така
цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
В настоящият случай се установи, че са налице предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и
причинна връзка между тях.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че водачът на
застрахования при ответника автомобил, Д. М., не е възприел движещият се
автомобил Тойота по главен път и в зоната на остров с коси бели линии
предприема навлизане в лентата му за движение. М. е следвало да се увери,
че в тази лента няма други движещи се превозни средства, а при наличие на
такива да не предприема навлизане и да ги пропусне. С действията си М. е
допуснал нарушение на чл.50ал.1 ЗДвП, като не е пропуснал движещ се
автомобил с предимство на кръстовище, поради което виновно е причинил
процесното ПТП, в резултат на което на ищеца са причинени описаните по-
горе увреждания. С оглед на изложеното, съдът приема, че е налице
непозволено увреждане, извършено от водача на застрахования автомобил.
Безспорно се доказа също, че е налице съпричиняване на пострадалия, който е
управлявал автомобила без поставен предпазен колан. Установено е също
наличието на причинени на ищеца неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на водача на лекия
автомобил Субару.Предвид изложеното съдът приема фактическия състав на
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за доказан.
Въззивният съд намира за неоснователни оплаквания на
жалбоподателя, свързани с тежестта на нанесените увреждания. Вярно е, че
участниците в ПТП са подписали протокола за ПТП, съставен в деня на
произшествието, с който е установено, че са настъпили само материални
щети. Представено е заверено копие на констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, където като пострадал е посочен Х. Д. Х., но датата на
съставяне не е отразена. Независимо от това, не може да бъде пренебрегнато
установеното при прегледа на Х. в Център за спешна медицинска помощ,
непосредствено след произшествието, където е констатирана контузия на
7
главата и гърдите. Представено е и медицинско удостоверение № 22/2021 г.,
издадено на следващия ден, след катастрофата- 24.02.2021 г., след преглед от
съдебен лекар. В него подробно са описани констатираните увреждания,
между които и кръвонасядане с диаметър 8 см. в областта на дясната раменна
става, с оток на меките тъкани, болезнено, с ограничени и болезнени
движения на дясната раменна става. Изложеното е в съответствие с
показанията на св. ДЖ., която заявява, че първоначално не обърнали
внимание на болката в рамото, като мислили, че е натъртване, както и от
останалата медицинска документация и заключението на вещото лице, в
която е констатирано, че получената фрактура вече е калцирала. Не са
подкрепени с доказателства твърдения на жалбоподателя, че част от
медицинската документация е съставена за нуждите на настоящото
производство, поради което същите са неоснователни.
Няма спор, че към момента на настъпване на процесното ПТП за
увреждащия лек автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за
риска "гражданска отговорност" при ответното застрахователно дружество.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди е доказан по своето основание.
По отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД по справедливост.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид
характера и степента на увреждането, претърпените болки и неудобства в
началния период след злополуката и продължили около два месеца по-леки
такива, както и продължаващите и към настоящия момент. Съобрази също
така, че обезщетението следва да отговаря и на социално – икономическите
условия в страната и да служи единствено за репариране на причинените
болки и страдания, поради което приема, че справедливият му размер е 15 000
лв. Съдът следва да съобрази и доказаното съпричиняване от страна на
пострадалия, изразяващо се в управление на автомобила без поставен
предпазен колан. Установи се, че при поставен колан е нямало да настъпи
удар в предната част на автомобила/ стъкло и табло/ с главата и тялото,
където са най-сериозните увреждания на Х.. В случай, че той беше изпълнил
задължението си, при управление на автомобила, да постави предпазния
8
колан, уврежданията, причинени при последвалото ПТП, биха били
значително по- леки. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че така
определения размер от 15 000 лв. следва да бъде намален с 1/3 или 5000 лв. За
ответника остава задължение за заплащане на сумата от 10 000 лв. Тъй като
решението не е обжалвано за вече присъденото обезщетение в размер на 3000
лв., следва да се присъди още размер от 7000 лв.
До този размер искът се явява основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен, а в останалата част до пълният претендиран размер от
20 000 лв. – да бъде отхвърлен.
Тъй като първоинстанционният съд е достигнал до различни крайни
изводи, решението следва да бъде отменено в частта, с която е уважен
предявения иск за сумата над 10 000 лв. до 20 000 лв.
В частта, с която е присъдена сумата от 3000 лв. за неимуществени
вреди, присъдените суми за имуществени вреди и лихви, решението не е
обжалвано, поради което е влязло в законна сила.
С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени и направените
разноски.Пред първоинстанционния съд, съобразно уважената част на иска се
дължат разноски в размер на 756 лв., по приложения списък, а за
отхвърлената част 1050 лв. плюс 140 лв. държавна такса за въззивното
производство, както и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част
на адв. И. в размер на 600 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 476/7.10.2022 г., постановено по гр.д.
№1665/2021 г. по описа на Районен съд Габрово В ЧАСТТА, с която ЗД "БУЛ
ИНС" АД, ЕИК ********* ; със седалище в гр. София е осъдено да заплати на
Х. Д. Х., ЕГН********** от с. А., общ. ГАБРОВО, обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер над 10 000 лв. до уважения размер от 20 000
лв., както и в частта за присъдените разноски и адвокатско възнаграждение,
вместо което
9
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Х. Д. Х., ЕГН********** предявен
срещу ЗД "Бул Инс" АД, гр. София за сумата над 10 000 лв. до 20 000 лв. като
неоснователен.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище в гр.
София да заплати на Х. Д. Х., ЕГН********** от с. А., общ. Габрово
направените разноски в размер на 756 лв., съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА Х. Д. Х., ЕГН********** от с. А., общ. Габрово да заплати на
ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище в гр. София направените
разноски, съобразно отхвърлената част на иска в размер на 1190 лв.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със седалище в гр.
София да заплати на адвокат Б. Ц. И. от САК адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. на основание 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА вр. чл. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС РБългария в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10