РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Благоевград, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200930 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на В. Р. М. от гр.Б , против НП№22-1116-
001162/02.06.2022г., издадено от Началник група Сектор „ПП“ при ОДМВР-
Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 400.00лв. и кумулативно с това му е наложено
„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 10 месеца, във връзка с
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, тъй е издадено в нарушение на императивната за това
процедура. Алтернативно се застъпва и становището, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му административно нарушение. Иска се отмяна на
обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и
становище по жалбата .
Заинтересованата страна по реда на чл.63д от ЗАНН /ОДМВР-
Благоевград, сектор „ПП“/, редовно и своевременно призована, не ангажира
1
становище и представител по делото. /В тази насока съдът отчете
ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I
и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр.
с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и
въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която,
страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е
възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в
каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и
право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са
:Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г.,
Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г.,
Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г.,
Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината
на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като
настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да
настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на
самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в
качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни
разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета
заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на
посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително,
тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при
евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в
производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от
ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези
разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените
разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно
тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на
последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да
са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от
никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице /
длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си
патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово
2
длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на
обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се
възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или
организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател
на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво
право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов
негатив за него. /
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е
връчено на жалбоподателя на 21.06.2022г. , а жалбата срещу него е подадена
на същата дата. /
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства в процеса се
установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че на 02.03.2022г.,
мл.автоконтрольор Т. В. при Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-
Благоевград, в присъствието на колегата си св. М. З., е съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №482523
за това, че на същата дата, около 16.40часа, по ПП1-Е-79, в район на км.381
ПВ Б , с посока на движение от гр.С към гр.К , М. е управлявал собствения
си лек автомобил с марка“О “ с рег.№ , за който при извършената проверка на
място от тези служители, чрез РС ОД/таблет/, е констатирано, че автомобилът
е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10, считано от
01.02.2022г. Това описано в акта поведение на жалбоподателя е
квалифицирано с този документ като административно нарушение по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен лично на жалбоподателя на датата на
съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 02.06.2022г., Началникът на група Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград, е издал обжалваното НП №22-
1116-001162, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1, вр. с чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание–“Глоба”, в
размер на 400.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява
3
МПС“ за срок от 10 месеца. Постановлението е връчено лично на
жалбоподателя на 21.06.2022г. и в законният срок по ЗАНН срещу него е
депозирана разглежданата по делото жалба /21.06.2022г./
При разпита на свидетелите по акта В. и З., двамата установяват, че
спрели за проверка жалбоподателя като водач на МПС на посочените в акта
дата и място и чрез справка посредством работна станция за отдалечен
достъп до информация констатирали, че управляваният от него автомобил е
с прекратена регистрация заради несключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. /Между страните не е спорно, че от и след
01.02.2022г. в тази система е отразено прекратяване на регистрацията за
посоченото в акта МПС, като прекратяването на регистрацията е именно по
чл.143, ал.10 от ЗДвП./
Между страните не е спорно също така, че описаният автомобил в НП е
собственост именно на жалбоподателя В. М. .
С Постановление от 25.05.2022г., РП-Благоевград е отказала да
образува наказателно производство срещу жалбоподателя за престъпление по
чл. 345, ал.2 от НК, поради маловажност на случая по смисъла на чл. 9, ал.2
от НК.
Със Заповед №8121з-1631/02.12.2021г. на министъра на МВР, се
удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП,
както и материалната компетентност на съставителя на АУАН, в качеството
му на мл.автоконтрольор.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган, като в тази
насока се представи и нарочна Заповед №8121з-1631/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на дееца-лично и срещу негов подпис .
Наред с това, съдът констатира, че както АУАН, така и НП съдържат всички
задължителни за тях реквизити по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН, поради което
обжалваното постановление се явява процесуално законосъобразно и
възраженията на жалбоподателя в обратна насока са неоснователни.
4
Независимо от горното обаче съдът счита, че със събраните по делото
писмени и гласни доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен
начин, че жалбоподателят е извършил от субективна страна вмененото
му административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
В конкретният казус безспорно се установи, че на процесната дата
/02.03.2022г. в 16.40 часа / и на процесното място / по ПП1-Е-79, в район на
км.381 ПВ Б , с посока на движение от гр.С към гр.К /, жалбоподателят е
управлявал посоченият в НП лек автомобил / с марка“О “ с рег.№ , който на
практика е бил без регистрация заради служебното му дерегистриране-
прекратяване на регистрацията му по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, като
тези обстоятелства на практика не са спорни между страните. Съгласно
последната законова норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът
на пътното превозно средство, като такава служебно прекратена регистрация
на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени
данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал.
6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. От своя страна нормата на чл.
574, ал.11 вр. с ал.10 от КЗ сочи, че компетентните органи по ал. 1
/информационният център за обмен на информация с компетентните
държавни органи/, предприемат мерки за спиране от движение на моторните
превозни средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за
налагане на съответните административни наказания, когато не е била
сключена задължителна застраховка. Този Информационнен център
уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
5
автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и
не е подновен, като им предоставя срок 14 дни, считано от датата на
изпращане на уведомлението, да представят доказателства за наличие на
сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Когато
в посоченият срок не са били предоставени доказателства за сключен договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати
регистрацията на моторното превозно средство /регистриращият орган за
МПС в РБ /. Цялата тази информация следва да се изпраща служебно от
страна на Информационният център за действащите и прекратените
застрахователни договори по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на всички органи по чл.574, ал.1 от КЗ /
органа регистриращ моторните превозни средства в Република Б ;органа
осъществяващ контрол по Закона за движение по пътищата;органа
осъществяващ контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за
техническата изправност на пътни превозни средства и органа осъществяват
контрол върху обществения превоз на пътници и товари/. В казуса обаче не се
доказа, че преди извършеното служебно прекратяване на регистрацията
на процесният автомобил по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, съответният
орган по чл.574, ал.1 от КЗ, е изпълнил задължението си по ал.10 на този
законов текст, да уведоми за това жаблоподателя-собственик, като не се
установи също така, че след такова уведомяване, му е бил предоставен и
14-дневен срок да представи документи за сключване на въпросната
застраховка, само в каквато хипотеза законодателят е регламентирал
служебно прекратяване на регистрация на МПС поради липса на
сключен застрахователен договор за задължителната застраховката
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в някакъв последващ
момент на регистрирането му. При това положение, на първо място съдът
констатира, че в казуса не са били налице законовите снования на чл.143,
ал.10 от ЗДвП вр. с чл. 574, ал.11, вр. с ал.1 от КЗ, за служебна
дерегистрация на процесното МПС на жалбоподателя към датата на
проверката, а неуведомяването на жалбоподателя за това обстоятелство,
опровергава тезата на санкционният орган за извършено от субективна
страна нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП на процесната дата от негова
страна /управление на МПС , което е знаел, че е без регистрация, респ.
6
дерегистрирано служебно от контролните органи./
Предвид изложеното, съдът констатира, че със събраните по делото
доказателства не се потвърди, а по-скоро се опроверга тезата на
санкционният орган, че жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, поради което
ангажираната негова административно-наказателна отговорност с
обжалваният акт за нарушение, което не е осъществил, обосновава
материалната незаконосъобразност на това НП и мотивира неговата
отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3, т.1, вр. с ал. ал.2, т.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№22-1116-
001162/02.06.2022г., издадено от Началник група, Сектор „ПП“ към
ОДМВР-Благоевград, с което на В. Р. М. с адрес: Б , ж.к.“Е “№ ет. , ап. и
с ЕГН********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 400.00лв./четиристотин лева / и кумулативно с това „Лишаване от право
да се управлява МПС“ за срок от 10 /десет/ месеца, във връзка с нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14-дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7