Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 19.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на
осми септември
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИЛИАНА СТАНКОВА
при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 13987 по описа на съда за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът С.А.Г. твърди, че към 12.07.2010 г. била началник сектор
„Регионални дейности” – гр. Сливен към Главна дирекция „Инфраструктура на
отбраната” към Министерство на отбраната. Твърди, че с постановление от 15.02.2011 г. е била привлечена
като обвиняем за продължавано престъпление по чл. 212 НК по п.д. № 79/2011 г., д.п. № 45-РП/2010 г.
на Военно-окръжна прокуратура гр. Сливен, като с определение № 9/23.02.2011 г.
на Военен съд гр. Сливен са наложени обезпечения върху имуществото на ищцата
във връзка с образуваното срещу нея наказателно производство – запор върху
собствения й лек автомобил и притежаваните от нея идеални части от недвижим
имот. Твърди, че на 20.04.2011 г. е внесен обвинителен акт срещу нея и още две
лица за престъпления по чл. 212, ал.4 НК. Излага следните твърдения относно
развитието на наказателното производство: С
Присъда № 37/16.12.2011 г. по н.о.х.д. № 123/2011 г. Военен съд Сливен
(ВСС) е призната за виновна по повдигнатото обвинение, с Решение № 8/20.03.2012
г. пов.н.о.х.д. № 7/2012 г. Военно апелативен съд София (ВАСС) отменил
присъдата и върнал делото на Прокуратурата за отстраняване на неясноти в
обвинителния акт. На 07.11.2012 г. бил внесен нов обвинителен акт, но
сезираният съд върнал делото на Прокуратурата за прецезиране на обвинението. На
09.01.2013 г. бил внесен нов обвинителен акт, по който с Присъда № 6/17.05.2013
г. по н.о.х.д. № 7/2013 г. ВСС Сливен признал подсъдимата за виновна, която присъда била потвърдена от по-горната
инстанция. С Решение № 311/16.01.2015 г. по к.н.д. № 976/2014 г. ВКС отменил решението на ВАСС поради неяснота
в мотивите и го върнал на друг състав на същия съд. С Присъда № 7/23.02.2015 г.
по в.н.о.х.д. № /2015 г. ВАСС признал подсъдимата за невиновна, който акт бил
отменен от ВКС и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав. С
Решение № 31/11.12.2015 г. по в.н.о.х.д. № 30/2015 г. ВАСС била отменена
присъдата на Военен съд Сливен и делото било върнато на Прокуратурата, тъй като
повдигнататото обвинение не съответствало на фактите по него. На 30.05.2016 г.
Прокуратурата отново внесла обвинителен акт, по който било образувано н.о.х.д.
по описа на Военен съд Сливен. Сочи, че с Присъда № 17/08.11.2016 г. по н.о.х.д. № 36/2016 г.
на ВСС е призната за виновна в извършването на квалифициран състав на
безстопанственост, въпреки липсата на подобно обвинение и й е наложено условно
наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Със същата
присъда било наложено и наказание лишаване от право да заема отговорна длъжност
за срок от две години. С Присъда № 19/27.04.2017 г. по в.н.о.х.д. № 96/2016 г.
ВАСС отменя присъдата на долустоящата инстанция и оправдава подсъдимата по
повдигнатите й обвинения, като тази присъда е потвърдена с Решение №
216/20.03.2018 г. по к.н.д. № 1077/2017 г.
Ищцата твърди, че със заповед от м.
декември 2012г., връчена й и влязла в сила на 10.01.2013 г. е прекратено служебното й правоотношение с Министерство на
отбраната, като в мотивите на заповедта било посочено, че причина за
прекратяването е, че ищцата не притежава разрешение за достъп до квалифицирана
информация, а срокът на разрешението й не бил удължен поради наличието на
висящото наказателното производство. Твърди, че на 27.05.2013 г. започнала нова
работа, но с по-ниско възнаграждение, поради което претендира разликата между
Сочи, че във връзка с повдигнатите и
поддържани обвинения срещу нея преживяла емоционален стрес, както и че пострадала
репутацията й в професионален и личен план. Твърди, че негативни емоции й
причинил и страхът, че може да загуби цялото си запорирано имущество. Ищцата
сочи, че се чувствала заплашена, че ще загуби свободата и имуществото си, имала
здравословни проблеми – повишено кръвно налягане, поява на медицински признак
свързан с предишно онкологично заболяване, операция на жлъчката. Към датата на
прекратяването на служебното й правоотношение нетният й доход бил 1 350
лв. месечно, а при започната нова работа 765 лв. Поддържа, че за периода
27.05.2013 г. – 20.03.2018 г. разликата между двете възнаграждения е в размер
на 33 930 лв. По повод възникналата необходимост от ангажиране на защитата
й в наказателното производство е направила разход от 500 лв. – адвокатско
възнаграждение. Въз основа на изложеното претендира от ответника обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие неоснователно водено наказателно
производство срещу нея по повдигнат и поддържан обвинителен акт в размер на
50 000 лв. Претендира и обезщетение за понесени имуществени вреди в размер
на 5 500 лв. – пропуснати ползи изразяващи се в сбора на месечните
служебни възнаграждения които биха й се следвали за периода 10.01.2013 г. -
26.05.2013 г.; 33 930 лв. – сбора от разликата между получаваното от нея
служебно възнаграждение и следващото й се ако би запазила предишното си
служебно правоотношение за периода 27.05.2013 г. – 20.03.2018 г. и 500 лв.
адвокатско възнаграждение за защитата й в наказателното производство. Върху
всички гореизброени суми претендира законна лихва от 20.03.2018 г. (датата на
влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът П.НА Р.Б.оспорва вида и
интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и техния размер
като несъобразен с критериите, посочени в
т. ІІ на ППВС 4/1968 г. Твърди претърпяната от ищцата репресия да е
нисък интензитет, тъй като по отношение на нея не е взимана мяка за
неотклонение, а наложените обезпечителни мерки са по други производства.
Оспорва наличието на причинна връзка между посочените от ищцата вреди и
повдигането и поддържането на обвинение.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Разпоредбата
визира няколко самостоятелни хипотези, представляващи самостоятелни основания
за ангажиране отговорността на държавата една, едно от които е в случаите на
постановена оправдателна присъда, какъвто е настоящият.
В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. Следователно
държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на
претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са
претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради което не
е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
С
постановление от 16.02.2011 г. по пр.пр. № 79/2011 г., д.п. № 45-РП/2010 г. на
Военно-окръжна прокуратура гр. Сливен, ищцата
С.А.Г. е привлечена
като обвиняем за престъпление по чл. 214, ал. 4 НК.
Установява
се от материалите по приложеното към делото наказателно производство, че е наложен запор на лек автомобил собственост на ищцата
и възбрана върху идеални части от недвижими имоти нейна собственост. На
20.04.2011 г. Военно – Окръжна прокуратура Сливен внесла в Военен съд Сливен обвинителен акт срещу
обвиняемата и предполагаемите й съучастници с твърдението че са извършили
престъпление по чл. 214 ал. 4 НК – квалифициран случай на документна измама. По
образуваното въз основа на обвинителния акт н.о.х.д. № 123/16.12.2011 г. ВС
Сливен била постановена осъдителна Присъда № 37/16.12.2011 г. Същата е отменена от ВАС София с Решение № 8/20.03.2012 г. по
в.н.о.х. № 7/2012 г., с което делото е върнато на Прокуратурата поради
съществени процесуални нарушения на обвинителния акт. На 06.11.2012 г. ВОП внася нов обвинителен акт,
по който е образувано н.о.х..д. №
256/2012 г., ОС Сливен. Съдебното производство е прекратено, а делото
отново върнато на Прокуратурата. На 09.01.2013 г. ВОП Сливен внася за трети път
обвинителен акт. С Присъда №
6/17.05.2013 г. по н.о.х.д. № 7/2013 г., ВС Сливен признава за виновна
подсъдимата и я осъжда на лишаване от свобода от три години отложено с
изпитателен срок три години. По н.о.х.д. № 32/2013 г. ВАС София е потвърдил
присъдата, но с Решение № 311/16.01.2015 г. по к.н.д. № 976/2014 г., ВКС връща
делото на долната инстанция за отстраняване на процесуално нарушение. По образуваното дело подсъдимата е оправдана,
но в свое решение ВКС отново отменя присъдата поради допуснати процесуални
нарушения. С Решение № 31/11.12.2015 г. по в.н.о.х.д. № 30/2015 г. ВАС
София констатира съществено процесуално
нарушение допуснато на досъдебното производство поради което го връща на
Прокуратурата. На 30.05.2016 г. за четвърти път е внесен обвинителен акт срещу
обвиняемата. С Присъда № 17/08.11.2016 г. ВС Сливен признал подсъдимата за
виновна за безстопанственост и й наложил наказание лишаване от свобода за срок
от две години с изпитателн срок от три години. Било наложено и наказание лишаване
от право да заема длъжност. С Присъда № 19/27.04.2017 г. по в.н.о.х.д. №
96/2016 г. ВАС София оправдава подсъдимата. С Решение № 216/20.03.2018 г. по
к.н.д. № 1077/2017 г. ВКС присъдата е потвърдена.С присъда № 19/27.04.2017 г.
по в.н.о.х.д. № 96/2016 г. ВАСС подсъдимата С.А.Г. е оправда по повдигнатите й
обвинения, като тази присъда е потвърдена с Решение № 216/20.03.2018 г. по
к.н.д. № 1077/2017 г..
Между
страните не са спорни фактите /определение по доклада на делото/, от които произтича
отговорността на ответника, като процесуален субституент на държава привличане
на ищеца като обвиняем и наличие на влязла в сила присъда, с която той е
оправдан. Спорни са единствено характерът и интензивността на
неимуществените вреди, които ищецът е претърпял в причинна връзка с незаконното
му обвинение. В тази връзка по делото са събрани писмени доказателства, гласни
такива чрез показанията на свидетелите Г.Г., Х.Г., както и съдебномедицинска експертиза.
Според
показанията на свидетелката Г.,
тя е колежка и приятелка на ищцата. Свидетелката сочи, че през 2000 г. започнали делата
срещу ищцата във връзка с работата й като началник на отдел. Според
свидетелката това се отразило на здравословното състояние на С., като първия
сблъсък бил през 2000 г. когато й открили бучка на гърдата и се наложило да й
направят операция, като не се наложило да й се прави химиотерапия. Според
свидетелката през 2012 г. С. била уволнена, което я съсипало и натъжило.
Уволнението уронило доброто й име и достойнството й и тя смятала, че няма да
може да си намери работа. Свидетелката сочи, че първата осъдителна присъда на С.
била малко преди сватбата на дъщеря й и на С. й било трудно да се събере, за да
не показва, че има сериозни лични проблеми. Свидетелката сочи, че след
уволнението С. имала и финансови проблеми и искала да тегли заем. Според Г.
хората в гр. Сливен, както и колегите им от гр. Бургас, започнали да отбягват С.
да не й се обаждат, да извръщат глава от нея.
Според
показанията на свидетеля Г.той е син на ищцата. Свидетелят сочи, че майка му
криела действителното си емоционално състояние от него и сестра му, но той
виждал, че е притеснена във връзка с
делата. Появили се неблагоприятни туморни маркери и колебания в кръвното. Най-сериозно било
положението с бъбреците и жлъчката като по повод на последната се наложила и
оперативна интервенция. Според свидетеля на майка му й било трудно да си намери
работа в толкова малък град, където всички знаели за делото, но тя успяла да го
направи сравнително бързо.
Според заключението на приетата съдебно-медицинска
експертиза стресът и притеснението нямат причинна връзка с развитието на
холелитиазата – каменно-жлъчната болест, наличието на каквато болест е наложила
оперативното лечение на ищцата през 2012 г. Вещото лице сочи, че при ищцата е
направена радикална оперативна интервенция през 2006 г. по повод карцином на
млечната жлеза, като от приложените по делото медицински документи няма данни
за прогресия на заболяването: локален рецидив или далечни метастази. Според
вещото лице има данни за нарастване на туморен маркер СА 15-3 от изследванията
през 2013 г. и 2017 г., като причината за това покачване може да е прогресията
в онкологичното заболяване, но за да се каже със сигурност са необходими други
контролни изследвания – компютърна томография, костна сцинтиграфия, РЕТ/СТ/,
каквито изследвания не са представени по делото. Вещото лице сочи, че стресът е
фактор, който би могъл да доведе до известни промени в организма, но сам по
себе си не може да се твърди, че води до прогресия на онкологичното заболяване.
Според заключението на съдебно-психологичната експертиза
воденото срещу ищцата наказателно производство е допълнителен стресогенен
фактор, водещ до негативни емоционални преживявания насложени върху
преживяванията на ищцата, свързани с телесните й заболявания. Вещото лице сочи
в изследването си сочи, че данните по делото дават основание да се приеме, че
при С. Г. има данни за психологична травма, но не може да се отдиференцира коя
е първопричината й. Вещото лице сочи, че дистресовите състояния са фактор за
влошаване на психофизиологичното функциониране като негативните емоционални
преживявания влошават лечението на онкологичните заболявания.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че в причинна връзка с
воденото срещу ищеца наказателно производство той е претърпял неимуществени
вреди свързани със силното му притеснение от хода и изхода на наказателното
производство. Установява се, че повдигнатото обвинение е довело до негативни емоции у ищеца, дистрес. По
делото не се доказа при условията на пълно главно доказване, че в следствие
повдигнатите на ищцата обвинения се е влошило здравословното й състояние, в
т.ч. и във връзка с откритото й през 2006 г. онкологично заболяване. Независимо
от това, както е посочено в заключението на приетата психологична експертиза
при наличието при ищцата на онкологично заболяване насложеният стрес/дистрес е
бил с по-голям негативен интензитет от обичайното.
За причинените вследствие на
незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди,
следва да бъде определено обезщетение, което, съгласно § 1 от
ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. Според
константната практика на ВКС обезщетение за неимуществени вреди се дължи и
когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди
да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г.,
на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на
ВКС, IV ГО, и други), а и доказателства за тях в настоящото исково производство
са ангажирани. Ето защо, при наличието на оправдателна присъда по повдигнатото
срещу ищеца обвинение за извършено престъпление, без съмнение за него са
произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по
справедливост.
Съдът при определяне на обезщетението,
което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички
тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, като определеният му размер не
следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (така решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. дело № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от
06.02.2018 г. по гр. дело № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други). Като база за
паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав съобрази, продължителността на периода, през който обвинението е
повдигнато и поддържано – 7
години; това, че повдигнатото обвинение е за тежко престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 2 до 8 години,
конфискация и лишаване от право да заема определена държавна или обществена
длъжност и определена професия/дейност; че по отношение на ищцата са били взети
мерки за обезпечение на наказанието конфискация, което я е лишило от възможност
за евентуално свободно разпореждане със собствеността си. Съдът съобразява и
това, че при първоначално повдигане на обвинението, което е станало през м. февруари 2011 г. ищцата е
била на 52 години, доказан
професионалист, с добро име в обществото. От значение при определяне на
наказанието е и преживеният стрес, който е с по-голяма интензивност от обичайната
при ищцата с оглед наличното онкологично заболяване. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид и това, че ищецът към момента на привличането
му като обвиняем е неосъждан. При отчитане на всички посочени обстоятелства,
както и като взе предвид принципа на справедливостта и като съобрази
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, във връзка с образуваното срещу него
и водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, възлиза на
8 000
лева. Ето защо искът следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен до пълния
предявен размер.
По иска за имуществени вреди, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателния процес.
По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 24.07.2005 г., който договор е представен и в
досъдебното производство, като с анекса страните са уговорили адвокатско
възнаграждение от 500 лева и е посочено плащане на сумата в брой. Възражението за прекомерност на така
уговореното възнаграждение се явява неоснователно, тъй като съгласно
уговореното между страните възнаграждение е под минимума, предвиден в чл. 12 и
чл. 13 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По иска за имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи.
Установява се от
представената от третото, неучастващо по делото лице заповед на министъра на
отбраната № РД-26-425/01.07.2011 г. (лист 108 от делото), че трудовото
правоотношение на ищцата с Министерство на отбраната за длъжността „главен
експерт“ в сектор „Недвижими имоти“, отдел „Инфраструктура на отбраната, гр.
Сливен“ е прекратено на основание чл.106, ал.1, т. 2 ЗДСл във връзка с ПМС №
135/12.05.2011 г. за приемане на устройствен правилник на Министерство на
отбраната и утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 01.07.2011 г.
По делото е представена справка от НАП за осигурителен
доход и социално осигуряване на С. А.Г., от която е видно, че за периода до
края на м. декември 2012 г. ищцата е работила на длъжност при един и същ
осигурител, за който не е спорно, че е Министерство на отбраната, като от м.
юли 2011 г. е преминала на длъжност с по-нисък осигурителен доход при същия
работодател, като размера на последното получено брутно трудово възнаграждение
възлиза в размер на 1022,35 лева за пълен отработен месец.
Установява се от отказ за достъп до квалифицирана
информация № 207/28.05.2012г. и писмо
от ДА „Национална сигурност“, че на ищцата е отказан достъп до квалифицирана
информация, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 40, ал.1, т.5 ЗЗКИ ,
който отказ е обжалван и е потвърден с решение № 46-ІІ/12.07.2012 г.
Разпоредбата на чл. 40, ал.1, т. 5 ЗЗКИ (обявена за противоконституционна с
Решение № 7 на КС, ДВ бр. 49/2016 г.) предвижда като изискване към лицата с
достъп до квалифицирана информация това срещу тях да няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер.
Съдът намира, че макар по
делото да не е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
на С. Г. с Министерство на отбраната, настъпило през м. януари 2013 г., от
събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи извода,
че това е станало през м. януари 2013 г. като съдът намира, че основание за
прекратяване на правоотношението на ищцата е отказът за достъп до квалифицирана
информация. В тази връзка следва да се отбележи, че от справката, представена
от НАП и представените по делото болнични листа (в които е посочена като
длъжност на ищцата „Началник сектор“, в ЦВО – Сектор РИО гр. Бургас) от м. юли
2012 г. до датата на прекратяване на правоотношението през м. януари 2013
г. тя е ползвала отпуск за временна
неработоспособност.
Съдът намира, че доколкото
единствената причина за отказ за достъп до квалифицирана информация като
условие за изпълнение на длъжността са повдигнатите обвинения по отношение на
ищцата в процесния случай, то причинно-следствената връзка не е прекъсната. Ето
защо ищцата има право на обезщетение за пропуснати ползи за неполучено, респ.
получено в по-нисък размер трудово възнаграждение.
Според заключението на
приетата по делото счетоводна експертиза в частта за периода, в който ищцата е
останала без работа - 10.01.2013 г. до
26.05.2013 г., е необосновано, тъй като вещото лице е дало размера на
възнаграждението съобразно посочения от ищцата размер, а не на база
доказателствата по делото и собствено изчисление. Дължимото на ищеца
обезщетение за този период следва да бъде изчислено на база последното получено
нетно трудово възнаграждение. Видно от приетата по делото справка за
осигурителен доход от НАП последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 1022,35 лева, при 22
работни дни. Ищецът е държавен служител, поради което за негова сметка са само плащанията
за данък общ доход, който възлиза на 10 % от брутното трудово възнаграждение,
като видно и от таблицата в експертизата лист 6 и 7 нетното трудово
възнаграждение възлиза в размер на 920,12 лева, а среднодневното 41,83 лева.
Изчислено на база гореизложеното и на основание чл. 162 ГПК съдът намира, че
дължимото на ищеца обезщетение за пропусната полза от трудово възнаграждение за
периода 10.01.2013 г. до 26.05.2013 г., възлиза в размер на 4015,26 лева, за
която сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер.
Според заключението на съдебно
счетоводната експертиза разликата между нетното трудово възнаграждение за
длъжността, от която е освободен и полученото от него нетно трудово
възнаграждение за периода 27.05.2013 г. – 20.03.2018 г. възлиза в размер на
6735,86 лева, за която сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер.
По отношение искането за присъждане на
законна лихва.
Отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните
органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение
– така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС. В конкретния случай оправдателната присъда е окончателно влязла в сила
на 20.03.2018
г. и от тази дата следва да
се присъди лихва за забава.
По
разноските.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника
да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. Видно от представения Договор за правна
защита и съдействие № 0470/18.05.2018 г. ищецът е заплатил за представителство по
делото адвокатско възнаграждение в размер на 2 600, 00 лева, с ДДС. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на същото. Минималното възнаграждение изчислено с оглед правилото
на чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 1857,48 лева с ДДС. Съдът намира, че така уговореното възнаграждение се явява прекомерно
спрямо фактическата и правна сложност на делото, поради което възнаграждението
следва да бъде намалено до размер от 2000,00 лева.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева –
платена държавна такса.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на
С.А.Г., ЕГН: **********, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата
в размер на 8 000,00 лева /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
обвинение за престъпление по чл. 212, ал.4, вр. ал. 2 НК, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, по което е оправдана с влязла в сила на 20.03.2018 г. присъда, сумата от 4015,26 лева –
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено
нетно трудово възнаграждение за периода 10.01.2013 г. до 26.05.2013 г., сумата
от 6735,86 лева обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от разлика между дължимото
нетно трудово възнаграждение и получено такова на по-нископлатена работа за
периода 27.05.2013 г. до 20.03.2018 г., сумата от 500,00 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение в наказателния процес, ведно със законната лихва
върху горните главници от 20.03.2018
г. до
окончателното плащане, както и сумата 428,14 лева – разходи за адвокатско възнаграждение в
настоящето производство и на основание чл. 10, ал. 3, пр.1 ЗОДОВ – сумата в
размер на 10 /десет/ лева -
разходи за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 50 000,00 лева, иска за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи от неполучено нетно трудово възнаграждение за периода 10.01.2013 г. до
26.05.2013 г. да пълния предявен размер от 5 500,00 лева, както и иска за имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи от разлика между дължимото нетно трудово
възнаграждение и получено такова на по-нископлатена работа за периода 27.05.2013
г. до 20.03.2018 г. до пълния предявен размер от 33930,00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ:
_________