В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Славка Кабасанова |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Славка Кабасанова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК. Производството по делото е образувано по повод предявен от С.И.И., ЕГН ……., адрес гр.П., бул. „…..” №…., ет…., ап…. срещу Община Ч., БУЛСТАТ ……, с адрес гр.Ч., ул. „…….” №…., представлявана от Т.Б., в качеството си на кмет, иск с правно основание чл.50 вр. с чл.49 и чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 612.40лв., представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди, настъпили в резултат на падналия върху собствения му л.а. „Пежо 207”, рег. №……., камък на дата ……г. на път SML – 1314 на 9.1 км от път II – 86 в посока село З., за обезопасяването на който общината не е положила вменената й по закон грижа, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че на ……г. при управление на собствения му лек автомобил марка „Пежо 207”, с рег. № …… на път SML – 1314, собственост на Община Ч., в посока природната забележителност “………” е усетил силен удар в дясна предна част на автомобила. Същият е причинен от голям камък, паднал върху МПС-то. Излага, че участъка, където е станал инцидента е с лек ляв завой, с ограничена видимост от стърчащи треви и храсти, скоростта на движение е била съобразената със законово допустимата, като заедно с него в автомобила са пътували съпругата му– В.И. и лицата С.Х. и Т.И.. Сочи, че удара е бил неочакван, а сблъсъка непредотвратим. Навежда, че вследствие инцидента всички спътници в автомобила сериозно са се уплашили. Налице са били и множество материални щети, изразяващи се в сериозна деформация на цялостта на калника, предния капак, счупен преден десен фар, решетката и предната броня на колата. За случилото се ищецът сигнализирал на тел. 112, като съответно е съставен протокол за ПТП №1415798/02.08.2014г., издаден от РУП – Ч.. Доколкото Община Ч. е собственик на път SML – 1314, счита че именно тя не е положила необходимата грижа за стопанисване и поддържане в изправност повереното му имущество, с което са причинени вреди на ищеца, респективно следва да се ангажира деликтната отговорност на ответника. В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът изразява становище, съобразно което предявения срещу него иск е допустим и основателен. Моли за постановяване на решение по спора при признание на иска по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. От негово име предявения иск поддържа пълномощник и на основание чл.237, ал.1 от ГПК моли съда, да постанови решение, основаващо се на признанието на иска от ответната страна. Ответникът Община Ч., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено следното: В отговора на исковата молба ответникът е направил признание на предявения против него осъдителен иск по чл.50 вр. с чл.49 и чл.45 ЗЗД. В тази връзка, ищецът, чрез процесуалния си представител, е направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК – при признание на иска. Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като в отговора на исковата молба ответникът е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск по чл.50 вр. с чл.49 и чл.45 ЗЗД, за основателен и доказан и счита, че същият следва да бъде уважен. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това. Искането за разноските от страна на ищеца, съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. И двете предпоставки на горната разпоредба са налице – няма доказателства от които да е видно, че ответника е отказал доброволно да заплати щетите по лек автомобил марка „Пежо 207”, с рег. № ……., че е канен да стори това и не го е направил, а освен това и признава предявения иск по основание и размер. С оглед на горното, разноските направени от ищеца – адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и държавна такса по сметка на РС Чепеларе в размер на 50.00 лева, не следва да му бъдат присъждани. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца сочи, че ответникът знае за нанесените на автомобила му щети и че това му е станало известно в хода на гр.д.№ 138/2014 г. по описа на ЧРС. Действително, и на съдът, и на страните е известно, че гр.д.№ 138/2014 г. по описа на ЧРС е образувано по осъдителен иск с правно основание чл.50 вр. с чл.49 и чл.45 ЗЗД от трето лице, чийто автомобил "Рено Лагуна" е претърпял щети на …….г., на същия участък от път SML – 1314, собственост на Община Ч., че в хода на това производство са събрани данни, че при свличането на камъни е ударен и л.а.”Пежо”, но не са индивидуализирани собственика на автомобила и размера на щетите, за да се счита Община Ч. уведомена за претенцията на С.И.И.. Водим от горното, съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА Община Ч., БУЛСТАТ ……, с адрес гр.Ч., ул. „…….” №….., представлявана от Т.Б., в качеството си на кмет, да заплати на С.И.И., ЕГН …….., адрес гр.П., бул. „……” №…., ет…., ап…., сумата от 612.40 лв., представляваща: обезщетение за нанесените му имуществени вреди, настъпили в резултат на падналия върху собствения му лек автомобил ПЕЖО 207 с рег.номер № ……., камък на дата ……г. на път SML - 1314 на 9.1 км от път II - 86 в посока село З., за обезопасяването на който общината не е положила вменената й по закон грижа, ведно със законната лихва от …..г. до окончателното изплащане на сумите. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Смолянския окръжен съд. |