17.06.2022 г. гр. Берковица
РАЙОНЕН СЪД - БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕНА П.
при секретаря Светлана Петрова, като разгледа докладваното от съдия П. гр.д. № 7 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на настоящото произнасяне е молба, подадена от И.Ф.М., с ЕГН: **********,***, М.Б.М., с ЕГН **********,*** и М.Б.М., с ЕГН **********,***, чрез адв. Б. *** с правно основание чл. 251 ГПК.
Молителите излагат, че с Решение от 01.06.2017 г., постановено по гр.д. № 7/2016 г. по описа на БРС, е извършена делба между тях от една страна и ответника Ц.Ц.М., с ЕГН: **********,*** по отношение на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 03928.513.21 по КК на гр. Берковица, с площ от 489 кв.м., с номер по предходен план: 1917, кв. 169, парцел XIII, при съседи: 03928.513.43, 03928.513.44, 03928.513.20, 03928.513.22, 03928.513.24, ВЕДНО с построените в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор
03928.513.21.1, със застроена площ от 71 кв.м. и масивна лятна кухня при права на съделителите: 3/6 за Ц.М. и по 1/6 за всяка от съделителките И., М. и М. Младенови.
С посоченото решение съдът е поставил в общ дял на молителите самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03928.513.21.1.2, намиращ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 03928.513.21 по КК на гр. Берковица, ведно с Уг идеална част от общите части на сградата и Уг идеална част от ПИ с идентификатор 03928.513.21 по КК на гр. Берковица, с площ от 489 кв.м., с номер по предходен план: 1917, кв. 169, парцел XIII, при съседи: 03928.513.43, 03928.513.44, 03928.513.20, 03928.513.22,
03928.513.24, както и едно от помещенията на масивната лятна кухня като складово помещение.
Със същия съдебен акт съдът е поставил в дял на съделителя Ц.Ц.М. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
03928.513.21.1.1, намиращ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 03928.513.21 по КК на гр. Берковица, ведно с [Л идеална част от общите части на сградата и 1А идеална част от ПИ с идентификатор 03928.513.21 по КК на гр. Берковица, с площ от 489 кв.м., с номер по предходен план: 1917, кв. 169, парцел XIII, при съседи: 03928.513.43, 03928.513.44, 03928.513.20, 03928.513.22, 03928.513.24, както и едно от помещенията на масивната лятна кухня като складово помещение.
Молителите поддържат, че диспозитивът на съдебното решение в частите, където съдът поставя в дял „едно от помещенията на масивната лятна кухня като складово помещение“ на съответните съделители е неясен и се нуждае от тълкуване, за да се изясни действителната воля на съда.
Излагат съображения, че неясната воля на съда кое точно помещение на кого е поставено в дял е предпоставка за правни спорове, които към момента били налице, като настоящото ползване на помещенията не отговаряло на начина, по който са се ползвали преди към момента на постановяване на решението.
В дадения от съда срок насрещната страна изразява становище. Счита, че искането за тълкуване е неоснователно, тъй като решението е влязло в сила, вписано е и е изпълнено. Поддържа, че с постановения съдебен акт е оформено юридически едно фактическо положение, съответстващо на ползването на складовите помещения.
Предвид изложеното, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Молбата за тълкуване е процесуално допустима, като подадена от легитимни лица с правен интерес, но разгледана по същество е неоснователна.
На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл, предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.
Съгласно трайната съдебна практика при тълкуването следва да се изхожда от мотивите на постановеното решение, а не от нова преценка на доказателствата или анализ на нови факти.
Не може по пътя на тълкуването да се извърши постановяване на нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно.
Тълкуването на решенията при неясен или непълен диспозитив се допуска като се изхожда от приетите за установени фактически обстоятелства към момента на постановяване на решението, въз основа на които са уредени с решението правата и задълженията на страните. При тълкуването не може да се извършва допълване чрез произнасяне по въпроси, по които съдът е пропуснал да се произнесе с решението.
Следователно обсегът на тълкуването обхваща само изясняване на направените констатации и изложените в решението мотиви, но не и признаването и установяването на нови факти.
В конкретния случай, след внимателен прочит на постановеното Решение от 01.06.2017 г., постановено по гр.д. № 7/2016 г. по описа на БРС, съдът намира, че в мотивите на същото изобщо не се съдържат фактически констатации досежно складовите помещения на масивната лятна кухня, липсва анализ на събраните доказателства кое помещение от кой съделител се използва, съответно индивидуализация кое помещение на кого следва да бъде поставено в дял.
По разбиране на настоящия съдебен състав мотивите на решението касаят единствено разпределението на етажите на двуетажната жилищна сграда, като е направен извод, че първият етаж следва да се постави в дял на съделителя Ц.Ц.М., а вторият - в общ дял на съделителите И., М. и М. Младенови, след което е посочено общо, че на съделителите се поставят в дял съответните самостоятелни обекти, ведно с !/г идеална част от общите части на сградата, Vi идеална част от процесния поземлен имот и по едно от складовите помещения.
Предвид изложеното, съдът е в невъзможност да тълкува волята на съда досежно складовите помещения, тъй като при този процесуален ред се изхожда от мотивите на постановения съдебен акт и не може съдът наново да анализира вече събраните доказателства или да формира изводи досежно нови факти, които се въвеждат от страните.
В тази връзка, доводите, че в лятната кухня се помещават и две тоалетни, като преградната стена между тях е разрушена и съответно е налице пречка за използването им, представляват нови факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество, поради което възникналият правен спор между страните не може да бъде разрешен по реда на чл. 251 ГПК.
В този смисъл не е налице неяснота в Решение от 01.06.2017 г., постановено по гр.д. № 7/2016 г. по описа на БРС, като молбата за тълкуването му е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По разноските:
Съгласно практиката на ВКС разноски се дължат и за производството по чл. 251 ГПК /съгл. чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат разноски "по производството"/. По спор за тълкуване на съдебното решение, постановилият го съд се произнася с решение, което има съдържанието по чл. 236, ал. 1 от ГПК, вкл. т. 6. Отговорността за разноски и тук се извежда от принципа за възмездяване на страната, спрямо която в случая са предприети неоснователни процесуални действия, принудили я да организира защита срещу тях и направи разноски за нея - арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното, молителите дължат сторените от насрещната страна разноски за производството за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева /л. 190/.
Мотивиран от горното, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 09.04.2021 г. с правно основание чл. 251 ГПК, подадена от И.Ф.М., с ЕГН: **********,***, М.Б.М., с ЕГН **********,*** и М.Б.М., с ЕГН **********,***
ОСЪЖДА И.Ф.М., с ЕГН: **********,***, М.Б.М., с ЕГН **********,*** и М.Б.М., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц.Ц.М., с ЕГН: **********,***, общо сумата от 300,00 лева, представляваща разноски в производствто.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: