М О Т И В И
По НОХД №146/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив с подсъдим В.Н.Л. ***
Подсъдимият
В.Н.Л. е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.304а вр. чл.304, ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа
обвинението. Предвид проведеното
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК, моли на
подсъдимия да бъдат наложени наказания: 2 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в в размер
на 7 500 лева, като изпълнението на същото бъде отложено за срок от четири
години от влизане на присъдата в сила. Изразява становище, че предметът на
подкупа следва да се отнеме в полза на Държавата.
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание. Разбира обвинението, като признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Съжалява за
извършеното и моли за условна присъда, тъй като иска да се прибере при
семейството си в Канада. Упълномощеният му защитник адв.К.
моли за извършеното посегателство на подзащитния да
бъдат наложени наказания „лишаване от
свобода“ и „глоба“ в минимален размер, като изпълнението на първото на осн. чл.66 НК да се отложи.
Съдът,
след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
В.Н.Л.
е роден на *** ***, с постоянен адрес:***,
живущ в **, българин, български гражданин, работещ, женен, ЕГН **********.
Подс.Л.
е неосъждан (л.27 ДПво). Понастоящем е трудово
ангажиран в К., където живее със съпругата и децата си (л.25 ДПво). Има придобито канадско гражданство, видно от
представеното копие от паспорт (л.14 СПво). Като
правоспособен водач на МПС от 1983 г., същият не е санкциониран за нарушения на
правилата за движение по пътищата след 2011 г.
(л.39 ДПво).
Прибрал се в България на 16.01.2020 г. (л.50 ДПво),
за да организира помен – 40 дни от смъртта на баща си Н.Л., починал на
17.12.2019 г. (л.51 ДПво).
Със
Заповед № 317з-422/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР- Пловдив (л.68-70
ДПво) било разпоредено провеждането на специализирана полицейска
операция на територията на Дирекцията под надзора на Окръжна прокуратура –
Пловдив с оглед подобряване безопасността на движение и ограничаване на
пътнотранспортния травматизъм чрез недопускане на
управление на МПС от неправоспособни водачи или такива, употребили алкохол,
наркотични вещества или техните аналози, за времето от 20.00 часа на 18.01.2020
г. до приключване на мероприятията. В изпълнение на същата, полицейските
служители К.К.- *** и Т.П.- *** в Районно управление
- Карлово при ОДМВР - Пловдив започнали да осъществяват дейност по контрола на
набелязаните в заповедта действия от страна на водачите на леки автомобили,
както и всякакви други противоправни действия, като с
полицейски автомобил със съответното обозначение се позиционирали в с.С., обл. П.на ул. „Х.Б.“.
Около
22.55 часа на 18.01.2020 г. спрели за проверка л.а. „Тойота Рав
4“ с peг. №
***, собственост на „Т.“ООД, който се движел в посока юг-север по ул. „Х.Б.“.
Автомобилът спрял срещу № **, на няколко метра от полицейската кола, в лентата
за насрещно движение. Полицаите се легитимирали и започнали да извършват проверка
на документите на водача на спрения автомобил, който бил сам в колата - В.Л.,
съгласно предоставеното от последния
канадско свидетелство за управление на МПС. Полицейските служители констатирали
липсата на залепени валидни стикери на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и преминат годишен технически преглед. Подсъдимият лъхал на
алкохол, поради което бил поканен да отиде до полицейския автомобил, където да
бъде изпробван с техническо средство. Докато пресичали пътното платно в посока
патрулната кола, полицай К.вървял първи, подс. Л. се
движил след него, а най-отзад бил полицай П.. Първият отворил задна дясна
врата, за да извади от служебния автомобил техническо средство - „Дрегер 7510 ARD: 0250”.
Когато полицейският служител хванал дрегера и понечил да го вдигне от седалката, подс.Л.,
намиращ се зад него, решил да мотивира полицейските служители да не изпълнят
служебните си задължения, като преустановят полицейската проверка срещу него за
наличие на алкохол и съставянето на АУАН във връзка с констатираните вече
нарушения на правилата по ЗДвП чрез даването на имуществен дар. Докато свид.К.бил леко приведен, подсъдимият хвърлил на задната
седалка на полицейската кола 1 брой банкнота с номинал 100 и надпис “Canada” (банкнота с номинал от 100 канадски долара
сериен № ***), заявявайки: „Вземете да се почерпите и ме пускайте да си
ходя.“ Банкнотата била поставена в ползвания и от двамата полицейски служители
служебен автомобил по начин, по който и двамата да я видят, с което подсъдимият
демонстрирал, че парите са предназначени и за двамата полицаи.
Полицейските
служители възприели действията на подс.Л. и незабавно
информирали за случилото се ръководещия
СПО за вземане на отношение. С тези си действия те ясно демонстрирали отказ да
приемат предоставения им във вид на дар подкуп, поради което, макар и
извършителят да е реализирал всичко, зависещо от него, целените от него общественоопасни последици не настъпили по причини, стоящи
извън волята му.
До
пристигането на разследващ полицай при РУ-Труд на мястото, свид.К.затворил
вратата на служебния автомобил и запазил местопроизшествието. Изпробвал
подсъдимия с горепосочения дрегер, при което било
установено 0,28 промила съдържание на алкохол в издишалите от него пари. На подс.Л. били
съставени три броя АУАН: № 286463/18.01.2020 г. във връзка с управлението лек
автомобил без наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“; №
286464/18.01.2020 г. за това, че е управлява автомобил с изтекъл срок на
валидност на свидетелството за управление на МПС, издадено от компетентните
органи в Република България и № 286465/18.01.2020 г. във връзка с управлението
на автомобила без поставен предпазен колан, без да носи свидетелство за
регистрация на МПС и свидетелство за управление на МПС, както и че автомобилът
не е преминал годишен технически преглед.
Междувременно
на мястото пристигнала сформираната оперативно- следствена група и подс.Л. бил предаден на полицейски служилите при РУ - Труд
при ОДМВР - Пловдив, като бил отведен в районното и задържан за срок от 24 часа
по ЗМВР.
Един брой банкнота с номинал от 100
канадски долара със сериен № EKS7960157 представлява истински паричен знак, съгласно
изготвената експертна справка (л.55 ДПво), като съгласно
фиксинга на БНБ (л.56 ДПво), същата е с левова равностойност към инкриминираната
дата в размер на 134,95 лева.
Така
установената фактическа обстановка намира опора в самопризнанието на подсъдимия, депозирано
пред съда на осн. чл.371, т.2 НПК, в подкрепа на
което са събраните по делото:
-
писмени доказателства и доказателствени средства,
прочетени и приети по надлежния ред на осн. чл. 283 НПК: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, справка за нарушител, справка за задгранични
пътувания, препис - извлечение от акт за смърт, експертна справка, справка БНБ, Заповед
на Директора на ОДМВР-Пловдив, типови длъжностни характеристики, АУАН, характеристична справка и справка за
съдимост, както и заверено копие на първа и последна страница от канадския
паспорт на подсъдимия В.Н.Л. - № ***;
-
веществени доказателства : един брой банкнота
с номинал от 100 канадски долара със сериен № EKS7960157;
- гласни доказателствени
средства, а именно показанията на свидетелите: К.К.и
Т.П., на които показания съдът дава вяра като обективни, логични,
последователни и кореспондиращи помежду си и с останалата доказателствена
съвкупност.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Несъмнено
събраната по делото доказателствена маса сочи, че от
обективна страна реализираното от подсъдимия деяние е съставомерно
по чл.304а вр. чл.304, ал.1 вр.
чл.18, ал.1 НК - опит да бъде даден подкуп, като макар изпълнителното деяние да
е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици.
***
К.К.и *** Т.П.в
РУ-Карлово при ОДМВР-Пловдив, са полицейски органи по смисъла на чл.57,
ал.1 вр. чл.6, ал.1 МВР. На инкриминираната дата са
изпълнявали служебните си задължения, в
кръга на които е работа по осигуряване на обществения ред, предотвратяване и
оказване съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната
територия.
Банкнотата
с номинал от 100 канадски долара със сериен № ***, представляваща дар, подсъдимият е дал на полицейските
органи, хвърляйки я на задната седалка в полицейския автомобил. Оставяйки
парите в ползваното и от двамата полицейски служители превозно средство и
говорейки в множествено число по отношение на адресатите на дара („Вземете
да се почерпите и ме пускайте да си ходя.“),
подс.Л. ясно е
демонстрирал, че банкнотата е предназначени и за двамата. По този начин
е предоставил дара във фактическата власт на полицейските органи, за да не
извършат определени действия по служба – за да не му съставят акт за
установяване на административно нарушение за констатираните от тях нарушения по
ЗДвП като водач на лек автомобил марка „Тойота Рав 4“ с peг. № ***.
Пълното
осъществяване на подкупа предполага наличието на две насрещни прояви- даване
при активния подкуп и получаване при пасивния подкуп, които сами по себе си са
самостоятелни престъпления. Активният подкуп във вариант „даване на дар” е
довършен в момента на предаване на дара и получаването му. При осъществена само
една насрещна проява-даване, без да е осъществена и другата-получаването, тъй
като съответното лице не се е съгласило и се е противопоставило на това, е
налице опит да бъде даден подкуп. Безспорно в настоящия случай е налице даване,
доколкото активната страна (подсъдимият) е извършил действия по фактическото
разпореждане с предмета на подкупа, желаейки да мотивира пасивната страна
(полицейските органи) да се въздържи от предприеме на определено поведение по
служба. След като същият не е взет от горепосочените полицейски органи, а
даващият е направил всичко зависещо от него, за да постъпи предметът на подкупа
във фактическата власт на получаващите го, то безспорно осъщественото от
страната на подсъдимия представлява довършен опит към подкуп, тъй като
изпълнителното деяние макар да е довършено, не са настъпили предвидените в
закона и искани от дееца общественоопасни последици.
От
субективна страна подсъдимият е извършил
престъпното посегателство при пряк умисъл като форма на вина с
непосредствено целени и настъпили общественоопасни
последици. Съзнавал е противоправния характер на
осъщественото деяние, а именно че дава дара на полицейските органи, за да
мотивира същите да не изпълнят служебните си задължения, посочени по-горе, като
е целял и искал настъпването на забранените му последици.
Предвид
гореизложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление
чл.304а вр. чл.304, ал.1 вр.
чл.18, ал.1 НК, тъй като на 18.01.2020 г. в с. С., обл. П., е направил опит да даде подкуп - пари на стойност
100 /сто/ канадски долара с банкнота с номинал 100 канадски долара, сериен № ***, с левова равностойност
към горната дата съгласно фиксинга на БНБ в размер на 134,95 лева, на
длъжностни лица заемащи отговорно служебно положение - полицейски органи -
К.Н.К.- *** и Т.Т.П.- *** в Районно управление -
Карлово при ОД на МВР - Пловдив, за да не извършат действия по служба - за да
не му съставят акт за установяване на административно нарушение за установени
от тях нарушения по Закона за движение по пътищата, като водач на лек автомобил
марка „Тойота Рав 4“ с peг. № ****, като деянието е
останало недовършено, поради независещи от дееца причини.
При
индивидуализация на наказанията за реализираното посегателство съдът отчете
като:
-
смекчаващи отговорността обстоятелства : самопризнанието на подсъдимия,
депозирано още в хода на разследването, доколкото в обясненията си е съобщил
подробности относно реализираното от
него престъпно посегателство и в този смисъл същото се явява елемент от проявено още на досъдебната фаза
добросъвестно процесуално поведение, съществено допринесло за своевременно
разкриване на престъплението и автора му; изказаното съжаление и изключително
добрите му характеристични данни доколкото същият е с чисто съдебно минало и
понастоящем е трудово ангажиран;
-
отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
Съобразявайки
се с императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, предвид проведеното
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК за определяне на
наказанието при условията на чл.58А НК, съдът прие, че в настоящия случай горните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, от една страна, а от
друга - нито едно от тях не е изключително само по себе си, така че и
най-лекото предвидено в закона наказание за престъплението да се явява
несъразмерно тежко и в този смисъл същите не обуславят определяне на
наказанието на осн. чл.55 НК.
Вземайки
предвид горните, съдът счете, че за
реализираното посегателство, на подсъдимия следва да бъда наложено наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, отчитайки липсата на
отегчаващи такива. В този смисъл настоящата инстанция намери като съответстващи
на конкретната степен на обществена на престъплението и на личността на
подсъдимия наказанията: „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца и
„глоба“ в размер на 500 лева. На осн. чл. 373, ал. 2 НПК наказанието „лишаване от свобода“ бе
намалено по реда на чл.58А, ал.1 НК с 1/3 до 1 година. Глобата не подлежи на
редукция.
Така
наложените наказания се явяват необходими, достатъчни и справедливи за постигане
целите на наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия, както и за постигане на генералната превенция.
Отчитайки
срока на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ и вземайки
предвид, че към момента на извършване на деянието подс.Л.
не е осъждан на „лишаване от свобода“ за посегателство от общ характер, съдът
счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието му не се налага да изтърпи ефективно въпросното наказание. Поправително-възспиращото въздействие на същото върху
бъдещото му поведение може да бъде постигнато много по-успешно именно в рамките
на изпитателен срок от три години, отколкото с изолирането му от обществото
чрез ефективно изтърпяване на наказанието в пенитенциарно
заведение. Поради това и на осн. чл.66, ал.1 НК съдът
отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На
осн. чл. 59, ал. 2, вр. ал.
1, т. 1 НК от срока на наказанието 1 година „лишаване от свобода“ бе
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР на
19.01.2020 г. за срок от 24 часа, като един ден „задържане” се зачете за един
ден „лишаване от свобода”.
На
осн. чл.307а НК съдът постанови да бъде отнет в полза
на Държавата предметът на подкупа: един брой банкнота
с номинал от 100 канадски долара със сериен № **.
В
хода на производството не са направени разноски.
Предвид
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: