МОТИВИ : Производството по делото е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.

Същото е образувано е въз основа на постановление (Вх. № 1991/15.03.2019 г.), чрез което прокурор при ГРП е внесъл материалите по Досъдебно производство № 1752 ЗМ-659 за 2017 г. по описа на РУ Габрово при ОД на МВР - Габрово за разглеждане от едноименния районен съд, инициирайки мотивирано предложение за освобождаване (въз основа на чл.78а от НК) от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на обвиняемия Ц.Х. за това, че около 13,57 часа на 09.10.2017 година, на улица ”Орловска” в град Габрово, до № 144, при управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ”, модел „320Д” с Рег. № ЕВ 95-92 ВА, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 5, ал. 2, т. 1; чл. 20, ал. 2; чл. 21, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил на С.М.И. от град Габрово средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата раменна (мишнична) кост в областта на хирургичната шийка/зона на раменната става, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник със срок на обездвижване около един – един и половина месеца и такъв на нетрудоспособност около три - четири месеца при нормално протичане на оздравителния процес, с което е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Обв. Ц.Х. е получил препис от постановлението на РП Габрово и е бил надлежно уведомен за датата, определена от съда за разглеждането на делото. Той не се е явил на нея, като не е изразил собствено становище относно предявеното обвинение и направеното искане за освобождаването му от наказателна отговорност въз основа на него. Поради изложеното и при указаното в чл. 378, ал. 1 от НПК делото е разгледано в личното му отсъствие, но в присъствието на упълномощен от Х. договорен защитник, който е осъществявал задължително процесуално представителство спрямо него съобразно разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК.

От цялостната преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна :

До инкриминираната дата обв. Ц.Х. не е бил осъждан за извършени престъпления както от общ, така и от частен характер. Към нея той не се е явявал и освобождаван от наказателна отговорност за такива престъпления въз основа на реда, предвиден в Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част на НК, поради което до месец октомври 2017 година е бил с чисто съдебно минало.

Обв. Ц. Х. е правоспособен водач на МПС от три категории, воден на отчет в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово. От 12.05.2015 година той притежава и свидетелство за правоуправление на МПС от категория „В”, което е със срок на валидност до 12.05.2025 година. До инкриминираната дата същият не е бил санкциониран чрез влезли в сила наказателни постановления за нарушения на норми от ЗДвП. С фиш № М 316711, издаден на 31.01.2017 г. от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Велико Търново, на Х е била наложена „Глоба” в размер на сумата от 20 лева за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Около 13,57 часа на 09.10.2017 г. обв. Х. управлявал МПС – лек автомобил марка „БМВ”, модел „320Д” с Рег. № ЕВ 92-95 ВА, като се движел с него по ул. ”Орловска” – в посока от центъра на гр.Габрово към магазин „Кауфланд”. МПС заемало лявата (вътрешна) лента на пътно платно с по две такива за движение във всяка посока, чиято обща широчина възлизала на 7,4 м. Времето било ясно, с нормални за сезона и за съответната част от денонощието условия за видимост, а пътната настилка била със сухо асфалтово покритие. Обв. Х. управлявал автомобила със скорост от 62,6 км/ч, която надвишавала разрешената скорост за населени места.

По времето, в което управлявания от Х. автомобил се движел към магазин „Кауфланд”, пострадалата С. И. от гр. Габрово предприела пресичане на пътното платно на ул „Орловска” в посока отдясно – наляво спрямо МПС. Същата била на възраст 86 години и била възприета от водача след излизането й на пътното платно до спрелите вдясно на него МПС. Въпреки това той не проявил дължимото внимание и предпазливост към нея, като продължил да се движи със същата скорост. Едва когато пресичащата отдясно наляво по отношение на него пешеходка достигнала до средата на пътното платно, Х. предприел мерки за намаляване на скоростта, като задействал спирачната система на колата. В същото време И. не продължила напред, за да пресече улицата или да се върне обратно, а се обърнала с гръб към автомобила. Въпреки предприетите мерки за спиране настъпил удар между предната лява част на МПС и тялото на пострадалата И., която в резултат на него достигнала до предния капак на колата и паднала на асфалта, а колата продължила движението си и спряла след изразходване на кинетичната си енергия.

След възникване на ПТП на мястото пристигнали полицейски служители и екип на ЦСМП, който транспортирал пострадалата С.И. до МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в град Габрово. Същата била оставена на лечение в отделението по ортопедия и травматология в болничното заведение поради травма в областта на тялото, получена при ПТП.

На мястото на произшествието е извършен оглед. Едновременно с това процесуално-следствено действие, при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-659/2017 г., с разследване, започнало за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. В рамките на досъдебното производство, след многократно отправени искания и получени разрешения относно удължаване на срока за провеждане на разследването по него, Х. е бил привлечен в качеството на обвиняем чрез предявено обвинение за престъпление с упоменатата правна квалификация по НК. Обвинение с тази правна квалификация е било предявено против него и чрез посоченото постановление с Вх. № 1991/15.03.2019 г. на прокурор при РП Габрово, чрез което събраните по ДП материали са били внесени в съда за разглеждане по реда, предвиден в Глава 28 от НПК.

От заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на ПТП пострадалата С.М.И. е получила счупване на лявата раменна (мишнична) кост в областта на хирургичната шийка (зона на раменната става), във връзка с което е проведено оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза. Описаното увреждане е довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник със срок на обездвижване един – един и половина месеца и срок на нетрудоспособност от около три – четири месеца при нормално протичане на оздравителния процес, поради което се явява средна телесна повреда по смисъла на определението за такава, дадено в чл. 129, ал. 2 от НК. В заключението се сочи, че счупването би могло да се получи по два начина: пряк (при удар в областта на рамото) и непряк (при падане на лакът или китка, с изпъната ръка), както и че при механизма, при който е възникнало ПТП, телесната повреда е възможно да настъпи въз основа на всеки един от тях.

Поради смъртта на пострадалата С. И., настъпила в рамките на разследването по досъдебното производство, е назначена и допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Нейното заключение сочи, че между настъпилата (на 26.08.2018 г.) смърт на И. и ПТП не съществува причинно-следствена връзка.

От заключенията на двете назначени (основна и допълнителна) автотехнически експертизи на досъдебното производство, които не се оспорват от страните, е видно, че управлявания от Х. автомобил се е движил с 64 км/ч, както и че неговия водач е имал възможност да забележи пострадалата от достатъчно разстояние и да спре при времето и разстоянието, с които е разполагал (а по този начин – и да предотврати настъпване на самото ПТП) при всяка скорост, по-ниска от 50 км/ч. Вещото лице, което е изготвило двете заключения, сочи, че пострадалата С. И. също е имала техническа възможност да се съобрази със скоростта и посоката на движение на автомобила, управляван от Х..

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на упълномощения от обвиняемия договорен защитник, като същата се приема за установена от съда въз основа на показанията, дадени от свидетелите С.Д., Т.Я. и Д.Д. на съдебното следствие, както и от тези, депозирани от св. Т.Д. и Д. Ганева пред органа на разследване по ДП – същите четени по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК, със съгласието на страните; както и от тяхната съпоставката с приложените писмени материали по ДП (уведомително писмо – л.1; искания за удължаване на срок за разследване и постановления от 30.11.2017 г. 14.02.2018 г., 30.03.2018 г., 31.05.2018 г., 31.07.2018 г., 09.10.2018 г., 12.11.2018 г., 10.12.2018 г. на прокурор при РП Габрово във връзка с тях – л.4-28; протокол за оглед на ПТП и фотоалбум към него – л.29-41; постановление за привличане на обвиняемо лице и за взимане на мярка за неотклонение – л.42-43; постановление за назначаване и съдебно-медицинска експертиза по писмени данни – л. 60-67; постановление за назначаване и автотехническа експертиза – л. 69-84; постановление за назначаване и допълнителна съдебно - медицинска експертиза по писмени данни – л.87-93; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л.104; справка за съдимост – л.106; удостоверение за наследници на Община Габрово и препис извлечение от акт за смърт – л.108-110; справка за наказания, наложени на обв. Ц.Х. по ЗДвП – л.122; постановление за назначаване и допълнителна автотехническа експертиза – л.142-152), всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и тези от предмета на доказване по него.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Приложените доказателствени източници водят до заключение, че травмата, претърпяна от страна на пострадалата С. И., е настъпила след удара на същата в автомобила, управляван от обв. Ц.Х.. Доколкото това е така, а между ПТП и полученото от И. счупване на лявата раменна (мишнична) кост в областта на хирургичната шийка/зона на раменната става, е налице обективна връзка, следва да се приеме, че описаната по-горе травма (а от тук - и самата средна телесна повреда) е била причинена в резултат на него, както и че правната квалификация на извършеното като престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК се явява правилно определена, тъй като кореспондира на установените по делото данни.

Данните от изготвените авто-технически експертизи сочат, че при управлението на автомобила обв. Х. се е движил със скорост, която е надвишавала с повече от 12 км/ч разрешената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за населени места. С такава скорост той е продължил да се движи и след момента, в който обективно е възприел навлязлата на пътното платно възрастна пешеходка, тъй като не се е отнесъл с необходимото внимание и предпазливост към нея, които е следвало да прояви в изпълнение на своите задължения, предвидени в нормите на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 от ЗДвП. Извършените от Иванов нарушения са умишлени, тъй като в качеството си на правоспособен водач той безспорно е бил запознат със съответните забрани и изисквания, които са установени от посочените норми на ЗДвП, но не се е съобразил с тях. Поради изложеното и доколкото е имал техническа възможност да избегне ПТП, което не е могло да се случи не само като последица от закъснелите реакции, предприети за намаляване на скоростта на автомобила, но и поради  неизпълненото преди това задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП при избиране на скоростта си да се съобрази с характера и интензивността на движението и посочения пешеходец като участник в него, в резултат на което не е могъл да спре след възникналата опасност за движението при предприетото от същият пресичане на пътното платно, между неговото поведение и настъпилия съставомерен резултат е налице причинно-следствена връзка), която води до извод, че той е осъществил състава на престъплението по предявеното обвинение от обективна страна. Освен от обективна, то е осъществено и от субективна страна, при форма на вина несъзнавана непредпазливост или престъпна небрежност, тъй като обв. Х. не само е осъзнавал последиците, които е било възможно да възникнат от несъобразяване на неговото поведение с предписанията на всяка една от посочените норми на ЗДвП при управлението на автомобила, но е могъл и да ги предвиди по време, когато все още е разполагал с възможност да ги предотврати.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и изложените по-горе съображения съдът прие за безспорно от правна страна, че след като около 13,57 часа на 09.10.2017 година, на улица ”Орловска” в град Габрово, до № 144, при управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ”, м. „320Д” с Рег. № ЕВ 95-92 ВА, е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 5, ал. 2, т. 1; чл. 20, ал. 2; чл. 21, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП, в резултат на което при форма на вина несъзнавана непредпазливост (или престъпна небрежност) е причинил на С.М.И. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на лявата раменна (мишнична) кост в областта на хирургичната шийка/зона на раменната става, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник със срок на обездвижване около един – един и половина месеца и такъв на нетрудоспособност около три - четири месеца при нормално протичане на оздравителния процес, обвиняемия Ц.Х.Х. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

Обв. Ц.Х. не е бил освобождаван от наказателна отговорност за осъществени престъпления от общ и частен характер според установената процедура в Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част на НК и е притежавал чисто съдебно минало към инкриминираната дата, тъй като не е бил осъждан за други осъществени престъпления както от общ, така и от частен характер. Поради това и при положение, че за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. ”Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до „Три години” или „Пробация”, а от последното не са причинени никакви имуществени вреди, съставомерни по смисъла на обвинението, които да са останали невъзстановени към датата за постановяването на съдебния акт, прие, че са налице всички изискуеми от закона условия за приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК. Въз основа на тях, след като призна обвиняемия Ц.Х. за виновен, освободи същият от наказателна отговорност, като му наложи предвиденото в този текст административно наказание “Глоба”.

При определяне размера на административното наказание, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на обв. Ц.Х. както към, така и след инкриминираната чрез постановлението дата, което в съпоставка с младата му възраст определя същият като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; по-ниската степен на обществена опасност на извършеното престъпление в сравнение с тази при останалите случаи на такива от неговия вид, произтичаща от проявената небрежност, която се явява по-малко укорима в сравнение със самонадеяността като форма на непредпазлива вина; както и обективното поведение на пострадалата, което (в т.ч. от аспект на предприетите действия за пресичане на пътното платно на непозволено място) безспорно също е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. При преценката на установените в рамките на производството обстоятелства съдът не констатира наличието на отегчаващи вината такива.

Като съпостави изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. С оглед на това, след като отчете естеството на тези обстоятелства заедно с липсата на данни за получаваните от Х. месечни доходи, наложи на същият предвиденото в разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК наказание „Глоба” в лицето на минималния размер, а именно – от 1000 лева, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, като прие, че по този начин, с такова по размер наказание, определено за извършеното от него престъпление, ще бъдат създадени най-ефективни условия за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, съдържащи се в чл. 36 от НК.

Приложената на л.122 от досъдебното производство справка сочи, че  до инкриминираната дата обв. Х. не е бил наказван с влезли в сила НП за нарушения на норми от ЗДвП и правилника за неговото приложение. Липсата на такива води до заключение, че той притежава положителна характеристика в качеството на водач, както и че възникналото ПТП се явява изолирана проява при изпълнението на упражняваната от него правнорегламентирана дейност, свързана с управление на автомобил. Поради това и след като отчете естеството на допълнителните обстоятелства, които произтичат от поведението на постадалата и също са допринесли за настъпване на самото ПТП, въз основа на предвидената в чл. 78а, ал. 4 от НК възможност съдът прие, че на същият не следва да бъде налагано административно наказание, свързано с неговото лишаване от право да управлява МПС за определен с решението срок.

Предвид характера на постановеното решение съдът осъди обв. Ц.Х. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 831,29 лева, дължима за възстановяване на направените разноски при разследването по досъдебното производство, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.

Поради характера на постановеното решение, обв. Х. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, сума в размер на 75,90 лева, дължима за възстановяване на направените разноски при разследването по съдебното производство, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, както и сума в размер на 5 лева, съставляваща държавна такса, дължима за всеки един изпълнителен лист - същите в случай на осъществено служебно издаване на такива за събиране на посоченото по-горе вземане за разноски от съдебното производство и определеното административно наказание „Глоба” в размер на сумата от 1000 лева в полза на упоменатия орган на съдебната власт.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : ........................