№ 4
гр. гр. Е., 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на тринадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Й. Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20214130100341 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Й. Т. К. от гр. Е., чрез адв. Е. Д.,
против Г. С. П. от гр. З. и П. М. П. от гр. З.. В същата се твърди, че с НА №
15, том 1, рег. № ***, нот. дело № **/**** г. на нотариус Й.Ц. с № 321 в
регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Е. и
НА № 11, том 2, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус Й.Ц. с №
321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд –
Е. ищцата и съпругът й М.П.К., починал на **.**.**** г., дарили на двамата
ответници следния свой недвижим имот, придобит при условията на
съпружеска имуществена общност, находящ се в гр. Е., ул. „М.“ № 2, вх. А,
ет. 2, ап. 4, а именно: Жилище – апартамент № 4 от ЖСК „М.“ със застроена
площ 96.45 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна,
коридор, килер и тераси, при граници на апартамента: изток – апартамент №
3 и стълбищна клетка, запад – двор, север – двор, юг – двор, отгоре –
апартамент № 6, отдолу – апартамент № 2; Избено помещение № 2 със
застроена площ 26.42 кв. м., при граници на избеното помещение: изток –
избено помещение № 1 от ЖСК „Гагарин“ (вх. В), запад – стълбищна клетка,
север – двор, юг – избено помещение № 3 и коридор, отгоре – апартамент;
Таванско помещение № 2 със застроена площ 29.00 кв. м., при граници на
таванското помещение: изток – таванско помещение № 1 от ЖСК „Гагарин“
1
(вх. В), запад – стълбищна клетка, север – двор, юг – таванско помещение № 3
и коридор, отдолу – апартамент, заедно с 5.92589 % идеални части от общите
части на сградата и от отстъпено право на строеж, който жилищен блок е
построен в УПИ III „За кооперативно жилищно строителство“ в кв. 81 по
плана на гр. Е., при граници на цЕ.я УПИ: от две страни улица, УПИ II
„Районна пътна служба“ и УПИ – I „За жилищен комплекс“.
Ищцата твърди, че е на 79 години и страда от множество
заболявания – инсулинозависим захарен диабет, диабетна ретинопатия,
хипертонично сърце със застой на сърдечна недостатъчност и други
съпътстващи заболявания. В резултат на тези заболявания същата била
напълно сляпа с лявото око, а капацитетът на зрението на дясното й око около
бил около 15 %. Последният прогресивно намалявал и прогнозите били за
пълна слепота, като нямало възможност за лечение и подобряване на
състоянието й. По изложените причини ищцата заявява, че има нужда от
помощ за извършване на ежедневните дейности като тоалет, прием на
лекарства, готвене, чистене, пазаруване. Първоначално необходимата помощ
получавала от съпруга си. След смъртта на последния, която настъпила на
**.**.**** г., същата останала съвсем сама и не можела да разчита на никого
за помощ. Проблемът със зрението й прогресирал, поради което не можела да
се грижи за себе си и за домакинството си. Освен това, имала нужда от
средства, с които да наеме асистент, който да осигурява нормалното й
съществуване, като й помага с тоалета, приема на лекарства, готвене и
хигиена на дома и пазаруване. Месечният й доход бил в размер на около
500.00 лв., а именно: пенсия, добавка от пенсията на починалия й съпруг и
месечна финансова помощ по ЗХУ. Лекарствата на ищцата за един месец
били около 150.00 лв., а останалите 350.00 лв. едва й стигали за заплащане на
битовите сметки и закупуване на храна. Освен това, заради заболяванията,
които имала, същата била на специална диета, която допълнително
увЕ.чавала разходите за хранителни продукти. Ищцата не можела сама да
посещава личния си лекар и други медицински специалисти, здравната каса и
други за оформяне на документите за лекарствата, които приемала. Заявява,
че не може да си позволи със средствата, които получава, личен асистент,
чието възнаграждение е в размер на минималната работна заплата. Не
притежава и имущество, което да й позволява да поеме този допълнителен
разход. Същата твърди, че от смъртта на съпруга си нямала контакт с двамата
2
ответници, които били нейни дъщеря и зет. Последните не се интересували от
състоянието й. Ответницата П. М. П. заявила пред роднини, че не желае да се
грижи за нея и няма да й оказва помощ.
Ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от завеждане на
настоящето гражданско производство за отмяна на двата договора за дарение
до размер на ½ идеална част от процесния имот, поради непризнателността на
двамата ответници, в качеството им на надарени, изразяваща се в отказът им
да й дават издръжката, от която се нуждаела.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да отмени
Договор за дарение от 17.01.2018 г., оформен с НА № 15, том 1, рег. № ***,
нот. дело № **/**** г. на нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната
камара и с район на действие Районен съд – Е., и Договор за дарение от
15.06.2018 г., оформен с НА № 11, том 2, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г.
на нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на
действие Районен съд – Е., до размер на ½ идеална част от процесния имот.
Претендира направените разноски по делото. Моли съда да опредЕ. и
присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ищцата Й. Т. К. заявява, че настоящата искова молба следва да се
приеме като покана към двамата ответници Г. С. П. и П. М. П. да й дават
ежемесечна издръжка, от която има нужда, в размер на минималната работна
заплата за страната за наемане на личен асистент.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответниците Г. С. П. и П. М. П., чрез адв. Н. И.. В същия се взема
следното становище: Предявеният иск е допустим, но неоснователен и
недоказан. Двамата ответници не оспорват факта, че процесният недвижим
имот е придобит от тях чрез дарение от страна на ищцата и покойния й
съпруг. Оспорват всички останали факти и обстоятелства, описани в исковата
молба. На първо място, оспорват твърдението, че през годините не са
полагали грижи за ищцата и че след смъртта на съпруга й Михаил Кедиков не
осъществявали контакт с нея, не се интересували от нея и не й оказвали
помощ. Твърдят, че през месец август 2020 г. се преместили да живеят от гр.
ВЕ.ко Търново в гр. Е. в процесния имот заедно с ищцата и съпруга й.
Направили ремонт на последния и сменили почти изцяло обзавеждането му,
като закупили нови електроуреди, за да стане домът им пригоден за живеене.
3
Заплащали всички сметки и поемали всички разходи на двамата даритЕ. за
храна, отопление, лекарства, данъци и т. н. Освен това, полагали ежедневни
лични грижи за тях. В края на 2020 г. Михаил Кедиков се разболял и всички
разходи за лечението му, а впоследствие и за погребението му, били поети от
двамата ответници. След смъртта му последните продължили да живеят
заедно с ищцата и да полагат грижи за нея, като заплащали всички сметки,
закупували храна, лекарства, инсулин, полагали лични грижи за нея, карали я
на медицински прегледи, на ТЕЛК и т. н. Личните грижи били полагани от
ответницата, тъй като ответникът работел като международен шофьор и често
отсъствал. В началото на 2021 г. в процесния имот се нанесла да живее
сестрата на ищцата К.А.. Същата притежавала къща в с. К., общ. Е., но
решила да живее при тях. Това не променило отношението на ответниците
към ищцата, свързани с грижите за нея. Организирали рождения й ден на
12.05.2021 г., поЕ. всички разходи за празника и й направили подарък –
златно синджирче със сърце на стойност 549.00 лв. Поведението на ищцата
обаче постепенно се променило. Същата започнала да гони ответниците от
процесния имот, като им казвала, че няма нужда от тях и че иска за нея да се
грижи сестра й К.А.. Напрежението между страните ескалирало на 10.06.2021
г. Ответниците напуснали процесния имот в гр. Е. и заживЕ. на квартира в гр.
ВЕ.ко Търново. По-късно разбрали, че ищцата заживяла със сестра си в имота
й в с. К., общ. Е.. Същата не поддържала връзка с тях. Въпреки това,
ответниците продължили да покриват всички разходи за процесния имот в гр.
Е. и заплащали телефона на ищцата. До депозиране на исковата молба в съда
същата не им била отправяла покани за заплащане на издръжка. Ответниците
твърдят, че средствата и доходите на ищцата й позволяват да се издържа.
Същата получава месечен доход в размер на 500.00 лв., която сума осигурява
стандарт над линията на бедност в Република България, опредЕ. с
Постановление на Министерския съвет, която е 369.00 лв. за 2021 г. и 413.00
лв. за 2022 г. Освен това, ищцата притежавала и други недвижими имоти, от
които можела да получава средства – земеделски земи в с. Р., общ. З..
Разходите й за лекарства не били повече от 100.00 лв. на месец. Последната
не заплащала режийни разноски, свързани с жилището, което обитава, и не
заплащала наем. Средствата й били достатъчни, за да може спокойно да
покрива разходите си за храна и лични нужди. Освен това, сумата,
необходима за записването й в „Социален патронаж“ гр. Е., където би
4
получавала храна всеки работен ден съобразно нужната й диета, била 60.00
лв. месечно. Оспорват твърдението, че на ищцата е необходим личен
асистент. През пролетта на 2021 г. направили постъпки за отпускане на
средства от държавата за такъв, но им било отказано. От този момент
здравословното й състояние не се било променило. Ответниците оспорват
претендирания размер на издръжката, посочен в исковата молба. Оспорват, че
придобитата от ищцата чрез дарението на ½ идеална част от процесния имот е
реципрочна на исканата издръжка и считат, че същият не би донесъл никакъв
доход на ищцата, дори при отмяна на дарението. Заявяват, че нямат
възможност да плащат издръжка в претендирания размер, тъй като
получаваните от тях месечни доходи били в размер на 1100.00 лв. от
трудовото възнаграждение на П. М. П.. Ответникът бил безработен. С тези
средства покривали месечните си нужди и заплащането на наем в размер на
200.00 лв.
Ответниците молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират
направените по делото разноски.
Ответниците Г. С. П. и П. М. П. заявяват, че са признателни на
ищцата и при желание от нейна страна декларират готовност да й предоставят
издръжка в размер на 100.00 лв. месечно.
В съдебно заседание ищцата Й. Т. К. се явява лично и с адв. Е. Д..
Двете поддържат предявения иск.
В съдебно заседание ответникът Г. С. П. не се явява.
В съдебно заседание ответницата П. М. П. се явява.
В съдебно заседание двамата ответници се представляват от адв. Н.
И.. Последният поддържа депозирания отговор на исковата молба и заявява
от тяхно име, че същите са съгласни да заплащат на ищцата месечна издръжка
в размер на 200.00 лв., която е съобразена с възможностите им, или
алтернативно, да полагат лични грижи за нея.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцата адв. Е. Д. заявява,
че с оглед лошите отношения между страните е невъзможно полагане на
лични грижи от тяхна страна за ищцата, а предложената месечна издръжка в
размер на 200.00 лв. е ниска и не може да покрие нуждите й.
Съдът, след като се запозна със становището на страните и
5
представените по делото доказателства, прие за установено следното:
Видно от НА № 15, том 1, рег. № ***, нот. дело № **/**** г. на
нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на
действие Районен съд – Е., ищцата и съпругът й М.П.К. дарили на
ответниците Г. С. П. и П. М. П. 70 % идеални части от следния свой собствен
недвижим имот, находящ се в гр. Е., ул. „М.“ № 2, вх. А, ет. 2, ап. 4, а именно:
Жилище – апартамент № 4 от ЖСК „М.“ със застроена площ 96.45 кв. м.,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна, коридор, килер и
тераси, при граници на апартамента: изток – апартамент № 3 и стълбищна
клетка, запад – двор, север – двор, юг – двор, отгоре – апартамент № 6, отдолу
– апартамент № 2; Избено помещение № 2 със застроена площ 26.42 кв. м.,
при граници на избеното помещение: изток – избено помещение № 1 от ЖСК
„Гагарин“ (вх. В), запад – стълбищна клетка, север – двор, юг – избено
помещение № 3 и коридор, отгоре – апартамент; Таванско помещение № 2
със застроена площ 29.00 кв. м., при граници на таванското помещение: изток
– таванско помещение № 1 от ЖСК „Гагарин“ (вх. В), запад – стълбищна
клетка, север – двор, юг – таванско помещение № 3 и коридор, отдолу –
апартамент, заедно с 5.92589 % идеални части от общите части на сградата и
от отстъпено право на строеж, който жилищен блок е построен в УПИ III „За
кооперативно жилищно строителство“ в кв. 81 по плана на гр. Е., при граници
на цЕ.я УПИ: от две страни улица, УПИ II „Районна пътна служба“ и УПИ – I
„За жилищен комплекс“, като даритЕ.те си запазват правото да ползват и
обитават имота заедно и поотделно, докато са живи. От НА № 11, том 2, рег.
№ ****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на
Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Е. се установява, че
ищцата и съпругът й М.П.К. са дарили на двамата ответници Г. С. П. и П. М.
П. 30 % идеални части от процесния имот, описан по-горе.
От схема № 15-680110/23.06.2021 г. на самостоятелен обект сграда
с идентификатор № *****.***.***.*.4 на Служба по геодезия, картография и
кадастър гр. ВЕ.ко Търново се констатира, че процесният имот се наМ.а на
адрес - гр. Е., ул. „М.“ № 2, вх. А, ет. 2, ап. 4 и представлява самостоятелен
обект, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор *****.***.***.*, с
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор № *****.***.***.
Самостоятелният обект е с предназначение – жилище, апартамент с площ
6
96.42 кв. м. и прилежащи части: изба № 2 с площ 26.42 кв. м., таван № 2 с
площ 29.00 кв. м., както и 5.92589 % идеални части от общите части на
сградата и отстъпено право на строеж, при съседи на същия етаж: №
*****.***.***.*.3, под обекта № *****.***.***.*.2, над обекта №
*****.***.***.*.6. От удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от
ДОПК с изх. № **********/23.06.2021 г. на Община Е. е видно, че данъчната
оценка на процесния имот е в размер на ***11.90 лв.
Видно от Разпореждане № **********/22.02.2021 г. на ТП на НОИ
– ВЕ.ко Търново, ищцата получава пенсията в размер на 403.63 лв. Със
Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-Е/68/ФП/08.06.2021 г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Е. на същата е отпусната месечна финансова помощ по чл. 70,
т. 3 от ЗХУ за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2026 г. в размер на 92.25 лв.
От удостоверение за декларирани данни на Община З. се
констатира, че ищцата Й. Т. К. има деклариран имот, находящ се в с. Р., общ.
З. – кадастрален № 101 в кв. 16, УПИ IV-101.
От приложените по делото удостоверение с изх. № 13/14.03.2022 г.
на км. с. Р., общ. З., удостоверение за наследници № 14/14.03.2022 г. на км. с.
Р., общ. З. и писмо с изх. № РД-12-02-292-1/10.03.2022 г. на Общинска служба
„ЗемедЕ.е“ гр. З. се установява, че бащата на ищцата Т.П.В. е притежавал
земеделски имоти в землището на с. Р., общ. З. и с. Д., общ. З..
От Договор за отдаване под наем на земеделска земя №
256/02.03.2021 г. се установява, че К.Т.А. – сестра на ищцата е отдала под
наем земеделски земи, находящи се в землището на с. Р., общ. З. с обща площ
10.400 дка, нейна собственост. По делото са представени удостоверение за
данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № **********/16.03.2022 г.
на Община З., удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с
изх. № **********/16.03.2022 г. на Община З., удостоверение за данъчна
оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № **********/16.03.2022 г. на
Община З. и удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с
изх. № **********/16.03.2022 г. на Община З..
Видно от Експертно решение № 90076 от заседание №
53/19.03.2021 г. на ТЕЛК към „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД гр. ВЕ.ко
Търново на ищцата е опредЕ. над 90 % трайна неработоспособност без чужда
помощ, 100 %, пожизнено, с водеща диагноза - инсулинозависим захарен
7
диабет с очни усложнения, общо заболяване - диабетна ретинопатия,
придружаващи заболявания – диабетна ретинопатия и хипертонично сърце
със (застойна) сърдечна недостатъчност.
По делото е приложена медицинска документация, касаеща
здравословното състояние на ищцата, както следва: Епикриза на „СБАЛ по
кардиология“ ЕАД гр. ВЕ.ко Търново, Епикриза на „МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ АД гр. ВЕ.ко Търново, амбулаторен лист № 334/24.03.2022 г.,
Етапна епикриза на „ИПСМП по очни болести Н. Иванов“, лабораторни
изследвания, фискални бонове за закупени лекарства.
Видно от удостоверение с изх. № 953/01.12.2021 г. на „Комплексен
онкологичен център“ ЕООД гр. ВЕ.ко Търново, ответницата П. М. П. за
периода от месец юни 2021 г. до месец септември 2021 г. е получила брутен
доход в размер на 5970.04 лв., т. е. около 1500.00 лв. месечно. От
удостоверение с изх. № 05-27/01.12.2022 г. на „Център за психично здраве –
ВЕ.ко Търново“ ЕООД гр. ВЕ.ко Търново се установява, че същата за месец
октомври 2021 г. е получила брутен доход в размер на 1434.50 лв. От
удостоверение с изх. № РД-11-8005/1/06.12.2021 г. на Община З. се
констатира, че ответницата е получила за периода от месец май 2021 г. до
месец ноември 2021 г. брутен доход в размер на 1330.08 лв., т. е. около 190.00
лв. месечно.
Видно от удостоверение с изх. № РД-11-8003/1/06.12.2021 г. на
Община З., ответникът Г. С. П. е получил брутен доход в размер на 1330.08
лв., т. е. около 190.00 лв. месечно.
По делото са разпитани в качеството на свидетЕ. В.Н. Д., Т.М.Р.,
К.Т.А., С.И.К., Т.И.Р. и В.С.В..
Видно от показанията на свидетелката Т.М.Р., същата е дъщеря на
ищцата Й. Т. К. и сестра на ответницата П. М. П.. Свидетелката твърди, че
към момента ищцата живее в с. К., общ. Е., както и че последната
първоначално не разбрала за прехвърлянето на процесния имот на двамата
ответници. На 10.07.2021 г. ответницата напуснала процесния имот и от
тогава не поддържала връзка с ищцата, нито с когото и да било от
семейството. Свидетелката твърди, че ищцата е инсулиново зависима и има
нужда от непрекъснати грижи, тъй като не може да си поставя сама инсулина,
както и да си взема лекарствата, тъй като не вижда. Същата ослепяла и за това
8
към настоящия момент за нея се грижела сестра й К.А.. Р. заявява, че не може
да се грижи за ищцата, тъй като работи на смени и пътува всеки ден.
Ежедневни грижи за майка й полагала леля й К.А.. Лекарствата, които
приемала ищцата се давали сутрин, обед и вечер и били на стойност около
150.00 – 160.00 лв. Инсулинът се отпускал по здравна каса, както и
лентичките за апарата, с който се измервала кръвната захар. Освен това,
ищцата имала нужда и от медицински изследвания на всеки два-три месеца.
Наблюдаващите я лекари практикували в гр. ВЕ.ко Търново. Двамата
ответници заживЕ. заедно с ищцата през месец септември 2020 г. и това
продължило до месец юни 2021 г. Тримата имали общо домакинство и всеки
един от тях влагал средства в бюджета на семейството. Ответницата
обиждала и тормозела ищцата. Същата й упражнявала и психически тормоз.
Свидетелката твърди, че за дарението на процесния имот ищцата научила по-
късно. Това станало малко преди ответницата да си тръгне от гр. Е..
Свидетелката твърди, че преди години работЕ. с последната в Испания. Двете
си дошли в България през месец септември 2014 г. Двамата ответници
заживЕ. в гр. ВЕ.ко Търново на квартира. През 2020 г. ответниците се
преместили в гр. Е. при ищцата и съпругът й. След смъртта на последния
започнали скандалите. Свидетелката твърди, че направили постъпки за
отпускане на личен асистент на ищцата до Община Е., но им било отказано,
тъй като решението на ТЕЛК било 100 % неработоспособност, но без чужда
помощ.
От показанията на свидетелката К.Т.А. се установява, че същата е
сестра на ищцата и леля на ответницата П. М. П.. Същата твърди, че ищцата
живее при нея от лятото на 2021 г., тъй като ответницата лошо се държала с
нея - обиждала я и я заплашвала. Ищцата била сляпа и приемала инсулин.
Положението й се влошавало с течение на времето. Свидетелката твърди, че
дава лекарствата на ищцата и й поставя инсулин, готви, приготвя й храна през
няколко часа, поради това, че е диабетик и не може да се грижи сама за себе
си. Месечните й доходи били около 450.00 - 500.00 лв., а лекарствата й били
на стойност около 150.00 лв. месечно. Когато двамата ответници живеЕ.
заедно с ищцата и нейния съпруг, същите ползвали техните пари, които
получавали за месеца. На свидетелката й направило впечатление, че
ответницата в Кауфланд пазарувала с картата на ищцата. Другата й дъщеря Т.
също полагала грижи за нея. Ответникът бил безработен, защото бил мързЕ.в.
9
Свидетелката твърди, че впоследствие разбрала, че ищцата и съпругът й
дарили собствения си имот в гр. Е. на двамата ответници. По-късно за
прехвърлянето разбрала и другата им дъщеря Т..
От показанията на свидетелката В.Н. Д. се установява, че същата
познава ищцата и сестра й К.. Двете живеЕ. в с. К., общ. Е., тъй като К. я
гледала. Ищцата имала нужда от ежедневни грижи – тоалет, даване на
лекарства, готвене, тъй като била болна, с диабет и не виждала. Ищцата се
оплаквала, че ответницата я обижда и нагрубява. Освен това се възползвала
от това, че ищцата не вижда и без да й обясни прехвърлила жилището й.
Последната не била наясно, че е дарила жилището си на двамата ответници.
Разбрала едва през 2021 г., след като отишла при нотариуса. Тогава страните
се скарали и престанали да поддържат контакт помежду си. Това се случило
през месец май 2021 г. и от тогава сестрата на ищцата К. се грижела за нея.
Свидетелката твърди, че за тези отношения между страните разбрала от
ищцата. Първоначално двете й дъщери – П. и Т. се грижЕ. за нея, но първата
повече.
Видно от показанията на свидетеля С.И.К., същият познава двамата
ответници от 1990 г. Капинчев твърди, че ответницата се грижела за майка си
и баща си. Това било около 2000 г. Освен това, същата му сподЕ.ла, че
родитЕ.те й прехвърлили жилището си в гр. Е. на нея и на съпруга й, за да ги
гледат. Ответницата му казала, че майка й е болна и има нужда от грижи.
През 2020 г. двамата ответници се преместили да живеят в гр. Е., защото
ищцата не можела да се грижи сама за себе си. Това продължило до месец
юни – юли 2021 г. След това, двамата се преместили в гр. ВЕ.ко Търново на
квартира, тъй като възникнали скандали с ищцата. Ответникът не работел,
тъй като претърпял злополука и бил продължително време в болнични. След
това, започнал работа в някаква фирма. Ответницата била медицинска сестра
в гр. ВЕ.ко Търново и при нужда водела ищцата по болници. Ответникът
също полагал грижи за нея. Свидетелят твърди, че познава родитЕ.те на
ответницата, тъй като ходЕ. в гр. З. и имали имот в с. Р., общ. З..
Свидетелката Т.И.Р. твърди в показанията си, че двамата ответници
са й вуйчо и вуйна, т. е. тя е тяхна племенница. Заявява, че познава ищцата и
другата й дъщеря Т.. Ответницата полагала големи грижи за ищцата, водела я
по болници и оставала с нея като придружител, когато било необходимо.
10
Всички разходи поемали двамата със съпруга й. Преди десет години същите
се върнали от Испания и заживЕ. в гр. ВЕ.ко Търново на квартира. През 2020
г. отишли да живеят в гр. Е. в жилището на ищцата. Причината за това била
последната, която била с тях в гр. ВЕ.ко Търново, но искала да се върне и да
живее отново в гр. Е.. През месец юни 2021 г. обаче, двамата ответници
отново се върнали да живеят в гр. ВЕ.ко Търново, тъй като възникнали
скандали заради жилището на ищцата. Когато живеЕ. заедно с нея, същите
плащали сметките, храната и лекарствата й. Свидетелката твърди, че ищцата
имала земеделски земи в землището на с. Р., общ. З. около 20.000 дка. Всички
разходи поемала ответницата, докато ответникът бил безработен. Двамата
продали апартамента си в гр. З. през 2018 г. Сестрата на ответницата Т. също
помагала при гледането на ищцата, но разходите ги поемали двамата
ответници. Към момента ответникът започнал работа като шофьор на
тежкотоварен автомобил в „Кроношпан“. Докато живеЕ. в гр. Е., същият
работел като шофьор към Община З. по 2 часа на ден по европейска програма.
От показанията на свидетелката В.С.В. се установява, че познава
двамата ответници от 30 години. Двамата работЕ. в Испания известно време.
След като се прибрали в България, същите наЕ. квартира в гр. ВЕ.ко Търново.
Ответницата започнала работа в болницата, а ответникът в някаква фирма.
По-късно двамата се преместили в гр. Е., тъй като ищцата се разболяла и
имала нужда от грижи. Първоначално я гледали в квартирата си в гр. ВЕ.ко
Търново, но се преместили в жилището й в гр. Е., тъй като последната искала
да живее в дома си. Двамата ответници полагали грижи за ищцата, тъй като
била болна. Ответницата купувала необходимите лекарства, пазарувала,
грижела се за домакинството. През месец август 2021 г. същите напуснали
процесния имот в гр. Е., тъй като възникнал конфликт с ищцата. Ответниците
си намерили квартира в гр. ВЕ.ко Търново.
Видно от заключението на вещото лице д-р Д. Г. по назначената
съдебно-медицинска експертиза, ищцата страда от следните заболявания:
хипертонична болест със застойна сърдечна недостатъчност,
инсулинозависим захарен диабет с диабетна полиневропатия и ретинопатия,
довела до пълна загуба на зрението с лявото око и силно намалена до
редуцирана зрителна острота с дясното око, генерализирана атеросклероза,
миокардиосклероза, вторична желязодефицитна анемия. Освен това се
установяват прогресиращи данни за влошаване на зрението й и задълбочаване
11
на усложненията от водещото заболяване – инсулинозависим диабет, с
увЕ.чаване на неговата дозировка и прогресиращо отслабване на зрението с
дясното око, влошаване на общите генерализирани заболявания на
сърдечносъдовата система, налагащи необходимостта на постоянен
придружител. Според вещото лице състоянието на клиничното здравословно
състояние на ищцата задължават полагането на постоянни и неотклонни
грижи.
От заключението на вещото лице Т. Г. Б. по назначената съдебно-
икономическа експертиза се установява, че осредната стойност на средствата,
необходими за издръжката на ищцата – обичайна издръжка, разходи за
медикаменти, медицински прегледи и разходи за наемане на лице, което да се
грижи за нея на пълен работен ден, към месец юни 2022 г. са в размер на
1420.00 лв. Ищцата към настоящия момент – след 01.07.2022 г. разполага с
доход от пенсия и социални надбавки в размер на 662.88 лв., като не се
установява възможност за допълнителни доходи от друго нейно лично
имущество, включително от процесния имот. Вещото лице в табличен вид е
посочило разходите по групи в зависимост от данните на Националния
статистически институт за година, тримесечие и месец, като е посочило и
конкретните разходи на ищцата в зависимост от месечните й потребности.
Видно от заключението, изготвено от вещото лице Т. Г. Б., по
назначената допълнителна съдебно-икономическа експертиза, същото е
извършило проверка при личния лекар на ищцата и след преглед на здравното
й досие е посочило лекарствата, които приема същата във връзка със
сърдечното й заболяване, захарен диабет и очно заболяване. Разходите за
здравеопазване са в размер на 894.00 лв., както следва: 710.00 лв. – личен
асистент, 142.20 лв. – лекарства и 41.76 лв. – други медицински разходи.
При така изложените писмени и гласни доказателства и експертизи
съдът прие следната фактическа обстановка:
Между страните са сключени Договор за дарение от 17.01.2018 г. и
Договор за дарение от 15.06.2018 г., съгласно които ищцата заедно със
съпруга си М.П.К. дарили на двамата ответници процесния жилищен имот,
находящ се в гр. Е.. През лятото на 2020 г. двамата ответници заживЕ. заедно
с ищцата и съпруга й в процесния имот. Последната имала нужда от
ежедневни грижи, тъй като страдала от хипертонична болест със застойна
12
сърдечна недостатъчност, инсулинозависим захарен диабет с диабетна
полиневропатия и ретинопатия, довела до пълна загуба на зрението с лявото
око и силно намалена до редуцирана зрителна острота с дясното око,
генерализирана атеросклероза, миокардиосклероза, вторична
желязодефицитна анемия. Същата преминала през ТЕЛК и й била опредЕ. 100
% трайна нетрудоспособност без чужда помощ. Ищцата има наследствени
земеделски земи в с. Р., общ. З., от които не реализира доход. Същата
получава пенсия и месечна финансова подкрепа по чл. 70, ал. 3 от ЗХУ в
размер на 662.88 лв. общо. Ответниците от своя страна първоначално живеЕ.
на квартира в гр. ВЕ.ко Търново, но след като се пренесли да живеят в гр. Е.
при ищцата и съпруга й, я освободили. Ответницата работи като медицинска
сестра и получава месечен брутен доход около 1500.00 лв., а нетен такъв
около 1100.00 лв. Ответникът известен период от време бил безработен, тъй
като след злополука бил във временна неработоспособност, но след това
започнал работа. Двамата получават месечен доход около 190.00 лв. всеки
един от тях от Община З. по европейски програми. Още преди да заживеят
заедно с ищцата и съпругът й, двамата ответници полагали грижи за тях, а
след смъртта на последния само за нея. На **.**.**** г. съпругът на ищцата
М.П.К. починал. Ответниците продължили да се грижат за ищцата.
Ответницата й давала необходимите лекарства, поставяла й инсулин, правела
й тоалет и се грижела за домакинството. Бюджетът на семейството включвал
доходите на ищцата и на двамата ответници. След смъртта на съпруга на
ищцата отношенията между страните се влошили, заради прехвърляне
собствеността на процесния имот. Другата дъщеря на ищцата – свидетелката
Т.М.Р., която също полагала грижи за ищцата, както и сестрата на ищцата
К.Т.А. разбрали за двата договора за дарение. Това нагнетило отношенията
между страните и другите роднини. Възникнали спорове и скандали до
степен, която не позволявала страните да продължат да живеят заедно. През
месец юли 2021 г. ответниците напуснали процесния имот в гр. Е. и се
преместили да живеят отново в гр. ВЕ.ко Търново на квартира. Грижите за
ищцата поела нейната сестра К.Т.А., която я вземала да живее при нея в с. К.,
общ. Е.. Другата дъщеря на ищцата свидетелката Т.М.Р. работела в гр. ВЕ.ко
Търново и не можела да полага ежедневни грижи за нея. Здравословното
състояние на ищцата се влошавало с времето. От месец юли 2021 г. страните
не контактували помежду си.
13
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД е
допустим, а разгледан по същество е неоснователен.
Успешното провеждане на иска за отмяна на дарение, в сочената
хипотеза - поради непризнателност, изисква установяване кумулативното
наличие на следните предпоставки: извършено в полза на ответника дарение;
изпадане на дарителя в трайна нужда от издръжка; от дареното лице да е било
поискано да осигурява издръжка, но такава да е била отказана или да не е
била предоставена.
Дарението е едностранен и безвъзмезден договор, по силата, на
който дарителят прехвърля правото на собственост върху подареното
имущество, в полза на надареното лице. Със сключване на договора, за
последното не възникват каквито и да е насрещни задължения към дарителя.
От дареното лице единствено може да се очаква благодарност за увЕ.чаване
на имуществото му, поради което сключването на договор за дарение не
обуславя необходимост дареното лице да осигурява грижа и издръжка за
дарителя до края на неговия живот, в замяна на полученото имущество. До
сбъдването на предвидените в закона условия – изпадане на дарителя в
трайна нужда от издръжка и отправено искане до дареното лице да осигурява
такава, задължението на последното е единствено морално – изразяване на
признателност. Едва след настъпването на тези нови, конкретни
обстоятелства, обуславящи невъзможност на дарителя да се издържа сам и
отправяне на покана до дарения за предоставяне на помощ, по иначе
безвъзмездния договор, за надареното лице ще възникне задължение да
осигурява издръжка на своя дарител, като неизпълнението на това задължение
представлява непризнателност, която законът санкционира с отмяна на
дарението. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на
ОСГК на ВКС, ако за дарителя не е възникнала трайна нужда от издръжка
или такава не е била поискана, задължението на дарения към дарителя си
остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Смисълът на
предвидената с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД възможност за
отмяна на извършеното дарение, е полученото от непризнателния надарен да
бъде върнато в патримониума на дарителя, за да може чрез същото той да
14
реализира доход и респективно да осигури издръжката си.
В конкретния случай, между страните не се спори, че с Договор за
дарение от 17.01.2018 г., обективиран в НА № 15, том 1, рег. № ***, нот. дело
№ **/**** г. на нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и
с район на действие Районен съд – Е., и Договор за дарение от 15.06.2018 г.,
обективиран в НА № 11, том 2, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на
нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на
действие Районен съд – Е., ищцата Й. Т. К. и съпругът й М.П.К. дарили на
двамата ответници Г. С. П. и П. М. П. процесния имот, находящ се в гр. Е., ул.
„М.“ № 2, вх. А, ет. 2, ап. 14, представляващ жилище – апартамент, заедно с
избено помещение и таванско помещение. Страните не спорят, че за периода
от м. юни 2020 г. до м. юли 2021 г са живЕ. заедно в него. Първата
предпоставка е налице, поради което на преценка подлежи дали по делото е
установено наличие на трайна нужда от издръжка за ищцата – дарител по
договорите за дарение.
Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
проведени съдебни експертизи към датата на предявяване на иска, ищцата е в
напреднала възраст. Същата е родена е през 1942 г., като е установено, че
страда от множество хронични заболявания с постепенна прогресия:
хипертонична болест със застойна сърдечна недостатъчност,
инсулинозависим захарен диабет с диабетна полиневропатия и ретинопатия,
довела до пълна загуба на зрението с лявото око и силно намалена до
редуцирана зрителна острота с дясното око, генерализирана атеросклероза,
миокардиосклероза, вторична желязодефицитна анемия. Установените
заболявания и напредналата възраст на ищцата налагат същата да бъде
подложена на медикаментозно лечение, което според вещото лице Т. Г. Б. е
обусловило извършване на месечен разход за закупуване на лекарства в
размер на 142.20 лв. Съдът съобрази заключението на вещото лице Т. Г. Б. по
назначената допълнителна съдебно-икономическа експертиза. Ищцата е
получавала месечен доход в размер на 625.88 лв. до м. юни 2022 г., а след м.
юни 2022 г. получава такова в размер на 662.88 лв. Според вещото лице Т. Г.
Б. разходите й за един месец са в размер на 663.27 лв. – храна, облекло и
обувки, плащания за вода, ел. енергия и горива, поддържане на дома,
здравеопазване и лекарства, транспорт, съобщения, други стоки и услуги и
данъци, съобразно статистическите данни, изложени от Националния
15
статистически институт. В тази връзка съдът счита, че в тези разходи не
следва да се включва сумата 710.00 лв. за личен асистент, както е посочило
вещото лице и я е прибавило към сумата за здравеопазване в заключението по
назначената допълнителна съдебно-икономическа експертиза. От данните по
делото е видно, че ищцата има опредЕ. 100 % трайна неработоспособност без
чужда помощ. Това е видно от представеното Експертно решение № 90076 от
заседание № 53/19.03.2021 г. на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“
АД гр. ВЕ.ко Търново. Освен това, от свидетелските показания се установява,
че същата е кандидатствала пред Община Е. за отпускане на личен асистент,
но такъв й е бил отказан, поради констатацията на ТЕЛК. По тази причина
съдът наМ.а, че на този етап същата няма нужда от личен асистент и не е
необходимо да се правят разходи за такъв. В тази връзка не следва да се
кредитира заключението на вещото лице д-р Д. Г. по назначената съдебно-
медицинска експертиза, тъй като този въпрос се решава от
законовоопределени органи, каквато е ТЕЛК. В конкретния случай ТЕЛК е
опредЕ.л, че здравословното състояние на ищцата не налага чужда помощ в
ежедневието. По делото липсват данни същото да е обжалвано и съдът
приема, че е влязло в сила.
Следователно, предвид горните разсъждения и анализ, съдът
приема, че не се доказа пълно и главно ищцата да е изпаднала в трайна нужда
от издръжка. Последната е налице, когато дарителят не е в състояние сам да
се издържа от получаваните от него средства или притежаваното имущество.
В конкретния случай, това не е така. Ищцата има месечен доход в размер на
662.88 лв. и месечни разходи в размер на 663.27 лв. Разходите за данъци в
размер на 35.37 лв. се заплащат от ответниците и следва да се приспаднат от
сумата 663.27 лв. Същата има възможност да се издържа от доходите, които
получава за месеца. Последните надхвърлят разходите й.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен като такъв. Не се установява елемент от
фактическия състав на нормата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД – нужда от
издръжка, като доказателствената тежест за наличието на посочената
предпоставка лежи върху ищцата.
Следва да се добави, че с оглед събраните доказателства, се
установява да е налице и още едно основание за отхвърляне на претенцията.
16
Освен, че нуждата за издръжка трябва да има траен характер, същата следва
да съществува към датата на поканата или поне към датата на форМ.ане на
силата на присъдено нещо по делото - приключване на съдебното дирене.
Необходимо е дарителят да е поискал издръжка и надареният да е отказал да
я дава. В конкретния случай след влошаване на отношенията между страните
и преустановяване на контактите им, ищцата не е отправяла покана за
заплащане на издръжка към двамата ответници. За пръв път такава е налице с
депозиране на исковата молба в съда, в която се съдържат твърдения, че
ищцата има нужда от издръжка, която не може сама да удовлетвори. Исковата
молба е връчена на ответниците, с оглед качеството им на надарени по
договорите, чиято отмяна се желае. В хода на настоящото производство,
първоначално с отговора на исковата молба, а впоследствие и в съдебно
заседание, ответниците заявяват, че могат да заплащат на ищцата месечна
издръжка в размер на 100.00 лв., респ. 200.00 лв. Исковата молба има
значението на покана във всички случаи, когато длъжникът изпада в забава
след покана от кредитора. Както по отношение на нуждата от издръжка, така
и относно искането за даване на издръжка, съдът е длъжен да вземе предвид и
настъпилите до датата на приключване на съдебното дирене факти - чл. 235,
ал. 3 от ГПК.
За пълнота, следва да се добави, че отмяната на дарението е
изключителна мярка, която се допуска от закона, само ако непризнателността
на надарения е приела драстична форма. В конкретния случай, по делото не се
установява подобна непризнателност. От данните по делото е видно, че
ответниците са полагали грижи за ищцата и съпругът й още преди сключване
на договорите за дарение. ЖивЕ. са заедно в едно домакинство като едно
семейство за период от около една година. От събраните доказателства не се
установява ответниците да имат добри финансови възможности, т. е.
недвижими имоти, от които да реализират доход, влогове и други. Трудовите
им възнаграждения са в размер по-нисък от средната работна заплата,
опредЕ. за страната, и въпреки това, последните имат желание да отделят
средства всеки месец, за да подпомогнат месечната издръжка на ищцата.
Въз основа на всичко изложено, съдът наМ.а, че предявеният иск с
правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД следва бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
17
При този изход на делото ищцата следва да заплати на ответниците
направените по делото разноски в размер на 900.00 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Т. К. с ЕГН ********** от гр. Е., ул.
„М.“ № 2, вх. А, ет. 2, ап. 4 против Г. С. П. с ЕГН ********** от гр. З., ул.
„К.О.“ № 2 и П. М. П. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „Д.П.“ № 8, вх. Б иск за
отмяна на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД на Договор за дарение от
17.01.2018 г., обективиран в НА № 15, том 1, рег. № ***, нот. дело № **/****
г. на нотариус Й.Ц. с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на
действие Районен съд – Е., и Договор за дарение от 15.06.2018 г., обективиран
в НА № 11, том 2, рег. № ****, нот. дело № ***/**** г. на нотариус Й.Ц. с №
321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд –
Е., с предмет следния недвижим имот, находящ се в гр. Е., ул. „М.“ № 2, вх.
А, ет. 2, ап. 4, а именно: Жилище – апартамент № 4 от ЖСК „М.“ със
застроена площ 96.45 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня,
тоалетна, коридор, килер и тераси, при граници на апартамента: изток –
апартамент № 3 и стълбищна клетка, запад – двор, север – двор, юг – двор,
отгоре – апартамент № 6, отдолу – апартамент № 2; Избено помещение № 2
със застроена площ 26.42 кв. м., при граници на избеното помещение: изток –
избено помещение № 1 от ЖСК „Гагарин“ (вх. В), запад – стълбищна клетка,
север – двор, юг – избено помещение № 3 и коридор, отгоре – апартамент;
Таванско помещение № 2 със застроена площ 29.00 кв. м., при граници на
таванското помещение: изток – таванско помещение № 1 от ЖСК „Гагарин“
(вх. В), запад – стълбищна клетка, север – двор, юг – таванско помещение № 3
и коридор, отдолу – апартамент, заедно с 5.92589 % идеални части от общите
части на сградата и от отстъпено право на строеж, който жилищен блок е
построен в УПИ III „За кооперативно жилищно строителство“ в кв. 81 по
плана на гр. Е., при граници на цЕ.я УПИ: от две страни улица, УПИ II
„Районна пътна служба“ и УПИ – I „За жилищен комплекс“, като актуалното
описание на имота към настоящия момент е, както следва: Самостоятелен
обект с идентификатор № *****.***.***.*.4 – жилище, апартамент с площ
18
96.42 кв. м., находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор №
*****.***.***.*, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № *****.***.***, и
прилежащи части: Изба № 2 с площ 26.42 кв. м., Таван № 2 с площ 29.00 кв.
м., както и 5.92589 % идеални части от общите части на сградата и отстъпено
право на строеж, при съседи на същия етаж: № *****.***.***.*.3, под обекта
№ *****.***.***.*.2, над обекта № *****.***.***.*.6, до размер на ½ идеална
част, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й. Т. К. с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „М.“ № 2, вх. А,
ет. 2, ап. 4 да заплати на Г. С. П. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „К.О.“ № 2 и
П. М. П. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „Д.П.“ № 8, вх. Б направените по
делото разноски в размер на 900.00 лв. (деветстотин лв. 00 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Е.: _______________________
19