Присъда по дело №813/2023 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 43
Дата: 13 септември 2023 г. (в сила от 29 септември 2023 г.)
Съдия: Ива Николаева Стефанова
Дело: 20235500200813
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 43
гр. Стара Загора, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Н. Стефанова
СъдебниИ. К. Петкова

заседатели:Марианна Т. К.а
при участието на секретаря Маргарита Д. Стоянова
и прокурора П. Д.
като разгледа докладваното от Ива Н. Стефанова Наказателно дело от общ
характер № 20235500200813 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. С. Х. – роден на 22.10.1954 г. в с. К.р.,
общ. Тополовград, живущ в гр. К., ул. „Х. Д.“ № 16, вх.”В”, aп. 17, българин,
български гражданин, със средно образование, таксиметров шофьор,
разведен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА , че на
05.07.2022 г. в гр. К., на кръстовището на бул. “23-ти П.ш.п.“ и ул. „П.П.С.“,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Р.“, модел
„К.“, с регистрационен номер СТ........, е нарушил правилата за движение,
предвидени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно:
-чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”, но не сторил това, като не е намалил скоростта и не е спрял при
възникнала опасност – пешеходец;
-чл.119, ал.1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преМ.ващите по нея пешеходци, като
1
намали скоростта или спре“, като не е намалил скоростта и не е пропуснал
преминаващата по пешеходната пътека пешеходка Д.К.П. на 72 г. и по
непредпазливост е причинил смъртта на П., като деянието е извършено на
пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1,
б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.2 от НК и чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54 от НК ГО
ОСЪЖДА на три години „лишаване от свобода”.
На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Г. С. Х. с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия Г. С. Х. от
право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от три
години, считано от началото на изпълнението на това наказание.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. С. Х., със снета по-горе самоличност, ДА
ЗАПЛАТИ на частните обвинители М. П. И., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.
„В.”, ул. „Л.К.” № 61, ет.4, ап. десен, и И. П. Ж., ЕГН **********, от гр. П.,
ж.к. „Т.”, бл.12, вх. „Г”, ет.8, ап.37, направените по делото разноски в размер
на общо на 800 (осемстотин) лв.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. С. Х., със снета по-горе самоличност, ДА
ЗАПЛАТИ по сметката ОД на МВР – Стара Загора направените по д.п. №
284-зм-971/2022г. разноски в размер на 1247,85 (хиляда двеста четиридесет и
седем лева и осемдесет и пет стотинки) лв.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред
Апелативен съд – П. в 15-дневен срок, считано от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ:

Срещу подсъдимия Г. С. Х. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК за
това, че на 05.07.2022 г. в гр. К., на кръстовището на бул. “23-ти П.ш.п.“ и ул.
„П.П.С.“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Р.“,
модел „К.“, с рег. № СТ........, е нарушил правилата за движение, предвидени в
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно:
-чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”, но не сторил това, като не е намалил скоростта и не е спрял при
възникнала опасност – пешеходец;
-чл.119, ал.1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преМ.ващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“, като не е намалил скоростта и не е пропуснал
преМ.ващата по пешеходната пътека пешеходка Д. К.а П. на 72 г. и по
непредпазливост е причинил смъртта на П., като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.343,
ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК срещу подсъдимия Г. С. Х..
Счита, че следва да му бъде наложено наказание малко над минималния
размер от три години лишаване от свобода, предвиден от закона към момента
на извършване на престъплението – четири години и шест месеца лишаване
от свобода, което да се редуцира съгласно чл.58а, ал.1 от НК на три години.
Излага, че са налице само смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия
Х., без да има отегчаващи такива. Според прокурора, съдът има законовите
основания да приложи чл.66, ал.1 от НК, като предлага по отношение на
подсъдимия Х. да бъде определен изпитателен срок от пет години, с оглед
високата степен на обществена опасност на деянието. Предлага подсъдимият
Х. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок, съобразен с
редуцираното наказание лишаване от свобода, а именно – три години.
Частните обвинители М. П. И. и И. П. Ж., чрез повереника си адв.
А. Б., поддържат така повдигнатото обвинение по чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1,
б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК срещу подсъдимия Г. С. Х.. В молбата на адв. А.
Б. е изложено искане на подсъдимия Х. да бъде наложено наказание около и
над средния размер, предвиден в закона, както и наказание по чл.343г от НК.
В същата молба е направено и искане да им бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Подсъдимият Г. С. Х. твърди, че съжалява за случилото се. Тъй
като за него са налице само смекчаващи вината обстоятелства, без да има
отегчаващи такива, моли съда да му бъде наложено наказание при условията
1
на чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК – под минималния размер,
предвиден в закона, чието изпълнение да се отложи на основание чл.66, ал.1
от НК с изпитателен срок от три години. Алтернативно, моли съда да му
наложи наказание в минималния размер от три години лишаване от свобода,
предвиден от закона към момента на извършване на деянието, който да бъде
редуциран съгласно изискванията на чл.58а от НК, както и изпълнението на
наказанието да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок
от три години. Подробни съображения за това развива в пледоарията си
защитникът му адв. М. Т..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Подсъдимият Г. С. Х. е роден на 22.10.1954 г. в с. К.р., общ.
Тополовград, живущ в гр. К., ул. „Х. Д.“ № 16, вх.”В”, aп. 17, българин,
български гражданин, със средно образование, таксиметров шофьор,
разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Х. живеел в гр. К., където работил като таксиметров
шофьор към „Вил такси – Стоян Стоянов“ гр. К.. Той бил правоспособен
водач от 1981 г., категория „ В АМ“, и притежавал валидно СУМПС,
издадено на 12.07.2021 г., видно от справка за нарушите/водач (л.54 от д.п.).
За таксиметровата си дейност подсъдимият Х. използвал
собствения си лек лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с рег. № СТ........
(л.47 от д.п.).
Пострадалата Д. К.а П. била на 72 г. Тя била пенсионерка, вдовица
и живеела сама в гр. К.. Имала две дъщери – свидетелките М. П. И. и И. П.
Ж., шест внука и един брат (свидетелят Д. К. Д.).
Пострадалата П. била в добро здраве и помагала при отглеждането
на детето на една от внучките си – свидетелката К. Н. А., чието семейство
също живеело в гр. К..
На 05.07.2022 г., около 18.30 ч., в сухо, ясно и слънчево време, на
прав и равнинен пътен участък в гр. К., по бул. „23-ти П.ш.п.“, в посока от
изток на запад със скорост 38 км./ч. се движил таксиметров лек автомобил „Р.
К.“, с рег.№ СТ........, управляван от подсъдимия Х.. Той изпълнявал поръчка
– на задната дясна седалка се наМ.ла свидетелката С.С. И., която била клиент
на таксито.
По същото време по източната пешеходна пътека, наМ.ща се на
кръстовището между бул. „23-ти П.ш.п.“ и ул. „Проф. П.С.“, пострадалата П.
предприела пресичане на булеварда в посока от север на юг.
Въпреки че нямало зрителни прегради, които да попречат на
подсъдимия Х. да види пресичащата П., на около 5,8-6 м. южно от северния
край на платното за движение настъпил удар между нея и таксито,
управлявано от Х..
2
Контактът между пострадалата П. и лекия автомобил М.л през
четири фази.
През първата фаза, в зоната на пешеходната пътека и на около 5,8-6
м. южно от северния край на платното за движение настъпил първоначалният
контакт между пострадалата П. и лекия автомобил. Този удар бил между
лявата част на пластичната облицовка на предната броня на височина 0,40 -
0,50 м. от пътното покритие и долния ляв крайник на пешеходката, който към
момента на удара най-вероятно е бил опорен. Ударът в лявата подбедрица
предизвикал динамично натоварване и усукване между стъпалото и
подбедрицата, причинило счупване на костите на лявата подбедрица и
счупване на дясна малкопищялна кост на пострадалата П.. Към този момент
надлъжната ос на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Х., била
успоредна на надлъжната ос на платното за движение – предната му част
сочела на запад, а левите му състави се наМ.ли на около 6 м. южно от
северния край на платното за движение. Пострадалата П. била с лице на юг, а
с лявата страна на тялото си – към предната част на автомобила.
Първоначалният контакт между тялото й и автомобила настъпил преди
спирането на последния.
Във втората фаза, тъй като първоначалният контакт бил реализиран
под масовия му център, тялото на пострадалата П. пропаднало върху
предната част на автомобила – преден капак и предна лява греда. При този
контакт настъпили най-тежките травматични увреждания за пострадалата П.
– черепномозъчна травма. В тази фаза тялото на пешеходката придобило
скоростта на движение на автомобила и последвало т. нар. „носене“ на
същото.
В третата фаза, вследствие ефективното му спиране, се получила
разлика в скоростите на движение между автомобила и тялото на
пострадалата П.. Под въздействието на пР.сната инерционна сила тялото на
пешеходката било отхвърлено от автомобила и пропаднало през лявата му
страница вляво от него.
В четвъртата фаза тялото на пострадалата П. попаднало върху
терена и се установило в южната част на платното за движение.
След това автомобилът, управляван от подсъдимия Х., се
установил в местоположението, фиксирано при извършения оглед на
пътнотранспортно произшествие.
Свидетелите Пепа Маринова Златева-Енева и К.М. Матева (майка и
дъщеря, които си били вкъщи), Веселина Петкова Станева (която се наМ.ла в
магазина за цветя в сградата на клиника „Дерма Медика”) и И.Г. Генов
(седнал на външна маса пред сладкарница „Ивет”, с гръб към бул. “23-ти
П.ш.п.“), станали свидетели – в различна степен, на случилото се.
Всички те подали сигнал на тел.112, включително свидетелката И.
(която била в таксито, управлявано от подсъдимия Х., но не видяла нищо, тъй
3
като си гледала телефона). Това се установява от писмо рег. № 10584р-2016
от 11.07.2022 г. от Дирекция „Национална система 112”, „Районен център
112” – Б. и 1 бр. CD (л.35 и л.36 от д.п.).
На местопроизшествието пристигнали дежурни екипи на полицията
и на ФСМП – К..
На място подсъдимият Х. бил тестван за употреба на наркотични
вещества и алкохол, като и двата теста били отрицателни (съответно, л.45–
л.46 и л.48–л.49 от д.п.).
Бил извършен оглед на пътнотранспортното произшествие и
изготвен фотоалбум към него (съответно, л.4 – л.6 и л.7 – л.18 от д.п.).
Пострадала П. била откарана за оказване на неотложна медицинска
помощ в МБАЛ – К., откъдето била транспортирана в УМБАЛ – Стара Загора
заради тежката черепномозъчна травма, тъй като била в кома и с опасност за
живота.
Въпреки оказаната навременна и специализирана медицинска
помощ, на 18.07.2022 г. пострадала П. починала в УМБАЛ – Стара Загора,
видно от препис-извлечение от акт за смърт № 645 от 19.07.2022 г. от Община
Стара Загора (л.131 от д.п.).
Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № П-
248/08.08.2022 г. от Община К. (л.132 – л.133 от д.п.), към 18.07.2022 г. Д. К.а
П. е имала следните живи родственици – М. П. И. (дъщеря), К. Н. А. (внучка),
К. Н. А. (внук), М. М. П. (внучка), П. М. П. (внук), И. П. Ж. (дъщеря), В. С. Ж.
(внук) и Д. К. Д. (еднокръвен брат).
Според удостоверение за наследници № П-177/08.08.2022 г. от
Община К. (л.137 от д.п.), наследниците по закон на Д. К.а П. са дъщерите й
М. П. И. и И. П. Ж..
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп
№ 128/2022 г. от 18.07.2022 г. (л.26 – л.33 от д.п.), при огледа и аутопсията
върху трупа на Д. К.а П., ЕГН ********** от гр. К. е установено следното:
Черепномозъчна травма – кръвонасядане и две разкъсноконтузни рани в лява
челнослепоочна област на главата, кръвонасядане на клепачите на двете очи,
масивно кръвонасядане на меките черепни покривки, линейно счупване на
черепния покрив и основа, кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка и в
меките мозъчни обвивки, контузии на мозъка. Гръдна травма – охлузвания и
кръвонасядания на гръдния кош, счупване на ребра в лява гръдна половина,
масивни контузии на двата бели дроба. Двустранна постконтузионна
пневмония. Набиране на течност в двете плеврални кухини. Оток на мозъка и
белите дробове. Кръвонасядане на мастната капсула на левия бъбрек.
Счупване на долния клон на дясна срамна кост на таза. Кръвонасядания и
охлузвания на левия горен и долните крайници. Дълбоки кръвонасядания с
отслояване на кожата и оформяне на травматични джобове на левия долен
4
крайник. Линейно неразместено счупване на главичката на дясната
малкопищялна кост. Описаните травматични увреждания са от действието на
твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при описаното в
материалите на досъдебното производство ПТП – блъскане на пешеходец от
лек автомобил, като в момента удара пострадалата е била с ляво страничната
си повърхност на тялото към автомобила. Причината за смъртта на Д. К.а П. е
съчетана тежка гръдна и черепномозъчна травма, усложнени с двустранно
гнойно възпаление на белите дробове. Всички травматични увреждания са
прижизнени. В случая е налице пряка причинно-следствена връзка между
получените травматични увреждания при ПТП на 05.07.2022 г. и настъпилия
смъртен изход на 18.07.2022 г.
Видно от заключението на автотехническа експертиза от 10.04.2023
г. (л.100 – л.119 от д.п.), е изработена мащабна скица, която е приложена към
автотехническата експертиза.
Търсеното място на удара в надлъжно разположение се наМ. в
зоната на източната обособена пешеходна пътека, а в напречно – на около 5,8-
6 м. южно от северния край на платното за движение. Към този момент
левите състави на лекия автомобил „Р.” са се наМ.ли на около 5,8-6 м. южно
от северния край на платното за движение, като предната част е била
ориентирана в посока запад. Пострадалата пешеходка е била разположена с
лявата си страна към предната част на процесния лек автомобил с лице,
сочещо в посока юг.
Механизъм на ПТП: при посочените пътни условия на 05.07.2022 г.
около 18.30 ч. в гр. К., по бул. „23-ти П.ш.п.“, в посока от изток на запад се е
движил лек автомобил „Р. К.“, с peг. № СТ........, управляван от Г. С. Х.. По
същото време по източната пешеходна пътека, наМ.ща се на кръстовището с
ул. „П. Стайнов“, пешеходката Д. К.а П. предприема пресичане на булеварда
в посока от север на юг, при което на около 5,8-6 м. южно от северния край
на платното за движение стъпва удар между тях, който протича през четири
ясно изразени фази:
През първата фаза, в зоната на пешеходната пътека и на около 5,8-6
м. южно от северния край на платното за движение настъпва първоначалният
контакт между тях, реализиран с лява част на пластичната облицовка на
предната броня на височина 0,40 - 0,50 м. от пътното покритие в долен ляв
крайник на пешеходката, който към момента на удара най-вероятно е бил
опорен. Ударът в лявата подбедрица е предизвикал динамично натоварване и
усукване между стъпалото и подбедрицата и това е причинило счупването на
костите на лявата подбедрица и счупване на дясна малкопищялна кост. Към
този момент надлъжната ос на процесния лек автомобил е била разположена
успоредно на надлъжната ос на платното за движение с предна част, сочеща
посока запад, като левите състави на автомобила са се наМ.ли на около 6 м.
южно от северния край на платното за движение. Пешеходката е била
ориентирана с лице на юг – с лявата страна на тялото си към предната част на
5
автомобила. Първоначалният контакт настъпва преди ефективното спиране на
автомобила.
Във втората фаза, поради обстоятелството, че първоначалният
контакт е реализиран под масовия център на тялото на пешеходката, същото е
пропаднало върху предната част на автомобила – преден капак и предна лява
греда, при което са настьпили най-тежките травматични увреждания. Този
механизъм може да обясни черепно-мозъчната травма. В тази фаза тялото на
пешеходката е придобило скоростта на движение на автомобила, при което е
последвало „носене“ на същото, като под това понятие следва да се разбира
период от време, равен на времето на удара при първия контакт.
В третата фаза, вследствие ефективното спиране на автомобила, се
е получила разлика в скоростите на движение между него и тялото и под
въздействието на пР.сната инерционна сила тялото се отхвърля от
автомобила и пропада през лявата му страница вляво от него.
В четвъртата фаза пострадалата пешеходна попада върху терена,
като се установява в южната част на платното за движение. Липсват данни за
прегазване на пешеходката от автомобила.
След така описания механизъм масовият център на процесния
автомобил се е установил на местоположението, в което е фиксиран в
огледния протокол. Пострадалата пешеходна е откарана за оказване на
неотложна медицинска помощ, като на 18.07.2022 г. настъпва смъртта й.
Взаимното разположение на участниците в транспортното
произшествие – лек автомобил марка „Р. К.”, с peг. № СТ........, и пешеходецът
Д. К.а П. на 72 г. преди и към настъпването на ПТП е отразено на скицата на
ПТП.
Произшествието настъпва на прав и равнинен пътен участък.
Липсват данни в делото за наличие на други участници в движението, както и
за наличие на предмети, нарушаващи линията на видимост на водача.
В тази връзка следва да се приеме, че водачът на процесния лек
автомобил е имал техническа възможност своевременно да възприеме
движението на пешеходката по пешеходната пътека.
Тъй като произшествието настъпва на прав и равнинен пътен
участък при движение на автомобила, при условията на нормална видимост –
дневна светлина, следва да се приеме, че водачът е имал техническа
възможност да възприеме пешеходеца на повече от 70 м.
В определени случаи общата видимост е по-голяма от конкретната,
а в други случаи е обратно. В дадения случай конкретната видимост би
следвало да е колкото общата видимост – повече от 70м.
Скоростта на лекия автомобил „Р.” преди и по време на удара
следва да се приеме, че е възлизала на 10,6 м/сек. = 38 км/ч.
Скоростта на движение на пешеходците съобразно пола, годините и
темпа на хода се определя от таблични данни. Средната скорост за движение
6
на пешеходката П., съобразена с годините (72 г.), определена от табл. № 1,
Приложение 2 от лит.2, възлиза на:
-при спокоен ход на пешеходката - Vp = 1,05 м/сек. ( 3,8 км/ч.);
-при бърз ход на пешеходката - Vp = 1,36 м/сек. ( 4,9 км/ч.).
В зависимост от скоростта на движение на пешеходката, предната
част на процесния лек автомобил се е наМ.ла на около 47 – 58 м. преди
мястото на удара в момента, в който пешеходката е почнала да навлиза на
платното за движение. Тъй като водачът, според показанията на свидетелите,
не е намалял скоростта си на движение, същият е възприел възникналата
опасност със закъснение.
Скоростта му на движение е била съобразена с конкретните пътни
условия.
Водачът на лек автомобил „Р. К.”, с peг. № СТ........, е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП от момента, в
който е имал възможност да възприеме опасността, като за целта е било
необходимо да следи конкретната пътна обстановка и да задейства
спирачната система на автомобила при стъпването на пешеходката върху
лентите за движение.
Произшествието настъпва в населено място и на пътен участък, в
зоната на който липсва пътна маркировка, ограничаваща скоростта на
движение. В тази връзка, предвид категорията на превозното средство, следва
да се приеме, че максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч.
Определената скорост на движение на процесния лек автомобил –
38 км/ ч., не е надвишавала тази стойност.
При всяка скорост на движение под 92 км/ч., при своевременно
възприемане на опасността от водача, произшествието би било
предотвратимо.
Основната техническа причина за настъпване на произшествието е
закъсняла реакция на водача на възникналата опасност – в случая,
навлизането на пешеходката на пешеходната пътека, което най-вероятно е в
причинно-следствена връзка с отклоняване на вниманието му от конкретната
пътна обстановка.
Предвид наличната пътна маркировка преди мястото на удара,
следва да се приеме, че в конкретния случай опасността за водача е била от
техническа гледна точка предвидима, при което същия е бил длъжен така да
подбере скоростта на движение на автомобила, че при поява на опасност – в
случая движение на пешеходци по пешеходната пътека, да намали скоростта
си, а при необходимост и да спре.
Видно от заключението на техническата експертиза – протокол №
179/04.08.2022 г. (л.87 – л.97 от д.п.), от представените видеофайлове,
записани върху CD-R, марка „ЕМТЕС”, са извлечени 23 кадъра, от които е
изготвен фотоалбум. Не са установени следи от манипулиране на цифровата
7
информация, записана под формата на видеофайлове върху представеното
CD-R. Дискът е предоставен от Отдел „Банкова сигурност” на Банка „Токуда
Банк”, съдържащ кадри от видеоархива на охранителна система, монтирана
от външната страна на офис на същата банка, находящ се в гр. К., ул. „П.С.”
№ 9а, от 05.07.2022 г.
Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.
Предвид изложената фактическа обстановка, се налага изводът, че
причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие от техническа
гледна точка е единствено поведението на подсъдимия Х..
Подсъдимият Х., при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Р. К.“, с рег. № СТ........, приближавайки се до пешеходната
пътека на кръстовището между бул. “23-ти П.ш.п.“ и ул. „П.П.С.“, не е
намалил скоростта и не е пропуснал преМ.ващата по пешеходната пътека
пешеходка П.. Той не е намалил скоростта и не е спрял при възникналата
опасност – пешеходец на пешеходната пътека.
Видно от заключението на автотехническа експертиза от 10.04.2023
г. (л.100 – л.119 от д.п.), място на удара между управлявания от подсъдимия
Х. лек автомобил и пострадалата П., в надлъжно разположение, се наМ. в
зоната на източната обособена пешеходна пътека на посоченото по-горе
кръстовище, а в напречно – на около 5,8-6 м. южно от северния край на
платното за движение.
Пострадалата П. е изМ.ла 5,8-6 м. от север на юг върху платното за
движение, като първоначалният контакт е бил между нейния долен ляв
крайник (най-вероятно, опорен в момента на удара) нея и лявата част на
пластичната облицовка на предната броня на височина 0,40 - 0,50 м. от
пътното покритие.
Скоростта на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Х.,
преди и по време на удара е била 38 км/ч.
Скоростта на пострадалата П., съобразена с годините й (72 г.), е
била между 3,8 км/ч. и. 4,9 км/ч.
Т.е., предната част на лекия автомобил, управляван от подсъдимия
Х., се е наМ.ла на около 47 – 58 м. преди мястото на удара в момента, в който
пешеходката е почнала да навлиза на платното за движение.
Тъй като произшествието е настъпило на прав и равнинен пътен
участък, в условията на дневна видимост и няма данни за зрителни прегради
между тях, подсъдимият Х. е имал техническа възможност своевременно да
възприеме движението на пострадалата П. по пешеходната пътека. Според
експерта, подсъдимият Х. е имал техническа възможност да възприеме П. на
повече от 70 м.
Но подсъдимият Х. не е възприел опасността – пресичащата
пешеходка П., не е намалил скоростта и не е спрял, за което е имал
техническа възможност. Тъй като при всяка скорост на движение под 92
8
км/ч., при своевременно възприемане на опасността от водача,
произшествието би било предотвратимо, основната техническа причина за
настъпване на произшествието е закъсняла реакция на водача на възникналата
опасност – навлизането на пешеходката на пешеходната пътека. Според
експерта, това, най-вероятно е в причинно-следствена връзка с отклоняване
на вниманието му от конкретната пътна обстановка.
По описания по-горе начин подсъдимият Х. нарушил правилата за
движение, предвидени в ЗДвП, а именно:
-чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”, но не сторил това, като не е намалил скоростта и не е спрял при
възникнала опасност – пешеходец;
-чл.119, ал.1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преМ.ващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“, като не е намалил скоростта и не е пропуснал
преМ.ващата по пешеходната пътека пешеходка Д. К.а П. на 72 г. и по
непредпазливост е причинил смъртта на П., като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
Допуснатите от подсъдимия Х. нарушения на ЗДвП са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 05.07.2022 г. пътнотранспортно
произшествие.
Видно от справка за съдимост № 896/05.06.2023 г., издадена от
„Бюро съдимост” при Старозагорския районен съд (л.47 от настоящото дело),
подсъдимият Х. е неосъждан.
Видно от справка за нарушите/водач, подсъдимият Х. няма
нарушения по ЗДвП и ППЗДвП (л.54 от д.п.).
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от изявлението на подсъдимия Г. Х. по чл.371, т.2 от НПК,
показанията на свидетелите И. Ж., М. И., К. А., М. П., Д. Д., К. А., С. И., П.Е.,
К.М., Веселина Станева и И.Г. (по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372,
ал.4 от НПК), заключенията на експертите д-р Теодор Стаматов, П.Г. и инж.
П.Н., както и от приложените към делото писмени доказателства.
Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка,
съдът наМ., че подсъдимият Г. С. Х. е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.343,
ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 05.07.2022 г. в гр.
К., на кръстовището на бул. “23-ти П.ш.п.“ и ул. „П.П.С.“, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Р.“, модел „К.“, с рег. №
СТ........, е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), а именно:
-чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят
9
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”, но не сторил това, като не е намалил скоростта и не е спрял при
възникнала опасност – пешеходец;
-чл.119, ал.1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преМ.ващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“, като не е намалил скоростта и не е пропуснал
преМ.ващата по пешеходната пътека пешеходка Д. К.а П. на 72 г. и по
непредпазливост е причинил смъртта на П., като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
От субективна страна престъплението по чл.343, ал.3, б.“б“, вр.
ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК е извършено по непредпазливост –
небрежност. Подсъдимият Х. не е предвидил настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Изводите относно субективната страна на престъплението се основават на
обективните данни по делото (Р-72-77-ІІ н.о.).
С оглед на посочената правна квалификация и след като се
съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с
обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК, съдът счита, че следва да наложи на подсъдимия Х. наказание
лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства –
искрено съжалява за случилото се, съдейства за разкриване на обективната
истина, чисто съдебно минало, добри характеристични данни, няма
нарушения като водач на МПС.
За подсъдимия Х. няма отегчаващи вината обстоятелства, но
въпреки това съдът счита, че не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се
окаже несъразмерно тежко за подсъдимия.
В случая, подсъдимият Х. е шофьор на такси с дългогодишна
практика в гр. К., който познава организацията и особеностите на движенето
там. Той е имал техническа възможност да възприеме пострадалата П. на
повече от 70 м., но не го е сторил.
Още повече, че пострадалата П. е изМ.ла 5,8-6 м. от север на юг
върху платното за движение преди първоначалния контакт между нея и лекия
автомобил – между нейния долен ляв крайник и лявата част на предната
броня на таксито. За това време (между 4,4 и 5,7 секунди от момента на
навлизането на П. на платното за движение до мястото на удара) подсъдимият
Х. не е реагирал по никакъв начин – с намаляване на скоростта, със спиране
или с промяна направлението на движение на управлявания от него лек
автомобил (платното за движени от изток на запад е с две ленти, като мястото
на удара е в южното му лента).
Както беше изложено по-горе, основната техническа причина за
настъпване на произшествието е закъсняла реакция на подсъдимия Х. на
10
възникналата опасност – навлизането на пострадалата П. на пешеходната
пътека, което е свързано с отклоняване на вниманието му от конкретната
пътна обстановка.
Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.343,
ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК е лишаване от свобода от три
до петнадесет години (към момента на извършване на деянието – 05.07.2022
г.). Поради изложеното и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, чл.2 и
чл.58а, ал.1 от НК, съдът следва да определи наказание на подсъдимия Х.,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намали така
определеното наказание лишаване от свобода с една трета.
Съдът счита, че наказание от четири години и шест месеца
лишаване от свобода е справедливо и отговаря на целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК, тъй като деецът се характеризира с ниска степен на
обществена опасност и в случая има превес на смекчаващите вината
обстоятелства, изложени по-горе. След като наказанието от четири години и
шест месеца лишаване от свобода се намали с една трета – една година и шест
месеца, се получава наказание от три години лишаване от свобода.
Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за
постигане на целите му (поправяне на подсъдимия) не е наложително
подсъдимият Х. да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от
свобода ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
следва да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът не приема становището на прокурора по отношение на
подсъдимия Х. да бъде определен изпитателен срок от пет години, с оглед
високата степен на обществена опасност на деянието. Освен изброените по-
горе смекчаващи вината обстоятелства, сред които важно място заема това, че
подсъдимият Х. няма нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за 31 години стаж като
водач на МПС, следва да се има предвид и това, че той се препитава от
работата си като таксиметров шофьор. А и когато наказанието лишаване от
свобода се определя при превес на смекчаващите вината обстоятелства, това
следва да се съобрази и при определяне размера на изпитателния срок, който
е от три до пет години, съгласно чл.66, ал.1 от НК.
На основание чл.343г от НК на подсъдимия Х. следва да бъде
наложено наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване от право да
управлява МПС, за срок от три години, считано от началото на изпълнението
на това наказание.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Х. следва да бъде
осъден да заплати, както следва:
-на частните обвинители М. П. И. и И. П. Ж. – направените по
делото разноски в размер общо на 800 лв.;
-по сметката ОД на МВР – Стара Загора – направените по делото
разноски в размер на 1247,85 лв.
11
Причините за извършване на престъплението от подсъдимия Х. са
неспазване на нормативните правила за движение по пътищата на Република
България.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


12
Съобщи за изтекли лични данни