№ 48870
гр. София, 25.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110143282 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 3, ал. 2 Закон за българите, живеещи извън
Република България/ЗБЖРБ/.
Ищецът А. А. Р., че е с български произход и по този повод подал молба за придобиване
на българско гражданство по чл. 15, ал. 1, т. 1 Закон за българското гражданство /ЗБГ/ на
основание български произход, като по депозираната на 26.01.2022 г. молба в Министерство
на правосъдието е образувана преписка № 1370/2022 г. Съветът по гражданство не е уважил
молбата му, като е публикувал съобщение на сайта на МП на 04.12.2024 г. с мотив „Налице
са противоречиви данни относно наличие на български произход“. Ищецът не е съгласен с
този извод, твърди, че е българин по произход и националност, и заявява, че документите,
които е депозирал пред МП, удостоверяват категорично неговата българска етническа
принадлежност. Посочва, че е поискал на 23.12.2024 г. от МП да му бъдат върнати
оригиналите на документите, удостоверяващи произхода, но до момента това не е сторено.
Ето защо той имал пряк правен интерес да подаде настоящия иск. По същество посочва, че
роден на ********** г. в гр. Кишинев, Република **********но произходът му е български
по майчина линия, тъй като майка му ЮА Р. (Iulia Robarciuc), преди брака К, е българка по
националност, произхождаща от българското малцинство в Молдова – т. нар. бесарабски
българи. Родена е в село К, Леовски район, Република Молдова – населено място, за което
ищцовата страна твърди, че е основано през 1911 г. от българи–преселници от с. Твърдица,
**********чиито предци са изселници от гр. Твърдица, Новозагорско. Ищецът твърди, че
цялата майчина линия (майка, баба, дядо, респ. ) е част от българската етническа общност в
Бесарабия, че семейството следва български традиции, че е налице традиционна българска
именна система, включително и именуване на деца на възходящи – в случая ищецът А. е
кръстен на дядо си А. К. Родителите на майка му - А. Г К-баща и ЕК К-майка, преди брака В
също са българи по националност. Поддържа тя да е българка, тъй като е родена в българско
семейство и е израснала изцяло в българска етническа среда (майка и баща й са българи по
националност от българско село), както и цялото й семейство е явен и ярък пример на
българската традиционна фамилна и именна система, като в подкрепа на това се подчертава,
че в България има село Завой, общ.Тунджа, обл.Ямбол, което преди 1944г е било с
наименование К. Следните официални документи удостоверявали родствената му връзка с
поне едно лице - негов възходящ до трета степен включително (майка му), което е от
български произход: Удостоверение за раждане на А. Р., издадено на 16.08.1983г. от
Красноармейски сел.съвет, Котовски район, МССР (акт за раждане № 92 от 16.08.1983г.),
където в графа „майка“ е посочена ИЮА Р. по националност – българка; Удостоверение за
раждане ИА К (майка на Ищеца), издадено на 01.08.1955г. от Оракси сел.съвет, Леовски
1
район, МССР (акт за раждане № 53 от 04.07.1955г.); където в графа „баща“ е посочен А. Г К
с националност-българин и майка Екатерина Константиновна К с националност- българка;
Удостоверение за сключен брак между Анатолий Иванович Р. (баща на Ищеца) и ИЮА К
(майка на Ищеца), след брака двамата с фамилното име „Р.“, издадено на 25.09.1982г.
Красноармейски сел.съвет, Котовски район, МССР (акт № 35 от 25.09.1982г.); Удостоверение
за българския произход № 06171010020210209, издадено от ДАБЧ. Ищецът се позовава и на
съдебна практика на ВКС и съдилищата по приложение на чл. 3 ЗБЖИРБ, включително
Решение № 50013/08.02.2023 г., Решение № 311/05.10.2023 г. ОС–Стара Загора, Решение №
1666/21.03.2024 г. СГС, Решение № 4742/07.08.2024 г. СГС, в подкрепа на тезата, че искът е
допустим и че българският произход може да се доказва по общия исков ред. Подчертава, че
съгласно чл. 2 и чл. 29, ал. 6 ЗБЖИРБ и ЗБГ релевантни са и фактори като самоопределяне,
принадлежност към българско малцинство, български език, българска традиционна именна
система. Твърди, че всички тези обстоятелства са налице и че майка му и нейните възходящи
имат ясна, заявена и документирана българска идентичност. Ищецът обръща внимание и на
историческите сведения за преселването на бесарабските българи и твърди, че родовата
фамилия „К“ е свързана с българска метрополия, включително село Завой, община Тунджа,
което исторически е носело името „К“.
Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено,че е лице от
български произход по смисъла на § 2, т.1 от ДР на ЗБГ, във връзка с чл. 15, ал.1, т.1 от ЗБГ и
съгласно чл.2 от ЗБЖИРБ, тъй като майка му с имената ЮА Р. (с изписването на имената на
румънски Iulia Robarciuc), е българка.
Ответникът Министерство на правосъдието оспорва изцяло иска като неоснователен и
недоказан. Ответникът излага, че производството по придобиване на българско гражданство
е уредено в чл. 25, ал. 6 от Конституцията, ЗБГ и Наредба № 1/1999 г. Съветът по
гражданството, действащ към МП, е органът, който анализира доказателствата и прави
мотивирано предложение до министъра, който от своя страна прави предложение до
Президента/Вицепрезидента. Подчертава, че след измененията в чл. 15, ал. 2 ЗБГ (ДВ бр.
21/2021), удостоверенията на ДАБЧ вече нямат правно значение като документ, доказващ
български произход; необходимо е представяне на официални документи, удостоверяващи
родствена връзка с възходящ – българин по смисъла на закона.Ответникът твърди, че
ищецът действително е представил удостоверение за раждане, удостоверение за раждане на
майка си и удостоверение за брак, в които е вписана националност „българин/българка“, но
според МП липсват категорични доказателства, че тези лица – майката, бабата и дядото – са
имали българско самосъзнание, връзка с българската държава, български език, български
бит, култура и традиции. Подчертава, че вписването на „националност“ в съветските и
молдовските актове за гражданско състояние не представлява доказателство за етническа
принадлежност към българската общност. Посочва, че представените извлечения от
интернет източници (Уикипедия) и литературни публикации за бесарабските българи не
установяват по никакъв начин реалната етническа принадлежност на конкретните
възходящи на ищеца. Ответната страна категорично оспорва и твърдението, че фамилното
име „К“ има български произход или връзка с българската територия. Твърди, че липсата на
окончания „–ов/–ова“ сочи по-скоро небългарски произход. Подчертава, че традицията деца
да бъдат кръщавани на баби и дядовци не е запазена само за българския етнос, а е
характерна за източното православие изобщо и не може да служи като доказателство за
български произход.Ответникът посочва, че в приложените удостоверения липсва дата,
месец и година на раждане на родителите, което създава съмнения относно достоверността
на документите и действителната родствена връзка. Позовава се и на изготвана експертна
справка № 24/ДОК-499/18.10.2024 г., според която не може да се установи дали документите
са издадени по официален ред и от компетентен орган. Твърди, че именно поради
съмненията относно автентичността и липсата на доказателства за принадлежност към
българския етнос Съветът по гражданството е формирал отрицателно становище на
28.11.2024 г., след изискани становища от МВР и ДАНС. Ответникът се позовава на съдебна
практика: Решение № 2700/07.10.2022 г., Решение № 2799/31.05.2023 г. СГС, Определение №
2061/10.07.2023 г. ВКС, Определение № 2771/06.06.2024 г. ВКС и др., като подчертава, че
2
„български произход“ е етническа, а не правна категория и не може да се приема само по
формално вписване в чуждестранни документи. Твърди, че ищецът не е доказал по пълен и
главен ред наличието на възходящ – българин по смисъла на § 2, т. 1 ДР ЗБГ, поради което
искът следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на дата 10.03.2026 г. от 11.15 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника документи като
писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от съобщението
ответника Министерство на правосъдието да представи Преписка № 1370/2022 г. в цялост.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК Изпълнителна агенция за българите в чужбина
да представи в едноседмичен срок от съобщението намиращата се в нея преписка по
отношение на лицето А. А. Р., по която е издадено Удостоверение за български произход №
06171010020210209.
ДА СЕ ИЗГОТВИ писмо до Министерство на правосъдието за изготвяне на съдебна
поръчка до компетентната институция в Република Молдова за изискване на заверен препис
от Удостоверение за раждане на А. А. Р., издадено на 16.08.1983 г. от Красноармейски
селски съвет, Молдовска ССР, заедно с всички документи за издаването му и от
Удостоверение за раждане на ЮА К, издадено на 01.08.1955 г. от Оракси селски съвет,
Молдовска ССР, заедно с всички документи за издаването му.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдяното
родство по права линия – че ЮА К е негов възходящ родственик от първа възходяща степен
/майка/, както и че тя и нейните родители са с българско самосъзнание.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже всички
факти, на които основава своите искания или възражения.
Обявява за безспорно, че на 26.01.2022 г. в дирекция „Българско гражданство“ в МП е
постъпила молбата от А. А. Р. - с руско и молдовско гражданство, за придобиване на българско
гражданство по натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ - български произход. Във връзка
с молбата е образувана преписка с per. № 1370/2022 г. и Съвета по гражданство към министъра на
правосъдието е предложил за отказ от издаване на указ за придобиване на българско гражданство.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
3
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4