Р Е Ш Е Н И Е
№260540/18.2.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети януари, две
хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6443 по описа на Варненски районен съд за 2020год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба с вх. № 37314/ 15.06.2020
год. от „Т.И.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Я.З.п.“ ЕАД, ЕИК: *, с адрес: ***,
*, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3243.81 лв., представляваща неустойка,
дължима съгласно чл. 11 от договор за строително монтажни работи от 27.02.2020
г., за периода 29.11.2019 г. – 12.09.2019 год., за което вземане по ч. гр. д. №
1674 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., е издадена Заповед № 1016/
21.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират се и разноски.
В исковата молба
се излага, че между страните е сключен договор за договор за строително
монтажни работи от 27.02.2018 г., по силата на който ищецът изпълнява ремонтни
дейности в обект на ответното дружество. С чл. 11 от договора от 27.02.2018 г.
между страните е постигнато съгласие за заплащане на неустойка, при
неизпълнение на поети задължения, в размер от 1 % на ден, но не повече от 20 %.
В изпълнение на
поетите задължения на 03.05.2018 г. възложителя заплаща на ищеца част от
уговорената цена, в размер от 11167.14 лв. Уговорено между страните е заплащане
на дължимия остатък, след окончателно приемане на изработката. На 08.05.2018
год. работата е приета без възражения от възложителя, но остатъкът, в размер от
5051.94 лв., не е заплатен в срок. Поради забавата на длъжника, от ищеца е
иницирано съдебно производство, като с влязло в сила решение по гр. д. № 18099/
2018 год. на ВРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца дължимия остатък.
Задължението е погасено от ответника едва на 12.09.2019 г.
Ответникът –„Я.З.п.“ ЕАД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Възраженията си обосновава с
извършеното частично изпълнение, а също и целта на неустоечната клауза – да обезпечи
пълното неизпълнение. Сочи се, че след влизане на решение по гр. д. № 18099/
2018 год. на ВРС, вземането към ищеца е погасено изцяло. Отправя искане за
отхвърляне на иска и за присъждане на рзноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за
изпълнение е основано на разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Искът с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1, е предявен в рамките на предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок от получаване на
указанията по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 1674/ 2020 г.
на ВРС.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като е
предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора.
В тежест на
ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на
валидна облигационна връзка между страните по силата на договор за строително
монтажни дейности, по който е изправна страна, и от който е възникнало
задължение за ответника за заплащане на търсената неустойка (т. е. забавата на
длъжника).
В тежест на
ответника е да установи възраженията си относно изпълнението на поетите
задължения за заплащане на цената; волята на страните относно неустоечната
клауза.
В настоящата хипотеза, липсва спор между страните относно облигационната им
обвързаност по силата на договор за изработка от 27.02.2018 год.
С клаузата на чл. 2 е уговорен редът, начина и срока за заплащане на
възнаграждението на изпълнителя. Така, в чл. 2, ал. 5 е предвидено
окончателното плащане да се извърши след приемане на работата от страна на
възложителя, без забележки.
Видно от съдържанието на договора налице е постигнато между страните
съгласие, за заплащане на неустойка, при неизпълнение на поетите задължения по
този договор, в размер на 1 % на ден, но не повече от 20 % от стойността на
договора (чл. 11).
Видно от приобщения на л. 8 протокол, възложените СМР са приети от
възложителя без забележки. До колкото коментирания протокол съставлява частен
свидетелстващ документ, с полагане на подписа от възложителя, респ. от негов
представител, признава неизгодните за страната факти относно приемане на възложената
работа съществуването на дълга и неговия размер – 5051.94 лв.
С приемане на работата от възложителя за изпълнителя възниква правото да
получи уговореното възнаграждение (чл. 2, ал. 5 от разглеждания договор).
Данните по делото в тази насока обуславят извод за забава на ответника за
заплащане остатъка от цената, в размер на 5051.94 лв.
В подкрепа на този извод са както
изявленията на процесуалния представител на дружеството, обективирани в
отговора на исковата молба, така и постановеното по гр. д. 18099/ 2019 г. по
описа на ВРС съдебно решение, по силата на което „Я.З.п.“ ЕАД е осъдено да
заплати на „Т.И.“ ООД остатъка от цената по договора от 27.02.2018 г., в размер
на 5051.94 лв.
Независимо от разпределената доказателствена тежест, ответникът не проведе
доказване относно изправността си по облигационната връзка.
Гореизложеното обосновава извод за възникнало в
полза на изпълнителя право да претендира заплащане на неустойка по договора.
Спорен
по делото е въпросът относно конкретните права и задължения,
спрямо които следва да се отнесат неустоечните клаузи. В тази
насока, от страна на ответника е релевирано възражение, че формираната воля е
същата да е приложима при пълно, но не и при частично неизпълнение на поето
задължение.
Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля
на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Именно,
тълкувайки договора и неговата цел – извършване на
строително – монтажни дейности срещу парично възнаграждение, то следва да се
приеме,
че клаузата за неустойка е уговорена за обезпечаване на пълното и точно изпълнение
на задълженията на страните, т. е. приложима е включително и при частично
неизпълнение.
Употребеният от страните израз „При неизпълнение на
поетите задължения по този договор.. “ сочи за формирана
воля за приложимост на клаузата при всяка форма на неизпълнение.
По изложените съображения, се налага извода, че между страните е възникнала
валидна
облигационна връзка по силата на договор за изработка, по
който ищецът е изправна страна, и от който е
възникнало задължение за ответника за заплащане на неустойка.
На следваща място – в чл. 11 е предвиден размер на неустойката от 1 % на
ден, но не – повече от 20 % от цената на договора. Видно от приетото в чл. 2,
ал. 1, уговорена е стойност в общ размер от 13515.90 лв. без вкл. ДДС (5165.10
+ 8350.80), или 16219.08 лв. с вкл. ДДС.
В предвид периода на забавата, неустойката следва да се начисли в
максималния уговорен размер от 20 %, или за сумата от 3243.82 лв.
По изложените съображения, се налага извод за основателност на предявения
иск, поради което и следва да бъде уважен за пълния предявен размер, на
основание чл. 415,ал. 1 ГПК, вр. с 92, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 64.75 лв. – разноски в настоящото производство и 522.00 лева – разноски за водене на
заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че „Я.З.п.“ ЕАД, ЕИК: *, с адрес: ***, * дължи на „Т.И.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 3243.81
лв. (три хиляди
двеста четиридесет и три лева и осемдесет и една стотинки),
представляваща неустойка, дължима съгласно чл. 11 от договор за строително
монтажни работи от 27.02.2020 г., за периода 29.11.2018
г. – 12.09.2019 год., за което вземане по ч. гр. д. № 1674 по описа на
Варненски районен съд за 2020 г., е издадена Заповед № 1016/ 21.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Я.З.п.“
ЕАД, ЕИК: *, с адрес: ***, * да заплати на
„„Т.И.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 522.00 (петстотин
двадесет и два) лева, представляваща извършени в производството по ч. гр.
д. № 1674/ 2020 г. на ВРС разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Я.З.п.“
ЕАД, ЕИК: *, с адрес: ***, * да заплати на
„Т.И.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 64.75 лв. (шестдесет и
четири лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща извършени в настоящото
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: