МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N1942/2016год., втори наказателен състав при РУСЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс.
Ф.Е.А. в това, че
На 12.03.2013год.
в гр. Русе, в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Е.А.Ф. ***,
с цел да набави за себе си и за Е.А.Ф. имотна облага, използвал заблуждението и
неопитността на М.А.М. ***, който страдал от психично заболяване “Шизофрения,
Параноична форма с хроничен ход, промяна на личността“, като го уговорил да
сключи с Г.Т.Д. *** договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт №139, том I, рег. №1561, дело
№130/2013год. по описа на нотариус А.Т.А., регистрирана под №304 на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – гр. Русе, по силата на
който М.А.М. прехвърлил на Г.Т.Д. правото на собственост върху своята 1/4
идеална част от земеделска земя с обща площ 53 375 кв.м, находяща се в
местността “Стари Халваджи” в землището на гр. Русе, останала му в наследство
от Г.К.К., и с това му причинил имотна вреда в размер на 7 810.43 лева (седем
хиляди осемстотин и десет лева и четиридесет и три стотинки) - престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл.
210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Подс. Е.А.Ф. в това, че
На
12.03.2013год. в гр. Русе, след предварителен сговор с Ф.Е.А. ***, с цел да набави
за себе си и за Ф.Е.А. имотна облага, използвал заблуждението и неопитността на
М.А.М. ***, който страдал от психично заболяване “Шизофрения, Параноична форма
с хроничен ход, промяна на личността“, като го уговорил да сключи с Г.Т.Д. ***
договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №139, том I, рег. №1561,
дело №130/2013год. по описа на нотариус А.Т.А., регистрирана под №304 на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – гр. Русе, по силата на
който М.А.М. прехвърлил на Г.Т.Д. правото на собственост върху своята 1/4
идеална част от земеделска земя с обща площ 53 375 кв.м, находяща се в
местността “Стари Халваджи” в землището на гр. Русе, останала му в наследство
от Г.К.К., и с това му причинил имотна вреда в размер на 7 810.43 лева (седем
хиляди осемстотин и десет лева и четиридесет и три стотинки) - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 209, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимите
дават обяснения в съдебно заседание. Твърдят факти за липса на умисъл за
извършеното престъпление. Защитникът им пледира за оправдателна присъда поради
недоказаност на обвинението.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Ф.Е.А. е
роден на ***г***; български гражданин, националност – татарин; с
основно образование, разведен, работи като строителен работник в “БУЛСТРОЙ” АД –
гр. Русе. Към момента на осъществяване на процесното престъпление бил
осъждан дванадесет пъти, като последна е Присъда №154/07.04.2003год., по
НОХД №2688/2002год., по описа на Районен съд – гр. Русе, влязла в
сила на 08.05.2003год., с което му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ТРИ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален строг режим. С
Определение №46/23.02.2007год. по ЧНД №190/2007год. по описа на Районен съд –
гр. Русе съдът групирал наказанията на лицето, наложени със съдебните актове по
НОХД №94/1996год., НОХД №861/1999год. и НОХД №2688/2002год., всички по описа на
Районен съд – гр. Русе, като му наложил едно общо наказание, най – тежкото от
тях, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което
да изтърпи при първоначален строг режим. На основание §90 от ПЗРЗИДНК, съдът
постановил лицето да изтърпи отделно наложените му наказания по НОХД
№662/1999год., НОХД №328/1999год., НОХД №1700/1999год., НОХД №1697/2001год. и
НОХД №719/2001год., всички по описа на Районен съд – гр. Русе, като определил
едно общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да
изтърпи при първоначален строг режим. Съдът постановил лицето да изтърпи
отделно наказанието по НОХД №811/1996год. по описа на Районен съд – гр. Русе -
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при
първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК,
съдът приспаднал предварителното задържане и изтърпяната част от наказанията до
момента. Приложеното писмо от Затвора – гр. Враца сочи, че
подсъдимият бил освободен от затвора на 22.04.2009год.
Подс.Е.А.Ф. /Д.
А. Ф./, известен като „Наско”, е роден на ***г***; български гражданин,
българин, с основно образование, неженен, безработен. Към момента на
осъществяване на процесното деяние бил неосъждан (реабилитиран).
М.А.М. бил с
диагноза - “Параноидна шизофрения“. Водел на учет в “ЦПЗ Русе“ ЕООД от 2010год.
По повод на заболяването си бил освидетелстван с Експертно решение
№1634/25.10.2012год. на Областна Психиатрична ТЕЛК – Русе с водеща диагноза
“Шизофренни разстройства“ /F20.0/ и общо заболяване “Параноидна
шизофрения“.
На
27.10.2011год. А. М. К. починал, като оставил двама наследници, синовете си – св.М.А.М.
и М.А.М.. Приживе, А. К. придобил по наследство от майка си Г.К.К./ починала на
29.08.2009год/ 1/2 идеални части от земеделска земя с обща площ 53 375 кв.м, находяща се
в местността “Стари Халваджи“ в землището на гр. Русе, както следва:
1. Нива от 5024 кв.м
в местността “Стари Халваджи“, представляваща имот с идентификатор №63427.35.16
по плана за земеразделяне, намиращ се в землището на гр. Русе;
2. Нива от 14 998
кв.м в местността “Стари Халваджи“, представляваща имот с идентификатор
№63427.35.6 по плана за земеразделяне, намиращ се в землището на гр. Русе;
3. Нива от 27 205 кв.м
в местността “Стари Халваджи“, представляваща имот с идентификатор №63427.35.7
по плана за земеразделяне, намиращ се в землището на гр. Русе;
4. Нива от 6 148 кв.м
в местността “Стари Халваджи“, представляваща имот с идентификатор №63427.35.17
по плана за земеразделяне, намиращ се в землището на гр. Русе.
След смъртта
на А.К., посочените имоти били придобити по наследство от двамата му сина - М.А.М.
и М.А.М., като всеки от тях придобил право на собственост върху 1/4 идеална
част от описаните земеделски земи. Наследниците не извършили делба, поради
което продължили да ги владеят земята в съсобственост.
Около година
преди инкриминираното деяние М.М. и подс.А., с прякор “Татара“, се запознали в
заведение, намиращо се в близост до дома на пострадалия. Последният поискал
цигара от подсъдимия и така било сложено началото на познанството им. В периода
до инкриминираното деяние двамата често се срещали. При една от срещите пострадалият
се похвалил, че той и брат му – св.М.М. имат наследствени земеделски земи. Това
заинтригувало подсъдимия, който му казал, че можел да му съдейства, ако реши да
продаде земите си. Подс.А. споделил тази информация с подс.Ф., който се
занимавал с посредничество срещу комисионна при сделки със земеделски земи.
Двамата решили да уговорят пострадалия и брат му да продадат наследеното от
баща си. В изпълнение на намисленото, на неустановена дата през м. февруари
2013год. подс.А. и подс.Ф. посетили дома на пострадалия. Били с автомобил, в
който имало и трето лице, неустановено в хода на следствието. Срещнали се и
разговаряли в автомобила със св.М.М., който ги виждал за първи път. Опитали се
да го склонят да продаде земята си , на което той категорично отказал, като
заявил че нито той, нито брат му – М.М. продават земята си. Помолил повече да
не ги безпокоят.
След като не
могли да мотивират св. М.М., въпреки категоричния отказ на последния, двамата
подсъдими решили да уговарят неговия брат - М.М. да продаде своя дял от земята.
Това било лесно, тъй предвид заболяването си, последният бил внушаем, доверчив,
не познавал стойността на парите, за дребни подараци и суми бил склонен да
направи каквото му кажат. Подс.А. запознал пострадалия с подс.Ф., който му се
представил с българското си име - “Наско“. При общуването си с пострадалия и
двамата подсъдими забелязали, че той бил доверчив, наивен, реагирал по детски,
радвал се на дребни подаръци и бил лесно манипулируем. Установили, че няма опит
и знания относно покупко-продажбата на земеделски имоти и не познавал
стойността на парите. За да спечелят доверието му подс.А. му купувал кафе,
давал му цигари, дребни суми, черпел го с различни неща. При една от срещите между
М.М. и подс.Ф., последният му предложил да закупи притежаваните от него
земеделски земи за сумата от 2 500 лева, на което предложение пострадалия
склонил.
Личната карта
на М.М. била съхранявана от майка му - св. З.Д.И., тъй като последната се
притеснявала да не я загуби. Документът бил необходим при изповядване на
сделката и тъй като подсъдимите се притеснявали, че искането му от св.И. би
заострило вниманието й за причината, решили, че е по-сигурно и лесно пострадалият
да си извади нова лична карта. Подс. А. разяснил на М.М., че трябва да си
извади нова лична карта, необходима при снабдяването с другите документи за осъществяване
на сделката. На 01.03.2013год. двамата посетили административната сграда на ОД
МВР – гр. Русе, където пострадалият подал Заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин, с вх. №95246/01.03.2013год. В него посочил,
че старата му лична карта била изгубена. На 06.03.2013год. М.М. получил нова
лична, с №*********, издадена на 04.03.2013год. Последният попълнил саморъчно
всички документи по издаването й, под диктовката на подс.А., който заплатил
дължимата такса за издаването й, както и наложената административна санкция
“Глоба“ от 40.00 лева за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД - изгубване на
личната карта, каквато причина пострадалият вписал в заявлението. Впоследствие,
със съдействието на подс.Ф. пострадалият
посетил различни служби – Служба по вписквания, Данъчна служба, Кадастър и др.,
от които се снабдили с всички необходими за сделката документи /удостоверение
за наследници, преписи от нотариални актове, скици на поземлените имоти,
удостоверения за данъчни оценки и др./.
Преди това,
подс.Ф. се срещнал със св. Г.Т.Д., управител на “Инвестиционна компания“ ЕООД,
с основен предмет на дейност изкупуване на земеделски земи, когото познавал от
преди. Предложил му да закупи притежаваните от М.М. земеделски земи, като се уговорили
за продажна цена около 750 лева на
декар, като продавачът следвало да поеме и разноските по прехвърлянето на
имотита, с което св.Д. се съгласил. Разбрали се подс.Ф. да му предостави всички
документи, за да подготви проект на нотариален акт, който да изпрати по
електронен път на нотариуса, което той сторил. Тъй като земеделските земи били
в съсобственост, св. Д. заявил, че щял да закупи земите, но сделката следвало
да се оформи като договор за дарение, с оглед задължението по чл. 33 от Закона
за собствеността, съгласно който съсобственикът е длъжен да предложи дела си
първо на другите съсобственици. Т.е. братът на пострадалия – св.М.М. щял да
узнае, че брат му продава земята си, което не било в техен интерес, предвид
предходния им разговор с него. Св.Д. изготвил
проект на нотариален акт, който изпратил по електронна поща на св. А.А.,***
действие Районен съд – гр. Русе, регистрирана под №304 на Нотариалната камара.
В уговорения
час на 12.03.2013год., св. Д., подс.Ф., М.М. посетили кантората на св. А.,***,
пл. “С.Т.“ №2, вх. 2, ет. 2. Последната изпълнила процедурата по ЗН – в присъствието
на лицата прочела на глас съдържанието на съставения по проект на св. Д. нотариален
акт, по силата на който М.М. прехвърлил на св. Д. правото на собственост върху
своята 1/4 идеална част от земеделска земя, с обща площ 53 375 кв.м, находяща
се в местността “Стари Халваджи” в землището на гр. Русе, останала му в
наследство от Г.К.К.. Свидетелката попитала пострадалия дали разбира и съзнава
смисъла и последиците от акта, на което той отговорил положително. Нотариалният
акт бил подписан от лицата и нотариуса. Докато последната преглеждала и подписвала
отделните екземпляри на акта, св. Д. подал на подс.Ф. уговорената сума от 9 800.00 лева, намалена
със 200.00 лева, с която заплатил нотариалните такси.
Докато
изповядвали сделката подс.А. изчаквал в градината в центъра на гр.Русе, в близост
до кантората. Когато се срещнали, подс.Ф. му предал получената сума. Подс.А.
отделил от нея 2 500 лева, които дал на М.М., като го накарал да напише
саморъчно разписка, в която да посочи, че “получил
в брой 6 500 лева от продажбата на земеделски земи 1/4
идеална част останали от наследство“, което той сторил. След това поискал
да му върне от даденото и 500 лева за покриване на направените от него разноски
по сделката. Пострадалият дал поисканата сума. По съвет на подс.А., двамата
посетили офис на банка “ДСК“ ЕАД, където М.М. открил на свое име банкова
сметка, *** 2 000 лева. През цялото време св. М.М. мислел, че продава 1/_4 от
наследените от баща му поземлени имоти, с обща площ около 14 дка и бил удовлетворен
от сделката. Едва впоследствие разбрал, че прехвърлил собствеността върху целия
си наследствен дял, а именно 1/4 идеални части от всички наследени от него
земеделски земи.
Малко след
сделката пострадалия споделил с майка си, че има нова лична карта. Последната
започнала да го разпитва и така разбрала за двамата подсъдими, за причината за
изважданетно й и за продажбата на земеделската земя. Тя и св.М.М. посетили
св.А. А., от която извадила препис от нотариалния акт и така разбрала, че синът
й продал цялата своя част от наследството на баща си. Тогава тя и св. М.М.
убедили пострадалия да иска разваляне на сделката, като за целта си свързали с адвокат
С. К. от РАК. Същият подал искова молба до Районен съд – гр. Русе, регистрирана
с вх. №20503/12.04.2013год., с която поискал унищожаването на договора за
дарение на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност
прогласяване на неговата нищожност на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД /поради привидност на договора/. Било образувано гр. дело №2509/2013год. по
описа на Районен съд – гр. Русе с ответник св. Д.. Последният веднага
информирал подсъдимите, които го свързали с адв.П. М., с когото се познавали
отпреди. Св.М. предложил на св.Д. да му помогне, като говори с пострадалия.
Скоро след това такъв разговор бил проведен, при който св.М. разяснил на М.М.
разпоредбите на чл.232 и чл.233 от ГПК, след като разбрал от него че няма
претенции към св.Д., а двамата подсъдими го убедили да оттегли исковата молба. Така
мотивиран, пострадалият депозирал искане, вх. №28528/27.05.2013год., по описа
на Районен съд – гр. Русе, в което заявил, че се отказва изцяло от
предявените искове срещу св. Д. и иска делото
да бъде прекратено. В резултат, с Определение №4005/27.05.2013год. по гр. дело
№2509/2013год. по описа Районен съд – гр. Русе, потвърдено с Определение
№570/20.06.2013год. по в.ч.гр. дело по описа на Окръжен съд – гр. Русе, делото
било прекратено. Тогава св. И. сезирала Районна прокуратура – гр. Русе, с оглед
извършено престъпление от общ характер. Била извършена полицейска проверка, а впоследствие
образувано и процесното наказателно производство.
В процеса на
разследването, с Решение №181/17.04.2014год. по гр. дело №1111/2013год. по
описа на Окръжен съд – гр. Русе, влязло в сила на 22.05.2014год., М.М. бил
поставен под ограничено запрещение, като за негов попечител била назначена
майка му – св. И..
Била назначена
и изготвената комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза,
заключението на която сочи, че М.М. се
водел на диспансерен учет в “ЦПЗ – Русе“ ЕООД от 23.09.2010год. с диагноза
“Шизофрения. Параноидна форма“. Експертите посочили, че бил провел пет
стационарни лечения в различни отделения на центъра, като за първи път постъпил
на лечение през 2008год, а последният бил в периода 19.11.2013год. –
26.11.2013год. Резултатите от експертното изследване показвали данни за личностова
промяна, характерна за ендогенните процеси. Клиничната оценка била, че М.
страдал от “Шизофрения. Параноидна форма“, с хроничен ход и личностова промяна.
Според експертите това заболяване представлявало “продължително разстройство на
съзнанието“ по смисъла на чл. 33 от НК. Към момента на сключване на сделката за
наследствените му имоти, както и към момента на експертното изследване, същият
бил в активна фаза на заболяването си, което нямало тенденция към ремисия. Вещите
лица заключили, че М.М. не е бил в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното от него към момента на сключване на сделката /12.03.2013год./,
както и да ръководи постъпките си. Същият
не е бил в състояние да разбира и осъзнава извършените от него правни и
разпоредителни действия. Предвид психичното му състояние, същият не е бил в
състояние /както към момента на сключване на сделката, така и към момента на
изготвяне на експертизата/ точно да възприема фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни показания за тях. В частта на извършеното
психологично изследване експертът не установил тенденции, същият да е склонен
да преувеличава, фантазира или лъже относно факти и събития, свързани с
досъдебното производство. Заключил, че предвид личната личностова промяна е
възможно той да е по-лесно “внушаем“ и склонен “лесно да се поддава на
манипулации“. Експертите сочат, че М. не в бил в състояние да участва в
досъдебно производство в качеството на свидетел.
Допълнителната
комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза сочи, че предвид
психичното си състояние към датата на извършване на инкриминираното деяние,
пострадалият не е имал необходимите психически и интелектуални годности да
изиска и да се снабди с документите, необходими за извършване на разпоредителни
действия с недвижим имот.
Заключението
на експерта, изготвил почеркова експертиза сочи, че ръкописния текст и подписа,
положени в приложената по делото разписка от 12.03.2013год., съдържаща текста:
“М.А.М. ЕГН ********** Получих в брой 6 500 лева от
продажбата на земеделски земи 1/4 идеална част останали от наследство“, са
изпълнени от М.М.. Допълнителната почеркова експертиза заключава, че ръкописният
текст и подписът, положени в приложения по делото разходен касов ордер от
12.03.2013год., били изпълнени от св. М.М..
В допълнителната
съдебна строително-техническа, укспертът посочил, че пазарна стойност на имотите,
описаните в нотариален акт №139/12.03.2013год.била в размер на 9 810.43 лева.
При извършената разпоредителна сделка св. М.М. получил сумата от 2000 лева, с
оглед на което причинената му имотна вреда се явява разликата - 7810.43
лева.
Съдът, след като съобрази събраните
гласни, писмени доказателства и доказателствени средства, намира авторството на
подс.Ф.А. и подс.Е.Ф.
за безспорно доказано,
а възраженията на защита за неоснователни, по следните съображения:
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите З.И. и М.М., като последователни и
логични, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се. С тях се доказват
авторите на извършеното престъпление и начина на осъществяването му, поради
което имат уличаващ характер. Показанията на св.И. са производни – почиват на
разказа, макар и оскъден, на пострадалия, в резултата на който тя и св.М.М.,
след направена проверка, установили достоверността му. Свидетелката извадила
копие от нотариалния акт и установила, че действително пострадалият дарил
наследството от баща си, при това цялото на св.Г.. От него разбрала за новата
лична карта, разбрала за това, че „го накарали да отиде в полицията и да
излъже, че старата изгубил”. С показанията се установява, че за да постигнат
набелязаната цел, двамата подсъдими, известни й като „Татара” и „Наско” /и
по-скоро първия, според неговите самопризнания/ „са го хранили, цигари му
купували, пари са му давали, дребни суми…….”. Свидетелката сочи, че синът й
признал, че „за да се откаже от гражданското дело….., са му дали 15лева”. Разбрала,
че има внесени 2000лв. в ДСК от „Татара”, на когото се обадила за да иска
новата лична карта на М.. От последния разбрала, че това са парите, които
получил за продажбата на земеделските земи. Показанията на св.М.М. преповтарят
тези на майка му в основната си част, но са източник и на нови доказателства.
Свидетелят излага факти за среща между него и двама непознати до този момент
лица /подсъдимите/, състояла се по инциатива на последните, при която той
категорично заявил, че не продава земеделска земя, както той, така и брат му.
Изрично ги предупредил за последния, знаейки „че е болен и лесно податлив”,
обстоятелство което явно било известно на двамата подсъдими и използвано
впоследствие от тях.
Оправдателни доказателства се съдържат
в обясненията на двамата подсъдими. По същество те не отричат извършената
сделка между св.Г. и М.М., при която имали качеството на посредници и като
такива им се дължало заплащане. И няма как да я отрекат, при наличието на
официални писмени доказателства за нея – нотариален акт. За да изключат
наказателната отговорност обаче, същите твърдят, че сделка била валидна, тъй
като дарителят /М.М./ бил с ясното съзнание за извършените от него правни
действия и породените от тях последдици. Подс.Ф. изгражда версията, че
„последният, майка му и брат му обикаляли един-два месеца агенции и искали да
си продават идеалната част на земеделските земи, като М. решил да продаде
неговата 1/4 идеална част”. Твърденията му се оборват от показанията на св.З. И. и св.М.М., които заявяват точно обратното
и най вече от извършените от тях действия – снабдяването с нотариален акт от
св.А., атакуването му чрез адв.С. К. пред РРС, но безуспешно предвид въздействието
на подсъдимите върху пострадалия, в резултат на което той оттеглил иска и
прекратил гражданското дело. Подс.Ф. А. изгражда друга защитна теза – твърди,
че „в продължение на години” обгрижвал М.М.: давал му пари, купувал му цигари,
храна, дрехи „връщал му борчове” и т.н. И един ден си поискал даденото, тъй
като парите станали много. И „пострадалият предложил да се разплатят, като
продаде бащиното си наследство”, поради което той се заел с това. Версията му е
твърде наивна и житейски нелогична. Нелогично е да подпомагаш непознат,
неработещ млад човек, със здравни проблеми, със средства в продължение на
години, без да знаеш, че можеш да си ги върнеш някой ден. Това било правено не
от алтруизъм, а защото пострадалият бил податлив на дребни подаръци, лесно
внушаем и готов да стори това, което поискат от него, а те искали да продаде
наследеното, като така двамата щели да се облагодетелстват от заплатената цена.
Подсъдимите не отричат, че съпровождали пострадалия до различни институции, за
да се снабди с нужните документи за изповядване на сделката. Съдът отбелязва,
че те правили това с ясното съзнание, че М.М. не може да се справи сам, поради
своята психологична непълноценност, състояние което ясно осъзнавали и
използвали. Ако не са го придружавали и напътствали, то пострадалият не бил в
състояние да извади нужните документи и от там дейците да постигнат своята цел
– продажбата на земята и
облагодетелстването им с по-голямата част от заплатеното. За това, че не е бил в състояние сочи и допълнителната
комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза при която експертът
заключил, „че предвид психичното си състояние към датата на извършване на
инкриминираното деяние, пострадалият не е имал необходимите психически и
интелектуални годности да изиска и да се снабди с документите, необходими за
извършване на разпоредителни действия с недвижим имот”.
Важно и
уличаващо обстоятелство, че продажбата била извършена целенасочено тайно от
майката и брата на пострадалия, тайно, тъй като те били против, е характера на сделката – дарение. Обяснението на св.Г. Д.
/”надарения”/, че това било направено тъй като брата на дарителя/св.М.М./ бил в
Англия и това възпрепятствало задължението по ЗС – първо на него да бъде
предложена земята, противоречи на показанията на св.М.М., поради което съдът не
възприема предложената теза. В съдебно заседание той заявява, че действително е
ходил в Англия, но „през периода 2012, 2013/ инкриминираното деяние е март
2013год/ и 2014 г. не е ходил, бил в България”. Това заобикаляне задължението
на ЗС е направено с ясното съзнание, че ако го бяха изпълнили, то нямаше да има
сделка, тъй като св.М.М. ясно посочил на подсъдимите, че земите не се продават
и така те не биха се облагодетелствали от нея. В подкрепа на последното съдът
отбелязва и онази част от обясненията на подс.Ф., с която той признава „че
живее с жена, която от 20 години има офис и се занимава с покупко-продажба на
земеделска земя и аз и помагам”. Какво по-логично и нормално би било, ако
сделката беше нормална, а не криеше облаги за двамата продсъдими, да бъде
предложена именно на нея, но това не е сторено по тези причини. Св.Г. Д.
опровергава и твърденията на подс.Е.Ф., че от дедената цена в размер на 9800лв.,
последният дал на „М. 6500лв”, а останалото задържал тъй като имал предишни неизплатени
комисионни от първия, за които обаче последният не спомня, което е житейски
нелогично.
По делото е
приложено писмено доказателство – разписка, подписана от М.М., с която той
декларира, че на 12.03.2013год., „получил в брой 6500лв. от продажбата зем.
земи…..”. Приложени са и банкови
документи, в резултат на разкрита банкова тайна доказващи, че в деня на
изповядване на сделката в Банка ДСК АД М.М. внесъл сумата от 2000лв., а не
твърдяната в разписката. Почерковите експертизи заключават, че ръкописния текст
и подписа, положени в разписката и разходен касов ордер от 12.03.2013год., били
изпълнени от М.М.. Безспорно са налице два автентични документа, с автор
пострадалия. Но съдът намира, че последният не получил сумата от 6500лв,
посочена в разписката, както твърдви и подс.Ф. А., а тази от 2000лв., която
внесълведнага в банката, с негова помощ. Подс.А. накарал съвсем целенасочено
пострадалия да попълни тази разписка, за да може да се докаже, че получил
що-годе нормална цена за продаденото наследство и подсъдимите не са се
облагодетелствали от нея. До този извод съдът стига съобразявайки
обстоятелството, че веднага след получаване на сумата М.М. под внушението на
подс.А. внесъл банката не 6500лв., а 2000лв., сума която действително получил.
В допълнение съдът стъпва и на допълнителната комплексна СПХПЕкс, при която
експертът заключил, „че предвид психичното си състояние към датата на
извършване на инкриминираното деяние, пострадалият не е имал необходимите
психически и интелектуални годности да изиска и да се снабди с документите,
необходими за извършване на разпоредителни действия с недвижим имот”, което
навежда и на извода, че действия, свързани с разкриване на разплащателна сметка
„ДСК Макс”, извършени от него, няма как да бъдат осъществени, ако за тях не е е
съдействал подс.А..
Показанията
на св.А.А. сочат на спазен механизъм при изповядване на сделката. Същата
определя М.М. като „неразговорлив, мълчалив, затворен в себе си”, но не открила
нищо необичайно в неговото поведение. Показанията на св.М. стигат по-далеч –
твърди, че пред него пострадалият заявил, че няма претенции към подсъдимите и
св.Д., че не искал да ги съди, но за това бил накаран от майка си и брат си.
Това поведение на пострадалия съдът обяснява с неговото страдение “Шизофрения.
Параноидна форма“, с хроничен ход и личностова промяна, като съгласно
експертите към момента на сключване на сделката и на експертното изследване,
същият бил в активна фаза на заболяването си, което нямало тенденция към
ремисия. Вещите лица заключили, че М.М. не е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното от него, не е бил в състояние да разбира
и осъзнава извършените от него правни и разпоредителни действия, както и точно
да възприема фактите и да дава достоверни показания за тях. Точно по тези
причини той дал и такива отговори пред св.М.. Съдът отбелязва, че по същата
причина М.М. не може да бъде свидетел и не е разпитван в съдебно заседание като
такъв, предвид разпоредбата на чл.118 ал.3 от НПК, въвеждаща забрана за това.
По делото са
приложени две строително – оценителни експертизи. При втората от тях, която
прокурорът възприел като стойност и посочил в обвинителния акт, експертът
съобразил допълнителни критерии за оценка, като това дали земята е обработваема
или не, категория на земята, начин на трайно ползване, местоположение и др.,
като заключил че пазарна стойност на имотите, описаните в нотариален акт
№139/12.03.2013год., е в размер на 9 810.43 лева. И след като при сделката
св. М.М. получил сумата от 2000 лева, то причинената му имотна вреда се явява
разликата от 7810.43 лева.
Без
значение за наказателната отговорност на двамата подсъдими е, че пострадалият и
неговите роднини са имали предходни и последващи разпореждания с имоти. Това
обстоятелство, не може да изключи, че използвайки заблуждението и неопитността
на М.М., двамата са го уговорили да сключи сделка, при която настъпила имотна
вреда за него.
Така,
с оглед събраните и ценени доказателства и въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи: от обективна страна подсъдимият
Ф.Е.А. и подс. Е.А.Ф. /Д.А.Ф. осъществили състава на престъплението по чл. 210,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а за подс.А.
и по чл. 211, пр. 3 от НК, тъй като на на 12.03.2013год.
в гр. Русе, в условията на опасен рецидив за подс-А., след предварителен сговор
помежду си, с цел да набавят за себе си имотна облага, използвал заблуждението
и неопитността на М.А.М. ***, който страдал от психично заболяване “Шизофрения,
Параноична форма с хроничен ход, промяна на личността“, като го уговорил да
сключи с Г.Т.Д. *** договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт №139, том I, рег. №1561, дело
№130/2013год. по описа на нотариус А.Т.А., регистрирана под №304 на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – гр. Русе, по силата на
който М.А.М. прехвърлил на Г.Т.Д. правото на собственост върху своята 1/4 идеална
част от земеделска земя с обща площ 53 375 кв.м, находяща се в местността
“Стари Халваджи” в землището на гр. Русе, останала му в наследство от Г.К.К., и
с това му причинили имотна вреда в размер на 7 810.43 лева.
От обективна страна са налице
признаците от състава на престъплението и за двамата, както следва: С действията си подс.А. и подс.Ф. използвали заблуждението
и неопитността на пострадалия, целейки за себе си имотна облага. Заблуждението
на М.М. се изразява в това, че същият формирал неправилни представиа относно обстоятелствата, при които осъществил акт на имуществено
разпореждане. Считал, че продава 1/4 от наследствените си земеделски земи с
обща площ около 14 дка, а не цялата площ. Именно, поради тази невярна представа
той решил да извърши имуществено разпореждане. Неопитността на пострадалия се състои
в липсата на каквито и да било познания и практически опит относно начините за
сключване на сделки с недвижими имоти, тяхната форма, изискуемите документи,
актуалните пазарни цени на земеделските земи, дължимите такси, данъци и други
съществени обстоятелства, които са от значение за вземането на решение за
извършване на имуществено разпореждане. В резултат на психическото си
заболяване - “Шизофрения, Параноична форма с хроничен ход, промяна на
личността“ пострадалият бил лесно внушаем, доверчив и склонен да се поддава на
манипулации, за дребни суми, обстоятелства които значително улеснили двамата
подсъдими при осъществяване на тяхната цел. Възползвайки се от заблуждението и
неопитността на М.М., въздействайки му чрез покупка на дребни стоки за
ежедневна употреба (цигари, кафе, пица) на ниска стойност, както и предоставянето
на дребни пари,подс.А. успел да спечели доверието му и така двамата лесно да го
мотивират да продаде наследствения си имот. Тъй като предоставената на М.М. продажна цена
от 2 000 лева била
значително под действителната пазарна стойност на посочените имоти (9 810.43 лева,
според експертизата), а разноските от 200лв. по сделката били приспаднати от
св. Д. при заплащането на сума на подс.Ф. и в този смисъл същите не били
дължими от пострадалия, то вследствие на извършеното имуществено разпореждане
за св. М.М. настъпила имотна вреда в размер на 7 810.43 лева. Измамата е
резултатно престъпление и се явява довършено с настъпването на имотна вреда за
пострадалия, което станало на 12.03.2013год. Тук е мястото съдът да отбележи,
че на практика липсвала договорка между пострадалия и св.Д. /подсъдимите/досежно
цената на продадените земеделскси земи. Същата е определена едностранно.
Липсват доказателства той да е участвал в такива преговори, а предвид и
състоянието си бил и в невъзможност да проявява воля за това. Поради изложеното
съдът намира, че за отправна точка на причинената щета следва да се вземе
предвид пазарната стойност на имота в размер на 9810,43лв., посочена от
експерта в допълнителното заключение на строително-оценъчната експертиза.
Налице е квалифициращият
признак „предварителен сговор”, предвиден
в чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК. Той се обуславя от това, че при осъществяване на
изпълнителното деяние на престъплението са участвали две лица – подсъдимите, по
смисъла на чл. 93, т. 12 от НК. Същите взели решение за нейното извършване
предварително и са съгласували престъпната си воля време преди осъществяване на
деянието – известно време, предварително
обгрижвали пострадалия, разбирайки, че е податлив на дребни подаръци и
решението му зависи от тях, предварително го съпровождали за изваждане на
нужните документи при изповядване на сделката.
Деянието на подс.А.
представлява „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК, тъй
като процесното престъплението е извършено след като вече бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на “Лишаване от свобода” не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, /престъпление посочено в
началото на мотивите/ и предвиденият в чл.30 ал.1 от НК 5годишен срок не бил
изтекъл / А. бил освободен от затвора на 22.04.2009год., като за две от
наказанията бил амнистиран и не ги търпял/
От субективна страна
подсъдимите осъществили деянието виновно, при форма на вината - пряк умисъл и
специална цел. Съзнавали, че пострадалият е лесно внушаем, податлив с дребни
подаръци да взема решение в интерес на другите, че не познава стойността на
парите и нямал познания и практически опит относно сделките със земеделски
имоти, в резултат на което използвайки тази негова неопитност и заблуждение го мотивирали
да извърши акт на имуществено разпореждане - да продаде наследените от баща си
земеделски земи за сума от 2 000лева, многократно под действителната пазарна
стойност на този тип имоти. Подсъдимите много добре съзнавали становището на
брата на пострадалия по отношение на продажбата на наследствените им имоти, което
той демонстрирал пред тях / „…че земите на брат му, както и неговите земи не се
продават”, поради което се заели сами да снабдят пострадалия с нужните
документи, необходими за изповядване на сделката, за да постигнат набелязаната
цел, която не би била осъществима без тези действия от тяхна страна. Двамата съзнавали, че М.М. не осъзнавал
значението на извършваните от него правни и разпоредителни действия и произтичащите
от тях последици, поради което го накарали да напише саморъчно разписка, в
която посочил, че получил в брой сумата от 6 500 лева от
продажбата на земеделските земи, вместо фактически получената сума, като
гаранция че била сключена валидна сделка и в своя защита. Двамата подсъдими
съзнавали, че участват в изпълнението на престъплението с конкретни свои
действия, с цел постигане на намисления престъпен резултат, което формира и
общия им умисъл. Всеки съзнавал своите и на другия действия, разбирал че са елемент,
брънка от веригата от изработения механизъм на цялостната им престъпна дейност,
ориентирана към получаване на целяната облага. Подсъдимите съзнавали, че вследствие на
заблуждението и неопитността си пострадалия формирали неверни представи относно
действителността, предвиждали, че вследствие на тези представи същият ще
извърши акт на имуществено разпореждане и че в резултат на него имуществото му
ще бъде увредено, като така целели имотна облага за себе.
Към момента на деянието, както и към настоящия
момент, подс.А. и подс.Ф. били пълнолетни и психически здрави – годни субекти
на наказателна отговорност.
Предвид изложеното, съдът признава
подс. Ф.Е.А. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл. 211, пр. 3
вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и му налага наказание, при индивидуализацията на което съобрази:
смекчаващи отговорността обстоятелства: полагането на
обществено-полезен труд;
отегчаващи отговорността обстоятелства: наличие
на минали осъждания, извън това което определя деянието, като такова извършено
в „опасен рецидив”.
Отчитайки преходното,
съобразявайки предвиденото в особената част наказание – от 3 до 10 години
лишаване от свобода, съдът
налага наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при
условията на чл.54 НК, ориентирано малко над минималния размер – ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. За поправянето и превъзпитанието
на осъдения към спазване на законите, съдът намира, че така определеното
наказание следва да се изтърпи ефективно – подсъдимият е личност с по-висока
степен на обществена опасност – извършил е и други престъпление, липсват и
условията на чл.66 НК, поради което наказанието следва да се изтърпи ефективно, като на
основание чл.57 и чл.61 т.2 следва да се определи първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНА, в
затворническо общежитие от закрит тип. Така определеното наказание съдът намира за справедливо, обществено оправдано и отговарящо
на целите предвидени в
чл.36 НК: през този
период подсъдимият ще
преусмисли стореното и изолирането му от обществото, ще спомогне за неговото
превъзпитание към спазване на установените в обществото правни и морални норми.
Предвид изложеното, съдът признава
подс. Е.А.Ф. /Д.А.Ф./ за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл. 210, ал.
1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и му налага наказание, при индивидуализацията на което съобрази:
смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало; грижи за непълнолетно дете;
отегчаващи отговорността обстоятелства: по-висока степен на обществена
опасност на личността на дееца, изведена от предходни осъждания, за които бил
реабилитиран.
Отчитайки преходното,
съобразявайки предвиденото в особената част наказание – от 1до 8 години
лишаване от свобода, съдът
налага наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при
условията на чл.54 НК, ориентирано малко над минималния размер – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. За поправянето и превъзпитанието
на осъдения към спазване на законите, съдът намира, че така определеното
наказание следва да се изтърпи ефективно – подсъдимият не е личност с ниска
степен на обществена опасност, стореното не е инцидентна проява в живота му и
макар че са налице условията на чл.66 НК, съдът намира че с прилагането му
целите на чл.36 от НК няма да бъдат реализирани. Поради изложеното назанието следва да се изтърпи
ефективно, като на основание чл.57 и чл.61 т.3 ЗИНЗС следва да се ОПРЕДЕЛИ
първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, което следва да се изтърпи в затворническо общежитие от открит
тип.
Двамата подсъдими дължат и
направените по делото разноски – по 725,46лв. по сметка на ОДМВР – Русе и по
45лв. по сметка на Районен съд – Русе
Причини
за извършване на престъплението – стремеж за бързо материално облагодетелстване
по лесен начин; неуважение към
правото на чужда собственост;
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:......................................