РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 177
гр. Пловдив, 08.01.2024 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ състав, в открито
заседание на пети декември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р.П. и участието на прокурора
КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 2087 по
описа за 2021 год. на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е след като с Решение № 1594/29.07.2021г., постановено по КАД
№ 1387/2021г. по описа на Административен съд-Пловдив е
отменено Решение № 249/05.02.2021г. по адм.д.№986/2020г. на Административен
съд-Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане.
Ищецът М.М.М.,
ЕГН ********** иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в
размер на общо 90 000 лв. / 60 000 лв. за ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна
и 30 000 лв. за Затвора гр. Пловдив/, за претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам, чувство на безпомощност,
болки и страдания. От депозираните уточняващи молби се установява, че искът се
претендира за периода от 27.09.2017г. до
2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна и в
Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), лоши
хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях има дървеници, хлебарки и
гризачи), липса на вентилация в килията, не са му осигурявани почистващи
препарати, храната не е достатъчна и не отговаря на стандартите за калориен
състав, не му е оказвана медицинска помощ, лечение и медикаменти, бит е от
надзиратели в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна, с което са му нарушени
правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека
(ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
3. Ответникът - Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените искови претенции по основание и размер.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на
предявения иск.
ІІ.
За фактите:
5. От данните по
делото се установява, че М.М. е търпял наказание лишаване от свобода. От
приложен по делото отговор /л.111/ е видно, че е постъпил в Затвора гр.Стара
Загора на 20.01.2017г., на 13.07.2017г. е преведен в Затвора гр.Варна, където
на 21.07.2017г. е преразпределен в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна. Със
Заповед №498/03.01.2020г. е преведен в Затвора-Пловдив.
5.1. В писмо
рег.№2073/14.10.2020г. от Затвора гр.Варна /л.111 и сл./ се сочи, че в периода
на пребиваването си в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна от 21.07.2017г. до
03.02.2020г. М. е бил настанен в следните спални помещения:
-от 21.07.2017г. до 01.11.2017г. – спално помещение №302;
-от 01.11.2017г. до 07.11.2017г. – спално помещение №302
и №314;
-от 17.11.2017г. до 27.11.2017г. – спално помещение №220
и №314;
-от 18.11.2017г. до 03.02.2020г. – спално помещение №218
и №316;
В ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна през 2016г. е
извършен ремонт, обособени са 68 спални помещение, оборудвани със самостоятелни
санитарни възли, мивка с течаща вода. Осигурена е и дневна светлина. Всички
спални помещения са с размери 16,08 кв.м. без санитарен възел, санитарен възел
с размери 1,84 кв.м. Лишените от свобода се настаняват в спалните помещения
съобразно изискванията за минимална жилищна площ не по-малка от 4 кв.м.
Отоплението е посредством парно. Лишените от свобода имат достъп до течаща
топла вода в обща за всеки етаж баня, съгласно график за ползването и.
Към писмото рег.№2073/14.10.2020г. от Затвора гр.Варна са
приложени множество доклани записки и обяснения от служители и лишени от
свобода /л.113-121/, от които е видно, че на 23.01.2020г. М.М. е буйствал и се
е самонаранявал, удряйки се в подове и стени, обиждал и псувал и посягал да
удря надзирателите. Поради получените наранявания, които сам си е причинил, за М.
е извикана линейка на Бърза помощ и е откаран в УМБАЛ „СВ.АННА”-Варна за
преглед и консултация с лекар.
5.2. По делото от
Затвора гр.Пловдив са постъпили становище, докладна записка и справка с рег.№
7114/14.08.2020г., съдържащи информация за помещенията, в които е бил настанен
ищецът, техните размери и брой настанени в тях лишени от свобода при капацитет
от 4 кв.м. /л.64-66,68 и 69-70/.
В постъпило Становище от 17.08.2020г. /л.64/ се твърди,
че М.М. ***.2020г. от ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна и е настанен в стая
№18 на пост VI, където е и до момента /12.08.2020г./. Площ без санитарен възел
26,32 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 1,15 м./1,15 м. и 1,00 м./1,00
м. Санитарен възел с площ 2,92 кв.м. с отдушник с диаметър 110 мм. Спалното
помещение е оборудвано с легла и шкафове. Сочи се, че на всички лишени от
свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно график за разпределяне
на времето, а на работещите е осигурен ежедневен достъп във всеки работен ден.
На всички лишени от свобода е осигурен непрекъснат достъп до течаща студена
вода, във всички санитарни възли. Отоплението се осигурява посредством
централно, локално парно отопление. Проветряването на стаите е по желание на
настанените там. Хигиената в спалните помещения е отговорност на лишените от
свобода, за което им се осигуряват хигиенни материали.
Посочва се и населеност на помещение №18 на пост VI,
както следва:
- от
11.02.2020г. до 13.02.2020г. – 5 л.св.;
- от
14.02.2020г. до 17.02.2020г. – 4 л.св.;
- от
18.02.2020г. до 24.02.2020г. – 5 л.св.;
- от
25.02.2020г. до 05.03.2020г. – 6 л.св.;
- от
06.03.2020г. до 12.03.2020г. – 5 л.св.;
- от
13.03.2020г. до 31.03.2020г. – 6 л.св.;
- от
03.04.2020г. до 14.05.2020г. – 6 л.св.;
- от
15.05.2020г. до 17.05.2020г. – 7 л.св.;
- от
18.05.2020г. до 15.06.2020г. – 6 л.св.;
- от
16.06.2020г. до 17.06.2020г. – 7 л.св.;
- от
18.06.2020г. до 19.06.2020г. – 8 л.св.;
- от
20.06.2020г. до 29.06.2020г. – 7 л.св.;
- от
30.06.2020г. до 27.07.2020г. – 6 л.св.;
- от
28.07.2020г. до 06.08.2020г. – 5 л.св.;
- от
07.08.2020г. до 12.08.2020г. – 4 л.св.
Според постъпила докладна записка от 17.08.2020г. всички
възникнали и докладвани повреди по материалната база на Затвора-Пловдив се
отстраняват своевременно, в технологични срокове.
В справка от 18.08.2020г. се посочва, че през периодите
на пребиваване в Затвора гр. Пловдив, М. е имал постоянен достъп до санитарен
възел и постоянно течаща вода. Всеки от лишените от свобода, получава спално
бельо и постелен инвентар, като грижата за тяхната чистота е на лишените от
свобода и се изпира по утвърден график. Затворът гр. Пловдив има договори с
фирма за дератизация и дезинсекция, която извършва обработка шест пъти годишно.
6. При предходното
разглеждане на делото по делото в съдебно заседание, проведено на 06.11.2020,
чрез видео-конферентна връзка са разпитани свидетелите Е.С.И.и И.Ж.Т..
6.1. Свидетелят С.
заявява, че познава М.М. от около 7-8 месеца. Не са били една килия. Били в
един отряд, но М. бил преместен на 5-ти пост. В един отряд били 8 месеца. М.М.
бил в килия №18. Свидетелят сочи, че ищецът, имал оплаквания от битовите
условия. Оплакванията били, че няма топла вода, има хлебарки и дървеници и
всичко това влияе на болестта му. Търсил е медицинска помощ от медицински лица,
но всеки път, когато потърси помощ от докторката, нямало резултат. Няколко пъти
ищецът припадал пред С.. От отговорните лица никой не му помогнал. Свидетелят
сочи, че площта на килията, в която бил
настанен М. била малка. Има един
прозорец и горе-долу влиза слънчева светлина. В тоалетната няма вода.
Свидетелят Т. сочи, че познава М.. Били заедно в затвор в
„Разделна“. Битовите условия в затвора били много добри. Т. посочва, че М.М.
има епилепсия и когато е имал нужда от медицинска помощ, я е получавал. Отговорните
органи викали бърза помощ. Не е ставал свидетел на побои върху М..
ІІІ. За правото:
7. Ищецът претендира
обезщетение за понесени неимуществени вреди в общ размер на 90 000 лв. / 60 000
лв. за ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна и 30 000 лв. за Затвора гр.
Пловдив/ за периода от 27.09.2017г. до
2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна и в
Затвора гр. Пловдив
От наличните по
делото доказателства се установява, че М.М. *** на 20.01.2017г., на 13.07.2017г.
е преведен в Затвора гр.Варна, където на 21.07.2017г. е преразпределен в ЗОЗТ
„Разделна” към Затвора гр.Варна. Със Заповед №498/03.01.2020г. е преведен в
Затвора-Пловдив.
В тази връзка и
съдът ще се произнесе конкретно по същество по основателността на оплакванията
на ищеца, наведени в исковата му молба единствено по отношение на ЗОЗТ
„Разделна” към Затвора гр.Варна от 21.07.2017г. до 03.02.2020г. и за Затвора
гр.Пловдив от 11.02.2020г. до 08.05.2020г. /датата на предявяване на исковата
молба/.
8. На първо място следва
да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл. 3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1
се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а съгласно чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби "Изпълнение на
наказанията" съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" и
длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за
процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да
отговаря по предявения иск.
9. На следващо място е
необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както и при
поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
"лишаване от свобода" или "задържането под стража",
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност /чл. 3, ал. 2/.
Ефектът от
неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
/решение от 10.02.2012 г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл. 3 от
Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 от с. з. съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
10. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г. / осъдените
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В
ал. 2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко
отношение се смятат: 1. /всяко умишлено действие или бездействие, което
причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този
закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2. /умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3. /унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал. 3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл. 3,
ал. 1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. /
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
11. Разпоредбите на чл. 3 и
чл. 43, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 /предишна ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези
разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка
във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание
доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на
конкретното място, където ищецът изтърпява наказание "лишаване от свобода".
Все в тази насока
следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г./ е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.
м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието "жилищна
площ", то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като
се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени
и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.
Според чл. 43,
ал. 5 ЗИНЗС /предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане
на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
12. Относима към спора е и
материалноправната разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през
1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част
от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията,
никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: "10. Всички помещения, от които се
ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва
да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва
да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна
светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват
приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна
уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата,
лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12.
Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от
свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва
нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят
на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да
може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния
климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена,
като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един
път седмично в районите с умерен климат. ".
По казуси като
процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение № 10166
от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от
15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007
г. /, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен
достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност
за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата
жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са
действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна
площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят
условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване
на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество
решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от
български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода
/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България,, решение от 27 януари
2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/.
13. Твърденията за лоши хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях има
дървеници, хлебарки и гризачи), липса на вентилация в килията, не са му
осигурявани почистващи препарати, храната не е достатъчна и не отговаря на
стандартите за калориен състав, не му е оказвана медицинска помощ, лечение и
медикаменти, бит е от надзиратели в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна са
оборени от представените от ответника неоспорени справки, становища и протоколи
за ДДД обработка, като не се установяват действия/бездействия на длъжностни
лица, от които ищецът да е претърпял
вреди в тази връзка, а от своя страна ищецът не е направил никакви
доказателствени искания по отношение тези си твърдения, освен разпита на свидетеля
С..Тези показания освен, че са твърде общи и неконкретизирани, спрямо
правнорелевантните факти по делото, преценени в контекста на разпоредбата на
чл.172 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК съдът ги приема за заинтересовани в
полза на ищеца, с оглед наличието на съдебни спорове на свидетеля Е. С. с ГД
„ИН“ София по повод заплащане на обезщетение за вреди.
14. По отношение обаче на
твърденията за липса на достатъчно жилищна площ, неспазването на това изискване
се установява от представените справки за периодите от 04.02.2020г. до
08.05.2020г. /датата на предявяване на исковата молба/, когато е пребивавал в
за Затвора гр.Пловдив (95 дни) и в периода от 27.09.2017г. до 03.02.2020г.,
когато е пребивавал в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна (860 дни) или общо
за 955 дни.
15. При така изложеното
действително се установява едно от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, тъй
като ищецът е пребивавал общо 955 дни при неспазване на изискването за
минимална площ от 4 кв.м., при което следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част от периодите,
както са посочени по-горе, съответно и за отделни части от доказаните периоди,
както и поради това, че е доказано само едно от твърдените нарушения, обезщетението
следва да бъде определено, като се вземе предвид частично успешното доказване,
както и размерът на претендираното обезщетение, така както е оценен и заявен от
ищеца в размер на общо 90 000 лв. / 60 000 лв. за ЗОЗТ
„Разделна” към Затвора гр.Варна и 30 000 лв. за Затвора гр. Пловдив/.
16. Справедливият размер на
това обезщетение спореднастоящия съдебен състав възлиза на сумата от 4 775 лв.,
като се вземе предвид и продължителността на периода, съответно интензитета на
негативно въздействие върху ищеца, вследствие бездействията на администрацията
по отношение изпълнението на изискването за минимална жилищна площ.
Поради изложеното
следва да бъде осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул.
”Н.Столетов” № 21, да заплати на М.М.М.,
ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 775
лв., за периодите от 04.02.2020г. до
08.05.2020г. /датата на предявяване на исковата молба/ и от 27.09.2017г. до
03.02.2020г., вкл.
IV.За разноските :
17. С оглед изхода от
спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса
разноски, съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, съгласно която, когато
искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Констатира се, че
разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената държавна
такса.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 ЗИНЗС, а в ал. 2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето
защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 да заплати на М.М.М., ЕГН **********, сумата от общо 4 775
(четири хиляди седемстотин седемдесет и пет) лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС в
периода от 04.02.2020г. до 08.05.2020г. /датата на предявяване на исковата
молба/, когато е пребивавал в за Затвора гр.Пловдив (95 дни) и в периода от
27.09.2017г. до 03.02.2020г., когато е пребивавал в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора
гр.Варна (860 дни), изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за общо 955
дни, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за разликата до пълния ѝ предявен размер от общо 90 000 лева и
за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и по отношение
на частта от заявения исков период от 27.09.2017г. до 2020г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 да заплати на М.М.М., ЕГН **********, сумата от 10,00 лв.
съставляваща сторените разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му
до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: