№ 3342
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110122125 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от Л. К. Т., чрез пълномощника адв. Г., срещу „..“ АД
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземането в размер на
7351,47 лева – главница за потребена вода за периода 24.07.2009г. –
07.05.2016г., ведно със законната лихва за перода то 14.05.2016г. до датата на
изплащане на вземането, сумата от 2 208,98 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 24.08.2009г. до 07.05.2016г. и 755,83 лева разноски по
делото, за която сума е издаден изпълнителен лист от 10.10.2016г. по ч.гр.д.
№25925/2016г. по описа на СРС, 44 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело №.. по описа на ЧСИ .. с район на действие СГС, поради
изтекла погасителна давност.
Ответникът, чрез пълномощника юрисконсулт .., е депозирал писмен
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който
оспорва изцяло предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
Сочи, че приложимата погасителна давност по отношение на сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК е петгодишна, както
и че давността е прекъсвана многократно с предприети действия по
изпълнение от ЧСИ по искане на взискателя. Прави възражение за
1
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в
случай, че същото надвишава минималното по НМРАВ.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявен са отрицателни установителни искове с правно основание
чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът
може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от
които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право
/например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради
изтекла давност, плащане, прихващане и др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист от
10.10.2016г. по ч.гр.д. №25925/2016г. по описа на СРС, по който е образувано
изпълнително дело №.. по описа на ЧСИ .. с район на действие СГС, поради
изтекла погасителна давност. В случай, че вземанията са били погасени чрез
принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност,
длъжникът в изпълнителното производство няма правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за тяхната недължимост, а от
осъдителен иск срещу взискателя за тяхното връщане като принудително
събрани без основание.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството
по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право,
правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него,
скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява
или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да
докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото
доказателства се установява, че срещу Л. К. Т. е бил издаден изпълнителен
лист от 10.10.2016г. по ч.гр.д. №25925/2016г. по описа на СРС, както и че въз
основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело
№.. по описа на ЧСИ .. с район на действие СГС. При наличието на вземания,
2
за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както
и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към
датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от
04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал.
2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с
влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с
влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният изпълнителен лист
е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата
петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане
действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата
на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК,
формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г.,
исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото
съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение №
60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение №
127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3
от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от
24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай от приобщения препис от изпълнително дело №..
3
по описа на ЧСИ .. с район на действие СГС се установява, че същото е
образувано по молба от 12.02.2024г., подадена от „..“ АД с искане за
образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от
10.10.2016г. по ч.гр.д. №25925/2016г. на СРС. С молбата е възложено на ЧСИ
да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника, както и да
определи начина на изпълнението. На 15.04.2024г. е изпратено съобщение за
образувано изпълнително дело до ищеца, получено на 15.04.2024г. На
20.05.2024г. производството по изпълнителното дело е било спряно.
В отговора на искова молба са наведени твърдения, че въз основа на
изпълнителен лист от 10.10.2016г. по ч.гр.д. №25925/2016г. на СРС е било
образувано и изп.дело №3552/2016г., което било перемирано на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Не е направено искане същото да бъде приобщено като
доказателство по делото.
С всяко предприето действие на принудително изпълнение или искане за
това от страна на взискателя се прекъсва погасителната давност за вземането,
която както вече бе изложено е общата петгодишна давност, и започва да тече
нов давностен срок. Съдът намира, че по делото не са представени
доказателства за извършени действия по принудително изпълнение след
издаване на изпълнителен лист от 10.10.2016г. по ч.гр.д. №25925/2016г. на
СРС, съответно не се доказаха твърденията на ответника, че приложимата в
случая петгодишна давност е била прекъсвана. По ид №.. на ЧСИ .. не са
извършвани действия по принудително изпълнение. Не са представени
доказателства нито за действителното образуване на изп.дело №3552/2016г.,
нито за извършените по него изпълнителни действия, нито за датата, на която
същото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция се явява
доказана, доколкото възраженията на ответника за прекъсване на
погасителната давност не се доказаха. От датата на издаване на
изпълнителния лист до подаване на исковата молба са изтекли повече от 5
години. Въпреки че молбата за образуване на ид №.. на ЧСИ .. не прекъсва
давността, доколкото с нея не са поискани конкретни изпълнителни действия,
но и до нейното подаване са изтекли повече от 5 години от издаване на
изпълнителен лист от 10.10.2016г. по ч.гр.д. №25925/2016г. на СРС.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски се
4
дължат на ищеца. Представен е списък по чл.80 ГПК за сторени от него
разноски в размер на 458 лева – държавна такса и 1500 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че същото надвишава
минималното такова по НМРАВ. С оглед цената на иска минималното
адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ е в размер на 1328,46
лева. Съдът намира, че не е налице основание за намаляване на уговореното
възнаграждение, за което е представено доказателство за реално заплащане,
доколкото същото надвишава с минимална сума минималното
възнаграждение, като взе предвид и активното оспорване от страна на
ответника на предявените искове и фактическата и правна сложност на
делото..
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАВЕНО по предявен от Л. К. Т., ЕГН **********, с
адрес гр. София, бул. .., срещу „..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, .., бул. „.. III“ № .., отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че Л. К. Т. не дължи
на „..“ АД вземането в размер на 7351,47 лева – главница за потребена вода за
периода 24.07.2009г. – 07.05.2016г., ведно със законната лихва за перода то
14.05.2016г. до датата на изплащане на вземането, сумата от 2 208,98 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 24.08.2009г. до 07.05.2016г. и
755,83 лева разноски по делото, за която сума е издаден изпълнителен лист от
10.10.2016г. по ч.гр.д. №25925/2016г. по описа на СРС, 44 състав, въз основа
на който е образувано изпълнително дело №.. по описа на ЧСИ .. с район на
действие СГС, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „..“ АД, ЕИК .. да заплати на
Л. К. Т., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 1958 лева/ хиляда
деветстотин петдесет и осем лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6