Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 1082/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл. 22 § 7 и чл. 44
от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.
С Решение № 5420/10.04.2019г. по
адм.д.№ 15551/2018г. по описа на ВАС е отменено Решение № 2247/20.11.2018г. по
адм.д.№ 1513/2018г. по описа на Административен съд – Варна образувано по жалба
на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.***№ **а, ет.5, ап.12, представлявано от П. Д. П. , чрез адв.С.Ж.,
съдебен адрес *** против Решение рег.№ 32-130716/09.05.2018г. към MRN
18BG002005Н0002441/14.02.2018г. на Началника на Митница – Варна, с което на
основание чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ, вр.чл. 74 пар. 2 буква б) от Регламент /ЕС/ №
952/2013г., вр.чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията
от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на
някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент за прилагане/,
вр.чл.5 т.39 вр.чл. 77 § 1 вр.чл. 85 § 1 вр.чл. 101 § 1 вр. чл. 102 от МК,
вр.чл. 54 ал.1 и чл. 56 от ЗДДС е отказано приемането на митническата стойност на
декларираната стока по митническата декларация от 14.02.2018г., като е определена нова
митническа стойност на внасяната от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД стока – палмова
мазнина, с произход Малайзия, ТАРИК код ********** – 1.37лв./кг., установено по МRN 18BG002002H0010882/19.01.2018г.; направена е корекция на кл.46 и кл.47 от митническата
декларация, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните
вземания. В резултат на извършената корекция е начислено и взето
под отчет мито /А00/ в размер на 42.74лв. - платено и доплащане в размер на 18.91лв.,
ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, като на основание
чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за длъжник е определен „Милки Груп Био“
ЕАД. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата; сочи, че
административният орган неправилно е пристъпил към определяне на митническата
стойност по чл.74 пар.2, буква „б“ от МК, тъй като на митническите органи са
представени договор за покупко-продажба, платежни документи за заплащане цената
на стоката, фактура за транспортни разходи, писмено съгласие за разкриване на
банкова тайна, с което е доказал декларираната митническа стойност, която
безспорно е договорната стойност на стоките, като информацията е предоставена
своевременно; по арг. от решение на СЕС по дело С-291/15 сочи, че не е
достатъчно митническите органи само да имат съмнения, но и трябва вносителят да
не представя документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, като
двете предпоставки трябва да са дадени кумулативно; твърди, че обжалваното
решение не съдържа всички данни, от които може да се направи обоснован извод,
че така определената от митническите органи стойност отговаря на всички
изисквания на закона, за да може да бъде приложена; митническите органи са
ползвали информационната си система селективно и не са отчели, че са налице
по-ниски стойности на сходни стоки, внасяни от трети лица; митническите органи
напълно са игнорирали условието стоките да са продадени на същото търговско
равнище, както и дали сходните стоки имат същата търговска марка ; относно
данните в табличен вид за цените на палмовите мазнини по държави сочи, че
извършеният анализ е противоречив, тъй като съдържа информация, която не се
отнася за процесния внос; представената информация е за средни цени между
държавите членки, а не средностатистическа стойност. Поради изложените
съборажения моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира
присъждане на разноски за всички инстанции, съобразно представения списък.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендинра присъждане на
ю.к.възнаграждение за две инстанции.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На
14.02.2018г. в МП „Пристанище Варна“ при Митница-Варна била представена MRN № 18BG002005H0002441/14.02.2018г.,
за поставяне под режим „допускане за свободно обращение на стока – палмова мазнина
IFFCO BSFN/S - 25 колета по 20кг. нето тегло 500, с произход Малайзия, ТАРИК
код **********. В кл.22 от митническата декларация била посочена обща фактурна
стойност 237 USD, при валутен курс за
митнически цели 1.58341лв. за 1 долар.
С
писмо рег. № 32-48039/15.02.2018г. от декларатора за нуждите на допълнителната
проверка на митническата декларация и на основание чл.140 от Регламент за
изпълнение /ЕС/№ 2015/2447 е изискано, представянето на допълнителна информация
в потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките представлява
действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ
на Съюза.
С
писмо рег. № 32-55792/22.02.2018г. „Милки Груп Био“ ЕАД е представило договор
за продажба № BUL/SV/171207/260/01 от
07.12.2017г., проформа фактура, фактура № 5609316722/26.02.2018г., проформо фактура, фактура
№ 37637984/08.01.2018г., платежни нареждания, счетоводни документи, документи,
придружаващи стоката, справка от „Групама застраховане“ ЕАД.
След проверка на представените
документи съмненията на митническия орган относно декларираната стойност по
митническата декларация останали, поради следното:
1. Предвид декларираната
митническа стойност на процесната стока – 0.95лв/кг, с предшестващ режим
„митническо складиране“, отнасящ се 22 400 кг нето палмова мазнина IFFCO
BSFN/S, натоварена в 1 контейнер,
органите са установили, че в приложената към митническата декларация търговска
фактура 37637984 от 08.01.2018г., отнасяща се за палмова мазнина IFFCO BSFN/S е
посочено, че стоката се заплаща в брой срещу представяне на документи, като
същевременно са вписани данни за банка и банковата сметка на изпращача. Липсва
информация за сроковете за заплащане на стоката, на цялата или част от цената
на стоката преди или при натоварване на стоките в отправното пристанище. Липсва
договор за покупката на стоката.
2. Към митническата декларация е
приложена информация, според която стоката по коносамент Maersk ********* /стр.63
от адм.пр./ e застрахована и застрахователната премия е в размер на 23.24лв.,
като липсва приложена застрахователна полица.
3. След справка в Системата за
предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни
документи – МИС3А, е установено, че декларираната митническа стойност е
по-ниска от декларираната и приета митническа стойност на сходни стоки, с
произход Малайзия, внасяни в същия период от други дружества. След допълнителен
анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия
във всички държави членки за периода октомври 2013г. до септември 2017г. е
установено, че митническата стойност на процесните стоки е значително по-ниска
от тази на сходни стоки в останалите държави членки. За периода от 01.01.2017г.
до 31.10.2017г. е установено, че митническата стойност на процесната стока в РБ
е най-ниска. Митническите органи са посочили, че след справка в сайта PALM OIL
ANALYTICS се установява, че за периода януари – ноември 2017 г. средно
месечната цена на палмова мазнина RBD при условие на доставка FOB Малайзия е в
диапазона 729 до 617.50 щатски долара за 1 тон.
4. Органите се позовават на
Договора за продажба № BUL/SV/171207/260/01 от 07.12.2017г. между „МИЛКИ ГРУП
БИО“ ЕАД и ФЕЛДА ИФКО ЯДН БДХ, Порт Кланг, Малайзия, който се отнася за палмово
масло марка IFFCO BSFN/S, като договорената доставка е за 44.80 тона (+/- 2%)
окончателно количество, на цена 546 щатски долара, с период на договора от
януари 2018г. до февруари 2018г., с условие на доставката съгласно ИНКОТЕРМС
2010 - FOB порт Кланг, с крайна дестинация
България. Приели са, че всички поръчки следвало да са в рамките на кредитен
лимит, даден на клиента в размер на 1 700 000 щатски долара и кредитен период
от 60 дни от датата на коносамента, като плащанията се правят без никакви такси
и без налагане по време на плащането на никакви удръжки, насрещен иск или
намаляване от каквото и да е естество.
Органите сочат, че общо количество
стока по посочения договор за продажба, отнесено към договорения размер на
кредитния лимит, не потвърждава цената от 546 щатски долара на тон, а и липсват
уведомления от изпращача и позоваване на номера на договора в коносамента.
5. Относно информацията от
„Групама Застраховане и животозастраховане“ ЕАД, че стоката по коносамент
Maersk ********* е застрахована, липсва информация за какво се отнася
посочената застрахователна премия от 23.24лв., а не е и ясно какъв вид
застраховка е сключената.
Позовавайки се на договореното
условие на доставката FOB порт Кланг, органите са приели, че съществува
обосновано предположение, че застраховката е направена за сметка на купувача за
периода от 08.01.2018г. до пристигане на товара в пристанището на разтоварване.
6. Не е представено цялостното
досие по сключване на сделката, а това е съществено за определяне размера на
митническата стойност, а и вносителят не е представил информация (данни и
документи), посочваща как се формира продажната цена на вътрешния пазар, като
митническите органи следва да разполагат и с информация относно общите разходи,
комисионни, размер на печалбата и др., свързани с остойностяваните стоки.
Прието е, че горепосочените
обстоятелства потвърждават съмненията относно реалността на декларираната
митническа стойност, поради което не могат да бъдат приложени разпоредбите на
чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
За приблизително същия период не
са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МК за
идентични стоки.
След справка в Система за
предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни
документи – МИС3А за стоки с произход Малайзия, продадени за ЕС и изнесени в
същото или приблизително по същото време, в същото или приблизително същото
количество, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени
съгласно основния метод на договорната стойност, са установени декларирани и
приети митнически стойности за сходни стоки, с произход Малайзия, внасяни в
същия период от друго дружество по декларация от 19.01.2018г. / на „Глобал
Линкс“ ЕООД/.
По данни от придружаващия
процесната стока анализен сертификат от 27.12.2017г. е установено, че
характеристиките на декларираната стока са сходни с тези на палмовата мазнина
по декларацията от 19.01.2018г., като методите на изпитване са идентични по
двете декларации.
Въз основа на горните мотиви е
издадено обжалваното решение, с което въз основа на MRN 18BG002002Н0002441/14.02.2018г.
за процесната стока е определена митническа стойност в размер на 685лв. и е
установено мито /А00/ за доплащане в размер на 18.91лв.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно счетоводна експретиза се установява, че реално платената и
подлежаща на плащане цена по фактура 37637984/08.01.2018г. е в размер на 12 230.40
USD. Плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод. Налице е пълно
съответствие между подлежащата на плащане и реално платена цена, с
декларираната в процесното ЕАД.
По реда на чл.192 от ГПК по делото
са представени и са приети като доказателства документите, придружаващи
митническата декларация от 19.01.2018г. на „Глобъл линкс“ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Спорът между страните е относно
това дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла
на чл.140, пар.2 от Регламент (ЕС) №
2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл.141 от същия регламент, вр.чл.74,
пар.2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос
съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland,
C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul,
С-354/09, EU:C:2010:439. По правило и съгласно чл.70, пар.1 и 2 от МК,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се
засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в
съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември
2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т.
20.
Когато митническата стойност не
може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на
внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане
на методите в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Когато митническата стойност не
може да се определи по реда на чл.74, пар.1, митническото остойностяване се
извършва по реда на чл.74, пар.3 от МК - въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане
на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.
Така предвидените критерии за
определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената
поредност.
Макар при митническото
остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК,
разпоредбата на чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане дава възможност на
митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията
на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, пар.2 от Регламента за
прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя
друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва
да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по
чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на
приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността
на процесните стоки. /Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм.д. №
4902/2012г./
Съгласно чл.141, пар.1 от
Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл.74, пар.2, буква а) или б) от МК се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя.
Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за
да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно чл.141, пар.3 от Регламента за прилагане, когато се
установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности.
Понятията „идентични стоки“ и
„сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл.1, пар.2, т.4) и т.14) и според тях
в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното:
„идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви
във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и
репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките,
които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като
идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки
че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при прилагането
на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на
чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат
задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност
на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това
задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с
общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като
в тази връзка чл.15, пар.1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или
косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това
принципно положение е основана и процедурата по чл.140, пар.1 от Регламента за
прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06,
EU:C:2008:128, т.52. Задължението за
мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за
прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на чл.22, пар.7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г.,
Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.
По силата на този принцип и в
контекста на процедурата по чл.140, вр.чл.141 от Регламента за прилагане,
лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност,
следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето
становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да
основе своето решение. Доколкото производството по чл.140 от Регламента за
прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на
стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то
следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено
процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение –
Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и
C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.
Това императивно изискване в
случая формално е спазено, тъй като в писмо изх.№ 32-64268/02.03.2018г. Началникът
на Митница – Варна е изложил подробно обстоятелствата, с които обосновава
съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност. От друга
страна, дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи
декларираната митническа стойност – договор с производителя, фактура, проформа
фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни
относно сключена застраховка „Товари по време на превоз“, за извършени
транспортни разходи, като интерпретацията на същите от страна на митническите
органи е неправилна, което сочи на извод за необоснованост на посочените в
решението за корекция съмнения.
Обстоятелството, че не е
представена справка за проведени телефонни разговори с доставчика, не може да
се тълкува във вреда на дружеството, тъй като не е спазено посоченото по-горе
условие, изведено от практиката на СЕС по дело С-263/06, т.52, допълнително
изисканата информация да бъде съобразена с възможностите на лицето.
Относно анализа на договора с
доставчика и договорения кредитен лимит следва да се посочи, че от клаузите на
договора от 07.12.2017г. следва, че същият е за продажба с отложено плащане.
Както основателно жалбоподателят сочи, договорения в полза на клиента кредитен
лимит няма отношение към изчисляване стойността на стоката, а само показва
размера на задължението, който не следва да се надхвърля за срока на отложено
плащане. Вярно е, че в случая размерът на кредитния лимит не кореспондира с
цената за договореното количество, но митническите органи е следвало да
съобразят, че този кредитен лимит е предоставен за „клиента по този договор“ –
т.е. липсва уточнение, че е само за конкретното договореното количество, както
и че жалбоподателят купува от същия производител и други стоки – обстоятелство,
което не се оспорва и за което има безспорни данни по преписката.
Относно застраховката на стоката,
в хода на административното производство жалбоподателят е представил справка от
застрахователя „ Групама застраховане“ ЕАД, от която е видно, че стоката по
процесния коносамент е застрахована. За пръв път обаче с обжалваното решение е
направено оспорване на изпълнението на изискването на чл.71, пар.1, буква д),
т.i) от МК като е посочено, че към стойността следва да бъдат направени
разходите в страната на износа, направени във връзка с транспортиране или
разтоварване на стоките от порт Кланг до Тanjung Pelepas, данни за каквито не
били представени.
Позоваването на липса на
представени документи за разходите във връзка с транспортиране, натоварване или
разтоварване на стоките от порт Кланг, направено за пръв път в обжалваното решение,
е в нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на
неблагоприятно за него решение, поради което и по арг. от решението на СЕС по
обединени дела С-29/13 и С-30/13, т.49, не може да се тълкува в негова вреда.
Ирелевантно към определянето на
митническата стойност и към проверката за нейната достоверност е
обстоятелството, че в коносамента липсва позоваване на договора с доставчика.
Съгласно чл.103 и чл.108, ал.1 от Кодекса за търговското мореплаване /КТМ/,
коносаментът е едностранно издаден от превозвача превозен документ, който
удостоверява наличието и съдържанието на превозния договор. Освен доказателство
за наличието на превозен договор, с издаването на коносамента се доказва и
приемането на посочения в него товар. Съдържанието на коносамента е
регламентирано с разпоредбата на чл.110 от КТМ, в която липсва изискване за
вписване на указание за договора за продажба. В случая, представеният
коносамент отговаря на посочените изисквания и предвид удостоверителната му
функция по чл.117, ал.1 от КТМ – че товарът, означен в него, е приет за превоз
и се намира вече на кораба, неизпълнението на т.5, d) от договора с доставчика
може да има значение само за страните по договора – при спор за доставените
количества, но не е обстоятелство, което може да породи и обоснове съмнения в
достоверността на договорната стойност.
Неправилно е тълкувано във вреда
на жалбоподателя и обстоятелството, че не е представил износната декларация.
Износната митническа декларация не е документ, който според МК удостоверява
действителната договорена или реално платена цена. Съгласно чл.5, т.12) от МК
митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена
форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен
митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва
да бъдат приложени. Жалбоподателят не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на
чл.5, т.35) от МК, освен това приемането на износната декларация по чл.172 от
МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по
смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп,
С-138/10, EU:C:2011:587, т.35.
Не е ясно и с каква цел е
изисквана информация за цената, на която стоката се реализира на вътрешния
пазар, при положение че от значение за определяне на митническата стойност е не
цената по последващите продажби – след реализацията на вноса, а продажната цена
на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия
на Съюза.
Основателно е оплакването в
жалбата и за това, че митническите органи не са извършили изискуемия от чл.141
от Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от
тях договорна стойност по внос от трето лице.
Както е видно от представената на
л.178 от делото справка за декларирани и приети стойности, цената от 1.37лв. за
кг. е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на
„Глобъл Линкс“ ЕООД. Не е извършен анализ на условията по двете доставки
съгласно Incoterms 2010 – CIF по декларацията от 19.01.2018г. (Cost, Insurance
and Freight – т.е включваща застраховка и транспортни разходи) и FOB (Франко
борд – при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача,
като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането,
застраховката, разтоварването от кораба, митническите по формалности по
товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение) и
съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ,
на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане (60 дни
за „Милки груп био“ и 90 дни за „Глобъл линкс“), на разликата в договорените
количества, на търговската марка и качеството на стоките – каквото е
изискването на чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Липсва анализ и
във връзка с различния производител на стоките по двата вноса – обстоятелство
което по арг. от чл.141, пар.5 от Регламента за изпълнение е без съмнение
релевантно.
Относно установеното въз основа на
анализните сертификати сходство в показателите за: свободни мастни киселини,
влага и летливи вещества, пероксидна стойност и точка топене (които в случая
действително са съпоставими при идентични методи на изпитване), следва да се
посочи, че в изпълнение на изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане,
вр.чл.1, пар.2, т.14) от същия, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК, качеството на
стоките – ако се приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се
обоснове сходство в качеството – не е достатъчно, а следва да бъде установено и
че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите
количества, което условие в случая не е доказано.
Основателно в тази връзка е
оплакването в жалбата, че не е извършен анализ и липсва обосновка, че
продажбите са на същото търговско равнище. Макар и в двата случая да се касае
за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство, предвид
наличието на съществена разлика между договорените количества: 1359 тона от
„Милки груп био“ и 105тона от „Глобъл линкс“, както и предвид установеното в
административното производство обстоятелство, че за периода м.01 – м.11.2017г.
– когато е сключен договора за продажба с производителя, пазарният дял на
жалбоподателя на допуснатите до свободно обращение стоки е 83.63% - обстоятелство,
което безспорно е относимо към преценката за това дали стоките са в продажба на
същото търговско равнище. Такъв анализ изобщо липсва са следващите периоди и
конкретно за м.02.2018г., през който е подадена декларацията за процесния внос.
При липсата на анализ относно
изпълнението на условията по чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане е
следвало да се извършат корекциите по пар.2 от с.р., което също не е сторено.
Неправилно в подкрепа на
съмненията за действителността на декларираната митническа стойност са
съобразявани и статистическите данни за митническата стойност на стоки по код
КН 15119099 с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL
ANALYTICS.
В тази връзка настоящият съдебен
състав намира, че ответната страна неправилно интерпретира тълкуването дадено
от СЕС с Решение 16 юни 2016г., ЕURO 2004, С-291/15. С това решение Съдът на ЕС
е приел, че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата
стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на
сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки.
Информацията съобразявана в случая
не отговаря на това условие, тъй както. няма как от посочените статистически
данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за
средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за
търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.
От тълкуването на дефиницията по
чл.1, пар.2, т.14) от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на
стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се
установи сходство на стоките. Данните относно периода 2013г. – м.септември
2017г. са неотносими, т.к. не е изпълнено изискването на чл.74, пар.2, буква б)
от МК сходните стоки да са изнесени в същия или в приблизително същия момент,
като стоките, подлежащи на остойностяване.
Данните относно стойността на
внесените количества в други държави членки, без съответен анализ на
потреблението в съответната държава и търговското равнище, на което се търгуват
стоките, също не изпълняват изискването по чл.141, пар.1 от Регламента за
прилагане и поради това не могат да бъдат съобразявани.
Представените в касационното
производство, по реда на чл.219 ал.1 от АПК писмени доказателства – писмо на
Олаф - № ОСМ /2018/18661 от 03.09.2018г., както и износна митнически декларация
В10201001151 от 04.01.2018г. за износ на палмов олеин не променят изводите за материална
незаконосъобразност на оспорения акт. Преди всичко износните декларация са
неотносими към законосъобразността на оспореното митническо решение, тъй като
митническата стойност на палмов олеин не
е оспорена и е приета в размер на декларираната договорна стойност.
Наред с това, от представеното
писмо на генералния директор на ОЛАФ от 28.02.2019г. се установява, че
проверката извършвана от ОЛАФ не е приключила с окончателен доклад, който да се
ползва с доказателствената сила на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Представените доказателства са относими към обосноваване съществуването на
основателни съмнения относно договорната стойност на процесната стока по
смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, но не касаят основанията за
приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл.
74, §2, б. б) от МКС.
По така изложените съображения
съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението
на чл.140, вр.чл.141 от Регламента за прилагане, вр.чл.74, пар.2, буква б) от
МК, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните
стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице, началникът на
Митница – Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който
следва да се отмени.
При този изход на спора и предвид
направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143 АПК на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции,
съобразно представения списък в размер на общо 1330лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение рег.№ 32-130716/09.05.2018г.
към MRN 18BG002005Н0002441/14.02.2018г. на Началника на Митница – Варна.
ОСЪЖДА Териториална Дирекция Северна
Морска в Агенция „Митници“ да заплати на „Милки Груп
Био“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***“№ **А,
представлявано от П. Д. П. сумата от
1330лв./ хиляда триста и тридесет/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: