№ 2196
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110214198 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *****, депозирана чрез адв.
Р. П., срещу Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-25КС-349 от
05.09.2024 г., издадено от заместник кмет на Столична община, с което на
дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 12 от Наредба за
организация на движението на територията на Столична община.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се сочи на
първо място, че актосъставителят не е бил компетентен да състави АУАН, тъй
като не е имал правомощия да установява административни нарушения по чл.
29а, ал. 1, т. 12 от Наредба за организация на движението на територията на
Столична община. На следващо място се поддържа, че актът за установяване
на административно нарушение е съставен в нарушение на чл. 42, т. 4 от
ЗАНН, тъй като в него не са посочени по изискуемия от закона начин
описание на нарушението, както и обстоятелствата, при които то е извършено,
а и не е засегнат въпросът за съставомерността на деянието с оглед
разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН за кумулативно наличие и на виновно
1
поведение от страна на извършителя. Сочи се, че процесуално нарушение на
процедурата по ЗАНН се явява и обстоятелството, че АУАН е съставен в
присъствието само на един свидетел, за който липсва посочена дата на
раждане, като по този начин е нарушена нормата на чл. 42, ал. 1, т. 7 във
връзка с чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Акцентира се, че към датата на извършената
проверка договорните задължения на „***” ЕООД като изпълнител на обект
„Многофамилна жилищна сграда с подземен етаж”, м. „Кръстова вада” и м.
„Южен парк IV”, р-н Триадица, гр. София, са били приключили и именно
поради тази причина не са присъствали работници и/или други представители
на обекта, респективно и неправилно е ангажирана отговорността на
дружеството за процесното нарушение.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание дружеството –въззивник,
редовно призованo, се представлява от адв. П., с доказателства за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление
по съображенията, развити в жалбата. Претендират се сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. П., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.
В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа становище
за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, респективно моли същото да бъде потвърдено, а депозираната
срещу него жалба да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане
на разноски в определен от съда по справедливост размер, както и се релевира
възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на
насрещната страна.
Депозираната жалба срещу процесното наказателно постановление е
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от
надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен
контрол.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите на страните, както
и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с
2
разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 19.12.2023 г. около 13:10 ч., от служители на Столичен инспекторат в
състав Г. и Г. М. Г., била извършена проверка за спазване изискванията на
Наредбата за организация на движението на територията на Столична община
на адрес в гр.София, район „Триадица“, ул. „***“. На посоченото място
служителите от Столичен инспекторат към Столична община установили, че
на обект „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи“, в УПИ IV-600,
2218, кв. 72, м. „Кръстова вада“, със строител „***“ ЕООД, били извършени
строително – монтажни работи без изградена плътна строителна ограда на
обекта.
Така направените констатации били обективирани в Констативен
протокол № КП – 23 – 0035873/19.12.2023 г., с приложен към същия снимков
материал.
За констатираното нарушение Г., на длъжност „старши инспектор“ в
Столичен инспекторат при Столична община, съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 24-25КС-349/15.03.2024 г. на „***“
ЕООД, ЕИК *****, за извършено нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 12 от
Наредбата за организация на движението на територията на Столична община.
Актът бил предявен на представляващия дружеството и връчен на
същия лично и срещу подпис на 26.04.2024 г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-25КС-349 от 05.09.2024 г.,
издадено от заместник кмет на Столична община, с което на дружеството –
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 /хиляда/
лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 12 от Наредба за организация на
движението на територията на Столична община.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Г. М.
3
Г..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Г. М. Г. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката – че строителният обект от едната си страна не е имал поставена
плътна ограда, а само ажурна такава, твърдяното нарушение с неговите
фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН.
Показанията на свидетеля Г. Г. представляват пряк източник на
доказателствена информация, доколкото същият е възприел възпроизведените
в административнонаказателното производство фактически обстоятелства,
като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. Следва да бъде
посочено, че видно от така събраните гласни доказателствени средства, при
извършване и в хода на проверката на строителния обект не са били
извършвани непосредствено СМР, респективно от страна на проверяващите
не са били проведени разговори с конкретни лица, а събраната информация,
послужила за съставяне на АУАН, е получена въз основа на поставена на място
информационна табела.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Съдът приема, че същата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и е
насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен
съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
4
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на
предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност. В тази връзка следва да бъде посочено, че
компетентността на заместник-кмета на СО като наказващ орган по Наредбата
се основава на законовата делегация на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от ***, заместник – кмет на СО,
направление "Транспорт и градска мобилност", упълномощен от кмета на СО
със заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.2024 г. на кмета на СО, да изпълнява
функциите на административнонаказващ орган по преписки, образувани въз
основа на съставени АУАН по Наредбата за организация на движението на
територията на СО. Ето защо съдът намира, че заместник – кмета на
общината, оправомощен от кмета на общината, с оглед разпоредбата на чл. 22,
ал. 5 ЗМСМА и на чл. 47, ал. 2 ЗАНН разполага с материална и териториална
компетентност за издаване на наказателни постановления за нарушения на
НОДТСО.
АУАН също е издаден от компетентен орган – Г., заемащ длъжността
старши инспектор към Столичен инспекторат към СО, като съгласно чл. 137
НОДТСО актовете за установяване на нарушенията се съставят от
служителите на Столичен инспекторат, СДВР – сектор "Общинска полиция" и
дирекция "Аварийна помощ и превенция", съобразно тяхната компетентност,
респективно и доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да
бъдат споделени.
Във връзка с възраженията на въззивника е необходимо да бъде посочено
също така, че съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, а според алинея 3 на същия член, при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на
5
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. Следователно, няма пречка актът да бъде подписан само от
един свидетел /както е в процесния случай/, но само ако същият е бил
свидетел – присъствал при извършване или установяване на нарушението. В
конкретния случай при съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40
ЗАНН и чл. 43 ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетеля Г. М. Г. –
присъствал при установяване на нарушението. Подписан е от съставителя,
свидетеля и представител на жалбоподателя, на когото е връчен и препис.
Действително, в случая не е посочена дата на раждане на свидетеля Г. М. Г.,
както правилно се сочи в жалбата, но това нарушение няма характер на
съществено, тъй като по никакъв начин не е препятствало изясняване на
обективната истина и не е довело до ограничаване правото на защита на
въззивника.
На следващо място, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове,
като са връчени надлежно на санкционираното лице.
Отделно от това съдът констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между
изведените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнота на изложението и се
обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от
състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на
нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му
отговорност. Дори и да се приеме за лаконично, въвеждането на относимите
обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в
АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от
изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. Отразени
са дата, място и конкретни действия на жалбоподателя, които се отнасят към
предявеното му нарушение. В духа на горните аргументи, настоящата съдебна
инстанция приема, че краткото, но ясно отразяване на относимата фактология
напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за
установяване на административно нарушение и на наказателното
6
постановление, поради което и доводите на въззивника в противоположния
аспект са изцяло неоснователни.
Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадените в хода на
административнонаказателното производство актове, респективно в
протеклата процедура, този съд споделя становище, че се разкриват основания
за отмяна на издадения санкционен акт поради неправилно ангажиране на
административната отговорност на дружеството – жалбоподател.
В случая действително се установява, че към датата на осъществяване на
проверката от страна на контролните органи, обектът „Многофамилна
жилищна сграда с подземни гаражи“, в УПИ IV-600, 2218, кв. 72, м. „Кръстова
вада“, находяща се на адрес в гр.София, район „Триадица“, ул. „***“, е била
без изградена плътна строителна ограда от всички страни, като една част от
оградата е била ажурна такава. Същевременно обаче не се установи в
производството към момента на извършване на проверката и констатиране
липсата на плътна ограда да са били извършвани строително – монтажни
работи, още по – малко такива от страна на дружеството – въззивник „***“
ЕООД, ЕИК *****. В тази връзка от събрания по делото доказателствен
материал и в частност от представения Договор за строително – монтажни
работи от 10.03.2023 г., сключен между „***“ ЕООД, ЕИК *******
(възложител) и „***“ ЕООД, ЕИК ***** (изпълнител) се установява, че
изпълнителят приел да извърши срещу заплащане СМР на обект
„Многофамилна жилищна сграда с подземен етаж“, в м. „Кръстова вада“ и
м.“Южен парк“ в гр.София, район „Триадица“, като срокът на изпълнение на
възложените с горепосочения договор СМР се определял съгласно
Приложение № 4 (график за изпълнение на строителството). Установява се
също така, че след изпълнение на строителството на 24.10.2023 г. бил съставен
Акт образец 14 за приемане на конструкцията, с което задълженията за „***“
ЕООД, ЕИК *****, в качеството му на изпълнител по Договор за строително –
монтажни работи от 10.03.2023 г. били изпълнени. На база така изложеното се
формира извод, че към датата на процесната проверка – 19.12.2023 г., която
дата е посочена и като такава на извършване на нарушението, „***“ ЕООД,
ЕИК ***** не е извършвало строителни и ремонтни дейности на строителния
обект, находящ се в гр.София, район „Триадица“, ул. „***“, респективно и
имуществената му отговорност е ангажирана неправилно.
7
По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
се отмени като неправилно.
Предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното изрично
искане от жалбоподателя в тази насока, в полза на последния следва да се
присъдят направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. От приложения по делото договор за правна защита и
съдействие и фактура № **********, ведно с извлечение по сметка от ЦКБ е
видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. П. сумата от 540,00 лева с ДДС за
процесуално представителство по делото. Своевременно релевираното
възражение за прекомерност от процесуалния представител на въззиваемата
страна съдът намира за основателно, доколкото претендираният размер на
адвокатското възнаграждение не съответства на действителната фактическа и
правна сложност на производството и на положените от процесуалния
представител на жалбоподателя усилия, поради което следва да бъде
редуцирано до размера от 480,00 лева с ДДС, който съдът прецени като
съответен на обема на осъщественото процесуално представителство, като
тук е мястото да се посочи и че посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатската работа (загл. изменено - ДВ, брой 14 от 2025
г.) размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, който
разглежда делото /в този смисъл Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм.
д. № 2438/2024 г. на ВАС, І отд., Определение № 3814 от 01.04.2024 г. по адм.
д. № 3173/2024 Г. на ВАС, ІІ отд./.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-25КС-349 от
05.09.2024 г., издадено от заместник кмет на Столична община, с което на
дружеството – жалбоподател „***“ ЕООД, ЕИК ***** е наложена
имуществена санкция в размер на 1000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл.
29а, ал. 1, т. 12 от Наредба за организация на движението на територията на
Столична община.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК *****,
8
със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“***“, ул.“*** № 113А,
ап. 3, представлявано от *** – управител, сумата в размер на 480,00
(четиристотин и осемдесет) лева с ДДС – представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на въззивника по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9