№ 3161
гр. Варна, 03.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100501110 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. М. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „***“ № 23, подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение № 930/17.03.2025 год., постановено по гр. д. № 20243110106383 по
описа на РС-Варна за 2024 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца,
настоящ въззивник, срещу З. М. Р., ЕГН ********** и Н. П. Р., ЕГН
********** и двамата с адрес в гр. Варна, ул. „***“ № 4, ет. 7, ап. 48,
настоящи въззиваеми, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне
на договор от 24.02.1987 год. за прехвърляне на собствеността върху
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с
нотариален акт № 197, т. ІІ, дело № 664/1987 год. на нотариус Л. г при ВРС, в
частта му с която *** Д.а е прехвърлила срещу издръжка и гледане на дъщеря
си З. М. Р. собствеността върху 1 / 8 ид. ч. от жилище на първи етаж на
жилищна сграда с идентификатор ***.23.2.2, построена в дворно място с
идентификатор ***.23, цялото с площ 336 кв. м., находящо се в гр. Варна, ул.
„***“ № 23, ведно с 1 / 4 ид. ч. от тоалетна и баня, както и по отношение на
прилежащата 1 / 32 ид. ч. от дворното място.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в
резултат на което решението е и необосновано. Въззивникът счита, че
анализът на събраните по делото доказателства не дава основание за извод за
изпълнение в дължимия обем на поетото от ответниците задължение за
гледане и издръжка на прехвърлителката Желяза Д.а. По-конкретно се твърди,
че ответницата З. Р. е използвала пенсията на майка си, за да полага грижи за
нея, вкл. за заплащане на сметки за комунални услуги и купуване на храна,
1
както и че поради липсата на надзор и помощ от ответницата, майката, която
страдала от различни заболявания, двукратно е чупила свои крайници. Твърди
се, че показанията на водените от ответницата Зл. Р. свидетели, които дори не
знаели името на нейната майка, са базирани на откъслечни впечатления от
отделни случки, но от първоинстанционния съд е игнорирано
обстоятелството, че никой от свидетелите не е посочил, че Д.а е била
ежедневно обгрижвана от ответницата. Напротив, на база медицинската
документация и свидетелските показанията относно работния график на
ответницата и обстоятелството колко често е виждана в селото,
прехвърлителката, изпитваща сериозни затруднения с придвижването и
самостоятелното си обслужване, е била оставена без ежедневен надзор и
грижи от дъщеря си или трето лице. Такива не са били предоставяни и от
другия ответник, с оглед влошеното му здравословно състояние. Излага се, че
заболяванията на прехвърлителката Д.а налагали по-висока степен на грижа в
сравнение с предоставената й такава от ответницата. Твърди се още, че не е
изяснено и обстоятелството колко време преди инсталирането на климатика в
къщата в с. Орешак, прехвърлителката е била затруднена с отоплението си
през зимата. Касателно периода преди 2021 год. и преместването на майката в
с. Орешак, се поддържа, че ответниците не са престирали грижи и издръжка в
необходимия обем. Жалбоподателят счита и че показанията на свидетеля Д.
следва да бъдат кредитирани в частите, в които не противоречат на писмените
доказателства.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, въззиваемите З. и Н. Р.и оспорват жалбата.
Поддържат, че правилно е прието, че задължението по договора е неделимо и
изпълнението му от един от длъжниците освобождава другия. Считат, че
правилно са кредитирани и анализирани събраните чрез гласните
доказателствени средства доказателства съобразно отсъствието или
наличието на заинтересованост у свидетелите от изхода на спора. Твърдят и че
от събраните доказателства се установява заплащането от тях на сметки за
храна, отопление и медикаменти с лични средства, а не със средства на
прехвърлителката Д.а. Считат решението за правилно и настояват да бъде
потвърдено; претендират присъждане на разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от С. М. Д., ЕГН
2
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „***“ № 23, чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 930/17.03.2025 год.,
постановено по гр. д. № 20243110106383 по описа на РС-Варна за 2024 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
15.09.2025 год. от 14, 00 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 от ГПК), ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3