РЕШЕНИЕ
№ 260188
гр.Поморие, 27.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на седми юли
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното
от районния съдия г.д.N 140 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от А.В.Т.,
гражданка на Руската Федерация, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Б.Т.,
против Н.М.Д. *** и С. В.П., гражданин на Руската Федерация, с адрес в
Германия, за установяване по отношение на ответниците, че 1/2 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор 57491.501....по КККР на гр.Поморие, върху който имот е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20198000040003 по описа на ЧСИ И.Б.,*** действие Окръжен съд – Бургас, не принадлежи на
длъжника в изпълнителното производство и втори ответник С. В.П..
Претендират се от ищцата и разноските по делото.
Правното основание на предявения иск е чл.440, ал.1 ГПК.
Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е
връчен на ответницата Н.Д., която е подала отговор, с който оспорва иска като
недопустим и неоснователен.
Ответникът С. П., чрез пълномощника си и съдебен адресат
адв.А.Й., също е подал отговор, с който признава иска.
В
съдебно заседание ищцата А.Т. се представлява от пълномощника си адв.Б.Т.,
който поддържа предявената претенция.
Ответница Н.Д. не се явява и не се представлява в съдебно
заседание, редовно призована.
Ответникът С. П. в съдебно заседание се представлява от
пълномощника си адв.А.Й., който поддържа заявеното с отговора признание на иска.
За да разреши спора между
страните
съдът се запозна подробно със становищата и исканията им,
както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие от фактическа следното.
По делото е представено свидетелство за сключен
граждански брак от 01.08.2007 г., издадено от отдел „ЗАГС“ към Министерството
на правосъдието на Република Башкортостан (Башкирия), Руска Федерация, представено на руски език, придружено с точен превод
на български, заверен от страната, от което се
установява, че ищцата и вторият ответник С. П. са съпрузи по силата на акт за
брак от 01.08.2007 г.
Представен е заверен препис от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 4/27.11.2012 г., нот. дело № 975/27.11.2012
г., съгласно който вторият ответник С. П. е придобил съсобствеността върху
самостоятелен обект с идентификатор 57491.501....по КККР на гр.Поморие, с предназначение жилище апартамент, с площ 68 кв.м., с
прилежащи части 6.60 кв.м. в ид.ч. от общите части на сградата.
По делото е представена декларация за гражданство и
гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност, датирана от 26.11.2012 г., изходяща от ответника П., в която същият е
декларирал наличието на граждански брак с ищцата Т..
Установява се от представения заверен препис от разпореждане
от 07.01.2019 г., на ЧСИ И.Б., че по молба на взискателя и първи ответник Н.М.Д.
е образувано изпълнително дело № 20198000040003 по описа на ЧСИ, срещу длъжника и
втори ответник С. П..
Видно от приложените по делото материали от
изпълнителното производство по посоченото дело, в това число обявление изх. №
448/12.01.2021 г., върху процесния СОС с идентификатор 57491.501..., е
насочено принудително изпълнение по искане на
взискателя и първи ответник Д. за задължение на втория ответник и длъжник П..
Предвид така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното.
На съпруга-недлъжник, който заявява права
в режим на съпружеска имуществена общност спрямо вещ, третирана като лично
имущество на съпруга-длъжник, както е в случая, следва
да се признае правото на иск по чл. 440 ГПК, поради което настоящата претенция е допустима – Решение № 69 от
16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3903/2016
г., II г. о., ГК.
По съществото на претенцията съдът намира следното.
Съгласно чл. 79, ал. 3, вр. ал. 1 КМЧП,
имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към
техните лични отношения, а последните се уреждат от тяхното общо отечествено
право, което в случая е правото на Руската Федерация.
По силата на чл. 34, ал. 1 от Семеен кодекс на Руската Федерация (СКРФ), имуществото, придобито от съпрузите по време
на брака е тяхна съвместна съсобственост, а съгласно чл.39, ал.1 СКРФ, при
подялба на общото имущество на съпрузите и определянето на дяловете в това
имущество дяловете се признават за равни, ако друго не е предвидено с договор
между съпрузите.
Предвид посочените разпоредби придобитият от втория ответник С. П. по време на брака му с ищцата А.Т. недвижим
имот с идентификатор 57491.501....по КККР на гр.Поморие, върху който имот е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20198000040003 по описа на ЧСИ И.Б., е съсобствен между съпрузите при равни дялове, по ½ идеална
част за всеки от тях.
Съгласно
чл. 504, ал. 2 вр. чл. 500, ал. 1 ГПК
за личен дълг на единия съпруг може да се продаде само неговата идеална част от
имота или в случая 1/2 ид.
ч.
В случая публичната продан е насочена върху целия процесен имот, с което се засягат правата на ищцата
като съпруга-недлъжник и трето за изпълнението лице върху 1/2
ид. ч. от имота, ето защо предявеният иск е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По
отношение разноските по делото съдът намира следното.
Ответникът С. В.П. с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото – изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя,
а в нотариалното производство ответникът е изпълнил задължението си да
декларира наличието на граждански брак с ищцата, както и признава иска, поради
което и на основание чл.78, ал.2 ГПК, разноски в негова тежест не следва да се
възлагат.
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответницата Н.М.Д. следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата разноски в общ размер 3 204.10 лв., от които
180.10 лв., заплатена държавна такса за образуване и водене на делото, 6 лв.,
такса за банков превод, 18 лв., такса за вписване на исковата молба и
3 000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед основателността на предявения иск разноски на
ответницата Н.М.Д. не се дължат, поради което искането й за присъждане на такива
следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска на А.В.Т., гражданка на Руската Федерация, род. на *** г., чрез
пълномощника и съдебен адреса***, адв.Б.Т., по отношение на ответниците Н.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** и С. В.П., гражданин на Руската Федерация, роден на
*** г., с адрес Германия, гр. ..., чрез пълномощника и съдебен адреса***, адв.А.Й.,
че С. В.П., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., с адрес Германия,
гр. ..., не е собственик на ½ идеална част от недвижим имот,
представлявлаващ самостоятелен обект с идентификатор 57491.501....по Кадастралната карта и кадастралните регистри гр.Поморие, с
адрес гр...., с предназначение жилище апартамент, с площ 68 кв.м., с прилежащи
части 6.60 кв.м. в ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж
– самостоятелен обект с идентификатор 57491.501...., под обекта – самостоятелен
обект с идентификатор 57491....и над обекта – няма.
ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на А.В.Т., гражданка на Руската
Федерация, род. на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса***, адв.Б.Т., сума
в размер 3 204.10 лв. (три хиляди двеста и четири лева и десет стотинки),
представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.М.Д., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :