РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Смолян , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна И. Русева
при участието на секретаря Татяна Я. Кишанова
като разгледа докладваното от Райна И. Русева Гражданско дело №
20205440101115 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от НАП, чрез публичен изпълнител в ТД
на НАП Пловдив, срещу ответниците „****” ЕООД и „***” ЕООД за обявяване на
сключените на 18.05.2018г. разпоредителни сделки, с които са продадени товарен
автомобил марка: „***“, с рег. № **** номер на рама: ***, номер на двигател: ***,
дата на първа регистрация 15.10.1996г„ и товарен автомобил, марка „***“, с рег. №
***, номер на рама ***, номер на двигател ***, дата на първа регистрация
21.11.1989г., за недействителни по отношение на държавата, на основание чл. 216, ал.
1, т. 4 от ДОПК и евентуално на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Ищецът излага следните твърдения в исковата си молба:
На 18.05.2018г. са сключени договори за покупко-продажба между ответниците
"******" ЕООД, представлявано от А.Р.К.. и "*****" ЕООД, представлявано от Г. Т. с
които "******" ЕООД продава на „****“ ЕООД следните моторни превозни средства
"****" с рег. № ***, номер на рама ****, номер на двигател: ****, дата на първа
регистрация 15.10.1996г„ за сумата от 4000 лева, и товарен автомобил, марка "****",
с рег. № **** номер на рама ****, номер на двигател ****, дата на първа регистрация
21.11.1989г., за сумата от 1 500лв.
1
Горните сделки са недействителни по отношение на държавата на основание чл. 216,
ал. 1, т. 4 от ДОПК и евентуално на основание чл. 216. ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Съображенията на ищеца за недействителността на сделките са следните:
Спрямо дружеството "******" ЕООД, с ЕИК ****, е образувано ревизионно
производство с издаване на ЗВР с №16002118002588-020-001/02.05.2018г., връчена по
електронен път на 11.05.2018г. Обхватът на ревизията включва задължения за ДДС за
данъчни периоди/конкретно посочени в ЗВР/ от 2015г. до 2017г. Със ЗВР с №
16002118002588-020-002/09.08.2018г. е изменена ЗВР с № 16002118002588-020-
001/02.05.2018г., като е удължен срока за извършване на ревизията.
Ревизионното производство приключва с РА с № 16002118002588-091-
001/22.11.2018г. /връчен по електронен път 04.12.2018г./, в резултат на което на
дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 63 911.38
лв./главници/ и 14 970,76 лв./лихви/. В хода на ревизията е установено, че дружеството
е приспаднало неправомерно данъчен кредит по доставки, които не са реално
извършени /фиктивни доставки/. В законоустановения срок РА е обжалван по
административен ред пред директора на дирекция „ОДОП“, който с Решение №
92/15.02.2020г. го потвърждава. Впоследствие РА е обжалван по съдебен ред пред
Административен съд- Смолян, който с Решение № 347/09.10.2019г., постановено по
адм. д. № 154/2019г. отхвърля оспорването на "******" ЕООД. Решение №
347/09.10.2019г. на Административен съд Смолян е обжалвано пред Върховен
административен съд, който с Решение № 7993/23.06.2020г., постановено по адм. д. №
220/2020г. го оставя в сила.
В хода на течащото ревизионно производство е направено мотивирано искане с №
Р-16002118002588-039-001/25.10.2018г. от органа по приходите до публичния
изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице. В резултат
публичният изпълнител издава Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. № С180021-023-
0003886/01.11.2018г. Наложен е запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление в ТБ „****“ АД
/впоследствие продължен с Постановление за продължаване действието на наложени
предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК с изх. №
С180021-139-0002855/03.12.2018г./, като съответно е изпратено запорно съобщение до
ТБ „****“ АД. От получения от банката отговор се установява, че запорът е наложен,
но лицето няма достатъчно средства за обезпечаване на вземането в търговската банка.
2
Изпълнителното дело спрямо длъжника за принудителното събиране на вземания по
РА е образувано през 2019г. с № *********, като е изпратено и Съобщение за
доброволно изпълнение с изх. № С190021-048-0022897/20.02.2019г., връчено на
25.02.2019г. Впоследствие публичният изпълнител извършва още няколко действия с
оглед обезпечаването и събирането на публичните вземания на държавата към
„Кадмея- Стийл“ ЕООД. Издадени са две постановления за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С190021-022-0010209/20.02.2019г. и изх. № С190021-022-
0027003/04.04.2019г., с които съответно са наложени запори върху банкови сметки на
дружеството в „****“ АД и ТБ „****“ АД и запор върху притежаваните от длъжника
ценни книги, вписани в регистъра на Централния депозитар. От получените отговори
на изпратените запорни съобщения до банките и Централния депозитар се установява,
че лицето не е клиент на двете банки, съответно не притежава и безналични ценни
книжа. С Разпореждане с изх. № С190021-125-0055881/28.02.2019г. от своя страна е
разпределена сумата от 107,03 лв., постъпила вследствие на наложения запор на сметка
в ТБ „***“ АД.
Горепосочените действия не водят до погасяване публичните задължения на
"******" ЕООД. В тази връзка публичният изпълнител извършва пълно проучване на
имущественото състояние на дружеството, като са отправени искания за предоставяне
на информация на основание чл. 212 от ДОПК до ОД на МВР Смолян, ОД „Земеделие“
Смолян, Община Смолян, Служба по вписвания гр. Смолян. От постъпилите отговори
е видно, че длъжникът не притежава имущество или други активи, които да послужат
за удовлетворяване на публичните задължения по ИД № *********/2019г. В
допълнение към изпратените искания, публичният изпълнител извършва и поредица от
електронни справки в: ЦРОЗ; Търговски регистър; ИКАР; регистър
„Кораби“/поддържан от ИА „Морска администрация“/; регистър на гражданските
въздухоплавателни средства/поддържан от Главна дирекция „ГВА“/; Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол; регистър на банковите сметки и
сейфове при БНБ. Същите потвърждават обстоятелството, че "******" ЕООД не
притежава имущество, върху което да бъде насочено принудително изпълнение.
В хода на проучване имущественото състояние на длъжника и след отправено ново
искане за предоставяне на информация до ОД на МВР Смолян с изх. № С200021- 008-
0039023/28.10.2020г. се установява, че дружеството "******" ЕООД, с договори за
покупко-продажба от 18.05.2018г., продава на "****" ЕООД описаните по- горе моторни
превозни средства: товарен автомобил, марка: „****“. с рег. № ***, за сумата от 4 000
лв. и товарен автомобил, марка: "****", с рег. № **** за сумата от 1 500лв.
С оглед на гореизложеното спрямо двете сделки е осъществен фактическият състав
на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Въпросната разпоредба гласи, че недействителни по
3
отношение на държавата са сключените след връчването на заповедта за възлагане на
ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки с
намерение да се увредят публичните взискатели.
Първият елемент от фактическия състав – налице е длъжник по окончателно
установено публично задължение. Ревизионен акт с №16002118002588-
091-001/22.11.2018г., с който са установени публични задължения в размер на 63 911,38
лв./главници/ и 14 970,76 лв./лихви/, влиза в сила на 23.06.2020г./датата, на която влиза в
сила Решение № 7993/23.06.2020г., постановено по адм. д. № 220/2020г. по описа на
ВАС/. Към настоящия момент публичните задължения не са заплатени, видно от справка
от информационна система на НАП за общите задължения на "******" ЕООД, актуална
към 26.11.2020г.
Вторият елемент - налице е разпоредителна сделка с имуществени права на
длъжника - продажба на товарен автомобил, марка: "****" и товарен автомобил, марка
"****".
На следващо място, разпоредителните сделки са сключени на 18.05.2018г., т.е след
датата на връчване на ЗВР с № 16002118002588-020-001/02.05.2018г., в резултат на
която са установени публични задължения. Публичните задължения са окончателно
установени с влизането в сила на РА с № 16002118002588091 -001/22.11.2018г, на
23.06.2020г.
Четвърто- с извършените сделки е увреден публичният взискател в лицето на
държавата. Разпореждане с който и да е актив от имуществото на длъжника води до
намаляване потенциала му за удовлетворяване на вземанията на неговите кредитори, а
в случая е видно, че "******" ЕООД не разполага с друго недвижимо и движимо
имущество, което да послужи за изпълнение на публичните му задължения.
На следващо място- разпоредителните сделки са извършени с намерение да се увреди
публичния взискател. Самото намерение за увреждане като факт е мисъл и желание да
се направи нещо във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт/в
случая разпоредителните сделки с МПС/ се уврежда кредитора, най-често като се
намалява имуществото на длъжника, служещо за удовлетворяване вземанията на
кредитора. Ищецът сочи следните доказателства, установяващи наличие на намерение
за увреждане у „****“ ЕООД:
ЗВР с № 16002118002588-020-001/02.05.2018г. е връчена на 11.05.2018г., а
разпоредителните сделки са сключени на 18.05.2018г.. т.е. само няколко дни след като
длъжникът е уведомен за започналото спрямо него ревизионно производство.
От издадения на "******" ЕООД РА с № 16002118002588-091- 001/22.11.2018г.,
4
ведно с РД с № Р-16002118002588-092-001/25.10.2018г., се установява поведение у
длъжника, показващо неспазване на дължимата по закон фискална дисциплина още
преди сключване на разпоредителните сделки с товарните автомобили. При
осъществяване на дейността си дружеството осчетоводява фактури/издадени от
единадесет доставчици/ в дневниците си за покупки за доставки на стоки и услуги,
които не са реално извършени/фиктивни доставки/. По този начин длъжникът
приспада неправомерно данъчен кредит. Това индикира. че още преди да бъде
извършена ревизия и задълженията да бъдат установени с влязъл в сила ревизионен
акт, длъжникът "******" ЕООД осъществява поредица от действия, които имат за цел
избягване плащането на данъчни задължения.
От извършените справки в Търговския регистър, ЕСГРАОН и СУП/актуално
състояние на всички трудови договори и актуално състояние на всички действащи
трудови договори за период от 11.05.2018г. до 09.11.2020г./ се установява следното:
Към 11.05.2018г./датата на която е връчена ЗВР/ "******" ЕООД има сключени
трудови договори с 4 бр. лица с код по КИД 2511/производство на метални
конструкции и части от тях/ и код по НКПД/изготвители и монтажници на метални
конструкции/. В кратък период след връчването на ЗВР/до 22.06.2018г./ длъжникът
"******" ЕООД прекратява всички трудови договори. Междувременно лицето А.Х. Б.
от което управителят на "******" ЕООД А.Р.К. има две деца /Р.А. К. и Х. А. К./,
регистрира на свое име дружеството „****“ ЕООД на 30.05.2018г. с управител именно
А.Р.К.. То е с идентичен предмет на дейност като дружеството длъжник „изработка и
монтаж на метални изделия и конструкции“, като трима от освободените работници от
"******" ЕООД са преназначени в дружеството „***** ЕООД на същите длъжности.
Това навежда на извода, че управителят Ат. К. иска да продължи търговска дейност, но
не чрез дружеството "******" ЕООД с оглед предстоящото установяване на публични
задължения на последното.
В кратък отрязък от време след връчване на ЗВР /до 30.05.2018г./ длъжникът
"******" ЕООД се разпорежда с всички свои МПС-та/две от сделките са сключени на
една и съща дата/, при положение, че покупко-продажба на моторни превозни средства
не е основен предмет на дейност на дружеството. Това индикира намерение у
длъжника да се освободи в спешен порядък от своето имущество, съдейки за
предполагаемото предстоящо установяване на публични задължения.
Кумулативното наличие на гореизброените предпоставки/елементи от фактическия
състав/ дават основание за провеждането на иск по чл. 216, ал. 1. т. 4 от ДОПК.
В условията на евентуалност ищцовата страна иска да се приеме, че относно двете
разпоредителни сделки е осъществен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 2 от
ДОПК.
5
Разпоредбата въвежда като елемент наличие на възмездна сделка с имуществени
права на длъжника, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.
Равностойността на престациите се преценява към момента на сключване на сделката,
като релевантна е пазарната цена на имуществото. В конкретния случай видно от
сключените между "******" ЕООД и "****" ЕООД договори за покупко-продажба,
товарен автомобил , марка „**** е продаден за сумата от 4 000 лв„ а товарен
автомобил, марка: "****" за сумата от 1 500лв. Така уговорените между страните
продажни цени значително се разминават от пазарните такива към датата на сключване
на договорите - 18.05.2018г.
В съдебно заседание за ищеца юрисконсулт Д. поддържа исковете.
За ответника „****” ЕООД, редовно призовано, не се явява представител на
дружеството.
С отговора, постъпил от „****” ЕООД исковете се оспорват и се поддържа
становище за отхвърлянето имОспорва се твърдението, че договора за покупко-
продажба на товарен автомобил *** рег. № *** от 18.05.2018г. и товаренавтомобил,
**** рег. № *** от 18.05.2018г. са сключени с намерение у продавача да увреди
публичният взискател. Това твърдение на ищеца е произволно, почива единствено на
предположения, неправилно тълкуване на избирателно поднесени факти и
недопустими внушения.
Сделката е обусловена изцяло и единствено от икономическия интерес на
дружеството. Продажба на подобни активи е много трудно да се осъществи за три дни.
Оспорените сделки са сключени след близо едномесечни преговори с купувача,
започнали много преди “**** ООД да бъде уведомено за започнала ревизия. МПС е
бързо обезценяващ се актив и след изминаването на определен пробег и срок на
ползване експлоатационните му разходи нарастват значително, което обикновено
прави използването му икономически неефективно и неоправдано. Отвъд всякаква
икономическа и житейска логика е да се очаква от един търговец да си самоналожи
„запор” на движимите вещи, особено на тези, който бързо губят стойността си, да ги
държи самоцелно и да не се разпорежда е тях в съответствие със стопанските си
интереси и икономическите реалности, само заради евентуалността след 2-3 години да
му бъдат вменени някакви публични задължения, които към момента на започване на
ревизията дори не е твърдяно да съществуват. Ноторно известен факт е, че
ревизионните производства в България са продължителни процедури (понякога
отнемат години), а след това не по- малко трае и евентуалното съдебно оспорване на
ДРА. Не може да се очаква търговецът да замрази дейността си заради това, че е
започнало ревизионно производство.
6
Произволно и необосновано е твърдението, че управителят на “***” ООД искал да
продължи дейността си чрез друго дружество, понеже бил назначен за управител на
ЕООД със сходен предмет на дейност. “****” ООД не е в процедура по ликвидация
или несъстоятелност и е пълноправен стопански субект. Дружеството „****” ЕООД е
фокусирано предимно върху инженеринговата дейност и е собственост на А.Б..
Независимо от факта, че тя и А. К. имат общи деца, межту тях не съществува режим на
имуществена общност. Ако действително Ат. К. е искал да продължи стопанската си
дейност чрез друго дружество, няма никаква пречка той да учреди дружество, на което
освен управител да е и собственик. Освен това, при справка в Търговкия регистър
може да се установи, че Ат. К. е съдружник и управител и в други дружества, чрез
които също би могъл да осъществява стопанските си инициативи и заради това нищо
не налага да „крие” дейността си тъкмо в дружеството „****” ЕООД.
На следващо място трябва да се отбележи, че продажната цена на оспорените
сделки е платена по банков път. Поради това е било напълно възможно тя да бъде
запорирана от НАП чрез предварителни обезпечителни мерки, за каквито ДОПК
оставя широки възможности. И при започване на ревизията, и към момента “****”
ООД има ликвидно и изискуемо вземане от „****” ООД, ЕИК **** в размер на 25 692
лева., което опровергава твърдението за липса на имущество. От друга страна, ако е
съществувало желание и намерение да се увреди публичния взискател, то нима това
вземане не би било цедирано на трето лице?
Ищецът основава твърденията си за наличие на субективния елемент от състава
на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК върху едно напълно недопустимо и неприемливо
умозаключение: че въз основа на самия ДРА трябвало да се направи извод за желание у
длъжника да извърши увреждаща кредитора сделка. Ищецът сякаш не държи сметка,
че: а) дори да се приеме, че по оспорените от ревизията фактури не са доказани реални
доставки, това в никакъв случай не води до каквито и да било презупции във вреда на
ДЗЛ за неправомерност на негови предходни или последващи действия; б) изводът за
наличие на субективния критерии не може да се основава върху наличието на
обективните критерии по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, а подлежи на самостоятелно
пълно главно доказване.
Наличието на намерение за увреждане се преценява към момента на сключване
на сделката, а всички факти на които се позовава ищеца са се осъществили по-късно,
което ги прави ирелевантни.
С отговора се оспорва и предявения при условията на евентуалност иск, като
неоснователен. Оспорва се твърдението за нееквивалентност на престациите по двата
договора. Ищецът не сочи какви са действителните, според него, пазарни цени на двете
МПС, което съставлява нередовност на исковата молба в тази й част според ответника
„****” ООД. Същевременно се игнорира факта, че става въпрос за МПС на 24 и 31г. -
7
морално и физически напълно амортизиран.
Ответното дружество „****” ЕООД, редовно призовано, също не изпраща
представител в съдебното заседание. исковете се оспорват като неоснователни и
недоказани, като не са налице предпоставките на чл.216 т.4 и т.2 от ДОПК за обявяване
недействителност на сделките. С дружеството- продавач са били в преговори за
закупуване на двата микробуса от повече от месец преди нотариалното изповядване
на сделките. А видно от твърденията в исковата молба продавачът е узнал доста по-
късно за започващата ревизия. Оспорва се и твърдението в исковата молба, че МПС са
продадени на цени, значително по- ниски от пазарните. В случая става въпрос за
автомобили с изчерпан ресурс. „****” ЕООД по занятие търгува с вторични суровини
/в т.ч./ метали и авточасти втора употреба, поради което има интерес към придобиване
на подобни МПС. С тези възражения се поддържа становище за отхвърляне на иска.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговорите на ответниците,
становището в съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, заключението по назначената съдебна оценъчна експертиза, установи
следното от фактическа и правна страна:
Със заповед за възлагане на ревизия №Р-16002118002588-020-001/02.05.2018г. е
възложено извършването на ревизия на „****” ЕООД за задължения за ДДС за
конкретно посочени периоди от 2014г., 2015г., 2016г. и от 2017г.
Към исковата молба е представено заверено копие от разписка, за връчена
електронно на Заповед за възлагане на ревизия на задължено лице „****” ЕООД на
11.05..2018г. В тази връзка е приложено и удостоверение /заверено копие/ за връчване
електронно на документ по ревизия №Р- 16002118002588- заповед за възлагане на
ревизия от 02.05.2018г. на задължено лице „****”. Отразено е, че електронната
препратка към съобщението за електронно връчване на документ е активирана на
11.05.2018г. и документът е изтеглен от имейл ****
Със заповед от 09.08.2018г. за изменение на заповед за възлагане на ревизия на
„**** ЕООД е определено ревизията да завърши до 11.10.2018г. С нея е изменена
предходната заповед за възлагане на ревизия от 02.05.2018г. За втората заповед също се
представя заверено копие от за извършено връчването й електронно на задълженото
лице на 13.08.2018г. , като документът е изтеглен от същия имейл *****@abv.bg.
Въз основа на заповедите за възлагане на ревизия е съставен Ревизонен доклад №Р-
16002118002588-092-001 на 25.10.2018г. от ревизори в посочен състав за извършената
ревизия на „****” ЕООД, представлявано от А.Р.К., връчен електронно на 25.10.2018г.
според същото приложено удостоверение за връчване по електронен път.
8
С Ревизионен акт №Р- 16002118002588-091-001 от 22.11.2018г. при извършената
ревизия на „****” ЕООД, е установен размер на задълженията по видове и периоди и
лихвите за просрочие към тях, изчислени към дата 22.11.2018г., на "****" ЕООД, както
следва: задължения за довнасяне в размер общо на 63 911,38 лева и лихвите за
просрочие към тях 14 970,76 лева, които следва да бъдат внесени по посочени банкови
сметки.
Отново ищецът е представил заверено копие от удостоверение за връчване
електронно на Ревизионния акт на задълженото лице на 04.12.2018г.
С Решение №92/15.02.2019г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-
осигурителна практика” гр.Пловдив. Ревизионния акт от 22.11.2018г. в обжалваната
част за отказан данъчен кредит и начислени лихви, е потвърден.
С Решение №347/09.10.2019г. по адм.дело №154/2019г. по описа на
Административен съд- Смолян е отхвърлено оспорването на "****" ЕООД против
Ревизионния акт, което Решение е оставено в сила с Решение на ВАС от 23.06.2020г.
по адм.дело №220/2020г. Последното Решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Ищецът ангажира доказателства- заверени копия от справки от 31.05.2018г. за
"****" ЕООД за наличие на недвижими имоти от НАП ТД Пловдив- отдел „Събиране”,
за налични МПС, за налични машини, стоки, оборудване, стопански инвентар, за
дългосрочни и краткосрочни инвестиции с отразяване, че няма такива. В справка от
същата дата за вземания от трети лица – 31.05.2018г. няма отразяване.
В справка- задължения/вземане по партньори на "****" ЕООД към дата 04.06.2018г.
са отразени суми 20 042,00 за „****” ООД Смолян и 5 650,00 лева за „*****”- общо
25 692,00.
С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание
чл.121,ал.1 от ДОПК с изх.№С180021-023-000886/01.11.2018г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП Пловдив, във връзка с възложената ревизия по заповедта от
09.08.2018г.е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и
суми, предоставени за доверително управление в посочена банка, а също и запор върху
МПС- лек автомобил ****, модел ****, рег.№****.
По завени искания и видно от справки от 2019г. задълженото лице "****" ЕООД-
така от 24.07.2019г. от Областна Дирекция „Земеделие” – Смолян дружеството не е
регистрирано за собственик на земеделски земи и гори, няма регистрирана земеделска
и горска техника, справка от Община Смолян, Дирекция „ФСДНБ” пак към
9
24.07.2019г. няма недвижими имущество.
Приложена е разпечатка от Служба по вписванията за периода 01.01.2003г.-
25.0.2019г.
С процесните договори за покупко- продажба на МПС от 18.05.2018г. "****" ЕООД
продава на „***” ЕООД : "****" с рег. № ***, номер на рама: ****, номер на
двигател: ****, дата на първа регистрация 15.10.1996г„ за сумата от 4000 лева без ДДС,
а дс другия договор от същата дата- и товарен автомобил, марка "****", с рег. №
**** номер на рама ****, номер на двигател ****, дата на първа регистрация
21.11.1989г.,за сумата от 1500 лева.
Според заключението по назначената съдебна оценъчна експертиза към дата
18.05.2018г. товарния автомобил „****” е бил технически изправен , и е на стойност 5
384 лева. За товарен автомобил Форд транзит също е бил технически изправен и към
18.05.2018г. е със стойност 2 166 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си, като коригира допусната техническа грешка по т.1 от заключението,
в която част да се има предвид, че оценката касае товарния автомобил „****” по
процесната сделка и стойност 5 384,00 лева, като погрешно е изписан друг автомобил,
като техническа грешка. Т.е., заключението му в тази част е така, както е изложил
изводите си в констативната част на заключението.
При тази установеност от фактическа страна, безспорно претенцията на ищеца по
главния иск с правната квалификация на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК се явява
ОСНОВАТЕЛНА, за което съдът излага съображенията си по- долу.
Съгласно разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК недействителни по отношение
на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или
на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения
сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели /т.4 на чл.26,
ал.1 ДОПК/.
С представените от ишеца писмени доказателства се установяват изложените в
исковата молба твърдения относно наличните факти, а именно за връчена на
задълженото лице - дружеството "****" ЕООД на дата 11.05.2018г. заповед за
възлагане на ревизия №Р-16002118002588-020-001/02.05.2018г., с която е възложено
извършването на ревизия на ответното дружество "****" ЕООД, завършила със
съставен Ревизионен акт №Р- 16002118002588-091-001 от 22.11.2018г., с който е
установен размер на задълженията по видове и периоди, връчен електронно на
задълженото лице на 04.12.2018г. Като се посочи по- горе, Ревизионният е бил
10
потвърден, като с Решение №347/09.10.2019г. по адм.дело №154/2019г. по описа на
Административен съд- Смолян е отхвърлено оспорването на "****" ЕООД против
Ревизионния акт, последното оставено в сила с Решение на ВАС от 23.06.2020г. по
адм.дело №220/2020г Съдебният акт е влязъл в сила.
С Ревизионния акт №Р- 16002118002588-091-001 от 22.11.2018г. са установени
публични задължения на дружеството "****" ЕООД - задължения за довнасяне в
размер общо на 63 911,38 лева и лихвите за просрочие 14 970,76 лева.
Хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК за обявяване относителната
недействителност на сделките, като такива увреждащи публичния кредитор включва
доказването на следните предпоставки: непогасено публично задължение, установено
с влязло в сила съдебно решение, респективно с влязъл в сила ревизионен,
задълженото лице да се е разпоредило със свое имущество с намерение за увреждане
публичния взискател след датата на установяването на публичното задължение или
след датата на връчването на заповедта за ревизия. Посочения фактически състав се
установи от ангажираните по делото писмени доказателства.
Между страните няма спор, че разпоредителните сделки са осъществени след
връчване на заповедта за възлагане на ревизията на "****" ЕООД. Установени са по
надлежния ред с ревизионен акт и публичните задължения на дружеството.
Както вече е разпределена доказателствената тежест от съда, указана с
Определението по чл.140 от ГПК с №79/12.02.2021г., постановено по настоящото дело,
ищецът следва да установи и другата предпоставка – че длъжникът е извършил
разпоредителните действия с имуществото си с намерение да увреди публичния
взискател. В хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК намерението за увреждане не се
предполага, а следва да се докаже и изрично е указано на ищеца да ангажира
доказателствата си за това.
Ищецът установи и субективния елемент- намерението на длъжника да увреди
държавата. Извод за наличието на този елемент от фактически състав на цитираната
разпоредба на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК от ДОПК съдът извежда при обсъждане
съвкупно на всички събрани доказателства, които макар да са косвени, по безспорен
начин сочат на намерение на длъжника да се разпорежда с имуществото си именно
предвид започналата процедура по възложената ревизия. Видно, заповедта за
възлагане на ревизията е връчена на „****” ЕООД и само дни след това – на
18.05.2018г. са осъществени и атакуваните разпоредителни сделки с МПС. Освен това,
видно от изпратените договори за покупко- продажби на МПС от нотариус рег.№****
с район на действие РС- Смолян, длъжникът е осъществил четири на брой такива
разпоредителни сделки, а именно всички след датата на връчване на Заповедта за
11
възлагане на ревизията- договор за продажба на МПС от 15.05.2018г., с който "****"
ЕООд продава МПС- лек автомобил марка *** на на „*” ЕООД– гр.Смолян , на
***18.05.2018г. продава на „***” ЕООД товарния автомобил ***, и с друг договор от
18.05.2018г.- товарния автомобил ***, с договор за покупко- продажба на МПС от
30.05.2018г. продава на Н. А. Д. товарен автомобил марка ***. Видно, задълженото
лице е предприело действия за разпореждане с имуществото, като последното не е
предмет на дейността на „****” ЕООД, установено от извършената от съда справка в
Търговски регистър, а също и от приложената по делото справка за актуално
състояние. Или, предприетите действия за разпродажба на притежавани МПС от
задълженото лице, без това да представлява негова основна дейност, или част от
предмета на развиваната дейност, навежда на извода, че дружеството е предприело
разпоредителните действия веднага след връчване на заповедта за възлагане на
ревизията и свързано именно с тази проверка.
Отделно от посоченото, от заключението на вещото лице по назначената съдебна
оценъчна експертиза се установява, че и двете МПС- товарни автомобили ****и ****,
предмет на процесните сделки от 18.05.2018г. са имали валидни технически прегледи,
валидни застраховки „Гражданска отговорност”, били са технически изправни, поради
което не може да се направи извод, че дружеството е искало да се освободи от тези
МПС по причина, че са амортизирани и вече не са били годни и полезни за
дружеството да се ползват по предназначение.
Извън горното, следва да се посочи, че сделките са осъществени на цени, по- ниски
от установените със заключението по назначената съдебна оценъчна експертиза като
пазарна цена, а именно за 4000 лева и съответно 1500 лева, при установена пазарна
стойност към датата на сделките 5 384 и4 2 166 лева. Макар да са близки като цени, за
продавача е налице загуба, което обстоятелство също косвено допълва извода за
намерение у длъжника за увреда на взискателя.
Както се посочи по- горе нито дейността на дружеството- длъжник е такава,
свързана с разпореждането на МПС, нито пък се установи да е било наложително тези
МПС да се продадат, като се има предвид, че това е сторено на по- ниски цени, без да е
било най- изгодно за „****” ЕООД и в твърде кратки срокове са предприемани
разпоредитерлни действия /Сключин са няколко сделки в кратък период/, договорите
са сключвани с различни лица- купувачи.
Без значение е дали длъжникът притежава друго имущество, от което да се
удовлетвори взискателя. Това е така от една страна защото длъжникът отговаря пред
кредитора с цялото си имущество съгласно разпоредбата на чл.133 от ГПК, а освен
това запазването на вещта в имуществото на длъжника е възможност за
удовлетворяване на публичните вземания. Получените парични средства от
12
процесните сделки като цена на МПС са ниски по размер и видно явно недостатъчни за
погасяване на констатираните с Ревизионния акт публични задължения, което е още
идна индиция за намерението на длъжника.
Не се установиха възраженията в отговора на ответника „****” ЕООД, че със
задълженото лице "****" ЕООД били в проговори за покупко- продажбите на МПС от
повече от месец преди изповядване на сделките пред нотариус. В тази връзка, макар да
са допуснати гласни доказателства за изясняване на това обстоятелство по искане на
ответника „****” ЕООД, такива не се ангажираха.
Предвид изложените по- горе доводи, атакуваните сделки по исковата молба следва
да се обявят за относително недействителни по отношение на Държавата на заявеното
основание по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, тъй като се установиха всички елементи от
предвидения в тази разпоредба фактически състав.
С оглед уважаване на иска за обявяване недействителността на разпоредителните
сделки на соченото основание, съдът не следва да се произнася по предявения в
условията на евентуалност иск- за обявяване недействителността на същите сделки на
основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК- недействителност на възмездните сделки с
имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по
стойност полученото.
Отчитайки изхода на делото, ще следва на ищеца да се присъдят направените
съдебни разноски в размер на 370,00 лева, от които 150,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 220,00 лева- внесено възнаграждение за вещото лице по назначената
оценъчна експертиза.
Ще следва ответното дружество "****" ЕООД да бъде осъдено да заплати държавна
такса върху исковете по сметка на РС- Смолян в размер на 220,00 лева, определена
върху цената на иска.
По горните мотиви Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителни по отношение на Държавата договор за
покупко- продажба на моторно превозно средство от 18.05.2018г., с който "****"
ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от А.Р.К.,
продава на „****” ЕООД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление **** товарен
автомобил марка "****" с рег. № ***, номер на рама: ****, номер на двигател: ****,
дата на първа регистрация 15.10.1996г за сумата от 4000 лева, както и договор за
13
покупко- продажба на моторно превозно средство от 18.05.2018г. , с който "****"
ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от А.Р.К.,
продава на „****” ЕООД, ЕИКъс седалище и адрес на управление ***, товарен
автомобил, марка "****", с рег. № **** номер на рама ****, номер на двигател ****,
дата на първа регистрация 21.11.1989г., за сумата от 1500 лева.
ОСЪЖДА "****" ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление ****
представлявано от А.Р.К., да заплати на ТД на НАП Пловдив, съдебни разноски по
делото в размер на 370,00 лева /триста и седемдесет лева/.
ОСЪЖДА "****" ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление г****
№едставлявано от А.Р.К., да заплати по сметка на Районен съд – Смолян държавна
такса върху исковете в размер на 220,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
14