№ 260108 / 24.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 24.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана...…….……...наказателна колегия в публично
заседание на 21 октомври.....……..………..….……………………………….
през две хиляди и двадесета година..........…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова....….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..……..………………...........….....АН дело 1 350 по описа
за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0996-001226/ 09.05.2020г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Е.Д.А. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Е.Д.А. xxx, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като развива конкретни доводи. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.04.2018г, около 10.10ч в гр.Монтана по ул. ,,Филип Станиславов” срещу № 4, полицейските служители в сектор ,,Пътна полиция” В.В. и А.Д. забелязали, че се движи лек автомобил ,,Ауди А3” без поставени регистрационни табели. Това провокирало двамата да проследят управляваното МПС, което влязло в намиращия са на близо до мястото на движението му автосервиз. След като влезли вътре в него, свидетелят В. и Д. установили, че водачът на лекия автомобил е бил жалбоподателят Е.А., който е и съсобственик, като работил в него. Двамата му поискали документите за управление на МПС. Вътре се намирали и свидетелите С. П. и С. С., които възприели влизането на патрулния автомобил. Жалбоподателят потърсил документите си, но не ги открил и заявил, че ги е забравил у дома си. Било установено, че управлявал МПС без поставени регистрационни табели и нерегистрирано по надлежния ред, поради което бил съпроводен до РУ – гр.Монтана за изясняване на случая.
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Свидетелите съставили още един акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. По този акт било образувано досъдебно производство № 159/2018г. по описа на РУ – гр. Монтана, което приключило с постановление за прекратяване от 20.04.2018г.-арг.л.23 и 34 от делото. В мотивите на прокурорския акт било отразено, че поради липсата на възможност докарания автовоз да вкара превозвания автомобил вътре в сервиза, жалбоподателят седнал на мястото на водача в автомобила и от улицата, управлявайки МПС – то го вкарал в сервиза.
Горната фактическа обстановка следва да бъде възприета за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.
Видно от показанията на свидетелите В. и Д. е, че жалбоподателят е управлявал въпросното МПС, а по – късно не е представил СУ на МПС и КТ към него.
Показанията на двамата свидетели, относно обстоятелството дали жалбоподателя е управлявал МПС – то по улицата или директно го е вкарал направо от улицата в автосервиза, се намират в съществено противоречие с тези на разпитаните по искане на защитата свидетели С. П. и С. С.. Последните са категорични, че жалбоподателят не е управлявал лекия автомобил в близост и около сервиза, а единствено и само го е вкарал вътре в него. Съдът намира, че показанията на полицейските служители не следва да бъдат кредитирани като достоверни в тази им част. Същите мотиви е изложил и прокурора в постановлението, с което е прекратил досъдебното производство. Дори и да бъде прието противното, а именно, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил на улицата и в близост до сервиза, то очевидно е сторил това във връзка със служебните ангажименти по проверка на техническата изправност на същия.
Като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.103 от ЗДвП, която визира, че „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания”. От събраните по делото доказателства не се установи по никакъв начин на жалбоподателя да му е подаван сигнал за спиране, а още по–малко и къде да спре. От значение за съставомерността на нарушението е обективното наличие на същото, което не е безспорно установено. За това нарушение жалбоподателя е санкциониран по реда на чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство и с глоба водач, който по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. В случая, съдът намира, че санкционната норма е неправилно определена в хипотезата на т. 3, тъй като по делото не бе установено жалбоподателя да е осуетил извършването на проверката. Ако се презюмира, че е извършил нарушението по чл.103 от ЗДвП, то следва да се приеме, че е налице неизпълнение разпореждане на контролния орган за спиране на определено място, което той не е сторил-т.4 на чл.175 ал.1 от ЗДвП.
В последствие жалбоподателят е бил отведен в РУ-Монтана, където е извършена проверка, както на документите му, така и на обстоятелствата относно управлението на МПС, без да е регистрирано.
Съдът намира, че в конкретният случай, жалбоподателят не е извършил нарушението по чл.103 от ЗДвП, поради което и неправилно е бил санкциониран по чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Ако все пак се възприеме, че жалбоподателят е управлявал МПС /макар и за кратко време/, то факта, че управлявал същото без да носи необходимите документи, би съставлявало административно нарушение, но за такова не е наложено наказание. Следва да се отбележи, че това поведение на жалбоподателя е било наложително във връзка с изпълнение на неговите професионални задължения по техническата проверка на повереното му МПС.
По делото обаче не се доказа по никакъв начин, че жалбоподателя да е осуетил извършването на проверката, поради това, че не е предоставил исканите документи – СУ на МПС и КТ към него.
Поради изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е изцяло незаконосъобразно и издадено при неправилно приложение на закона и допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, поради което и същото следва да бъде отменено.
При този изход на делото направените от съда разноски в размер на 10.00 лева, представляващи пътни разходи за явилия се в съдебно заседание свидетел остават за сметка на държавата.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0996-001226/ 09.05.2020г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на Е.Д.А. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: