РЕШЕНИЕ
№ 12673
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. В. П.
при участието на секретаря Т. ГР. Т.
като разгледа докладваното от Б. В. П. Гражданско дело № 20231110162191
по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск от Е. С. Ч.-П., ЕГН ********** против “А. К.” ООД /с
предишно наименование “Л-К." ЕООД/, ЕИК ... с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 2,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 556,00 лева, представляваща незаплатени
консумативни разноски за вода по фактура № .../11.04.2022 г., издадена от “С. АД, ведно със
законната лихва, считано от 13.11.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане и при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 59
ЗЗД за същата сума, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2023 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че между нея и ответника е съществувало наемно правоотношение за
периода 10.05.2017 г. – 12.05.2022 г., като по силата на договор за наем от 10.05.2017 г.
ответникът бил наемател на имот, собственост на ищцата, находящ се в гр. С., местност
“Г.”, ул. “Р.” № 12. Твърди, че ответникът-наемател не е изпълнил договорното си
задължение да заплаща консумативните разходи за наетия имот, като не е заплатил
консумативни разходи за ползваната от него в имота вода за периода 02.03.2021 г. –
02.03.2022 г., видно от фактура № .../11.04.2022 г., издадена от “С.” АД. Поддържа, че
впоследствие посочените разходи са заплатени от нея. Твърди, че неплащането на свързани с
ползването на вещта разходи за отопление и вода поражда отговорност и съответно вреда за
наемодателя-собственик, който е страна по правоотношението с предприятията,
предоставящи посочените услуги. Цитира решение на ВКС в подкрепа на аргументираната
теза. С оглед на изложеното моли съда за уважаване на предявения иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД. При условията на
евентуалност, моли съда да разгледа иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за същата сума.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Ответникът не оспорва, че е бил наемател на недвижим имот,
находящ се в гр. С., местност “Г.”, ул. “Р.” № 12 за периода от 10.05.2017 г. до 12.05.2022 г.,
съгласно договор за наем, сключен между страните на 10.05.2017 г. Твърди, че преди
издаване на фактура № .../11.04.2022 г. е съставен протокол № .../09.03.2022 г., който е
подписан единствено от лицето С. Д. П., пълномощник на ищцата Е. С. .-П. Посочва, че
протоколът е съставен във връзка с налагане на имуществена санкция в размер на 6 556,66
лева относно поставен в имота пожарен хидрант от Столична дирекция “Пожарна
1
безопасност и защита на населението”, неузаконен по надлежния ред. Твърди, че пожарният
хидрант никога не е използван. Поддържа, че на 09.03.2022 г. била извършена проверка от
служители на “С.” АД, които установили появата на хидранта, както и, че за същия не са
издадени необходимите документи за узаконяване и връзване към системата на “С.” АД.
Констатациите били отразени в съставения протокол № .../09.03.2022 г. Твърди, че в
договора за наем никъде не фигурира задължение на наемателя за предприемане на действия
във връзка с извършването на каквито и да било поправки, с изключение на тези, ясно
упоменати в чл. 231 от ЗЗД, като поддържа, че всички основни добавки и поправки към
инфраструктурата на отдадения под наем имот са за сметка на наемодателя. Твърди, че
ответното дружество-наемател не е имало задължение за предприемане на действия по
узаконяване на поставения в имота пожарен хидрант, като поддържа, че това задължение е
на собственика на имота. Посочва, че пълномощникът на ищцата подписал протокола и след
това заплатил наказателната сума в размер на 6 556,66 лева. Твърди още, че страните са
подписани приемо-предавателен и констативен протоколи от 12.05.2022 г., като с подписа
си ищцата-наемодател е потвърдила, че имотът й е върнат от ответника-наемател в
безупречно състояние, с изключение на дребни забележки, плод на нормалната му
експлоатация. Поддържа, че пожарният хидрант не е използван нито за целите на процесния
имот, нито за съседни имоти, тъй като не е имало нито аварийна, нито битова нужда за
неговото използване. Посочва, че пожарният хидрант е пломбиран, което не било отразено в
протокола от 09.03.2022 г. Моли съда да остави без уважение исковата претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл.
2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: валидно
възникнало между страните облигационно отношение по договор за наем, по силата на
което ищцата е предала на ответника държането на процесния имот и за ответника е
възникнало задължение за заплащане на консумативни разходи, свързани с ползване на
имота в претендирания размер и за посочения период.
В тежест на ищцата по евентуално предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е да
установи обедняването си - че е налице намаляване на имуществото й чрез заплащане на
процесната сума; обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяване на разходи за
вода; общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (връзката между
тях); размера на обедняването и обогатяването; липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Страните не спорят, поради което с доклада по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието на валидно възникнало облигационно отношение по
договор за наем от 10.05.2017 г., сключен между ищцата Е. С. Ч.-П., ЕГН **********, в
качеството й на наемодател, и ответника “А. К.” ООД /с предишно наименование “Л-К.”
ЕООД/, ЕИК ..., в качеството му на наемател, за имот, находящ се в гр. С., местност “Г.”, ул.
“Р.” № .., който договор е прекратен на 12.05.2022 г.
По делото е представен договор за наем от 10.05.2017 г., с нотариална заверка на
подписите рег. № .., том .., акт № .. по описа на нотариус И. Н., с рег. № ... в регистъра на
НК, с район на действие Софийски районен съд, по силата на който ищцата Е. С. Ч.-П., в
качеството й на наемодател, е предоставила на ответното дружество “Л.-К.” ЕООД, в
качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване следните недвижими имот,
собственост на ищцата, находящи се в гр. С., местност “Г.”, ул. “Р.” № 12, които към
момента на сключване на договора представляват: парцел, дворно място XIV-1034
/четиринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер хиляда тридесет и четири/, с площ
от 1145 кв.м., кв. 190, ж.к. “Г.”, представляващ поземлен имот с идентификатор .... по КККР
2
на гр. София, одобрени със Заповед РД-..../02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма издадена заповед за
изменение, адрес на поземления имот: гр. С., район “В.”, ул. “Е.” № 5, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), при съседи: .., ..., ..., ..., ..., ..., ..., заедно с намиращите се върху него
постройки, а именно: сграда с идентификатор .., със застроена площ от 357 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: промишлена, и сграда с идентификатор ..., със застроена площ от
40,50 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: за офис, по КККР, одобрени със Заповед РД-
../02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо сградите: няма издадени заповеди за изменение, с адрес на сградите: гр. С., п.к.
1000, ул. “Е.” № .. разположени в поземлен имот с идентификатор .. Страните са уговорили,
че отдадените под наем имоти ще се ползват от наемателя само по договореното
предназначение, а именно складови, консултационно-сервизиращи и административно-
офисни дейности. В чл. 2, ал. 1 от договора страните са уговорили месечна наемна цена от
500 евро или левовата равностойност по курса на БНБ към деня на плащането, платима по
банков път или в брой срещу издадена от наемодателя или упълномощено от него лице
надлежно заверена разписка или друг документ. Съгласно ал. 2 наемът се заплаща авансово,
от 1-во до 07-мо число на предходния месец, а ако е чрез банков превод, по посочената в
договора сметка на наемодателя. Договорът е сключен за срок от 5 години.
Видно от чл. 11, ал. 2 от договора, с посочената клауза страните са се съгласили, че
всички консумативни разходи са за сметка на наемателя, като удостоверява изпълнението на
това си задължение пред наемодателя чрез представяне на съответните платежни
документи. Съгласно чл. 14 от договора, наемателят има право за своя сметка и отговорност
да осигури ток, водоснабдяване и спазване на санитарно хигиенните норми в имота.
В чл. 1, ал. 2 от договора за наем е посочено, че имотът, предмет на договора, е в
държане на наемателя в момента на подписване на договора в състояние, съгласно акт за
узаконяване, неразделна част от договора.
Не се спори между страните, че договорът за наем е прекратен с изтичане на
петгодишния срок, за който е бил сключен съгласно чл. 3.
По делото са представени приемо-предавателен протокол от 12.05.2022 г. и
констативен протокол от 12.05.2022 г., подписани между страните във връзка с изтичане
срока на наемното правоотношение. В приемо-предавателния протокол е посочено, че
наемателят предава/връща държането на наетия имот във вид и състояние, прието от
страните при сключване на договора за наем, със съответното овехтяване и изхабяване в
резултат на ползването му по предназначение. В констативния протокол е описано
състоянието на наетия имот, включително установени повреди и необходимост от ремонт на
отделни негови части, като са изброени и задължения на наемателя, които не са платени до
12.05.2022 г. /момента на предаване/, а именно: данък смет за 2022 г., наем за април и 1/2
май, както и фактура "С". Срещу посочената фактура допълнително е добавен на ръка
номерът на процесната фактура на стойност 6 556,66 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави
на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. В
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е предвидено изрично задължението на наемателя да заплаща наемната
цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Договорът за наем по своя характер е
консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при
неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните
волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора, и заплащането на
уговореното наемно възнаграждение не се включват в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за
заплащане на уговореното наемно възнаграждение, респ. за заплащане на разноските за
3
ползване на наетата вещ, наемодателят следва да предаде на наемателя вещта, предмет на
наемния договор. Основното задължение на наемодателя е: 1) да предаде наетата вещ на
наемателя и 2) да му предостави свободното ползване на обекта на наема в рамките на
уговорения срок, а за наемателя се пораждат следните правни задължения: 1) да заплати
уговореното наемно възнаграждение, 2) да пази вещта, като я използва съгласно обичайното
или уговореното предназначение, 3) да заплаща всички уговорени разходи, свързани с
ползването и поддържането на вещта, както и 4) да я върне след изтичане на уговорения
срок на ползване.
В случая ответникът не оспорва, че е ползвал имота до 12.05.2022 г. /момента на
предаването/, което обстоятелство се установява и от подписания между страните приемо-
предавателния протокол от 12.05.2022 г., като по делото не се твърди и не се доказва имотът
да е освободен на по-ранна дата. Предвид изложеното следва да се приеме, че за периода от
10.05.2017 г. /датата на подписване на договора за наем/ до 12.05.2022 г. /датата на
предаване на владението върху имота от наемодателя на наемателя/ ответното дружество е
ползвало имота.
Съгласно чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с
ползването на вещта. Разходите за вода са сред консумативните разходи за ползване на
наетия имот, поради което същите са в тежест на наемателя. Това задължение на наемателя е
изрично предвидено в закона, като в случая страните по договора за наем не само, че не са
уговорили нещо различно, но и са инкорпорирали задължението на наемателя в сключения
между тях договор за наем /чл. 11, ал. 2/.
По делото е представена фактура №.../11.04.2022 г. на стойност 6 556,66 лв., издадена
от “С.” АД, с посочени период на фактуриране 02.03.2021 г. – 02.03.2022 г., услуги и цени:
доставка на питейна вода – 3 431,12 лв., отвеждане на отпадъчни води – 1 206,25 лв. и
пречистване на отпадъчни води – 826,51 лв. Ответникът не ангажира доказателства във
връзка с наведените в отговора на исковата молба твърдения, че преди издаване на
процесната фактура №../11.04.2022 г. е съставен протокол № ../09.03.2022 г. за налагане на
имуществена санкция в размер на 6 556,66 лева относно поставен в имота пожарен хидрант,
неузаконен по надлежния ред. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото липсват
каквито и да било доказателства, които да установят, че в имота действително е извършена
проверка и е наложена глоба в размер на сумата по фактурата.
От представените по делото споразумителен протокол № ../26.05.2022 г., ведно със
системен бон към него /л. 18 и л. 19/, и 17 бр. разписки /л. 22 – л. 38/ се установява, че
ищцата е заплатила сумата по процесната фактура в размер на 6 556,66 лв. с извършени
първоначално плащане в размер на 1 500,00 лв. и разсрочено плащане на остатъка от 5
056,66 лв.
Установява се, че сумата по процесната фактура е начислена от “С.” АД за доставка
на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води – услуги,
предоставени в периода 02.03.2021 г. – 02.03.2022 г. Предвид, че през фактурирания период
02.03.2021 г. – 02.03.2022 г. договорът за наем е имал действие между страните и ответникът
е ползвал имота, то за него е възникнало задължение за заплащане на консумативните
разходи, свързани с ползване на имота, включително и тези за вода.
С оглед на изложеното и при липса на доказателства в различна насока, настоящият
съдебен състав намира предявения иск за основателен. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата 6 556,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2023 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
Доколкото не се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на
евентуално предявената от ищеца претенция, съдът не дължи произнасяне по нея.
По отговорността на страните за разноски:
4
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да получи направените в хода на
производството разноски. Видно от представения договор за правна помощ и съдействие /л.
39/ е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500,00 лв., платено изцяло в брой
при подписване на договора.
С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело .../2022 г., настоящият състав
приема, че не е обвързан в преценката си от критериите по НМРАВ при опреД.е размера на
адвокатското възнаграждение. При това положение за опреД.е размера на възнаграждението
следва да бъде взета предвид фактическата и правна сложност на делото. Ето защо съдът
намира, че на ищцата следва да се присъдят разноски в общ размер 662,24 лв., от които
262,24 лв. – разноски за държавна такса и 400,00 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “А. К.” ООД /с предишно наименование “Л.-К.” ЕООД/, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С., район “В.”, бул. “Б.” № .., вх. Д, ет. 2, ап. офис 3, да
заплати на Е. С. Ч.-П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., район “О.”, ул. “З. л.” № .., на
основание чл. 232, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 6 556,00 лева, представляваща
незаплатени консумативни разноски за вода по фактура № .../11.04.2022 г., издадена от “С.”
АД, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “А. К." ООД /с предишно наименование
“Л.-К.” ЕООД/, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., район “В.”, бул. “Б.” № ..,
вх. Д, ет. 2, ап. офис 3, да заплати на Е. С. Ч.-П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., район
“О.”, ул. “З. л.” № .., сумата 662,24 лева, представляваща сторени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5