№ 118
гр. Сливен, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С.на К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от С.на К. Димова Административно
наказателно дело № 20232230201514 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба от „АГРОНАРА” ООД – гр.
Поморие, с управител С. Н., чрез процесуален представител, против НП №
20-2300208/23 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”гр.Сливен, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от
КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован,не се явява. За него се явява
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на
НП. Пледира за присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното
наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален
представител, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, както
и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
На 14.09.2023 год., от 13,30 часа до 15,55 часа била извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Сливен, в обект стопанисван от
„АГРОНАРА“ ООД гр. Поморие, намиращ се в района на „Пазар за плодове
и зеленчуци“, в гр. Сливен, ул. „Банско шосе“ № 1.
В хода на проверката било установено, че голям брой лица, между
които и лицето А. Г. предоставят работна сила в посочения обект като
Павлова работи като„общ работник “
1
В хода на проверката на лицето е била предоставена за попълване
Декларация, която е била попълнена от лицето Л.Х., тъй като Г. е работил
напрекъснато и с цел да не се прекъсва производствения процес, а и предвид
факта, че не може да пише въпросите са му били задавани, а отговорите
вписани в Декларацията от горепосоченото лице.
По този начин в Декларацията лицето е заявило, че работи на посочения
обект на длъжност“общ работник" и работно време от 12:00ч. до 17:00 ч., като
получава на ден 50 лв. трудово възнаграждение.
В хода на същата проверка „Агронара" ООД е призовано да се яви в
Дирекция „ИТ Сливен и да представи документи свързани с осъществявания
контрол като на 18.09.2023г. били представени такива, между които липсвал
трудов договор сключен между дружеството и лицето Г..
На 19.09.2023 г. във времето от 14.25ч. до 15.40ч. отново била
извършена проверка в същия обект като лицето не било установено на
работа.
В хода на проверката е била попълнена и Декларация от лицето Р.Х.С.,
в качеството й на упълномощен представител на санкционираното дружество,
в която С. е посочила, че ползват установените на работа работници, че
същите се транспортират и набират от лицето Ю.П. както и, че имат плаващо
работно време, в зависимост от нуждата от работна ръка. В същата
Декларация, лицето посочва,че постоянните работници на дружеството са
ангажирани на друго работно място и това е наложило да бъдат заменени с
установените при проверката лица. Посочва, че работниците са им
необходими за около 20 дни, след което няма да продължат да работят в
дружеството.
Въз основа на горното на „Агронара" ООД, в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда е бил съставен
АУАН затова, че е допуснал на 14.09.2023г. в 15:00 часа А. В. Г. да
предоставя работна сила - „общ работник ", като по време на проверката
лицето работи в обект: База на „Агронара" ООД - Пазар за плодове и
зеленчуци, находящ се гр. Сливен, ул. „Банско шосе" № 1, без сключен трудов
договор в писмена форма при постъпване на работа - 14.09.2023г. т.е. не е
уредил отношенията при предоставянето на работна сила от лицето като
трудови правоотношения/. В същия акт е посочено,че нарушението е
извършено на 14.09.2023г. на място в обекта като е установено на
18.09.2023 г., при представяне на документите в Дирекция „ИТ’ Сливен и
констатиране,че за Г. липсва трудов договор.
АУАН е съставен на 20.09.2023 г. в Дирекция „ИТ" Сливен като срещу
него е постъпило възражение с вх. №23108625/27.09.2023 г.,което е оставено
без уважение от страна на административнонаказващият орган .
Въз основа на така посочения АУАН е било издадено атакуваното НП
№ 20-2300208 от 09.10.2023 год., за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ като на дружеството нарушител е била наложена „Имуществена
2
санкция“ в минималния предвиден размер от 1 500 лв. на основание чл. 416,
ал. 5 във връзка с чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда.
В хода на съдебното дирене е представен Граждански договор №
10/07.09.2023 год.от който е видно,че „АГРОНАРА” ООД – гр. Поморие,
представлявано от управителя С. Н. като възложител е възложил на А. Г. като
изпълнител да извърши почистване, сортиране и пакетиране на 5000 кг.
грозде без семки; че възложителят се задължава да осигури суровината за
обработка – грозде, кашони, панетки, пликчета, картонени боксове, както и
кантари и ножици за манипулацията, длъжен бил да осигури и ръкавици,
престилки, бонетки и др.; както и че възложителят се задължил в срок до 30
дни от приемането на извършената работа да изплати на изпълнителя 1000,00
лева в брой или по банкова сметка.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител
Д. и свидетелите Ж. и З. , тъй като същите са взаимно допълващи се и
напълно безпротиворечиви. Всеки от посочените трима свидетели е
присъствувал при проверката на 14.09.23г.и е категоричен,че лицето е било на
обекта, престирало е работна сила и е попълнило Декларацията приложена по
делото.
Съдът кредитира частично показанията на св. Росица С. в частта, в
която заявява, че установените при проверката лица са били наети, чрез
лицето Ю.П. и са работили на проверявания обект в деня на проверката
14.09.23г. В останалата им главна част ги изключва като вътрешно
противоречиви и несъответни на останалия събран по делото доказателствен
материал. При първоначалния разпит С. заявява категорично, че не е
присъствувала на подписване на представения граждански договор / както и
на тия на останалите лица/, а е дала бланките на лицето Ю.П., за да ги даде на
лицата за подпис. Впоследствие, започва да твърди, че е възможно тя лично
да е присъствала в гр. Сливен и да е дала за подписване гражданските
договори на работниците и още в следващото изречение отново заявява, че ги
е дала за подписване на Ю.П.. Предвид това, съдът изключва от
доказателствения материал показанията и, още повече,че същата е
заинтересувана от изхода на делото, доколкото лично заяви, че работи със
санкционираното дружество като негов консултант срещу заплащане.
Съдът кредитира напълно показанията на св. А. Г., който категорично
твърди, че е подписал гражданския договор, приобщен по делото след
извършване на проверката на 14.09.23г., като е бил извикан в офиса на
проверявания обект от св.Росица С.. Категоричен е и, че в дните преди
проверката на 14.09.23г. нито той нито някой друг са подписвали какъвто и да
е документ /договор/.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, с изключение на договор
№ 10 /07.09.2023 год.като приема, че същият е сключен с цел оневиняване на
дружеството и избягване на административна отговорност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
3
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. като
въз основа на нея, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът не констатира нарушения както при съставяне на акта, така и
при издаване на НП. Както АУАН, така и издаденото, въз основа на него НП
съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта извършеното от
жалбоподателя нарушение е описано пълно, подробно и точно като са
посочени всички обстоятелствата, при което е извършено.
Съдът, счита за безспорно установено, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е допуснал до
работа лицето А. Г. без същата да има сключен трудов договор в писмена
форма в съответствие с разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Съдът, счита,че по делото е безспорно установено, че на 14.09.23г.,
лицето Г. е предоставяло работна сила в обект стопанисван от „АГРОНАРА”
ООД – гр. Поморие, представлявано от управителя С. Н.. Установено е, че
към датата на проверката между него и дружеството не е имало сключен
трудов договор в писмена форма както и, че лицето е работило като „общ
работник “ в проверявания обект.
Съдът, счита, че представения по делото граждански договор е съставен
във връзка с извършената проверка. По делото се установи категорично,че се
касае за предоставянето на работна сила, изразяваща се в извършването на
периодични действия за постигане на определен трудов резултат, уговорено е
извършването на конкретно определена работа, работно място, времетраене,
размер на трудовото възнаграждение, почивки по време на работния ден и не
на последно място почивен ден/ неделя/, реквизит напълно несъответен на
отношения регулирани, чрез граждански договор, предвид формата и целта
на този договор.
Всички посочени елементи безспорно указват на наличието на трудови
правоотношения, поради което съдът счита, че наказващия орган правилно е
приел, че за санкционираното дружество, в качеството му на работодател
възниква задължението на по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ е ангажирал административната му
отговорност.
Съдът, счита, че АНО правилно е определил наказанието както по
основание, така и по размер като го е наложил в предвидения от закона
минимален размер, а като такова същото е напълно съответно на извършеното
нарушение .
Воден от горното, съдът счита, че следва да потвърди атакуваното
НП като законосъобразно и обосновано.
Предвид изхода на процеса,съдът счита искането за присъждане на
4
юрисконсулско възнаграждение за основателно, а предвид обема и
сложността на делото, прие,че следва да определи възнаграждение в размер
на 80 лв.,които дружеството жалбоподател следва да заплати на наказващия
орган.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-2300208 от
09.10.2023 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Сливен, с което на „АГРОНАРА” ООД – гр. Поморие, с управител С. Н., на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева за извършено нарушение на
чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „АГРОНАРА” ООД – гр. Поморие с ЕИК ********* , с
управител С. Н., да заплати в полза на ИА“„Главна инспекция по труда”
разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи
юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5