Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000 10.01.2022г. град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, ШЕСТИ граждански състав,
на двадесет и втори ноември 2021 г.
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Уруков
Секретар ПАВЛИНА
ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията докладчик УРУКОВ
гражданско дело № 44 по описа за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е на основание чл.9
и чл.12 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ и във връзка с чл.59 и чл.86
от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ищеца
„СММ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. Железни врата № 10,
вписано в търговския регистър с ЕИК 10207591, представлявано от управителя С.М.М.
чрез адвокат М.Г.С., „С.П. - Адвокатско дружество“, със съдружници адвокати М.Г.С.
и Е.Н. Петров Адвокатска колегия С.З., с адрес в град С.З., ул. Хаджи Димитър
Асенов № 119, ет. 3, офис 6, тел. 042 620 152 e-mail оffice@stramska-petrova.com против ответника Т.С.С. ЕГН **********, с адрес ***.
С правно основание: чл.9 и чл.12 от ЗАЗ, чл. 59 от ЗЗД и с
цена на иска: Главница: 26000,00 лева като частичен иск иск от сумата
48 332 лева.
Ищецът твърди в исковата си
молба, че между дружеството ищец и П.С.К.- наследодател на ответника, на
12.01.2006г. били сключени договори за аренда, според които П.К.предоставил под
аренда за срок от 20 години на „СММ“ ЕООД своята собствена земеделска земя,
находяща се в землището на с. О., в това число и нива с кад, № 046015 и нива с
кад. № 04601. Понастоящем, съгласно действащата кадастрална карта, имотите
представлявали поземлен им» с идентификатор 54016.46.15, находящ се в област С.З.,
община С.З., О., м. О., вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория
4, начина на трайно ползване Лозе, площ 8854 кв. м, стар номер 046015 и
поземлен имот с идентификатор 54016.46.16, находящ се в с. О., м. О., вид
собств. Частна, вид територитория, Земеделска, категория 4, начин на трайно
ползване Лозе, площ 7899 кв. м, стар номер 046016.
След смъртта на наследодателя си П.К.,
ответникът уведомил арендатор, че встъпва в правата на наследодателя си и
арендаторът му изплатил договорената рента 2014г. и 2015г. Поради неплащане на
арендните вноски за стопанските 2016-2017г. и 2017-2018г.. ответникът предявил
иск, с който поискал осъждане на ищеца да извърши дължими плащания и разваляне
на договорите за аренда поради неплащането. Образувано било гр.д. № 2520 по
описа на Районен съд С.З., по който е постановено решение № 1532 от 11.11.2019г.
за разваляне на договорите за аренда, осъждане на ищеца да заплати забавените
арендни вноски и осъждането му да върне на ответника, в качеството му на
собствени посочените недвижими имоти.
Понастоящем, имотите са върнати,
те са във владение на ответника, който, доколкото им е известно, ги отдавал под
наем.
В периода след сключване на договорите за аренда и до
развалянето му, в посочените два имота, които към датата на сключване на
договорите за аренда са били с трайно предназначени - ниви, ищецът е изградил
трайни насаждения - лозя, за което е получил финансова помощ и мярка
„Подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти“ въз
основа на одобрен проект № 240103200187/200г. и Договор № 2905/10.08.2007г.,
сключен Държавен фонд „Земеделие“.
Разходите за създаване на лозовите насаждения са
детайлно отчитани по проект. Създадени са лозови насаждения върху 150 дка, като
разходите, изчислени според площта о 16753 кв.м. на процесиите имоти,
собственост на ответника, са общо в размер на 59599,02 лева в това число:
18796,50 лева - за
закупуване на лозов посадъчен материал по договор от 13.09.2007г сключен с
френското дружество „SARL PEPINIERES VITICOLES MICHE1 COLOMB“ - общо 8354 броя лозички по 2,25 лева без ДДС на брой;
3835,26 лева - за
закупуване на торове и препарати по договор от 15.01.2008г. сключен с „Бул
трейдинг“ ООД;
21950 лева - за доставка
на бетонови колове по договор от 01.11.2006г., сключен < „Доем“ ООД - 2195
броя по 10 лева на брой;
552,85 лева-за опъване на тел съгласно протокол от
23.06.2008г.;
1317 лева - за поставяне на бетонови колове съгласно
протокол от 20.06.2008г.;
1253,10 лева - за
набиване на опорни колчета и привързване на лози съгласно протокол от
20.06.2008г.;
9189,40 лева - за
доставка на колчета за подпорки съгласно фактура № 900064 oi 31.05.2008г.;
2084,91 лева - за
засаждане на лозичките - изкопаването на ямки, засаждане, поливане с пръскане
съгласно протокол от 11.06.2008г.;
620 лева - за доставка
на поцинкована тел съгласно фактура № 900063 от 30.05.2008г.
Създадените от ищеца лозови насаждения в имотите на
ответника са трайно прикрепени към земята и не можели да бъдат вдигнати, без
имотите да бъдат увредени. В резултат на усилията и разходите, направени от
ищеца, стойността на имотите значително се е повишила - вместо ниви, каквито са
били, понастоящем имотите са лозя в активен период на плододаване, засадени с
десертни сортове грозде. Промяната на предназначението на имотите е извършена
със съгласие на арендодателя собственик - изрично в договорите за аренда е
предвидено, че арендаторът може да променя начина на трайно ползване на имотите
в рамките на срока на арендата.
Съгласно чл. 12, ал.2 от Закона за арендата в
земеделието, при прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с която
се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените с
негово съгласие подобрения.
Смятат, че в резултат на създадените лозови
насаждения, стойността на имотите се е увеличила общо с 48332 лева/с малко над
2.88 лева на квадратен метър/. Тази сума следва да бъде заплатена от
собственика, тъй като договорите за аренда са прекратени, считано от датата на
влизане в сила на решение № 1532 от 11.11.2019г. постановено по гр.д. № 2520 по
описа на Районен съд С.З..Увеличената стойност на всеки от имотите, изчислена
съобразно площта на имота, е както следва: за поземлен имот с идентификатор
54016.46.15 с площ 8854 кв. м. - 25544 лева и за поземлен имот с идентификатор
54016.46.16 с площ 7899 кв. м. - 22788 лева.
Дори да се приеме, че собственикът арендодател не е
давал изрично съгласие за извършване на подобренията в имотите, той несъмнено
се е обогатил вследствие на създаването на лозовите насаждения, тъй като
имотите му понастоящем са със значително по-висока стойност от предишното им
състояние като ниви. Собственикът дължи стойността на това, с което се е
обогатил, а то е именно увеличената стойност на имотите.
За ограничаване на разходите за водене на делото,
предявяваме претенцията си частично.
Предвид изложеното, молят да бъдат призовани
на съд, и след като съдът се убеди в основателността на претенцията им, да постанови решение, с което да осъдите ответника Т.С.С. да заплати на ищеца „СММ“
ЕООД сумата 26 000 лева - частично от 48332 лева, представляващи сумата, с
която се е увеличила стойността на притежаваните от него недвижими имоти: 25544
лева - за поземлен имот е идентификатор 54016.46.16 и 22788
лева - за поземлен имот е идентификатор 54016.46.16, в резултат на извършените
от ищеца като арендатор със съгласието на праводателя на ответника като
арендодател трайни подобрения в имотите - създаване на лозови насаждения. Съответно, за всеки от имотите, предявената частична
претенция се разпределя по следния начин • за поземлен имот с идентификатор
54016.46.15 предявяваме частичен иск в размер на 14 000 лева от 25544 лева, а
за поземлен имот с идентификатор 54016.46.16 предявяваме частичен иск в размер
на 12000 лева от 22788 лева.
Евентуално, в случай, че се установи, че подобренията
са извършени без съгласие на собственика - арендодател, молят да се присъди
исковата сума на основание неоснователно обогатяване - поради това, че ответникът
се обогатил без основание с увеличената стойност на имотите си за сметка на
направените от ищеца разходи за създаване на лозовите насаждения /които разходи
по размер надвишавали увеличената стойност на имотите/.
Молят да се
присъдят претендираната сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на
исковата молба до окончателното й плащане.
Молят да се присъдят на
ищеца направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В откритото съдебно заседание на датата 22.11.2021 год. съдът по искане на
ищеца е ДОПУСНАЛ увеличение на иска за присъждане на увеличената стойност на имот с
идентификатор №54016.46.15, който иск да се счита предявен за сумата
41 586 лв., вместо първоначално предявената сума от 14 000 лв.,
като в същия увеличен размер да се счита предявен и евентуалният иск за
присъждане на същата сума като такава, с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца. Съдът е ДОПУСНАЛ
увеличението на иска и за присъждането на увеличената стойност на имот с
идентификатор 54016.46.16, който да се счита предявен за сумата
37 099,75 лв., вместо първоначално предявената претенция с исковата
молба от 12 000 лв., като в същия размер да се счита и предявен, като в
същия увеличен размер да се счита предявен и евентуалният иск за присъждане на
същата сума като такава, с която ответникът неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца.
Съдът е
намерил, че е внесена дължимата ДТ в пълния й размер и за увеличението на иска
и надлежно е ПРИЛОЖИЛ към делото двата броя платежни нареждания съответно
датите от 08.11.2021г. и от 11.11.2021г., внесени от ищеца за увеличение на
исковете.
Следователно съдът намира, че
предявеният иск се явява процесуално допустим, родово и местно подсъден на
Окръжен съд гр.С.З., ищците са внесли и първоначалната дължимата ДТ от 1040 лева
по сметка на СТОС вносна бележка от 08.06.2020 год. съобразно т.1 от Тарифата
за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
След изпълнението на процедурата
по размяна на книжата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, в рамките на законния 1-
месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, е постъпил писмен отговор-молба от
ответника Т.С.С., с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***,
с настоящ адрес:*** -ответник по делото, чрез
пълномощника си адв. Д.К.Д. - от Адвокатска колегия - гр. С.З. – в качеството
си на процесуален представител по Договор за правна защита и съдействие №
021/09.07.2020 г. и по Пълномощно от същата дата, на основание чл.32, т.1 от ГПК със Съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения гр. С.З., бул. Руски № 56, сутерен, чрез адвокат Д.Д.,
тел.: 088 77 55 150 E-mail: dimaka_bg@yahoo.com
На 24.06.2020 г. ответникът по делото е получил
лично Съобщение от 17.06.2020 год., с което от деловодството на Окръжен съд -
гр. С.З. му е бил изпратен препис от предявената искова молба на ищеца, ведно с
приложенията към нея, както и Вашето Разпореждане № 499 от 16.06.2020 г.
В законовоопределения едномесечен срок по чл.131,
ал.1 от ГПК, считано от датата на получаване на съобщението, изтичащ на датата 24.07.2020
г. и след редовното му упълномощаване на 09.07.2020 г., като негов процесуален
представител и пълномощник, представя настоящия писмен отговор на исковата
молба.
Съображенията му са следните по
отношение на така предявените 2 (два) обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.12, ал.2 от ЗАЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца - сумата от 26000 лв. частично от 48332 лв., представляваща
сумата, с която се е увеличила стойността на всеки един от собствените му 2
(два) недвижими имоти, а именно:
със сумата от 25544 лв. за
поземлен имот с идентификатор 54016.46.15, както и по отношение на поземлен
имот с идентификатор 54016.46.16 със сумата от 22788 в резултат на извършените
от ищеца като арендатор със съгласието на праводателя на ответника и на
него самия, като арендодател трайни подобрения в двата имота - създадени лозови
насаждения,
като общо частичното предявяване
на исковете е разпределено така:
-
За поземлен имот с идентификатор 54016.46.15 - в размер на 14000 лв. от
25544 лв.
-
За поземлен имот с идентификатор 54016.46.16 - в размер на 12000 лв. от
22788 лв.
а в условията на евентуалност, като неоснователно обогатяване,
двата иска са предявени за същите суми и за същите имоти с правно основание чл.55,
ал.1, пр. първо от ЗЗД, в случай, че се установи по делото, че подобренията са извършени без
съгласието на собственика - арендодател:
По отношение допустимостта на исковете:
Считат, че така предявените обективно и субективно съединени осъдителни
искове, вкл. и в условията на евентуалност, са процесуално допустими.
По отношение основателността на исковете:
Считат, че така предявените искове са
неоснователни.
I. По отношение на исковете с правно основание чл.12, ал.2 от
ЗАЗ:
Именно и тук на първо място в отговора му ще посочи, че правното основание
на първите два основни иска се намира в разпоредбата на чл.12, ал.2
от Закона за арендата в земеделието. Ставало дума за предявени искове за паричните суми, с
които ищецът претендирал ответникът да му ги заплати, като увеличена
стойност на имотите, които са били обекта на двата договора за аренда.
В исковата си молба и по-точно в обстоятелствената част ищецът е посочил
сумите, които е вложил, за да създаде лозовите масиви. Същият обаче не правил
разликата между това какво е увеличената стойност“ на имотите, предмет на двата
договора за аренда в резултат на извършените от него подобрения или явно не
разбира смисъла на законовия текст на чл.12, ал.2 от ЗАЗ, тъй като ищецът е
определил стойността на претендираните от него подобрения, като
разходи
за създаване на лозовите насаждания, а не като
увеличение на стойността на двата имота, което по своята същност е неправилното и
незаконосъобразно.
Стойността на нивите в землището на с. О., общ. С.З.
към датата на прекратяването на двата договора е една, а стойността на лозята
(при условие, че изобщо има разлика), е друга. По делото следва да се установи
каква е разликата в стойността - увеличената пазарна стойност между нивите и
лозята. Само и единствено по предмета на делото това е важно, а не колко общо
разходи, ако щете и на декар, е направил ищеца за създаването и превръщането на
нивите на лозя.
Много е важно още тук да направи разликата и ВЪЗРАЖЕНИЕТО
си, че
увеличената стойност на имотите не са и не е равно на сбора на всички направени
разходи за създаването на лозовите насаждения - вкл. закупуване на торове,
препарати и т.н., т.е. за поддържането им в добро състояние.
Много важно е също така да заяви и възражението
си срещу
посочената в исковата молба, че увеличението се смята на квадратен метър. В
случая се претендират по 2.88 лв. (два лева и осемдесет и осем стотинки) на
квадратен метър.
Прави и следното ВЪЗРАЖЕНИЕ, което има значение по предмета на
делото:
И по двата договора са били предоставени 2 (два) имота под аренда - но
забележете, като НИВИ, които са били в последствие
променени от страна на ищеца в лозе.
Това, че са предоставени НИВИ, счита, че ще е безспорно по делото, както и
обстоятелството, че и двата договора за аренда са били сключени на12.01.2006г.
Единият договор е сключен лично от страна на чичото на ответника П.С.К.,
като собственик на предоставените ниви, а другият отново от чичото, но вече с
нотариално заверено пълномощно, което представя на съда като доказателство с дадено
му от страна на ответника и собственик Т.С.С. на предоставените ниви.
НИКЪДЕ В ДОГОВОРИТЕ НЕ Е ДАВАНО СЪГЛАСИЕ ОТ СТРАНА НА ДВАМАТА АРЕНДОДАТЕЛИ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ НИВИТЕ ИМ В ЛОЗЕ.
И в двата договора е било вписано от страна на
самия арендатор, тъй като той е съставителя на договорите в текста на чл.12,
ал.2, че: Арендаторът
може да променя начина на трайно ползване в рамките на срока на настоящия
договор“.
Това обаче не променяло факта, че и двамата арендодатели не са дали предварително писмено съгласие на арендатора да променя НТП на собствените им ниви.
За да е налице едно такова съгласие, съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.З от ЗАЗ, който гласи: Арендаторът
може да изменя начина на трайно ползване на обекта на договора и да извършва
подобрения в него само с предварително писмено съгласие на арендодателя. Съгласие
не е необходимо, когато измененията и подобренията не се отразяват върху
ползването на обекта на договора след изтичане на срока на договора“, е важно да се отбележи, че
първо следва да е налице сключен договор с конкретен обект
на този
договор. Законодателят затова е „казал“: ... изменя
начина на трайно ползване на обекта на договора“. На второ място, даденото
съгласие ТРЯБВА да е предварително, т.е. преди да се започне тази
промяна на НТП. И на трето място, съгласието трябва да е писмено - да е поискано от арендатора и
да му е дадено в писмена форма - нещо подписано от арендодателя в полза на
арендатора, с което да му разрешава да предприеме едни такива бъдещи действия
по промяна на НТП на арендувания обект.
Ще установите по делото, че нито са били сключвани
анекси към двата договора, с които да е било давано такова съгласие, нито са
били давани предварителни писмени съгласия от страна на двамата арендодатели по
някакъв друг начин - писмено.
Арендаторът сам е взел решението си и е променил -
без да пита арендодателите си - начина на трайното ползване на арендуваните от
него ниви.
Именно защото ищецът е наясно с това обстоятелство, че предварително писмено съгласие не му е било дадено от нито един от двамата арендодатели, затова и в условията на евентуалност е предявил иска си по чл.59 от ЗЗД.
Хипотезата на чл.12, ал.2
ЗАЗ, на която
е основал основните си искове ищеца, изисквало съгласие от страна на
арендодателя. Законодателят е въвел разграничителния критерий, според който
следва да се определя размера на обезщетението за подобренията, направени от
арендатора - в случай на предварително писмено съгласие, а това тогава е
увеличената стойност на обекта, а в случай на липса на
съгласие, в
зависимост от това дали са трайно прикрепени към имота, или да ги вдигне
съгласно чл.12, ал.3 от ЗАЗ, или да получи обезщетението си според принципа за
избягване на неоснователното обогатяване.
Ето защо, в исковата молба, обстоятелството за
дадено от страна на арендодателя съгласие, изобщо не е въведено. Напротив,
индицията е за знание от страна на арендатора, че такова съгласие изобщо не му
е било давано.
При липсата на една от предпоставките посочени в
чл.12, ал.2 от ЗАЗ за ищеца не би могло да възникне правото да получи
увеличената стойност на обектите на договорите за аренда.
Поради тази причина твърди в отговора си, че предявените искове с правно основание чл.12, ал.2 от ЗАЗ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Представя като писмено доказателство Удостоверение за наследници, от което
е видно, че чичото на ответника е починал на 02.09.2014 г. и е оставил, като
неженен и без деца, за свой единствен законен наследник - ответника по делото,
негов племенник - сина на сестра му Р.С.С., починала на 15.12.1993 г. Така той
е наследил притежаваните от него имоти, както и е встъпил в правата на
арендодател по отношение отново на същите имоти.
II. По отношение на евентуалните искове с правно основание чл.59 от ЗЗД:
Ищецът сам изтъквал в исковата молба, че след
сключване на договорите за аренда и до момента на развалянето им, е създал,
съответно е ползвал създадените от него трайни насаждения - лозя.
Важно е да се отбележи точно тук, че същият
признава, че
е получил финансовата помощ по Мярката „Подобряване преработката и маркетинга на
селскостопанските и рибни продукти“ въз основа на одобрен проект №
240103200187/2007г. и сключен в последствие с Държавен фонд „Земеделие“ Договор
№ 2905 / 10.08.2007 г.
В доказателствените искания по-долу ще Ви Моля по
реда на чл.190, ал.1 от ГПК да задължите ищецът да представи по делото
намиращите се у него сключен с ДФЗ договор, както и доказателства за това каква
сума му е бил оторизирана (изплатена).
Ето защо, ПРАВИ
ВЪЗРАЖЕНИЕ и за това, че ищецът вече веднъж е получил суми на декар за създаването на
лозовите насаждания в землището на с. О., част от които масиви са и включените
в тях два процесии два имота, собственост на ответника. Не е логично веднъж да
си получил безвъзмездно сумата, която си изхарчил за създаването на масивите с
лозовите насаждения и сега втори път да търсиш още веднъж същата тази сума, и
то правно основание - неоснователно обогатяване от всеки един арендодател,
какъвто в случая се явява е ответника. Именно и затова самия ищец ще се обогати
неоснователно, ако му бъдат присъдени вече изплатени му суми за същото. Същият
не е обеднял. Напротив, получил е и са му били възстановени сумите за
създаването на масивите с лозя.
Като доказателства по делото са представени
множество фактури, в които са отразени сметките, осчетоводени по САПАРД.
Съзнателно или не, в крайна сметка, ищецът не е представил по делото, наред с
останалите представени доказателства и сключения договор за получената
финансова помощ от ДФЗ. По този начин считам, че същият цели да се
облагодетелства за сметка на ответника.
Ето защо, след като се убедите, че ищецът е получил чрез плащане от ДФЗ на
всички разходи, които е направил за създаването на лозовите насаждения в с. О.,
да отхвърлите предявените искове с правно основание чл.59
от ЗЗД, като неоснователни и недоказани.
Ето защо ПРАВИ
и ВЪЗРАЖЕНИЕ за недължимост на
посочената в исковата молба и на претендираната сума от 3835,26 лв.
(три хиляди осемстотин тридесет и
пет лева и двадесет и шест стотинки) - за закупуване на торове и препарати по
Договор от 15.01.2008 г., сключен с „Бул трейдинг“ ООД. Тези торове и препарати
са били купени и с тях е бил обработен целия масив, като същите не са с трайно
действие, че да се отлагат от 2008 г. до момента, както и са били с оглед
текущото поддържане на лозето и са за сметка на
арендатора. Не са последно място
същите са били заплатени от ДФЗ.
Прави ВЪЗРАЖЕНИЕ всъщност
и на всички претендирани суми, посочени в исковата молба, вкл. и на единичните
цени. Тези суми представляват някакъв сбор в общ размер на 59599,02
лв. по отношение на двата имота в
обща площ в размер от 16.753 дка. Действително, събирайки сумите, посочени на стр.2 от
исковата молба, сборът на всички по пера, прави 59599,02 лв. Малко по-долу, а и
в петитума на исковата молба сумата е намалена на 48332 лв. Защо и как - не
става ясно. Твърдението е, че по отношение на общата площ на двата имота от
16.753 дка, е увеличена по 2.88 лв./кв.м или вече не е 59599,02 лв., а е 48332
лв.
По този начин му е трудно да прецени и да направи адекватна защита на
клиента си, тъй като не става ясно от страна на ищеца по всяко едно от
посочените пера на стр.2 от ИМ, които е посочил, по колко или каква сума отпада
от всяко едно от тях, за да се получи тази сума на квадратен метър „от
малко над 2.88 лв./кв.м“.
В случая тук не ставало дума за продажба на някой апартамент, а ставало
дума за земеделска земя - нива (лозе). При тези обекти от гражданския оборот
цената се дава винаги на декар, а не на квадратен метър.
В крайна сметка, ищецът по свое усмотрение, като арендатор, е преценил
кои масиви да направи лозя и съответно ги е създал.
Следва да посочи и това, че двата договора за аренда са били прекратени
поради виновното им неизпълнение именно от страна на арендатора.
Същият с грижата
на добрия стопанин и съгласно взетото от него решение да създаде точно на тези
ниви своите лозя, като е променил и НТП, е направил всички нужни агротехнически
мероприятия за създаването на лозето, като е имал предвид и вътрешното
убеждение, че ще го ползва до края на срока на сключените договори - именно за
срок от 20 (двадесет) стопански години. Той е бил, както казал и по-горе, причината тези
договори да бъдат прекратени - поради виновното му неизпълнение да заплаща
арендните годишни вноски в полза на арендодателя. До момента на предявяване на
иска за развалянето им, същият този арендатор е получавал
добивите от тези лозя. Той си ги е
обработвал и изобщо не е бил с презумпцията, че ще бъдат прекратени, а
напротив, че ще продължи да ги ползва до края на двадесетте години, за които са
били сключени договорите.
В случая по делото ще се установи и няма да е спорно, че процесиите два имота са били променени като НТП от страна на арендатора еднолично и едностранно - без даденото му съгласие - от ниви в лозя, както и че за тази им промяна и по отношение на същите ищецът вече е получил плащане от страна на ДФЗ.
Спорно е по делото с колко лева се е увеличила стойността на нивите,
ако изобщо се е увеличила, при промяната им като НТП в лозя.
Представената като доказателство извадка на Националния
статистически институт за 2018 г. дава
ясна представа, че продажбите на нивите са с по-голяма отчетена стойност
отколкото лозята и пазарните им стойности, независимо къде се намират в
страната, са по-големи отколкото тези на лозята.
Спорно ще е по
делото и получил ли е, а той е получил и каква конкретна сума е получил, т.е.
частично или изцяло ищецът, за създаването на масивите.
Предявява и НАСРЕЩЕН ИСК за това, че ищеца не е заплатил последното арендно
плащане в полза на ответника по двата договора за аренда. Правното основание на
насрещния иск е чл.8, ал.1 от ЗАЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Самият насрещен иск го представям в отделна от отговора ми искова
молба, за да може да бъде изпратен на ответника за отговор по реда на чл. 131
от ГПК.
Тук само пояснявам, че по гр. дело № 2520 / 2019 г. по описа на PC - гр. С.З. са били претендирани и арендаторът е бил
осъден да заплати на арендодателя неплатените от него арендни вноски за
стопанските 2016-2017г. и за 2017-2018 г.
Тъй като тогава към датата на предявяването на този иск не е бил
настъпил падежа на задължението за стопанската 2018-2019 г., а това реално е
била датата 01.10.2018 г., сега с предявяването на насрещния иск се претендира
от ищеца по този насрещен иск именно за това незаплатено арендно плащане - за
стопанската 2018-2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата.
Ето защо моли,
независимо, че цената на иска е ниска и по принцип искът е подсъден на Районния
съд, да се приеме за съвместно разглеждане наред с първоначалния иск, по който е образувано
настоящото производство и предявеният от мен насрещен иск с правно основание
чл.8, ал.1 от ЗАЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Моли, след като съдът вземе предвид всички посочени в исковата молба и
от мен с настоящия отговор факти и обстоятелства, както и след като приемете
всички представени Ви по делото писмени доказателства, вкл. и тези които ще
бъдат тепърва събрани, и след като ги обсъдите обстойно, да постановите
решение, с което да отхвърлите предявените искове по
чл.12, ал.2 от ЗАЗ, като
неоснователни и недоказани.
Моля също така да
се отхвърлят исковете по чл.59 от ЗЗД, предявени под формата на евентуалност, като неоснователни и недоказани.
При положение,
че съдът отхвърли исковете, Моли да се присъдят в полза на доверителя му всички
направени от него по делото и във връзка с него разноски - заплатеното
адвокатско възнаграждение, разноски за експертизи и т.н., като осъдите ищеца да
му ги заплати.
По делото е
постъпила и НАСРЕЩНА ИСКОВА МОЛБА ОТ Т.С.С., с ЕГН ********** с
постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:*** – ищец чрез адв. Д.К.Д. - от
Адвокатска колегия - гр. С.З. – в качеството си на процесуален представител по
Договор за правна защита и
съдействие № 021 / 09.07.2020 г. и по Пълномощно от същата дата, на основание
чл.32, т.1 от ГПК със Съдебен адрес за получаването на призовките и съобщенията:
гр. С.З., бул. Руски № 56, сутерен, чрез адвокат Д.Д., тел.: 088 77 55 150 E-mail: dimaka_bg@yahoo.com ПРОТИВ първоначалния ищец „СММ”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „Железни врата” № 10, вписано
в Търговския регистър с ЕИК *********, представлявано от едноличния собственик
на капитала и Управител С.М.М., ЕГН ********** с Правно основание: чл.8, ал.1
от ЗАЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД и с Цената на иска: 1412.13 лв. - чл.69, ал.1, т.5 от ГПК.
Насрещният ищец Т.С.С. твърди в исковата си молба, че
е собственик на земеделски земи в землището на с. О., получени по наследство от
чичо му П.С.К., ЕГН **********, починал на 02.09.2014 г., видно от
представеното Удостоверение за наследници № 5184 / 14.08.2015 г., издадено от
Община С.З..
На 12.01.2006 г.
наследодателят П.С.К.е сключил с ответника по делото Договор за аренда, вписан
на 19.01.2006 г. в СВ при PC С.З. под Акт № 207, том I, дв.
Вх. per. № 487, с който му предоставил за ползване собствените
си две земеделски земи с обща площ 18.113 дка, за срок от 20 години, както следва:
1. НИВА с площ 8.855 дка, местност „О.", четвърта
категория, представляваща имот № 046015;
2. НИВА с площ 9.258 дка, местност „Черникьоолу",
четвърта категория, представляваща имот № 078021.
На същата дата 12.01.2006
г. наследодателят П.С.К., като Пълномощник на ищеца е сключил с ответника по
делото втори Договор за аренда на земеделски земи, надлежно вписан на
19.01.2006 г. в СВ при PC С.З. под Акт № 210, том I, дв.
Вх. peг. № 491. С този договор същият е предоставил на
ответника за ползване собствените на племенника си Т.С.С. три на брой
земеделски земи с обща площ 22.699 дка, за срок от 20 стопански години, както следва:
1. НИВА с площ 5.000 дка, местност „Зад корията",
четвърта категория, представляваща имот № 068009;
2. НИВА с площ 9.799 дка, местност „Черникьоолу",
четвърта категория, представляваща имот № 078020;
3. НИВА с площ 7.900 дка, местност „Орешака",
четвърта категория, представляваща имот № 046016.
Следвало да отбележи, че и двата договора за аренда са
били сключени в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на
страните по него, съгласно изискванията на чл.З от ЗАЗ, съответно са били
вписани в Служба по вписвания при Агенция по вписванията, гр. С.З..
След смъртта на наследодателя си доверителят му е
уведомил арендатора, че встъпва в правата на наследодателя си по сключения от
него договор за аренда. След уведомяването той му заплатил договорената рента
за стопанските 2014-2015 г., както и за 2015-2016 г.
И по двата сключени
договора ответникът плащал задълженията си до 2015 г. вкл., като за стопанските
2016-2017 г. и за 2017-2018 г. преустановил плащанията. Това негово бездействие
наложило на 14.05.2019 г. арендодателят да предяви искове за разваляне на
договорите поради неизпълнение, връщане на владението на имотите, както и
осъждането на ответното дружество да заплати дължимите за тези две стопански
години арендни вноски. Било е образувано гр. дело № 2520 / 2019 г. по описа на Районен съд -
гр. С.З..
С Решение № 1532 /
11.11.2019 г., влязло в законна сила на 04.12.2019 г., двата договора за аренда
са били развалени на осн. чл.28, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗАЗ, поради виновно
неизпълнение от страна на арендатора, осъден е бил същия да върне владението на
нивите, както и е бил осъден да заплати дължимите се за претендираните две
стопански години арендни вноски.
Тъй като тогава към
датата на предявяването на този иск (14.05.2019г.) не е бил настъпил падежа на
задължението за стопанската 2018-2019 г., а това реално е била датата
01.10.2018 г., сега с предявяването на настоящия насрещен иск в производството
по гр. дело № 44/ 2020 г. по описа на Окръжен съд - гр. С.З., претенцията от
страна на ищеца по този насрещен иск е именно за осъждането на ответното
дружество да заплати това незаплатено арендно плащане - за
стопанската 2018-2019 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на постъпване на исковата
молба в съда до окончателното плащане на сумата.
Цената на иска, предявен
като обезщетение за неполучено плащане в натура за тази стопанска 2018-2019
година определям съобразно пазарната цена на плащането в натура, което е било
договорено за предоставените ниви, както следва:
40 кг. на декар -
ечемик, 40 кг. на декар - пшеница, 20 кг. на декар - царевица и от 0.5 до 1 л.
олио на декар.
За предоставените за
ползване общо 5 (пет) на брой земеделски земи, с обща площ
40.812 дка, за една стопанска
година се дължи съгласно Раздел II, чл.2, ал.1 от сключените договори зърно, както следва:
ечемик 1632.48 кг. (40.812 дка по 40 кг = 1632.48 кг), пшеница
1632.48 кг. (40.812 дка по 40 кг =
1632.48 кг), царевица 816.40 кг. (40.812 дка по 20 кг = 816.40 кг.).
За 1632.48 кг. ечемик,
при средна пазарна цена на ечемика 0.34 лв. за кг. - арендната вноска е 555.04
лв.;
За 1632.48 кг. пшеница,
при средна пазарна цена на пшеницата 0.33 лв. за кг. - арендната вноска е 538.72
лв.
За 816.40 кг. царевица,
при средна пазарна цена на царевицата 0.26 лв. за кг. - арендната вноска е
212.26 лв.
За 40.812 дка по 1 литър олио при пазарна цена 2.60
лв. за литър, арендната вноска е 106.11 лв.
Ето защо, на базата на горните данни, за стопанската
2018-2019 година общото задължение на арендатора по двата развалени договора за
аренда, възлизал в общ размер на 1412.13 лв. (555.04 лв. + 538.72 лв. + 212.26 лв. + 106.11 лв.).
Съгласно сключените два договора за аренда арендното
плащане се дължи годишно в натура - 15 дни след приключване прибирането на съответната
култура. В чл.2, ал.З от Договорите за аренда е договорено, че арендното
плащане може да се извърши и в стойностно изражение по взаимно съгласувани
цени, каквито не били съгласували, въпреки че арендаторът плащал вноските в
пари.
Следва да заяви, че и до
настоящия момент ответното дружество, въпреки че много добре му е известно че
дължи и има сметката на доверителя му, от която да плати, все още не е
заплатило дължимите се арендни вноски за стопанската 2018-2019 г. по двата
развалени договора за аренда, нито в натура, нито в пари.
Същото, представлявано
от управителя си, независимо, че е продължило да ползва по време на процеса по
гр. дело № 2520 / 2019 г. по описа на PC С.З.,
вкл. и до датата след влизане в сила на решението по това дело -04.12.2019 год.
всички имоти, до момента на предаване на владението им, а това е станало след
настъпването на падежа на задължението - 01.10.2019 г., все още не е заплатило
за 2018-2019 стопанска година дължимото се и посочено по-горе арендно плащане.
Срокът, в който трябвало
да плати арендатора е в зависимост от приключване прибирането на реколтата от
ечемика, пшеницата и царевицата през съответната стопанска година чл.2, ал.2 от
Договорите. Царевицата е културата, която се прибира последна от изброените в
чл.2 култури. Нейното прибиране е през месец септември. Ето защо приемам, че
крайният срок, през който арендаторът трябвало да плати арендната вноска за
стопанската 2018- 2019 г. е 30.09.2019 г.
Считано от 01.10.2019 г. арендаторът е в забава на плащането за стопанската
2018 г. - 2019 г.
Съгласно чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието (Изм. - ДВ, бр.35 от 1999 г.) Арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове“.
С оглед на всичко гореизложено, моли съвместно да се
разгледа в настоящото производство, наред с първоначално предявения иск и
настоящия насрещен иск, и след като се убедите в основателността на
гореизложените от мен твърдения, да постановите решение, с което:
ДА
ОСЪДИ ответника „СММ”
ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул.
„Железни врата“ № 10, вписано в Търговския регистър с ЕИК
*********, представлявано от
едноличния собственик на капитала и Управител С.М.М., ЕГН ***** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца Т.С.С.,
с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, с настоящ
адрес:***, на основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ общо сумата в размер на 1412.13
лв. (хиляда четиристотин и
дванадесет лева и тринадесет стотинки) - представляваща неплатена арендна
вноска за стопанската 2018 г. - 2019 г. по двата Договора за аренда от
12.01.2006 г., ведно със законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата.
Моли да се присъдят в полза на
доверителя му ВСИЧКИ направени от него разноски в настоящото производство.
Съдът намира, че предявеният иск
се явява процесуално допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд гр.С.З.,
ищецът е внесъл дължимата ДТ от 1040.00 лева по сметка на СТОС с вносна бележка
от 08.06.2020 год. съобразно т.1 от Тарифата да държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК /лист 2 от делото/. Внесена е и дължимата ДТ и за насрещния
иск от 56.49 лева с платежното нареждане от датата 20.07.2020 год. /на лист 103
от делото/.
След като се запозна
с изложеното в Исковата молба, със събраните до настоящия момент
доказателствата по делото и като взе предвид приложимите по случая материално -
правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено следното :
Искът е процесуално
допустим, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128
и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6
и чл.130 от ГПК и искът следва да бъда допуснат до разглеждане в настоящото
съдебно производство, тъй като искът е родово и местно подсъден по правилата на
родовата и местната подсъдност като първа инстанция на настоящия Окръжен съд-
гр.С.З..
Ищецът “СММ” ЕООД ГР.С.З., редовно и своевременно призовани, за тях се
явяват пълномощника им адв. Е.П. и адв. Христина Белчева, които заемат становището, че искът се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен, по
съображенията подробно изложени в исковата молба и в съдебното заседание по
съществото на делото. Не възразяват да се уважи насрещният иск ведно със
законните последици от това. Подробните им съображения са изложени в съдебното
заседание по съществото на делото и в депозираната по същото писмена защита, в
определения от съда срок.
Ответникът Т.С.С., редовно и своевременно призован, явява се лично, като
заедно с него се явяват пълномощниците му адв. Д.Д. и адв. С.Р., като заемат
становището, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде изцяло отхвърлен по съображенията, подробно изложени в съдебното заседание
по съществото на делото и в депозираната по същото писмена защита, в определения
от съда срок. Считат, че насрещния иск е изцяло основателен и доказан.
След като
се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка
една от страните по делото, със събраните по делото доказателства и с
приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита
за изяснено и доказано следното:
Производството по
делото е образувано във връзка с предявени в условията на евентуалност два
осъдителни иска, първият от които с правно основание чл.9 във вр. с чл.12, ал.2 от ЗАЗ и вторият, предявен в условията на евентуалност - чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с цена на исковете след направено увеличение в
хода на процеса, както следва:
за имот с
идентификатор № 54016.46.15 сумата от 41586 лв. и за имот с идентификатор №
54016.46.16 сумата от 37099,75 лв., като в същия размер е предявен и иска в
условието на евентуалност.
В срока за отговора ответникът С.
е предявил и насрещна
искова молба
с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ вър. чл.86 от ЗЗД с цена на иска 1412,13
лв. представляваща неизплатената арендна вноска за стопанската 2018г. - 2019г.
по Договор за аренда от 12.01.2006 г. Във връзка с тази насрещна искова молба е
постъпил отговор, с който „СММ“ ЕООД признава задължението си към доверителя
ми. Направено е искане за прихващане на сумата с насрещните вземания на
дружеството.
Ищцовото дружество основава
своите искания на обстоятелства, от които се установява, че по силата на двата
договора, сключени на датата 12.01.2006 г. П.К.(наследодателят на ответника по
делото) предоставя за срок от 20 години на „СММ“ ЕООД ползването на следната земеделска
земя - нива с кад. № 046015 и нива с кад. № 046016, находящи се в
землището на с. О..
Понастоящем,
съгласно действащата кадастрална карта, имотите представляват ПИ с идентификатор 54016.46.15, находящ се в
общ. С.З., с. О., м. О., вид собственост Частна, НТП Лозе, категория 4, площ 8854 кв. м, стар номер 046015 и ПИ с
идентификатор 54016.46.16, находящ се в общ. С.З., с. О., м. О., вид
собственост Частна, НТП Лозе,
категория 4, площ 7899 кв. м, стар номер 046016.
По делото, като писмени
доказателства, са представени двата броя Договори за аренда от 12.01.2006 г.,
от които е видно, че единият договор е сключен от П.К., в лично качество със
„СММ“ ЕООД, с който той отдава под аренда свои собствени земеделски земи, една
от които е нива с кад. № 046015. Другият договор е сключен от П.К., в
качеството му на пълномощник на Т.С., с който договор са предоставени за
ползване на арендатора земеделски земи, една от които е нива с кад. № 046016.
П.К.е починал на 02.09.2014 г.,
като е оставил единствен наследник – първоначалния ответник Т.С..
След смъртта на К. ответникът Т.С.
е уведомил ищеца, че встъпва в правата на наследодателя си.
С Решение под №
1532 от 11.11.2019 г., постановено по гр. дело с № 2520/2019г. по описа на
Районен съд С.З. двата арендни договора са били развалени, поради виновното
поведение на „СММ“ ЕООД - неплащането на две поредни арендни вноски за
стопанската 2016/2017 г. и 2017/2018 г. Дружеството е било осъдено и да върне
на С. земеделските земи.
В исковата молба са изложени
твърдения, че след сключване на договора ищецът е променил предназначението на
процесните земеделски земи, като е засадил трайни насаждения - лозя. За изграждането им е получил
финансова подкрепа от Държавен фонд „Земеделие“ по мярка „Подпомагане,
преработка и маркетинг на селскостопански и рибни продукти“ въз основа на
одобрен проект и Договор № 2905 / 10.08.2007г. В исковата молба ищецът е
посочил, че разходите за създаване на лозовите
насаждения на процесиите имоти е 59 599,02 лв.
Твърди се, че промяната на
предназначението на имотите е извършена със съгласието на арендодателя. Ищецът
се уповава на договорите за аренда, в които е записано, че арендаторът може да промени начина на трайно
ползване на имотите в рамките на срока на договора - чл.12, ал.2 от Договора за
аренда. Дружеството смята, че в резултат на създадените лозови насаждения се е
увеличила стойността на имотите, на което твърдение основава и своята
претенция.
В условията на
евентуалност, в случай, че се установи, че подобренията са извършени без
съгласието на собственика ищецът претендира сумите на основание неоснователно
обогатяване - поради това, че собственикът се е обогатил без основание с
увеличената стойност на имотите си за сметка на направените от ищеца разходи за
създаването на лозови насаждения.
По делото е
представено първоначално и допълнително заключението на комплексна
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, както и са събрани
свидетелски показания на един свидетел.
С оглед
установените факти по делото съдът счита, че предявеният главен иск, е неоснователен и недоказан.
I, По отношение на исковете с правно основание чл.12, ал.2
от ЗАЗ съдът възприема следното:
Според цитираната норма “Пpu прекратяването
на договора арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на
извършените с негово съгласие подобрения. От текста се установява, че за да възникне правото
на арендатора да търси обезщетение, равняващо се на увеличената стойността на
обекта на договора, в вследствие на подобренията, е необхоД.наличието на
предварително съгласие на арендодателя за извършването им. Законодателят е
въвел разграничителният критерий, според който следва да се определя размерът
на обезщетението за подобрения, направени от арендатора - в случай на
предварително писмено съгласие, това е увеличената стойност на обекта, а в
случай на липса на съгласие, в зависимост от това дали са трайно прикрепени към
имота, или да ги вдигне съгласно чл.12, ал.З от ЗАЗ, или да получи обезщетение
според принципа за избягване на неоснователното обогатяване.
В този смисъл правнорелевантен е въпросът в
настоящото производство - било ли е
давано такова писмено съгласие от арендодателя за извършването на промяна в НТП
на двете земеделски земи - от ниви
в лозя. Според чл.9, ал.3 от ЗАЗ,
за да бъде извършено изменение в НТП на обекта на договора е необхоД.да е
налице изрично предварително ПИСМЕНО съгласие. Това налага извода, че за да е
налице съгласие то трябва да бъде формулирано от собственика на земята и
обективирано в писмена форма. Съгласието трябва да бъде дадено преди промяната на начина на трайно
ползване. В конкретния случай липсва такова съгласие. Нещо повече, никъде в
исковата молба ищецът не твърди, че е получил предварително писмено съгласие. Единственият аргумент
в подкрепа на неговите действия по извършената промяна е чл.12, ал.2 от
Договора за аренда, според който арендаторът може да промени НТП в рамките на срока на договора. Този текст
обаче формулира една възможност на арендатора да извърши това, а не уговорка.
Налице е императивна законова норма, която регулира промяната на НТП и според
която за извършването следва предварително да бъде получено съгласие от
арендодателя.
Чл.12, ал.2 от Договора за аренда не създава права на арендатора по-
различни от дадените му в ЗАЗ по темата. За знанието на арендодателя не може да
се изходи и от свидетелките показания по делото, тъй като в тази им част те са
недопустими съгл. чл.164, ал.1, т.З от ТПК, според която не се допускат
свидетелки показания за доказването на обстоятелства за които законът изисква
писмен акт, какъвто е и настоящия случай съобразно разпоредбата на чл.9, ал.3
от ЗАЗ.
При
липсата на една от предпоставките посочени в чл.12, ал.2 от ЗАЗ за ищеца не би
могло да възникне правото да получи увеличената стойност на обекта на договора
за аренда. Поради това предявеният главен иск с правно основание чл.12, ал.2
ЗАЗ се явява неоснователен. Изцяло в същия смисъл е и практиката на
Апелативните и Върховните съдилища в
страната по този въпрос, а именно Решение с №
131 от 17.11.2016 г. на Бургаски АС по в. т. д. № 271/2016 г. Същото Решение е
потвърдено с Определение № 76 от
15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6417/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, с
което ВКС на РБ НЕ е ДОПУСНАЛ касационно обжалване на отхвърлителното решение с № 56 от
04.07.2013 г. по гр. дело № 131/2013 г. на Бургаски апелативен съд. В
аналогичен смисъл е и Определение № 452 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
438/2017 г., I т. о., ТК, с докладчик съдията
Мариана Костова. В тази връзка главният иск по чл.12, ал.2 от ЗАЗ във връзка с
чл.9 от ЗАЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
II. Относно предявения в условията на
евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД съдът възприема следното:
Съгласно чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил за сметка на другиго дължи
да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Приложението на цитираната норма изисква освен обогатяване на лицето, то да е
за сметка на обедняване на някого. Следователно, за уважаването на този иск е
необхоД.изследването и на двете предпоставки.
В тази насока Съдът приема, че
тези разходи са били установени и доказани в размерите посочени от комплексната
СИТЕ, изпълнена от вещите лица Н. и К.. Не се оспорва по делото и
обстоятелството, че при извършването на преценка за неоснователно обогатяване
следва да бъде отчетена естествената амортизация на подобренията и ако има
такава, то съответно да бъдат намалени с нея направените за създаването им
разходи. Естествената и счетоводната амортизация обаче не са различни понятия и
в конкретния случай счетоводния закон /ЗСч./ изисква актива да бъде
амортизиран, т.е. счетоводната му стойност следва съответно да бъде намалявана
с определен процент от годината на създаването му. Според естеството на актива
обаче - новозасадените лозови насаждения, тяхната естествена амортизация
започва едва след достигането на възрастта за активно плододаване, която не
съвпада с годината на създаването на насажденията, но въпреки че настъпва в
периода от 3 до 5 години след това, поради което и към датата на развалянето им
на арендните договори е налице някаква натрупана естествената амортизация,
която следва да подлежи на оценяване и съответно на отчитане.
В тази насока видно от приетата като доказателство по делото първоначална
комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, изпълнено от вещите
лица Н. и К. се установява, че пазарната цена към 04.12.2019г. - датата на прекратяване на
договорите за аренда, на имот с идентификатор № 54016.46.15 е 15937 лв., а на
имот с идентификатор № 54016.46.16 е 14218 лв., или пазарната цена на декар
възлиза на стойност 1800 лв./дка за процесиите имоти. За сравнение, според
заключението на експертизата, пазарната цена към тази дата на процесиите имоти,
но с НТП нива е на стойност 1000 лв./дка. Това показва, че след промяната на
начина на трайно ползване /НТП/ пазарната
цена на имотите се е увеличила със сумата от 800 лв./дка. Разликата между
пазарната цена на имотите, третирани като нива
и пазарната цена на същите имоти, но вече с НТП „лозе“ се явява сумата на декар, с която се е обогатил
ответникът. Изхождайки обаче от правната уредба на неоснователното обогатяване
се установява, че чл.59 от ЗЗД държи сметка не само за размера на
обогатяването, но и за размера на обедняването на лицето извършило подобренията
в чуждия имот. Затова в настоящия случай е правнорелевантен и въпросът - с
колко е обеднял ищецът при създаването на лозовите насаждения. В т.4 от
Постановление под № 1/28.05.1979 г. по
гр. дело № 1/1979 на ВС, Пленум се дава разяснението, че
само в случаите на чл.59, ал.1 от ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума
между обедняването и обогатяването, а в случаите на чл.55, ал.1 от ЗЗД се
дължи връщане на изцяло полученото без основание, при неосъществено или
отпаднало основание. В т.5 на посоченото постановление е дадена насока при
приложението на чл.59, ал. 1 от ЗЗД, според която за уважаването на този иск е
необходимо да има връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника от един или няколко общи факти.
Поради изложените правни аргументи в настоящия случай следва да се установи
какъв е размерът на разноските сторени от ищеца за промяна на НТП.
Тук е мястото, където съдът следва да направи едно
категорично и ясно разграничение, а именно, че не следва да бъдат смесвани
разходите по създаването на лозята с тези по поддръжката им - торене и другите
мероприятия свързани с отглеждането им. Това възражение има своята правна опора
в специалната разпоредба на чл.7, ал.1 от ЗАЗ, според която текст текущото
поддържане, наложило се поради обикновеното потребление на обекта на договора е
за сметка на арендатора. Дори според
чл.7, ал.2 от ЗАЗ (2) (Доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендаторът е
длъжен да плаща данъците и таксите, свързани с ползването на арендувания обект
на договора, а арендодателят - данъците и таксите, свързани с неговата
собственост. Съобразно ал.(3) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако не е уговорено
друго, арендаторът дори е длъжен и да застрахова приетите по опис сгради,
инвентар и животни, както и привнесените в обекта на договора вещи включително
и добивите.
Поради тази причина разходите за торенето с оборска тор, калиев сулфат, с
магнезиева сол и др. подобни, пръскане и превоз на вода и поливане при
засаждането почиват на добрата воля на арендатора и същите не представляват
необходими действия по създаването на лозов масив. Резонно може да се заключи,
че мероприятията по пръскането и торенето са с цел увеличаване на плододаването
на лозите, а не необходими дейности за създаване на лозовите масиви.
От друга страна съдът намира, както е било посочено и от самия ищец, за
промяната на НТП дружеството е разчитало на външно безвъзмездно финансиране. В
конкретния случай настоящият съд намира че ирелевантни са за делото фактите и
обстоятелствата за финансирането на процесните подобрения. Като важен и релевантен за делото е само крайния резултат, с който в
крайна сметка е настъпило обогатяването на ответника и в тази връзка и
обедняването на ищеца. Анализът на тези обстоятелства и предвид гореизложената
правна аргументация и приложението на чл.59 от ЗЗД следва да се направи логичното
заключение, че първоначалния ответник
С. дължи сумата на обогатяването, тъй като тя е по-малката измежду размера на
обогатяването му и размера на обедняването на ищеца СММ със стойността на
извършените подобрения. В този смисъл размерът с който на практика се е
увеличила цената на имотите е 7083,20 лв. ( седем хиляди осемдесет и три лева и двадесет стотинки) за първия имот
с идентификатор № 54016.46.15 – като това се изчислява като площта на имота от 8,854
дка се умножи по 800 лв./дка - цената, с която се е увеличила стойността на
имота) и 6319,20 лв. (шест хиляди триста и
деветнадесет лева и двадесет стотинки) за втория имот с идентификатор №
54016.46.16 и сумата е получена като площта на имота 7,899 дка е умножена по
800 лв./дка - цената, с която се е увеличила стойността на имота. Общият
размер, който ответника С. дължи като обезщетение за извършените в неговите
имоти подобрения, без негово съгласие, с които подобрения съответно се е
увеличила и стойността на имотите му, е общо в размера на 13402,40 лв. (тринадесет хиляди четиристотин и
два лева и четиридесет стотинки) /т.6 и т.6.1. от заключението на първоначална
комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещите лица Н. и К. – на лист 312 от делото/.
Всичко това доказва, че над
посочените по-горе суми, дори и увеличените искове като размер са неоснователни
и недоказани в тази им част.
Съдът счита в настоящия случай,
че тъй като намира за основателни доводите на ответника за липсата на съгласието
за извършване на насажденията в необходимата за прилагането на чл.12, ал.2 от
ЗАЗ форма, то съдът следва да разгледа и да уважи до горепосочения размер от
13402.40 лева евентуалния иск за присъждането на претендираните суми на
основание чл. 59 от ЗЗД - поради това, че ответникът се е обогатил без
основание с увеличената стойност на имотите си за сметка на направените от
ищеца разходи за създаването на лозовите насаждения именно до размера на
горепосочените суми.
В допълнение на това съдът следва да отбележи, че исковата си молба и
по-точно в обстоятелствената част на същата ищецът е посочил сумите, които е
вложил, за да
създаде лозовите масиви. Същият обаче не прави разликата между това какво е “увеличената
стойност“
на имотите, предмет на двата договора за аренда в резултат на извършените от
него подобрения или явно е определил стойността на претендираните от него
подобрения, като общите разходи за създаване на лозовите
насаждания, а не като реалното увеличение на стойността на двата имота /а
именно разликата в обогатяватено на първоначалния ответник С. , и съответно
обедняването на ищеца “СММ”,/ което по своята същност е неправилното и необосновано.
Стойността на нивите в землището на с. О., общ. С.З.
към датата на прекратяването на двата договора е била една, а стойността на
лозята, каквато разлика, безспорно е налице, се явява друга. По делото следва
да се установи именно каква е тази разлика в стойността им, а именно
увеличената пазарна цена и стойност между първоначалните ниви нивите и впоследствие
създадените лозя. Само и единствено по предмета на делото това е важно, а не
колко общо разходи, та дори и на декар, е направил ищеца СММ за създаването и
превръщането на нивите в лозя.
Много е важно още тук да се направи разликата и, че увеличената стойност на
имотите не са и не е равно на общо на сбора на всички направени разходи за
създаването и поддържането на лозовите насаждения - вкл. закупуване на торове,
препарати и т.н., т.е. за поддържането им в добро състояние. Именно в този
смисъл и по двата договора са били предоставени 2 (два) имота под аренда, като НИВИ,
които са били
в последствие променени от страна на ищеца СММ в лозе. Т.Е. налага се извода, че следва да се заплати единствено и само
сумата за двете ниви, с които се е увеличила тяхната реална /пазарна/ стойност
/цена/, като същите са били преобразувани в ЛОЗЯ, Т.Е ИМЕННО СУМАТА, с
която ищецът е обеднял за сметка на обогатилия се ответник С..
ІІІ. По отношение
на насрещния иск съдът намира следното:
Настоящият първоинстанционен съд
счита, че следва да уважи насрещния иск
до размера на сумата от 1412,13 лева, за която няма възражения от другата
страна по делото и същият иск е признат за основателен с отговора, който е
подаден по насрещната искова молба.
и да присъдите в полза на ищеца по компенсация
разликата между сумата, за която уважавате първоначалните искове и тази сума.
Съдът намира, че на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД са изцяло са налице, законните основания за присъждането и
на дължимите законни лихви, както и разноските по насрещния иск и съдът следва
съответно да ги уважи.
С оглед на гореизложените съображения и доводи, съдът
намира, че главният иск по чл.12, ал.2 от ЗАЗ се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва изцяло да се отхвърли, ведно със законните
последици от това.
Следва да
се уважи евентуалния такъв в съответствие с ПП под № 1/1979 на ВС на РБ до размера на сумата
общо в размер на 13402,40
лв. (тринадесет
хиляди четиристотин и два лева и четиридесет стотинки), от които сумата от 7083,20 лв. (седем хиляди осемдесет и три
лева и двадесет стотинки), с която се е увеличила стойността /цената/ на първия
имот с идентификатор № 54016.46.15 , както и сумата от 6319,20 лв. (шест хиляди триста и
деветнадесет лева и двадесет стотинки) цената, с която се е увеличила
стойността /цената/ на втория имот с идентификатор № 54016.46.16 на
основание неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД поради това, че
ответникът Т.С.С. с посочени по-горе данни , се е обогатил без основание с
увеличената стойност на имотите си за сметка на направените от ищеца „СММ“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. С.З., с посочени по –горе данни разходи
за създаване на процесните лозови насаждения.
ІV. ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАПРАВЕНОТО ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА
ПРИХВАЩАНЕ НА СУМИТЕ ПО УВАЖЕНИЯ НАСРЕЩЕН ИСК ПО ДЕЛОТО СЪДЪТ ВЪЗПРИЕ СЛЕДНОТО:
Съдът счита, че в настоящия
случай не следва да се произнася с настоящото Решение по делото по отношение на
направеното възражение за прихващане, тъй като за същите суми е уважен
изцяло насрещния иск на ответника и същите са присъдени с диспозитива на
Решението по делото, което от своя страна се явява и годно изпълнително
основание за същите присъдени суми.
V. ПО
ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК първоначалния
ответник Т.С. следва да следва да бъде осъден да заплатят на ищеца СММ ЕООД -
гр. С.З., направените от последното дружество разноски по делото съразмерно
уважената част на исковете, общо в размер на 1025.68 лева, като общата сума на
разноските, направени от първоначалния ищец СММ ЕООД възлиза на 6033,43 лева
съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от този ищец по
настоящото производство “СММ” ЕООД - гр. С.З.. Сумата, представлява дължимата
ДТ по делото от 1040 лева и за увеличението на исковете още ДТ в размер на
2107.43 лева, както и възнаграждението на вещите лица от КСТЕ в размер на 150
лева, а също и възнаграждението за един адвокат заплатени от този ищец в размер
на 2376,00 лева и допълнително такова в размер на 360 лева, които разноски са
подробно описани в списъка му на разноските по чл.80 от ГПК /на лист 344 от
настоящото дело/.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК първоначалния
ищец „СММ“ ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на ответника Т.С. направените
от последния разноски по делото общо в размер на 2578,39 лева,
представляваща направените от този ответник разноски по делото съразмерно
отхвърлената част на исковете, като общата сума на разноските на ответника С.
по настоящото дело възлиза на 3106.49 лева, представляващи възнаграждението
за един адвокат в размер на 2000 лева - адв.Димо Д. ***,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие с № 021 от 09.07.2020
год. /на л.101 от делото/ и представените два броя списъци за разноските по
чл.80 от ГПК с № 1 и № 2 /съответно на лист 348 и лист 349 от делото/, както и
сумата от 500 лева, представляваща първоначален депозит и допълнително
възнаграждение на вещите лица от съдебно–икономическата и техническа експертиза,
изпълнена от вещите лица Н. и К., сумата от 200 лева депозит за допълнителната
СИЕ, ДТ за насрещния иск в размер на 56,49 лева и сумата от 350 лева
допълнително адвокатско възнаграждение, заплатени от ответника по делото.
Ето
защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.59, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.9 и чл.12, ал.2 от ЗАЗ Окръжен съд- гр.С.З.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника Т.С.С., с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:*** – ищец
чрез адв. Димо К.Д. - от Адвокатска колегия - гр. С.З. – в качеството си на
процесуален представител по Договор за правна защита и
съдействие № 021 / 09.07.2020 г. и по Пълномощно от същата дата, на основание
чл.32, т.1 от ГПК със Съдебен адрес за получаването на призовките и
съобщенията: гр. С.З., бул. Руски № 56, сутерен, чрез адвокат Димо Д., тел.:
088 77 55 150 E-mail: dimaka_bg@yahoo.com ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „СММ“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. Железни врата № 10, вписано в
търговския регистър с ЕИК 10207591, представлявано от управителя С.М.М. чрез
адвокат М.Г.С., „С.П. - Адвокатско дружество“, със съдружници адвокати М.Г.С. и
Е.Н. Петров Адвокатска колегия С.З., с адрес в град С.З., ул. Хаджи Димитър
Асенов № 119, ет. 3, офис 6, тел. 042 620 152 e-mail оffice@stramska-petrova.com сумата общо в размер на 13402,40 лв. (тринадесет хиляди четиристотин и два лева и
четиридесет стотинки), от които сумата от 7083,20 лв. (седем хиляди осемдесет и три лева и двадесет стотинки),
с която се е увеличила стойността /цената/ на първия поземлен имот с
идентификатор № 54016.46.15 , както и сумата от 6319,20 лв. (шест хиляди триста и деветнадесет лева и двадесет
стотинки) цената, с която се е увеличила стойността /цената/ на втория поземлен
имот с идентификатор № 54016.46.16 на
основание неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД поради това, че
ответникът Т.С.С. с посочени по-горе данни , се е обогатил без основание с
увеличената стойност на горепосочените имоти и която сума представлява обогатяването, като по-малката сума измежду
размера на обогатяването му и размера на обедняването на ищеца „СММ“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. С.З. с посочени по-горе данни, а
именно със стойността на извършените подобрения в същите имоти, ведно със законната лихва върху главницата
от 13402,40 лв. (тринадесет хиляди четиристотин и
два лева и четиридесет стотинки), считано
от датата на подаване на исковата молба в съда на 12.06.2020 год. до
окончателното й плащане, както и сумата от 1025.68 лева /хиляда и двадесет и пет
лева и 68 ст./, представляваща направените от последното дружество разноски по
делото съразмерно уважената част на исковете, като ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск
по чл.59, ал.1 от ЗЗД в останалата му част до предявения размер за сумата 41 586 лв., представляващ предявен
евентуален иск за присъждане на същата сума като такава, с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, както и в останалата
му част до предявения размер за сумата от 37 099,75 лв., представляващ предявен евентуалният иск за присъждане на
същата сума като такава, с която ответникът неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН в тази му част.
ОТхвърля изцяло първоначалния и главен иск
по чл.12, ал.2 от ЗАЗ на ищеца „СММ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. “Железни
врата” № 10, вписано в търговския регистър с ЕИК 10207591, представлявано от
управителя С.М.М. чрез адвокат М.Г.С., „С.П. - Адвокатско дружество“, със съдружници
адвокати М.Г.С. и Е.Н. Петров Адвокатска колегия С.З., с адрес в град С.З., ул.
Хаджи Димитър Асенов № 119, ет. 3, офис 6, тел. 042 620 152 e-mail оffice@stramska-petrova.com против ответника Т.С.С. ЕГН **********,
с адрес ***, с който молят да се постанови решение, с който да се осъди ответника Т.С.С. с
посочени по-горе данни да заплати на ищеца „СММ“ ЕООД общо сумата от 78685,75
лева, представляващи сумата, с която се е увеличила стойността на притежаваните
от него недвижими имоти: 41586 лева - за поземлен имот е идентификатор 54016.46.16 и 37099,75
лева - за поземлен имот е идентификатор 54016.46.16, в резултат на извършените
от ищеца като арендатор със съгласието на праводателя на ответника като
арендодател трайни подобрения в имотите - създаване на лозови насаждения като неоснователЕН и недоказан.
ОСЪЖДА
насрещния ответник „СММ”
ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул.
„Железни врата“ № 10, вписано в Търговския регистър с ЕИК
*********, представлявано от
едноличния собственик на капитала и Управител С.М.М., ЕГН ***** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на насрещния ищец Т.С.С.,
с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, с настоящ
адрес:***, на основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ общо сумата в размер на 1412.13
лв. (хиляда четиристотин и
дванадесет лева и тринадесет стотинки) - представляваща неплатена арендна
вноска за стопанската 2018 г. - 2019 г. по двата Договора за аренда от
12.01.2006 г., ведно със законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, считано от
датата на подаване на насрещната исковата молба в съда на 20.07.2020 год. до
окончателното плащане на сумата, както и сумата в размер на 2578,39 /две хиляди
петстотин седемдесет и осем лева и 39 ст./, представляваща направените от този насрещен
ищец разноски по делото съразмерно уважената и отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.С.З.
пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :