Решение по дело №517/2021 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 232
Дата: 21 декември 2023 г.
Съдия: Ивелина Илиева Келлева Бонева
Дело: 20214510100517
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Бяла, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на пети декември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100517 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е във втора фаза по извършване на делба.
С влязло в сила съдебно решение № 25/22.02.2022г. по гр. № 517/2021г. по
описа на БРС е допуснато извършването на съдебна делба между Д. А. И., ЕГН
********** и Д. Р. И. с ЕГН ********** на следния недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07603.501.272 - (нула, седем, шест, нула,
три, точка, пет, нула, едно, точка, две, седем, две) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Бяла, общ.Бяла, обл.Русе - (одобрени със заповед №
РД-18-130/ 27.12.2016 г. на ИД на АГКК) при граници и съседи: 07603.501.276,
07603.501.275, 07603.501.274,07603.501.273,07603.501.3109 , 7603.501.271, целият с
площ по скица от 356 кв.м. (триста петдесет и шест квадратни метра) и по нотариален
акт 350 кв.м., трайно предназначение на територията - УРБАНИЗИРАНА, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), номер по предходен план: квартал 23
(двадесет и три), парцел III - (три, римско), заедно с построената в него, съгласно скица
и удостоверение за търпимост: 1. ) Сграда с идентификатор 07603.501.272.1 (нула,
седем, шест, нула, три, точка, пет, нула, едно, точка, две, седем, две, точка, едно), със
застроена площ от 80 кв.м. (осемдесет квадратни метра), брой етажи - 2 (два),
предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна и разгъната застроена площ от
160 кв.м. (сто и шестдесет квадратни метра), разположена на регулационната линия
към улицата и на кадастралната граница, към поземлен имот с идентификатор
07603.501.271, построена преди 1983 година, заедно с всички подобрения и
насаждения в имота, при ПРАВА 1/2 ид.ч. за Д. А. И., ЕГН ********** и 1/2 ид.ч. за Д.
Р. И. с ЕГН **********.
1
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Критериите за определяне на способа, чрез който следва да бъде ликвидирана
съсобствеността са няколко. От значение е броят на имотите, допуснати до делба, дали
същите са повече или по-малко от съделителите, респ. дали от единствения имот могат
да се обособят реални дялове за всички съсобственици; дали единственият неподеляем
имот е жилище и др.
Видно от приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че
процесния недвижим имот е неподеляем. Имайки предвид това както и, че в срока по
чл.349, ал.4 от ГПК е направено искане за възлагането му в полза на ищцата по
делото съдът намира, че същото следва да бъде разгледано по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.349,ал.1 от ГПК, ако неподеляемият имот е
жилище,което е било съпружеска имуществена общност,прекратена със смъртта на
единия съпруг или с развод и преживелият или бившият съпруг, на когото е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака,
няма собствено жилище,съдът по негово искане може да го постави в дял, като
уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
Предпоставките при които законът дава възможност да бъде извършено възлагането от
съда в полза на някой от съделителите са свързани от една страна с обекта на
съсобствеността, възникнала в резултат на прекратяване на СИО ,а от друга страна са
установени изисквания, на които следва да отговаря самият съделител, а именно:
- делбеният недвижим имот следва да има характера на жилищен и от него да
не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един
от съделителите;
-съделителят, заявил възлагателна претенция следва да отговаря на
отрицателното условия да не притежава друг собствен жилищен имот, както и да
покрива условието да е преживял съпруг или бивш съпруг;
От материалноправна страна горните изисквания следва да са установени в
тяхната кумулативна наличност.
Ответната страна излага становище ,че не са налице предпоставките на
чл.349,ал.1 от ГПК с твърдение,че процесния имот представлява незавършен строеж и
няма характер на жилище.
Този довод не се споделя от съда. Понятието жилище има своя законова
дефиниция в ДР на ЗУТ и следователно това понятие следва да бъде разбирано в този
смисъл и за целите на чл.349, ал.1 ГПК.
На следващо място, по отношение на съделителят с възлагателна претенция
законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг жилищен имот.
Посоченото твърдение е за отрицателен факт и не е оборено от насрещната страна, при
което съдът възприема, че процесният недвижим имот е единствено жилище за
съделителя,заявил възлагателна претенция. Ответникът не сочи доказателства, относно
притежавано от ищцата друго жилище, което по своето предназначение да служи за
задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на легалното определение по пар. 5, т.
30 от ДР на ЗУТ и на изискванията на чл. 40 ЗУТ .
При така установеното от фактическа страна съдът приема, че възлагателната
претенция на ищцата, с правно основание чл. 349,ал.1 ГПК се явява основателна и
2
следва да бъде уважена.
За уравняване дела на другия съделител, на основание чл. 349,ал.5 от ГПК,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 19610.00лв., съобразно приетата и
неоспорена експертиза, заедно със законната лихва в 6-месечен срок от влизане в сила
на решението.
На основание чл.349, ал.3 ГПК на ответника следва да се укаже, че за вземането
му за уравнение на дяловете може да впише законна ипотека.


По отношение претенцията по сметките между съделителите:
Ищцата е предявила претенция по чл.346 от ГПК, за заплащане от ответника на
направени подобрения в жилището,описани по пера в молба вх.№851 от 06.02.2023г.
на л.115 от делото за сумата в общ размер от 3525.00 лв.
В настоящия казус следва да се разграничат различни хипотези, при
осъществяване на които са извършени претендираните подобрения, с оглед различния
фактически състав и режим на възмездяване на възникналите между страните
отношение във връзка с направените разходи. Различията в хипотезите произтичат от
възможността подобренията да са извършени: първо - със съгласието на останалите
съсобственици, в който случай ще е приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона
за собствеността и ще следва да се присъдят действително извършените разходи, а не
увеличената стойност на имота, тъй като всеки от съсобствениците участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно на частта си; второ - без съгласието и
противопоставянето на другите съсобственици, в която хипотеза отношенията между
тях ще се уреждат по правилата на чл. 60 – 62 от Закона за задълженията и договорите
и на следващо място - подобрения, извършени при противопоставяне на останалите
съсобственици, когато ще е приложима разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД и ще се дължи по
– малката сума между обедняването и обогатяването. С оглед така направената
ретроспекция на правните норми, при преценка на характера на отношенията между
страните във връзка с претенцията по сметки за направени подобрения въпросът е за
наличие, респ. липса на съгласие или на противпоставяне от другия съсобственик за
квалификацията на претенцията и за реда, по който ще се уредят отношенията между
съделителите.
Съдът счита,че фактите по делото следва да се субсумират под правната норма
на чл.61, ал.2 от ЗЗД,
В Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС е прието, че
когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието и без изричното
противопоставяне на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил
намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите
на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици
следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В
този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес, за да осигури годно за
обитаване за себе си жилище, другите съсобственици отговарят за поетите задължения,
необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването им.
Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността
на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на
съсобствения имот. Това принципно положение е възприето и доразвито и в
последващата практика на ВКС- т.I.5 от ППВС № 6 от 1974 г.
3
От събраните по делото писмени доказателства –Договор №25/01.09.2022г. и
Договор №18/10.06.2022г. се установяват видовете ремонтни дейности,които съвпадат
и с посочените в писмената молба на ищцата ,с която са заявени претенции по
сметките,съгласно чл.346 от ГПК.Извършените строително-ремонтни дейности са
констатирани и при извършения оглед на имота от вещото лице,изготвило
заключението на съд.техническата експертиза,поради и което съдът приема,че
описаните в молбата по чл.346 от ГПК строително-ремонтни дейности и подобрения в
делбения имот,с които се е увеличила неговата стойност са извършени от съделителя
Д. И. през 2022г. От данните по делото не се установява някой друг да е извършвал
подобрения върху имота или съответно да е заплатил извършени такива, чиято обща
стойност съобразно допуснатата експертиза е 3500 лева, което довело до увеличаване
стойността на делбения имот с 2800.00лв., поради което същите представляват
подобрения, в каквато насока е изричния извод в заключението на вещото лице и са
взети предвид от вещото лице при изготвянето на пазарната оценка на процесния
имот. Всичко това налага извод, че с направените за извършването им разходи се е
увеличила стойността на делбения имот, като на ищцата се дължи стойността на
разходите за тези подобрения, доколкото последната се явява по – малката сравнена с
увеличената, вследствие на тези подобрения стойност на имота, която стойност следва
да бъде заплатена на извършилият ги съсобственик от ответника съобразно квотата му
в съсобствеността – 1/2 идеална част, а именно в размер на 1400.00 лева. В
останалата й част до пълния предявен размер от 3525.00 лева претенцията по сметки с
правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
По разноските: Ищцата претендира сумата в размер на 2024.63 лв.,
представляваща разноски по делото ,съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК, от
които 1200 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение.Изключая адвокатско
възнаграждение същата претендира по пера следните суми: 25.00лв. държавна такса за
образуване на делото;350.00 лв.,представляваща депозит за ВЛ по назначената СТЕ
,относно стойността на извършените подобрения-при определен от съда и внесен от
ищцата депозит в размер на 300 лв.; 200 лв.-депозит за ВЛ по допълнителна
експертиза-такава не е назначавана;144.63 лв., държавна такса по предявените от
ищцата искове по чл.346 от ГПК-недължима към момента на предявяване на
исковете,но въпреки това внесена от ищцата;105.00 лв.-разходи по фактура за
извършен превод на документи/съдебно решение за предоставяне на родителските
права по отношение на родените от брака деца/.
Съгласно чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на
дяловете им. С оглед на това, същите следва да заплатят държавна такса в размер на
4% върху стойността на дела им,а именно в размер на 784.40 лв. за всеки един от тях.
Предвид характера на делбеното производство, в което всяка страна е и ищец и
ответник направените разноски за адвокатско възнаграждение са за сметка на
съделителите, а останалите разноски се разпределят съобразно дяловете на страните.
В случая разноските за изготвяне на експертизата относно реалната поделяемост на
имота в размер на 400лв. са внесени предварително от страните,съобразно
припадащите им се квоти,предвид което разноски за допусната СТЕ не се дължат.
Относно сумата в размер на 25.00лвпредставляваща държавна такса за
образуване на делото за делба,същата не се дължи,т.к. такъв разход при образуване на
делото не е направен.
Относно сумата в размер на 105.00лв.,представляваща разходи за извършен
превод на решение на РС Висбаден за упражняване на родителските права по
4
отношение на родените от брака деца и възлагането им на ищцата.Тази сума по
разбиране на съдебния състав отново не подлежи на репариране от ответника,т.к. в
тежест на страната с възлагателна претенция е да установи наличието на
предпоставките визирани в разпоредбата на чл.349,ал.1 от ГПК, като представи
писмени доказателства в тази насока,част от които е влязлото в сила решение за
предоставяне на родителските права по отношение на родените от брака деца.
Относно сумата в размер на 1200.00лв.,представляваща претендирано
адвокатско възнаграждение,при наличие на доказателства за реално направен разход в
размер на 600 лв.
По смисъла на чл.78,ал.1 от ГПК същото подлежи на репариране от ответната
страна,съразмерно уважената част на присъединените искове по чл.346 от ГПК. В
случая обаче в договора за правна защита и съдействие /л.155 от делото/ не е посочено
каква част от уговореното/1200лв./ и платено/600 лв./ възнаграждение е за защита по
иска за делба и каква за претендираните от този съделител суми като подобрения на
съсобствения имот,а липсата на конкретизация препятства възможността същото да
бъде определено и присъдено. /Определение № 335/01.07.2015г.по гр.д.2020/2015г.на
ВКС I Г.О./
С оглед изложените съображения ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата в размер на 56.00 лв.,представляваща държавна такса върху размера на
признатите подобрения и внесена предварително от ищцата,както и сумата в размер на
119,15 лв.,представляваща разноски направени във връзка с допусната СТЕ относно
претендираните подобрения,съобразно уважената част от претенцията.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ в дял на Д. А. И. с ЕГН **********, на основание
чл.349,ал.1 ГПК следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07603.501.272 - (нула, седем, шест, нула,
три, точка, пет, нула, едно, точка, две, седем, две) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Бяла, общ.Бяла, обл.Русе - (одобрени със заповед №
РД-18-130/ 27.12.2016 г. на ИД на АГКК) при граници и съседи: 07603.501.276,
07603.501.275, 07603.501.274,07603.501.273,07603.501.3109 , 7603.501.271, целият с
площ по скица от 356 кв.м. (триста петдесет и шест квадратни метра) и по нотариален
акт 350 кв.м., трайно предназначение на територията - УРБАНИЗИРАНА, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), номер по предходен план: квартал 23
(двадесет и три), парцел III - (три, римско), заедно с построената в него, съгласно скица
и удостоверение за търпимост: 1. ) Сграда с идентификатор 07603.501.272.1 (нула,
седем, шест, нула, три, точка, пет, нула, едно, точка, две, седем, две, точка, едно), със
застроена площ от 80 кв.м. (осемдесет квадратни метра), брой етажи - 2 (два),
предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна и разгъната застроена площ от
160 кв.м. (сто и шестдесет квадратни метра), разположена на регулационната линия
към улицата и на кадастралната граница, към поземлен имот с идентификатор
07603.501.271, построена преди 1983 година, заедно с всички подобрения и
насаждения в имота, ПРИ УСЛОВИЕ, че Д. А. И., ЕГН ********** заплати на Д. Р. И.
с ЕГН ********** сумата от 19610.00 лв./ Деветнадесет хиляди шестстотин и десет
лева/ в 6-месечен срок от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва
5
върху нея.
УКАЗВА на Д. А. И. с ЕГН **********, че при неплащане на сумите за
уравнение на дяловете в указания срок, решението за възлагане се обезсилва по
право,а имотът се изнася на публична продан.
УКАЗВА на Д. Р. И. с ЕГН **********, че може да впише законна ипотека за
вземанията си за уравнение на дела в имота, на осн. чл.349,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. И., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Бяла държавна такса в размер на 784.40 лв.(Седемстотин
осемдесет и четири лева и 40 стотинки), както и сумата в размер на 5.00 лв.(пет лева) в
случай на издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА Д. Р. И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Бяла държавна такса в размер на 784.40 лв.
(Седемстотин осемдесет и четири лева и 40 стотинки), както и сумата в размер на 5.00
лв.(пет лева) в случай на издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА Д. Р. И. с ЕГН ********** да заплати на Д. А. И., ЕГН **********
сумата от 1400.00 лв. / Хиляда и четиристотин лева/,представляваща стойността на
извършени от последната подобрения в делбения имот,съразмерно квотата му в
съсобствеността, като отхвърля иска за разликата над определения от съда до пълния
претендиран размер от 3525.00лева.
ОСЪЖДА Д. Р. И. с ЕГН ********** да заплати на Д. А. И., ЕГН **********
сумата в размер на 56.00 лв./Петдесет и шест лева/,представляваща държавна такса
върху размера на признатите подобрения, внесена предварително от ищцата,както и
сумата в размер на 119,15 лв./Сто и деветнадесет лева и 15 стотинки/,представляваща
разноски направени във връзка с допусната СТЕ относно претендираните
подобрения,съобразно уважената част от претенцията.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Д. А. И., ЕГН ********** за
присъждане на разноски в останалата й част до претендирания размер от 2024.63 лв.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
6