Р Е Ш Е Н И Е № 260463
гр. Пловдив, 02.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на втори
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на прокурора Гинка
Лазарова и на съдебния секретар Недялка Кратункова разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 712 по описа на съда за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът А.Й.Х.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. А.Б.,***, ***, моли съда да осъди
Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да
му заплати обезщетение в размер на 26000 лв. за неимуществени вреди, претърпени
от ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в престъпление, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 11.01.2018г. до окончателното
изплащане на сумата по присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Исковата претенция се основава на твърденията, че срещу ищеца е
водено наказателно производство, като ищецът бил привлечен в качеството на
обвиняем по досъдебно производство № 165/ 2015 г. по
описа на ОСО при ОП - гр. ***, представляващо прокурорска преписка № 5293/ 2015
г. по описа на ОП-*** в извършване на престъпление от общ характер, за това че на ***г. в гр. ***
използвал неистински официален документ - Сертификат - доказателство за сключена автомобилна
застраховка с посочен номер ***за автомобил с регистрационен номер ***, с
посочен титуляр С. Ш., издаден от ***и посочен срок на
валидност за периода *** г. до *** г. - престъпление
по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Ищецът твърди, че по отношение на него е била
взета мярка за процесуална принуда „задържане за срок от 72 ч.“ по силата на
постановление на Окръжна прокуратура - ***, издадено на *** г. по реда на чл.
64, ал. 2 от НПК, като същият е престоял в следствения арест - *** за периода ***
г. - *** г.
Ищецът твърди, че с постановление на ОП- *** по отношение
на него е била взета МНО „Парична гаранция“ в размер на 500 лв., която мярка в
резултат на обжалване от негова страна пред Окръжен съд - *** е била изменена в
„Подписка“. Ищецът твърди, че наказателното производство е прекратено по
отношение на него с постановление за частично прекратяване, издадено от Окръжна
прокуратура - *** на *** г. по пр. пр. № 5293/ 2015 г., на основание чл. 243,
ал. 1, т. 2 от НПК, поради недоказаност на обвинението.
Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него
наказателно производство, което е продължило две години и четири месеца, е
преживял психически и емоционален стрес, което е довело до сериозни качествени
изменения в живота му и до сериозни и непоправими последици върху психиката му,
които и към настоящия момент не са отшумели; станал нервен, избухлив, отказвал
да се храни и бил съпътстван от постоянни кошмари. Твърди, че изпитвал страх от
осъдителна присъда и наказанието, което може да му бъде наложено – лишаване от
свобода. Процесното наказателно производство водено срещу ищеца се отразило
изключително неблагоприятно както на него, така и на цялото му семейство,
защото повечето приятели и съседи преустановили взаимоотношенията си с него.
Ищецът бил социално изолиран, чувствал се безпомощен и обречен. Било засегнато
доброто му име, с което се ползвал в обществото, достойнството му било
накърнено, загубил доверието на хората и близките си, които виждали в негово
лице единствено фигурата на престъпник, поради което изпитвал силен срам и
неудобство. Изпаднал в тежка депресия и не виждал как отново близките и
приятелите му щели да го приемат като нормален и равен на тях човек.
В срока за
отговор по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал
писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен по основание и по
размер.
Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди като
недоказани. Излага съображения, че наказателното производство е приключило в
рамките на две години и три месеца, което е разумен срок предвид
обстоятелството, че са били повдигнати обвинения и на други лица, а за ищеца
същото е приключило в хода на досъдебното производство; че престъплението, за
което ищецът е бил привлечен като обвиняем не е тежко умишлено престъпление, а
престоят в следствения арест е продължил само в рамките на 72 часа.
Твърди, че в същия период от време, на ***г. на ищеца е
било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.286 НК, за което е
бил оправдан от Районен съд гр. *** по НОХД 7761/2016г., във връзка с което
ищецът е подал искова молба пред Окръжен съд гр. Пловдив, по която е било образувано гр. дело
1662/2018г. с правно основание чл.2 ЗОДОВ, като за претърпените неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство на ищеца е
присъдено обезщетение в размер на 3000 лева., с
което ответникът счита, че ищецът е бил овъзмезден в определена степен
за евентуално претърпените вреди в резултат на привличането му като обвиняем по
ДП № 165/ 2015 г. по описа на ОСО при ОП - гр. ***.
По същество ищецът чрез пълномощника си
адв. Б. пледира за уважаване на иска като основателен и доказан и за присъждане
на разноските в производството.
По
същество ответникът чрез прокурор Лазарова пледира за отхвърляне на иска като
неоснователен.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
По
основателността на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е
обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на
съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените
отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган.
Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а
то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или
наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че
деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.
Основателността на предявения иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление;
влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството;
претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между
претърпените вреди и незаконното обвинение.
В настоящия случай по отношение на първите две
предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу
ищеца обвинение и влязъл в сила акт за прекратяване на наказателното
производство, съдът намира, че същите са налице, което се установява от приетите
по делото писмени доказателства: Постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от ***г., Постановление от ***г. за задържане
за срок от 72 часа, Постановление от ***г. за вземане марка за неотклонение
парична гаранция и Постановление за частично прекратяване на наказателно
производство от ***г., всичките постановени по ДП № 165/ 2015 г. по описа на ОСО при
ОП - гр. ***, пр. преписка № 5293/ 2015г.
по описа на ОП – ***; протокол за разпит на обвиняем от ***г., молба от ***г.,
подадена от ищеца до ОП – *** по пр. преписка № 5293/ 2015г. за получаване на заверен препис от
постановлението за прекратяване на производството по отношение не ищеца; писмо,
изх. № 5293/ 2015г. от 13.03.2020г. от ОП – *** до ищеца, с която му се изплаща Постановление за
частично прекратяване на наказателното производство от ***г.; Удостоверение,
изх. № 6359/ 2020 от 31.08.2020г., издадено от ОП- ***, че срещу ищеца към
30.08.2020г. няма обвинения по неприключени наказателни производства; Писмо,
изх. № СП- 5293/15г. от 07.10.2020г., от ОП – ***, ведно със заверени
ксерокопия на наличните по прокуроската преписка известия за доставяне и
пощенски пликове.
От описаните
писмени доказателства се установява, че ищецът бил привлечен в качеството на
обвиняем по досъдебно производство № 165/ 2015 г. по
описа на ОСО при ОП - гр. ***, представляващо прокурорска преписка № 5293/ 2015
г. по описа на ОП-*** в извършване на престъпление от общ характер, за това че на ***г. в гр. *** е използвал
неистински официален документ - Сертификат - доказателство за сключена автомобилна
застраховка с посочен номер ***за автомобил с регистрационен номер ***, с
посочен титуляр С. Ш., издаден от ***и посочен срок на
валидност за периода *** г. до *** г. - престъпление
по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Установява се, че наказателното производство
срещу ищеца е прекратено с Постановление за частично прекратяване на
наказателното производство от 11.01.2018г., на основание чл. 243, ал.1, т.2 НПК
поради недоказаност на обвинението. Установява се, че няма данни за датата на
влизане в сила на постановлението за частично прекратяване, тъй като същото не
било връчено на ищеца, на обв. И.Б.и на „КМД“ ЕООД, което обстоятелство се
установява от писмо, изх. № СП- 5293/15г. от 07.10.2020г., от ОП – ***, ведно
със заверени ксерокопия на наличните по прокуроската преписка известия за
доставяне и пощенски пликове. Независимо от това, съдът, въз основа на Удостоверение,
изх. № 6359/ 2020 от 31.08.2020г., издадено от ОП- ***, че срещу ищеца към
30.08.2020г. няма обвинения по неприключени наказателни производства, приема,
че постановлението за прекратяване е влязло в частта, с която се прекратява
наказателното производство срещу ищеца.
По отношение на
следващите две предпоставки – претърпени неимуществени вреди и причинна връзка
между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по
т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е
обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител
на вредите. В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато
обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то
тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се
предполагат /в този смисъл са и Решение №
480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. №
637/2012, IV г.о. на ВКС; Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият
съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на
фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната
връзка с незаконно водения процес се установяват както от показанията на
свидетелите Й.Х. и Д.Х., така и от въведената с цитираната практика на ВКС
житейска презумпция, доколкото ищецът излага твърдения за претърпени
неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното за
подобни случаи. В тази връзка от показанията на разпитаните свидетели Й.Х. и Д.Х.
/показанията на св. Й. Х. – *** на ищеца, съдът кредитира при условията на чл.
172 ГПК, като отчита близката връзка с ищеца и съответно евентуалната
заинтересованост на свидетеля/ се установява, че обвинението се е отразило
негативно върху ищеца – преживял е психически стрес, бил е притеснен, станал е затворен
и дистанциран от своите роднини, приятели и познати.
Предвид гореизложеното искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по своето
основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на
неимуществените вреди по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени с ППВС 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с
оглед спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ,
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;
интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на
извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който
обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на
живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в
личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и
интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално
положение, икономическите условия в страната и стандарта на живот,
установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от
06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по
гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря на
критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на
всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените
от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент
/в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
Като съобрази горното съдът намира, че
при определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид следните
обстоятелства, установени в настоящия случай:
Повдигнатото обвинение по чл.316 вр. чл.308,
ал.1 НК не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК,
предвид на което принципно не е била налице угроза от тежко и ефективно
наказание лишаване от свобода.
Първоначално ищецът е бил задържан за
срок от 72 часа в ОЗ „Следствени арести“ на МВР ***, за периода ***г. – ***г.
След което по отношение на ищеца е взетата мярка за неотклонение „Подписка“,
т.е. най- леката възможна такава и не е била ограничена съществено личната и
имуществената сфера на ищеца.
На следващо място цялото наказателно
производство срещу ищеца е протекло само в досъдебната фаза, като същото е
прекратено с постановление на наблюдаващия досъдебното производство прокурор, и
е продължило две години и три месеца /от ***г., когато е привлечен като
обвиняем, до ***г., когато е прекратено по отношение на ищеца/. Не се
установяват други процесуални действия, на които ищецът е следвало да
присъства, освен проведения на ***г. разпит в качеството му на обвиняем. От
изложеното следва, че наказателното производство срещу ищеца е протекло само в
досъдебна фаза, не е продължило значително дълго, както и не се установяват
множество процесуални действия, на които ищецът е бил задължен да присъства.
На следващо място от събраните по делото
доказателства не се установява негативните преживявания на ищеца да се
отличават по характер и интензитет, значително над обичайните за подобни
случаи. Безспорно е, че всяко наказателно производство (особено когато същото е
било безрезултатно), всякога води до негативни преживявания, свързани с
психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки
и познати, което обосновава и наличието на негативни изживявания, които
съществено разстройват душевния мир на съответното пострадало лице. Но в
настоящия случай не се установява обвинението да се отразило крайно негативно
върху ищеца с оглед неговата личност и начин на живот, не се установява да е
рефлектирано върху професионалната му
реализация, да се отразило в каквото и да е била степен на общественото доверие
и социалните му контакти. Не се установяват негативни отражения върху
здравословното състояние на ищеца, както не се установява личната емоционалната
сфера на ищеца да е засегната в значителна степен, същият да е претърпял
емоционални, психически и нравствени терзания от особен характер и в такъв
значителен интензитет, отличаващ ги от обичайните такива. При анализа на
показанията на разпитаните по делото свидетели относно преживения от ищеца
психически стрес и притеснения, довели до отчуждението му от близки и познати,
съдът отчита обстоятелството, че в една част от процесния период, в който срещу
ищеца се е водело ДП 165/ 2015г., в периода *** – ***г. срещу ищеца е било
повдигнато друго обвинение в престъпление по чл.286, ал.1 НК, същият е бил
привлечен като обвиняем по ДП № 78/ 16 г. и впоследствие подсъдим по НОХД №
7761/ 2016г. по описа на ПдРС, като наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда. Тези данни съдът черпи от приложеното по делото Решение №
1334/ 06.11.2018г., постановено по гр. дело № 1662/ 2018г. по описа на Окръжен
съд- ***. С цитираното решение на ищеца е присъдено обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди във връзка с повдигнато му обвинение в извършване
на престъпление по чл.286, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда
по НОХД № 7761/ 16г. на ПдРС. С оглед на воденото друго наказателно
производство, успоредно с това по ДП № 165/ 2015г. в по- голямата част от
времето, не може да се приеме за безспорно доказано, че всички описани от
свидетелите негативни преживявания на ищеца, изразяващи в преживян силен
психически и емоционален стрес, депресия, чувство на неудобство и срам,
нежелание на ищеца да ходи на работа, да шофира, да се среща с приятели са в
резултат единствено и само на повдигнато срещу ищеца обвинения в престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 НК,
за което е образувано ДП № 165/ 2015г. В показанията си св. Х. /близък приятел
на ищеца/, описвайки състоянието на ищеца, твърди, че на него не му е известно
ищецът да е имал „друг досег с полиция и прокуратура“, а св. Х. /*** на ищеца/,
че в периода, за който говори за притесненията на ищеца всъщност има две
наказателни производство и в момента на разпита не може да разграничи едното от
другото, поради което въз основа на свидетелските показания не може да мотивира
извод, че описаните от свидетелите негативни преживявания на ищеца и техният
интензитет са в резултат единствено и само поради повдигнатото му обвинение по
ДП № 165/ 2015г.
В обобщение
от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява да се
касае до случай на конкретни и особено силни отрицателни преживявания във
връзка с незаконното обвинение.
Предвид на
изложеното настоящият съдебен състав, като
съпостави гореизложените задължителни критерии с установеното от фактическа
страна по настоящето дело, намира, че размерът на паричното обезщетение, който
най-пълно би съответствал на критерия за справедливост е 3000 лв.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че при определяне на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с производството по ДП
165/ 2015г. съдът не взима предвид размера на присъденото по гр. дело № 1662/
2018г. на ПдОС обезщетение за неимуществени вреди, и в тази връзка е
неоснователното твърдението на ответника, че със същото ищецът е бил овъзмезден
в определена степен за евентуално претърпени вреди от привличането му като
обвиняем по ДП № 165/ 2015г. Присъденото на ищеца по гр. дело № 1662/ 2018г. на
ПдОС обезщетение е само за неимуществените вреди, установени като настъпили във
връзка с образуваното срещу него наказателно производство с повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 286, ал.1 НК. Предмет на настоящото
производство е установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от
повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 НК, за което ищецът е бил
привлечен като обвиняем по ДП № 165/
2015г. по описа на ОСО при ОП – гр. ***, пр.пр. № 5293/ 2015г. по описа на ОП
гр. ***.
Ето защо предявеният иск следва да бъде
уважен до сумата от 3000 лв., като за разликата до
пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С исковата молба е направено искане за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
издаване на наказателното постановление за прекратяване на производството.
Най- ранният начален момент от който
може да се претендира обезщетение за забава върху присъденото обезщетение е
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство срещу ищеца. Постановлението за прекратяване подлежи на обжалване
в седмодневен срок от получаване на препис от същото.
Ищецът не установява дата, на която
постановлението му е било връчено. Установява се, че препис от постановлението
е изпратен на ищеца на 13.03.2020г., по повод на негова молба за снабдяване с
препис от същото.
Следователно върху сумата от 3000 лв. следва да бъде присъдена законна лихва, считано
от 21.03.2020г.
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора – частична
основателност на исковата претенция, своевременно заявената претенция за
присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната направа, на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски, за платени държавни такси за
настоящото производство в размер на 10 лв., за което са представени
доказателства.
По
отношение на адвокатското възнаграждение са представени доказателства за
договорена безплатна правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално
представителство, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., като се иска същото
да бъде присъдено от съда съгласно разпоредбите на Наредба № 1/ 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАадв на пълномощника на ищеца се дължи
адвокатско възнаграждение, определено съобразно материалния интерес по делото и
уважената част от иска.
Предвид
на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. А.Б. сумата от 144.10 лв.,
определена на основание чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, по съразмерност с оглед
уважената и отхвърлената част от исковата претенция /0,11 х 1310 лв./.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на
А.Й.Х., ЕГН **********,***, сумата от 3000 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 НК, по ДП № 165/ 2015г. по описа на ОСО при ОП –
гр. ***, пр. пр. № 5293/ 2015г. по описа на ОП гр. Пловдив, ведно със законната
лихва върху присъдената главница, считано от ***г. , до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв., както и за законна лихва за периода ***г. – ***г.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати
на А.Й.Х., ЕГН **********,***, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща разноски за производството по
гр. дело № 712/ 2020г. по описа на Окръжен съд- ***.
ОСЪЖДА „Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул.
„Витоша“ №2, да заплати на адв. А.Б.Б., ЕГН **********,***, със служебен
адрес гр. ***, ***, сумата от 144,10 лв. /сто четиридесет и четири лева и десет
стотинки/, представляваща възнаграждение за адвокатска защита, осъществена
безвъзмездно на основание чл. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, по гр. дело № 712/
2020г. по описа на Окръжен съд-***.
Сумите могат да бъдат заплатени от Прокуратурата на
Република България по следната банкова сметка: ***а на ищеца адв. А.Б.Б., IBAN: ***, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: