Р Е
Ш Е Н
И Е № 186
гр. София, 23.12.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 88 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Ф.В.О. ***, чрез пълномощник адв. М.Й. от САК е
предявила срещу „З.Б.И.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ –
1. за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева
за причинени й неимуществени вреди – физически болки и страдания, трайно
затрудняване на движенията на врата и главата, главоболие, обща отпадналост,
умора и безсъние вследствие нанесени й телесни увреждания – навяхване на шията,
неразместената фрактура в областта на стерноклавикуларната става, разкъсно-контузна
рана в областта на челото вляво, кръвонасядания в дясното бедро и лявото
коляно, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 03.09.2018 год. около 23.30
часа в района на първи километър на третокласен път № 8112, посока от с. А. към
гр. С., по вина на И.Л.Л. – водач на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“,
с ДК № СО 1719 ВК, със застрахователна полица № BG/02/118000979645 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 30.03.2018 год. до 29.03.2019 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 15.01.2019 год., до окончателното
й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 148.53 лева
за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи за лечение
вследствие на причинените й телесни увреждания при горното ПТП, както следва :
12 лева за заплатена такса за извършена образна диагностика от УМБАЛСМ „П“ ЕАД, с издадена фактура №
**********/18.09.2018 год.; 8.83 лева за заплатени лекарства, с издадена
фактура № 1272/12.10.2018 год. от „Г” ООД; 11.48 лева за заплатени лекарства, с
издадена фактура № 1273/12.10.2018 год. от „Г” ООД; 35 лева за заплатени
рентгенови снимки, с издадена фактура № 2279/18.09.2018 год. от ДКЦ „Света
Анна” ЕООД; 40 лева за заплатен медицински преглед и 41.22 лева за заплатени
лекарства от „Глас фарма” ООД с фискален бон от 28.09.2018 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.01.2019 год., до окончателното й
заплащане.
Претендират се направените по делото разноски и
заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска
помощ за процесуално представителство по делото от адв. М.Й. от САК.
С исковата молба се твърди, че на 03.09.2018 год. около 23.30 часа в района на първи километър на третокласен път № 8112, посока от с. Алдомировци към
гр. Сливница, настъпило ПТП между лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, с
ДК № СО 1719 ВК, управляван от И.Л.Л. и лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиса”, с
ДК № СО 9655 ВС, управляван от С.П.К. с ЕГН **********. Твърди се, ПТП е било причинено по вина на водача на
л.а. „Фиат“ Лозанов, който се е движил с несъобразена скорост,
настигнал и блъснал отзад л.а. „Сеат“, на предна дясна седалка на който пътувала ищцата
– с правилно поставен предпазен колан.
Сочи
се, че за ПТП бил съставен констативен протокол № 1498570/04.09.2018 год. от
мл. автоконтрольор към РУ – Сливница, а на виновния водач Лозанов бил съставен
АУАН с № 773544 за нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДП, а впоследствие издадено и наказателното постановление №
18-0344-000795/14.09.2018 год. на РУ – С., с което му били наложени административни
наказания по чл.179, ал.2, предл.1-во и по чл.183, ал.1, т.1. предл.2-ро от
ЗДП.
Твърди се, че Ф.В.О. претърпяла и
търпи и понастоящем физически болки и страдания, трайно затрудняване на
движенията на врата и главата, главоболие, обща отпадналост, умора и безсъние
вследствие нанесените й при горното ПТП телесни увреждания – навяхване на шията,
неразместената фрактура в областта на стерноклавикуларната става,
разкъсно-контузна рана в областта на челото вляво, кръвонасядания в дясното
бедро и лявото коляно. Непосредствено
след катастрофата след проведени прегледи й било препоръчано поставянето на мека шийка яка за
период от 20 дни, което тя изпълнявала за по-дълъг период от време, тъй като
болките във врата били силни и продължителни. Предписани й били обезболяващи
лекарства и гелове за мазане.
Поради
нестихващите болки във врата и главата на 18.09.2018 год. ищцата посетила УМБАЛ
„С” ЕАД, където след преглед и рентгенови изследвания било установено, че е
получила фрактура в областта на стерноклавикуларната става, което не било
констатирано след първоначалните прегледи. Предписано й било удължаване на
домашното лечение с още 30 дни, както и да продължи да носи меката шийна яка
още 4 седмици. Поради горното ищцата е била в отпуск по болест последователно
за периода от 07.09.2018 год. до 19.11.2018 год. – общо 74 дни. И към момента
на предявяване на исковете ищцата продължава да изпитва болки на контузените
места, като все още трудно си движи врата.
Твърди се, че във
връзка с лечението пострадалата е извършила имуществени разходи в размер на 148.53 лева, както следва : 12 лева за заплатена такса
за извършена образна диагностика от УМБАЛСМ
„П“ ЕАД, с издадена фактура № **********/18.09.2018 год.; 8.83 лева за
заплатени лекарства, с издадена фактура № 1272/12.10.2018 год. от „Г” ООД;
11.48 лева за заплатени лекарства, с издадена фактура № 1273/12.10.2018 год. от
„Г” ООД; 35 лева за заплатени рентгенови снимки, с издадена фактура №
2279/18.09.2018 год. от ДКЦ „С” ЕООД; 40 лева за заплатен медицински преглед и
41.22 лева за заплатени лекарства от „Г” ООД с фискален бон от 28.09.2018 год.,
Сочи се, за лекия автомобил марка „Фиат“, модел
„Стило“, с ДК № СО 1719 ВК, управляван при ПТП от деликвента И.Л.Л., била
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
със застрахователна полица № BG/02/118000979645, валидна
от 30.03.2018 год. до 29.03.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 03.09.2019 год.
Твърди се, че Ф.В.О. депозирала писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № ОК-753361/18.10.2018
год. по описа на „З.Б.И.” АД, като при ответника била образувана преписка по
щета № **********. Въпреки представените в пълнота документи, установяващи
настъпването на събитието и последиците от същото за ищцата, с писмо изх. № НЩ
0267/14.01.2019 год. ответникът отказал плащане на обезщетение без да изложи
основателни мотиви за горното, което обуславя интереса от предявяване на настоящите
искове с правно основание чл.432, ал.1 и
чл.409 от КЗ.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на
ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като
неоснователни и завишени като размер, взел е становище по обстоятелствата, на
които се основават и е направил възражения срещу тях. С отговора е направено
възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от
действията на пострадалата – пътувала в автомобила при ПТП без поставен
обезопасителен колан.
Ответникът също претендира
направените по делото разноски.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения в с.з. на 08.10.2019 год. от пълномощника на ищцата протокол за ПТП № 1498570/04.09.2018 год., в същия е отразено настъпило ПТП на 03.09.2018 год. около 23.30 часа в района на първи километър на третокласен път № 8112, посока от с. А. към гр. С., с участници – МПС № 1 – лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, с ДК № СО 1719 ВК, с водач И.Л.Л. с ЕГН ********** и МПС № 2 – лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиса”, с ДК № СО 9655 ВС, с водач С.П.К. с ЕГН **********. Отразено е, че ПТП е настъпило след удар отзад на л.а. „Сеат” от л.а. „Фиат“, управляван от Л.
От показанията на свидетелката С.А.П. се установява, че на 03.09.2018 год. малко преди полунощ се прибирала с кола с приятелка от гр. С. за с. А., когато видяла, че на пътя току-що е станала катастрофа. Спрели колата и видяла, че една от катастрофиралите коли, „Сеат Ибиса“, била в канавката от едната страна на пътя, а другата, „Фиат“, била излязла от пътя в нивата. Свидетелката видяла, че от л.а. „Сеат“ излиза ищцата Ф.О., която познала, защото били приятелки. Ищцата била много изплашена, имала рана на челото и кръв отзад на главата, оплаквала се от болки в главата, врата, раменете.
Свидетелката видяла, че автомобила „Сеат“, от който излязла ищцата, бил ударен отзад, но и предницата, и задницата му били смачкани, тъй като от удара се бил ударил отпред в канавката. Не си спомня от коя врата излязла ищцата и няма наблюдения дали преди да излезе от купето е имала поставен колан; сочи, че е била пътник в автомобила, тъй като шофьорът С., когото също познавала, вече бил излязъл от колата. Закарали Ф.О. ***, където я приели, а впоследствие дошла и майка й.
От показанията на свидетелката А.К.Я., майка на ищцата, се установява, че на 03.09.2018 год. дъщеря й се обадила по телефона и й казала, че е катастрофирала и че е в „Бърза помощ“ в гр. С. Веднага отишла при нея и я заварила легнала, оплаквала се от болки в рамото, в ръката и в главата. Същата вечер отишли до УМБАЛСМ „П“ ЕАД в С., за да й направят рентгенови снимки. Докато чакали, на дъщеря й прилошало и започнала да повръща. След проведените изследвания й залепили челото, което било с разкъсна рана и й изписали шина за врата. Прибирайки се в къщи с кола, Ф. отново повръщала и се оплаквала от силни болки.
У дома дъщеря й около два месеца носила шийната яка, като движенията й били силно ограничени – трудно се движила, трудно поддържала тоалета си, рамото също я боляло като вдигала тежки предмети, а главата – като лежала по гръб. Свидетелката й помагала непрекъснато, той като ищцата не можела да се къпе, облича и съблича сама. Било я страх да остава сама, нямала пълноценен сън, страх я било да се вози в автомобил, а болките продължили около три месеца.
От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено след запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдения горе констативен протокол за ПТП и показанията на св. П., се установява следния механизъм на настъпване на ПТП – при движението си по третокласен път № 8112 /С. – А. – Д. – Г./, л.а. „Сеат Ибиса” с ДК № СО 96 55 ВС с водач С.П.К. бил застигнат отзад от движещия се с по-висока скорост л.а. „Фиат Стило” с ДК № СО 17 19 ВК с водач И.Л.Л. Ударът е бил заден ексцентричен, при което лекият автомобил „Сеат” се е отклонил вдясно и напред по отношение първоначалната си посока на движение и се е ударил в крайпътна водосточна канавка, където се е установил на място. Лекият автомобил „Фиат” е продължил в посока напред и вляво по отношение същата посока и се е установил в лявото крайпътно пространство. Въз основа на определения по-горе механизъм на възникване и развитие на ПТП експертизата дава заключение, че причината за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил „Фиат Стило” с ДК № СО 17 19 ВК И.Л.Л., който при възникване на опасност за движението не е направил всичко възможно да намали скоростта или да спре. Налице е пряка причинна връзка между пътнотранспортното произшествие и констатираните при ищцата травматични увреждания.
Експертизата дава заключение, че констатираните при ищцата травматични увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана в областта на челото вляво, кръвонасядане на дясното бедро и на лявото коляно, навяхване на шията и фрактура в областта на лявата стерноклавикуларна става, са получени вследствие на удари с или върху твърди тъпи предмети. Навяхването на шията е получено в резултат на първоначалния удар на лекия автомобил отзад, а при последващото движение на автомобила и удара при излизането му от пътното платно са се получили и останалите констатирани увреждания.
От заключението по назначената СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската документация, представена по делото и личен преглед на ищцата, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалата Ф.О. е получила следните травматични увреждания : разкъсно-контузна рана в областта на челото вляво, кръвонасядане на дясното бедро и на лявото коляно. След клиничен преглед и изследвания е диагностицирано и навяхване на шията. Допълнително при проведеното по повод непреставаща болезненост образно изследване в болница „Св. Анна” – София е установено наличие на фрактура в областта на лявата стерноклавикуларна става. При подобен вид счупвания срокът на възстановяване е около 1-2 месеца, като лечението се изразява в обездвижване на крайника. Раната на меките черепни обвивки по принцип се обработва хирургично, като заздравява за около 20-25 дни. Кръвонасяданията при ищцата са отзвучали за около 10-15 дни без да останат трайни или постоянни последици за здравето й. Непосредствено след инцидента е била налице болезненост в контузените области, която е отзвучала за посочения възстановителен период. В резултат на счупването може да се наблюдава болезненост след приключване на възстановителните процеси при натоварване на крайника и промяна на времето – каквито оплаквания ищцата споделя при извършения личен преглед. Понастоящем пострадалата е в добро общо физическо състояние, уврежданията не са довели да трайна неработоспособност, а само до временна такава.
Експертизата сочи, че съдържащите се по делото разходни и други документи, касаещи провежданите от ищцата медицински изследвания и лечение – заплатена такса за извършена образна диагностика от УМБАЛСМ „П“ ЕАД, с издадена фактура № **********/18.09.2018 год., заплатени лекарства по фактури № 1272/12.10.2018 год. и № 1273/12.10.2018 год., издадени от „Глас фарма” ООД, заплатени рентгенови снимки по фактура № 2279/18.09.2018 год. от ДКЦ „Света Анна” ЕООД, заплатен медицински преглед и заплатени лекарства по фискален бон от 28.09.2018 год., са в пряка връзка с провежданите изследвания и лечение на ищцата.
От
извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от Информационния
център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, с ДК № СО 1719 ВК, управляван
при ПТП от И.Л.Л., била сключена със „З.Б.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/118000979645, валидна от 30.03.2018
год. до 29.03.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 03.09.2018 год.
Видно от представената с и.м. застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Ф.В.О. – вх. № ОК-753361/18.10.2018 год. по
описа на „З.Б.И.” АД, при ответника била образувана ликвидационна преписка по щета
№ **********., по която отказал плащане на застрахователно обезщетение с писмо
изх. № НЩ – 0267/14.01.2019 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение,
е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като
с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по
чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни
– чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може
да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи
и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените
претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е
било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496,
ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта
на предявените искове съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представените с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Ф.В.О.
вх. № ОК-753361/18.10.2018 год. по описа на „З.Б.И.” АД и отказът на
застрахователя да плати застрахователно обезщетение с писмо изх. № НЩ – 0267/14.01.2019
год.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В настоящия случай от
събраните гласни и писмени доказателства и от заключението по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен
начин, че единствената причина за настъпването на описаното с
и.м. ПТП са били субективните действия на водача на лекия автомобил марка
„Фиат“, модел „Стило“, с ДК № СО 1719 ВК – И.Л.Л., който при възникване на опасност за движението не е
направил всичко възможно да намали скоростта или да спре управляваното от него
МПС и е предизвикал сблъсъка с л.а. „Сеат
Ибиса” с ДК № СО 96 55 ВС, в който е
пътувала ищцата.
Установено бе и че сочените в и.м. увреждания,
причинени при ПТП на ищцата – навяхване на шията, неразместената фрактура в
областта на стерноклавикуларната става, разкъсно-контузна рана в областта на
челото вляво, кръвонасядания в дясното бедро и лявото коляно, са в причинна
връзка с противоправните действия на деликвента, причинил ПТП – И.Л. Вината на
деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а
горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но и от
събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с
установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от
този водач, регламентирани в чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП –
„Водачите /на пътни превозни средства/ са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“.
Установена бе и причинната връзка между горните
нанесени на ищцата телесни увреждания и търпените нея физически болки и
страдания в хода на възстановителния процес.
По делото бе установен и последният
елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя
по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството,
че за лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, с ДК № СО 1719 ВК, управляван
от деликвента Ивайло Лозанов Лозанов, е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/118000979645, валидна от 30.03.2018 год. до 29.03.2019 год., т.е. към
датата на ПТП, 03.09.2018 год.
Доказан по основание, първият
от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото
лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и страдания, трайно затрудняване на
движенията на врата и главата, главоболие, обща отпадналост, умора и безсъние, понесени от ищцата като пряка
и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищцата е била на 20 години, като с
оглед естеството на получените от нея наранявания може да се очаква пълно
възстановяване от травматичните увреждания; за горното заключението по назначената
СМЕ и КСМАТЕ, неоспорени от страните, са категорични. Следва да се отчете, че
търпените от ищцата физически болки и страдания са били с по-голям интензитет
към момента на получаване на уврежданията и са
намалели в рамките на приключване на възстановителния период, който е бил до
два месеца /конкретно за фрактурата/. В резултат на счупването може да се
наблюдава болезненост след приключване на възстановителните процеси при
натоварване и промяна на времето.
От друга страна, съдът
кредитира като обективни и
безпротиворечиви показанията на свидетелката А.Я., майка на ищцата, която сочи,
че дъщеря й търпяла силни болки и битови неудобства в хода на възстановителния
период у дома – не можела да се къпе, облича и съблича сама, носила за период
около два месеца шийна яка, като движенията й били силно ограничени; изпитвала
болки в областта на главата отзад като лежала по гръб и в областта на рамото
при вдигане на предмети. Отделно от описаното, ищцата преживяла и силен стрес,
поради което се страхувала да остава сама нощем, нямала пълноценен сън, страх я
било да се вози в автомобил.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни
проявления на причинените на Ф.О. увреждания налагат определяне на обичайния
определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а
именно – обезщетение в размер на 20 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 30 000
лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,
която със своето бездействие да е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат – като е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан. Горното
не бе установено от ответника със сочени от него преки доказателства – каквито
биха могли да бъдат напр. показанията на водача на автомобила, в който О. е
пътувала.
Върху сумата от 20 000 лева съдът на осн. чл.409
от КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от 15.01.2019
год. до окончателното й заплащане – съобразно заявения петитум. Следва обаче да
се отбележи, че в случая лихва се дължи от 08.11.2018 год. – от датата, на
която е изтекъл срокът по чл.108, ал.1 от КЗ – 15 работни дни от датата на завеждане
на писмената
застрахователна претенция на ищцата по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. №
ОК-753361/18.10.2018 год. по описа на „З.Б.И.” АД, доколкото не бе установено, че с претенцията не са били представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ и такива допълнително да са били изискани
от застрахователя.
Предявеният втори обективно
съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди – направени от ищцата разходи за лечение на причинените й увреждания при
горното ПТП, е изцяло доказан по основание и размер, поради което съдът следва
да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 148.53 лева, ведно със
законната лихва, считано от 15.01.2019 год., до окончателното й заплащане. По
делото по несъмнен начин бяха установени както вида и размера на направените от
ищцата разходи за лечение вследствие на причинените й телесни увреждания, така
и обстоятелството, че същите са в причинна връзка с нанесените й травми –
извършването им е било наложително с оглед лечението на същите.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с определение от 18.04.2019 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била
освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения
размер на исковете – ДТ в размер на 850 лева /таксата по уважения втори иск по чл.432,
ал.1 от КЗ е в размер на 50 лева/, както и изплатените разноски от бюджета на
съда в размер на 500 лева – възнаграждения на в.л. по СМЕ и КСМАТЕ.
В
хода на производството по делото ищцата не е направила съдебни или деловодни разноски
и такива не следва да й се присъждат; заплатената медицинска такса за
компютърна томография на гръден кош, сочена в списъка на пълномощника на ищцата
по чл.80 от ГПК, не подлежи на присъждане по реда на чл.78, ал.1 от ГПК.
Тъй като, видно от
представения в горния списък по чл.80 от ГПК договор за правна помощ от 18.04.2019
год., сключен между ищцата и адв. М.И.Й. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2
от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – в размер на 1 500 лева /при минималният размер
по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 20 148.53 лева от 1 134.46/, като
осъди ответника да заплати тази сума на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение няма основание за начисляване на ДДС. Определянето на горния
размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с фактическата и правна
сложност на делото, броя на проведените заседания /две/ и извършените
процесуални действия /разпити на свидетели, изслушани заключения по две
експертизи и др./; това е и размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение
/без ДДС/ за процесуално представителство от ответната страна.
В хода на производството по
делото ответникът е направил разноски в размер на 2 200 лева – заплатеното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на
1 800 лева с ДДС /1 500 лева без ДДС/ и внесен депозит за
възнаграждение на в.л. по назначената КСМАТЕ в размер на 400 лева. С оглед на
горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата
следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 729.72 лева, съставляваща
разноски съразмерно
с отхвърлената част на исковете.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ „З.Б.И.” АД, ЕИК да заплати на Ф.В.О. ***, с ЕГН **********, по банкова сметка *** ***, сумата от 20 000
лева
/двадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – физически болки и страдания,
трайно затрудняване на движенията на врата и главата, главоболие, обща
отпадналост, умора и безсъние вследствие нанесени й телесни увреждания –
навяхване на шията, неразместената фрактура в областта на стерноклавикуларната
става, разкъсно-контузна рана в областта на челото вляво, кръвонасядания в
дясното бедро и лявото коляно, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
03.09.2018 год. около 23.30 часа в района на първи километър на третокласен път
№ 8112, посока от с. А. към гр. С., по вина на Ивайло Лозанов Лозанов – водач
на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“, с ДК № СО 1719 ВК, със
застрахователна полица № BG/02/118000979645 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 30.03.2018 год. до 29.03.2019 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 15.01.2019 год., до окончателното
й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск В ЧАСТТА МУ за
разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева /тридесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ „З.Б.И.” АД, ЕИК да заплати на Ф.В.О. ***, с ЕГН **********, по банкова сметка *** ***, сумата от 148.53
лева /сто четиридесет и осем лв. и петдесет и три ст./, съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи за
лечение на причинените й телесни увреждания при горното ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.01.2019 год., до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.Б.И.” АД,
ЕИК да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 350 лева /хиляда триста и петдесет лв./,
съставляваща дължима
за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА „З.Б.И.” АД, ЕИК да заплати на адв. М.И.Й. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес ***, офис 9,
сумата от 1 500 лева /хиляда и петстотин
лв./,
съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Ф.В.О.
***, с ЕГН **********, да заплати на „З.Б.И.” АД, ЕИК сумата от 729.72 лева /седемстотин двадесет и девет лв. и седемдесет и две ст./,
съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :