ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 275
15.04.2020 г., град Добрич
Окръжен
съд - Добрич, гражданско отделение, в закрито
съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 156 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 във
вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В.Е.Г.
срещу Определение № 3/06.02.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд –
Добрич, с което е отказано вписването на Заповед № 237 от 04.02.1993 г.,
издадена от Община Добрич по чл. 100 от ЗТСУ (отм).
В жалбата са изложени доводи за
неправилност на акта на съдията по вписванията поради нарушение на материалния
закон и процесуалните правила.
Жалбоподателката твърди, че процесната
заповед е акт с вещно-прехвърлително действие и като такъв подлежи на вписване.
Позовава се на разпоредбата на чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията,
където изрично е записано, че подлежат на вписване актовете, които имат силата
на констативни нотариални актове. Допълва, че към молбата си е приложила всички
необходими документи, изискуеми по чл. 6 от Правилника. Прави искане
определението да бъде отменено и процесният нотариален акт да бъде вписан.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява основателна.
В.Е.Г. е подала молба до Служба по
вписванията – Добрич с искане да бъде вписана Заповед № 237 от 04.02.1993 г.,
издадена от кмета на Община Добрич, по силата на която молителката е била
обезщетена, на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм), с апартамент, с площ 116, 26
кв.м., находящ се в ЖК „Д.“, вх. А, ет. 5, ведно с изба № 12.
Към молбата е приложено и удостоверение,
издадено от Дирекция УТСК при Община Добрич, от което се установява, че горепосоченият
имот е идентичен със самостоятелен обект – жилище в сграда, с идентификатор по
КК на град Добрич *******, с настоящ адрес:***. Приложени са още и схема №
15-82444-28.01.2020 г. на недвижимия имот, както и удостоверение за данъчна
оценка. Платена е и държавната такса в размер на 55, 06 лева, дължима по чл. 2,
ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията.
Съдията по вписванията е постановил
отказ за вписване на акта. Обосновал е крайния си извод, като се е позовал на
пар. 1 от Преходните разпоредби на Правилника за вписванията, който предписва,
че чл. 4 не се прилага за актове, извършени преди влизане на правилника в сила,
ако тия актове не са подлежали на вписване по досегашните разпоредби. Посочил е,
че по действащите към 1993 г. разпоредби процесната заповед не е подлежала на
вписване, от което е заключил, че и към настоящия момент не следва да бъде
вписана.
Тезата, застъпена в обжалваното
определение, е неправилна. Това е така, защото правилникът за вписванията е в
сила от 1951 г., а процесната заповед е издадена през 1993 г., повече от
четиридесет години по-късно. Подзаконовият нормативен акт действа от влизането
си в сила и до настоящия момент. Следователно, Правилникът за вписванията е
приложим за разглеждания случай и същият не е сред уредените в пар. 1 от ПР на
нормативния акт.
Процесната заповед по чл. 100 от ЗТСУ
(отм.) има вещно-прехвърлителен ефект, както правилно е приел и съдията по
вписванията. Поради тази причина, като акт, с който се прехвърля правото на
собственост, заповедта подлежи на вписване на основание чл. 4, б. „а“ от
Правилника.
На следващо място следва да бъде
съблюдавана и разпоредбата на чл. 3 от Правилника. От изискването актовете,
които се вписват,
да бъдат извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис има и
изключение. Втората алинея предписва, че нотариална форма не се изисква за
актовете, издадени от надлежните държавни органи. Процесната заповед е такъв
акт, издаден от надлежен държавен орган, поради което подлежи на вписване,
съгласно чл. 3, ал. 2 от Правилника.
В тази връзка следва да бъде изтъкнато
също, че със заповедта правоимащият се легитимира като собственик, по аргумент
от чл. 134, ал. 4 от ЗТСУ (отм.). Снабдяването с нотариален акт е само
възможност, от която обезщетеният може да не се възползва, тъй като самата
заповед е неговият титул за собственост.
Предвид изложеното и като взе предвид,
че са изпълнени изискванията на чл. 6 от ПВ, настоящият състав счита, че
процесната заповед трябва да бъде вписана.
При тази аргументация Определение № 3/06.02.2020
г. на съдия по вписванията при Районен съд – Добрич, следва да бъде отменено,
като неправилно.
С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Определение
№ 3/06.02.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Добрич, с което е
отказано вписването на Заповед № 237 от 04.02.1993 г., издадена от Община
Добрич по чл. 100 от ЗТСУ (отм).
ДА
СЕ ВПИШЕ Заповед № 237 от 04.02.1993 г., издадена от Община
Добрич по чл. 100 от ЗТСУ (отм).
ВРЪЩА
делото
на съдия по вписванията при Районен
съд – Добрич за извършване на исканото с молбата от 06.02.2020 г. вписване по
чл. 4 от ПВ.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.