№ 1151
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000503602 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 4750/05.08.2020 г. по гр.д. № 15046/2016 г. на СГС, I-6 състав са
отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК за установяване дължимостта на вземане с правно основание чл.430 ТЗ във
връзка с чл.432, ал.1, ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1, чл.92 от ЗЗД искове от „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност против В. Й. Д. за установяване в
отношенията между страните, че ответникът в качеството си на поръчител по договор
за поръчителство от 31.07.2008 г. дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 300 000
евро, неплатена, просрочена главница дължима по договор за банков кредит от
31.07.2008 г. и анекси към него, както следва: Анекс № 1/10.01.2009 г., Анекс №
2/30.06.2010 г., Анекс № 3/31.01.2011 г., Анекс № 4/25.05.2011 г., Анекс №
5/09.05.2012 г., Анекс № 6/09.10.2013 г., за периода от 10.07.2014 г. до 22.04.2015 г.,
ведно с мораторната неустойка в размер на 22% годишно съгласно т.12 от договора за
кредит от 31.07.2008г. за периода от 26.11.2015 г. до изплащане на вземането, сума в
размер на 98 010,96 евро, просрочени лихви върху редовна главница в размер на 12%
на база 360 дни годишно по т.9 от договора за кредит за периода от 27.01.2014 г. до
25.03.2015 г., сумата от 183 145,90 евро, просрочени лихви върху просрочена главница,
имаща характер на мораторна неустойка по т.22 от договора за кредит за периода от
25.04.2014 г. до 25.03.2015 г., ведно с мораторна неустойка в размер на 10% годишно
съгласно т.13 от договор за кредит от 31.07.2008 г. върху главница от 98 010,96 евро и
върху главница от 183 145,90 евро за период от 26.11.2015 г. до окончателното
плащане, сумата от 21 922,31 евро, неустойка върху просрочена лихва в размер на 10%
годишно, съгласно т.13 от договора за периода от 27.01.2014 г. до 22.04.2015 г., сумата
от 78 000 евро, дължими такси по кредита, сумата от 21 450 евро, текущи лихви върху
просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., за които суми е
1
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.2 ГПК от 01.12.2015 г. по ч.гр.д. № 73085/2015 г. по описа на СРС, 31 състав.
Ищецът „КТБ“ АД (н) е депозирал въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанцинното решение изцяло. Намира, че в първоинстанционното решение
неправилно е прието, че отговорността на ответника-поръчител се е погасила на
основание чл. 147 ЗЗД. Поддържа, че сключеният между кредитополучателя „Грифон
Естейтс България“ ЕООД и банката Анекс № 6/09.10.2013 г. е действителен при
условията на чл. 293, ал. 2 ТЗ и чл. 301 ТЗ. Неправилно съдът приел и че чл. 4, ал. 2 от
договора за поръчителство е нищожна, същата се прилагала в отношенията между
страните, поради което и шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не
следвало да се съобразява в отношенията с поръчителя. Съдът не съобразил и
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗБН, според която от датата на решението за откриване
производство по несъстоятелност на банката спират да текат всички давностни и
преклузивни срокове за срок от шест месеца. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не бил
изтекъл и предвид разпоредбата на § 5, ал. 3 от ЗИДЗБН (ДВ бр. 33 от 2019 г.), в сила
от 19.04.2019 г., според която от времето на поставяне на „КТБ“ АС под специален
надзор (20.06.2014 г.) до изтичане на шестмесечен срок от влизане в сила на този закон
по отношение на всички, учредени от длъжника или трети лица обезпечения в полза на
банката, не текат предвидените в съответните закони срокове за тяхното действие.
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът В. Й. Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва
нейната основателност. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „КТБ“ АД (н) твърди в исковата си молба, че на 31.07.2008 г. между
него и „Грифон Естейтс България“ ЕООД, бил сключен договор за банков кредит, по
силата на който банката отпуснал на едноличното дружество кредит в размер на 1 300
000 евро, като средствата по кредита били предназначени за закупуването на поземлен
имот. Твърди, че между страните била уговорена годишна лихва върху фактически
ползваните суми по кредита в размер на 12%, която лихва се начислявала ежедневно
върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и била платима
ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Лихвата се изчислявала на база 360
дни годишно върху непогасената част от кредита до пълното му издължаване.
Уговорена била и наказателна лихва 10 пункта годишно, както и неустойка в чл.13 от
договора в размер на 10% годишно върху начислената, но неплатена лихва до
окончателното изплащане. Твърди се още, че за обезпечаване на вземанията на банката
по договора били учредени няколко обезпечения, включително и договор за
поръчителство от 31.07.2008 г. с поръчител ответника В. Й. Д., по силата на който
последният се задължил да отговаря солидарно пред Банката за всички задължения на
2
„Грифон Естейтс България“ ЕООД по договора за банков кредит от 31.07.2008 г. и
всички негови евентуални последващи изменения. Този договор бил актуализиран с
анекси, които били в съответствие с подписаните към договора за кредит анекси.
Банката твърди, че изпълнила задълженията си по договора, а „Грифон Естейтс
България“ ЕООД усвоил изцяло сумата по кредита, но не изпълнил задължението си за
погасяване на кредита в рамките на уговорения падеж и погасителен план, поради
което изпаднал в забава, считано от 27.01.2014 г. Последното извършено частично
плащане било направено на 31.03.2014 г., като с него били погасени просрочени лихви
върху редовна главница. Тъй като настъпил крайният падеж по договора за кредит, а
именно 10.09.2014г., цялото задължение по договора за кредит станало изискуемо.
Ищецът твърди, че банката упражнила правата си по чл.417 ГПК и в нейна полза
били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу които
ответникът възразил в законоустановения срок.
Моли съда да постанови решение, с което да бъдe признато в отношенията
между страните, че ответникът в качеството си на поръчител по договор за
поръчителство от 31.07.2008 г. дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 300 000
евро, неплатена просрочена главница дължима по договор за банков кредит от
31.07.2008 г. и анекси към него за периода от 10.07.2014 г. до 22.04.2015 г., ведно
с мораторната неустойка в размер на 22% годишно съгласно т.12 от договора за кредит
от 31.07.2008 г. за периода от 26.11.2015 г. до изплащане на вземането, сума в размер
на 98 010.96 евро, просрочени лихви върху редовна главница в размер на 12% на база
360 дни годишно по т.9 от договора за кредит за периода от 27.01.2014 г. до 25.03.2015
г., сумата от 183 145.90 евро, просрочени лихви върху просрочена главница, имаща
характер на мораторна неустойка по т.22 от договора за кредит за периода от
25.04.2014 г. до 25.03.2015 г., ведно с мораторна неустойка в размер на 10% годишно
съгласно т.13 от договор за кредит от 31.07.2008 г. върху главница от 98 010.96 евро и
върху главница от 183 145.90 евро за период от 26.11.2015 г. до окончателното
плащане, сумата от 21 922,31 евро, неустойка върху просрочена лихва в размер на 10%
годишно, съгласно т.13 от договора за периода от 27.01.2014 г. до 22.04.2015 г., сумата
от 78 000 евро, дължими такси по кредита, сумата от 21 450 евро, текущи лихви върху
просрочена главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г., за които суми била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.2 ГПК от 01.12.2015 г. по ч.гр.д. № 73085/2015 г. по описа на СРС, 31 състав.
Ответникът В. Й. Д. е депозирал отговор на исковата молба, в който твърди
недопустимост на предявения иск, който бил предявен след законоустановения срок.
Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер с твърдението, че ответникът не
дължи сумите, претендирани с исковата молба. Оспорва автентичността на анекс №
5/09.05.2012 г. и анекс № 6/09.10.2013 г. към процесния договор за кредит с
твърдението, че същите не са подписани от управителя на дружеството-
кредитополучател, а анекс № 5/09.05.2012 г. и анекс № 6/09.10.2013 г. към договора за
поръчителство не са подписани от ответника. Заявява и възражение, че вземанията на
ищеца са погасени по давност, която е изтекла към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което са погасени
и задълженията на поръчителя.
По време на делото пред първата инстанция с молба от 01.07.2019 г. е встъпило
като трето лице помагач на страната на ответника дружеството „Грифон Естейтс
България“ ЕООД, което е оспорило автентичността на подписа на управителя на
дружеството под Анекс № 5 и Анекс № 6 към договора за кредит, като са твърдели, че
вземането е погасено по давност към датата на заявлението по чл. 417 ГПК.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, изслушани са
3
заключения на ССЕ и СПЕ.
Установява се от представения Договор за банков кредит от 31.07.2008 г., че
между ищеца в качеството му на кредитодател и третото лице помагач „Грифон
Естейтс България“ ЕООД в качеството му на кредитополучател, действащо чрез
управителя В. Й. Д., на 31.07.2008 г. е сключен договор за банков кредит, по силата на
който банката е отпуснала на дружеството кредит в размер на 1 300 000 евро за
закупуване на недвижим имот.
Съгласно договора главницата е разсрочена за издължаване на 30 (тридесет)
месечни вноски, от които една вноска в размер на 43 343 евро и 29 (двадесет и девет)
равни вноски по 43 333 евро, с краен срок за погасяване на кредита 10.06.2011 г.
Първата вноска за главница е дължима на 10.01.2009 г., а всяка следваща вноска за
главница е дължима на същото число от съответния месец, т.е. падежната дата за
погасяване на кредита е 10-то число от месеца.
Съгласно чл.9 от договора, ежемесечно падежира и е дължима лихва върху
остатъка от редовната главница, начислена с годишен лихвен процент в размер на 12%
, с падеж 25-то число на съответния месец.
Според чл.12 от договора, върху сумата на просрочените плащания за главница,
за дните на забава се начислява наказателна лихва в размер на 22%, която е равна на
сбора от договорения лихвен процент плюс 10 (десет) пункта наказателна надбавка.
Съгласно чл.13 от договора, върху неплатените в срок лихви е дължима
неустойка, начислена за дните на забава с годишен лихвен процент в размер на 10%.
По силата на чл.14, б.“б“ от договора, ежегодно на 15-ти август е дължима
комисиона за управление на кредита в размер на 1% върху остатъка от главницата.
Видно от Договор за поръчителство от 31.07.2008 г., сключен между „КТБ“ АД
и В. Й. Д. вземанията на банката по договора за кредит с „Грифон Естейтс България“
ЕООД са обезпечени с поръчителството на ответника, който се е задължил да отговаря
солидарно пред банката за всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от
договора за кредит от 31.07.2008 г. и всички негови евентуални последващи изменения.
Условията по сключения договор за банков кредит, включително крайният срок
за издължаване на кредита и вида и размера на вноските, са предоговорени с шест
анекса, както следва: Анекс № 1/10.01.2009 г., Анекс № 2/30.06.2010 г., Анекс №
3/31.01.2011 г., Анекс № 4/25.05.2011 г., Анекс № 5/09.05.2012 г., Анекс №
6/09.10.2013 г. С Анекс № 5 крайният срок по договора за кредит е продължен до
10.12.2013 г., а с Анекс № 6 – до 10.09.2014 г. Първите пет анекса са подписани от
управителя В. Й. Д., а Анекс№ 6 е подписан от управителя Й. А. И..
Със шест броя анекси от същите дати, но сключени към договора за
поръчителство от 31.07.2008 г., ответникът В.Д. е давал съгласие
за предоговорените по кредита условия.
От приетото по делото заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Ю. Б. Х.,
неоспорено от страните, се установява, че кредитът е усвоен на 11.08.2008 г. по
разплащателна сметка на „Грифон Естейтс България“ ЕООД.
Установява се още че за периода от датата на първата погасителна месечна
вноска по кредита - 25.08.2008 г. до 10.01.2009 г. - датата на сключване на Анекс № 1,
няма погасяване на главница по кредита. Съгласно Анекс № 1 главницата е разсрочена
за погасяване на 13 (тринадесет) равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
100 000 евро, дължими на падежна дата 10-то число от месеца за периода от 10.06.2010
г. до 10.06.2011 г. включително. Крайният срок за погасяване на кредита остава
непроменен - 10.06.2011 г.
4
Към 30.06.2010 г. - датата на сключване на Анекс № 2, отново няма погасяване
на главница по кредита. Съгласно Анекс № 2 главницата е разсрочена за погасяване на
6 (шест) месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 216 665 евро и 5
(пет) равни вноски по 216 667 евро, дължими на падежна дата 10-то число от месеца за
периода от 10.01.2011 г. до 10.06.2011 г. вкл. Крайният срок за погасяване на кредита е
непроменен - 10.06.2011 г.
Към 31.01.2011 г. - датата на сключване на Анекс № 3, отново няма погасяване
на главница по кредита. Съгласно Анекс № 3 главницата е разсрочена за погасяване на
3 (три) месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 433 334 евро и 2
(две) вноски по 433 333 евро, дължими на падежна дата 10-то число от месеца за
периода от 10.04.2011 г. до 10.06.2011 г. вкл. Крайният срок за погасяване на кредита е
непроменен - 10.06.2011 г.
Към 25.05.2011 г. - датата на сключване на Анекс № 4, няма погасяване на
главница по кредита. Съгласно Анекс № 4 главницата е разсрочена за погасяване на 3
(три) месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 433 334 евро и 2 (две)
вноски по 433 333 евро, дължими на падежна дата 10-то число от месеца за периода от
10.01.2012 г. до 10.03.2012 г. вкл. Крайният срок за погасяване на кредита е променен -
от 10.06.2011 г. става 10.03.2012 г.
Към 09.05.2012 г. - датата на сключване на Анекс № 5, няма погасяване на
главница по кредита. Съгласно Анекс № 5 главницата е разсрочена за погасяване на 3
(три) месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 433 334 евро и 2
(две) вноски по 433 333 евро, дължими на падежна дата 10-то число от месеца за
периода от 10.10.2013 г. до 10.12.2013 г. вкл. Крайният срок за погасяване на кредита е
променен от 10.03.2012 г. на 10.12.2013 г.
Към 09.10.2013 г. - датата на сключване на Анекс № 6, няма погасяване на
главница по кредита. Съгласно Анекс № 6 главницата е разсрочена за погасяване на 3
(три) месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 420 000 евро и 2 (две)
вноски по 440000 евро, дължими на падежна дата 10-то число от месеца за периода от
10.07.2014 г. до 10.09.2014 г. вкл. Крайният срок за погасяване на кредита е променен
от 10.12.2013 г. на 10.09.2014 г.
Вещото лице установява, че както към 26.11.2015 г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, така и към датата на изготвяне на експертизата -
12.01.2018 г., непогасената главница по кредита е в размер на 1 300 000 евро.
Установява се още от ССЕ, че начислените лихви върху редовна главница са за
периода от 11.08.2008 г. - датата на усвояване на кредита, до 25.09.2014 г. вкл. -
последната падежна дата, към която е дължима лихва върху редовна главница.
Съгласно уговореното в Анекс № 6/09.10.2013 г., крайната дата за погасяване на
кредита е 10.09.2014 г., когато е дължима и последната погасителна вноска за
главница в размер на 440 000 евро. Начислената лихва върху редовна главница за
периода е общо в размер на 914 807.80 евро. Погасената лихва е общо в размер на
816 796.84 евро. Непогасената просрочена лихва върху редовна главница е общо в
размер на 98 010.96 евро (914 807.80 евро начислена лихва минус 816 796,84 евро
погасена лихва), дължима за периода от 27.01.2014 г. до 25.09.2014 г.
Към 26.11.2015 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК,
непогасената лихва върху редовна главница е в размер на 98 010.96 евро, като тя
остава в същия размер и към момента на изготвяне на заключението.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, общият размер на
начислената лихва върху просрочена главница е в размер на 383 641.25 евро.
Погасената лихва е в размер на 9 828.68 евро.
5
Непогасената просрочена лихва върху просрочена главница е в размер на 373
812,57 евро (383 641,25 евро начислена лихва минус 9 828,68 евро погасена лихва),
дължима за периода от 25.04.2014 г. до 25.11.2015 г. вкл.
Към 26.11.2015 г. - датата на подаване на заявлението по чл., 417 от ГПК,
непогасената лихва върху просрочена главница е в размер на 373 812.57 евро. В
този размер е задължението и към датата на експертизата.
Към 26.11.2015 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК,
неустойката за просрочени лихви върху редовна главница е общо в размер на 21 06.99
евро, начислена за периода от 27.01.2014 г. до 25.11.2015 г. вкл.
Към 26.11.2015 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК,
неустойката за просрочени лихви върху просрочена главница (колона 7) е общо в
размер на 23 376.70 евро, начислена за периода от 25.04.2014 г. до 25.11.2015 г. вкл.
Към 26.11.2015 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК
неустойката за просрочени лихви (върху редовна и просрочена главница) е общо
в размер на 44 247.62 евро, представляваща сбор от 21 061.99 евро неустойка за лихви
върху редовна главница плюс 23 376.70 евро неустойка за лихви върху просрочена
главница.
Към датата на изготвяне на експертизата - 12.01.2018 г. неустойката за
просрочени лихви (върху редовна и просрочена главница) е общо в размер на 57 878.89
евро.
Към 26.11.2015 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, дължимите такси по договора за кредит от 31.07.2008 г. са общо в
размер на 91 000 евро и представляват сумата на начислената и неплатена годишна
комисиона за управление на кредита в размер на 1% върху остатъка от главницата,
дължима всяка година на 15-то число на месец август, съгласно чл. 14.6 на договора за
кредит, както следва:
- годишна комисиона 2009 г. - 13 000 евро (1 300 000 евро главница х 1% =
13 000 евро)
- годишна комисиона 2010 г. - 13 000 евро (1 300 000 евро главница х 1% =
13 000 евро)
- годишна комисиона 2011 г. - 13 000 евро (1 300 000 евро главница х 1% =
13 000 евро)
- годишна комисиона 2012 г. - 13 000 евро (1 300 000 евро главница х 1% =
13 000 евро)
- годишна комисиона 2013 г. - 13 000 евро (1 300 000 евро главница X 1% =
13 000 евро)
- годишна комисиона 2014 г. - 13 000 евро (1 300 000 евро главница х 1% =
13 000 евро)
- годишна комисиона 2015 г. - 13 000 евро (1 300 000 евро главница х 1% =
13 000 евро)
Общо 7 годишни такси за управление на кредита по 13 000 евро = 91 000 евро,
начислени за периода 2009 г. -2015 г.
Към 12.01.2018 г. - датата на изготвяне на експертизата, дължимите такси по
договора за кредит от 31.07.2008 г. са общо в размер на 91 000 евро.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице Х. обяснява разликата
между претендираните с исковата молба суми и тези, които тя е установила, с
обстоятелството, че заявлението по чл.417 ГПК и справката към него, са изготвени към
6
датата на несъстоятелността на банката, счетоводната система е била замразена на дата
22.04.2015 г. и не е било възможно изваждането на счетоводна информация към месец
ноември 2015 г., както е направило вещото лице.
Във връзка с направеното от ответника оспорване на автентичността на част от
приетите по делото анекси са изслушани заключения на две единични и една
тройна съдебно-почеркова експертизи, като от всички тях безпротиворечиво се
установява, че подписите в Анекс № 5 от 09.05.2012 г. към договор за банков кредит,
Анекс № 5 от 09.05.2012 г. към договор за поръчителство и анекс № 6 от 09.10.2013 г.
към договор за поръчителство, положени от името на В. Й. Д. за „кредитополучател“ и
„поръчител“, са положени от него.
Със заключенията на СПЕ се установява още, че подписът положен от името на
Й. А. И. в Анекс № 6/09.10.2013 г. към договор за банков кредит, не е положен от него.
Видно от приобщеното към доказателствата гр.д. № 73085/2015 г. на СРС, 31
състав ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от
ГПК за вземане, състоящо се от исковите суми на 26.11.2015 г., въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 73085/15 г. по описа на СРС, 31
състав, срещу ответника и третото лице помагач е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК.
На 25.08.2016 г. ответникът е подал по пощата възражение по чл.414 ГПК,
което е в законоустановения срок (ПДИ и заповедта за изпълнение са му връчени от
ЧСИ на 16.08.2016 г.)
Със съобщение, връчено на ищеца на 02.11.2016 г., последният е уведомен, че
следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от
получаване на съобщението. Искът е предявен на 01.12.2016 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира
следното от правна страна:
Производството, образувано по реда на чл. 422 ГПК е предназначено да
стабилизира ефекта на издадена заповед за изпълнение, същата да влезе в сила и
издаденият в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист (при допуснато
незабавно изпълнение) да запази действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК
и чл. 42, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на
която е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково
производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и
размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
Предмет на настоящото производство са парични вземания на ищеца „КТБ“ АД
(н) против поръчителя В. Й. Д., произтичащи от договор за поръчителство от
31.07.2008 г. и анексите към него, сключен за обезпечаване всички вземания на банката
към дружеството „Грифон Естейтс България“ ЕООД по Договор за банков кредит от
31.07.2008 г., за които именно е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 417, т. 2 ГПК по ч.гр.д. № 73085/2015 г. на СРС, 31 състав. В същото време
предявеният от „КТБ“ АД (н) установителен иск е предявен в срока и при условията на
по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което искът е процесуално допустим, съответно по него
първоинстанционният съд се е произнесъл с допустимо съдебно решение.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
правилно, съотв. - че въззивната жалба на банката е неоснователна предвид следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок,
7
а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Според чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита,
уговорена с банката. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
Съгласно разпоредбите на чл. 138 и следващи от ЗЗД, с договора за
поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря
за изпълнение на неговото задължение, като договорът трябва да бъде в писмена
форма. Поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на
главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането, а
поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.
При съобразяване на посочената правна уредба, за да бъде основателен иска,
банката следва да докаже сключването на валиден договор за банков кредит с „Грифон
Естейтс България“ ЕООД и солидарното задължаване по него на поръчителя;
предоставянето на уговорения кредит; падежирането на задължения по кредита,
стойността на които се претендира и размера на претенцията си.
В случай че ищецът докаже, че е изпълнил точно, ответникът следва да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения, които в случая са, че Анекси
№ 5 и № 6 съответно към договора за кредит и договора за поръчителство не са
подписани съответно от кредитополучателя и поръчителя, вследствие на което
кредитът не е станал изискуем на 10.09.2014 г., а по-рано, поради което към датата на
заявлението по чл. 417 ГПК – 26.11.2016 г. вземането на банката е погасено по
давност.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че между „КТБ“ АД и „Грифон Естейтс България“ ЕООД е сключен
валиден договор за банков кредит от 31.07.2008 г., по който на дружеството
кредитополучател са отпуснати 1 300 000 евро. Не са спорни и условията по кредита.
Установява се още, че между „КТБ“ АД и В. Й. Д. е сключен валиден договор за
поръчителство по задълженията на „Грифон Естейтс България“ ЕООД по процесния
договор за кредит.
Установява се още от изслушаното заключение на ССЕ, че вземания на банката
спрямо кредитополучателя в размер на исковите суми съществуват.
Предвид установеното със заключения на СПЕ, че Анекс № 6 към договора за
кредит не е подписан от управителя Й. А. И. (вписан в търговския регистър като такъв
на 17.10.2012 г.), то следва да се приеме, че падежът на задълженията е такъв, какъвто
е посочено в Анекс № 5, или главницата е дължима на три вноски от по 433 334 евро,
дължими съответно на 10.10.2013 г., 10.11.2013 г. и 10.12.2013 г. Заявлението по чл.
417 ГПК е депозирано на 26.11.2015 г., следователно, по отношение на никоя вноска
не е изтекла твърдяната погасителна давност, която е петгодишна. Не е изтекла и
тригодишната давност по отношение лихвите и неустойките.
Следва обаче да бъде обсъден въпроса дали към датата на заявлението по чл. 417
ГПК, съотв. – към настоящия момент вземането в посочените размери е съществува и
срещу поръчителя.
На първо място настоящият съдебен състав споделя приетото от първата
инстанция, че макар ответникът в качеството си на поръчител да е подписал Анекс №
6/09.10.2013 г., с който се е съгласил да се удължи крайният срок (падежа) за връщане
на кредита до 10.09.2014г., доколкото такова съгласие от страна на кредитополучателя-
длъжник няма с оглед доказаното оспорване автентичността на Анекс № 6 към
договора за кредит, то този падеж не може да бъде противопоставен и на поръчителя.
Това е така, защото задължението на поръчителят е акцесорно и зависи от
задължението на главния длъжник, като поръчителят поема задължение за това, за
8
което и главният длъжник, за същия размер на задължението, при същите или по-
благоприятни условия, включително относно падежа на задължението. Следователно,
той също дължи при краен падеж 10.12.2013 г.
На следващо място, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и
след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника
в течение на шест месеца. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява самото
поръчителство. Съдът е длъжен да следи служебно за този срок, поради което
ирелевантно е обстоятелството, че възражение за приложението на чл. 147 ЗЗД
ответникът изобщо не е правил. Изтичането на посочения срок към датата на подаване
на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата
на чл.7, ал.1 ГПК съдът има служебното задължение да следи за допустимостта на
извършваните от страните процесуални действия. (така и т. 4б от тълк. решение от
18.06.2014 г. по тълк.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС) При съобразяване нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК, искът се смята предявен от подаването на заявление по чл. 417 ГПК,
ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. В настоящия случай заявлението е
депозирано на 26.11.2015 г. При крайна дата на погасяване на кредита 10.12.2013 г.
очевидно към 26.11.2015 г. срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД отдавна е изтекъл за всички
вноски по кредита, поради което и към датата на заявлението поръчителството е
погасено.
В оплакванията си пред настоящата инстанция, за да изключи приложението на
чл. 147, ал. 1 ЗЗД „КТБ“ АД (н) на първо място се позовава на чл. 293, ал. 3 ТЗ, според
който страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да
се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Според настоящият
съдебен състав тази хипотеза в случая е изобщо неприложима, доколкото тя касае
нищожност на сделката поради липса на форма, или при договора за кредит – писмена
форма. В случая няма спор, че Анекс № 6 към договора за кредит е съставен в писмена
форма, а твърденията са, че същият не е подписан за кредитополучателя от управителя
на дружеството. Т.е., налице е оспорване Анексът да е подписан от лице с
представителна власт спрямо дружеството, а не е налице липса на форма.
По отношение на това обстоятелство „КТБ“ АД (н) е въвел във въззивната си
жалба оплакването, че неправилно първоинстанционният съд не е съобразил нормата
на чл. 301 ТЗ и обстоятелството, че дружеството „Грифон Естейтс България“ АД не се
е противопоставило на подписването на Анекс № 6 към договора за кредит незабавно
след узнаването му.
Действително, съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията,
ако не се противопостави веднага след узнаването. По делото „КТБ“ АД не е
ангажирала доказателства относно момента, в който най-рано дружеството е узнало,
че Анекс № 6 е подписан към договора за кредит. Вярно е, че издадената в
заповедното производство заповед за изпълнение му е връчена и дружеството би могло
от нея да узнае за наличието на Анекс № 6. Видно обаче от издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 73085/2015 г. в нея е посочено само, че вземането произтича
от договор за банков кредит от 31.07.2015 г. и анексите към него, без последните да са
индивидуализирани (а те са общо шест). Дружеството не е и страна по исковото
производство, за да се приеме, че с връчване на исковата молба най-късно е узнало за
съществуването на подписания без представителна власт Анекс № 6. Няма никакви
други доказателства, че дружеството е узнало за него по-рано от 01.07.2019 г., когато е
депозирало молба за встъпване в първоинстанционното производство и с нея е
оспорило подписа, положен от името н неговия управител. Ето защо не може да се
приеме, че дружеството е потвърдило действията на лицето, действало без
9
представителна власт от негово име, тъй като се е противопоставило на действието на
Анекс № 6 веднага след узнаването.
Според банката чл. 147, ал. 1 ЗЗД е неприложима в отношенията с поръчителя,
тъй като в чл. 4, ал. 2 от договора за поръчителство с ответника е уговорено, че
поръчителят остава задължен и след падежа на оформения кредит, дори ако банката не
е предявила иск срещу длъжника в течение на шест месеца. Настоящият състав намира
обаче твърдението, че тази норма е действителна за неоснователно и споделя приетото
от първоинстанционния съд, че посочената уговорка противоречи на императивна
законова норма, каквато е тази по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. А заключението, че нормата е
императивна произтича от цялата уредба на поръчителството, насочено към защита на
поръчителя, който изпълнява чуждо задължение. Така с нормата на чл. 139 ЗЗД се
въвежда забрана поръчителят да отговаря при по-тежки условия, като в случай, че той
е поел да отговаря за повече или при по-тежки условия, задължението му се намалява
до границите на главното задължение. Тази норма очевидно е императивна и нейното
правило е в защита на поръчителя. От това общо правило може да се изведе и частно
такова, а именно, че ако поръчителят се е съгласил да отговаря при по-тежки условия
от законоустановените, включително такива, дерогиращи правилото на чл. 147, ал. 1
ЗЗД, ограничаващо срока на отговорността му, то задължението му се свежда до
законоустановеното.
Относно императивния характер на нормата на чл. 147, ал. 1 ГПК и
невъзможността същата да бъде дерогирана по съгласие между страните с постановени
и цитираните вече от СГС Определение № 186/12.03.2013 г., ч.т.д. № 1399/2013 г.,
ВКС, І г.о., Решение № 81/08.07.2014 г., т.д. № 1705/13 г., ВКС, І т.о., които
настоящият състав споделя.
По отношение оплакването, че първоинстанционният съд не е приложил
нормата на чл. 17, ал. 3 ЗБН, настоящият състав намира следното:
Действително, СГС не е приложил тази норма, според която от датата на
решението за откриване производство за несъстоятелност на банката спират да текат
всички давностни и преклузивни срокове за шест месеца. Приложението й обаче не
води до различен краен извод. Решението за откриване производство по
несъстоятелност на „КТБ“ АД е от 22.04.2015 г. Както бе посочено по-горе,
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е започнал да тече най-късно на 10.12.2013 г.
и е изтекъл на 10.06.2014 г., т.е., много преди датата на решението за откриване
производство по несъстоятелност на банката. След като към 22.04.2015 г. този срок е
изтекъл, то не е имало и как да бъде спряно течението му. Този извод не би бил
променен дори да приемем, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече на
11.09.2014 г. (ако Анекс № 6 бе породил действие), тъй като в този случай би изтекъл
на 11.03.2015 г.
По същата причина неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че
първоинстанционният съд не е приложил нормата на §5, ал. 3 от ЗИДЗБН (ДВ бр.
33/2019 г.), в сила от 19.04.2019 г., съобразно която з времето от поставяне на „КТБ“
АД под специален надзор (20.06.2014 г.) до изтичането на шестмесечен срок от влизане
в сила на този закон по отношение на всички, учредени от длъжници или трети лица в
полза на банката обезпечения, не текат предвидените в съответните закони срокове за
тяхното действие. Както бе посочено, в случая срокът по чл. 147, ал.1 ЗЗД е започнал
да тече на 11.12.2013 г. и е изтекъл на 10.06.2014 г., поради което не попада в
хипотезата на посочената норма. На следващо място посочената норма е обявена за
противоконституционна с решение от 27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. на
Конституционния съд, поради което и нейното действие е отпаднало.
Предвид изложеното и достигане на настоящата инстанция до краен извод,
10
идентичен с този на първата инстанция, въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските: При този изход на спора пред въззивната инстанция право на
разноски има въззиваемия. Той е претендирал и доказал разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 26 000 лева. Направеното от жалбоподателя възражение за
прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като неговият размер е далеч
под минималния размер съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4750/05.08.2020 г. по гр.д. № 15046/2016 г. на
СГС, I-6 състав.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10,
да заплати на В. Й. Д., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** сумата 26 000 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение пред САС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на В.
Й. Д. – „Грифон Естейтс България“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Лавеле“ № 19, ет. 4, офис 2 и 3 – адв. Ст. Сл..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11