Решение по дело №3756/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  22.10.2020 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесетата  година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с Димитринка Костадинова

 

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 3756 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 25.11.2019 г. по гр.д. № 39289/18 г., СРС, І ГО, 32 с-в е отхвърлил исковете на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу наследниците на А.Г.Х., както следва: 1. В.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: *** - за сумите 500,15лв. - главница за доставка на топлинна енергия в имот с аб. № 174974 за периода м.5.2014г.-м.4.2016г. и изравнения, отразени във фактури № ********** за периода м.10.2015г.-м.3.2016г., №********** за периода м.7.2015г.-м.9.2015г., № 00768252725 за периода м.5.2015г.-м.6.2015г., № ********** за периода м.4.2016г.-м.4.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 14.6.2018г. до плащането; 108,23лв. - обезщетение за забава за периода 15.9.2015г. до 30.3.2018г.; 12,02лв. - главница за дялово разпределение за периода м.5.2015г,- м.4.2016г.; 2,93лв.-обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 10.7.2015г.-30.3.2018г., 2. В.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** - за сумите 500,15лв. – главница за доставка натоплинна енергия в имот с аб. № 174974 за периода м.5.2014г.-м.4.2016г. и изравнения, отразени във фактури № ********** за периода м.10.2015г.-м.3.2016г., №********** за периода м.7.2015г.-м.9.2015г., № 00768252725 за периода м.5.2015г.-м.6.2015г., № ********** за периода м.4.2016г.-м.4.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 14.6.2018г. до плащането: 108,23лв. - обезщетение за забава за периода 15.9.2015г. до 30.3.2018г.; 12,02лв. - главница за дялово разпределение за периода м.5.2015г.- м.4.2016г.; 2,93лв.-обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 10.7.2015г.-30.3.2018г.; 3. Е.А.К., ЕГН ***********, с адрес: *** - за сумите 500,15лв.-главница задоставка на топлинна енергия в имот с аб. № 174974 за периода м.5.2014г.-м.4.2016г. и изравнения, отразени във фактури № ********** за периода м.10.2015г.-м.3.2016г., №********** за периода м.7.2015г.-м.9.2015г., № 00768252725 за периода м.5.2015г.-м.6.2015г., № ********** за периода м.4.2016г.-м.4.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 14.6.2018г. до плащането; 108,23лв. - обезщетение за забава за периода 15.9.2015г. до 30.3.2018г.; 12,02лв. - главница за дялово разпределение за периода м.5.2015г,- м.4.2016п; 2,93лв.-обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 10.7.2015г.-30.3.2018г. Осъдил е  „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да плати на Е.А.К., ЕГН ***********, с адрес: ***, сумата 300лв. - разноски по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г.Ч.с мотиви, изложени в жалбата. Развитите доводи, че неправилно съдът е приел, че ответниците не притежават качеството на клиенти на ТЕ за битови нужди, на практика не обосновават тезата на въззивника. Позовава се на ОУ на възивника/ищец, но не се сочат конкретните текстове от тези ОУ, които определят  именно ползвателя като потребител на ТЕ.

Моли се процесното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират се присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение..

Въззиваемата Е.А.К., ЕГН ***********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Б.В. от САК оспорва въззивната жалба. Претендира разноски във вид на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемите В.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и В.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения им по делото особен представител не вземат становище по жалбата.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивнвият съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.200 ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

 Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил горепосочените осъдителни искове за осъждане разделно на ответниците, като наследници на А.Г.Х. на сумите по 500,15лв.-главница задоставка на топлинна енергия в имот с аб. № 174974 за периода м.5.2014г.-м.4.2016г. и изравнения, отразени във фактури № ********** за периода м.10.2015г.-м.3.2016г., №********** за периода м.7.2015г.-м.9.2015г., № 00768252725 за периода м.5.2015г.-м.6.2015г., № ********** за периода м.4.2016г.-м.4.2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 14.6.2018г. до плащането; по 108,23лв. - обезщетение за забава за периода 15.9.2015г. до 30.3.2018г.; по 12,02лв. - главница за дялово разпределение за периода м.5.2015г,- м.4.2016п; по 2,93лв.-обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 10.7.2015г.-30.3.2018г.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния имот, като не са изпълнили задължението си да заплатят стойността й.

Ответницата Е.А.К., ЕГН ***********,  чрез пълномощника по делото адвокат Б.В. от САК, е депозирала писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Ответниците В.Д.Х., ЕГН ********** и В.А.П., ЕГН **********, чрез назначения им особен представител не вземат становище по исковата молба.

Третото лице помагач не взема становище по исковете.

По делото е депозирано писмо от 19.3.2018г. от СО-район Младост, видно от което на семейството на А.Х.е предоставено процесното общинско жилище с договор за наем по ЗОС от 20.6.1997г. В писмото е посочено още, че семейството продължава да обитава имота и да плаща месечен наем. Представен е вписан отказ от наследството на А.Х., направен от ответника Е.А.К. под № 25/18.1.2019г. в специалната книга на СРС. По делото не са събрани доказателства да са извършени от страна на ответника действия, с които да приема наследството преди извършването на отказа. Последният е вписан в специалната книга на съда, поради което настоящата инстанция също намира, че извършеният отказ от наследство е валиден и надлежно извършен.

От правна страна:

СГС приема за безспорно обстоятелството, че процесното жилище е общинско, както и че ответниците обитават имота и плащат месечен наем.

Следва да бъде даден отговор на въпроса дали между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на ТЕ.

Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Същевременно и съгласно разясненията дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ ако ползват топлоснабден имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената и на топлопреносното предприятие, като договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на имота. В настоящия казус такъв индивидуален договор, сключен между ответниците и топлопреносното дружество не е представен. 

         Изводът е, че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на ТЕ и ответниците не се явяват задължено лице за заплащане на претендираната ТЕ.

Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивникът дължи на въззимаемата Е.А.К., ЕГН ***********, с адрес: ***, направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 252,20 лв. Същото е определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокщатските възнаграждения предвид напревеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

         Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.11.2019 г. по гр.дело № 39289/18г. на СРС, І ГО, 32 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г.Ч.да заплати на Е.А.К., ЕГН ***********, с адрес: ***, направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 252,20 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.