Решение по дело №389/2018 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 43/15.04.          Година  2020                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На пети февруари                                         Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Десислава Сапунджиева

 

Секретар П.П.

Прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 389 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 7 от 13.06.2018 г., постановена по НОХД № 310/14 г. на Окръжен съд Добрич, с която подс. Р.П.Г.,  С.В.К. и К.С.Ц. били признати за виновни в извършено престъпление по чл. 196а във вр. с чл. 195 ал.1 т. 2 и т.4 пр.1-во и 2-ро във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което на подс. Г. и К. с приложението на чл. 54 от НК били наложени наказания лишаване от свобода за срок от по 10 години, които да изтърпят при първоначален строг режим, и конфискация, а на подс. Ц. с приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален общ режим и на основание чл.55 ал.3 от НК не му било наложено наказание конфискация. Подсъдимите били признати за невинни и оправдани за част от териториалния обхват и предмета на деянието, а подс. С.К. и за действия като подбудител по смисъла на чл.20 ал.3 от НК. По чл. 59 от НК бил зачетен периодът на понасяне на мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест, взети спрямо подс. Г. и К.. С присъдата съдът уважил предявения от „В и К“ АД гр.Добрич, представлявано от изпълнителния директор Т.Г., граждански иск за сумата от 6 695 708 лв., представляваща обезщетение за причинени с деянието на подсъдимите имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2012г. до окончателно изплащане на сумата, и отхвърлил гражданския иск в останалата част. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и възложил на подсъдимите разноските и таксата по уважения граждански иск.

Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурора и жалби на защитниците и на подсъдимите.

Прокурорът от ОП гр. Добрич иска отмяна на присъдата в оправдателните й части като подсъдимите бъдат признати за виновни по повдигнатите им пред първата инстанция обвинения, както и да бъдат увеличени наказанията на подсъдимите до размера на поисканите от прокурора в хода на пренията пред първоинстанционния съд.

Защитниците на подс. Г. – адв. Я., В. и П. считат постановената присъда за неправилна и незаконосъобразна и искат отмяната й и постановяване на нова, с която подс. Г. да бъде оправдан и гражданският иск да бъде оставен без уважение.

Защитниците на подс. К. – адв. Х. и адв. Д. М., считат, че присъдата е незаконосъобразна, обвинението недоказано и наказанието явно несправедливо. Искат отмяната на присъдата, оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск.

В своята жалба подс. К. моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена оправдателна.

Защитникът на подс. Ц. – адв. М., моли в осъдителната й част присъдата да бъде отменена, като подсъдимият бъде оправдан изцяло и да се отхвърли гражданският иск. Отправя алтернативни искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на ДОС и за намаляване наложеното на подсъдимия наказание. В допълнения към въззивната жалба от адв. М. и лично от подс. Ц. са развити подробни аргументи в подкрепа на направените искания.

С определение № 57/14.02.2019г. състав на въззивната инстанция разгледа и се произнесе по доказателствените искания на страните. По делото бе назначена повторна арбитражна СТЕ, съставът на вещите лица по която бе формиран с определение № 76/25.02.2019г. Заключението на експертизата бе представено на 03.09.2019г. В с.з. на 12.09.19г. предвид включването на нов член на съдебния състав на основание чл.258, ал.2 от НПК се отмениха процесуално следствените действия, извършени от друг състав на Апелативен съд – Варна и бяха утвърдени произнасянията по направените от страните доказателствени искания по определение № 57/14.02.2019г. В хода на въззивното следствие бяха събрани гласни, писмени, веществени доказателства, бе изслушано заключението на назначената повторна арбитражна СТЕ ведно с изготвените към нея чертежи, снимки, допълнения и уточнения. В с.з. на 31.01.2020г. съдът пристъпи към изслушване на съдебните прения на страните.

Представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста в определени пунктове, по които счита, че съдът неправилно е оправдал подсъдимите – по отношение на населените места, изключени от първоначалното обвинение, по отношение на кражбата на изолацията на тръбите, дължината на трасето, както и по искането за увеличаване на наказанията спрямо тримата подсъдими. Намира, че параметрите на тръбите, демонтирани от „Медведев СС“, установени от повторната арбитражна експертиза: дължина 30316м, диаметър 1220мм, тегло 8 691,7т, на стойност 16 974 337, 59лв., са в рамките на повдигнатото обвинение досежно движимата вещ и цената, а останалото е описание на вещта, и счита, че въззивният съдебен акт следва да приеме уточнените в настоящия процес. Излага становището си за характеристиките на водопровода, землищата на населените места, през които е преминавал, разположението на тръбите и мерките за защита от корозия, липсата на износване и бракуване на съоръжението. Прокурорът не поддържа протеста в частта на искането за преквалификация на кражбата в Карапелит като довършено деяние, и по отношение на качеството „подбудител“ на подс. К. спрямо извършителя подс. Г.. Прокурорът иска, за процесуално удобство и яснота, съдебният акт да бъде цялостно отменен и да бъде постановена нова присъда (приложено по присъда № 75 от 23.11.2009 г. на САпС, по ВНОХД № 713/2009 г., 7 състав с докладчик председателя Бисер С., потвърдено от ВКС с решение № 161 от 06.04.2010 г. по н.д. № 767 от 2009 г.), с която подсъдимите Г., К. и Ц. бъдат признати за виновни за извършеното от тях престъпление по чл.196а, вр.чл.195, ал.1, т.2 и 4, пр.1 и 2, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 за подс.Г., а за подсъдимите К. и Ц. ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, по приетите от прокурора параметри на предмета на престъплението, като им бъдат наложени наказания за подс.Г. и подс.К. - лишаване от свобода около средния размер и конфискация, а за подс.Ц., в рамките на приложения чл.55 от НК да се увеличи размерът на лишаване от свобода на 8 години, явяващо се минимум на санкцията ако вещта бъде върната по чл. 197, т.5 от НК. Прокурорът счита жалбите срещу присъдата за неоснователни.

В хода на наказателното производство, в с.з. на 23.02.2015г., първоинстанционният съд допуснал за съвместно разглеждане предявения граждански иск от „ВиК“ ЕООД Добрич, представлявано от управителя инж. Д. Р., солидарно срещу подсъдимите, за сумата от 77169798, 80лв., ведно със законната лихва от 19.03.2012г., до окончателно изплащане на сумата, и като граждански ищец конституирал „ВиК“ ЕООД Добрич. С присъдата ДОС уважил иска до размер на главницата от 6 695 708 лв., като срещу отхвърлянето на горницата до предявения размер не е подадена въззивна жалба. При приключване на въззивното производство представител на гражданския ищец не се явява и не изразява позиция.

Защитниците на подс. Г. пледират, съответно:

Адв. П. счита, че обвинението не е съставомерно от обективна страна, тъй като „ВиК“ Добрич не са собственик, владелец или държател, а случаят не е особено тежък, тъй като подсъдимите са се замесили в създадената в държавата по онова време „политика на тишината“. Намира, че повторната арбитражна експертиза е необоснована и не следва да бъде аргумент за увеличаване на наказанията. Иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани. Алтернативно намира, че спрямо подс. Г. са налице множество смекчаващи обстоятелства, а срочността на процеса в голяма степен е постигнала целите на наказанието, поради което и е налице основа за приложение на чл. 55 от НК. В случай че съдът счита, че е налице състав на престъпление, пледира за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, тъй като не е налице особено тежък случай.

Адв. Я. поддържа жалбата и счита протеста за неоснователен. Преценява, че ПАСТЕ е необоснована, като корекциите по нея са преминали параметрите на допустимото, изводите й не съответстват на други доказателства и експертни становища по делото. Оспорва тезата на прокурора, че тръбите са били годни, като сочи доклад на „ВиК“ от 2013г. с предложение за бракуване и искане на разрешение от МРРБ. Подчертава че проектът неслучайно е бил изоставен – с оглед негодността на водата за пиене, за работата му били необходими електрически помпи, което го правело икономически нецелесъобразен. Поддържа аргументите си по допълнението към въззивната жалба, като иска присъдата да бъде отменена, а делото върнато на ДОС за ново разглеждане, или да бъде постановена нова, с която подс. Г. да бъде оправдан.

Адв. Д. счита, че престъплението, за което е осъден подс. Г. е несъставомерно, тъй като от обективна страна не е налице владение и ВиК неправилно са конституирани като пострадало лице, а от субективна – отсъства намерение за противозаконно присвояване на вещта. Подс. Г. имал съзнанието, че притежава договор с „Агроводинвест“ ЕАД и издадена заповед от директора, контактувал с подс. К., на място идвала комисия, представители на същото дружество и министерството, като той изпълнявал задълженията си, без да има причина да се съмнява, че трасето не е на дружеството, като и до момента е твърдо убеден, че МРРБ го е предоставило на МЗХ. Оценява ПАСТЕ като непълна и невярна, недаваща отговор дали процесното трасе е идентично с обект за водоснабдяване на гр.Добрич от терасата на р.Дунав, за който не е била и съставена документация по действащото законодателство, а се разчита на координатите, посочени от подс. Г.. Иска се оправдаването на подс. Г., а ако съдът го намери за виновен – да върне делото за ново разглеждане с оглед допуснато нарушение и неправилно конституиране на гражданския ищец по делото.

Адв. Т. поддържа жалбата и счита протеста за неоснователен. Аргументира наличието на съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане: с присъдата недопустимо е влошено наказателноправното положение на подсъдимия в резултат на осъждане по ново, различно от внесеното обвинение, без да е налице изменение от прокурора; в приетата фактическа обстановка съдът е надхвърлил обстоятелства, приети за установени в обстоятелствената част на обвинителния си акт; логическо противоречие между мотиви и присъда относно началната дата на периода. Счита, че въззивната инстанция няма правомощия да разшири обема на обвинението с оглед новата ПАСТЕ, поискано от прокурора. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание сочи, че е надхвърлен разумният срок по чл. 6 т. 1 от ЕКПЧ, което следва да бъде преценено като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Иска се постановяване на оправдателна присъда, при подчертаване на описаните в обвинителния акт обстоятелства, очертаващи Г. като посредствен извършител, без да има умисъл за кражба. Алтернативно моли за намаляване на наказанието.

Адв. В. поддържа жалбата и моли протестът да бъде счетен за неоснователен. Счита, че деянието на подс. Г. не е съставомерно от обективна страна, не е налице особено тежък случай. Излага тезата, че „ВиК“ Добрич не е държател, владелец и собственик на тръбопровода, като Законът за водите категорично определя правата и функционалните възможности на „Вик“, начините на работа, и невъзможността едно дружество да притежава собственост в територията на друго. Отсъства и субективната страна, тъй като ако подсъдимият краде тръба, за да я предава на скрап, защо внася парите в бюджета на държавата, установимо чрез борсовите договори. Постъпилите по сметка на Министерството на земеделието по волята на министрите можеха да бъдат приведени на Регионалното министерство. Счита присъдата за неправилна, незаконосъобразна и постановена при непълнота на доказателствата, като иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаването на подсъдимия.

Подс. Г., като лична защита заявява, че към момента има 40 верижни машини, 213 работника и 10 багера, които правят водоизточника на Перник.

Защитата на подс. К. пледира съответно:

Адв. Х. поддържа жалбата и счита протеста за неоснователен. Не приема констатациите на ПАСТЕ, подчертава, че вещите лица не са се запознали с материалите по делото, сочи допуснати грешки и неточности. Подкрепя становището на адв. Т. за същественото нарушение, допуснато от ДОС осъждайки подсъдимите по непредявено и неизменено обвинение. Намира, че би било недопустимо и незаконосъобразно въззивната инстанция да приеме надхвърлящ посочения в обвинителния акт метраж на тръбите. Моли да бъде произнесена нова присъда, с която подсъдимите бъдат оправдани, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Адв. К., резервен защитник, поддържа жалбата. Развива аргументи срещу извод за собственост на ВиК Добрич върху съоръжението, като подчертава, че по правилата на НПК само собственикът може да бъде конституиран като граждански ищец. Обръща внимание, че водопроводът е бил посочен от свид. П. Н., при което подс. Г. и К. не са могли да знаят, че не е собственост на „Агроводинвест“. Отчита постановлението за Апелативната специализирана прокуратура от 10.02.2014 г. по прокурорска преписка № 11 от 2014 г., в което има изводи за нарушения, извършени в държавните дружества, но липсват доказателства за това, че управляващите дружествата са имали умисъл за  кражба, изключващо умисъла на действащите по техни заповеди. С оглед приобщените към делото материали и явните нарушения, моли делото да се върне за пълно и всестранно запълване с необходимия доказателствен материал на съответния първоинстанционен съд.

В личната си защита подс. К. оспорва изводите на съда и прокуратурата, че умишлено е давал съвети на подс. Г. да извърши кражба, при положение, че дружеството, на което е бил консултант е имало още 180 обекта, дори с по-големи тръби от инкриминираното трасе, а парите от издаваната скрап са били давани на държавата. Подчертава, че е била извършена проверка на имуществото на семейството му. Оспорва изводите на експертизата.

Защитата на подс. Ц. пледира съответно:

Адв. М. моли въззивната жалба да бъде уважена, а протестът счетен за неоснователен. Изгражда тезата, че установените по делото документи не дават право на собственост на ВиК Добрич върху съоръжението, съответно и дружеството няма легитимация да води граждански иск срещу подсъдимите. Подробно опровергава изводите на съда относно субективната страна на деянието и счита, че по делото няма нито едно доказателство, сочещо подс. Ц. да е бил помагач на подс. Г.. Моли подсъдимият да бъде признат за невинен, придържа се и към алтернативното искане по въззивната жалба.

Адв. Г., резервен защитник на подс. Ц., намира че обвинението срещу него не е доказано от обективна и субективна страна. Счита, че не е правилно изяснен предметът, било ли е и какво отнето, какво е било предадено от подс. Г., но счита за реална цената, постигнатата на борсата. Намира, че двете търговски дружества са създадени с имущество, което е на цялото общество, а то не би било ощетено от това, че от едно държавно дружество имущество е преместено в друго дружество. Освен това, цената, която подс. Г. бил платил надхвърляла цената, на която ВиК е продало тръбите, и било възможно държавата да дължи пари на подсъдимия. Като аргумент за отсъствието на субективна страна се сочи, че Министърът лично е заявил на Ц., че това е тяхно имущество и да продължават да го вадят, и че са платили обезщетение на председателя на Кооперацията.

В личната си защита подс. Ц. заявява, че в „Агроводинвест“ работата е била различна, налагаща комуникация с Министерството, клоновете в страната трябвало да се координират, като към него, като нов ръководител, имало недоверие и подценяване. Имало много неспециалисти, други специалисти, които не знаел по какъв начин били назначавани, проблеми с неизплатени заплати, закъснели заплати, поради което той напуснал. По-късно работил като консултант за извършване на строителен надзор на „ВиК“ Добрич по две обособени  позиции - реконструкция и модернизация на пречиствателната станция и подмяна на водния цикъл в града, и установил, че високите цени на водата се дължат на огромните загуби.

При последвалите реплики и дуплики страните запазват позициите си.

В последната си дума подс. Г. моли да бъде оправдан.

В последната си дума подс. К. моли да бъде оправдан, не се чувства виновен.

В последната си дума подс. Ц. моли да бъде оправдан, или да бъде намалена присъдата, защото се пенсионирал с надеждата да живее и гледа внучета, а от 2014 година не може да се почувства като човек.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

Относно обекта „Водоснабдяване на гр. Толбухин/Добрич от терасите на р. Дунав“.

Проектирането на обект „Водоснабдяване на гр.Толбухин (Добрич) от терасите на р.Дунав", с цел и предназначение - водопровод за питейни нужди за водоснабдяване на гр. Добрич и общини от Силистренски и Добрички регион, било извършено в периода от 1976 – 1978г., и 1988г. за подобект облекчителен водоем (ОВ) 500м3. Основни елементи на обекта били водовземни кладенци „Ре/а/ней“; сборни колектори - водопровод за пренос на водите до пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ) и помпена станция (ПС) II подем; водопровод от ПС II подем до ПС III подем; ПС III подем; водопровод от ПС III подем до ОВ V=500м3; ОВ V=500м3; гравитачен водопровод от OB V=500м3 до ПС IV подем; ПС IV подем; водопровод от ПС IV подем до V=5 500м3; водоем V=5 500м3, гравитачен водопровод от V 5 500м3 до ПС V подем; водопровод от ПС V подем до водоем V=40 000м3. Били разработени два варианта, окончателният бил одобрен от Държавен Комитет по планиране с протокол от 26.12.1978г.

През първия етап по изграждане на обекта, от 1980 до 1989г., били завършени: тръбопровод с диаметър на тръбите 1220мм и дължина 2283м (предвидено било целият да бъде 4483м, но не били изградени 2220м) от ПС II подем до черпателен водоем 1500м3 на ПС III; черпателен водоем 1500м3 ПС III конструкция; сграда ПС III подем конструкция; сграда трафостанция ПС III подем конструкция; тласкателен тръбопровод с диаметър на тръбите 1220мм от ПС III подем до ОВ500м3 преди ПС IV подем; тръбопровод от ОВ 500м3 до черпателен водоем 1500м3 на ПС IV подем; черпателен водоем 1500м3 ПС V подем конструкция; сграда ПС IV подем конструкция; сграда трафостанция IV подем; тръбопровод с диаметър на тръбите 1220 мм от ПС IV подем до водоем 5 500м3. Било проведено изпитване на тласкателен тръбопровод с диаметър на тръбите 1220мм от ПС III подем до ОВ 500м3. Имало изградена катодна защита, обслужвана от 6 катодни станции. Дейността по изграждане била временно преустановена, без да била създавана документация, удостоверяваща действия за техническо замразяване на обекта, предвид факта, че всички участъци от трасето започвали и завършвали със спирателни кранове (СК) ф800, отклоненията със съответстващите СК и затапвания тип „заглушка”.

След осигурено финансиране строителството продължило. Вторият етап по изграждане на обекта, от 17.01.1990г. до м.април 1992г., обхванал доставката и монтирането на тръби, а през 1993г. продължили СМР по ПС II подем от СЕП „Водно стопанство“ – Силистра. В този етап не били положени предвидени по проект 6830м тръби.

Проектната дължина на тръбопровода била 83831 м, но поради поредното спиране на дейността по обекта не били изградени общо 9050м. Вложените в изцяло подземното трасе тръби били с диаметър 1220 мм и дебелина на стената на тръбата от 7 до 14 мм, срок на експлоатационна годност 73 години. Тръбите били с фабрично поставена вътрешна и външна изолация, вкопани в земята на дълбочина 2-3 м, като участъците завършвали със спирателни кранове и затапване. Водопроводът следвало да бъде заустен във „Водоем V= 40 000 м3“, но поради неизграждането му, спрял непосредствено на границата на предназначения за това имот. Строителството се осъществявало по график, съгласуван от изпълнителя, инвеститорския контрол, Директора на ВиК Добрич и представител на МТРБ, до края на м. 12.1993г. Елементите на съоръжението не били свързани помежду си, обектът не бил пуснат в експлоатация или консервиран, тъй като търсенето на финансиране за довършване на строителството по него продължило и след това.

Строителството на обекта преминало през различни инвеститори – Стопанска дирекция „ВИК“ София, ДФ „Водоканалинженеринг“ София, Общински Народен съвет Добрич, ОФ „Инвестстрой-проект“ гр. Толбухин/Добрич. За изграждането на обекта от страна на МРРБ били разплатени 223 835лв., били набавени средства и чрез държавен кредит в размер на 4 013 000лв., и банков кредит от 10 000 000лв.(взет от междуобщинска фирма „Водоснабдяване и канализация инженеринг“ гр. Добрич като кредит за капитални вложения, частично обявен като несъбираем), с плащането по които било натоварено СП „Водоснабдяване и Канализация“ Толбухин и правоприемниците му (предвид интензивните нормативни и икономически промени в периода след м. 11.1989г.) – междуобщинска фирма „Водоснабдяване и канализация инженеринг“ гр. Добрич (заплатила 5 000 000лв. и лихви 1 054 297,39лв.), държавна фирма „Водоснабдяване и канализация“ ООД Добрич (остатък по държавния кредит, погасен към 31.01.1992г., в размер 313 678, 62лв.).

Със Заповед РД-02-14-194/09.10.1991г. на и.д. Министъра на Министерството на строителството, архитектурата и благоустройството, инвеститорските функции на обект „Водоснабдяване на град Добрич от терасата на р. Дунав“, до момента изпълнявани от ОФ „Инвестстрой-проект“ гр. Добрич, били възложени на „Водоканал-инвест“ ЕООД гр. София. С протокол от 12.11.1991г. комисия извършила приемането и предаването на обекта и на архивата на документацията.

Със заповед на Министъра на Министерство на Териториалното развитие и строителството №РД-02-14-226/13.08.1993г., с цел повишаване ефективността на инвестиционната дейност и осигуряване непрекъсваемостта на инвестиционния процес в системата на МТРС, било наредено за инвестираните от МТРС обекти в страната, „Водоканалинвест“ ЕООД София в двумесечен срок да предаде на съответните „ВиК“ ЕООД цялата техническа документация, пълните досиета на обектите, всички машини и съоръжения, закупени със средствата на капиталните вложения. Към заповедта бил представени график за 17 обекта, сред които и „Водоснабдяване на гр. Добрич с вода от терасите на р. Дунав”. Предаването било планирано в периода 01-03.10.1993г., но реално било извършено по-рано - на 23.09.1993г. Съставен бил протокол, подписан от представителите на предаващото „Водоканаинвест“ ЕООД София и приемащото „ВиК“ ЕООД Добрич (регистрирано с Решение №902/05.01.1991г. по ф.д.№ 520/1989 на ДОС) и присъстващият Началник „Воден сектор“ на МТРС. Извършено било фактическо и документално предаване на обект „Водоснабдяване на гр. Добрич с вода от терасите на р. Дунав”. Техническата документация; счетоводните документи – незавършено строителство на обект „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав“ в размер на 79 120 972, 17лв., счетоводен баланс, аналитична и спомагателни таблици, , инвентаризационен опис на машини и съоръжения. Предаването-приемането се извършило по балансови данни към 01.07.1993г., съгласно заповедта №РД-02-14-226/13.08.1993г., като с оглед протокола дружествата се задължавали да вземат съответните счетоводни операции по баланс към 01.07.1993г.  По опис била предадена документацията – генерална сметка, график и отчети за 1992г., акт образец 10, лабораторни изследвания на кладенци „Раней“ № 3, 6, 7 и 13, и ПСД за ПСПВ „Добрич“.

Със Заповед № РД 09-102/07.10.1993г., с оглед заповедта на МТРС и за по-пълно запознаване на специалисти от фирмата със строителството на обекта и по-добрата му бъдеща експлоатация, Управителят на „ВиК“ ЕООД Добрич, наредил комисия от длъжностни лица да посети всички подобекти и се запознае с хода на строителството по тях, както и актуалното им състояние, да прегледа документите, предадени им на 23.09.1993г. и да състави констативен протокол., който да представи до 12.10.1993г. Втора комисия следвало да извърши инвентаризация на стоково-материални ценности и да представи инвентаризационен опис за сведение на Управителя в срок до 20.10.1993г.

С приемо-предавателен протокол от 26.09.1997г., съгласно заповед Управителя на ЕООД „ВиК“ Добрич, комисия на дружеството предала стоково-материални средства - части и материали от обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав“, числящи се на технически сътрудник, в складове 1 и 3 за съхранение. Следваща инвентаризация на материалните активи от обекта била направена на 24.06.2002г.

Средства за дофинансиране и пускане в експлоатация на обекта не били осигурени. Сградите и елементите на съоръжението не били охранявани денонощно, с течение на времето били разрушени и материали от тях били разграбени. Тръбната част на трасето, простираща се на територията на две области и пет общини, възлизаща общо на 74 781км, привлякла вниманието на лица, събиращи метали за предаване като вторични суровини.

При извършваните обходи и огледи на обекта, представителите на „ВиК“ ЕООД Добрич установявали кражби от съоръженията, за които сигнализирали компетентните органи.

С протокол от 13.06.2000г., съгласно заповед на Управителя, комисия от служители на дружеството, направили оглед на помпените станции и съоръженията на обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав“ и установили щети по сградите на ПС ІІІ и ІV подем – разрушения и кражба на тухли, метални парапети, дограма, ограда, станциите за катодна защита. В района на с. Безмер комисията заварила тръби по повърхността на терена с диаметър 1220мм и дебелина на стената 12мм, от които били отрязани и липсвали части. От територията на област Силистра също били откраднати тръби. Комисията установила 2045м откраднати тръби, частично изрязани 252 м. Отправена била препоръка - за запазване на положените тръби от корозия да се отправи предложение до МРРБ за отпускане на средства за възстановяване и организиране на работата на съоръженията по катодната защита до изграждане и пускане на обекта в експлоатация, както и да се изясни перспективата за изграждане на обекта и да се предприемат съответните мерки.

В изпълнение на заповед на Управителя на „ВиК“ ЕООД Добрич, на 03.11.2005г. комисия от служители на дружеството извършили технически оглед на помпените станции и съоръженията на обекта. Констатирано било актуалното състояние на подобектите – разрушения на сградите на помпените станции, липсващи тухли, метални елементи, катодни станции. За тръбопровода било посочено, че е положен и заринат до мястото, определено за изграждане на водоем 40 хил. м3.

Във връзка с извършени кражби от тръбопровода, владян от „ВиК“ ЕООД Добрич, били водени: ДП № 410/2000г. за деяние на 21/22.05.2000г. в землището на с. Безмер, приключило с осъждане на две лица с присъда № 137/22.03.2018г. на РС гр. Силистра; ДП 19/2012г. за 6 деяния в периода 10-26.05.2000г. в землището на с. Безмер, приключило с осъждане на едно лице присъда № 8 от 27.03.2013 г., постановена по НОХД № 20/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Тервел, потвърдена с въззивно решение № 95 от 05.07.2013 г., постановено по ВНОХД № 165/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Добрич, като производството било възобновено с решение № 619 от 30.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2027/2013 г., I н. о.; ДП № 1008/2005г. за деяния, извършени 15-16.12.2005г. в землището на с. Алеково, по което в пункта за изкупуване на цветни и черни метали в с. Калипетрово на подс. Р. Г. от извършителите били предадени 21 отрязъка от стоманена водопроводна тръба, доброволно предоставени от подсъдимия в хода на производството и върнати на упълномощен представител на „ВиК“ ЕООД Добрич, като с постановление на РП Силистра от 25.10.2013г. на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК производството било прекратено.

През м.05.2007г. по поръчка на „ВиК“ Добрич ЕООД, с оглед определяне обхвата на трасето при бъдещи изкопни работи, демонтаж, извозване и възстановителни работи, бил изготвен от „Ландекс“ ООД парцеларен план на водопровода за водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав, като в ситуацията на трасето по координатна система от 1970г. било нанесено преминаването му през землищата (по КВС) на Айдемир, Калипетрово, Ценович, Бабук, Алфатар, Цар Асен, Алеково, Бистра, Честименско, Безмер, Тервел, Божан, Попгруево, Кочмар, Подслон, Гешаново, Полковник И.о, Фелдфебел Дянково, Дряновец, Карапелит, Ловчанци, Миладиновци, Смолница, Одринци. Планът и обяснителната записка били представени на „ВиК“ ЕООД Добрич и включени към документацията на обекта.

Представители на „ВиК“ ЕООД Добрич продължили да извършват периодични огледи на трасето и съоръженията по обекта.

Относно „Агроводинвест“ ЕАД и действията по бракуване и демонтаж на хидромелиоративни съоръжения до м. 11.2011г.

„Агроводинвест” ЕАД, гр. София е търговско дружество със сто процента държавно участие с едноличен собственик на капитала Министерство на земеделието и храните (МЗХ), представлявано от Министъра на земеделието и храните. Предметът на дейност на дружеството към 2011г. бил „Осъществяване на инвестиционния процес при изграждане на селскостопански, хидромелиоративни и други обекти, експертни оценки, маркетинг и технологични проучвания, експлоатация на селскостопански, хидромелиоративни и други обекти, упражняване на независим строителен надзор в проектирането и строителството, консултантска дейност, отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, туризъм, обучение на кадри, търговия на едро и дребно на всички стоки, незабранени със специален закон, селскостопанско дейност, както и всички дейности, незабранени със закон. Основна дейност на дружеството по НКИД била „Строителство на хидротехнически съоръжения.“

„Напоителни системи“ ЕАД, гр. София е търговско дружество със 100% държавно участие в капитала с принципал МЗХ. Основният предмет на дейност на дружеството бил стопанисване, експлоатация, ремонт, поддържане, разширяване, инвестиране, проучване и проектиране; научно-изследователска, развойна и инженерингова дейност за комплексно използване на хидромелиоративния фонд; доставка и продажба на вода за напояване и промишлено водоснабдяване, мелиоративно и селскостопанско строителство; отдаване под наем на хидротехнически съоръжения, сгради и други дейности, незабранени от закон. Изпълнителен директор на дружеството към 2011г. бил свид. С. Г..

Двете дружества на МЗХ, помещаващи се в една сграда на адрес гр. София, бул. Б. ІІІ  №136, имали отношение към т.нар. „незавършено строителство“ на хидромелиоративния фонд в страната. За тези обекти били изразходвани държавни средства в размер на 16 671 470лв. (към 31.12.2001г.).

Със заповеди на МЗГ от 18.11.2004г. и от 21.10.2008г. било разпореждано създаването на работни групи за извършване на актуализация на преценката на техническото състояние на тези обекти и тяхното бъдеще. Към 15.09.2008г. обектите били заведени в задбалансова сметка 980 на „Агроводинвест“ ЕАД, без да се съхранява документация за предаването им на дружеството, както и документация за самите обекти, които не влизали в регистрирания му капитал. По повод на дейността на работната група през 2008г., било разпоредено изпълнителните директори на ИАХ, „Напоителни системи“ ЕАД, „Агроводинвест“ ЕАД, „Хидромелиорации-Севлиево“ и представители на съответните общински служби по земеделие да формират комисии, които да извършат техническа оценка на обектите на място, за което да изготвят констативни протоколи. На базата на тази частично постъпила информация, работната група установила, че в страната има 191 обекта от списъка на незавършено хидромелиоративно строителство, които могат да бъдат групирани по следния начин: 36 обекта – предвидени за напояване на хиляди декара земеделска земя, с изградени съоръжения и монтирано скъпо оборудване, за които е нужно изготвяне на технико-икономическа разработка с оглед внимателно определяне на по-нататъшната им съдба, сред тези обекти попадал и НС „Малък Преславец“; 18 обекта – за които финансирането трябва да продължи, тъй като интерес към тях и възможности за функциониране има; обекти, които следва да бъдат бракувани, тъй като са унищожени, разграбени, чието възстановяване е неефективно; обекти, които са завършени и следва да бъдат приети и пуснати в експлоатация; обекти, които могат да бъдат продадени, тъй като инвестирането е нецелесъобразно; обекти – строителството на които не е започнало и следва да се отпишат от списъка с незавършено строителство. Докладът на работната група бил внесен в министерството на 10.02.2009г. /погрешно в датата е посочена 2008г./

Междувременно, със Заповед на МЗХ от 20.02.2007г. било разпоредено създаване на работна група на централно ниво и експертни комисии с участието на МЗХ, ОД „ЗГ“, общински земеделски служби, кметове на населените места по местонахождение на напоителните полета, председатели на кооперации, частни земеделски производители, с цел описване на трайно неизползваемите, повредени и амортизирани задбалансови движими вещи, които да бъдат бракувани и ликвидирани.

С договор от 21.05.2008г. адвокат на „Агроводинвест“ ЕАД сключил договор с ЕТ „Монти 5-Т. Т.“ за демонтаж, транспорт на метални тръби от напорен тръбопровод, изходно съоръжение НС Малък Преславец, общ. Главиница, обл. Силистра. Демонтираните тръби следвало да се транспортират до склад на „Агроводинвест“ ЕАД Монтана. При обход, служители на РУ Тутракан установили тези действия и предприели проверка. В управлението било получено уведомление от „Агроводинвест“ ЕАД, че във връзка със зачестили кражби ще предприемат демонтаж на металните тръби от обект „помпена станция“ Малък Преславец. С писмо от 19.06.2008г. Директор на Дирекция “Търговски дружества с държавно участие“ на МЗХ уведомил полицейските органи, че с оглед предмета, този договор не е за разпоредителна сделка по чл. 12 т. 12 от ПРУПДТТДУК, а за опазване и стопанисване на държавно имущество.

През 2011г. Министър на земеделието и храните бил свид. М. Н.. В периода от м.04.2011г.-м.04.2012г. началник на кабинета на Министъра бил свид. М. Х.. От април 2011г. до 18.06.2013г. свид. А. К. бил Директор на Дирекция „Управление на собствеността и държавно участие” в МЗХ. В периода 15.07.–10.10.2011г. свид. Г. Х. бил член на Съвета на директорите на „Агроводинвест“, а от 01.08.2011г. до напускането си бил негов председател. От 01.11.2011г. до 21.02.2012г. свид Х. бил председател на Съвета на директорите на „Напоителни системи“ ЕАД, а след това съветник на свид. М. Н..

През м. април-май 2011г. ръководството на министерството взело решение да ликвидира - демонтира, извади, нареже и предаде за скрап, всички неизползваеми активи от търговските дружества под надзора на МЗХ, в частност тези, в двете най-големи търговски дружества „Агроводинвест“ ЕАД и в „Напоителни системи“ ЕАД. След това бракуваните съоръжения трябвало да се продадат чрез Стоковата борса, а с получените от тази дейност средства следвало да се закрепи влошеното икономическо състояние на дружествата, да се удовлетворят синдикални искания, да се заплатят дължимите възнаграждения на работещите в тях.

През пролетта на 2011г. изпълнителен директор на „Агроводинвест“ ЕАД бил инж. И. Ч.. Позовавайки се на извършеното по Заповед на МЗХ от 20.02.2007г. за изготвяне на списъци на неизползваеми обекти и съоръжения, които не са нужни за експлоатационната дейност, на 05.05.2011г. той депозирал в МЗХ доклад с рег. № 70-1605/05.05.2011г., с който уведомява, че Съветът на директорите е взел решение за ликвидация на трайно неизползваемите и амортизирани движими вещи-полезни отпадъци. Докладът постъпил в Министерство на земеделието и храните без посочените в него приложения. В последващ доклад до Министъра от 27.05.2011г., Ч. посочил „вещите“: Помпена станция - Малък Преславец (с ликвидационна стойност 819 950лв.), Помпена станция - Дългопол 1 и Помпена станция - Дългопол 2, представляващи хидромелиоративни съоръжения и сгради с общонационално значение - незавършено строителство, изградени в периода 1987-1988г. и финансирани с бюджетни средства, чието строителство след 1992г. било преустановено поради липса на финансови средства за довършване, като поради неефективност и морална и физическа амортизация на съоръженията са неизползваеми за експлоатационната дейност на дружеството. В този смисъл било решението по Протокол 42 на Съвета на директорите от 04.05.2011г. - за бракуване и ликвидация на задбалансови вещи, заведени в сметка 981 на дружеството. Свид. К. с доклад от 28.05.2011г. предложил на Министъра ликвидирането на бракуваните отпадъци да се извърши чрез предаването им на лицензирана фирма за вторични суровини, без да предвижда дейността да се възложи на „Агроводинвест“ ЕАД със заповед на Министъра. Върху доклада Министърът Н. поставил резолюция - „Разрешавам!“, но заповед за бракуване на активите не била издадена. В края на м. май 2011г.  Съвета на директорите на „Агроводинвест“ в състав-Ч., П. и Г., взели решение да се извърши процедура по бракуване на незавършеното строителство на обектите, заведени задбалансово в „Агроводинвест“ – по с/ка 980 в дружеството, решение №1 от протокол №43 от 30.05.2011г. (от документите по делото се установява отразяване на сметката за задбалансово завеждане едновременно като 980 и 981, а МЗХ няма информация за такава сметка на дружеството).

Според главния счетоводител на дружеството, свид. Ч., резолюцията на Министъра не била достатъчна, за да могат директно да извършват продажби, а би трябвало да се подготви някаква процедура за бракуване на съоръженията и Министърът да издаде заповед за изпълнение. Ч., Ч. и свид. П. Н. – началник на клона на „Агроводинвест“ във Варна, се срещнали със свид. К. и поискали Министъра да издаде конкретна заповед за бракуване на трите обекта, тъй като незавършените хидромелиоративни обекти, задбалансови обекти и активи в „Агроводинвест“ ЕАД, не са движими вещи и към момента няма основание да се извършват продажби на тези съоръжения. К. посочил категорично, че такава процедура вече се извършвала в „Напоителни системи“ и че не било необходимо Министърът да издава такава заповед. След тази среща Ч. отказал да започне бракуване на съоръженията без изрична заповед и на 09.06.2011г. уведомил Министъра затова с доклад. Докладът бил получен в Дирекцията за управление на собствеността с държавно участие в МЗХ, резюлиран от К. за свид. М.-Началник отдел“Държавно участие“, но не бил придвижен до Министъра до 22.06.2011г.

По това време се взело решение за смяна на действащия Съвет на директорите на „Агроводинвест“, и К. устно наредил на подчинената си свид. М. да не отговаря на доклада на инж. Ч..

С оглед на документацията, предоставена от МЗХ, Ч. бил освободен от СД и от поста изпълнителен директор на „Агроводинвест“ ЕАД още на 11.05.2011г. и едновременно с това на негово място в СД по заповед на Министъра на МЗХ бил назначен подс. Ц.. Съставен бил протокол по чл.232а от ТЗ от същата дата (получен от подс. Ц. на 18.07.2011г.), а на 15.07.2011г. бил сключен договор за управление с новоназначения член на съвета на директорите. Преди да бъде избран за член на СД на „Агроводинвест“, подс. Ц. работел като гл. инженер в „Булгарплод“ – Слатина ЕАД, където негови бивши колеги били А. К. и С. Г. от „Напоителни системи“. В средата на м.07.2011г. подс. Ц.  бил в отпуск и на море, когато му се обадили, че трябвало да започне работа в дружеството. Тъй като имало административна процедура по освобождаването му от работа, той помолил да официално да започне от 01.08.2011г. На 18.07.2011г. се срещнал със свид. М. Х., който представил членовете на новия управителен орган на колектива на „Агроводинвест“. С решение по протокол №47 от 18.07.2011г. от заседание на СД на „Агроводинвест“ ЕАД подс. К.Ц. бил избран за изпълнителен директор на дружеството и бил овластен да представлява и управлява дружеството, като било направено и съответно вписване на това обстоятелство. На 01.08.2011г. бил сключен договора за възлагане на управление между свид. Г. Х., за „Агроводинвест“ ЕАД, и подс. Ц.. Договорът за управление между подс. Ц. и Министъра на МЗХ бил вписан на 01.08.2011г., след като на 31.07.2011г. изтекъл предходния трудов договор на подс. Ц. със „Слатина Булгарплод“ ЕАД.

В периода, през който за изпълнителен директор била определена и фактически осъществявала тази функция, членът на СД Н.П., на 30.05.2011г. СД на „Агроводинвест“ ЕАД, във връзка с взетото решение за бракуване на хидромелиоративни обекти, предприел провеждане на процедура за избор на лицензирана фирма за вторични суровини и възложил това на директора на Варненския клон на дружеството – свид. П. Н.. Без да бъде проведена процедура за избор на фирма чрез обявление за провеждане на търг или конкурс, съгласно разпоредбите в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала или съгласно ЗОП, свид. Н. направо посочил на ръководството на дружеството фирмата на своя познат свид. Л.Л., представляващ „Ел Комерс“ ООД, гр. Варна.

На 17.06.2011г. П. назначила комисия, която да бракува дълготрайни материални активи (ДМА) – Помпена станция- Дългопол 1, Помпена станция-Дългопол 2 и Помпена станция- Малък Преславец, чрез продажба за скрап. На 21.06.2011г. в гр. Варна Н.П. сключила договор с предложената от Н. *** за ликвидиране на бракувани хидромелиоративни съоръжения, включени в списъка на обектите от незавършеното строителство, собственост на Министерство на земеделието на храните. На 22.06.2011г. А. К. уведомил П., че за бракуването на „движимите вещи“, собственост на „Агроводинвест“ ЕАД, не се изисквало разрешение от едноличния собственик на капитала, а това било изцяло в правомощията на СД.

Договорът от 21.06.2011г. с „Ел Комерс“ ЕООД не бил вписан в регистрите на Министерството на земеделието и храните. На 01.07.2011г. между „Ел Комерс“ ЕООД и „Медведев СС“ ЕООД, от с. Калипетрово, с управител подс. Р. Г., бил сключен договор, по силата на който фирмата на Г. станала подизпълнител на варненската фирма и започнала дейността по нарязване и демонтиране на останалите метални отпадъци от сградата на Помпена станция Малък Преславец. Подс. Г. веднага закарал на обекта 2 големи помпи за отводняване, 2 професионални резача, два камиона с щипки и поддържал бригада от около 20 работника. Извозването на скрапта до пристанище Варна ставало с камиони на „Ел Комерс“ ООД и на „Медведев СС“ ЕООД. Подсъдимият знаел, че възложител на „Ел Комерс“ ООД е „Агроводинвест“ ЕАД.

Тъй като ръководство на дружеството не било получило разрешение от МЗХ да демонтира съоръженията от Помпена станция Малък Преславец и нямало никаква процедура, по която бил сключен договора с „Ел Комерс“, на 15.07.2011г. била предприета смяна на членовете на СД П. и Г.. Свид. Г. Х. бил назначен за Председател на СД на „Агроводинвест“, а членове станали А. П.. и подс. К.Ц. - назначен за изпълнителен директор.

На 20.07.2011г. „Ел Комерс“ ООД превело авансово сума от 200 000лв. в изпълнение на договора по сметката на „Агроводинвест“ ЕАД.

 В същия ден, на 20.07.2011г, свид. М. Х. се обадил на началника на полицията в Тутракан и го помолил да провери на място какво се случва на ПС „Малък Преславец“, а след като служители от регионалната служба на МВР го уведомили, че на обекта се извършва демонтаж, подал и жалба. На местопроизшествието полицаите заварили два камиона на „Медведев СС“ ЕООД, натоварени със скрап. Наредили на работниците да преустановят работа, а подс. Г. пристигнал на място и показал договора си. Съгласно този договор, фирма „Медведев СС“ ЕООД нямала право да изкарва и извозва с камиони каквито и да е съоръжения от Помпена станция- Малък Преславец. На 20.07.2011г. и 13.09.2011г. скрапта от Малък Преславец (16 460кг) била оставена на отговорно пазене в базата на „Медведев СС“ ЕООД в с. Калипетрово, докато се установи кой и на какво основание демонтирал съоръженията в Помпена станция-Малък Преславец. В хода проверката по случилото се, било установено, че „Агроводинвест“ ЕАД не е собственик на ДМА, представляващи в съвкупност ПС „Малък Преславец“. Посочените активи били заведени зад баланса на дружеството по сметка 981 (за която в МЗХ нямало данни), без да бъдат част от капитала му, но били собственост на държавата, представлявана от МЗХ.

На 26.07.2011г подсъдимия К.Ц. подписал, в качеството си на изп. директор на дружеството, консултантски договор с физическото лице подс. С.К., дългогодишен познат на свид. Х., с месечно възнаграждение от 4 000лв. Съгласно този договор подс. К. следвало да обследва, остойностява, категоризира, да осъществява надзор на демонтажа и логистика при продажба на отпадъци от демонтирани и бракувани напоителни полета, машини и съоръжения – заведени задбалансово в „Агроводинвест” ЕАД и да изготвя ежемесечно подробен и мотивиран писмен доклад за извършената от него работа. Договорът имал и втори вариант, съгласно който, бракуваните напоителни полета, машини и съоръжения били собственост на  „Агроводинвест”ЕАД, подписан от подс. Ц. и К. и съхраняван от подс. К..

На 27.07.2011г. новият СД на „Агроводинвест“ в състав подс. Ц., свид. Х. и П.., взел решение бъде отправено предложение до МЗХ в качеството на представител на държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството и до Директора на „УСДУ“ към МЗХ да се бракуват ДМА, представляващи обекти от незавършеното хидромелиоративно строителство по позиции от № 1 до № 188 от Справка за тези обекти, за които има предложения да бъдат ликвидирани и бракувани, и най-вече на обектите, в региони Варна, Бургас, Търговище, Перник, Кюстендил и Видин. Подс. Ц. бил натоварен със задължението да изготви доклад до МЗХ, което и сторил същия ден, и помолил за одобряване на решението на СД и да разпореди назначаването на ведомствена комисия, която да преразгледа констатациите на досегашните и да предприеме необходимите действия за бракуване на посочените обекти.

На 29.07.2011г. свид. А. К. представил идентичен доклад на Министъра. Върху първата му страница Министърът положил подпис срещу предварително и печатно изписаната дума “Одобрявам!“, последвана от името и длъжността му. Свидетелят предложил на Министъра да одобри решението на СД за преразглеждане на констатациите на комисиите по заповедите от 2004 и 2008г., като представил и проект на заповед за назначаване на работна група с представители на МЗХ и „Агроводинвест“ ЕАД.

На 29.07.2011г. Министър Н. издал Заповед № РД 09-613/29.07.2011г., с която възложил на работна група в състав свид. А. К., М. М., Д. П., П.Х., Л.С., Г. Х. и Р. Ч. да преразгледа предложенията за бракуване на обекти, незавършено хидромелиоративно строителство, заведени задбалансово в „Агроводинвест“ ЕАД, собственост на държавата, направени от предходните комисии, които били назначени през 2004г. и 2008г., както и да изпрати представители за проверка на място. За резултатите от проверката Министърът изисквал да му се докладва периодично за техническото състояние на всеки обект поотделно, като се представят и списъци на обектите за бракуване. В заповедта бил определен краен срок за работа на комисията – 30.07.2012г.

За обектите, незавършено хидромелиоративно строителство, заведени задбалансово в „Агроводинвест“ ЕАД, собственост на държавата, нямало техническа документация, документация по предаването им на дружеството, актуални оценки. Не били изготвени и правила, чрез които МЗХ да регулира дейността по бракуване и ликвидиране на тези съоръжения.

С доклад от 10.08.2011г. свид. К. уведомил Министъра за проведено съвещание на определената работна група, на което били разгледани обекти в региони Търговище, Русе, Шумен, Варна, Силистра, Видин, Перник и Пазарджик. За обекта НС „Малък Преславец“ (регион Русе) било посочено, че машините и съоръженията са напълно унищожени, станцията не е била пускана в експлоатация, и няма интерес от частни стопани поради високата цена на водата от помпената станция. Предложено било остатъците от машини и прилежащи съоръжения на НС „Малък Преславец“ да бъдат бракувани. За „Регион Силистра“ комисията отразила състоянието на обект – база село Коларово, която била отдадена на „Напоителни системи“ ЕАД и на частни арендатори, за чиито машини и съоръжения като неизползваеми и не функциониращи комисията предложила да се бракуват. Комисията провела 6 заседания, последно на 06.12.2011г., занимавайки се със съоръжения в други региони на страната. На нито едно от заседанията не било обсъждано съоръжение в регион Добрич. Всеки протокол на комисията бил описван в доклад от свид. К. до Министъра и одобряван с поставяне на подпис на съответната предварително подготвена резолутивна уводна част на документа.

В деня на постъпване на първия доклад на свид. К., на 10.08.2011г. Министърът  бил заместван от заместник-министър Ц. Д. (по силата на заповед от 09.08.2011г., поради служебно отсъствие за един ден на министър М. Н.). Заместник-министърът Ц. Д. издал заповед №РД 41-18/10.08.2011г., с която възложил на „Агроводинвест“ ЕАД да извърши бракуване на машини и съоръжения от обекти, незавършено хидромелиоративно строителство, заведени на задбалансов отчет в дружеството, съгласно одобрени доклади по т. 3 от предходната Заповед №РД 09-613/29.07.2011г. на Министъра на Министерство на земеделието и храните. Със заповедта на зам.-министъра отново се възлагало да се състави комисия за бракуване, която да съставя протоколи за брак и протоколи за установени липси, които да послужат за отписването на горните съоръжения. Възложено на СД на „Агроводинвест“ ЕАД било да организира публична продан на бракуваните обекти, а финансовите постъпления от продажбите, след приспадане на одобрените от МЗХ разходи на дружеството, да се внасят по посочена сметка на МЗХ. От името на Министъра, заместникът му поел лично да упражнява контрол по изпълнението на заповедта.

На 11.08.2011г. било свикано заседание на СД на „Агроводинвест“ ЕАД във връзка със заповед №РД 41-18/10.08.2011г. С решенията на СД била формирана комисия с членове Г.И. – представител на МЗХ, А. П.. – член на СД на „Агроводинвест“, Р. Ч.- главен счетоводител, Людмила М. - юрисконсулт и М. – адм. секретар на „Агроводинвест“ ЕАД, определени били и възнаграждения на членовете й. На подс. Ц. било възложено издаването на съответната заповед.

Дейността на комисията за бракуване започнала на 12.08.2011г. С протокол № 2/12.08.2011г. били бракувани обектите НС „Малък Преславец“ и склад Люляка, без да бъде посочена какви финансови средства са били вложени и каква е стойността на обектите към момента на бракуване. (изготвената на 30.03.2011г. и актуална за 6 месечен период експертна оценка, разгледана от СД на 04.05.2011г., само на помпената станция „Малък Преславец“ е посочила ликвидационна стойност 819 950лв.). Комисията не установила виновни длъжностни лица, констатирала, че обектите не могат да се ползват по предназначение и решила, че следва да се бракуват, като недвижимите имоти се остойностят и се предприемат действия по снабдяване с документи за собственост. Този протокол бил подписан от членовете на комисията, а на гърба на бланката била и заповедта за одобряване от членовете на СД и главния инженер на протокола за брак на машините и съоръженията в тези два обекта, които да се ликвидират чрез: „1. Продажба 2. За скрап“. На същата бланка бил поместен и „Протокол за ликвидиране на бракувани машини и съоръжения“, отразяващ ликвидирането на описаните машини и съоръжения в двата обекта чрез „1.Продажба; 2. Скрап“ – непопълнен в частта дата, място и комисия. Идентично бил изготвен и протоколът за базата в Коларово. Съставени били общо 25 протокола (последно от 07.12.2011г.), които представлявали бланки, съдържащи три изявления – на комисията по бракуване, на одобряващите гл. инженер и СД, и протокол за самото ликвидиране – непопълнен в нито една от бланките.

Съставен бил списък на бракувани хидромелиоративни обекти на „Агроводинвест“ ЕАД, общо 191 обекта, съдържащ отбелязване за регион, обект, година на строеж, стойност на строителството, състояние на обекта и административните актове, по силата които е бракуван. В таблицата на обектите, след приключване на отнесените към съответния регион, били отразявани и фактурите, по които са получени средства от бракуването. По този списък работел и подс. К. като консултант. В регион Русе, от позиция 140 до 153 били описани подобекти на НС „Малък Преславец“, като в уводната част се съдържали констатациите за необходимост от преразглеждане на ефективността на съоръженията, възможността да бъдат ползвани и към момента, като бъде възложено изготвянето на технико-икономическа разработка за перспективите. Като последен елемент, № 153, била отразена НС Силистра, помпена станция Силистра (помощни сгради, временно строителство, доставка на 4бр. двигатели в с. Коларово), която не е необходимо да продължи да функционира. След 26.07.2011г. подс. С.К. посетил района на Помпена станция „Малък Преславец“, намираща се на брега на Дунава в общ. Главиница, на 30-40 км западно от гр. Силистра, по пътя Силистра-Тутракан, за да огледа какво се случва и се запознал с подс.  Р.Г., работещ на обекта като подизпълнител на „Ел Комерс”.

Въпреки че със заповед №РД 41-18/10.08.2011г. на МЗХ било възложено на СД на „Агроводинвест“ ЕАД да организира публична продан на бракуваните обекти, началникът на кабинета на Министъра на МЗХ свид. Х. предложил продажбата на добитата скрап от обектите – незавършено Хидромелиоративно строителство да се продаде през Софийска стокова борса, тъй като това бил най - бързият и лесен начин тя да се продаде, както и да се избегне възлагането на обществени поръчки и свързаните с тях обжалвания. Той организирал среща в кабинета си, като поканил на нея свид. К. и председателя на Софийска стокова борса (ССБ)– свид. В.С.. С. обяснил как работела борсата и по какъв начин можела да стане продажбата на скрапта, препоръчал брокери от фирма „Аякс София“ ЕООД -свид. П.И. и фирма „Симеф“ ООД, в която работел сина му. Свид. Х. запознал свид. Х. и подс. С.К. с брокера П.И.. По съвет на П.И., в обявлението за продажбата на скрапта трябвало да се напише «по оглед на място», за да се предпазят от атаки във връзка с процедурата. Подс. К. им показал справка от Стомана - Перник, за това, че нестандартната и неоразмерена скрап се купувала по 50 лв./тон. Той дал идеята да се вадят тръби, тъй като най-качествена била скрапта от тръбите и от нея можело да се вземат повече пари, което било възприето като приоритет в кампанията. За продажбите на ССБ продавачът „Агроводивест“ ЕАД и потенциалната фирма-купувач си наемали брокери, които да оперират на борсата. Продавачът пускал обявление, че продава определен тонаж пакет - скрап. В случай, че някой искал да я купи, брокерът на купувача предлагал цена и когато двамата брокери постигнели съгласие за цената, излизали от борсовата сесия и подписвали договор за продажба. Описаната дейност била одобрена от Министъра. Брокерските фирми „Аякс София” ЕООД и „Симеф“ ООД, членуващи в ССБ, оперирали на борсата от името на „Агроводинвест“ ЕАД и фирмите, предложени от подсъдимия К..

Предвид факта, че от „Ел Комерс“ ООД, Варна, вече били превели авансово сумата от 200 000 лв. на „Агроводинвест“, след среща със свид. Л. Л. свид. Х., в становището си до „Агроводинвест“ от 17.08.2011г. подс. К. препоръчал, договорът от 21.06.2011г. за покупко-продажба на метални отпадъци и добито в резултат на демонтаж и разрушаване на машини и оборудване, представляващи в своята съвкупност НС „Малък Преславец“, ПС „Дългопол 1“ и ПС „Дългопол 2“ да се изпълни до размера на тази сума, като е възможно при усвояване на всички бракувани съоръжения да постъпят допълнителни средства от 35-50000лв., като се предотвратят бъдещи съдебни спорове, липси и опити за кражби по места. Посочено било, че във фирмата на подс. Г. има около 16 т нефактурирани и неотчетени по договора метални отпадъци, както и че цената на покупка от 0, 4878 лв/кг, което надхвърляло изкупната цена от 0, 4551лв/кг и било в интерес на дружеството. При такова уреждане на отношенията действието на договора с „Ел Комерс“ ООД щяло да приключи за около 15 работни дни. Фактически приключило на 17.10.2011г., като било сключено допълнително споразумение и след изравняване на наличните количества метали, дружеството купувач следвало да заплати още 56, 38лв.

След като полицията спряла дейността му в Малък Преславец и сключеният договор с „Ел Комерс“ бил оспорен от МЗХ, подс. Г. се свързал с местен депутат и с негова помощ в началото на есента на 2011г. се срещнал със свид. Х. и подс. К. в сградата на Парламента в гр. София. Впоследствие било оценено, че подс. Г. е сериозен бизнесмен, с техника, възможности на територията на Североизточна България и в състояние да вади тръби и през зимата. Подс. К. представил на подс. Ц. няколко фирми, с които за в бъдеще дружеството щяло да работи по изваждане на бракуваните хидромелиоративни съоръжения, сред които „Медведев СС“ ЕООД на подс. Г., Стоманени тръби- Велинови ЕООД, Метал-груп ЕООД, Ванеса – 99. Подписани били договори от 29.07.11г. (Стоманени тръби- Велинови ЕООД) и 15.08.2011г. (Метал-груп ЕООД), като не бил проведен търг или конкурс, съобразно чл. 14 ал.1 и ал.2 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК/, нито била проведена процедура по реда на чл. 7 т.3 от Закона за обществените поръчки за избор на фирма – купувач на металните отпадъци, каквато следвало да се проведе за продажбата на публично имущество. Подс. К., подс. Ц. и свид. Х. определяли коя фирма къде ще работи.

С уведомление от 31.08.2011г. подс. Ц. изпратил на РУ „Полиция“ в гр. Тутракан към преписката, инициирана от свид. М. Х. на 20.07.2011г., подробни разяснения относно законосъобразното извършване на етапите от реализиране на действията по бракуване и на разпореждане чрез сключване на договор за покупко-продажба на ДМА, независимо дали са заведени или не в баланса на търговско дружество с държавно участие, каквото е „Агроводинвест“ЕАД – със 100% държавно участие и едноличен собственик на капитала на дружеството държавата, чиито права се упражняват от Министъра на ЗХ. Подсъдимият посочил като необходими: становища на съответните квалифицирани специалисти от МЗХ за техническото състояние на посочените обекти и за необходимостта от бракуването им; изрична заповед и протокол от решение на съответния компетентен орган от МЗХ – в случая Министърът на ЗХ или упълномощено от него лице, за бракуване на ДМА, движими вещи, представляващи поливна техника и съоръжения – ПС-Дългопол 1; ПС Дългопол 2 и ПС Малък Преславец, както и за разпореждане с получените в резултат от бракуването вторични отпадъци, съгл. чл. 12. т. 12 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 вр. чл. 8 ал. 1 от ПРУПДТДДУК, с разрешение на едноличния собственик на капитала. Обърнал внимание, че следва да бъде проведен конкурс или търг за избор на фирма-купувач на бракуваните ДМА или извършване на публична продан, чрез публичното им обявяване. Като необходимо подс. Ц. отразил и, да бъде възложено с изрична заповед на „Агроводинвест“ ЕАД да извършва действия по бракуване и разпореждане с ДМА, заведени зад баланса на дружеството и собственост на държавата в лицето на МЗХ, тъй като дружеството не е собственик на активите и няма право да се разпорежда с тях, без да е овластено от собственика – държавата в лицето на МЗХ. Всички действия по бракуване и сключване на договор за покупко-продажба на ДМА да бъдат доведени до знанието и съгласувани с Министъра на ЗХ, както и да бъдат одобрени от него. Към писмото подс. Ц. приложил и двете заповеди на Министъра от 29.07.2011г. и на заместника от 10.08.2011г., протокол от заседанието на комисията по първата заповед, заповед от 12.08.2011г. на Изп. Директор на „Агроводинвест“ ЕАД и протоколи за брак на ПС-Дългопол 1; ПС Дългопол 2 и ПС Малък Преславец.

В резултат на работата по добИ..е на скрап и след приспадане на одобрените от МЗХ разходи на „Агроводинвест“ ЕАД, по сметката на МЗХ в Централното управление на БНБ били преведени сумата от 150 027,83 лв. – финансови постъпления от (борсови и директни) продажби метален скрап в периода 15.08.2011г.–15.09.2011г., и сумата от 347 295,50лв. финансови постъпления от (борсови) продажби метален скрап в периода 15.09.2011г.-15.10.2011г., общо в размер на 497 323,33 лв.

Работата на Помпена станция-Малък Преславец приключила фактически в края на лятото на 2011г., а документално - в средата на м. 09.2011г. Подс. Г. помолил подс. К. да го има предвид при избирането на фирми за други обекти на „Агроводинвест“ ЕАД и ако можел да му съдейства, за да го наемат да реже скрап от тези обекти, което подс. К. му обещал. Двамата се уговорили Г. да започне да търси потенциални обекти за изкопаване и демонтаж, в района на Североизточна България, с цел нарязването им и предаването им за скрап.

 

Относно действията по демонтиране на тръбопровода на обекта „Водоснабдяване на гр. Толбухин/Добрич от терасата на р. Дунав“ от подс. Р. Г..

1.Обсъждане и вземане на решение от подсъдимите да се демонтира чуждо съоръжение. Формални и неофициални уговорки.

Още през лятото на 2011г. Г. информирал подс. К., че в района на Калипетрово, до пътя от Силистра за с. Иширково, имало една незавършена помпена станция, за която Г. знаел от малък. През есента на 2011г. разговорът продължил, подс.К. замерил тръбата, излизаща от станцията, и обещал на подс.Г. да провери как стоят нещата в „Агроводинвест“ ЕАД. Характеристиките на тръбопровода и дължината на трасето му били внушителни, явно различаващи се от другите съоръжения на дружеството. В материалите на комисиите по преценка на хидромелиоративните съоръжения и за бракуване и ликвидиране на такива, както и в списъка, който подс. К. ползвал - такава Помпена станция- Калипетрово/Иширково/ нямало. На територията на НС Силистра фигурирала само базата в Коларово и временните помощни сгради на помпена станция Силистра. Тръбите от посочената от подс. Г. помпена станция вървели на изток към гр. Добрич, където „Агроводинвест“ ЕАД нямало обекти. Подс. Г. проучвал трасето и бил в неговия район на 8, 9, 19, 21 и 31.10., както и на 14.11.2011г.

Подс. К. не намерил документи относно този обект. Обадил се на подс. Г. и му казал, че помпената станция имала статут на „незавършено строителство“, и че нямало проблем Г. да започне да вади тръбата, но го помолил да изчака малко, за да му съдейства да сключи договор с „Агроводинвест“. Обещал да му издадат и заповед, да уведомят полицейските управления, за да не го притесняват докато работи. След като получил уверението на подс. К., че фирмата му –„Медведев СС“ ЕООД ще има договор за демонтажа на въпросната тръба подс. Г. се заел с организацията по демонтиране и рязане за скрап, разговарял и с някои от земеделските стопани в района.

Подс. К. съобщил на подс. Ц. за обекта, намерен от подс. Г.. Обсъдили сключването на договор за услуга с подс. Г., чрез който да му се дадат права да демонтира тръбопровода, като се даде вид, че е част от НС “Малък Преславец“. И тримата подсъдими знаели, че работата на ПС „Малък Преславец“ била свършила, но се търсел начин да се помогне на подс. Г. да демонтира съоръжението, което не принадлежи на „Агроводинвест“ ЕАД и с което дружеството няма право да се разпорежда. На 2 и 15.11.2011г. подс. Ц. потърсил подс. Г. и разговаряли, разменили и писма по електронна поща. На 16.11.2011г. подс. Г. инициирал разговор с подс. Ц..

Договорът за услуга между „Агроводинвест“ ЕАД, представлявано от подс. Ц., и подс. Г. като управител на Медведев СС“ ЕООД, бил сключен на 16.11.2011г. По силата на договора, „Агроводинвест“ ЕАД възлагало на фирмата на подс. Г. -„Медведев СС“ ЕООД да осигури необходимата техника и съоръжения за извършване на изкопни действия на територията на регион Русе – НС „Малък Преславец”, в който се намират обекти от незавършеното хидромелиоративно строителство, заведени задбалансово в „Агроводинвест“ ЕАД, а именно: ПС „Малък Преславец”, Напорен тръбопровод; Дюкер 3; Изходно съоръжение; Напоително поле №1; Напоително поле №2; Напоително поле №3; Напоително поле №4; Напоително поле №6; Напоително поле №28; ДПС 1,2; ДПС 4; ГОК4; НС Силистра – Помпена станция – Силистра”; да извърши изкопни действия на територията на регион Русе - НС „Малък Преславец” (описан чрез същите подобекти) с цел да се провери техническото състояние и да се направи оценка на стойността на тези обекти; да извърши демонтаж и извозване на извадените при изкопните дейности съоръжения; да осигури необходимата техника, специалисти и експерти за извършването на изкопните дейности. Договорът се сключил за срок до 31.12.2011г. Изпълнителят имал право на възнаграждение, формирано с оглед стойността на машиносмяна (от 300 до 600лв.) за ползваните при изкопните работи багери и друга специализирана техника. Съгласно дял V „Приемане и предаване на услугата“, чл. 8, изпълнителят се задължавал да предаде на възложителя в 3 дневен срок от извършване на изкопните действия всички обекти и съоръжения, извадени в резултат на изкопните действия, с двустранно подписан приемо-предавателен протокол. Възложителят приемал работата ако е изпълнена точно, в срока и с оглед изискванията на договора, като приемането на работата и отчитането на отработените машиносмени следвало да се извършва с подписването на приемо-предавателен протокол между двете страни. Възложителят имал право без предизвестие, и без да дължи плащане, да развали договора при неизпълнение от изпълнителя на което и да е от договорените задължения. Договорът за услуга от 16.11.2011г. бил подписан от подс. Ц. и изпратен по електронна поща на подс. Г., впоследствие и по куриер.

Подс. Ц. издал и Заповед №РД-11-68/16.11.2011г. на основание чл. 23 ал.2 т.3 от Устава на дружеството (от устава на „Агроводинвест“ЕАД, съгласно който текст, изпълнителният директор имал право да организира дейността на дружеството) и в изпълнение на Договор за услуга от 16.11.2011г. и на Заповед №РД 41-18/10.08.2011г. на МЗХ (на заместник министър Д. за възлагане на „Агроводинвест“ ЕАД да извърши бракуване на машини и съоръжения, незавършено хидромелиоративно строителство (ХМС), заведени на задбалансов отчет в дружеството, основана на т. 3 от предходната заповед за Заповед №РД 09-613/29.07.2011г. Министъра на МЗХ, с която пък се създавала работна група, която да преразгледа констатациите на работните групи от 2004г. и 2008г.). Със заповедта от 16.11.2011г. подс. Ц. нареждал на „Медведев СС“ ЕООД, представлявано от подс. Г., да достави техниката, описана в сключения между тях договор за услуга (без по договор да е описана конкретна техника), и да започне изкопни работи, както и действия по демонтаж и извозване, на следните обекти за периода 16.11.2011г.-31.12.2011г: ”Обекти -  ПС Малък Преславец, Напорен тръбопровод; Дюкер 3; Изходно съоръжение; Напоително поле №1; Напоително поле №2; Напоително поле №3; Напоително поле №4; Напоително поле №6; Напоително поле №28; ДПС 1,2; ДПС 4; ГОК4; НС Силистра – Помпена станция – Силистра, находящи се в Регион Русе – НС „Малък Преславец“. Заповедта следвало да се доведе до знанието на заинтересованите лица за сведение и изпълнение. При възникване на проблем, неограниченият кръг адресати били помолени да се обърнат незабавно към изпълнителния директор на „Агроводинвест“ ЕАД. Контролът по изпълнението й бил възложен на свид. П...

Подс. Ц. организирал изпращането по факс уведомления до полицията - до РУ Тервел, с изх.№РД-08109/16.11.2011г. по описа на „Агроводинвест“, съответно вх.№ в РПУ-Тервел е 4961/16.11.2011г.; до ОДП Силистра с вх. №23510/17.11.2011г. Подс. Ц. уведомил полицията, че фирмата на Р.Г. *** щяла да извършва изкопни работи и да демонтира съоръжения от обект „ПС Малък Преславец”, разположен – съответно в първото уведомление на територията на гр.Тервел, а във второто – на гр. Силистра. Посочено било, че МЗХ и „Агроводинвест” ЕАД разполагали с всички необходими документи за демонтажа на този обект, разположен на съответната територия.

След като подписал договора за услуга от 16.11.2011г. с „Агроводинвест“ ЕАД, Р.Г. няколко пъти ходил в гр.София и се срещал с подсъдимите. При една среща подс. К. казал, че за да работели заедно по изваждането на тръбата, трябвало подс. Г. да „играе“ на ССБ чрез своя доверена фирма. Предстояло „Агроводинвест” ЕАД да изнесе на сесии на ССБ пакети с неизвадена скрап и К. обещал да му съдейства, за да ги спечелела доверената им фирма. Подс. Г. предложил фирмата на приятелката си, жената, с която фактически съжителствал, свид. К.. Х.. собственик на фирма „Супер Лукс 84" ЕООД, която да участва в борсовите сесии на ССБ за изнесените от държавното дружество пакети скрап. Документите били изпратени по имейл и подс. Г. се свързал с предложения от подс. К. брокер „Симеф“ ООД. От страна на „Агроводинвест“ също участвал брокер, определен преди това от МЗХ – „Аякс-София“ ЕООД. Първият борсов договор между членовете на борсата, представляващи „Агроводинвест“ ЕАД и „Супер Лукс 84" ЕООД бил сключен на 30.11.2011г. По спецификацията към него стоката била скрап от черни метали, 300 тона, на единична цена 220лв./тон (по 0, 22лв/кг),  на обща стойност 66 000лв. Изисквало се стоката да бъде доставена до 60 дни, с документация – фактури и протоколи за брак, плащането да бъде извършено до 7 дни от подписване на борсовия договор, начин на установяване на количеството бил – с кантарна бележка, документ, удостоверяващ предаването на стоката – приемо-предавателен протокол. При идентични условия и страни, бил сключен борсов договор и на 06.01.2012г., 25.01.2012г. и на 09.03.2012г. Тъй като над закупения пакет трикратно й било доставяно по-голямо количество, фирмата, свързана с подс. Г. заплатила допълнително и съответно суми от 1399, 20лв.; 1331лв. и 99лв. Последните 4 плащания – на два пакета и стойността на две доставки над закупеното количество, били извършени на 27.01.2012г., преди борсовият договор от 09.03.2012г. да е бил сключен. Свид. Х.. привела на „Агроводинвест“ ЕАД общо сума от 266 829лв. (Като изпълнител по договора за услуга от 16.11.2011г. подс. Г. получил от „Агроводинвест“ ЕАД четири плащания общо на стойност 119 421, 12лв.).

2.Организация на работата и разпореждане с добитото количество стомана.

След подписването на договора от 16.11.2011г. подс. Г. разпоредил на свиделите Ж.Б., Д.Д. и Р. Д. - бригадири във фирмата му, да изпратят работници и техника на „Медведев СС“ ЕООД до с.Калипетрово и да започват работа от ПС „Айдемир”. Тръбите били стоманени, с диаметър 1220мм, положени на два-три метра под земята, като шахтите на повърхността на земята показвали посоката на трасето. С оглед на това подс. Г. се нуждаел от тежка земекопна техника и на 17.11.2011г. сключил договор с фирмата „Горила 2009”ЕООД, на която бил пълномощник бригадира му свид. Д.Д. и която имала багери. Впоследствие Г. наел още два багера на добричката фирма „Фреш Маркет” ЕООД - багер Волво EC 140 BLS, рег.№ ТХ 069 44 и багер Хюндай ROBEX 210LC-7A, рег.№ ТХ 069 94 и един багер на шуменската фирма „Витал”ЕООД - багер Волво 240 EC. На представляващите фирмите свид. М. П. от Шумен и свид. Ив. Д. от Добрич, Г. обяснил, че имал договор с МЗХ да вади тези тръби, но по препоръка от София, договорите трябвало да бъдат сключени с посредничеството на фирма „Горила 2009”ЕООД, а не директно с неговата фирма  „Медведев СС” ЕООД. Договорите за наем на техника били сключвани на основание чл. 23 ал.2 т.2 от Устава на дружеството и в изпълнение на Договор за услуга от 16.11.2011г, както и в изпълнение на заповед № РД 41-18/10.08.2011г. на Министъра на земеделието и храните, за обекти в община Силистра, община Алфатар, община Ситово и община Алфатар Помпена станция Алеково.

В средата на м.11.2011г. подс. Г. потърсил стопаните, през чиито обработваеми ниви минавал тръбопровода в района на Силистра. Тъй като бил местен и се познавал с хората, той обиколил кооперациите и земеделските производители в района на Силистра, Калипетрово, Майор Ц., Бабук и др. Обявил, че имал „министерска заповед“ да мине през земите им и да извади тръбопровода. Показвал нечетливи копия на договора си с „Агроводинвест“, заповедта на подс. Ц.. Обяснявал, че заповедта, касае тръбопровода, който тръгвал от помпената станция на с. Калипетрово в посока с. Майор Ценович, с. Бабук, гр. Алфатар и продължавал в посока гр.Тервел. Свид. И. Д., председател на ЗК „Златно зърно“ Калипетрово се консултирал с адвокат, който казал че има такава фирма и заповедта изглежда редовна. Част от нивите били засяти, като тази на север от помпената станция в масива „Баба Т.“- с царевица, а на свид. Р. Н., „Агра 2000“ – с пшеница. Подс. Г. се уговарял да минат през нивите след прибиране на реколтата, но свид. Р. Н. не дал разрешение да се копае. Подс. Г. казвал, че ако не се съгласят да бъдат извадени тръбите, стопаните ще трябва да ги плащат.

Помпената станция, визирана от подс. Г., съответстваща на подобекта на „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасите на р. Дунав“ помпена станция (ПС) ІІІ подем, се намирала вляво от пътя гр. Силистра – с. Професор Иширково, между с. Калипетрово и с. Ламбриново.  Подс. Г. не разполагал със схеми и скици на трасето на тръбопровода, тръгващ от нея, и извършвал обходи заедно със стопаните и своите служители. При започване на изкопните дейности в землището на с. Калипетрово на оглед на трасето дошли подс. С.К. и свид. Г. Х.. В периодите 25-27.11.2011г и 07-08.12.2011г. подс. К. на два пъти посетил обекта в землището на с. Калипетрово със свид. Г.Х., който правел снимки с телефона си. Подс. Г. казал на бригадира си свид. Ж.Б., че те идвали, за да проверят обекта. Преди да тръгнат, подс. С.К. казал на подс.Р.Г., че искал да се срещнат в София за нещо важно. Когато след няколко дни подс. Г. се видял с подс. К. ***, последният му поставил условията си, според които, за да продължала съвместната им работа, подс. Р.Г. трябвало да предава по борсовите договори между „Агроводинвест“ЕАД и фирмата на приятелката му, „Супер Лукс 84” ЕООД, само част от изкопаната тръба. Останалото количество метал трябвало да продава чрез фирмата си „Медведев СС"ЕООД директно на фирмите за скрап "Надин", „Трансинс", „Ел Комерс“ и „Лайт Импекс“. Подс. К. поискал Г. да му дава по 100 000 лева в брой за всеки 300 тона (при 0,30 лв/кг) скрап, добити извън количествата по борсовите договори и предадени от „Медведев СС“ ЕООД на фирмите купувачи, като разликата над тези 30ст/кг оставала за Г., за да покрие разходите му и за него. К. заявил, че имал „позиции“ и познанства с хора от високи етажи на властта и споменал имената на свид. М. Х., който тогава бил началник на кабинета на Министъра на МЗХ и А. К. - директор на Дирекция „Управление на държавната собственост" към МЗХ и уверил Г., че всичко щяло да бъде наред. Подс. Г. имал и лични впечатления за възможностите и ролята на подс. К., дори в началото мислел, че той, а не подс. Ц. е директор на дружеството. Затова приел условията и започнал да работи по описания начин, като винаги когато извадел по-голямо количество тръба, се обаждал на К. и му докладвал за това. Предавал на „Супер Лукс 84” ЕООД около 300 тона съгласно борсовите договори с „Агроводинвест“ ЕАД, а останалото количество от името на „Медведев СС“ ЕООД продавал на „Ти Ай Метълс“ ЕАД и „Надин Комерс“ ЕООД като „метални отпадъци“ на единични цени от 0, 49ст/кг до 0, 555ст/кг. За тези продадени количества подс. Г. си водел записки и когато достигал общ тонаж около 330т., отделял за К. 100 000 лв., а остатъкът запазвал. В инкриминирания период по демонтиране на тръбата от тръбопровода никой не контролирал на място подс. Г., нито изпълнението на договора за поръчка от 16.11.2011г., нито отчетните книжа, дължими по този повод. Съставени формално били два приемо-предавателни протокола (от 26.01. и 01.03.2012г.) за количества по борсовите пакети между неговата фирма и фирмата на приятелката му.

Начинът на работа по демонтиране на тръбите от обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав” бил следният: Работниците на подс. Г. с багер изкопавали ров по трасето на тръбопровода с дълбочина до 3м , ширина около 7-8м и дължина около 20м. на мястото, което той им посочвал и разкривали тръбата. След като стигнели до нея, работниците с оксижени я прерязвали в двата й края и после багеристът я изваждал на повърхността. Друга група работници започвали да я режат на парчета от по 3-4 метра. Премахвало се пластмасовото изолационно покритие на тръбата. Парчетата били срязвани надлъжно на по две половини, за да се натоварят по повече на камионите, а и с оглед разпореденото от МЗХ /по повод медиен и обществен укор срещу кампанията на МЗХ/ да не се транспортират цели тръби, щом става дума за бракувани съоръжения, предавани за скрап. Междувременно багерът продължавал напред по трасето на тръбопровода, а друг багер веднага заривал изкопа. В началото на дейността, някои земеделски стопани и арендатори присъствали и следили за възстановяване на хумусния слой на почвата – свид. Б. Н., И. Д.. При повечето терени в резултат на изкопната дейност след изваждането на тръбите след машините оставал огромен, дълъг ров, тъй като багерите само заравнявали изкопите, земята улягала и на повърхността оставала изкопаната от дълбочина жълта и неплодородна пръст, която била с ниско качество. През нивите нямало пътища и за да навлязат в парцелите, тежките машини оставяли дълбоки коловози, налагащо допълнителни усилия на стопаните по рекултивация. Вследствие на сваляне на изолацията, парчета от пластмасовото покритие и други отпадъци се размесили в почвата, като земите били сериозно замърсени.

За натоварване на големите камиони, предназначени за няколкотонен товар на подходящо място били организирани площадки, до които по-малки камиони, напр.ЗИЛ-ове, транспортирали и стоварвали тръбите. След това с помощта на кран ги претоварвали на тежкотоварни камиони на „Медведев СС” ЕООД, „Трансинс”АД, „Надин”АД, „Т.А.Метълс”, „Лайт импекс“. В дейността на претоварване с крана участвали и работници и машини от „Трансинс”, както и свид. И. К. - кранист във фирма „Медведев СС“ ЕООД. Свид. К. бил последователно ангажиран с такава дейност в с.Бабук, с. Поп Груево, с. Фелдфебел Дянково и с. Карапелит. Тръбите били извозвани до базите на „Надин“ и „Трансинс“ в гр. Девня - Пристанище Варна.

С оглед мащабността, стройната организация на работа, множеството работници, наемани от селата, движението на моторни превозни средства, тежка земекопна техника, извършването на демонтажа явно през деня, осигуряването на нощна охрана на техниката и тръбите, повечето хора в Силистренско и Добричко не се съмнявали в наличието на министерската заповед и не задавали много въпроси. Уведомленията от подс. Ц. до полицейските управления в Силистра и Тервел осигурили спокойствие на работата на екипа на подс. Г.. Пресата отразявала кампанията за вадене тръби за скрап на дружествата на МЗХ „Агроводинвест“ЕАД и „Напоителни системи“ ЕАД. Но имало и такива земеделски стопани, които категорично се противопоставяли на демонтиране на тръби от земите им, с оглед щетите, които ще им бъдат нанесени, както и други които искали предварително обезщетение за щетите – свид. Е. Д., М. Н., Дж. Б.. За да няма проблеми със земеделските стопани в някои случаи подс. Г. и свид. Д. давали обещания да платят, които не изпълнявали. Имало терени, през които тръбите били демонтирани без да е осъществен контакт и да е взето разрешение от стопаните. Ползван бил адвокат, който да консултира земеделските стопани. Подс. Г. навсякъде твърдял, че правел това законно и по заповед на Министъра, съответно на държавното дружество „Агроводинвест“ ЕАД.

Бригадирите на „Медведев СС“ ЕООД - Ж.Б. (участвал в демонтажа при Калипетрово и Майор Ценович до с.Бабук), Р. Д. (участвал в Алфатар, Поп Груево, Алеково и Карапелит), Д.Д. (участвал в работата по цялото трасе) и Д. В. (включил се по-късно и участвал в дейността в Алеково, Поп Груево и Фелдфебел Дянково), познавали и работели с подс. Г. от години, знаели с какво се занимавала фирмата му, за контактите му в София и по никакъв начин не поставили под съмнение думите му, че имал министерска заповед и право да вади тръбата от тръбопровода. Свид. Б. лично бил виждал костюмирани лица да идват на оглед на обекта в процеса на работа. При мащабите на разгърната дейност, явно и през деня, след уведомяване на полицията, свидетелите Ж.Б., Р. Д., Д.Д. и Д. В. не допускали, че подс. Р.Г. е извън рамките на дадените му правомощия.

3. Демонтиране на тръбопровода по участъци.

След като се снабдил с договор, заповед, уведомени били полицейските управления, според уговореното с подс. Ц. и К., подс. Г. пристъпил към фактическото изваждане на тръбите от водопровода, който свързвал гр. Добрич с терасите на Р. Дунав и предаването им за скрап. Формираният от него екип от хора и техника работил в землищата на различни селища по трасето на водопровода, съответно: през м. 11.2011г. - Калипетрово и Бабук; през м. 12.2011г. – Калипетрово, Бабук, Алфатар, Алеково, Бистра и Цар Асен; през м.01.2012г. – Калипетрово, Майор Ценович, Бабук, Алфатар, Поп Груево и Кочмар; през м. 02. 2012г. – Алфатар, Поп Груево, Кочмар, Фелдфебел Дянково; през м. 03.2012г. – Фелдфебел Дянково, Дряновец и Карапелит. Дейността му продължила до 19.03.2012г.

А. Същинските изкопни работи подс. Г. започнал през втората половина на м.11.2011г., в района на ПС ІІІ подем, подобект на обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав”. Чрез агронома свид. Ц. Ц., подс. Р.Г. се свързал с управителя на „Агра 2000”ООД Руси Н. и казал, че трябва да се провери къде минава трасето на тръбопровода, през земите на кои ползватели, тъй като той, подс. Г. имал разрешение да го демонтира, като носел и заповед. Обходили трасето на тръбопровода, преминаващо през земите на „Агра 2000”ООД в с.Калипетрово и в с.Майор Ценович, където свид. Ц. запознал председателя на кооперацията, обработваща земи там –свид. Х. Т. с представител на „Медведев СС“ ЕООД - „Мишо“. За съоръжението свид. Т. знаел отпреди, тъй като шахтите по трасето на тръбопровода се виждали в нивите. Тръбата влизала в землището на с. Майор Ценович от землището на с. Калипетрово и продължавала в землището на с. Бабук. Нивите на свид. Т. били на оран, но той преценил, че изваждането на тръбата ще увреди земята, изразил несъгласие и поставил въпрос за някакво обезщетение. Представителят на фирмата обяснил, че обезщетение дават само ако има унищожени посеви, че съоръжението е държавно и те имат позволение да го изкарат, като въпреки несъгласието му това ще стане. На тази среща не се постигнало разбирателство. Впоследствие със свид. Т. се свързал адвокат от името на „Медведев СС“ ЕООД и му казал, че всичко е законно и юридически издържано и дори и да не е съгласен, тръбопроводът ще бъде изваден.

Подс.Г. посетил и свид. Б. Н., управител на „Агро-Николови” ООД, показал заповедта от МЗХ и извадил от земите, обработвани от дружеството в с.Калипетрово около 300-400м.

Подс. Г. се срещнал и със свид. И. Д.-председател на ЗК ”Златно Зърно” с. Калипетрово, която кооперация стопанисвала 18 000 дка земя. През земите на кооперацията минавала голяма част от трасето на тръбопровода. На свид. Д. подс.Г. също представил заповедта. Свид. И. Д.,  който бил свидетел как преди подс. Г. две други фирми се опитвали да вадят същите тръби се консултирал с юриста на земеделската кооперация, който обаче му казал, че всичко е изрядно, при което свид.Д. пуснал работниците на Г. да демонтират тръбите от земите, обработвани от кооперацията.

В землището на с. Калипетрово работниците на Р.Г. изкопали и демонтирали тръби от местностите м.„Конакере”, м. „Ески-Калипетрово” и м.”Чанков кулак”, където обработвали земи „Агро-Николови” ООД с управител свид. Б. Н., ЗК „Златно зърно” с председател свид. И.Д.. Общо за участъка демонтираните стоманени тръби били  2761 м с диаметър 1220мм. От тях 1631 били с дебелина на стената 10мм; 440 м - 12 мм и 690 м - 14мм.

Б. През м.12.2011г. работниците на Р.Г. стигнали до земите на ЗК „Майор Ценович” в с. Майор Ценович. Категоричният отказ на председател на кооперацията бил свид. Х. Т. да ги пусне да копаят в земите на кооперацията в с.Майор Ценович, както и идентичната реакция на свид. К.И. от с. Бабук, принудили подс. Г. да се обади на подс. С.К. за решаване на проблема. При разговора подс. Г. споменал и че срокът на договора му изтичал. К. му наредил да реши проблема на място и че ще му пратят заповед, след което казал на подс. Ц. да изготви заповед, в която изрично да бъде упоменато името на с. Майор Ценович и с. Бабук и да я изпрати на Г..

Тогава по указание на подс. К., подс. К.Ц. издал заповед № РД-11-72/02.12.2012г., която имала същото съдържание, като първата. Територията на НС „Малък Преславец“ обаче, този път включвала и с. Бабук  и с. Майор Ценович, обл. Силистра. На 28.12.2011г. бил съставен и анекс към договора за услуга от 16.11.2011г. на подс.Г., с който срокът му на действие бил удължен до 31.03.2012г. (при запазване на другите клаузи), който подс. Ц. подписал.

Копие на новоиздадената заповед, обхващаща местоположението и на „с.Бабук и с.Майор Ценович“, предходните заповеди от 10.08.2011г. на МЗХ и на подс. Ц. от 16.11.2011г., договорът от 16.11. и анексът от 28.12.2011г., ведно с проектоспоразумение с клауза за внасяне на гаранция (с непопълнена сума) по сметка на кооперацията от „Медведев СС“ ЕООД като депозит за заплащане на „всички виновно причинени щети“, били оставени от адвокат в кооперацията в отсъствие на председателя й свид. Т..

Докато адвокатът представял документите, подс. Р.Г. вече бил разположил техниката си в земите на кооперацията и бригадирът му свид. Ж.Б. ръководел работниците на „Медведев СС”ЕООД, които вадели тръбите от тръбопровода, поставяйки свид.Т. пред свършен факт.

Когато през м.януари 2012г. свид. Х. Т. и кметският наместник на с.Майор Ценович свид. С. М. отишли до мястото, установили, че машините и работниците на „Медведев СС” ЕООД били влезли в обработваните от кооперацията земи и извършвали изкопна и демонтажна дейност на тръбите от минаващия там стоманен водопровод. Т. обходил терена и установил, че по-голямата част от тръбата, която преминавала през техните две ниви вече била извадена, като на повърхността била извадена жълтата пръст, земята била утъпкана и улегнала. Проектоспоразумението за изплащане на обезщение останало без обсъждане, на свид.Т. нищо не било платено. Свидетелят бил силно възмутен и ядосан. На 19.01.2011г. направил много снимки на изкопните работи и състоянието на земята след тях. На 20.01.2012г. по електронна поща изпратил писмо до Министъра на МЗХ. Свидетелят отразил заповедите на заместник министъра от 10.08.2011г., на подс. Ц. от 16.11. и 02.12.2011г., описал обекта на демонтаж като стоманена тръба, заровена дълбоко в земята, с диаметър от 1100мм, изолирана с външна полиетиленова изолация. Свид. Т. посочил, че са пряко засегнати и ще понесат значителни загуби през текущата и следващите стопански години поради пет групи причини: направили разходи за дълбока есенна оран, но в резултат на интервенцията ще се наложи преораване на десетки унищожени декари в неблагоприятни климатични условия и не могат да се надяват на добиви от засегнатите площи; тръбата, която се изважда е с обем 0, 950 куб.м на линеен метър, който няма с какво да се компенсира и пред следващите години предстои значително улягане на земята, затрудняващо обработката на почвата; нарушена е структурата на почвата и хумусния пласт, съответно намаляващо продуктивните качества на земята, които са длъжни да опазват и подобряват; нивите са замърсени с много полиетиленови отпадъци от изолацията на тръбите, които нарушават екологичните норми и също ще възпрепятстват почвообработките; дължат ползване на земите с грижата на добри стопани, което не биха могли да спазят. Свидетелят счел, че има явно нарушение на конституционните им права, неприкосновеността на частната собственост, Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за опазване на земеделските земи и Закона за арендата в земеделието. Поискал от Министъра незабавно да бъде създадена комисия, която да констатира всички допуснати нарушения, размерът на засегнатите площи и обезщетения, които безспорно трябва да бъдат получени от фирмата изпълнител.

Като получили писмото, от пресслужбата на МЗХ изпратили преписката на подс. Ц. и на свид. К. в дирекция „УСДУ” Съобразявайки изложенията от подс. Ц., като изпълнителен директор на „Агроводинвест“ЕАД, и свид. К.-директор дирекция „УСДУ”, Кабинетът на Министъра на МЗХ отговорил на жалбоподателя Х. Т., че „Агроводинвест“ ЕАД са започнали демонтажните работи в изпълнение на Заповедта от 10.08.2011г., с която е възложено определянето на комисия за бракуване на машини и съоръжения от определените обекти незавършено строителство, както и да организира публичната продан на бракуваните вещи, както и че им е предоставен Протокол 2/12.08.2011г. за бракуване на НС – Малък Преславец и склад Люляка. Посочено било, че за да установят в действителност извършените действия на наетата за тази дейност фирма „Медведев СС“ ЕООД, ще изпратят комисия в състав: Г. Х., в качеството на Съветник на Министъра по търговските дружества (от 10.10.2011г. свид. Х. бил извън СД на „Агроводинвест“ ЕАД), С.К. – консултант на „Агроводинвест“ ЕАД, инж. Ч. – ръководител екип „Строителен надзор“ в „Агроводинвест“ ЕАД и представител на фирма „Медведев СС“ ЕООД. При добри метеорологични условия в периода 06-10.02.2012г. комисията щяла да посети обекта на място, за да се запознае с проблемите, поставени от свид. Т.. При констатиране на нарушения и щети щели да бъдат обсъдени възможностите за компенсация на собствениците. Комисия така и не дошла на място, в очакване на огледа свид. Т. не смеел да започне пролетните обработки. Потърсил подс. Г. в базата на „Медведев СС“ ЕООД в с. Калипетрово, но не го намерил. Тогава свид. Т., по номера на телефона от сайта на „Агроводинвест“ ЕАД, потърсил лично подс. Ц., който го успокоил, че ще изпратят комисия и ще получи обезщетение. Подс. К. се обадил на свид. Т. и обещал, че ще отиде, но времето отново се влошило и отложили. Подс. К. не отишъл и след това, а свид. Т. отново потърсил подс. Ц.. Впоследствие от „Медведев СС“ изпратили хора, които пообрали найлоните, а в края на март 2012г. и фадрома, която запълнила дупките. На 10.04.2012г. след пореден разговор със свид. Т., подс. Ц. се обадил на подс. Г. и му предал да се прибере разхвърлената изолация от тръбите по полето. Подс. Г. обещал да бъде разчистено, като казал, че Т. е „един писклив,… от самото начало си писка… пише до сто институции… минаваме точно 15 метра през неговото място,… туй е най-малката кооперация с най-малко засегнатата нива… Постоянно реве за пари, и той бил сме дали на другите, на него трябвало да му платим. „Бе, викам, я се махай от главата ми!“… Той някакви метри… Туй са толкова нищожни неща. Даже и тъз земя не я обработва, дето минахме.“. Ц. казал, че ще я сеят и ще правят снимки, а подс. Г. също обещал да направят снимки, но твърдял, че всичко е разчистено и Т. нарочно „писка“. Подс. Ц. заявил, че разчита на него, а подс. Г. – обещал да вземе отношение и да му се обади.

Тъй като земите, обработвани от „Агра 2000”ООД в с.Калипетрово били засети с пшеница подс.Г. не ги разкопал. Но през м. 01.2011г. от другия масив, обработван от „Агра 2000”ООД и находящ се в с. Майор Ценович били демонтирани тръби.

От землището на с. Майор Ценович при организация, започнала от края на м.12.2011г., през м.01.2012г. от трасето на тръбопровода, преминаващо през земите на „Агра 2000“ ООД и ЗК „Ценович“,  от подс. Г. били демонтирани /извадени/ общо 1427 м стоманени тръби с диаметър 1220мм и дебелина на стената 10мм. от водонапорния тръбопровод на обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасите на р. Дунав”.

В. Още началото на зимата, късната есен на 2011г., на свид. К.И., кмет на с. Бабук, се обадил Енчо Д., председател на ЗК „Мотор“ с. Бабук, уведомявайки го, че в землището на селото, на изхода за с. Казимир, имало багер, който копаел и изваждал тръбата, която се намирала отдолу. Свид. И. отишъл да види и констатирал багера, който копаел в канала, който канал бил общинска собственост, поради което свид. И. се заинтересувал кой копае и на какво основание. Лично подс. Р.Г. обяснил на свидетеля, че това била най-ниската точка на тръбата и той я копаел, за да я отводни и му показал заповедта от 16.11.2011г. на подс. Ц.. Свид. К.И. видял, че документът, който му представил подс. Г. не се отнася за с. Бабук и настоял да преустановят работа. След един ден подс. Г. представил на кмета К.И. копие на заповедта на подс. Ц. от 02.12.2011г., която се отнасяла и за с. Бабук. Въпреки показаната заповед обаче подс. Г. не могъл да продължи с изкопните дейности, тъй като поради несъгласието на председателя на ЗК „Мотор“ Г. трябвало първо да внесе по сметка на кооперацията сумата от 20 000лв. Едва след направения превод на 10.01.2012г., от сметката на „Медведев СС“ ЕООД, бил допуснат отново да демонтира.

Площадката за претоварване на нарязаните тръби с помощта на кран бил организирана на края на селото в посока с.Казимир, където нощували и машините, като свид. К. извършвал претоварване с крана в продължение на няколко дни. По същото време имало площадка и на изхода за с. Майор Ценович. Технологията на работа била същата, като на място имало около 7-8 багери, които вадели тръбите посред бял ден без да се крият. Това било отчетено от свид. М. П. и в съвкупност с огласеното в пресата, че МЗХ било взело решение за оздравяване на държавните дружества като се извадят старите тръбопроводи, го мотивирало, като пълномощник на „Витал 2003“ ЕООД гр. Шумен, да отдаде под наем на багери за работа по трасето.

От землището на с. Бабук при организация, започнала от м.11. 2012г. до м.01.2012г. от трасето на тръбопровода подс. Г. демонтирал от магистралния водопровод общо 3848м стоманени тръби с диаметър 1220мм. От тях с дебелина на стената от 7мм били 628м, от 8 мм – 310м, от 10мм – 620м, от 12 мм – 852м, 14мм – 1438м.

Г. В края на м. 12.2011г. по нареждане на подс. Г. част от техниката била преместена в землището на гр. Алфатар. До средата на м. 02.2012г. под ръководството на свид. Д. и Б., багерите преминали през земите в района на прелеза, до кайсиевите градини, местности „Алъ Кулак“, „Тънкото пътче“, „Сухата чешма“, „Тухларната“, обработвани от ЗК “Напредък“, свид. М. Н., ЧЗП Г., „Самуел 2005“ ЕООД, ЗП „Градимир Г.” - свид. Ат. Р.. Стопаните виждали, че навсякъде се копае и изважда тази тръба, повечето мислили, че всичко е законно и не се запознавали с „разрешителните“ на фирмата.

Земите, обработвани от свид. М. Н., се намирали в землището на гр. Алфатар, пътя за Дулово, непосредствено след селото. При свид. Н. дошло момче от името на подс. Г., което обяснило, че ще се копае в нивата му за изваждане на тръбата. Мястото на свидетеля било засято с жито и изчислявайки какво може да загуби при унищожаване на около 3 дка, той им поискал 500лв. компенсация. Парите му били дадени на 17.02.2012г., след което машините, копаещи съседните ниви, влезли и в неговата и изкопали намиращата се там тръба.

Така минали и през земите в гр.Алфатар, местност „Тухларната“- на ЗП „Градимир Г.”, представлявано от пълномощника свид. А. Р., който дал съгласие, тъй като не бил засял. От тези площи били извадени около 200м тръби.

С председателя на ЗК“Напредък“ гр. Алфатар - свид. Д. А., се свързал по телефона човек, които се представил като отговорник при Р.Г. и го осведомил, че искат да минат през масив на кооперацията, което свид. А. не разрешил, тъй като бил засят. Като се върнал и отишъл на терен, свид. А., видял, че се вадят тръби от друг масив на кооперацията, който бил на угар и прокопаването било към 1100м.

Свид. Г. Г., частен земеделски производител, се обърнал към кмета – свид. Й.У., виждайки, че се копае на полето, но тя му казала, че има разрешително от министерството и заповед за това, и че не могат да имат претенции. От подготвените със зимна оран земи на свид. Г., находящи се в землищата на гр. Алфатар и с. Цар Асен, бил разкопан участък и демонтирани тръби около 20 метра.

През земите на свид. Д. К. също минали машините на подс. Г. и тук не се наложило да говорят с никой, тъй като свидетелят го нямало по това време. Прибирайки се напролет, при опит да сее, свидетелят разбрал, че и неговите земи били разкопани.

Така в периода края на м.12.2011г. - средата на м.02.2012г., подс. Г. извадил от землището на гр. Алфатар, обл. Силистра, общо 7 941м  от тръби с диаметър 1220мм. От тях с дебелина на стената от 7 мм – 5840м, и от 8 мм. – 2101м.

Д. Към средата на м. 12.2011г. подс. Р. Г. наредил на свид. Д. В. да премести част от техниката, два багера - верижен и колесен, на площадката на бившето ТКЗС в с. Алеково, обл. Силистра. От този изходен пункт била координирана дейността по демонтиране на тръбите от землищата на с. Алеково, Бистра и Цар Асен.

Ръководители на обектите били бригадирите свид. Д. В. и свид. Р. Д. и свид.Д.Д.. На обекта свид. В. бил със собствен камион „ЗИЛ“, като отново имало багери и др. техника и работници. Извадените тръби по трасето от дълбочина от 1 до 3 метра били изкопавани от багерите, работниците ги нарязвали на части и тогава се товарили с въжета на камиони и се извозвала в края на нивата, на склад до площадката на бившето ТКЗС в с. Алеково, а после се претоварвали на други камиони, които ги извозвали към Девня. В тефтера си /с надпис „Дари лес-2010”ЕООД, приобщен към веществените доказателства/ свид. Д. В. си водел записки относно възложената му работа и направени разходи за материали и плащания на хора по трасето – общи работници и резачи на просеки и клони, шофьори и пазачи на ползваните от екипа на подс. Г. базови площадки.

От землището на с.Алеково общото количество демонтирани от подс. Г. стоманени тръби от водопровод „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасите на р. Дунав” било 4798м с диаметър 1220мм. От тях с дебелина на стената от 9 мм - 3808м, от 10мм – 190м, от 10-12мм – 440м, от 11мм – 200м, от 12мм – 160м.

От землището на с. Цар Асен общото количество демонтирани от подс. Г. стоманени тръби било 3204м. с диаметър 1220мм и дебелина на стената 7 мм.

От землището на с. Бистра били демонтирани 551м тръби с диаметър 1220 и дебелина на стената 9 мм.

Е. От самото начало на изкопните работи подс. Г. поддържал непрекъсната връзка с подс. К., като го информирал за хода на работата и за изваденото количество тръба. Когато бригадирите му го питали накъде да продължат, Г. се консултирал с К., който му казвал в каква посока върви трасето на тръбопровода. При навлизането на територията на община Тервел, подс. Г. разполагал с дигитална и хартиена карта, която била показвана на бригадирите и стопаните. Преди да навлезе в района на община Тервел, подс. Г. уведомил за това подсъдимите С.К. и К.Ц.. Подс. К. го уверил, че полицията в Тервел вече била уведомена. На 10.01.2012г. подс. К. посетил трасето, а на 18.01.2012г. и подс. Ц..

Подс. Г. казал на свид. Д. В., че работата ще продължи към гр. Тервел, където тръбата започвала от с. Поп Груево, тъй като имало предишни кражби. Действително, в района на с. Безмер и Божан, през 2000г. и 2005г. имало посегателства на тръби от магистралния водопровод, за които били водени посочените по-горе наказателни производства.

В края на м. януари 2012г. работниците на Г. стигнали до землището на с. Поп Груево, като по това време имало сняг. След като се консултирал с подс. К., подс. Г. показал на свид. Д.Д. в лаптопа си една географска карта с трасето на водопровода, което следвало да копае.

Бригадирът на подс. Г., свид. Д.Д. посетил от името на Р.Г., кмета на с. Поп Груево - свид. Ф. О., и му казал, че започват да копаят в землището на с. Поп Груево и да вадят тръби. Свид. О. поискал някакъв документ за това. На следващия ден свид. Д. донесъл копие на документите, получени от „Агроводинвест“ ЕАД и написал телефонния си номер, на който да го търсят при проблем със собствениците на земите, за да им се изплатят обезщетения. Посочил името си като „отговорник изкупната работа“ (документите били доброволно предадени от свид. О. в хода на ДП). Свид.Д. освен това казал на свид. О., последния като кмет да уведоми хората, през чиито ниви ще се минава да се демонтира тръба.

Междувременно, свид. Д.Д. разположил техника на „Медведев СС” ЕООД - фадрома, камион с щипка, високо проходими товарни автомобили военно изпълнение-виетнамка, Зил, Урал и др., на хеликоптерната площадка до бившата Ловна резиденция в гората до гр. Тервел, която решили да използват за склад и база с пазач през нощта. На тази площадка техниката нощувала, съхранявали до транспортирането и извадените тръби. Едни камиони извозвали тръбите до площадката, а после ги претоварвали на други камиони, които ги извозвали до Пристанище - Варна. Свид. И. К. бил ангажиран с крана да претоварва нарязаните тръби. За период от около 2 седмици от 17.00 ч. вечерта до 7,30 часа сутринта като пазач на машини бил нает свид. С.Д.. На свид. Й.Р., който стопанисвал резиденцията, му направило впечатление нощуването на машините, било обяснено, че имали разрешение да вадят тръби, за което бил уведомен и шефът на полицията. Охрана имало и на обекта на с. Поп Груево, отразено в записките на свид. Д. В..

Арендатори в с. Поп Груево били свидетелите С. С. и свид. Я.К.. С тях свид. Д.Д. се свързал чрез свид. И.И., когото познавал от преди и поискал да го запознае с тях. На свид. И. му направило впечатление, че свид. Д. разполагал с Джи Пи Ес и с карта и знаел точно трасето на тръбопровода, както и кои са арендаторите през чиито земи минава.

Голяма част от земите в с.Поп Груево били обработвани от „ЯНК-100” ЕООД с управител свид. Я.К.. Свид. И.И. завел бригадира на подс. Г. - свид. Д.Д. при свид. К. и ги запознал. Свид. Д. казал на свид. К., че фирмата на Р.Г. има разрешение, министерско, и ще влязат в нивите му да вадят тръби. Свид. К. категорично отказал, като поискал да му покажат карта на трасето, за да знае за какви земи става въпрос, дали са засети и т.н. След около 20-тина дена свид. Д.Д. отново отишъл при свид.К., този път придружен от юрист, с предложение към свид. К. да направят договор за щети. Свид. К. отново поискал карта, като категорично заявил, че там където е засято, няма да им разреши да влизат. Още един път отишъл свид. Д. при него, носейки му заповедта от Министъра, което също не променило мнението му. Виждайки, че няма да го убедят, по разпореждане на подс. Г. работниците влезли в земите, стопанисвани от „ЯНК-100” ЕООД и демонтирали тръбата. В края на м. януари, началото на м. февруари 2012г., след като мислел, че са се отказали, свид. К. установил, че машините са минали, изкопали и демонтирали тръбата и заминали, като са копали по диагонал според свидетеля около 500-600 м.

С протокол за доброволно предаване, в хода на разследването свид. Я.К. предал документите, които му били представени от Д.Д.-копия на договора с „Агроводинвест”, заповеди на МЗХ и подс. Ц., и проект на споразумение - договор от 17.01.2012г. между „Медведев СС”ЕООД и „ЯНК-100”ЕООД по силата на които, „Медведев” трябвало да извърши изкопна дейност в землищата на гр. Тервел и с. Поп Груево, предлагайки на К. да му заплати обезщетение, за всички виновно причинени му щети, с телефонния номер и името на адвокат.

По същия начин с посредничеството на свид. И.И., свид. Д.Д. посетил от името на подс. Г. и свид. С. С.. И на него той казал, че фирмата на подс. Г. ще извади тръбите, които минавали през земите му в с. Поп Груево, показал му голяма хартиена карта с обработваемите земи и го уверил, че имат разрешение за това. Свид. С. поискал единствено земите му да бъдат оставени в състоянието, в което се намирали, както и да не се минава през засята земя. След това обаче заварил земята с явни следи от ваденето на тръбата (с оглед показанията му, съществуващи и към момента на с.з. 16.02.2016г.).

Свид. Д. посетил от името на Р.Г. *** към „ВиК” ЕООД Добрич, свид. В. Т., този път без да носи документи и му обяснил, че в момента демонтират водопровод в Силистра и предстои да демонтират и в Добрич, на което свид.Т. му казал, че за това, трябвало да уведомят управителя на „ВиК” ЕООД, Добрич и да иска разрешение. Поискал, когато наближат до неговия район да му се обадят, но Д. повече не го потърсил.

Трасето на тръбопровода в землището на с. Поп Груево минавало и през нивите на свид. И.М., които също били разкопани от работниците на Р.Г., а тръбите демонтирани. На свидетеля било обещано да му се плати, не бил обезщетен. Извозването на тръбите до създадения временен склад /база/ на бившата хеликоптерна площадка наложило преминаване и през земите, стопанисвани от свид. Х. Ш., засети с люцерна. Като последица земята била утъпкана, с направени дълбоки коловози и унищожени посеви.

И при свид. П. П. от с. Поп Груево дошъл човек от името на „Медведев СС” ЕООД с искане да минат през земите му и да извадят минаващия през тях тръбопровод, на което свид. П. не се съгласил. Впоследствие се установило, че трасето на тръбопровода не минавало точно през земите му, а в съседство.

По трасето от ПС IV до V 5500 и от землището на с. Поп Груево били демонтирани 4166м тръби с диаметър 1220 и дебелина на стената 12 мм.

Ж. Движейки се по трасето на водопровода, работниците на Г. *** и стигнали до терени, попадащи в землищата на с. Фелдфебел Дянково, Дряновец и Кочмар.

Земите на свид. Д. Б., попадащи в землищата на с. Фелдфебел Дянково и Дряновец, следвало да бъдат прекосени, а тръбата извадена. Свид. Д.Д. обяснил на Б., че фирмата на Р.Г. имала разрешение от МЗХ да извади тръбопровода, и му показал документи, показвани и на други стопани преди това.  Свид. Б. имал сята рапица в едното място и не искал да дава да се копае, но свид.Д. казал, че ще го обезщетят и действително му дал 1300лв. на ръка, за да минат през рапицата и другите две ниви на свидетеля.

След това работниците на „Медведев СС” ЕООД продължили да копаят в нива с пшеница до гробището зад стопанския двор, собственост на кмета свид. Б.А.. На 04.03.2012г кметът на с. Фелдфебел Дянково свид. Б.А. видял, как работници режели крана от шахтата, намираща се в неговия имот, която шахта била част от водопровода, който идвал от Дунава и продължавал до гр.Добрич. Свидетелят помнел изграждането на този тръбопровод. Отговорникът на обекта свид. Д.Д. му показал копие на заповед, но без „мокър печат”. Кметът решил, че след като са стигнали от Силистра до Дянково може би всичко е наред и не се заинтересувал повече.       Тръбите се режели на „Тухларната“, като камиона нощувал на центъра на с. Ф.Дянково, нещо което било видяно от свид.Б. Сали – кметски наместник в Дряновец, който имал магазин във Фелдфебел Дянково. Работата била организирана по същия начин, като площадката за натоварване на нарязаните тръби била обособена в края на селото.

Поради граничността на землищата, следвайки тръбата, работниците на подс. Г. навлезли в терени, попадащи в землището на с. Кочмар, откъдето демонтирали 284м тръби с диаметър 1220мм и дебелина на стената 12 мм.

З. На 12.03.2012г. Р.Г. и свид. Р. Д. отишли с кола близо до свинекомплекса на с.Карапелит. Спрели на главния път Силистра-Добрич и подс. Г. оглеждайки полето, обхващащо землища на с. Дряновец и Карапелит, казал на свид. Д., че трябва да започват да копаят, защото имало тръба.

Впоследствие по нареждане на подс.Г. била разположена техника на полето в местността „Фурладана”, в близост да свинекомплекса – а именно багери, фадроми, камиони, дошли работници с оксижени, ацетиленови горелки, газови бутилки и започнали изкопните работи. Първия ден от работата, при започване на изкопните работи подс. Г. бил на място, давайки нареждания и указания на работниците. Възложил на свид. Р. Д. организацията по изваждането на тръбата, като му показал трасето, откъдето минава. Свид. Д.Д. също бил на мястото. Работниците и част от камионите били от „Медведев СС” ЕООД, а багерите били наети - от „Горила 2009” ЕООД, „Фреш Маркет”ЕООД и „Витал”ЕООД, като имало и камиони – на „Надин”, „Трансинс”, „Т.А.Метълс”. В близост до трасето на тръбопровода била организирана площадка, до която се извозвали тръбите, а после когато се нарежели, се товарели на други камиони и се извозвали до пристанище Варна. Техниката била оставяна на място и вечер охранявана от пазач. Механизмът на работа бил утвърденият - багер разривал тръбопровода по дължина на няколко десетки метри напред, работниците с оксижените прерязвали тръбата и багерът я изкарвал на повърхността, след което отново с оксижени тръбата се срязвала на парчета от по 3-4 метра и напречно на по две половини. След това тръбите са товарили на “ЗИЛ“-овете, които отнасяли тръбата до площадката, където била претоварвана на други камиони - на „Медведев СС”ЕООД, „Надин”, „Трансинс” и др., които ги извозвали до базите им на Пристанище Варна.

На 15.03.2012г. свид. Евгени Г.-шофьор в „Медведев СС“ ЕООД, водач на т.а. „Скания“ с рег. номер № СС 29-81, натоварил от площадката камиона си с парчета от тръби и на 16.03.2012г. ги закарал в гр.Девня в база на фирма „Трансинс“. На 19.03.2012г. сутринта предал по същия начин около 20 тона. И двата пъти кантарната бележка, която му била издадена била на името на фирма „Супер лукс“, непозната на свидетеля. На 19.03.2012г. камион, управляван от свид. И.. К. също извозил тръби до базата на „Трансинс“ гр.Девня, като кантарната бележка била издадена на името на фирма „Суперлукс“, а при връщането си на площадката в с. Карапелит свид. К. забелязал и камиони на „Трансинс“, които с кран товарели от същите тръби.

Междувременно, управителят на „ВиК-Добрич” ЕООД, свид. Д.К. получил информация от свои служители, че камиони на „Надин” и „Трансинс” извозвали от района на с. Карапелит големи стоманени тръби.  В предходен момент, свид. К. бил уведомен, че се работи по трасе в област Силистра, но поради лошото време не предприел проверка. К. знаел, че единственият тръбопровод с подобен диаметър на тръбите, разположен в две области - Силистра и Добрич, е от обекта „Водоснабдяване на гр.Добрич от терасите на р. Дунав” - незавършен и невъвеждан в експлоатация, предаден на „ВиК-Добрич” ЕООД.

През следващите дни, служители на дружеството установили точното място, откъдето се вадели тръбите. На 19.03.2012г свид. К.  се обърнал за съдействие  към МВР-Добрич  и с него към мястото тръгнал служителят на СИП при ОД на МВР-Добрич свид. И. И.. Свид. И. се обадил на свои колеги от Второ РУ на ОД на МВР – Добрич които отговаряли за района. Когато свид. Д.К. и полицаите отишли на мястото, по пътя Добрич-Силистра, след с. Карапелит, на 500-600м след свинекомплекса на селото, те видели как повече от десет работници на фирма „Медведев СС” ЕООД, с помощта на тежка земекопна техника вадят от земята и режат с оксижени надлъжно на две стоманени тръби от трасето. На местопроизшествието били установени и камиони с надпис „Трансинс” –Мерцедес с рег. № СА 6787 АК с водач свид. Я.С.. и „Скания“ с рег. №СА 56 80 с водач свид. И.. С.. Посочените камиони били натоварени с парчета от демонтираните метални тръби. И двамата посочили, че е следвало да доставят тръбите в базата на фирма „Трансинс“ в гр. Девня, което да бъде записано на името на фирма „Супер лукс“. Поради спирането на камионите от полицията свидетелите не могли да осъществят планираните курсове. Според свид. И.. С., той и колегата му – свид. Савов, по-късно били накарани да закарат натоварените камиони във „В и К“ гр.Добрич, където им казали да разтоварят, но те отказали. Бил нает кран, който разтоварил тръбите.

Свид. Р. Д., известен на работниците, като бригадира на обекта, се обадил на подс. Р.Г., който дошъл. Подсъдимият обяснил на полицаите, че изпълнявал държавна поръчка и показал договора за услуга от 16.11.2011г. с „Агроводинвест“ ЕАД. Полицейският служител свид. И. забелязал, че никъде в този договор не пишело, че работата следвало да се извършва на територията на област Добрич, община Добрич и територията на съответната местност „Фурладана“ край с. Карапелит. Освен това свид. И. знаел за въпросното трасе и незавършения тръбопровод и че същият е на „ВиК“ ЕООД Добрич, поради което нямало как друг да разреши демонтаж и изобщо работа по трасето.

На 19.03.2012г. подс. Г. разговарял три пъти с подс. К.. От своя страна подс. К. провл 5 разговора с подс. Ц. и 5 разговора със свид. Г. Х..

Местопроизшествието било запазено, последвало извършването на оглед. На място бил установен черен път с ширина 10 м, започващ от асфалтовия път Добрич-Силистра, преминаващ през гориста местност. В участък с дължина около 500 м били намерени срязани множество парчета (с различни дължини от 1, 5 до 2, 5м) тръби – в ниска част на терена, към по-високата част, а на километър нататък на бетонна площадка – три камиона, натоварени с парчета тръби. Били иззети багерите и камионите.

Количество тръби, които в периода края на м.януари до преустановяване на дейността на 19.03.2012г. подс. Г. демонтирал от землището на с.Фелдфебел Дянково и на с. Карапелит било 1336м, като тръбите били с диаметър 1220мм и дебелина на стената 12мм. При демонтажа било засегнато и землището на с. Дряновец.

От последния участък на демонтиране по трасето, подс. Г. и екипа му, успели да извадят около 500м тръба с диаметър 1220мм и дебелина на стената 12 мм. Заварените на местопроизшествието били върнати на „ВиК“ Добрич от разследващите. Съхранявани били зад административната сграда на територията на експлоатационен район „Добрич-град“. След оглеждане на трасето на водопровода и установяване на невъзможността да бъде ползван и възстановен, дружеството взело решение останалата част от съоръжението да бъде бракувана и предадена за скрап.  От трасето на водопровода, състоящ се от тръби с диаметър 1220мм, „ВиК” Добрич ЕООД демонтирало 38 500м, които заедно с тръбите, възстановени от органите на ДП, и други тръби на дружеството, продало след провеждане на процедура на ССБ на „Стийл Трейд България“ ЕООД по силата на борсов договор № 121/30.01.2013г.

В хода на незабавно започналото досъдебно производство били извършени огледи по трасето.

По ДП били приложени специални разузнавателни средства по отношение на подс. Г., К. и Ц..

В изпълнение на уговорката между подс. К. и Г., подс. Р.Г. дал на С.К. различни суми пари в брой, веднъж лично, а другите пъти чрез свид. М. С. и свид. Д.Д.. Подс. Г. фактически подарил на подс. К. лек автомобил „Ауди А8” рег. № СА 05 64 ТА на стойност 208 хил.лв, чрез посредничеството на фолкпевеца свид. К. С., оформено като заем с фирмата на С. – „Плаза Ауто ООД”. 

Подсъдимите търсили начин да се уреди възникналата критична ситуация с разкритие на деянието им. Подс. Г. не позволявал на своите работници и служители, призовавани за разпит в качеството на свидетели, да поясняват на органите на разследването къде точно и какво количество тръби са вадили. С подс. К. обсъждали различни варианти за постигане на споразумение на централно ниво между министрите на МРРБ и на МЗХ и за доизваждане на тръбите. Обмисляли сключване на договор за продажба от „ВиК” Добрич ЕООД на „Агроводинвест” ЕАД. Подс. Г. бил посетен от лица, които му поискали значителна парична сума срещу обещание да му дадат възможност да продължи дейността си, за което той подал жалба в полицията.

Подс. К. и Ц. решили да оспорят собствеността на тръбопровода и подали в Окръжен съд Добрич - „Възражение” вх.№5352/03.09.2012г., с искане за прогласяване нищожността на заповед № РД-02-14-226/13.08.1993г. на Министъра на МТРБ, с която обектът „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав” бил предаден на „ВиК” ЕООД Добрич. След повдигнат спор за подсъдност между ОС-Добрич и Административен съд-Добрич, Върховният административен съд иззел делото /пр. №19046/12г по описа на ВАС/. Впоследствие производството било прекратено, т.к. не бил заявен правен интерес и не била внесена държавна такса.

На 17.09.2012г. се пристъпило към задържане на подсъдимите Г. и К..

При извършените претърсване и изземване на ел. поща и в лек автомобил „Ауди”, модел А8, с рег.№ СА 05 64 ТА, управляван и ползван от подс. С.К. били намерени заверени копия на документи на „Агроводинвест” ЕАД, касаещи дейността на Р.Г. по изваждане на процесния тръбопровод - копия на договор, заповедите към него, уведомленията до РУП-Тервел и Силистра, писмо до МЗХ по повод случая в с. Майор Ценович, копие на цялата преписка, изпратена от управителя на „ВиК Добрич” ЕАД до МРРБ и МЗХ относно незаконен демонтаж на тръби от обект „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав” с вх. № от МЗХ и др. документи.

При извършени претърсвания и изземване на множество адреси, свързани с дейността на подс. Г. били иззети два тефтера, в които свид.Т.Х. (която в инкриминирания период работела и в „Медведев СС“ ЕООД и в „Суперлукс 84“ ЕООД) си водела записки досежно предаваното количество като скрап от процесното трасе.

В хода на досъдебното производство били извършени огледи на местопроизшествията в района на землищата на Фелдфебел Дянково, Поп Груево, Алеково, Алфатар, Бабук, както и следствен експеримент с участие на свид. Д. и подс. Г., които показали местата, откъдето реално  извадили тръби, както и местата, където не били демонтирали.

В хода на съдебното производство пред първата и въззивната инстанция са разпитани посочените от прокурора и допълнително допуснати свидетели, представени и приобщени са значителен обем писмени доказателства.

Изготвена в хода на разследването била съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение било потвърдено от вещото лице в с.з.

Изслушани по делото са заключения по технически и комплексни експертизи, прилагащи различен подход, методика и критерии при определяне на дължина, диаметър, дебелина, тегло и пазарна стойност на демонтираните тръби, и на обекта като цяло. Като последица, заключенията предлагат различни изводи по поставените им въпроси. В отговор на исканията на прокурора, защитниците и подсъдимите, въззивният съд назначи и повторна арбитражна съдебно-техническа експертиза.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие и обобщи въз основа на анализа на кредитираните доказателствени средства, потвърждавайки решаващите изводи на ДОС по тяхната оценка, а в елементите на собствена позиция ще представи съображенията си. Отстранени в хода на въззивното производство бяха редица противоречия и непълноти в доказателствената и експертна рамка, прегрупирани бяха взаимносвързаните факти и обстоятелства, променящо конструкцията на отразяване. В търсенето на максимална прецизност бяха установени и нови фактически положения, за които съставът изначално заявява, че няма да отчита във вреда на подсъдимите.

С оглед изпълнение на правомощията си като инстанция по фактите, при обсъждане на събраните доказателства и наведените от страните възражения, съставът формулира следните

Изводи по анализа и оценката на доказателствата:

По отношение на предмета на деянието.

1.По делото са налице множество писмени и веществени доказателства, писмени доказателствени средства, свидетелски показания, обяснения на подсъдимите имащи значение за изясняване и очертаване на предмета на деянието. С оглед пълноценната им интерпретация в хода на производството са били назначени различни експертизи. Съставът кредитира като водещо заключението по повторната арбитражна съдебно-техническа експертиза (ПАСТЕ), тъй като:

1).Това е единственият екип от вещи лица, работил по делото, разполагащ с необходимата компетентност предвид обема и спецификата на поставените задачи по изследвания уникален обект.

Инж. П.М. има специализация, от която относима към поставените от съда задачи е компетентността му в областта на технология на машиностроенето и металите; машини, съоръжения, производствено оборудване, метални конструкции, тръби, резервоари, решетки, полуавтоматично заваряване, защитна среда, електрически машини, апарати и защити, с дългогодишен практически опит. Инж. В.Г. е специалист по ВиК на сгради и съоръжения; водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура: конструктивна ВиК системи; технологична на пречиствателни станции на природни води, битови и промишлени отпадни води; третиране и управление на отпадъци, участвал в проектирането на водопроводи. П.П. е компетентен в областта на строително - технически експертизи; ВиК строително - технически експертизи; лицензиран оценител на недвижими имоти; машини и съоръжения; търговски предприятия, с дългогодишен опит и специализации.

Вещите лица, избрани от списъка на ВОС, са преминали процедурата по удостоверяване на компетентността си, участвали са и по други съдебни производства. Страните по делото своевременно са били уведомени за формирането на този екип с определение № 76 от 25.02.2019г. и към онзи момент не са отправили възражения относно качествата, знанията и обективността им. В хода на въззивното следствие многократно бяха поставяни въпроси, свързани с установяване на компетентността на вещите лица, без да възникнат основания да се счита обратното. С оглед на последвало искане за отвод на в. л. П. от защитата, в с.з. на 30.01.2020г. съставът за пореден път извърши проверка и не установи съмнения в необходимата му професионална правоспособност. 

Необосновано се възразява, че експертизата е единична, защото само в.л. П. говорел. На основание чл. 150 ал. 2 изр. 2 от НПК при постигнато единодушие, едно от вещите лица излага общото становище. Необходимо е да се подчертае, че предвид комплексността и обема на заключението, то е възложено и изготвено от целия екип, проявено и в с.з. с встъпването на всеки от тримата експерти по въпросите от неговата компетентност. Прегледът на съдебните протоколи позволява да се проследи активността им.

След 25.02.2019г. до 03.09.2019г. вещите лица са проучвали материалите по делото, посетили са неколкократно трасето, имали са срещи и са изисквали информация от различни компетентни длъжностни лица и учреждения. Своите констатации и изводи, даващи отговори на поставените от съда повече от 63 въпроса, вещите лица са представили в текстова, таблична, картова части на заключението. За пълната визуализация на трасето на водопроводното съоръжение, след изработване на цифров модел, са изготвили различни чертежи и снимков материал.

По този начин е създадена стабилна експертна рамка, интерпретираща доказателствата по делото обективно и пълно. За разлика от предходните експертни заключения по СТЕ в досъдебното производство и тройната СТЕ, назначена по НОХД № 310/14г. на ДОС, имащи за задача да изяснят относимите въпроси по предмета на деянието, повторната арбитражна експертиза обосновано и несъмнено постига изясняването му. Съществените предходно проявени проблеми - противоречия, непълноти, необоснованост, относно: диаметъра на тръбите – 1200мм или 1220мм; дебелината на стените на тръбите – само 12мм или от 7 до 12мм; степента на съхраненост на тръбопровода – с или без корозия, влияещо и върху теглото на метала; вида и начина на поставяне на изолационното покритие по тръбите; дължината на демонтираните от подс. Г. *** ЕООД участъци; тежестта на кг тръба на линеен метър от различните видове тръби; имало ли е амортизация или не, овехтяване и в какъв процент - на тръбите; каква е стойността на тръбите, демонтирани и разпоредени от подс. Г. – всички тези, и още много подтеми бяха изяснени по категоричен начин. Видно е за съда, че последователността на вещите лица по ПАСТЕ – при проучване на делото, съпоставка на източниците на доказателства, паралелните проверки, извършени включително и в хода на изслушването им, огледи на място с ползване на адекватен инструментариум, обезпечават стабилност на конструкцията от множество свързани фактически положения, обсъдени в заключението и допълненията към него.

Предходните екипи от вещи лица не са предоставили на страните и съда такава експертна основа. Напротив – тройната СТЕ от първоинстанционното производство е била изготвена при категорично непознаване на материалите, предоставени от ВиК Добрич ЕООД и съставляващи приложенията V – 1, V – 2, V – 3, V – 4 – проявено в изготвяне на заключението и при изслушването; дефицит на компетентност да отговорят на зададени им въпроси вещите лица са демонстрирали и в проведеното на 20.11.2017г. с.з., л.2616-2647, т.6 от НОХД № 310/14г. на ДОС. Експертизата, изготвена в хода на ДП, не е разполагала с допълнителните материали, приобщени по делото в с.з., което естествено е ограничило базата, на която да градят изводи. С оглед на изложеното съставът счете, че като пълно, обосновано и компетентно приема заключението на ПАСТЕ с допълненията към нея. Заключенията по предходните СТЕ експертизи кредитира в частите, в които не противоречат на изводите на ПАСТЕ.

2). Стабилността на изводите на ПАСТЕ не е разколебана от установената в хода на въззивното съдебно следствие необходимост от уточнения и отстраняване на фактически грешки. Предвид обема на изследваните въпроси относно обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав”, детайлизацията на характеристиките на тръбите – по различни, множество критерии и техните съпоставки, подробните анализи по оценката на предмета – се констатираха определени неточности, голямата част от които последица от привеждането на текст в таблица и ползвания компютърен софтуер. По-важното е, че в условията на открито съдебно заседание, при предоставяне на пълна състезателност и „равенство на оръжията” на страните бяха прецизирани някои формулировки и цифри, за което вещите лица представиха и писмени допълнения към заключението. По-конкретно:

На 03.09.2019г. в деловодството бе представено заключението на вещите лица по ПАСТЕ с приложените към него снимки и чертежи.

В с.з. на 12.09.19г., преди да се пристъпи изобщо към изслушване, съдът уважи искането на защитниците и възложи на вещите лица да представят „легенда” – изясняваща ползваните в експертизата съкращения, и да озаглавят колони от таблиците.

На 27.09.2019г. бе представена текстовата част на заключението, включваща понятиен апарат и корекции в оформлението на таблиците.

В с.з. на 08.11.2019г. съдът прочете заключението и в продължилото около осем часа изслушване вещите лица разясняваха изводите си по пунктове. С оглед групирането на неизградените и недемонтираните към момента тръби в общ критерий (тъй като по тях демонтаж не е бил извършен) и относно демонтираните от подс. Г. (при изначално заявено изключване на 1455м, за които в.л. не могат да се ангажират с мнение), бяха установени неточности при разнасянето на цифрите към обобщението на различни отговори. При включването на пояснителни съдържанието на таблиците наименования, изчезнали, в сравнение с представените на 03.09.2019г., два реда при обосноваване оценката на тръбопровода в количествено стойностната сметка (КСС). Съдът възложи на в.л. да подготвят допълнение с уточнения.

На 06.01.2020г. бе внесено в съда изискваното допълнение. Преди разглеждането му в с.з., с молба от 17.01.2020г. вещите лица представят две таблици КСС, отразяващи данните по въпроси т. VI.Б и т.VI.В, тъй като сами са установили аритметични грешки в приложените.

В с.з. на 30.01.2020г. вещите лица отговориха на въпросите на съда и страните по допълнението.

С оглед на изложеното, налице е едно заключение на ПАСТЕ, изготвено във внушителен обем в рамките на 6 месеца, технически редактирано – веднъж по форма (реквизити), и веднъж по форма и съдържание, с допълнителни корекции (в частта на сборуването) по инициатива на самите вещи лица. Изслушването на вещите лица е протекло в две съдебни заседания, като второто е било насрочено по правилата и в срока на чл. 271 ал. 10 от НПК. При обективно отчитане на тези процесуални факти неоснователно се явява твърдението на адв. В. за продължилото много дълго въззивно производство по вина на експертите.

Внушенията на защитата за безкрайни корекции, довели до пълно объркване на страните – са абсолютно неоснователни предвид последователността и единството в изложението на ПАСТЕ. Въвеждането на необходимите уточнения не само не дискредитира, а напротив – утвърждава изводите за обективност, отговорност и компетентност на експертите.

Изготвянето на коригиращи писмени допълнения към основно експертно заключение не е непознато в съдебната практика, напр. Решение № 2 от 6.03.2020 г. на ВКС по н. д. № 1201/2019 г., I н. о.; Решение № 264 от 22.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 1100/2018 г., II н. о. – „заключението трябва да е писмено и в случаите, когато изводите и резултатите от изследванията съществено се различават от първоначалното заключение или се дава ново заключение по задачи, които не са били поставяни Р-40-1981-ОСНК на ВС; Р 190-2014-II н. о. на ВКС…”, и т.н.

От друга страна, в хода на съдебното следствие и пренията защитата на подсъдимите – адв. Д., адв. К., адв. Х., подс. К., сигнализираха за неточности, каквито не съществуват, и претендираха да бъдат използвани методи, вече приложени от вещите лица. Фактът, че част от отговорите на ПАСТЕ не удовлетворяват интересите на защитата,  не разколебава дължимата от съда обективна оценка. Конкретните оплаквания ще бъдат надлежно коментирани по отделните подтеми.

3). По отношение на законосъобразността на действията на вещите лица по изготвяне на заключението на ПАСТЕ.

Защитниците се разминават в становищата си, според някои вещите лица са били недопустимо активни, а според други – пасивни. Съставът прецени следното:

В хода на въззивното следствие защитник на подс. Г. – адв. Я., отправи възражение, че посещенията по трасето на водопровода, ползването на металдетектор и отразените от вещите лица резултати, представляват по същество оглед на местопроизшествие и следствен експеримент, които не са проведени в съответствие с изискванията на НПК. Изразено бе и становище, че контактите на вещите лица с Управителя на Напоителни системи Русе, М. Трифонова, и изпратените от нея лица – кантонери, с които заедно са преминали по трасето, са в нарушение на процесуалните правила, а изразените от тези лица становища не могат да бъдат обсъждани от експертите. Оспорена бе и легитимността на контакта, установен от вещите лица със С. Ж., управител на дружеството „Стийл Трейд България“ ЕООД, демонтирало останалата част от тръбопровода по договора с „ВиК” Добрич ЕООД.

От друга страна, не се повдига възражение относно проучванията във „ВиК” Добрич, по кореспонденцията, осъществена от вещите лица по повод въпросите за катодната защита и експлоатацията на трансформаторните станции, както и по повод разположението на водопровода на територията на с. Одринци с Управителя на Напоителни системи ЕАД – Клон Черно море.

Съдът счете, че вещите лица не са надхвърлили обема на правомощията си по чл. 150 ал. 1 от НПК и са изготвили заключението в съответствие с изискванията на чл. 152 ал. 1 и ал. 3 от НПК.

Още с определението си по назначаване на експертизата, предвид исканията на страните и разкритието на обективната истина, съставът възложи на вещите лица да извършат огледи, проучвания, справки – с цел постигане на пълноценни отговори на поставените въпроси. Такива са били извършени, напр. само за оглед на трасето са били отделени 44 часа от в.л. Г.. За гарантиране на независимостта и безпристрастността на експертите не бе уважено искането на подс. Г. да вземе участие при обхода на трасето. Подобно действие не е уредено в наказателното производство, а и не би имало никакъв полезен ефект, тъй като сред материалите, поставени на вниманието на вещите лица, бяха всички протоколи за извършени следствени действия от ДП и от проведените съдебни заседания, отразяващи позицията на подс. Г.. Приложен е и албум от фотоснимки, изготвени при такъв обход от подс. Г., приобщен от ДОС. В заседанията по изслушване на заключението вещите лица доказаха убедително, че познават материалите по делото, включително твърденията на подс. Г. и представените от него и защитата му писмени доказателства в хода на въззивното производство.

След обективно и пълно проучване на доказателствата по делото, за експертната им интерпретация експертите са използвали своите знания, опит и професионални умения. Установили са необходимите контакти с длъжностни лица – на местата, които са изследвали, и в търговските дружества, съхраняващи информация от значение за прецизността при формулиране на отговорите им. Данните, съобщени на вещите лица от тези неучастващи в производството лица, са били проверени от експертите – лично, и едва след това са били отразени в заключенията им. По реда на чл. 152 ал. 3 от НПК, ако експертите установят нови материали, които имат значение по делото, но не са били в поставената задача, са длъжни да ги посочат в заключението си (съобразено и с Решение № 5 от 27.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1733/2014 г., III н. о.). В конкретния случай, такъв характер имат данните, проверени на място, относно разположението на трасето, за което са потърсили съдействието на Напоителни системи Русе, ВиК Добрич и „Стийл Трейд България” ЕООД.

Изложеното подчертава неоснователността и изолираността на възражението на адв. Д., че вещите лица са работили само по непълната проектно-сметна документация по делото. Тези писмени източници са само малка част от съобразените от експертите.

В хода на изготвяне на всяко експертно заключение чрез професионалните източници, ползвани от вещите лица – специализирана литература, общоприети в отрасъла специфични критерии, допълнителни проверки и съпоставки, в наказателното производство се внасят „непроверими” от страните данни. Въпреки активните възражения на защитата и по настоящото производство, това е така, тъй като експертите притежават, ползват и обработват (в това число чрез различни форми на комуникация и изследване) специални знания и компетентност, които съдът и страните нямат. За верността на съдържанието на заключенията си вещите лица носят наказателна отговорност, решаваща гаранция за правилната интерпретация на фактите и обстоятелствата по делото. Ползваните източници – ТИДове, СЕКове, ценници и др., не са просто книжки от библиотеката на вещите лица (перефразирайки становището на подс. К. от с.з. от 30.01.2020г.), те са част от инструментариума на съответната професионална компетентност, съдържат нормативи, задължителни указания, официални данни. Важен дял в конкретното производство има и визуализацията, подготвена и осъществена от експертите в с.з. – чрез чертежи, снимки, ползване на софтуерни приложения, включително и в хода на с.з. Елементите по обекта и трасето на водопровода са били проверени по всички възможни начини, ползвана е геодезична основа, изготвен е цифров модел, допълнително разчертан с отбелязвания в различен цвят на отделните показатели на изследване, отхвърлящо категорично упреците на адв. Д., че това не било извършено. Въпреки присъщата „непроверимост” на изображенията на Google Earth, Google Earth Pro, никой от участниците в производството не оспори тяхната валидност и надеждност. Действително, в доктрината относно рамките на комплекса от гаранции, съответстващи на правото на справедлив процес по чл. 6 от ЕКПЧ, е поставен акцент върху възможността защитата да оспори представените от обвинението доказателства, като разполага с равни по интензитет „оръжия”. В конкретната хипотеза – по искане на защитата проверка на кредитирани от обвинението СТЕ е допусната двукратно (и от ДОС, и от ВАпС), като по заключението на ПАСТЕ съдът предостави на страните дължимата равнопоставеност и свобода да задават въпроси и да изразяват оценката си.

Към тази група възражения съдът отнася и мнението на адв. Я., че в.л. нямат право да градят фактически изводи и да анализират свидетелските показания по делото, но не го споделя. Вещите лица имат право да се запознаят с материалите по делото, да искат допълнителни материали от значение за техните изводи, и са длъжни посочат материалите, които са използвали, изследванията, които са извършили и своите изводи. Всички тези права и задължения съдържат оценъчен елемент по отношение на доказателствените средства, вкл. и свидетелските показания. Вещите лица са призвани да предоставят своите специални знания, поради които могат и са длъжни да формулират изводи, обосновани от съответни – коментирани от тях, факти и обстоятелства. Експертизата не е източник на доказателства, както правилно е приел и първоинстанционният съд, а способ на доказване и има за задача да интерпретира доказателствата с помощта на методи, умения и постижения от различните области на човешкото знание. Интерпретация не означава повторение на известното, а разумно разяснение и оценка на значимите за изводите доказателства.

Недопустимо е обаче, да се изисква вещите лица да коментират материали извън събраните по делото доказателства. Защитникът на подс. Г. - адв. В., не се съобрази с този принцип, поставяйки въпрос по източник, двукратно отхвърлен (и от ДОС, и от ВАпС) от доказателствената съвкупност – научна статия за оценка състоянието на промишлен водопровод след тридесетгодишен срок на експлоатация, изготвен от доц. д-р К.и проф. В.(Научна разработка, публикувана в списание „Научни известия“ на НТСМ година XXI номер 2/139/ от юни 2013г.). Достатъчно е да се посочи, че позоваването на тази статия е и неотносимо, предвид несъпоставимостта на водопровод с 30 годишна експлоатация и водопровод, който не е бил пускан в експлоатация, какъвто е разглежданият по делото.

2. Териториален обхват на водопровода, подобект на „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав“.

А).Елемент на фактическа сложност по делото съставлява разграничаването на отделните територии, прокопани от хората на подс. Г..

Най-лесната ориентация за трасето на водопровода били шахтите (четири различни вида) видими на повърхността по терена. Проучването на посоката било част от предварителната дейност. С технически средства се установявал и вида, размерите на тръбата, като Г. и К. били в непрекъсната комуникация. К. знаел в каква посока върви трасето на тръбопровода. Свидетелите по делото сочат, че при навлизането на територията на община Тервел, подс. Г. вече е разполагал с дигитална и хартиена карта, която била показвана на бригадирите и стопаните. По какъв начин Г. се е сдобил с нея не е от съществено значение. Важна е друга съпоставка – в хода на работата по Малък Преславец той не е могъл да ползва карта, тъй като „Агроводинвест” не са разполагали с такава. От възложителя си по договора от 16.11.2011г. Г. не е потърсил и карта на напоителните полета на Малък Преславец, защото същинският предмет, за който са се споразумели подсъдимите, е била тръбата на водопроводното съоръжение.

Установимо от ВДС, обект „Перо”, по приложени СРС в хода на започналото разследване, в началото на м.04.2012г. подс. Г. е „съветвал” извиканите за разпит като свидетели свои работници: „Няма да конкретизираш къде сме копали… Казваш „Копахме”… Както си е, бе. Няма да конкретизираш села.” (т. 1, л. 51). Едновременно с това, в разговори с подс. К. обсъждат, че „цялото” било 92 км, подс. Г. уверява „Ще го извадим навсякъде.”(л.96), след което възлага на своите хора да проучат, да мерят, да търсят с металотърсач. При последващ разговор на въпрос на подс. К. колко остава, подс. Г. казва „Минимум 20 непипани”(л. 99). През м.05.2012г. продължило измерването на останалото количество тръба, подс. Г. казва „Трябва да се измери всичко със сигурност, щото трябва да я задам и да може до седмица и половина две да почнем да я копаме.”(в разговор започващ на л.318). Споменавани били отделни населени места, градини, километри и характеристики на „добричката тръба”. Тези прослушани телефонни разговори установяват и, че в случая, за разлика от обичайната за кампанията на „Агроводинвест” практика (за която говори подс. К. в с.з. от 30.01.2020г.), не са били поставяни жалони, указващи докъде е стигнало демонтирането. Такива жалони не са били поставяни именно защото подсъдимите са знаели, че съоръжението не е на „Агроводинвест” и са вършили своята „лична работа”. В разговор от 25.04.2012г. подс. Г. казва „Ний сме като гниди – навсякъде сме! Само докато някой се опита да праи нещо и веднага си информиран.”, а подс. К. заявил „По-добре така, отколкото циганите да крадат и ний, и ний да ги гледаме отстрани.”. Стратегиите на подсъдимите за разпореждане с тръбата, която не са успели да вземат до 19.03.2012г., и за уреждане на проблемите, продължили до задържането на подс. Г. и К. на 17.09.2012г. 

След 19.03.2012г. длъжностни лица и служители на ощетеното юридическо лице преминали по трасето и отразили констатациите си, част от материалите по делото, установими и чрез свидетелските показания на П. Д., В. Т., Д. К., М. Н.. Били извършени и огледи от органите на ДП.

На 26.10.2012г. подс. Г. и свид. Д. Д. показали на разследващите къде са копали, подсъдимият дал и допълнителни обяснения. Пред органите на разследването подс. Г. сочи, че е демонтирал към 30 км тръба.

Предвид обстоятелството, че от самото начало на дейността, съзнателно са били укрити и конкретните данни къде и колко е изкопано, продължило и в хода на разследването, приложимият подход за прецизиране на отнетото налага хронологическо изследване на дейността по трасето. Съпоставката следва да бъде извършена между изпълнената по проекта част, кражбите по трасето преди 16.11.2011г., дейността на подс. Г. и последващия демонтаж от собственика, с приспадане и на участъците, по които и към момента има тръби. Именно този подход на обследване е използван и от ПАСТЕ, като данните по фактурираните количества тръба, предадени от ВиК Добрич на „Стийл трейд България” и съответстващите на измерените по цифровия модел на експертите са с разлика 48м. Следователно, точките на засичане по доказателствения материал относно хронологията на демонтиране по тръбопровода, допринасят съществено за изясняване на обективната истина. 

Б).Друг фактически проблем възниква при идентифициране на местностите и очертанията на землищата на населените места, през които преминава трасето. Гласните доказателствени средства разкриват спецификата, един и същ обект да бъде съобщаван с повече от едно име, или да бъде определян субективно като друг. Напр., местности от началото на дейността на подс. Г. *** са „Юртлука“, „Железов гьол”, „Тръстова”, „Ески калипетра” и „Чамков кулак”, но според свид. Р.Н. ***. При пресичания на погранични терени на землищата е навлизано в съседни територии. Напр. свид. Г. Г., частен земеделски производител, владеел земи на землищата на Алфатар и Цар Асен, нивите на свид. Д. Б. били на територията на с. Фелдфебел Дянково и Дряновец, посочено от свид. Б. С., кметски наместник на с. Дряновец. Чертежът към първата тройна комплексна СТЕ експертиза визуализира малкия участък от с. Дряновец – т. 5 от ДП, л. 26, през който преминава водопроводът.

По делото често се смесват ползваните като териториални ориентири на дейността на подс. Г. населени места – Айдемир, Калипетрово, Иширково, а всъщност водопроводът не преминава през тях, а в близост, но в близост и до други населени места. Обсъждат се и различни видове помпени станции, разположени в района – по водопроводното трасе, на напоителни съоръжения, за почистване на битови води. Тези необходими уточнения бяха въведени от заключението на ПАСТЕ и разяснени от вещите лица в с.з. на 08.11.2019г.

Така, в мотивите към разглежданата присъда е прието, че: „Тръбата реално водела началото си от ПС „Айдемир”, която се намирала на брега на Дунава, но доколкото самата помпена станция била разграбена, следвало да се започне демонтажа на тръбата, прилежаща към нея. … Както им било разпоредено от подс. Р.Г. бригадирите на „Медведев СС” ЕООД св.Д.Д. и св.Ж.Б. разположили техниката и работниците в землището на с.Калипетрово край ПС "Айдемир" на брега на р.Дунав и започнали същинското изкопаване на металната тръба …“.

Налице е объркване между ПС „Айдемир“ и ПС „Калипетрово/Иширково“ (известна по делото с двете имена). Всъщност тези помпени станции са различни подобекти на обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав”. Прецизното им позициониране стана възможно след представяне на заключението на ПАСТЕ. Съответно ПС „Айдемир“ следва да се определя като ПС ІІ подем, и ПС „Калипетрово/Иширково“ - ПС ІІІ подем.

Фактически демонтаж на територията на с. Айдемир не е извършван, поради което и не е посочен в обвинението. Действията са започнали от ПС ІІІ подем, на която подс. Г. казва ПС „Иширково“. Всъщност при позициониране на цифровия модели и чертеж в с.з., бе установено, че помпената станция, за която говори подс. Г.,*** Иширково, но и между селата Калипетрово и Полковник Ламбриново, по-близо до второто.

          Първоинстанционният съд е бил затруднен да разграничи териториите, съответно самостоятелните дължини на отнета тръба в района на с. Бабук и гр. Алфатар, като в мотивите е дал общият участък. Същото е приложил и по отношение на селата Фелдфебел Дянково и Поп Груево. В резултат на обследването на трасето от експертите във въззивната фаза, тази детайлизация бе постигната.

В. Свидетелските показания са само част от ориентирите при изследване на обективната истина за дължината, траекторията и землищата през които преминава трасето. Тези източници следва да бъдат внимателно изследвани и съпоставяни с други доказателства. В хода на първоинстанционното производство не са били констатирани всички противоречия/загуба на спомени спрямо показанията от ДП. Напр. свид. Г. Г., частен земеделски производител, който се обърнал към кмета –свид. Й.У., виждайки, че се копае на полето, но тя му казала, че има разрешително от министерството и заповед за това, и че не могат да имат претенции, при което от подготвените със зимна оран земи на Г. К.Г., находящи се в землищата на гр.Алфатар и с. Цар Асен, бил разкопан участък и демонтирани тръби, в с.з. той е определил около 20 метра. Но същият свидетел  – в ДП съобщава много по-големи разстояния – „констатирах, че на две места по около 50-60м е било копано и в последствие заринато. Земята бе улегнала, което наложи допълнителна намеса от моя страна. С наличната си техника изравних терена за да мога да продължа обработката.“. Тези противоречия не са били установени и отстранени от съда. От друга страна, голяма част от стопаните не са присъствали по време на „минаването” през техните територии и не могат да дадат въобще показания какво и колко е било извадено от земята – свид. Д. К. – бил в Румъния, свид. Я.К. – мислел, че са се отказали, защото бил против, но след това заварил земята разкопана.

Защитата на подсъдимите счете, че сега, с оглед картата на вещите лица свид. Ц. и У. могат да се ориентират и да кажат къде в Алеково и Алфатар е имало кайсиеви насаждения, а свид.Ц. ще установи къде точно са се намирали нивите, неговите и на негов колега, в Калипетрово и Ценович, ще може да посочи на картата къде са се намирали тези ниви, поради което се поиска възобновяване на разпита на тези свидетели. Съставът прецени, че агрономът свид. Ц., който е запознал подс. Г. с управителя на „Агра 2000”ООД Руси Н. и е свързал свид. Х. Т. с лицето, изпратено от „Медведев СС”, вече е дал показания, които изключват познания по повдигнатите от защитника теми. Свид. У., като тогавашен кмет на Алфатар, има общи впечатления и също вече ги е споделила. И двамата свидетели, както и официална справка имало ли е такива насаждения в района, не са необходими и защото, никой не е обвинил подс. Г. в преминаване през кайсиеви градини. „До средата на м. 02.2012г. под ръководството на свид. Д. и Б., багерите преминали през земите в района на прелеза, до кайсиевите градини,”, никой не твърди, че там е имало демонтиране от подс. Г.. Тези градини са били приети като крайна точка на демонтаж и от тройната СТЕ, назначена от ДОС.

Чрез пореден разпит на свид. Д. Д. и нови свидетели, защитата поиска да бъде установено, че има налични тръби от водопровода и към момента. Това обстоятелство не е отречено и според експертите по ПАСТЕ дължината общо е 2370м. Несъгласията с изводите на вещите лица по отделните територии, в частност в района между ПС ІІ подем и ПС ІІІ подем, не могат да бъдат обосновани чрез свидетелски показания. Не е достатъчно да се твърди, че на дадено място има тръба. Снимките на подс. Г. могат да бъдат от Айдемир, както и от много други места, а дори и да са от твърдяната територия - не е ясно нито какво съоръжение е заснето, нито чие е то. Подс. К. сочи, че и напоителни системи имат толкова големи тръби. Много разграбени и разрушени помпени станции, предвидени за различни цели, изглеждат по сходен начин. От друга страна, въз основа на проучване на проектни книжа, огледи на място и технически средства, експертите по делото са очертали трасето на водопровода, който се изследва по делото, и по който не са били изградени 2220м от планираните в този участък. За една от териториите, на които според защитата има все още неизвадени тръби, вещото лице Г. показа в с.з., че има езерце и никога оттам не е минавал водопровод.

Отделно от изложените аргументи, следва да се подчертае, че искане по делото като свидетел да бъде разпитан един от инженерите, придружили подс. Г. при обход в района на трасето, е недопустимо. Изяснено в съдебната практика, напр. Решение № 279 от 30.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 649/2015 г., II н. о. „Недопустимо е под формата на разпит на специалист в определена сфера в качеството му на свидетел да се получава експертно заключение.”. Специалните знания за изясняване на обстоятелствата по делото се събират чрез назначаване на експертиза, в конкретния случай, потребностите на производството са удовлетворени от заключението на ПАСТЕ.

Г. За разлика от рамката по обвинителния акт, първоинстанционният съд преценил, че траекторията, по която екипът на подс. Г. е извършил демонтажи на трасето на водопровода, не е включвала землищата на селата Цар Асен, Кочмар и Дряновец. Съображенията на ДОС за липса на доказателства са оспорвани в протеста на прокурора. Съставът прецени следното:

Изяснено от доказателствата по делото е, че се касае за уникален, магистрален водопровод, описан подробно от фактическа страна, преминаващ през землищата и на тези села. Следването на посоката на трасето, а не съобразяването с картата на възстановената собственост (КВС) на земеделските земи, е било водещо за екипа на подс. Г.. Демонтажът по участъци на „добричката тръба” е презициран в максимална степен с приложение на хронологичното изследване и съпоставка между демонтираното от различните участници в този процес. Констатациите на вещите лица, отразени по чертежите, и таблично форматирани по пунктове II.3.1. и V.Д, в допълнението от 06.01.2020г., съобразяват доказателствата по делото, вкл. проектната и екзекутивна документация.

В съответствие с писмените доказателства за отнемане на тръбата в участъците на с. Цар Асен, са бележките на свид. Д. В. в тефтера му, веществено доказателство по делото, съдържащ много записи за дейност на „Медведев СС” в този район. По отношение на изкопни работи в Кочмар дава обяснения и подс. Г. в хода на ДП – тези обяснения от 05.10.2012г., в присъствието на защитник, са били приобщени в съдебната фаза, като правилно и обосновано е отхвърлено възражението на защитата за приложимост на чл. 287 ал. 4 от НПК. Незначителната територия на засягане на землището на с. Дряновец и припокриването на гранични поземлени участъци, са установими чрез показанията на Б. С., кметски наместник на с. Дряновец и очертани още в първата тройна комплексна СТЕ експертиза.

Не могат да бъдат пренебрегнати и следите от мащабните изкопни работи по тези терени – видими, специфични (слягане, извадена жълта пръст, коловози) и обективно доказващи, че от там са били изваждани тръби. Тежката земекопна техника, различните видове камиони, множеството работници са оставили идентификационни следи, несъпоставими с инцидентните предходни кражби. Тези находки са били заварени при огледите в началото на ДП, обходите на представители на ощетеното юридическо лице, много преди самото то да пристъпи към демонтиране на останалата част от тръбопровода. Установени са били и от първите експерти по делото при проверката на трасето.

С оглед на изложеното, съставът счете искането по протеста за изменение на присъдата с включване на землищата на трите села, за които подсъдимите са били оправдани, в обхвата на осъждането – за основателно. Изрично бе уточнено в хода на въззивното производство, в с.з. от 08.11.2019г., от вещите лица по ПАСТЕ, че трасето на водопроводното съоръжение минава и през тези села.

3.Предмет – характеристики и стойност.

1). Диаметър на тръбите.

С основание още във въззивните жалби защитата поиска изясняване на действителния диаметър на тръбите по трасето, доколкото в хода на първоинстанционното производство са били установени два – 1200мм (възприет в части от обвинителния акт) и 1220мм(по тройната СТЕ от в.л. А., В., С.и включен в присъдата).

В проектните книжа на обекта, на различни места, фигурират и двете цифри. Към момента на огледа прецизни измервания на диаметъра не са извършени, в протокола от 19.03.2012г., л. 36, т. 1 от ДП, е отразен диаметър 120см/1, 2м. При измерването на нарязаните парчета тръби, върнати на ВиК Добрич, по заключението на СОЕ на в.л. С., Ж. и Д. бил установен диаметър 1200мм. Съгласно представените в ДП и отразени в обвинителния акт заключения на тройната комплексна съдебно-техническа експертиза и изготвената съдебно-техническа експертиза (разграничаваща водопроводно от хидромелиоративно съоръжение), водопроводът бил изпълнен по цялата дължина на трасето със стоманени тръби с диаметър 1220мм. Същият диаметър е установен и от вещите лица по тройната СТЕ по НОХД № 310/14г. на ДОС.

Заключението на ПАСТЕ и разясненията на вещите лица в с.з. на 08.11.2019г. разрешиха това разминаване. Целият тръбопровод е бил изпълнен с тръби с еднакъв диаметър 1220мм, като допълнителен аргумент е фактът, че не е предвиден и изграден скъпоструващ преходник между тръби с различен диаметър, което би променило и хидравличното съпротивление и дебита на водопровода. В първия етап (условно разграничаван с оглед замразяване на финансирането) са били поставени тръби с дебелина на стените от 7мм до 14мм, а след V 5500, водопроводът бил изпълнен с доставки на тръби с дебелина на стената от 12 мм, като и в двата етапа на изграждане тръбите са били с един и същ диаметър от 1220мм. Вещите лица са коментирали протоколи и митнически заявления за пристигналите в България тръби. Фи 1220 мм е външен диаметър при конструирането и изработването на тръби съгласно посочената от в.л. М. справка: „заварени кръгли стоманени тръби БДС EN 10220:2004” по дългогодишно прилаганите непроменени стандарти.

В хода на досъдебното производство, при изследването на СОЕ по нарязаните парчета е бил установен вътрешен, а не външен диаметър. Този отговор на вещите лица по ПАСТЕ е категоричен. Неточен е упрекът на адв. Я. към съда за неуважено негово искане за допълнителен разпит на вещите лица от СОЕ в ДП, които да изяснят какво са мерили. В с.з. на 08.11.2019г. искането му е било за разпит на други свидетели и изискване на справки. Независимо от това, подобен допълнителен разпит на вещите лица по СОЕ не би допринесъл към изясняване на обстоятелства по делото. Съставът счита, че при тогавашното измерване вещите лица не са разполагали с точни измервателни уреди; не са били съобразени и задължителните указания къде следва да бъде измерена тръбата – „обиколката на тръбата се изчислява по средния диаметър, както и се разкроява листа ламарина, още повече че се оставят и около 2 мм за провар при заваряване на обечайките една към друга” – в отговора на ПАСТЕ по въпрос II.5; не е било отчитано и разтопяването на тръбите (загуба на метал) при рязането им – поради което и констатациите могат да насочат само приблизително към диаметър и дебелина на стената на оглежданите тръби. Прецизният отговор е установен от заключението на ПАСТЕ въз основа на относимите доказателства. Същият диаметър е бил посочен и от двете СТЕ от ДП, и тройната СТЕ от първоинстанционното производство.

Приемайки, че диаметърът на тръбите е 1220мм, за разлика от посочения от прокурора в диспозитива на обвинителния акт 1200мм, първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение. Възраженията от адв. Т. и адв. Х. са неоснователни. Подсъдимите не се били изправени пред нови, неотразени в обвинителния акт фактически положения, които да изменят съществено обвинението и да доведат до затруднение на защитата им. В обвинителният акт се съдържат подробно описани заключенията на СТЕ, които интерпретират доказателствата на ДП, сочат диаметър 1220мм и прокурорът се позовава на тези констатации. В главната съдебна фаза с помощта и на тройната СТЕ, ДОС е уточнил този параметър от характеристиките на тръбите, предмет на обвинението, установен още от досъдебното производство. Конкретизирайки тръбите като такива с диаметър 1220мм ДОС не е изменил съществено обстоятелствената част на обвинението, тъй като не е настъпила промяна нито обективните, нито в субективните признаци на деянието, още по-малко при обстоятелствата от значение за отговорността – посочени като ориентири в цитираното от защитата Решение № 723 от 19.02.92 г. по н.д.№ 582 от 91 г. на ВС, Първо н.о., както и в класическата практика на ВС - ТР № 57/84 на ОСНК, както и т. 2 от ТР № 61 от 13.X.1977 г. по н. д. № 60/77 г.

2). Дебелина на стените на тръбите.

а)Внесеният обвинителен акт, в съответствие с констатациите на СТЕ от ДП, сочи по този критерий една и съща стойност – 12мм.

В хода на с.з. по НОХД № 310/2014г. на ДОС, тройната СТЕ е установила, че в при изграждане на участъците са били използвани тръби с различна дебелина на стените – от 7мм до 12 мм. Възразява се от защитата, че по този начин ДОС сам е изменил обвинението и е осъдил подсъдимите по непредявено такова.

Съставът не сподели тези възражения, тъй като последица от детайлизацията на дебелината на стените – под и до приетата от прокуратурата константна за цялото трасе (29717м по обвинителен акт) величина, е намаляването на обема на този обективен признак. Съдът е уточнил, че не всички тръби са били с 12мм дебелина. В мотивите е посочено, че такава дебелина на стената са имали само тръбите в с. Алеково (4277м) и с. Бистра (416м). За всички останали участъци (до 27869м по присъдата) са приети по-тънки стени на тръбите – между 7 и 10 мм, което от своя страна води до намаляване на теглото и стойността им, за разлика от приетото в обвинителния акт.

Следователно, на подсъдимите е била предоставена възможност да се защитават по по-високата стойност за дебелина на стената, като съдът е взел уточняващо решение в рамките на допустими граници. По арг. от Решение № 192 от 11.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1078/2011 г., III н. о., „отпадането на някои обстоятелства от фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, …не допринася за извод да са възникнали нови, или да има съществена промяна в описаните от обвинението обстоятелства, които да са били неизвестни на подсъдимите …и да изменят съществено фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние.”, намаляването на количеството тръби с дебелина на стена 12 мм не е налагало изменение на обвинението пред ДОС.

б). Предвид разнообразния терен и спецификите на водонапорния водопровод, монтираните по трасето тръби са били с различна дебелина на стените. След проучванията на вещите лица от ПАСТЕ едва във въззивната инстанция стана възможно да се конкретизира дължината на тръбите с определена дебелина в съответните участъци. (В мотивите към присъдата в участъците със смесена дебелина на стената на тръбите, демонтирани от подс. Г., не са уточнявани дължините на съответния вид тръба – от 7, 8, 9 и 10 мм). Въз основа на заключението на ПАСТЕ и допълнението към него, съгласно точките по трасето, съставът прие от фактическа страна, че подс. Г. е демонтирал стоманени тръби (всички с диаметър 1220мм) както следва:

От землището на с. Калипетрово -  2761 м. От тях, 1631м с дебелина на стената 10мм; 440 м - 12 мм и 690 м - 14мм.

От землището на с. Майор Ценович общо 1427 м с дебелина на стената 10мм.

От землището на с. Бабук общо 3848м. От тях с дебелина на стената от 7мм били 628м, от 8 мм – 310м, от 10мм – 620м, от 12 мм – 852м, 14мм – 1438м.

От землището на гр. Алфатар общо 7 941м. От тях с дебелина на стената от 7 мм – 5840м, и от 8 мм. – 2101м.

От землището на с.Алеково общо 4798м. От тях с дебелина на стената от 9 мм - 3808м, от 10мм – 190м, от 10-12мм – 440м, от 11мм – 200м, от 12мм – 160м.

От землището на с. Цар Асен - 3204м с дебелина на стената 7 мм.

От землището на с. Бистра - 551м тръби с дебелина на стената 9 мм.

По трасето от ПС IV до V 5500 и от землището на с. Поп Груево - 4166м тръби с дебелина на стената 12 мм.

От землището на с. Кочмар - 284м тръби с дебелина на стената 12 мм.

От землищата на с.Фелдфебел Дянково, Дряновец и Карапелит - 1336м с дебелина на стената 12мм.

в). В СТЕ от ДП, респективно в обвинителния акт, не са включени тръби с дебелина на стената от 14мм, каквито се установи, че са били реално положени по трасето и 2128 м от тях демонтирани от подс. Г..

В резултат на прецизирането във въззивното производство се установиха участъци, в които тръбите са били с дебелина на стената 14 мм, а с оглед точките по трасето това са:

В землището на с. Калипетрово – 690м от ШО 2 до Вр.2; в землището на с. Бабук – 531 м от н.Т 4 до Вр. 4, 197 м от Пр. 2 до Вр. 5 и 710 м от Вр. 5 до н. Т 5.

Съставът счете, че тези факти излизат над допустимите по чл. 316 от НПК нови фактически положения и водят до промени в обективните характеристики на предмета на деянието, съставляващо изменение на обвинението, което въззивната инстанция няма правомощия да приложи. С оглед на това, за да охрани интересите на производството при зачитане процесуалните права на страните и за да не надхвърли съществуващите предели по обвинението спрямо подсъдимите, съставът намери, че тръбите с дебелина на стената 14 мм следва да бъдат изключени от предмета на деянието. Последица от това е изключването им като метри – 2128м, тегло – 895 888кг, и стойността им по КСС – 1 576 297, 01лв.

3). Дължина на демонтираните от подс. Г. тръби.

Изследването по този елемент в хода на цялото наказателно производство, независимо от различните констатации на експертите, отразени в заключенията на СТЕ, задължително включва – цялото проектно трасе, изпълнено трасе, предходни кражби, количеството по борсовия договор между „ВиК“ Добрич ЕООД и „Стийл Трейд България“ ЕООД. По метод на изключване между наличните към м.11.2011г., при отчитане доказателствата за дейността на подс. Г. и продадените след деянието от собственика, се постига и извод за общата дължина стоманени тръби, предмет на демонтаж от „Медведев СС” ЕООД. Съставът установи следното:

а). По внесения обвинителен акт, по проект цялото трасе на водопровода било с обща дължина 126,191км. От него реално били изградени /положени в земята тръби/ общо 73км. Към 16.02.2001г. от трасето били извадени общо 2, 297км стоманени тръби (2045м изцяло и 252м частично изрязани). След 16.02.2001г. по трасето на водопровода останали монтирани общо 70,703км. Общо в двете области Силистра и Добрич от съоръжението „Водоснабдяване на гр.Добрич от терасата на р.Дунав” за инкриминирания период били демонтирани общо 29 717 линейни метра.

В мотивите към разглежданата присъда, с оглед назначената от ДОС и кредитирана тройна СТЕ, тръбопроводната част от ПС ІІ-ри подем до водоем 40 000 м3 е общо с дължина от 66 191 линейни метра. Първоинстанционният съд приел, че общо демонтираните от подс. Г. тръби са 27 869м.

Съгласно заключението на ПАСТЕ, кредитирано от състава на въззивната инстанция, дължината на трасето от ПС-2 до водоем 40000 м3 е 83 831 м по проект. Действително цялостни измервания на място не са извършени, но такива са и невъзможни предвид промяната в терена и начина на ползването му от момента на проектиране към момента на воденото въззивно производство. Обективна основа за този извод предоставят проектните книжа, технологични възможности и огледите на отделни участъци. По трасето не са били изградени 9050 м – отразени по точки на трасето в самостоятелно изведена колона № 4 в допълнението към заключението. Изпълнената част от трасето била 74 781м.

Един от новите, неизследвани до въззивното производство въпроси, касае съществуващите и към момента недемонтирани тръби. Вещите лица са установили, че предвид елементи на пътната структура, ЖП линии и съоръжения, заблатени местности, демонтажът е бил невъзможен за 2370 м (уточнено в допълнението), където и в момента има тръби. От предходно извършени кражби от трасето са били извадени 2140м – посочени по точки на трасето в отговор на въпрос V.В. от заключението, включени и в таблицата на допълнението по въпрос V.Д. – редове № 57-60. Предвид неубедителните доказателствени източници, свързани с авторството на демонтиране на 1455м тръби с дебелина на стената от 11 мм, в участъка н.Т 15 до ШО 10, вещите лица са изключили и тези тръби от обема на дейността на подс. Г..

Така, за да се посочи дължината на трасето, което не е било демонтирано нито от подс. Г.,*** ЕООД, в таблицата по въпрос V.Д., вещите лица са въвели колона „Трасе без демонтаж общо”. В тази колона по отделните точки на трасето са отбелязани – неизградените по трасето общо 9050м; предходно отнетите от кражби общо 2140м; наличните и към момента общо 2370 м; 1455м, за които вещите лица не са установили от кого са демонтирани. Общата дължина на тези участъци е 15015м.

б). Неизследван задълбочено до момента на въззивното производство е бил и въпросът за демонтираните от собственика „ВиК“ Добрич ЕООД тръби от водопровода. Посочените количества по борсовия договор, сключен със „Стийл Трейд България” не дават обективен отговор колко реално тръби са били останали по трасето, тъй като предмет по договора е била скрап (12000т +- 20%)  от тръби, намиращи се в земята, но и тръбите, заварени на местопроизшествието в района на Карапелит и върнати на дружеството от органите на разследването, както и други тръби на дружеството. Тези групи тръби са били продадени заедно по пакета на борсовия договор, установимо от свидетелските показания на управителя на дружеството И. И., и от справките, събрани в хода на първоинстанционното производство, относно разпореждането на дружеството с върнатите им след 19.03.2012г. 

Според адв. Х. продадените от „ВиК” Добрич ЕООД пакети биха се равнили на 43 800 м. извадена тръба, а самото „ВиК“ Добрич обявило, че това, което те имат да вадят и ще вадят се равнява на 43 384 м., като приблизително 5000 м от този тръбопровод е тръба с диаметър 630 мм.

Констатациите на адв. Х., не само не опровергават изводите на ПАСТЕ, но са в пълно съответствие с приетото за доказано, че пакетите продадени от ВиК Добрич са включвали не само останалите по магистралния водопровод с диаметър 1220мм. По обекта е имало и други съоръжения, бракуването на които обосновава наличието на тръби с фи 630мм, обявени по борсовия договор. (Всъщност две тръби с диаметър 630 мм са свързвали р. Дунав с ПС ІІ, при отчитане и на експертните оценки, възложени от ВиК Добрич, преди сключване на борсовия договор). Следва да се подчертае, че нито един експерт по делото не сочи по трасето на водопровода от ПС ІІ до последния неизграден водоем да е имало тръби с диаметър 630мм, обективно установяващо, че тяхното количество е било добавено към това на тръбите с диаметър 1220мм.

В отговор на въпроса за демонтираните от собственика „ВиК“ Добрич ЕООД тръби от водопровода, предвид книжата по делото, справки в ощетеното юридическо лице и фирмата, реално извършила изкопаването им, вещите лица са изготвили таблицата по пункт V.Е. от заключението. Дължината на демонтираните от водопровода, изследван по делото, тръби от името на собственика, чрез фирмата „Стийл Трейд България” ЕООД, е 38 500м.

Погрешно е заключението на адв. Х., че сумирането по колоната „Демонтирано от ВиК Добрич” дава друго число, според него 40 528 м (обосновано от твърдението на подс. К., че многократно и по различен начин е пресмятал цифрите и е достигал до 40 528). При съобразяване, че таблицата от заключението, л. 329-330 от ВНОХД № 389/18г. на ВАпС, съдържа обобщаващи предходните дължини по трасето (по-точно: 5089, 2648 и 13903), сумирането на цифрите по конкретните участъци прави абсолютно точно 38 500м.

Тази дължина, прецизирана по заключението на ПАСТЕ – по вид, размери и разположение на тръбите по участъците на водопровода, приблизително съответства на фактурираното за процеса количество с разлика от 48м. Още един писмен източник по делото - експертната оценка към м.01.2013г. (преди процеса на продажба и демонтиране) от членове на КНОБ, Я.Д. и С.М., приема, съизмеримата със заключението на ПАСТЕ, дължина на останалите тръби от 38 384м.

Почти пълния синхрон между разнообразните източници – доказателствата за трасето и характеристиките му в отделните участъци, теглото на тръбите с различна дебелина на стените, експертната оценка на независимите оценители преди демонтирането и фактурираните количества по борсовия договор на ВиК след демонтирането, утвърждава правилността на изводите на заключението на ПАСТЕ.

в). С оглед доказателствата по делото относно обективно изграденото трасе, предходните посегателства, свидетелските показания, писмените източници и изводите на ПАСТЕ, съставът отрази изводите си за дейността на подс. Г. от фактическа страна.

С цел онагледяване на приетото относно време, място и дължини на участъци – при съпоставка на посоченото в обвинителния акт, в мотивите на присъдата и в настоящото решение, съставът подготви следната таблица:

 

м.11.11г	м.12.11г	м.01.12г	м.02.12г	м.03.12г	ОА	ДОС	ВАпС
Калипетрово	Калипетрово	Калипетрово			2723м	2754 м	2761м
		Майор Ценович			1437м	1333м	1427м
Бабук	Бабук	Бабук			4268м	13602м (сбор по ОА 13298м)	3848м
	Алфатар	Алфатар	Алфатар		9030м		7941м
	Алеково				4868м	4277м	4798м
	Бистра				432м	416м	551м
	Цар Асен				1459м	-	3204м
		Поп Груево	Поп Груево		2280м	Общо с Ф.Дянково 4399м (сбор по ОА 4224м)	4166м
		Кочмар	Кочмар		192м	-	284м
			Фелдфебел Дянково	Фелдфебел Дянково	1944м	Общо с Поп Груево 4399м (сбор по ОА 4224м)	1336м (от тях 500м, заварени на 19.03.2012г)
				Дряновец	1084м	-
				Карапелит	-	1088м

 

Рамката на обвинителния акт позиционира демонтираните от подс. Г. тръби с дължина 24 217м в област Силистра, и 5 500м в област Добрич. Общата дължина на демонтираните от подс. Г. – 29 717м.

В мотивите към разглежданата присъда по землищата в област Силистра са включени 22 382м, като независимо от надвишаването на дължината на тръбите, посочена в обвинителния акт, общо за с. Бабук и гр. Алфатар с 304 м, ДОС е счел за недоказано отнемането на тръби в района на с. Цар Асен. По отношение на тръбите в Добричка област, първоинстанционният съд е приел общ размер от 5487м, като независимо от надвишаването на дължината на тръбите, посочена в обвинителния акт, общо за с. Фелдфебел Дянково и Поп Груево със 175м, е изключил отнемане от с. Кочмар и Дряновец, и е отнесъл към епизода на дейността в с. Карапелит 1088м, обощавайки, че са били заварени на местопроизшествието на терен и натоварени в камионите. Макар да са били установени участъци с по-голяма дължина, съдът изключвайки други е достигнал до корекция, намаляваща общата дължина на демонтираните от подс. Г. на 27 869м.

С оглед кредитираното заключение на ПАСТЕ и отразените дължини на тръби в отделните участъци, демонтирани от подс. Г., съставът на въззивния съд установи, че от селища на територията на област Силистра тръбите са 24 530м, на област Добрич – 5 786м, общо – 30 316м.

По изложените по-горе в пункт 2) в). съображения, 2128м тръби с дебелина на стената 14 мм следва да бъдат изключени от предмета на деянието. В резултат на това, съставът счете, че относимата към конкретните параметри на обвинението, обща дължина на тръбите с дебелина на стената от 7мм до 12 мм, е 28 188м.

 

4)Тегло.

В ДП експертите установили, че теглото на един линеен метър от стоманени тръби с диаметър ф1220 мм и дебелина на стената 12мм било 362кг. Така общото тегло на демонтираните 29 717 линейни метра стоманени тръби с диаметър 1220мм и дебелина на стената 12мм с тегло 362кг/м било в размер на 10 757 554кг (10 757, 554 т).

          Заключението на тройната СТЕ, назначена от първата инстанция, приема различни стойности на тегло на 1 м тръба с диаметър ф1220 мм в зависимост от дебелината на стената: 12мм – 360кг, 10мм – 301кг, 8мм – 241кг, 7 мм – 211кг. С оглед на това в присъдата е прието, че общо демонтираните тръби 27 869 м са с тегло 7 827 000кг (7 827 т).

По заключението на ПАСТЕ, л. 320(гръб) и л. 321 от ВНОХД № 389/18г. на ВАпС, при диаметър от 1220мм, при дебелина на тръбата 14 mm теглото е 421,005 kg/m ~ 421 kg/m; 12 mm - 360,861 kg/m ~ 361 kg/m; 11 mm - 330,790 kg/m ~ 331 kg/m; 10 mm - 300,718 kg/m ~ 301 kg/m; 9 mm - 270,646 kg/m ~ 271 kg/m; 8 mm - 240,574 kg/m - 241 kg/m; 7 mm - 210,502 kg/m -211 kg/m. Подчертаните данни са еднакви с тези от тройната СТЕ, ценена от ДОС. Въз основа на еднакви пресмятания за тръбите с дебелина от 12 мм вещите лица пред ДОС са вписали 360кг, а вещите лица по ПАСТЕ са посочили и цифрите след запетаята, което при закръгляване увеличава теглото с 1 кг. За тръби с дебелини 9, 11 и 14мм само ПАСТЕ уточнява тегло на метър, тъй като тези тръби, първите два вида, попадащи в границите между 7 и 12мм, бяха установени във въззивното производство, а по отношение на тръбите с дебелина 14мм – съставът прецени, че следва да бъдат изключени. Същите стойности за теглото на тръбите с различните дебелини са посочени и в допълнението към ПАСТЕ от 06.01.2020г., до втория знак след десетичната запетая. Уточнено е и, че метър и линеен метър е едно и също, съответно изчисленията на теглото могат да бъдат наречени и по двата начина: кг/м и кг/м.л (по тройната СТЕ на ДОС).

Демонтираните от подс. Г. тръби 30316м тръби с диаметър 1220мм, в зависимост от дебелината на стената са с тегло, съответно:

При 7 мм, демонтираните 9 672м имат тегло (прецизно изчислено) 2 035 975,344кг. Възраженията за грешка с увеличаване с 19 кг от вещите лица при пресмятането не са верни. Обяснено бе, че при пресмятане със закръгляване може да се получи някакво разминаване. Действително, вписаното в таблицата тегло 2 035 975кг се получава при ползване на точното тегло от 210, 502 кг на метър, както е посочено в заключението на ПАСТЕ;

При 8 мм, демонтираните 2411м имат тегло  580 014кг;

При 9 мм, демонтираните 4359м имат тегло  1 179 763кг;

При 10 мм, демонтираните 3868м имат тегло  1 163 184,96, закръглено 1 163 185кг;

При 11 мм, демонтираните 200м имат тегло  66 158кг;

При 12 мм, демонтираните 7678м имат тегло (прецизно изчислено) 2 770 690,758, закръглено 2 770 691 кг. И тук защитата на подсъдимите твърди, че в таблицата на допълнението е допусната грешка, но такава няма. Вписаното в таблицата тегло общо от 2 770 691кг се получава при ползване на точното тегло от 360, 861 кг на метър, както е посочено в заключението на ПАСТЕ, със закръгляване към 1-ца на цифрите след десетичната запетая.;

При 14 мм, демонтираните 2128м имат тегло  895 888кг.

Общото тегло на отнетите от подс. Г. тръби е 8 691 674,062, закръглено до 1-ца, 8 691 675кг (8 691, 675т) – вписано в таблицата на допълнението към ПАСТЕ.

По изложените в пункт 2) в). съображения, относно изключването на 2128м тръби с дебелина на стената 14 мм и тегло  895888кг от предмета на деянието, следва да се приеме, че относимото към конкретните параметри на обвинението, общо тегло на тръбите с дебелина на стената от 7мм до 12 мм, е 7 795 787 кг (7 795, 787т).

 

5)Изолация.

Всички елементи на изолацията – вътрешна и външна, нормална и усилена, поставена по тръбите на водопровода, са подробно изяснени в заключението на ПАСТЕ. Отразени са установените по делото документирани действия, свързани с поставяне на изолация от 83 485кв. м, по част от трасето.

Още при производство на тръбите се поставя първата външна изолация, включваща асфалтово покритие, върху което се поставя лента СИЛ, което изолира влиянието на състава на почвата. Отделно от това, корозионната активност на почвата в района на водопровода до гр. Добрич, съгласно Работния проект на КНИПИБКС - Водоканалпроект при MCA - София, част технологична: „Почвата е с ниска степен на корозионна активност спрямо стоманените съоръжения.“ (том V-1, лист 317, НОХД №310/2014). Допълнително и в с.з. в.л. М. коментира наличието на доказателства за два вида вътрешна и външна изолация, която не е била увредена от направените хидравлични изпитвания на част от съоръжението, нито от престояването в земята. Описани са и действията по опазване на тръбите от корозия, както извършените фабрично в производствения процес за студено валцуване на стоманени листи, така и на място при монтиране - втора външна изолация с полимерна лента СИЛ и усилена вътрешна изолация с асфалт лак.

Изследванията дали е работила или не катодната защита, съответно пускани ли са били в експлоатация трансформаторните станции, са довели до противоречиви отговори. От доказателствата, предоставени от ощетеното юридическо лице се установява, че катодната защита е била изградена, пускана в експлоатация напр. по линейната част на II подем до км 42 (т. V-3 от НОХД 310/14г. на ДОС, л. 918) и за целия участък от 36, 5км до 31.12.1989г. (л. 929). Към 13.06.2000г. две от катодните станции са били откраднати – в ПС II и ПС III. Елементи от катодната защита са били съхранявани в складове на дружеството - Справка на материалните активи, получени от обект „Водоснабдяване на гр.Добрич от терасата на р.Дунав" за периода 3.12.1992г. до 24.06.2002г. (т.10, ДП, л.104, 105).

Справката в Електроизграждане АД Шумен, в хода на изготвяне на заключението на ПАСТЕ, установила, че при тях има проектно-сметна документация относно електросъоръжения по обекта, но не са открити актове за въвеждане в експлоатация на трансформаторните станции.

Важно уточнение е направено от вещите лица - катодната защита е била предвидена, за да се подсигури евентуално нарушаване на външната изолация на тръбите, но за да се стигне до това е нужен пробив освен на двойно нанесената лента СИЛ и на асфалтовото покритие под нея, което е малко вероятно. Тръбите са били закопани на дълбочина над 1,30 метра от темето на тръбата в земята, където температурата е постоянна и няма условия за конденз вътре в тръбата, още повече, че тя имала и вътрешна изолация.

В годините изолацията е изиграла предназначението си по отношение гарантиране годността на стоманените тръби. В заключението на ПАСТЕ са коментирани снимките от 10.10.2012г. по ДП №103/2013г. по описа на ОД на МВР- Добрич, т.4, (л.л.71, 86, 87 и 91) и много други от снимковия материал на електронен носител, приложен към делото. Установено е, че по извадените тръби със свалена изолация няма следи от корозия. Такава е констатирана вследствие на рязането с газова горелка при нарушаване (отделяне и премахване) на изолацията им и складирането на открито на тръбите.

За вида, цвета и дебелината на външната изолационна лента по делото са налице множество доказателства – гласни и веществени. При съобразяване на програмно-техническа експертиза изследвала съдържанието на приобщения с писмо вх. № Дч-1639/11.10.2012г до ТЗ БОП-Добрич от свид. Х. Т. диск, съдържащ любителски снимки, направени от свидетеля на 19.01.2012г, 26.03.2012г. и на 20.04.2012г в землището на с. Майор Ценович, обл. Силистра, ведно с разпечатания хартиен носител, всеки може да придобие и лични впечатления. Наличието на замърсяване на почвата от разхвърлянето на свалената от тръбите изолация е била една от причините свид. Т. да търси съдействие от МЗХ и подс. Ц. - и преди, и след преустановяване на дейността на подс. Г.. Твърдостта на пластмасовия материал, от който е била изолационната лента, независимо от големината на парчетата при свалянето от тръбата, водела до проникване надълбоко в почвата и затруднявала процесите по обработка. Такива парчета са били видими както в хода на ДП при направените огледи през м.03.2012г., така и в заседанията пред ДОС през 2016г., така и по време на огледите от вещите лица по ПАСТЕ през 2019г. Справка на вещите лица с управителя на „Стийл Трейд България“ ЕООД, установява, че тъй като външната изолация е била над 1,5 см, процесът по демонтаж на тръбите бил допълнително оскъпен.

С оглед всичко изложено, съставът счете, че изолацията е била необходима и неотменна част от тръбите на водопровода. Тя е била полагана по всяка от тръбите (затова е и измервана в квадратни метри) в заводски и полеви условия, като е гарантирала тяхната функционалност и защита от корозионни процеси. Изолацията не би могла да бъде отделена от стоманената тръба без да е направен изкоп, тръбата да е отрязана и извадена, и едва тогава със съответните инструменти двойното и дебело пластмасово покритие да бъде свалено, и то не нацяло, а на парчета, поради ефективното му поставяне по протежение на тръбата. Неправилен е изводът на ДОС, че изолацията сама е падала, напротив - тази изолация няма самостоятелно съществуване, а определено от защитавания от нея обект. Поради изложеното и съставът счита, че подходът да се обособи като самостоятелен обект на изследване, в съответствие с констатациите на тройната СТЕ пред ДОС и в мотивите на присъдата, е неправилен. Нито тръбата е могла да бъде част от водопровода без изолацията си, нито изолацията е могла да бъде отделена от тръбите без да настъпи разрушаването й. В резултат на това, преследвайки целта да бъдат демонтирани тръбите, за да бъде усвоен металът им, работниците на подс. Г. не са имали алтернатива пред премахването на покритието по тях. Като необходима и присъща на тръбите част, изолацията следва да бъде обхваната в предмета на деянието.

5). Стойност.

Според заключението от ДП, пазарната стойност на демонтираните 29 717м. стоманени тръби с диаметър 1220мм и дебелина на стената 12мм (с пазарна цена за линеен метър 605лв/м) била в размер на 17 978 785 лв. Вещите лица заключили, че стойността на строителството на съоръжение с дължина 29,717км, изградено от стоманени тръби с диаметър 1220мм и дебелина на стената 12мм от по 605лв/м към днешна дата, би била в размер на 76 000 207, 80лв. Стойността на техническите мероприятия и административни дейности, които биха били необходими за изграждане на горното съоръжение би възлязла на 1 169 591,00 лв. Експертите направили извод, че общата стойност на строително-техническите мероприятия и манипулации, необходими да се извършат за възстановяването на демонтираната 29,717км от стоманена тръба на водопровода на обект ’’Водоснабдяване на гр.Добрич от терасите на река Дунав”, изграден от стоманени тръби с диаметър 1220мм и дебелина на стената 12мм, ведно с административните разходи за целта /такси, разрешителни, проектиране, съгласувания и др./ била в размер на 77 169 798,80лв.

Съгласно кредитираното от първоинстанционния съд в мотивите към присъдата заключение на тройната СТЕ, пазарната стойност на демонтираните тръби към 19.03.2012г., била без овехтяване - 13 996 344лв., а с отчетено 50% овехтяване -6 998 172лв. Вещите лица са пресметнали, че хидроизолацията на тръбите е с пазарна стойност  без овехтяване - 2 135 212лв., и 1 067 606лв. с овехтяване. Според съда „престоят на тръбата в земята толкова години несъмнено се е отразил на качествата й и същата не би следвало да се оценява като нова… претендираната от държавното обвинение като стойност на кражбата / цена на вещта/ сума от 77 169 798, 80 лв., включваща и разходите за възстановяване на водонапорния тръбопровод, вкл. такива по издаване разрешение за строеж, разрешение за ползване и други е изцяло несъстоятелно доколкото обвинението е за кражба на движими вещи –тръби от процесния тръбопровод, а не за кражба на процесния тръбопровод / който сам по себе си действително е недвижима вещ и не би могъл като такъв сам по себе си да е предмет на кражба…”.

При споделяне на виждането, че оценката за възстановяване на отнетата част, включваща издаване на разрешение за строеж, административни дейности, е неотносима, според настоящия състав на въззивната инстанция, доверявайки се на предположението на тройната СТЕ за 50 % овехтяване на тръбите по водопровода, в отсъствие на изследване относно причините за такова овехтяване като амортизация, корозия, износване, първоинстанционният съд е направил необоснован извод за стойността на предмета на деянието.

а). Установено по несъмнен начин от заключението на ПАСТЕ, че предвиденият срок на експлоатация на тези тръбопроводи е минимум 50 години. Капацитетът им на годност може да достигне до поне 100 години. За изследвания по делото е предвиден 73 години срок на експлоатация (t.V-4, л.1221). Остатъчната експлоатационна годност, посочена в заключението и изяснена в с.з. на 08.11.2019г., е 50 години, предвид недоброто стопанисване на цялото съоръжение.

При поставената качествена вътрешна и външна изолация, ниската корозионна активност на почвата, дълбочината на поставяне на тръбите, съществуващите елементи в краищата и към отклоненията, към м. 11.2011 – 19.03.2012г. водопроводното съоръжение не било загубило качествата си да служи на определеното му предназначение. Амортизация не е настъпила, тъй като водопроводът в нито един момент не е осигурявал икономическа изгода на ВиК Добрич. Физическо износване на тръбопровода липсва, защото не е работил, няма триещи се части, структурата на стоманата не се променя с годините. Моралното остаряване е вследствие от агресивното навлизане на пластмасовите тръби в строителството.

За разлика от това, обаче, към момента на обследването на останалата част от трасето, представителите на „ВиК” Добрич ЕООД са били принудени да установят коренно различна картина. Поради избирателното демонтиране на тръбите от екипа на подс. Г., по трасето е имало отделни остатъци, с прерязване на краищата на тръбите, водещо до начало на корозионни процеси, пълна невъзможност да бъде възстановена целостта на съоръжението („обекта не е цялостен и на практика не може да бъде ползван за целите, за които е проектиран.“ - писмо от свид. К. до заместник-министъра на МРРБ от 22.03.2012г., л.13, т. 10 от ДП). Поради което и изводите за по-нататъшната съдба на тръбопровода са били за изваждане и разпореждане с тръбите като метал.

б). По отношение на методите за извеждане на пазарна стойност, съставът установи, че с оглед особеностите на оценяваното имущество, могат да бъдат разграничени - неприложими и приложим:

-неприложими, с оглед спецификите на съоръжението се явяват методът на сравнителна стойност, тъй като няма други подобни, идентични, на този имоти, още по-малко има пазар на такива имоти; методът по оценка на приход, тъй като такъв тип съоръжение не е било отдавано под наем; методът на ликвидационната стойност, тъй като не се касае до имот, който се изнася на пазара за принудителна продан, при отчитане на всички разходи за бързата му продажба и бързата ликвидация като актив.

Исканията на адв. П. за използване на повече от един метод, и да им се дава теглови коефициент при извеждане на крайна стойност, не отчитат уникалността на съоръжението – магистрален водопровод, разположен на територията на две области и пет общини, без да е осигурявал приходи, съхранен дълбоко под земята, в срок на експлоатационна годност.

-приложим. Методът „възстановителна стойност на актива” е бил използван и от вещите лица по тройната СТЕ, назначена и кредитирана от ДОС. Този подход, в частност спрямо положения тръбопровод, без помпените станции в архитектурно-строително отношение, без оборудването като помпи, смукатели, тласкатели, излизащи до облекчителния водоем и т.н, обезпечен с достатъчна достоверност на получената информация, е единствено приложим. В посочените от в.л. П. източници, сред които и технико-икономическа документация, стандарти за бизнес оценяване, стандартите на Камарата на независимите съдебни оценители, е оправдано подобно извеждане на пазарната стойност.

Съвсем различен е подходът към определяне на пазарната стойност на обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав” като цяло към м. 11.2011-19.03.2012г. Видно от заключението на ПАСТЕ, л.48, е била изведена приравнена пазарна стойност по протокол от 30.04.1991г., 69 000х.лв., равняващо се на 41 996 348 щ.д. В следваща стъпка е определена приравнена строителна себестойност в лева към двата изследвани момента, и при същите проценти на овехтяване – 28% и 29, 82%, е достигнато до пазарна стойност на целия обект към м.11.2011г. в размер на 72 117 712лв. и към 19.03.2012г. – 72 844 522лв.

в). Оспорен от защитата бе приетият по заключението на ПАСТЕ коефициент на овехтяване от 28 % към м.11.2011г. и 29, 82 % към 19.03.2012г.

Съставът счете за достатъчно обосновано разяснението за степента на субективна оценка на експерта въз основа на изчисления по приложимите при извеждане на пазарна стойност на съответния актив методики. В обсега на специалните знания и отговорност на вещото лице са конкретните формули и математически алгоритъм, по който се изчислява този коефициент, включващ коефициент за икономическо, за морално и физическо остаряване на актива, съобразно периодът от време, изтекъл от изграждането му. Независимо, че от снимковия материал и от материалите по делото се установява състояние на тръбите с почти нулево овехтяване, за извеждане на пазарна стойност, са въведени тези коефициенти, относими към функциониращ и бележещ физическо, морално и икономическо обезценяване актив.

 

г). Редица възражения на защитата бяха отправени по отделни елементи на анализите, въз основа на които е обоснован отговорът на въпрос VI. В. за пазарната стойност на демонтираните от подс. Г. тръби.

При съобразяване на таблиците, след корекциите на вещите лица, депозирани на 17.01.2020г., за трасето от 30 316, демонтирано от подс. Г., вещите лица сочат стойност от 16 974 337, 59лв., а за цялата изградена част на водопровода от 74 781м – 44 164 464, 55лв. Оценката е към м.03.2012г.

   В хода на изслушването на вещите лица на 08.11.2019г и 30.01.2020г. бе установено, че пазарната оценка включва оценката на отделни строително-монтажни дейности за изграждане на трасето, демонтирано от подс. Г., както и че по някои от съществените за изпълнението на тръбопровода дейности няма точен аналог в ценниците. Вещите лица са използвали дейностите, отчитани по актовете обр. 19 за отделните етапи на тръбопровода, съобразявали са най-близките по обхват и специфики дейности, избрали са най-благоприятния за подсъдимите подход на оценка.

-Въпросът на подс. К., свързан ползването на показател „монтаж на тръбопроводи с диаметър до 1420мм по открити естакади ф 1220/7” позволи да се уточни, че изведената стойност е за тръбопроводи, които се полагат върху готова основа - бетонна, мостова, изкоп с подравняване или без подравняване. При категоричния извод, че водопроводът е имал само подземна част, но при отсъствие на точна позиция в ценника, вещото лице е ползвало най-близкия аналог и е посочило и шифъра 18761, позволяващо обективна проверка. За положените в изкоп тръби е установена единична стойност от 84,56, включваща описаните мероприятия в анализ № 1.

-Подс. К. оспори компетентността на вещите лица по монтаж на такива съоръжения, давайки пример с изграждания в момента газопровод между Сърбия и Варна, т.нар. „български поток“, където не участват хора, а машини. Според подсъдимия изкопите, като тези в които са поставяни тръбите по водопровода, са неукрепени и рискови за живота на хората.

Според адв. П. в.л. се опитва да се приближи  до стойности от десетилетия назад, а не към реални стойности към днешна дата.

Извън несъпоставимостта на обектите, времето и технологиите при изграждане, съставът отчита, че цел на заключението е да определи пазарната стойност на демонтираните от водопровод тръби към момента на преустановяване на дейността на подс. Г. – 19.03.2012г. Затова и в КСС са представени отделни стойности по уплътняване на почвите, направени са анализи, а в заключението на ПАСТЕ са описани и съответните източници.

Съвсем различни са въпросите как в наши дни би било изградено и колко би струвало подобно съоръжение. Но търсенето на такива отговори е изцяло извън интересите на конкретното наказателно производство.

-Според адв. П., изводите на заключението за конкретна пазарна стойност към м.11.2011-м.03.2012г. не са обосновани, и защото, вещите лица са обсъждали „недонатовареност” – термин и стойности, взети от един акт-образец 19, подписан много назад във времето, което противоречи на зададената им задача да дават стойност към 2011 г. и 2012 г., съгласно действащите и към момента нормативи и стойности в строителството.

Съгласно пар. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, действалите към 2011г. и 2012г. нейни правила са били приложими само към водоснабдителни системи, проектирани след обнародването й в ДВ – бр. 34 от 19.04.2005г. При категорично установения период на изграждане на разглеждания водопровод, изискването на защитника вещите лица да съобразят действалите към 2011-2012г. нормативи и съгласно тях да дадат заключение, е незаконосъобразно. По същия аргумент съставът счете и позоваването от адв. Д. на текстове на тази Наредба за неправилно.

От друга страна, действалите към момента на изграждане на съоръжението – Норми за проектиране на водоснабдителни системи, утвърдени със заповед РД-02-41-171 от 28.11.1986г. на председателя на Комитета за териториално и селищно устройство (обн. ДВ бр. 99 от 1986г.; БСА, бр. 1, 2 и 3 от 1987г., изм. Бр. 1 от 1993г.) и Правилата за изпълнение и приемане на СМР за водоснабдителни системи от ПИПСМР – Външни мрежи и съоръжения за водоснабдяване, канализация и топлоснабдяване (БСА, бр. 4 от 1984г., попр. Бр. 3-4 от 1985г.; изм. Бр. 1 от 1993г.)., са относими към графика за СМР по обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав”, съгласуван от изпълнителя, инвеститорския контрол, Директора на ВиК Добрич и представител на МТРБ, до края на м. 12.1993г. Тези са и правилата, според които са конкретизирани отделните позиции в анализи 1-11, калкулирани в общата сметка на СМР по КСС за демонтираното от подс. Г. трасе. Поради изложеното и неоснователно се явява виждането на адв. П., че са представени десет анализа, „които под някаква форма увеличават стойността на самия монтаж на заглушки, заварки и прочие”, тези анализи не увеличават, а заедно формират извод за стойността на изграденото. Тъй като предмет на деянието не са просто тръби за скрап, а километрично трасе от уникално и скъпоструващо водопроводно съоръжение, превърнато от подсъдимите в скрап.

С оглед твърденията на подс. К. и адв. П., че не съществува такава дума „недотовареност” съставът на съда извърши незабавна проверка, от пряко значение за обосноваността на заключението на ПАСТЕ. Установено бе, че в Наредба № 8 за ефективно използване на товарния автомобилен транспорт, обнародвана в ДВ, бр.78 от 02.10.1984 г., изрично е посочено, че недотоварени са тези товарни автомобили, в които товароносимостта  или обемът на каросерията са използвани под 50/100. Вещото лице уточни и източника по делото - акт образец 19 от 25.07.1984 г., глава пета „недотовареност” по проектосметна документация за доставка на стоманени тръби 1 220/7. По този начин бе постигната пълна яснота защо е направен анализ и приета стойност, участваща при общото калкулиране на оценката на СМР. Недопустимо би било обратното, възраженията на страните, отправени в процеса на събиране и проверка на доказателствата, да не бъдат своевременно разгледани.

-Друг въпрос на защитата установи, че данните за рентабилност са в съответствие с Правилника за капитално строителство и всички актове образци 19. При проектирането е изложен този алгоритъм 30 % върху фонд работна заплата и допълнителни разходи. Вещото лице разясни, че в последно време, практиката налага върху цялата стойност 15 % печалба, което би довело до увеличение на общата оценка. Като по-благоприятен, обоснован от писмените доказателства подход, според състава, вещото лице е взело правилно решение за приложимостта на показател рентабилност при изготвянето на КСС.

-Съпоставката по стойностите за доставна цена и доставно-складови разходи между заключенията на тройната СТЕ, назначена от ДОС, и ПАСТЕ, установява, че кредитираната от настоящия състав е възприела по-ниски, респективно по-благоприятни за подсъдимите, стойности.

В първоинстанционното производство са приети доставна цена 1, 43лв./кг и коефициент за доставно складови разходи 1.1. С оглед на тези елементи се сочи цена за доставка на тръба 1220/7мм от 356 лв/м.

ПАСТЕ ползва доставна цена 1.40 лв/кг (по СЕК за стоманени тръби килограм готово изделие) и коефициент доставно складови разходи - 1.06 лв. Така доставката на същите 1220/7мм тръби има и по-ниска единична цена - 312, 38лв./м.

-Друга група въпроси наложи изясняването на разликата между часова ставка и норма време.

Разяснено бе от вещото лице, часовата ставка константно е 4.30, но нормата време е различна, съгласно извършвания процес.

-Относно включването на стойността на изолационното покритие и действията по вътрешна изолация в таблицата за оценка на пазарната стойност, съставът установи, че вещите лица по ПАСТЕ са приложили по-благоприятен подход в сравнение с тройната СТЕ от първоинстанционното производство.

          Пред ДОС е била обоснована цена от 20лв/м², формирало стойност от 2 135 212лв. като нова хидроизолация, и 1 067 606лв. с 50% изхабяване. Оценявана е била само външна изолация.

          1 328 023лв. е сборът от стойностите на всички относими към външна и вътрешна изолация на тръбите дейности по КСС към ПАСТЕ.

-Подс. К. счете, че вещото лице е било длъжно да оформи цена за 7мм и след това да надгражда за тръбите с друга дебелина на стената.

Упрекът е напълно неоснователен, тъй като вдействителност този е именно подходът, по който и в заключението, и в допълнението с коригираните таблици, ПАСТЕ е формирала изводите си. 30316 линейни метра са изчислени на база дебелина 7 мм за цялото трасе, а за тръбите с дебелина от 8,9,10,11,12 и 14 е посочена разлика в цена за съответните линейни метри от техния вид.

д). В съответствие със съображенията си за необходимостта от изключване на тръбите с дебелина на стената от 14мм от предмета на деянието, следвайки методиката, заложена от вещите лица по табличната КСС, съставът извърши обикновени аритметични пресмятания и установи:

След приспадане от 30316 м на 2128 м (14мм), тръбите с дебелина на стената от 7 до 12мм  са 28 188м.

При стойност от 19 513 386, 53лв. за 30316 м (ред 31 от таблицата), цена на метър за линейна тръбна част на цялото трасе от тръби с дебелина 7 мм е 643, 67лв. При 28 188м със същата цена на метър се получава 18 143 769, 96 лв – стойност на трасе от тръби с дебелина на стената 7 мм.

Към тази стойност се добавя разликата в доставните цени на тръбите с дебелини 8, 9, 10, 11 и 12мм, посочени в таблицата КСС (редове 32-36), и се получава 22 313 774, 96лв. – стойност на трасе от 28 188м, съставено от тръби с дебелина на стена от 7, 8, 9, 10, 11 и 12мм.

Съобразявайки  инфлационния индекс 1, 017, стойността намалява до 21 940 781, 67лв.

При обоснования коефициент на овехтяване 0, 2982, стойността в размер на 15 398 040, 58лв. се явява пазарна стойност към м.03.2012г. на трасе, изпълнено от тръби с дебелина на стените от 7 до 12 мм.

Според състава, стойността от 15 398 040, 58лв., напълно съответства на съображенията относно допустимите за въззивната инстанция граници на фактическите положения относно предмета на деянието с оглед вида тръби – с дебелина на стената от 7 до 12мм, и неделимостта на изолацията им.

 

По отношение на собствеността

Съставът счете, че този проблем следва да бъде отнесен към аналитично съобразителната част на решението от фактическа страна.

В обвинителния акт е прието, че обектът „Водоснабдяване на гр. Добрич с вода от терасите на р. Дунав” е собственост на „ВиК-Добрич”, гр.Добрич.

Първоинстанционният съд намерил, че ВиК –Добрич безспорно е бил държател на процесното съоръжение и основните правомощия на собственика на владение и разпореждане с вещта са били именно в неговия патримониум.

Стотици страници от съдебните протоколи до настоящия момент, от въззивните жалби и допълненията към тях, съдържат съображения на защитата на подсъдимите относно липсата на всякакви вещни права на „ВиК-Добрич” спрямо обекта, от който подс. Г. е демонтирал стоманените тръби.

          Доказателствата по делото и възраженията на страните бяха разгледани от настоящия състав, съответно:

          1.Придобиване на правото на собственост от „ВиК“ Добрич ЕООД.

а).В дял първи на фактическата обстановка в настоящото решение бяха отразени хронологично всички основни стъпки по изграждане на обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав”; инвестиционния контрол; предаването му по силата на заповед на Министъра на Министерство на Териториалното развитие и строителството №РД-02-14-226/13.08.1993г.; действията по изпълнение на заповедта на 23.09.1993г. със съставяне на протокол, подписан от представителите на предаващото „Водоканаинвест“ ЕООД София и приемащото „ВиК“ ЕООД Добрич (регистрирано с Решение №902/05.01.1991г. по ф.д.№ 520/1989 на ДОС) и присъстващият Началник „Воден сектор“ на МТРС; както и действията, предприети от страна на „ВиК“ ЕООД Добрич по изпълнение на заповедта и последващ контрол над съоръжението, за които свидетелстват редица документи по делото, сред тях: Заповед РД-09-102/07.10.1993г. на Управителя на ВиК Добрич ЕООД, т. V-3 от книжата, предоставени от гражданския ищец по НОХД № 310/14 на ДОС, л. 1017; доклад за кражбите, т. 10, л. 84-85; справка на комисия и протокол т. 10, л. 87; справки анализи, т. 10 ДП, л. 104-105; парцеларен план т. V-3, л. 1016, и др.

Документите, изясняващи хронологията на предаване на съоръжението – включват и представените от защитата в хода на въззивното производство – т. 1, л. 421 – 423 от ВНОХД № 389/18г. на ВАпС. Без да се фокусира на въпроси – коя е г-жа Г.Д., от адвокатска кантора „Юрикон“, в какво качество е отправила питанията до Главния секретар на МРРБ, включително и за ВС „Попина“ – извън предмета на делото, съставът отчита информацията, носена от приетите към писмените доказателства – Заповед № РД-02-14-226, от 13.08.1993г. на Министъра на Министерство на териториалното развитие и строителството и График за изпълнението й. (Посочените книжа са известни по делото, приложени са в множество копия още на ДП – напр. т. 10, л.99 и следв.). Съгласно заповедта в двумесечен срок „Водоканалинвест“ ООД – София е следвало да предаде на съответното „ВиК“ ЕООД цялата техническа документация, пълните досиета на обектите, всички машини и съоръжения, закупени със средствата на капиталните вложения. Видно от Графика, предаването на всички 17 обекта, е следвало да бъде извършено от комисия в състав Управителя и главния счетоводител на „Водоканалинвест“ ООД, управителя и главния счетоводител на „ВиК“ ЕООД и представител на МТРС. За обект „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на река Дунав“ е било предвидено предаване в периода 01.10-03.10.1993г. С оглед на което и Главният секретар на МРРБ е отговорил на искането на г-жа Д. от 10.07.2018г., че в МРРБ няма техническа документация, която следва да се съхранява в съответните ВиК дружества. В хода на наказателното производство това е установено по несъмнен начин. „ВиК“ ЕООД Добрич съхранява проектната и наличната по изпълнението на съоръжението „Водоснабдяване на гр. Толбухин/Добрич от терасата/ите на река Дунав“ документация.

Адв. В., на 13.03.2019г., също е поискал достъп до обществена информация от МРРБ, т. 2 от ВНОХД № 389/18г. на ВАпС, л. 393, относно строителството, собствеността, вещните права върху разглежданото съоръжение. С Решение на МРРБ, л. 379, на адв. В. били представени книжа (неприложени от защитника, но в голямата им част съществуващи по делото до този момент) описани както следва:

Писмо изх. № 26-Д-1/18.01.2013г. на заместник-министъра на РРБ (в т. 10 ДП, л. 26); Протокол № УТ-01-02-29/03.10.2012г. от заседание на Националния експертен съвет по устройство на територията;Писмо вх. № 26-Д-27(3)/10.08.2012г. в МРРБ;Писмо изх. № 66-00-327/2012г. на МРРБ; Писмо вх. № 70-00-37/1/13.01.2011г. в МРРБ; Протокол от 23.09.1993г., сключен между „Водоканалинвест“ ЕООД София и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Добрич (в много копия по делото); Решение № 156/04.10.1988г. на МС на НРБ, (на л. 474, т. 1 от ВНОХД № 389/18г.); Заповед № РД-02-14-226/13.08.1993г. на МТРС (приложена на много места по делото, последно в т. 1 от ВНОХД, л. 421 гръб до 423, коментирано и по-горе).

С оглед поискано уточнение Директор на Дирекция „Правна“ на МРРБ разяснил на адв. В. (л. 378 от ВНОХД), че тези документи съдържат информация по поставения от него въпрос: кой е субектът, притежаващ правото да се разпорежда с ДМА на дружеството, при 100 % държавно участие в капитала на същото, както и във връзка с разпоредбата на чл. 2 ал. 2 т. 5 от Закона за държавната собственост (ЗДС), за което е посочено, че в МРРБ няма данни обектът да е определен от МС за такъв от национално значение.

Всички тези книжа, според защитата не са в състояние да предоставят на „ВиК” Добрич ЕООД право на собственост. Оспорва се и качеството на владелец, държател. Според някои обектът е собственост на държавата, но според други не е на държавата (защото нямало обвинение за престъпление по чл. 215 от НК). Подробните възражения бяха разгледани, но не се споделят от състава.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗДС, „Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.”. Изключени от обхвата на държавната собственост са имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Така е регламентирано правното положение на държавно имущество, придобито от търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел чрез някой от другите способи за придобиване на право на собственост, посочени в чл. 77 ЗС. Специфичен способ за прехвърляне на право на собственост от държавата на търговските дружества е преобразуването на държавни предприятия в търговски дружества с държавно имущество - чл. 17а ЗППДОП (отм.).

Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (от 1992 до 2002г.), в чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1994 г.), регламентира „При преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия, с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.”.

Свързан с прилагането на ЗППДОП (отм.). е Правилникът за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията (1994 до 2003г.), отменен с Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (от 2003г. – действащ). Съгласно чл. 5. (1) „Преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества чрез разпределяне на имуществото, предоставено им от държавата в дялове или в акции съгласно разпоредбите на Търговския закон, се извършва от Министерския съвет или от министрите съгласно отрасловата им компетентност. (2) /нормата не е променяна след приемането й с ПМС от 23.05.2003г./ При преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества имуществото, предоставено за стопанисване на тези предприятия, се предоставя в собственост на тези дружества с акта на преобразуването, освен ако в него е предвидено друго.”.

Съгласно чл. 14. от ЗДС (Обн. - ДВ, бр. 44 от 1996 г. и в същата редакция до изм. с ДВ бр. 32 от 2005г) (1) „Държавните юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за стопанисване и управление недвижими имоти и движими вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона.”.

Относно обема, фактическия състав, правните последици на правото на управление и стопанисване съдебната практика позволява изобилие от примери. Съставът проучи Решение № 619 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2009 г., I г. о., Решение № 33 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 401/2012 г., I г. о., Решение № 168 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г., I г. о., Решение № 31 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 310/2012 г., I г. о. и др.  

В Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, са разяснени правни положения и са дадени задължителни за съдилищата указания, които съответстват на установените и по настоящото наказателно производство факти. Разгледано е историческото развитие на „Правото на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) е уредено в разпоредбата на чл. 39, ал. 2, във връзка с чл. 42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. (отм.) и представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на държавата интерес… Предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните предприятия се е извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които след образуването на държавното предприятие допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността.”.

В процеса по преобразуване на отрасловите предприятия, в това число, и „ВиК”, ресорното министерство е провело преходната държавна политика. Структурите са били обособени, регистрирани като търговци. Предавайки им имущество, което държавата е притежавала, за стопанисване и управление, неизключено изрично от капитала на дружеството, по силата на чл. 17 а от ЗППДОП е възникнало и право на собственост. Това не нарушава правомощията на Министърът на регионалното развитие и благоустройството в качеството си на принципал на търговските дружества - В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на търговските дружества - В и К оператори, с държавно участие в капитала, изброени в чл. 10 Б ал. (3) от Закона за водите. (Израз на такова правомощие е и Заповед № РД-02-14-2573/19.10.12г. на МРРБ, с която са одобрени Правила за реда и условията за придобиване, управление, разпореждане и бракуване на ДМА и ДФА на търговските дружества с над 50% държавно участие и на държавните предприятия.).

Спазвайки  административната процедура със заповедта на Министъра на Министерство на Териториалното развитие и строителството №РД-02-14-226/13.08.1993г. и действията по изпълнението й, е извършено фактическо предаване на обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав” на приемащото „ВиК“ ЕООД Добрич.  На това фактическо предаване, с по-късно приетата през 1994г. норма на чл. 17 а от ЗППДОП са придадени правни последици, ангажиращи пълен обем на правото на собственост, доколкото друго не е отразено в учредителния акт и книжата по търговското дело на дружеството, приложени в т. 10 от ДП.

б).Действително, изпълнението на заповедта на министъра било свързано с определени счетоводни операции по баланс към 01.07.1993г. По делото е доказано, че след установяване на извършеното от подс. Г., но към 14.01.2013 г. е извършено задбалансово завеждане на обекта, ползвайки същата заповед на МТРС и Протокола от 23.09.1993г.

В писмото си, входирано в МРРБ на 22.03.2012г., Управителят на „ВиК“ ЕООД Добрич е посочил, „Във връзка с горецитирания протокол (от 23.09.1993г. за фактическо и документално предаване на обекта) „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Добрич, теоретически е собственик на водопроводното трасе.“, но предположил, че незавършването му е вероятната причина да не е бил заведен като ДМА в баланса на дружеството. От друга страна, счетоводните регистри от 1993г. не са запазени, поради изтичане на срока за съхранението им.

Според защитата, отсъствието на завеждане на обекта в регистрите, вписване в капитала на „ВиК“ ЕООД Добрич и т.н. отразяване, категорично изключва вещни права върху имуществото, включително тръбопроводната част на съоръжението. Сочи се и писмо от един от управителите на „ВиК“ Т. Г., приложено към писмените доказателства от ДОС, във връзка със запитване на съдия в РС – Силистра, в което отговорил, че в счетоводните регистри на „ВиК” няма информация да са заведени като дълготрайни активи стоманени тръби от недействащия тръбопровод и не е заведено в инвентарната книга.

Вдействителност, и в писмото до ТЗ БОП по настоящото дело – т. 10, л. 83, е посочено, че обектът не е заведен в счетоводните регистри на дружеството. И това е така без да се променя изводът за правата върху обекта. Първоинстанционният съд е коментирал тези възражения и е обобщил, че счетоводните отразявания не са придобивен способ.

Прави впечатление и становището на адв. П. в пренията пред ДОС от 05.06.2018г. – „то е общоизвестен факт, че задбалансово се завеждат вещи, които са на незначителна стойност. На този въпрос може да отговори всеки счетоводител, най-малкото всеки управител на дружество. Ще ги изредя съвсем систематично – химикали, елки, някакви евтини вещи. Не може съоръжение, за което се твърди, че е  на стойност 77 милиона лева, да се заведе задбалансово. Това просто не е допустимо.“.

Важно обвързване между специфичния придобивен способ и счетоводното отразяване на имуществото, придобито по чл. 17 а от ЗППДОбП (отм.), е проведено в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, „Осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ. Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице, не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ /сделка, придобивна давност или др./. То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие.”. В т. 2Г е обобщено: „За да се приложи нормата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество.”.

В писмото си, входирано в МРРБ на 22.03.2012г., Управителят на „ВиК“ ЕООД Добрич е посочил, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Добрич, като теоретически собственик на водопроводното трасе по силата на фактическото му предаване. Именно Заповед № РД-02-14-226/13.08.1993г. на МТРС и Протокол от 23.09.1993г., сключен между „Водоканалинвест“ ЕООД София и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Добрич, са двата документа, на чиято основа е извършено завеждането на обекта в баланса на дружеството. Действително това завеждане е станало по-късно, но тяхното правно основание е било отчетено в мотивите на решенията по Протокол 2/14.01.2013г. на комисията на МРРБ, л. 22 от т. 10 ДП. Не е оспорено, напротив, подчертано е правото на Управителя на „ВиК“ ЕООД Добрич да се разпорежда с активите по това съоръжение. Затова и комисията е обсъдила и подкрепила неговото предложение. В случай, че собствеността на съоръжението е била на МРРБ – диспозитивите по този протокол биха имали друга форма и съдържание. Разпореждането, в пълно съгласие с извода на защитата, е онзи елемент на правото на собственост, който го разграничава от другите вещни права и е било признато от представителите на принципала на „ВиК” Добрич ЕООД.

в). Всички възражения на защитата, обвързващи въпросите на собствеността с нормативни и поднормативни актове, касаещи водопроводни, водопреносни съоръжения и водноснабдителни системи (т. 32 от пар. 1 от ПЗР на ЗВ) са неотносими. Обектът по настоящото производство няма такъв правен статут, тъй като не е бил завършен и пуснат в експлоатация. Ако би бил завършен, то би бил публична държавна собственост по чл. 13 ал. 1 т. 5 от ЗВ.

г). Защитниците В. и К. подчертават като важни приложените от настоящата инстанция на л. 377-395, т. 2 от ВНОХД № 389/18г. на ВАпС и в класьора от подс. Г. и защитата, документи кореспонденция между заместник-министър на МРРБ с изх. № 90-04-978 от 27.10.2009 г., до областния управител на обл. Силистра. Сред тях решение на МРРБ за достъп до обществена информация; скица на поземлен имот № 15-740336-14.08.2019 г.; акт № 6272 за  публична общинска собственост; акт № 2040 за общинска собственост на недвижим имот № 000849 местност „До Деленките“ актове за частна държавна собственост от 2001г. и 2013г. и др., подробно описани в съдебния протокол от 08.11.2019г.

По думите на адв. Д. М., участвал в производството пред първата инстанция, по делото има много „доказателствена скрап”. Затова и, съставът счита за необходимо селектирането на значимите за производството източници. Предмет на изследване по делото не е въпросът за собствеността на терените, по/през които е преминавало това съоръжение, нито съдбата на остатъците от него. Видно е, че този мащабен проект е следвало да обхване множество землища на населени места, за да достигне до гр. Добрич, установено е, че по трасето му са били предвидени и отклонения, свързващи други населени места с планирания водопоток. Промените в собствеността и ползването на земеделските, общински, държавни терени регулират имуществените права върху тези терени, налични видове картен материал на самите терени, но не влияят върху изводите за собствеността върху конструктивните елементи на самото съоръжение и сервитутните права върху терените. Поради това и актовете за частна държавна собственост с №№ 3388 от 07.07.2009 и № 3755  от 16.03.2015 г., като в последния за предишен собственик на този обект е посочена Държавата, нямат никакво отношение към делото. Те могат само да изяснят чий е имотът, върху който е срутена сграда на помпена станция, но не и чий е водопроводът, който е следвало да обслужва. 

Зададеният от адв. К. въпрос кой е собственик към 2011 година - този, който има протокол от 1993 г., или този, който има акт за частна държавна собственост от 2009 г., следва да получи обоснования от доказателствата отговор. Всъщност всички земи, през които е минавало трасето на водопровода, са били на определени, различни от ВиК Добрич, собственици, без това да доведе до възникване на собственост на земеделските стопани и върху тръбите в земята, шахтите и т.н. Известно е защо е така от специалната нормативна уредба, вкл. на колко метра встрани от съоръжението има сервитут, гарантиращ преминаването му и достъпа до него.

2. Упражняване на правото на собственост.

Правото на собственост е преминало в патримониума на търговското дружество ВиК Добрич ЕООД и то се е легитимирало като негов собственик.

Твърдения, че до 2012 година „ВиК“ не са демонстрирали някакво фактическо отношение към това съоръжение,   респ. към неговите части, и че първоинстанционната присъда мотивира владение и на държание, с извършените постфактум действия през 2013 г. за разпродажба на този актив, са изолирани от доказателствата по делото.

Осигуряване непрекъсваемостта на инвестиционния процес е един от аргументите на МРРБ през м.08.1993г. да предаде обектите, сред които и разглеждания по делото, на съответните „ВиК“ ЕООД-ва.  Обектът е бил предаден на 23.09.1993г., а видно от графика на строителството – дейностите по него са били планирани до края на м. 12.1993г. (т. V-1, НОХД № 310/14г. – л. 289).  Тогавашното ръководство веднага е предприело мерки по опознаване, обследване на терена.

Във връзка с реформата във водоснабдителното дело – статута на ВиК дружествата, организацията, стопанисването и управлението на ВиК системите, със Заповед РД-02-14-40/15.02.1994г. Министърът на МТРС разпоредил „във всяко регионално предприятие по ВиК (сега ЕООД) да се организира структурно звено „Инвестиции и кадастър”. т. V-3, НОХД № 310/14г. – л. 892. Установено е по делото, че допълнителни инвестиции за довършване на строителството на обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав” не са били осигурени.

Въз основа на писмените доказателства, представени от ВиК Добрич в хода на ДП и пред ДОС, във фактическата обстановка на настоящото решение бе отделено необходимото и достатъчно място за описание на действията, осъществявани от дружеството спрямо предадения му обект, както преди 1993г. (ангажименти по кредити, участие в комисии и др.), така и след това.

Възразява се от защитата, че никакъв разход през тези години, от както твърдят че са собственици, не са направили.

Съдебната практика пояснява, че фактическите действия по усвояване на предоставеното държавно имущество не са елемент от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП (отм.). Но в конкретния случай, още от началото на м. 10.1993г. дружеството е имало активно поведение по отношение на обекта: изразено в заповеди, описи, обходи, оценки. Цялата съществуваща проектна и екзекутивна, счетоводна документация, части и подвижни елементи от съоръжението са в дружеството. През м.05.2007г. по поръчка на „ВиК“ Добрич ЕООД бил изготвен от „Ландекс“ ООД парцеларен план на водопровода за водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав, т. V-3, НОХД № 310/14г. – л. 1016, обяснителна записка в т. 8 от НОХД № 310/14г., л. 3436-3437. Проектът бил изработен с оглед определяне обхвата на трасето при бъдещи изкопни работи, демонтаж, извозване и възстановителни работи.

Адв. Д. сочи, че в чл.15, ал.3 ЗТСУ е прогласено, че специализираните ведомства и стопански организации /в случая „ВиК“ Добрич/ в съответствие с действащите особени разпоредби осъществяват определени по вид и предназначение благоустройствени работи и поддържат и експлоатират изградените обекти, общи мрежи, проводи и съоръжения, нито едно от тях не е изпълнено от дружеството. Съставът отчита, че подобни ангажименти касаят изградените обекти и че по отношение на подземно 74 781 км трасе от стоманени тръби, извън експлоатация, благоустройствени работи не са били възможни. Трасето е било без постоянно наблюдение, но при необходимост е предоставяна поддръжка от служителите на дружеството. При постъпване на сигнали формирани комисии са обхождали трасето и са докладвали констатациите си.

 Не е вярно твърдението, че дружеството се е дистанцирало от наказателните производства по повод набезите върху тази тръба. В книжата в том 10 ДП, л. 84-85, са коментирани кражби до 13.06.2000г., включително и за отнети тръби, като от специалистите на ВиК Добрич е направено предложение да се поискат средства за възстановяване на катодната защита. Такъв източник бе представен и от защитата пред въззивния съд. Самото привличане на представителите на дружеството за участие в наказателни производства обективира безспорното виждане на държавните органи кой е собственикът на тези тръби. Установените на място и предадените доброволно от подс. Г. по ДП № 1008/2005г. са били връщани на ВиК Добрич като техен собственик. На 19.03.2012г. отново по сигнал на свид. К. е инициирана проверка и установена дейността на подс. Г. без да съществува и съмнение кое е ощетеното юридическо лице.

Дали и как е било възможно да се ползва съществуващият водопровод, какви планове и идеи са имали различни сдружения и власти – са въпроси извън предмета на доказване. Установено е, че промяна в предназначението му не е настъпвала.

          3. Разпореждане с останалата част на трасето.

Към действията по приемане – фактическо, документално, стопанисване, съхранение, опазване, заснимане през 2007г., всички извършвани от представителите на дружеството, аргумент за принадлежността на правото на собственост се извлича и от разпореждането с остатъка от тръбите.

В спецификацията към борсов договор № 121/30.01.2013г. е описан предмет „скрап от положен водопровод с обща приблизителна дължина 43 384м и представляващ стоманени водопроводни тръби ф1220 и ф630, собственост на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Добрич, находящ се в поземлени имоти на територията на област Силистра и област Добрич.“.

Не е обосновано твърдението на защитата, че Министерството е взело решението затова и изготвили протоколи за бракуване. В качеството си на принципал, със Заповед № РД-02-14-2573/19.10.12г., МРРБ е одобрило Правила за реда и условията за придобиване, управление, разпореждане и бракуване на ДМА и ДФА на търговските дружества с над 50% държавно участие и на държавните предприятия. Видно е обаче, че в Писмо изх. № 26-Д-1/18.01.2013г. на заместник-министъра на РРБ – т. 10 ДП, л. 26, е посочено, че МРРБ не възразява и счита да бъде проведена от Управителя на „ВиК“ ЕООД Добрич процедурата по разпореждане чрез продажба на активите, част от обекта. Разяснено е и, че решенията относно бракуването, началната тръжна цена, избора на борсов посредник и провеждането на процедурата са в компетенциите на Управителя на „ВиК“ ЕООД Добрич.

Именно поради изложеното и наличието на изключително право за разпореждане със съоръжението от страна на „ВиК” Добрич ЕООД, като една от мерките за уреждане на „проблема” бил замислен договорът, посочен и от подс. К. в с.з. на 30.01.2020г. Страна по него било „ВиК” Добрич ЕООД, не МРРБ.

Възразява се от защитата, че „ВиК“ Добрич не са направили никакви усилия да запазят остатъка – 39 км. от този водопровод, което от своя страна, също подчертава решаващото значение на волята именно на „ВиК” Добрич. Съображения по съществото на това разпореждане съставът изложи и в предходните пунктове. По делото са налице и множество доказателства относно състоянието на тръбопровода, заварено при огледите на трасето след преустановяване на дейността на работниците на подс. Г.. Без да се навлиза в предположения, било ли е възможно влагането на еднакви по размери на демонтираните от подс. Г. парчета цели тръби измежду наличните нарязани по трасето, колко средства и труд биха били вложени за попълване на този стоманен триизмерен „пъзел”, би ли се запазила годността на така „сглобен” водонапорен тръбопровод, и т.н., следва да се подчертае, че компетентните за тази преценка длъжностни лица са взели решение за ликвидиране и получаване на възможен приход. Определената по борсовия договор цена е била съобразена с разходите на купувача по реалното изваждане на тръбите от подземното трасе (разходи, които на подс. Г. са били платени от „Агроводинвест”).  

Всички коментирани в този пункт доказателства са по делото, а с оглед преценката си относно приложимото право, съставът приема, че обектът „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав“, респективно водопроводът, предмет на обвинението, е собственост на „ВиК“ ЕООД гр. Добрич.

 

По отношение на твърденията за демонтаж на трасето от обект „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасите на р. Дунав" в рамките на кампанията на „Агроводинвест“ ЕАД.  

Подсъдимите и защитниците сочат, че тръбопроводът, който се изследва по делото, завършва в съоръжение на „Агроводинвест“ ЕАД, поради което подсъдимите Г. и К. считали, че цялото трасе е в неговото поле на компетентност. Настоява се, че подс. Г. имал за задача да демонтира НС Малък Преславец, но се объркал. Подс. К. и свид. Х. също мислили, че водопроводът е съоръжение на „Агроводинвест”. Твърди се от адв. Д., че дори и към момента на пренията във въззивния съд не са налице доказателства за идентификация на демонтираното от подс. Г. трасе.

Всички тези възражения съдът разгледа внимателно:

1. За първи път във въззивното производство бе установен Акт№ 10/02.10.1991 г. (т.V-3; НОХД 310/14г; л.914-915) за предаване на строителна площадка от обект „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасите на р. Дунав" на дружество с близко до името на „Агроводинвест“ ЕАД.

Изследването установи, че действително „Агроводстрой“ СД е било един от подизпълнителите на обекта при строителството му, разгледано от ПАСТЕ в отговор на въпрос 1.1.13 до 1.1.14.2. Но, липсва правоприемство, което да го обвързва с “Агроводинвест“ ЕАД. Събирателното дружество „Агроводстрой“, видно от представеното от прокурора извлечение от фирмено досие – т. 3 на ВНОХД № 389/18г. на ВАпС, било регистрирано от СОС с Решение № 86/11.01.1991г., собственици Г. М. и Г. Х., с адрес на седалището гр. Силистра, ул. Раковски № 7, ап. 1.

          2. Защитникът на подс. К., адв. Х., поискал на 30.08.2018г., 03.10.2018г. и 30.10.2018г. от МЗХГ информация по Закона за достъп до обществена информация, какви и колко изравнители, водоеми, тръбопроводи, работещи и неработещи помпени станции и водопроводи, притежава „Агроводинвест“ ЕАД, кои обекти стопанисва и какви са балансовите и задбалансовите активи на територията на област Добрич; притежава ли дружеството изравнители към яз. Одринци, кой е собственик на язовира, предвиждано ли е водоползване от този язовир с оглед снабдяване на населението и на кой град с питейна вода, както и дали е възможно водоеми от този тип да се ползват за питейна вода или само за напояване; колко служители на дружеството работят на територията на област Добрич от 2012 до 2018г. Получените отговори на МЗХГ и на изпълнителните директори на „Агроводинвест“ ЕАД и на „Напоителни системи“ ЕАД, с приложения, по искане на защитника бяха приобщени от състава на въззивната инстанция – т. 1 на ВНОХД 389/18г. на ВАпС – л. 396-420. С оглед на тези доказателства се установява:

          а). На територията на област Добрич, “Агроводинвест“ ЕАД не притежава изравнители, водоеми, тръбопроводи, работещи и неработещи помпени станции и водопроводи и няма заведени материални активи, няма завършени обекти, няма служители след 2015г. (за такива от 2012 до 15.02.2015 – изпълнителният директор няма информация). Незавършени обекти, водещи се задбалансово (на сметка 980 в дружеството) са:

-ПС Одринци,

-напорен тръбопровод (по таблица л. 407 – положен стоманен тръбопровод с дължина 612м; по докладна от служител на “Агроводинвест“ ЕАД – л. 417, с 2 нитки ф 1220/9 с дължина 1553м и ПНМТ ф 1200 с дължина 612м и уточнение, че към момента – 20.09.2018г., изолацията на тръбите е нарушена, липсват съоръженията към НТ, демонтирани стоманени тръби ф 1220/9-200м.),

-изравнител Добрич, с обем 64 000 куб. метра с глинено-циментова настилка, обрасло дъно и компроментирани фуги,

-ДПС Добрич,

-сондажен кладенец,

-ел. провод до ДПС Добрич,

-масив І – землище с. Одринци – с. Дончево, по таблица л. 407 – положени ПВЦ и стоманени тръбопроводи 120м; по докладна л. 417 – са описани 6 вида ПВЦ тръби, и за стоманения тръбопровод е уточнено – ф 500/10 – 120м.

          б).Собственик на язовир „Одринци“ е „Напоителни системи“ ЕАД от 2001г., няма информация относно осъществяване на инвестиционно намерение за изграждане съоръжения за водовземане от него с цел питейно-битови нужди. Язовирът е частично изграден като водоизточник на НС „Добрич“ и не е въведен в експлоатация, в момента действа като ретензионен – за регулиране на водния отток по река Ново Ботевска /Суха река/. Уточнява се, че язовир с такава стена може да бъде ползван за питейно-битово водоснабдяване, ако показателите на „суровата“ вода отговарят на Наредба 9/16.03.2001г. за качество на водата.

Яз. „Одринци” е стопанисван именно от „Напоителни системи” ЕАД, което изключва каквито и да е права спрямо него от страна на „Ароводинвест” ЕАД.

Действително подс. К. е бил консултант и в двете дружества, което вероятно е причина за объркването при изграждане на защитната му позиция. Напълно изолирано обаче е възражението, че тъй като тръбопроводът водел до яз. Одринци, то подсъдимите мислели, че е част от обектите от компетентността на „Агроводинвест“ ЕАД. В качеството си на консултант на всяко от двете дружества подс. К. е следвало да знае, че този язовир е на „НС” ЕАД и управляваното от подс. Ц. дружество не е можело да се разпорежда с него.

Напорният тръбопровод на ПС Одринци, посочен сред обектите на „Агроводинвест“ ЕАД, има различни конструктивни елементи, комбинация между пластмасови и стоманени тръби с малък метраж, разположени в района на яз. Одринци. Никакви обективни елементи не свързват този тръбопровод с трасето на водопроводното съоръжение, изследвано по делото.

Нещо повече, в списъка с обекти на „Агроводинвест“ ЕАД, за които се твърди, че е била преминала процедурата по бракуване, с който е работел подс. К. към м.03.2012г. и до задържането му, няма нито един на територията на област Добрич. Следователно не е имало повод да се толерира и поощрява вниманието на подс. Г. към съоръжение, водещо към Добрич, както е постъпил подс. К.. От друга страна, не е имало и причина да се пристъпи към съоръжение изцяло извън работния списък.

          в).От своя страна, в хода на представяне на заключението на ПАСТЕ, в.л. Г., е изпратил писмо и картен материал на водопроводното съоръжение, предмет на изследване по настоящото наказателно производство, до Управителя на „Напоителни системи“ ЕАД Клон „Черно море“. В.л. е посочило, че водопроводът преминава през землището на с. Одринци, община Добрич, и в търсене на максимална обективност е поискал информация за наличието на инфраструктура на „НС“ ЕАД за периода 2010-2012г. В хода на съдебното следствие бе приобщен и отговорът на Управителя, че след извършена проверка е установено, че процесният водопровод не е съоръжение на „НС“ ЕАД – Клон Черно море.

С оглед на този решаващ извод, не е необходимо по-задълбочено изследване на писмени доказателства, представени във въззивното производство от подс. Г. и неговите защитници и адв. Х., в черен класьор – папка 3. Предвиденото при проектирането на яз. Одринци използване на стоманени тръби с ф 1600(340м) и ф 1200 (2140м), няма никакво отношение към предмета на доказване по делото. Не само заради разликите в тръбите, а и защото като изпълнител и консултант на „Агроводинвест” подс. Г. и К. не са имали никакви правомощия спрямо този язовир.

          г). Към въпросите, възложени на ПАСТЕ, бе поставен акцент за изясняване променяно ли е официално предназначението на обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасите на р.Дунав” или на негови подобекти, бил ли е водопроводът заустен. Отговорите са отрицателни.

Отклоненията по тръбопровода, нанесени и по чертежите към заключението на ПАСТЕ, към Тервел, Алеково, Цар Асен, са с оглед предвиденото за целия регион – водоснабдяване, а не напояване. Проектирани и изградени са били пречиствателна станция и хлораторни станции към всяка една помпена станция (изпълнени в помпени станции - 2, 3 и 4), подземните кладенци осъществяващи естествено пречистване на водата от Дунав с дренажна система за грубо пречистване, всички от значение за пречистване на водите по тръбопровода с цел ползването им за питейните нужди на населението.

Следвало е да бъде заустен във „Водоем V= 40 000 м3", но той не е бил изграден, тръбопроводът бил спрян непосредствено на границата на имота предназначен за изграждането на водоема.

Вещите лица не са установили идентичност между подобектите, напр. „Водоем 40000 м3", и друг съществуващ към момента хидро /водоснабдителен/ напоителен обект. През изследвания период не е бил изграждан закрит водоем с този обем и капацитет.

          3. Пресичане, наслагване на трасетата от водопровода и други, намиращи се в област Силистра, напоителни съоръжения също бе обсъдено по делото.

          а).Видно от писмото на Главния директор на СЕП „Водно стопанство“ гр. Силистра, от 22.11.1977г., т. V-4 от НОХД № 310/2014г., се дава съгласие за преминаване на водоснабдителния водопровод при определени условия. В т. 6 е посочено, че в землищата на клоновите стопанства Айдемир и Калипетрово се проектира напоителна система, чието строителство ще започне през 1978г. Напоителните тръбопроводи са разположени през 430 м на средна дълбочина 1, 40м. Изисква се изкопните работи да бъдат съобразени с пресичанията на напоителните тръбопроводи съгласно проекта за НС Силистра-Калипетрово.

          Следователно, още към момента на проектиране на изследваното водопреносно съоръжение, е било известно, съществува проект за НС Силистра-Калипетрово, неизключващо съвместното им изграждане и функциониране. (От друга страна, това е и участъкът, в който не са били положени 2220м тръби от водопровода.).

          б). Изложеният извод не се променя и при запознаване с представените във въззивното производство от подс. Г. и неговите защитници и адв. Х., в черен класьор – папка 2, писмени доказателства. Техническите документи по проектиране и финансиране на обект НС „Силистра“ имат своето самостоятелно значение по повод на конкретното съоръжение. Проектирано да обхване преобладаваща част от територията на СЕП гр. Силистра и малка част от Толбухински окръг, напоителното съоръжение се състои от множество елементи, в частност има открити и покрити канали. За покритите – л. 113, папка 2, черен класьор, е предвидено да са водопроводи, изпълнени от стоманобетонови тръби с диаметри 1000, 1200, 1500, 2000, 2500мм. В случай, че голямо-размерните стоманобетонови тръби не могат да бъдат произведени от завода в Кремиковци, то се обсъжда замяната им със стоманобетонови касети, сходно с изпълняването на покрития канал след яз. „Г. Трайков“ от НС „Цонево“.

          Независимо от проектната територия, обхващаща населени места, през чиито землища преминава и разглежданият по делото водопровод, напр. базисни складове за изграждането му са били предвидени в с. Ламбриново, Бабук, Алфатар и т.н., спецификите на елементите му категорично го идентифицират като такова за напояване, а не пренасяне на вода за питейни нужди.

в). Писмените доказателства, представени от подс. Г. и защитници, бяха предоставени на вещите лица своевременно преди с.з. на 08.11.2019г., в което бяха коментирани.

Уточнено бе, че няма идентичност между двете системи - напоителната и водоснабдителната. За ПС-3, елемент на водоснабдителното съоръжение, бе установено, че има създадени актове образци 19, конкретни, с количества и стойности, има проект който показва довеждането на водата до смукателен водоем 1500, помпената зала и другите предвидени части. Местонахождението на ПС-3 е между Калипетрово и Ламбриново, по-близко до с. Ламбриново, посочено и от защитника на подс. К. – адв. К.: „Помпена станция трети подем се намира точно както показаха вещите лица в землището на с. Калипетрово на разклона за с. Ламбриново близо до пътя.“.

Проектираната  помпена станция в Калипетрово, като елемент на напоително съоръжение, има своите специфични идентификационни характеристики. Вещите лица посочиха, че в нея има 5 помпи (докато ВИК работят с четен брой помпи, защото винаги има резервни), водовземането е директно от ръкав от реката, няма кладенци.

При огледа, проведен от вещите лица на 13.06.2019г. на територията на Айдемир, с представители на НС Русе, които отговарят за напоителните съоръжения в района на Айдемир, било установено, че няма пресичания на стоманения тръбопровод ф1220 с елементи от напоителната система, състояща се от възприетите от тях открити канали. Видели и пречиствателната станция на Айдемир за битови отпадни води.

В допълнение, напорният тръбопровод към повдигателната помпена станция Калипетрово, с диаметър 1200мм е „проектиран от стоманобетонови, предварително напрегнати муфени тръби“ – стр. 10 от папка 2, черен класьор.

С оглед на изложените съображения, съставът счете, че не е налице и съмнение, относно съществуването на елементи и тръбопроводи на напоителни съоръжения на територията на областите Добрич и Силистра. Този факт не изключва, не компроментира, не осуетява идентификацията на структурните елементи на разглежданото водоснабдително съоръжение.  Необосновани се явяват твърденията, за връзка, още по-малко идентичност между съоръжения на “Агроводинвест“ ЕАД и „НС“ ЕАД, с разглежданото. Изравнителят, задбалансово заведен на “Агроводинвест“ ЕАД, установен след м.03.2012г. на територията на област Добрич, има различен обем и местоположение, водопроводът не е заустен в него. Участъците със стоманени тръбопроводи на “Агроводинвест“ са много по-къси, а тръбите по тях – с други характеристики и околни елементи. „НС“ ЕАД Клон Черно море, собственик на язовир „Одринци“, заявява, че водопроводът не е тяхно съоръжение. Нямало е намерение да го ползват за питейно-битови нужди.

          Съществени са конструктивните разлики между водопреносно и напоително съоръжение – сред тях попадат – вид, материал и размери на тръбите (видно е, че масив І на „Агроводинвест“ЕАД има 6 вида пластмасови тръби, стоманените са с ф 500/10, по тръбопровода ф 1220/9 – няма тръби от този диаметър с друга дебелина на стената); вид изолация; дълбочина на поставяне на тръбите, елементи на изпълнените отклонения. Напоително съоръжение не би имало кладенци ранеи, би било оборудвано с различен брой помпи. Тръбопроводите по ПС Калипетрово са стоманобетонови (някои от тях голямо-размерни до 2500мм диаметър), коренно различни от стоманените тръби, оборудващи водопровода, изследван по делото.

          4. Разграничение на обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав” и НС „Малък Преславец”.

          Известно е по делото, отразено и от фактическа страна, че  „Агроводинвест“ ЕАД, позовавайки се на зачестили кражби са  предприели демонтаж на металните тръби от обект „помпена станция“ Малък Преславец за първи път през 2008г. По повод полицейската проверка по заварените на място работници, с писмо от 19.06.2008г. Директор на Дирекция “Търговски дружества с държавно участие“ на МЗХ уведомил полицейските органи, че с оглед предмета, този договор не е за разпоредителна сделка по чл. 12 т. 12 от ПРУПДТТДУК, а за опазване и стопанисване на държавно имущество.

Въпреки идеята за демонтаж, докладът на назначената със заповед от 21.10.2008г. работна група, внесен на 10.02.2009г. в министерството, сочи НС „Малък Преславец“ сред 36те обекта – предвидени за напояване на хиляди декара земеделска земя, с изградени съоръжения и монтирано скъпо оборудване, за които е нужно изготвяне на технико-икономическа разработка с оглед внимателно определяне на по-нататъшната им съдба.

Без значение кой бил автор на идеята за ликвидиране на съоръжения на дружествата на МЗХ и предаването им за скрап, през 2011 г. не само „Агроводинвест“ ЕАД било натоварено с такава дейност. „Напоителни системи” ЕАД също имало обекти, които били предмет на процес по ликвидация. Основната разлика между обектите била тяхната завършеност, в ресора на дружеството на подс. Ц. попадали обектите на т.нар. незавършено строителство. Нито едно от двете дружества на МЗХ нямало права върху съоръжения, попадащи на територията на „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав”.

Тръбите от посочената от подс. Г. помпена станция вървели на изток към гр. Добрич, където „Агроводинвест“ ЕАД нямало обекти. На територията на обл. Добрич обекти на дружеството били описани едва в доклад до МЗХ от 13.08.2012г. (подробно разгледани в т. 2, а) на настоящия пункт), различаващи се по вид, материали и характеристики от водопроводни съоръжения

По договор и заповед от подс. Ц., подс. Г. следвало да работи по ”Обекти - ПС Малък Преславец, Напорен тръбопровод; Дюкер 3; Изходно съоръжение; Напоително поле №1; Напоително поле №2; Напоително поле №3; Напоително поле №4; Напоително поле №6; Напоително поле №28; ДПС 1,2; ДПС 4; ГОК4; НС Силистра – Помпена станция – Силистра, находящи се в Регион Русе – НС „Малък Преславец“. Всеки един от тези обекти е лесно идентифицируем – като вид и териториална обособеност, и няма никакво съответствие с подобект водопровод от обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав”. Съставът кредитира и заключението на изготвената на ДП съдебно-техническа експертиза, в частта разграничаваща демонтирания от подс. Г. тръбопровод, представляващ водонапорен тръбопровод за питейно водоснабдяване, от хидромелиоративно строителство. По делото не са налице никакви доказателства изследваният водопровод да е бил част от НС „Малък Преславец”.

За демонтираните стоманени тръби не била изпълнена процедурата по бракуване и ликвидиране, съответна на практиката на „Агроводинвест” ЕАД. Въпреки, че комисията, натоварена с тази задача имала заседание през м.12.2011г., не било докладвано и обсъждано това трасе. И това е така, тъй като тази тръба не е била в техния списък с обекти. Подсъдимите са знаели, че не разполагат с титул за предприемане на демонтаж на конкретните тръби, но са прикрили дейността си (иначе мащабна като техника и изпълнение) ползвайки прикритието на НС Малък Преславец.

Напълно невярно е било написаното до полицейските управления, че МЗХ и „Агроводинвест” ЕАД разполагали с всички необходими документи за демонтажа на този обект, разположен на съответната територия. Те не са имали такива документи. Не се е водела и отчетност по добИ..ите количества. Нещо повече, във фактурите, съставени от подс. Г., за да получи възнаграждение по договора за услуга, не са посочени обектите, възложени му по договора за услуга от 16.11.2011г., а напр. „от шахта 48 до шахта 53” - шахти с номера, несъответстващи нито на очертания предмет по договора, нито на действителните по трасето на водопроводното съоръжение – установено и от ПАСТЕ в с.з. на 08.11.2019г. Като „автогол“ подс. Г. и К. коментират изписването на фактура за Тервел, фиксирано в разговор №903, стр.1052-1056 от ВДС, „Перо”, т. 2.

Присъствието на директора на варненския клон на „Агроводинвест” ЕАД, със или без неговите служителки, в района на Силистра и посочването на принадлежащите на НС Малък Преславец напоителни полета, също не би могло да подпомогне тезата, че е „объркал и подвел” подсъдимите. Извън въпроса, защо директорът на варненския клон да показва съоръжение на територията от компетентност на русенския директор, не е изключено свид. Н. да е бил там и е показал елементи на напоителното съоръжение. По-важното е кога е било това посещение: С оглед приключването на работата по ПС Малък Преславец към м.10.2011г., явно се е случило много преди този момент, тъй като след това не е имало необходимост свидетелят да отива и да сочи, подсъдимите са знаели къде и какво влиза в този обект, а и са били демонтирали съществената част от него. Не случайно толкова изключително подробни обяснения за Малък Преславец и елементите на напоителното съоръжение подс. Г. е дал на 05.10.2012г.

По делото са налице свидетелски показания, описващи тръбите от напоителни съоръжения като трошащи се. Съвсем различна е т.нар. „добричка тръба”. Не става дума изобщо за напоителни полета, а за подземно, масивно и цялостно изградено – с четири вида шахти и специфични отклонения, съоръжение. И насочено в съвсем различна посока с километрично трасе, стигащо до Добрич.

Следователно, с оглед всички изложени съображения, идентификация на трасето на водопровода е била изяснена от подсъдимите. Безспорно е било, че това не е съоръжение на „Агроводинвест” ЕАД. Предвид обективните, видими на повърхността и съществуващи конструктивно, елементи на обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав”, за подсъдимите, занимаващи се трайно с добив на метали, разполагащи с необходимите знания и компетентност, не е представлявало никаква трудност да разпознаят водопроводно съоръжение. Затова е бил изпратен и представител до свид. В. Т.,*** към „ВиК” ЕООД Добрич, който му обяснил, че в момента демонтират водопровод в Силистра и предстои да демонтират и в Добрич. Разполагали са и са ползвали инструменти, позволяващи предварителна яснота по въпроса за характеристиките на тръбите, съответно тяхното тегло – трайно приковало вниманието им с оглед възможните доходи. Не са без значение за точното идентифициране на трасето личните впечатления на подс. Г., не само като местен жител, но и като изкупил парчета от тръбата в хода на предходното ДП.

Затова според състава, в началото на м.11.2011г. подсъдимите са били наясно, че набелязаното от подс. Г. трасе не е част от Малък Преславец, не е на „Агроводинвест”, а представлява водопровод и като такъв се обслужва от ВиК дружество.

5. Документи и плащания, съпътствали демонтирането на водопровода от подс. Г..

1) По отношение на хронологията и съдържанието на документите, съставени от подс. Ц., за създаване на привидна законност на действията на подс. Г., съставът отрази подробно становището си от фактическа страна. Тези договор, анекс, заповеди, са били разгледани задълбочено от първоинстанционния съд, като всъщност процесът на съставянето им съответства на възникналите проблеми с оглед противопоставянето на земеделските стопани. Тези са били и документите, които ведно с преписката по бракуване на НС Малък Преславец, са били разгледани по жалбата на свид. Х. Т. в МЗХ. От формална страна тези книжа удостоверяват, че подс. Г. извършва определена дейност, възложена му от „Агроводинвест”, след спазване на процедурата, установена в дружеството. За разлика от документалната реалност, действителното положение на терен е било съвсем друго.

Спазвайки предметната рамка по договора от 16.11.2011г. подс. Г. е сключил и договор с „Горила 2009”ЕООД, на която бил пълномощник бригадира му свид. Д.Д.. В хода на дейността по демонтиране от „Медведев СС” били предложени проекти за споразумения на стопаните, но повечето останали само като бланка.

От друга страна, подс. К., който следвало да създаде свои отчетни документи за изпълняваната дейност, не съставил такива. Консултациите и посещенията на подобектите по трасето, демонтирано от подс. Г., не били отбелязани никъде. Не бил представен доклад в качеството му на консултант за обективната му работа (при спазване на договореното) с подробна индивидуализация на „стоките“, резултати от извършени обследвания, остойностяване, категоризация и предложение за избор на методи и условия за съхранение и продажба на „стоките“, индивидуализирани чрез описание на: вида на стоката, размера на стоката –дължина, диаметър, дебелина на стените; година на строителство; налични фасонни и арматурни части. Така най-стойностното като размери демонтирано съоръжение не намерило отразяване в книжата на „Агроводинвест” ЕАД. И това не е било направено съзнателно, тъй като веднага би било установено, че не е включено в списъка на консултанта подс. К. и не може да бъде обхванато в официалната кампания на неговия възложител.

2)Приобщени по делото били всички борсови договори и неоснователно подс. Г. възразява, че това не е било направено от органите на ДП. Напротив, „Агроводинвест” ЕАД е представило цялата документация по отношение на предприетата кампания, договорите с изпълнителите, списъка на фирмите купувачи на пакети скрап, отчети – справка продажби /незавършено строителство/, постъпилите плащания, фактурите, платежните нареждания. Документация е представена и от МЗХ. Заверени копия от протоколи от борсови сесии, проведени в периода 23.08.2011 до 30.09.2012г. са приложени в т. 18 от ДП.

С оглед заповедта на МЗХ, след приспадане на одобрените разходи, постъпилите суми е следвало да бъдат приведени по сметка на МЗХ. Установено е по делото, че за периода 15.08-15.09.2011г. „Агроводинвест” ЕАД е превело на МЗХ сумата от 150 027, 83лв. (том 13 от ДП), и за периода 15.09.-15.10.2011г. – сумата 347 295, 50лв. (том 14 от ДП). Други плащания не са били насочени към МЗХ, с оглед документите по делото, а и свидетелските показания на гл. счетоводител Р. Ч..

          По делото са налице обилно количество официално съставени платежни документи между „Агроводинвест” ЕАД, „Медведев СС“ ЕООД и „Суперлукс 84“ ЕООД. В хода на приложените СРС е било установено, че подс. Г. контролира лично съставените от счетоводителя си книжа. Голяма част от документите, официално свързани с ангажиментите на „Медведев СС“ ЕООД като изпълнител на договора от 16.11.2011г. към „Суперлукс 84“ по предаване на количества метал, са създадени формално след преустановяване на дейността по водопровода на 19.03.2012г. Все пак движещият фактор и в двете дружества бил подс. Г., а и счетоводителят бил един и същ.

          Приложени (и в т. 21-23 от ДП) са договори и платежни документи между дружествата „Медведев СС“ ЕООД, „Суперлукс 84“, „Надин Комерс” ЕООД, „Ти ай метълс” ЕАД, „Ел Комерс”ООД, също и складови разписки, пътни листи, декларации за произход, сведения от Пристанище Варна, кантарни бележки, товарителници.

Друг сериозен обем писмени доказателства (т.19, 20 от ДП) изясняват движенията по банковите сметки на дружествата „Медведев СС“ ЕООД и „Суперлукс 84“ ЕООД и техните управители. По делото не е била назначена банкова експертиза, която да проследи паричните потоци – по платежни нареждания и внасяни в брой на каса по сметка на дружествата от упълномощени лица. Налице са декларациите по ЗМИП, в които наличието на паричните суми в брой е обосновавано със стопанската дейност.

Извън официалните източници, по ДП са били иззети два тефтера, водени от свид.Т.Х., която в инкриминирания период работела и в „Медведев СС“ ЕООД и в „Суперлукс 84“ ЕООД, съдържащи записки досежно предаваното количество като скрап от процесното трасе.

Всички тези източници били използвани при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, заключението на която съставът също кредитира.

3)На тази основа за съпътстващите плащания съдът констатира:

          а). По борсовите договори свид. Х.., Управител на „Суперлукс 84” ЕООД, е имала право да придобие по 22 ст. за кг, 1 200 000 кг. Доставили са й допълнително на три пъти 450кг, 6 050кг и 6 360кг. Общото количество метал, за които тя е платила общо сума от 266 829лв. възлиза на 1 212 860кг. С оглед становището на подс. К., формулирано по повод договора на „Ел Комерс“, че цената на договорената покупка от 0, 4878 лв/кг, надхвърля изкупната цена от 0, 4551лв/кг, тъй като цената през лятото падала, е категорично, че „Агроводинвест“ ЕАД е продало на свид. Х.. пакетите скрап на много под актуалната за „зимните“ месеци от м.11. до м.03.

Договорената на ССБ цена, платена на „Агроводинвест“ ЕАД, е била значително занижена, позволявайки на подс. Г., действайки фактически чрез дружеството на приятелката си, „Суперлукс“ да препродаде закупените пакети скрап на по-висока цена (от 0, 49ст/кг до 0, 555ст/кг), като реализира печалба.

Отделно от това по сметката на МЗХ не е постъпила никаква част от платената по пакетите сума.

          б). Общото количество метал, добито от подс. Г., според цененото от състава заключение на ПАСТЕ (06.01.2020г.), възлиза на 8 691 675кг.

По договора за услуга от 16.11.2011г. той е нямал право да се разпорежда с него, но го е правил, предавайки на „Супер лукс“ и продавайки на „Надин“ и „Ти Ай“. На трите фирми подс. Г. е предал документално общо 7 503 970 кг метал (заключение на ССчЕ).

Извън документираните сделки, в базата на „Медведев СС“ ЕООД са намерени количества метали без изяснен начин на придобиване – коментирани в Решение № 11401/29.09.2017г. на ВАС, VІІІ отделение, по адм. д. № 7622/2017г., л. 2861, т. VІ НОХД № 310/2014г. – относно продадените повече от придобитите отпадъци, за които е възприето, че са били налични по доставки с други контрагенти, вкл. „отпадъци, закупени без документи“.

в). Следователно, подс. Г. е реализирал директни парични постъпления, като:

Действайки фактически чрез дружеството на приятелката си, „Суперлукс 84“ препродавал закупените от „Агроводинвест” ЕАД пакети скрап на по-висока цена, като реализира печалба.

Изваждайки от земята метал, надхвърлящ повече от 6 пъти продадения от „Агровоинвест“ ЕАД на ССБ, подсъдимият е разполагал с 7 478 815кг метал, за които сам е определял продажната цена и разпореждането с нея.

Това е предоставило възможност на подс. Г. да поеме властта за разпореждане с демонтираните тръби, като продава необезпокоявано от подс. Ц. и със знанието на К., добитото количество, съответно да кумулира парични потоци, от които да отделя за „квотата“ на подс. К. – по 100 000лв. за всеки 300 тона (при 30 ст/кг) извън пакетите от ССБ (повече от цената 0, 22ст./кг по борсовия договор, и формиращи за цялото количество добит извън пакетите на ССБ метал 7 478 815кг х 0, 30ст., стойност от 2 243 644,5лв.).

Ето защо и подс. Г. е бил готов, лично е поел и плащал (чрез свои представители) компенсациите (общо в размер на 21800лв.), описани във фактическата обстановка, на проблемните земеделски стопани, за да продължи дейността си.

г). Организацията, въведена в „Агроводинвест” ЕАД за продажба на неиндивидуализирани пакети скрап на ССБ, е позволявала удовлетворяване на интересите на подсъдимите да ползват същата формална рамка, при демонтиране на чуждото съоръжение. Договорите са били предварително уговорени, според обясненията на подс. Г. от ДП, на брокерите се е плащало за всеки борсов договор. Участието на подс. Г. и като изпълнител на „Агроводинвест” – който вади тръбите от земята, и като приемащ (от името на фирмата на приятелката си) същите тръби, е постигало затваряне на кръга на осведомените откъде и какво реално се вади.

Съществуването на негласните уговорки между представителите на „Агроводинвест” и подс. Г. се обективира при съобразяване и на икономическата неефективност за дружеството на МЗХ – да продава на ниска пазарна цена (независимо от голямото търсене и глада на фирмите за скрап, по обясненията на подс. К.), и да плаща за изваждане на тръбите на подс. Г. (към момента на спиране на дейността му са му били платени общо 119 421, 12лв.). По този начин подс. Г. е получил сериозни бонуси - да купи евтино и да му платят и труда, като в сферата на предположенията остава допускането за изравняване на двете суми – платена и получена от подс. Г., в края на трасето, ако плановете не се бяха объркали.

По принцип, „Агроводинвест” биха могли да си спестят разходите за разкопаването и демонтирането, каквато практика също е имало. С оглед на такова икономическо решение „ВиК” Добрич е извършила продажба на остатъка от тръбите, както са в земята. Но такъв подход в случая е бил избегнат по редица съображения. Всяко посочване на мястото, на което реално се намира трасето е следвало да бъде избегнато,тъй като би станало ясно, че тръбопроводът не е собственост на дружеството, което го продава като скрап в земята.

          д). Много възражения на защитата касаят съпоставка на сумите, платени от подс. Г. по пакетите на „Агроводинвест” и поисканите по-късно от собственика, продаващ остатъците от водопровода като метал в земята. Развиват се и смели аритметични хипотези, че държавата следва да върне на подс. Г. платеното по-скъпо от него.

          Към вече изложените в предходните пунктове аргументи, следва да се посочи, че подс. Г. не е закупил пакети от „Агроводинвест”. Действал е фактически, прикрито под името на дружеството на приятелката си. Поради привилегированото му положение, дори един от борсовите договори е бил платен преди да бъде сключен. Обясненията на подс. Г. за 10 ст. печалба, и твърденията на защитата, че чрез работата си е донесъл на дружеството 30 ст. на кг. за извадените от него тръби, са абсолютно неверни, опровергани от писмените доказателства по делото и заключенията на ССчЕ и ПАСТЕ. Всъщност подс. Г. не е имал право да се разпорежда с извадената тръба, още по-малко да реализира печалба от това. Неговите задължения са били само да извади и нареже, за което е бил и сериозно заплатен.

          е). Изложеното има и още един аспект, опровергаващ твърденията, че се касае за прехвърляне на суми/тръби/имущество от държавно дружество в държавно дружество, че не е настъпила щета за държавата, че двамата министри следвало да седнат и да си решат проблема.

На първо място следва да се отграничи самостоятелността на търговските субекти, невлияеща се от факта,че „Агроводинвест” ЕАД и „ВиК” Добрич ЕООД са дружества с държавно участие.

          На следващо място, „ВиК” Добрич ЕООД изобщо не е имало намерение да демонтира водопроводното съоръжение.

          Схемата, установена по делото, организирана и изпълнена от подсъдимите, е позволила в рамките на една легално провеждана кампания от „Агроводинвест” ЕАД да бъде „вмъкнато/присъединено/добавено” и демонтирано скъпоструващо съоръжение на „ВиК” Добрич ЕООД. За пълноценното провеждане на това начинание било необходимо да се ограничи кръга на запознатите с действителното намерение, да се бърза, да се реагира гъвкаво на различни проблеми – документални, персонални. Под прикритието на всеобща ликвидация на ХМС, напълно съзнавано е посегнато на чуждото имущество. От действията на подс. Г. (лично и вместо приятелката си) в държавния бюджет не е постъпило нищо, а при приспадане на платено и получено, за „Агроводинвест” ЕАД са останали 147 408лв. Това е чистата сума, несъпоставима със стойността на новия л.а. на подс. К., още по-малко с щетата на дружеството собственик.

Всички останали доходи са били реализирани извън предмета на договорите – борсови и за услуга, и разпределени между подсъдимите.

Поради изложените в настоящия пункт съображения, съставът счита, че подсъдимите са знаели, че пристъпват към дейност по отнемане на тръбите от водопровод, собственост на „ВиК” Добрич ЕООД и не кредитира твърденията им за объркване, подвеждане, затруднения с идентификацията на трасето.

На тази основа, съставът счете, че приетите за установени в настоящото решение факти и обстоятелства са изводими от кредитираните източници и предметът на доказване по делото е изяснен. С оглед на което пристъпи и към аргументиране на приложимия материален закон.

 

II. От правна страна

          С разглежданата присъда № 7/13.06.2018г., първоинстанционният съд признал за виновни подсъдимите Г., К. и Ц., в това че в периода м.11.2011г.-19.03.2012г. на територията на област Силистра и област Добрич, в съучастие помежду си, Г. като извършител,  К. и Ц. като помагачи, при условията на продължавано престъпление, чрез посредственото извършителство на свид. Б., Д., Д. и В., чрез използване на технически средства - сечива, кислородни бутилки, бутилки с пропан-бутан, оксижени, резачи, и тежка земекопна техника верижни багери: „Волво Pontiggia” № ЕС 240BLC, с табела встрани ЕС140 BLC, рег. № ТХ 06944, „Хюндай Робекс” 210LC-7A с рег № ТХ 06994, собственост на „Фреш Маркет” ЕООД, гр. Добрич, „Волво” ЕС 240 NLC, собственост на „Уникредит Лизинг” АД,София, „Волво”- NEC140 BLC и моторни превозни средства - т.а ЗИЛ-157-триосен, военно изпълнение, работилница без рег.номер, т.а ЗИЛ-157 /джуган/, рег. № Н 77 76 АМ с открита каросерия, собственост на ЕТ ИСМ 91-Иса Сали, с. Каравелово, т.а. Зил 131 /неустановен/, т.а. Урал /неустановен/, т.а. ГАЗ-66 /неустановен/, т.а. Ман рег.№СС 89-20 АК, т.а.Скания-143Н рег.№СС 98 94 СС, т.а. с рег. номер № СС 29-81 и други, отнели чужди движими вещи, които не били под постоянен надзор, общо 27 869 м  стоманени тръби с диаметър 1220мм, дебелина на стената от 7 до 12мм и тегло 7 827 тона, от водонапорен тръбопровод „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасите на р. Дунав” на стойност  6 998 172 лв. от владението на „ВиК Добрич” ЕООД, гр. Добрич, представлявано от управителя Д.К., без негово съгласие и с намерението противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Съдът счел, че действайки по описания начин, подсъдимите осъществили обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 196а във вр. с чл. 195 ал.1 т. 2 и т.4 пр.1-во и 2-ро във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за подс. Г. вр. чл. 20 ал.2 от НК, а за подс. К. и Ц. – вр. чл. 20 ал.4 НК.

          С присъдата подсъдимите били признати за невинни и на основание чл. 304 от НПК оправдани по първоначално повдигнатото обвинение за кражба на тръби от процесния водонапорен водопровод в землищата на с.Цар Асен, обл.Силистра и землищата Кочмар и Дряновец в обл.Добрич, досежно обвинението за довършена кражба в Карапелит, досежно включената в предмета на обвинението двупластова синя изолация на тръбите, по обвинението за отнети тръби над 27 869 м, тежащи над 7 827 тона, съответно и досежно обвинението за стойност над 6 998 172 лв., а по отношение на подсъдимия С.К. и досежно обвинението ,че е действал като подбудител по смисъла на чл.20 ал.3 от НК.

          Въззивният съд е сезиран с протест и жалби срещу изводите на ДОС по приложение на материалния закон, като в съответствие с приетото от фактическа страна, счита следното:

          По отношение на обективните признаци на състава.

          1)И според настоящия състав на съда, извършеното от подсъдимите съставлява кражба на вещи – стоманени тръби, с диаметър 1220мм, с дебелина на стената от 7 до 12 мм, оставени поради спецификите и мястото на съхранение без постоянен надзор. Отнемането е прекъснало фактическата власт на собственика и владелец „ВиК Добрич” ЕООД, гр. Добрич, без съгласието му, и е установило фактическа власт от страна на извършителя – подс. Г..

          Възраженията на защитата по отношение правото на собственост върху вещите бяха разгледани от състава при анализа на доказателствата по делото.

          2)Деянието е било осъществено от подсъдимите в периода м.11.2011г. до 19.03.2012г.

          Не се споделят изводите на защитата, че началото на деянието е поставено с подписването на договора за услуга от 16.11.2011г., тъй като формирането на престъпното решение, проверките по трасето, подготвителната работа са започнали в началото на м.11.2011г.  

В присъдата съдът уточнил, че за времето м.11.2011г. до началото на м.03.2012г. с осем отделни деяния които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време и при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при които последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите в  землищата на с.Калипетрово, с. Майор Ценович, с.Бабук, гр.Алфатар, с.Бистра, с.Алеково, всичките в област Силистра и  в землищата на с.Поп Груево и с.Фелдфебел Дянково, област Добрич отнели 26 781 м. тръби с диаметър 1220мм и дебелина на стената от 7 до 12 мм  от водонапорен тръбопровод „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасите на р. Дунав”;

- за времето средата на м.03.2012г. до 19.03.2012г. в  землището с.Карапелит, обл.Добрич, м. Фурладана отнели 1088м тръби с диаметър 1220мм и дебелина на стената 10мм от водонапорен тръбопровод „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасите на р. Дунав, като деянието останало недовършено в стадия на опита по независещи от тях причини.

          С оглед престъпната дейност, осъществена при условията на продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК, по чл. 26 ал. 2 от НК – тя следва да бъде наказана, съобразно включените в продължаваното престъпления деяния, в тяхната съвкупност, и с причиненият от тях общ престъпен резултат. Обособяването на отделни епизоди на престъпната дейност следва да бъде извършено при фактическите положения по делото, но не е необходимо в диспозитива на присъдата, отразяващ времевите и териториални рамки на деятелността, съвкупността от деянията и общия резултат.

          Приемайки, че в периода м.03.2012г. до 19.03.2012г. в  землището с.Карапелит, обл.Добрич, м. Фурладана, подсъдимите отнели 1088м, първоинстанционният съд е дал израз на фактическото си затруднение да определи конкретното количество тръби са били взети от тази местност. С оглед липсата на точно измерване на установените на мястото и натоварените в камионите, несъобразяването на дейността в близките землища, и предаването на тръби и в предния и по-рано същия ден, необосновано е в този епизод да се конкретизира количество. Така, в обвинителния акт не е посочено количество – предмет на посегателство от землището на с. Карапелит. Действително, заварени на местопроизшествието, работниците са преустановили демонтирането, но работният участък е бил 500м. От друга страна, в същия времеви период екипът на подс. Г. е извършвал действия в землищата на с. Фелдфебел Дянково, Дряновец и Карапелит, и според заключението на вещите лица по ПАСТЕ от там общо са били демонтирани 1336м. Полицейската проверка на 19.03.2011г. е причината деянието в този ден да остане в стадия на недовършен опит, който не се отразява значително върху цялостната престъпна дейност на подсъдимите, по арг. на чл. 26 ал 5 от НК. С оглед на изложеното, съставът подкрепя изводът, че на 19.03.2012г. отнемането на заварените 500м тръби останало в стадия на опита, но всъщност това е бил краят на дейността, наложен от полицията, и те са част от общо демонтираните от трите селища с. Фелдфебел Дянково, Дряновец и Карапелит. В протеста не се сочат съображения срещу приетото от съда, че последното деяние е останало опит към кражба. Всички тези правни изводи са израз само на прецизност, доколкото престъпната дейност на подсъдимите, извършена при условията на продължавано престъпление, следва да бъде разглеждана с нейния общ престъпен резултат.

3). С оглед на установеното от фактическа страна за териториалните граници на дейността на подсъдимите, съставът счете искането по протеста за изменение на присъдата с включване на землищата на трите села – Цар Асен, Кочмар и Дряновец, за които подсъдимите са били оправдани, в обхвата на осъждането – за основателно.

4). Предвид съображенията за рамките на допустимите при въззивната проверка нови фактически положения, и констатациите за съществена промяна в характеристиките на 2128м тръби с дебелина на стената 14 мм, съставът обоснова, че следва да бъдат изключени от предмета на деянието.

В резултат на това, съставът счете, че относими към конкретните параметри на обвинението са тръбите с дебелина на стената от 7мм до 12 мм, с обща дължина от 28 188м, тегло 7 795 787кг, на стойност (включваща и поставената им изолация) от 15 398 040, 58лв.

Предвид претендираното от прокурора в протеста осъждане до  първоначалните рамки на предмета на обвинението по обвинителен акт, вкл. и стойността в размер на 77 169 798, 80 лв., и изводите на въззивния съд, присъдата следва да бъде изменена. При запазване на предмета – стоманени тръби с дебелина на стената от 7мм до 12 мм, следва да се увеличат тяхната дължина от 27 869 м на 28 188м, и стойност от 6 998 172 лв. на 15 398 040, 58лв., и намали тяхното тегло от 7 827 000кг на 7 795 787кг. По този начин се постига максимално прецизиране на характеристиките на предмета на обвинението в рамките по обвинителния акт.

5). Съставът счете, че деянието на подсъдимите е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

Първоинстанционният съд е изложил категорични изводи, които са обосновани и в съдебната практика, и се споделят от настоящия състав. Като признак от обективната страна на деянието стойността, приета от състава, надхвърля приблизително 57 030 пъти минималната работна заплата към момента на довършване на деянието, при граница на особено големи размери по ТР №1/98г ОСНК – 140 пъти.

Субективната оценка по чл. 93 т. 8 от НК, за наличие на особено тежък случай, необходим като кумулативна даденост ведно с материалния размер на кражбата, бе активно оспорена от защитата в хода на пренията пред въззивната инстанция.

Преценявайки възраженията на защитниците, и материалите по делото, съставът установи следните групи вредни последици от действията на подсъдимите:

А) Вредата за екологията.

Един от аспектите на общественоопасните последици засяга пряко териториите, през които са „минали” работниците на подс. Г..

Свид. Х. Т. бил силно възмутен и ядосан от действията им, с които земите им в землището на с. Майор Ценович били пряко засегнати и застрашени от значителни загуби през текущата и следващите стопански години. Описал улягането на земята, затрудняващо обработката на почвата; нарушената структура на почвата и хумусния пласт, съответно намаляващо продуктивните качества на земята; замърсяването на нивите с много полиетиленови отпадъци от изолацията на тръбите и изпратил сигнала си до МЗХ (л.35 т.2 от ДП). Изготвените от свидетеля снимки, доброволно предоставени, и приложени в т.5 л.218-244 от ДП, непосредствено визуализират ужасяващи следи от ваденето на тръбата,  (л. 219, 221, 222, 226, 229, т. 5 ДП), определящо и тежките последици за природата. Заснети от загрижен и отговорен човек, тези кадри, представят картина на опустошение, заради разгръщане на личните материални интереси на подс. Г. с помощта на подс. К. и Ц.. Фотосите, изготвени от свид. Т. са достоверен източник за разкрИ..е на обективната истина, потвърдено и от експертно заключение по делото.

Сходни са показанията относно щетите по земята на свид. С. от с. Поп Груево, който поискал единствено земите му да бъдат оставени в състоянието, в което се намирали, както и да не се минава през засята земя. След това обаче заварил земята с явни следи от ваденето на тръбата, следи, съществуващи и към момента на с.з. 16.02.2016г. В с. Поп Груево – се наложило преминаване през земите на свид. Х. Ш., засети с люцерна. Като последица земята била утъпкана, с направени дълбоки коловози и унищожени посеви. –Свид. Я. К. описва същото. Унищожена била и пшеница в м-стите „Баш Пунар” и „Алфатарски път”.

За достигане на терените в земеделските земи, работниците на подс. Г. проправяли пътища, засягащи територии и на съседни парцели, които утъпквали и замърсявали.

Изсичани били гори и горски пояси, проправяни били просеки чрез сеч в Алфатар, Алеково, гр. Тервел. Нанесени били щети на държавните ловни стопанства Силистра и Тервел.

Б) Пренебрегнати били широк кръг права на собственост.

На всички земеделски стопани, през чиито територии преминали работниците, с още по-силно основание на тези, които са се противопоставили, или изобщо не били уведомени. По отношение на някои от тях бил упражнен и психически натиск, напр. спрямо свид. Я. К. от с. Поп Груево.

В с.Бабук, на изхода за с. Казимир, имало багер, който копаел в канала, който канал бил общинска собственост.

При ваденето на тръби били спукани други на „ВиК” Силистра.

В)Привидната документалната легитимност на действията на подс. Г., създадена с помощта на подс. К. и Ц., обрекла на неуспех опитите на местното население да се противопостави, търсейки намеса на представителите на властта.

Не само свид. Т. сигнализирал за случващото се. В отсъствие на достоверна информация за действителното трасе, представителите на МЗХ коментирали основанията за ликвидиране на имущество на територията на НС Малък Преславец.

Кметът на с. Бабук търсил съдействие от Областния управител на Силистра, директора на областна служба „Земеделие”.

Свид. Г. Г., частен земеделски производител, се обърнал към кмета на Алфатар свид. Й.У., която също била респектирана от министерската заповед.

Свид. И.. Д.,  който бил свидетел как преди подс. Г. две други фирми се опитвали да вадят същите тръби се консултирал с юриста на земеделската кооперация, който обаче му казал, че всичко е изрядно, при което свид.Д. пуснал работниците на Г. да демонтират тръбите от земите, обработвани от кооперацията.

Множеството техника, наеманите работници, трайността на създадената организация, допълвали представите, че месеци наред се извършва обществено полезна дейност.

Уведомленията до полицията, също допринесли за постигането на неутралност от страна на държавните структури, позволила отнемането на десетки километри от трасето.

Г)Засегнати били механизмите за сключване на договори на ССБ.

Предварително било уточнено, че именно фирмата на приятелката на подс. Г. трябва да закупи пакетите скрап на „Агроводинвест” ЕАД, като по този начин информацията по собствеността на демонтираните тръби била ограничена. Разходите по закупуване на пакетите били компенсирани от плащанията по договора за услуга от 16.11.2011г. към подс. Г..

Д) В хода на дейността били създадени множество документи с невярно съдържание, относно сделките, сключвани от „Медведев СС” ЕООД.

Е) С действията на подсъдимите изключително скъпо чуждо съоръжение било превърнато в скрап.

Пазарната стойност на обекта „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав” към м.11.2011г. била в размер на 72 117 712лв. и към 19.03.2012г. – 72 844 522лв., а за цялата изградена част на водопровода от 74 781м – 44 164 464, 55лв., при оценка към м.03.2012г. От тях, при отчитане фактическите и правни изводи на състава, към отговорността на подсъдимите следва да бъдат отнесени 28 188м на стойност 15 398 040, 58лв. А след дейността им, съдбата на остатъка от трасето бил предопределен.

Само за съпоставка може да бъде посочена стойността на Помпена станция - Малък Преславец, 819 950лв., по доклада до Министъра от 27.05.2011г. на бившият изпълнителен директор на „Агроводинвест”ЕАД Ч..

Възраженията за изначалната безперспективност на водопроводното съоръжение са напълно неоснователни.

-Коментира се доклад на инж.Я.М., изготвен през далечната 1991 г., според който, че пробите от кладенците на брега на р.Дунав имат завишено съдържание на манган и желязо, и това прави безусловно необходимо изграждането на още една пречиствателна станция, като мисля, че се сочи цена от няколко милиона лева,  която да пречиства тази вода, за да бъде тя годна за питейни нужди.

Съставът намира, че по отношение качеството на водата, предмет на химични изследвания и анализи, на първо място следва да се уточни – че взетите проби са всъщност от водата на р. Дунав. Предексплоатационното водочерпене от кладенец „Раней“ 4, л. 871 от т. V-3 от НОХД № 310/14г., е било проведено в неблагоприятни хидрогеоложки условия – максимално високи водни нива, поради което е препоръчано провеждането на второ. Установено е било, че санитарнохимическият състав на водата на кладенеца не отговаря на БДС за питейни води, поради съдържанието на амоняк, нитрити и повишено съдържание на желязо и манган. „Същата ще бъде пречиствана от проектираната пречиствателна станция.“ – обяснителна записка от м.03.1979г. Такава пречиствателна станция е била предвидена и проектирана, никой не е планирал населението на област Силистра и Добрич да пие водата на р. Дунав в обичайния й състав. Пречиствателната станция е била необходимото звено между източника и потребителите, и тя е била в състояние да предоставя вода по БДС за питейни нужди. За същата, изначално проектирана, станция, в цитирания от защитника адв. Я. доклад на инж. Я. М., зам. Директор на Общинска фирма „Инвестройпроект“ Добрич, л. 897 от т. V-3 от НОХД № 310/14г.,  е посочено, че строителството й е започнало (усвоени са били 2 млн. лв.), описани са технологичните процеси, по които водата ще бъде пречиствана, непозволяващи етапно изграждане. Обърнато е внимание, че подобектът е осигурен с изпълнители и при осигуреност на средства може да бъде изграден за период от 4 години „в съгласие с комплексното изграждане и пускане в експлоатация на целия обект“. Поради това и е предложено на Министерството на околната среда да вземе решение и да осигури средства от националния фонд за опазване на околната среда в размер на 95 млн.лв. за ускорено изграждане на подобекта „пречиствателна станция за питейна вода“ при обект „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав“, по график от 1994 до 1997г.

-На следващо място, следвало водата да се движи посредством множество скъпи електрически помпи, и при тази цена на ел.енергията, тази вода би била златна, което според защитата довело до напълно изоставяне на проекта като икономически нецелесъобразен, опровергаващо извод, за особено тежък случай.

Подобно твърдение е абсолютно необосновано, в стотици страници по настоящото производство е подчертана значимостта на подобно съоръжение. В цитирания доклад с предложение за отпускане на средства за доизграждане от националния фонд за опазване на околната среда, изрично е отразено: „С пускането в експлоатация на този обект ще бъдат генерално решени въпросите по водоснабдяване на гр. Добрич и на няколко Общини от Силистренски и Добрички регион. Част от тези общини – Алфатар, Тервел, Добрич-селска ще получат директно вода от тази система, а други – Шабла, Каварна, Балчик, Добрич-селска ще подобрят водоснабдяването си след спиране на системите, изградени на тяхна територия, изпращащи вода на гр. Добрич“.

Със Закона за държавния бюджет, утвърден от ВНС от 08.02.1991г. на ОбНС Добрич били отпуснати 16 000 хил. лв., 10 000 хил. от които били за обекта „Водоснабдяване гр. Добрич от терасата на р. Дунав“, като на 28.06.1991г. Министърът на финансите предложил увеличение до 17 800хил. лв. В становището, т. V-3 от НОХД № 310/14г. на ДОС, отчитайки необходимостта от изграждане на обекта, Министърът счел, че финансирането следва да продължи чрез фирма „Водоканалинвест“ – „която упражнява инвеститорски контрол на крупните водоснабдителни обекти.“. Това е било предназначението на обекта.

-Защитниците считат, че в далечната 1991 година МРРБ е захвърлило обекта, предоставяйки го на едно местно ВиК дружество, което проявило интерес едва когато решило да изкара пари от неговите тръби.

Очевидно, че вглеждането само в метала на тръбопровода по делото, възпрепятства осъзнаването на процесите на преструктуриране и приватизация, които са в основата на това фактическо и документално предаване на обекта на „ВиК” Добрич ЕООД. Политиките, провеждани в държавата, в частност във водния сектор, са в основата на създаването на „ВиК“ ЕООД на територията на цялата страна през 1991г., предаването им на обекти и документация през 1993г., възлагането им (Заповед РД-02-14-40/15.02.1994г. на Министъра на ТРС, т. V-3, л. 892) „във връзка с провежданата от МНРС реформа във водоснабдителното дело на страната, касаеща основно статута на ВиК дружеството, организацията, стопанисването и управлението на ВиК системите, инвестициите и контрола върху тях, цените и ценообразуването, качеството на ВиК услугите и пр.“ да организират структурни звена „Инвестиции и кадастър“, в чийто предмет на дейност попадало „изработване „снимка“ на загубите по магистралните водопроводи, разпределителните мрежи и съоръженията и на тази база разработване проекти за реконструкция, ремонт и подмяна на съоръжения и линейни участъци по системите“.

От фактическа страна бяха коментирани доказателствата за упражняване на правата на собственост от страна на „ВиК”, като не е необходимо да се преповтарят различните действия.

След установяване на извършеното от подс. Г. за дружеството не е имало друг избор – „следствие на могобройните посегателства през годините, обектът не е цялостен и не може да бъде ползван за целите, за които е проектиран.“ – писмо на управителя на „ВиК“ Добрич ЕООД от 22.03.2012г. до зам.-министър на МРРБ, т. 10 ДП – л. 13.

Описано в обобщената информация, към борсовия договор 121/30.01.2013г., било, че водоснабдяването на гр. Добрич не се нуждае от довършването на този обект, тъй като в момента се използват водоизточниците намиращи се в областта, а „Самото довършване на обекта е нерентабилно поради твърде големите разходи необходими за да заработи.“ – т. V-3, НОХД № 310/14г., л. 5.

Така, това мащабно проектирано, изпълнено в голяма степен съоръжение за водоснабдяване, през две области и пет общини, което местните хора помнели с какъв труд е изградено и считали, че може да се използва и сега, напр. свид. П. от с. Поп Груево, било превърнато от подсъдимите в скрап.

Ж) Доколкото по чл. 93 т. 8 от НК е необходимо изследването на степента на обществена опасност на личността на дейците, ДОС е съобразил, че тя е проявена в извършеното деяние.

Следва да се допълни, че и тримата подсъдими проявяват особена обществена опасност, свързана с високото им социално положение и познания за бюрократичните процеси, безличната колективна отговорност, тежестта на министерската заповед, зад които могат да прокарат и осъществят лични интереси. Ярък пример за владеене на административни механизми и насочване в желаната посока на процеси от страна на подсъдимите е случилото се по сигнал на свид. Х. Т. до МЗХ. В разгара на дейността на подс. Г. възмутеният земеделски стопанин е реагирал и създал сериозен риск от разкриване на извършваното. Ползвайки обаче вече създадената документална рамка, подс. Ц. и К. са подвели и представителите на министерството, след което: подс. К., макар и включен в комисията по сигнала съзнателно отбягнал да посети на място свид. Т., подс. Ц. поддържал очакването на свидетеля да се решат проблемите, а подс. Г. бил много подразнен и едва след преустановяване на дейността по трасето, и поредното обаждане на свид. Т. до Ц., изпратил свои хора да почистят.

С оглед позицията и властническите правомощия на подс. Ц. – изпълнителен директор на държавно дружество към МЗХ, провеждащ желаната политика на тишина и разпореждане със скрап, той разкрива и специфична опасност от безкритични действия с широк кръг последици. Личността на подс. К. – с опит и подходяща практическа компетентност, прилагащ умело корупционни практики на различни обществени и структурни нива, консултиращ към онзи момент две големи дружества на МЗХ, но изпълняващ само договорните задължения, които желае, всъщност е създал и координирал интелектуалната мрежа, осигуряваща прикритие и позволяваща на подс. Г. да осъществи отнемането на водопровода. От своя страна подс. Г. при извършване на деянието е бил активният, организиращ на терен цялата необходима логистика и връзки между хората, успял е да убеди да му вярват четиримата бригадири, справял се е с отчисления за „играчите”, контролирал е сделките и документацията по тях. От значение при изследване на степента на обществената опасност на личността му е предходната съдимост спрямо подс. Г., за която е реабилитиран. ВДС от приложените СРС също допринасят при изследване на степента на обществена опасност, тъй като в тези телефонни разговори, всеки от подсъдимите е разкрил обективно характерните за себе си нагласи, стил, материални и социални възможности, амбиции и начини за справяне с проблематични ситуации, сред които и началото на настоящото наказателно производство.

С оглед на изложените решаващи съображения, съставът счете, че деянието, с оглед неговите последици, степен на обществена опасност, включително и на извършителите му, представлява особено тежък случай.

По отношение на субективните признаци на състава.

Множество конкретни факти относно действията на всеки от подсъдимите съставът изложи от при очертаване на фактическата обстановка и при анализа на доказателствата по делото. От обективните действия на подсъдимите, разгледани в тяхната хронология, неслучайно обхващаща значителни периоди преди м.11.2011г., се очертава комплексът от субективни представи и волеви решения, формиращ прекия умисъл на всеки от тях. При установеното по делото съучастие от един извършител и двама помагачи, е необходимо улесняващите да съзнават, че извършителят отнема имуществото с намерение противозаконно да го присвои.

Следва да бъдат утвърдени изводите на първоинстанционния съд, очертал престъпното съгласие на подс. К. и Ц. да улеснят подс. Г.. Протестът на прокурора не съдържа основателни аргументи, които да обосновават подбудителско качество от страна на подс. К.. Волята на подс. Г. да предприеме активни действия по отнемане на тръбите на съоръжението не се е нуждаела от формиране. Действително помощта, предоставена от подс. К. е имала интелектуален – при обмисляне на възможностите, изготвяне на договора, заповедите, схемите за ССБ, за усвояване на скрапа, но и практически характер – посещения по трасето, определяне на посоката, придвижване на втората заповед и анекса към договора за услуга. Но всички тези действия са били допълващи решението, самостоятелно взето от подс. Г., улесняващи реалното му изпълнение. Подс. Ц. е бил представляващият „Агроводинвест”, с изключителното съдействие на когото, подс. Г. е получил договор, заповед и необходимите уведомления до полицията, зад които да осъществи планираното демонтиране на чуждо трасе. Подс. Ц. лично е общувал по телефона с подс. Г. в подготвителната фаза преди сключване на договора, посетил е и на място трасето. Независимо от задълженията си да контролира изпълнението на договора за услуга, при пълно съзнание за формалния му смисъл, подс. Ц. е оставил подс. Г. спокойно да вади тръбите по трасето, поемайки от своя страна разговорите с възмутения и недоволен свид. Х. Т..

Съставът разгледа възраженията на защитата относно отсъствието на субективни признаци на състав на престъпление в действията на подсъдимите и ги обсъди:

1)Водопроводът е бил добре известен на местните хора. Стопаните помнели изграждането му, знаели предназначението му. Подс. Г., от дете знаел за помпената станция, а като осъществяващ дейност по изкупуване на скрап – имал и повод. ДП № 1008/2005г. за деяния, извършени 15-16.12.2005г. в землището на с. Алеково, по което в пункта за изкупуване на цветни и черни метали в с. Калипетрово на подс. Р. Г. от извършителите били предадени 21 отрязъка от стоманена водопроводна тръба, доброволно предадени от подсъдимия в хода на производството и върнати на упълномощен представител на „ВиК“ ЕООД Добрич, като с постановление на РП Силистра от 25.10.2013г. на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК производството било прекратено. Съставът не приема съображенията на ДОС, че това обстоятелство не може да бъде отчитано при изводите за субективната страна на извършеното от подс. Р. Г., който би бил изненадан от прокурора в хода на пренията. Видно е, че постановлението за РП Силистра е сред писмените доказателства по делото – т. 16 от ДП, л. 194-195, и поради това е било предявено на подсъдимия и неговите защитници при приключване на производството. От отразеното в обстоятелствената част на постановлението по ДП № 1008/2005г. се установява, че необходимите за рязането на тръбите кислородни бутилки са били транспортирани по поръчение на Р. Г., че в действията по рязане на тръбите е взел участие негов работник, както и че в неговия пункт са намерени 21 отрязъка от общо 33 установени по делото. Всички тези факти са станали известни на подсъдимия, разпитван по делото като свидетел.

Наличието на преки и изграждани в годините субективни представи на подс. Г. за трасето на водопроводното съоръжение се доказва и с оглед факта, че когато навлезли към към Тервел, подс. Г. казал на свид. Д. В., че работата ще продължи към гр. Тервел, където тръбата започвала от с. Поп Груево, тъй като имало предишни кражби. Действително, в района на с. Безмер и Божан, през 2000г. и 2005г. имало посегателства на тръби от магистралния водопровод, за които били водени посочените по-горе наказателни производства. Следователно, подс. Г. е имал ясна представа за какво съоръжение става дума, и че то е на ВиК , а не на „Агроводинвест”, имал географска карта с трасето на водопровода, според свид. И.. И., бригадирът свид. Д. разполагал с Джи Пи Ес карта и знаел точно трасето на тръбопровода, както и кои са арендаторите, през чиито земи минава.

2)Още един решаващ аргумент за съзнанието на подсъдимите за естеството и принадлежността на демонтираното от подс. Г. съоръжение е осъщественият контакт на изпратения от подс. Г. в ранната фаза на изкопните действия свид. Д. при началника на район Тервел към „ВиК” ЕООД Добрич, свид. В. Т.. Това „обявление” от представителя на подс. Г., че в момента демонтират водопровод в Силистра и предстои да демонтират и в Добрич, несъмнено очертава обема и съдържанието на субективната страна на действията, включващи както представи за идентификация на обекта, така и за собствеността му. Неизвършването на указаните от свид. Т. стъпки по уведомяване на управителя на ВиК Добрич и търсене на разрешение от него и от свид. Т. ***/ е обяснимо от преследваната от подсъдимите цел. Под широко демонстрираното „оторизирано” демонтиране по министерска заповед е била прикрита дейност, предприета и извършвана без каквото и да е разрешение и с цел лично облагодетелстване.

3)При приклюване на работата по ПС Малък Преславец според уговорката с К., Г. трябвало да започне да търси потенциални обекти за изкопаване и демонтаж, в района на Североизточна България, с цел нарязването им и предаването им за скрап. Независимо и въпреки списъка от 191 обекта на „Агроводинвест” на подс. Г. била възложена тази допълнителна проучвателна дейност. Не е съществувала пречка подс. Г. да продължи да работи за дружеството по другите му обекти, но това „разширяване” на обсега на действие – извън фигуриращите в списъка, има значение на иницииращ тласък и удобен повод да се пристъпи към водопроводното съоръжение, познато на подс. Г. от години.

4)Съгласно заповед №РД 41-18/10.08.2011г. на заместник-министъра, по повод Заповед №РД 09-613/29.07.2011г. на Министъра на МЗХ, се възлагало на „Агроводинвест“ ЕАД да състави комисия за бракуване, която да съставя протоколи за брак и протоколи за установени липси, които да послужат за отписването на горните съоръжения.

За работата на подс. Г. по трасето на водопровода, контролирана от неговите помагачи – подс. Ц. и К., не били съставени такива документи. Нито протоколи за брак, нито протоколи за липси, нито действия по отписване на съоръжения – тъй като и на тримата било добре известно, че демонтираните тръби не са в обсега на съоръженията на „Агроводинвест” ЕАД. И този факт, решително опровергава становището на адв. К., че подс. К. и Г. са били подведени от свид. П. Н. относно идентификацията на трасето.

Процедурата, въведена и спазвана от подсъдимите при бракуването на съоръженията по ПС „Малък Преславец”, не била прилагана в периода след подписване на договора от 16.11.2011г. до момента на преустановяване на дейността на подс. Г. от представителите на полицията и ВиК Добрич. С неизвършване на стъпките по съществуващата в „Агроводинвест” ЕАД процедура по бракуване, обективно се очертава желанието на тримата подсъдими дейността им по трасето на водопровода да бъде прикрита, съответно и общността на умисъла им за отнемане и разпореждане с чуждото имущество. Липсата на официални и/или технически книжа по съгласуване, бракуване и отписване на стоманените тръби, в съответствие на дължимите по заповед №РД 41-18/10.08.2011г., в хода на дейността по водопровода, решително опровергава защитната им теза, че са считали, че демонтират тяхно съоръжение.

Причастността на подс. Ц. се разкрива с оглед бездействието му по контрола на движението по сметките и документацията за реализираното демонтиране на стоманения водопровод, подпомагащо фактическото отнемане от страна на подс. Г.. По този начин всеки от тримата подсъдими е имал своя принос, съзнаван и от останалите, за постигане на целта.

5)Не било изпълнено и друго, възложено от заместник министъра на СД на „Агроводинвест“ ЕАД, а именно да бъде организирана публична продан на бракуваните съоръжения. Подс. Г. твърдял, че е спечелил търг, за да разкопава тръбата, че изпълнява държавна поръчка, но нищо от това не било вярно.

Предварителното решение за печелене на търговете на ССБ от свързаната с подс. Г. фирма е било прокарано негласно, но безспорно е съществувало, доказано и от плащането на пакет предварително - преди сключването на договора от 09.03.2012г.  Важно е и, че така получените пакети не били обвързани с териториално разположение на скрапа. От друга страна, уговорката за отклоняване на реални количества стомана чрез преки продажби от подс. Г. и отчисляване на определен дял от стойността им към подс. К., утвърждава общността на умисъла за облагодетелстване чрез отнемане на чуждото имущество.

6)По отношение на становището, че действията им са били подкрепени от МЗХ и това изключва субективната страна.

Към вече изложените аргументи, съставът припомня, че след проверка в дружеството, тоест, доведена до знанието на подс. К. и Ц., Кабинетът на Министъра на МЗХ отговорил на жалбоподателя Х. Т., че „Агроводинвест“ЕАД са започнали демонтажните работи в изпълнение на Заповедта от 10.08.2011г., с която е възложено определянето на комисия за бракуване на машини и съоръжения от определените обекти незавършено строителство, както и да организира публичната продан на бракуваните вещи, както и че им е предоставен Протокол 2/12.08.2011г. за бракуване на НС – Малък Преславец и склад Люляка. Документацията, ползвана от подсъдимите е имала същата шапка, но те са били наясно с нещо, което МЗХ не е знаело, а именно - какво реално се изважда и че това съоръжение е чуждо, извън списъка с обекти на „Агроводинвест”.

Следва още веднъж да бъде подчертано, че независимо от предвиденото в заповедта на заместник министъра сумите по пакетите скрап да постъпват по сметка на МЗХ, в хода на демонтиране и разпродаване на водопроводното съоръжение - нито един превод не е бил направен от „Агроводинвест”. Бе подробно разгледано от състава – какви суми е платила свид. Х.., както и какво е получил подс. Г. по силата на договора за поръчка, и каква е разликата между тях към 19.03.2012г.

Комуникацията между МЗХ и „Агроводинвест” в хода на демонтирането на водопровода е била контролирана от подс. Ц. и подс. К., с което и двамата са улеснили действията на подс. Г..

7)С оглед възраженията на адв. Д., че подс. Г. си е изпълнявал договора добросъвестно, не е се притеснявал, че трасето не е собственост на дружеството, както и да се усъмни в легитимността на предоставените му документи и указания за трасето, съставът изложи множество съображения от фактическа страна относно идентификацията на трасето.

Съдът не намери доказателства, даващи опора на убеждението на подс. Г., посочено от адв. Д., че той от началото на демонтажа и до настоящия момент е твърдо убеден, че този водопровод по това трасе е предоставено от МРРБ на МЗХ.

В изобилие обаче, книжата по делото сочат, че дружествата на МЗХ нямат съоръжения, структурни елементи на територията на „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав”, в това число и писмото на подс. Ц. - № РД-08-78/03.07.2012г. до ГД БОП: „Ръководеното от мен дружество не стопанисва обект „Водоснабдяване на гр. Добрич от терасата на р. Дунав”. Дружеството не разполага с документация, свързана с този обект.”.

Ако обаче от самото начало на дейността подс. Г. е знаел, че се касае за водопровод (както прие и съставът), както сочи и защитникът, защо е приемал и сам е документирал демонтаж на напоително съоръжение.

8) Според адв. Т., за деянието по отношение на Р.Г. би следвало да бъде тълкувано като посредствен извършител. Няма как да се говори за умисъл за осъществяване на престъплението кражба, при положение, че едно лице настоява и държи да бъде изяснен чия е собствеността.

Първоинстанционният съд е отговорил на възраженията, а и с изложеното дотук относно субективните признаци на престъпния състав, се обосновава осведоменост, самостоятелност, независимост и пълна волева и интелектуална способност при вземане на решенията от страна на подс. Г..

Съставът на въззивната инстанция счете, че между подсъдимите е бил налице общо формиран в началото на м.11.2011г. пряк умисъл, като всеки от тях е съзнавал мястото и ролята на останалите. Тогава е било уточнено, че набелязаното от подс. Г. съоръжение не е на „Агроводинвест”, не попада в списъка на подс. К., тогава се е разгърнала проучвателната работа, установила идентичността на трасето с това на водопровода. А след този момент, никой от подсъдимите не се е съмнявал в собствеността на отнеманото.

Подс. Г. е бил водещ фактор, мотивиран самостоятелно да извърши замисленото отнемане на тръбите от водопроводното съоръжение, но нуждаещ се от помощта на останалите двама подсъдими. Затова и, при отчитане на съдебната практика, напр. Решение № 173/03.05.2011г. на ВКС, IIIн.о., съставът не счете подс. Г. като посредствен извършител. Всъщност, именно той е убедил и мотивирал четиримата свои бригадири да се включат в мащабната работа, да организират отделни процеси, да извършат определени и съграсувани с подс. Г. действия. Тези свидетели – Б., Д., Д. и В., не са били неосведомени за действителните основания по документите на „Медведев СС” ЕООД, не са имали и възможност да проверят договора на подс. Г., не са знаели за схемите на ССБ, за преките продажби и т.н. Поради това и тези свидетели не са имали субективните представи, формирани у подс. Г., съответно и тези свидетели не следва да носят наказателна отговорност за посредственото извършителство.

          9) Според адв. В., още като изпълнител по договора между „Ел комерс” и „Агроводинвест”, подс. Г. не го е интересувало кой е собственик, какво ще се прави с тръбите, неговата задача е била да вади и да реже това, което му  е възложено.

Това твърдение е опровергано от доказателствата, че в хода на работата като подизпълнител, работниците на подс. Г. са били спрени по сигнал на свид. М. Х., именно поради неизяснената собственост и права на разпореждане с нея, които към лятото на 2011г. не са били уредени. Подсъдимият е имал ангажимент по пазенето на демонтираните от ПС Малък Преславец тръби и дълго време не е могъл да работи, въпреки легитимността на договора си. Ето защо въпросът със собствеността е бил съществен за него и към пристъпване към водопроводното съоръжение.

10) Неотносимо е възражението на адв. К., че тъй като в постановление на Апелативната специализирана прокуратура от 10.02.2014 г. по прокурорска преписка № 11 от 2014 г. се сочат изводи за нарушения, извършени в държавните дружества, но прокурорът счита, че липсват доказателства за това, че управляващите дружествата са имали умисъл.

И преди, и след преустановяване дейността на подс. Г., органите на ДП са провеждали различни наказателни производства срещу различни протичащи и по настоящото производство лица. Но в рамките на определения по настоящото дело предмет на доказване, са включени онези факти и обстоятелства, които позволяват изясняване на извършеното от подс. Г., К. и Ц. във времевите и териториални предели на обвинението.

Бе посочено, че пред институциите и обществото дейността на подсъдимите е имала документална основа в създадените договор, заповеди, анекс към договора, тези книжа са били основанието за разгръщане на мащабното демонтиране на водопроводното съоръжение. Но, действителното положение и било известно само на подсъдимите, които са се възползвали от протичащата в същото време кампания на МЗХ. Показателен е коментарът на подс. Г., ВДС, т. 1, л. 73 обект „Перо”, м който се говори за крадене на тръбата от други лица – „и те са бяха подготвили да я крадат тръбата. Те как, каква документация изкараха, те бяха готови да я крадат.”. Това е още един пример за пълното съзнание на взаимовръзката, която подс. Г. прави между документацията, като основание, и краденето на тръбата.

          11)Съставът подробно обсъди от фактическа страна възраженията на подс. К. относно работата на „Агроводинвест“ на около 7-8 обекта към момента на действие на договора на подс. Г., при други около десетина обекта завършени.

Подсъдимият обаче не разяснява, защо ако за работата си като консултант по други съоръжения е подготвял документация, представяна в дружеството, за посещенията и консултациите по това трасе не е отразил нищо. С оглед сериозните разходи на изпълнителя, подс. Г., заплащани от „Агроводинвест”, подс. К. е дължал своите коментари. Не е представил такива, нито пък подс. Ц. ги е изисквал, именно поради общото им съгласие с отнемането на чуждото трасе, което е нямало как да бъде официално вмъкнато в документацията на „Агроводинвест”.

Макар, че „Агроводинвест“ е имало цял списък от съоръжения, в него е нямало такова по характеристики на тръбите и километраж. Това е било напълно известно на подс. К. – сам опериращ по списъка с отразяване на елементите на съоръженията. Това е провокирало и личния му интерес към набелязаното от подс. Г.. Подс. К. е получил лично материално облагодетелстване от дейността на подс. Г., като обстоятелствените откровения относно имущественото му положение не могат да опровергаят доказателствата по делото. Обясненията на подс. Г. имат опора в приложените ВДС и книжата по делото, в това число иззетата електронна кореспонденция, обследвана от експертно заключение.

          12) По отношение субективната страна на подс. Ц., адв. М. счита, че мотивите не съдържат оценъчна дейност. Съдът не бил посочил как подсъдимият се е бил облагодетелствал от своята работа.

          Вдействителност, в мотивите към присъдата, съдът е констатирал изключително смекчаващо отговорността на подс. Ц. обстоятелство, а именно – приел е, че подс. Ц. не се е облагодетелствал от деянието.

          Но в мотивите са изложени съображения, с които съдът е изразил становището си как подс. Ц. е улеснил извършителя подс. Г.. Тези аргументи бяха подкрепени и доразвити в настоящото решение от състава на въззивната инстанция, без да е необходимо да се повтарят отново.

 Дали подс. Ц. е искал да напусне дружеството, кога всъщност е встъпил и защо голяма част от официалните документи по делото приемат, че той е работел в „Агроводинвест” преди да е напуснал предходната си работа, са обстоятелства извън решаващите за наличие на субективното му съзнание, че заедно с подс. К. помага – чрез документи, чрез отговора до МЗХ при проверката по сигнала на свид. Т., чрез доразвиване на териториалните граници на заповедта с прибавяне на селата Майор Ценович и Бабук, чрез успокоителните разговори със свид. Т., чрез бездействието си да следи за изпълнението на договора за услуга и т.н., на подс. Г. да отнеме тръбите от водопровода на „ВиК” Добрич ЕООД.

Съставът не подкрепя становището на адв. М., че нито една данна по делото не разкрива действия на подс. Ц. като помагач на подс. Г.. Един от аргументите на прокурора от първоинстанционното производство има значима тежест досежно разкриване на обема на интелектуалните представи на подс. Ц. относно процесите на бракуване в „Агроводинвест”. Така, с уведомление от 31.08.2011г. подс. Ц. изпратил на РУ „Полиция“ в гр. Тутракан към преписката, инициирана от свид. М. Х. на 20.07.2011г., подробни разяснения относно законосъобразното извършване на етапите от реализиране на действията по бракуване и на разпореждане чрез сключване на договор за покупко-продажба на ДМА, независимо дали са заведени или не в баланса на търговско дружество с държавно участие, каквото е „Агроводинвест“ЕАД – със 100% държавно участие и едноличен собственик на капитала на дружеството държавата, чиито права се упражняват от Министъра на ЗХ. Подсъдимият посочил като необходими становища на съответните квалифицирани специалисти от МЗХ за техническото състояние на посочените обекти и за необходимостта от бракуването им; изрична заповед и протокол от решение на съответния компетентен орган от МЗХ – в случая Министърът на ЗХ или упълномощено от него лице, за бракуване на ДМА, движими вещи, представляващи поливна техника и съоръжения – ПС-Дългопол 1; ПС Дългопол 2 и ПС Малък Преславец, както и за разпореждане с получените в резултат от бракуването вторични отпадъци, съгл. чл. 12. т. 12 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 вр. чл. 8 ал. 1 от ПРУПДТДДУК, с разрешение на едноличния собственик на капитала. Обърнал внимание, че следва да бъде проведен конкурс или търг за избор на фирма-купувач на бракуваните ДМА или извършване на публична продан, чрез публичното им обявяване. Като необходимо подс. Ц. отразил и, да бъде възложено с изрична заповед на „Агроводинвест“ ЕАД да извършва действия по бракуване и разпореждане с ДМА, заведени зад баланса на дружеството и собственост на държавата в лицето на МЗХ, тъй като дружеството не е собственик на активите и няма право да се разпорежда с тях, без да е овластено от собственика – държавата в лицето на МЗХ. Всички действия по бракуване и сключване на договор за покупко-продажба на ДМА да бъдат доведени до знанието и съгласувани с Министъра на ЗХ, както и да бъдат одобрени от него. Към писмото подс. Ц. приложил и двете заповеди на министъра от 29.07.2011г. и на заместника от 10.08.2011г., протокол от заседанието на комисията по първата заповед, заповед от 12.08.2011г. на Изп. Директор на „Агроводинвест“ ЕАД и протоколи за брак на ПС-Дългопол 1; ПС Дългопол 2 и ПС Малък Преславец.

Този механизъм в случая с трасето, отнемано от подс. Г. не е бил спазен. Именно защото подс. Ц. е знаел каква е същностната разлика – процедурата е била дължима по отношение на съоръженията на „Агроводинвест“ ЕАД, а това не е било тяхно. Спазването на елементите на процедурата би разкрило, че в кампанията е включен тръбопровод извън задбалансово заведените на управляваното от него дружество. Затова и аргументите на адв. Г. за обществена кампания, одобрена от министри и специалисти, сами по себе са верни, но са неотносими в случая, тъй като зад тази кампания, паралелно с нея, подсъдимите са осъществили своята лична.

Достатъчно е да се посочи и огромната разлика между съоръженията по договора и заповедта от 16.11.2011г. и предстоящото да бъде демонтирано – не съответства на нито едно от списъка на „Агроводинвест“ ЕАД. Напорният тръбопровод, № 140, л. 185, т. 12, е описан в декари, с две нитки до кл. 4; тръбите на дюкера са ф900; в напоително поле 1, 3, 4 и 6 има монтирани и стоманени тръби, съответно 952м, 30м, 3867м, 3867м, но обвързано с километри пластмасови тръби, а останалите подобекти ХМС не съдържат тръби. Нито пък НС Малък Преславец стига до Тервел, за да бъде уведомена полицията там. И действително писмата са били писани от секретар, но инициативата за това, разпореждането е било издадено от подс. Ц..

          С изложените аргументи съставът счете, че деянието е осъществено от подсъдимите и от субективна страна.

          Не се установиха основания за постановяване на оправдателна присъда по повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите. С оглед съображенията на състава и необходимостта от предмета на престъплението да бъда изключени тръбите с дебелина на стената от 14мм, на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК присъдата следва да бъде изменена с приложение на закон за същото наказуемо престъпление.

 

III. По въпросите на наказанието.

Пред настоящата инстанция в протеста на прокурора се иска увеличаване на наложените наказания за подс.Г. и подс.К. лишаване от свобода около средния размер и конфискация, а за подс. Ц. с приложение на чл.55 наказанието се увеличи на лишаване от свобода от 8 години, какъвто е минимума, ако вещта бъде върната съгласно преференциалния текст на чл. 197, т.5 от НК.

От друга страна защитниците пледират, в условията на алтернативност, че при отчитане на изтеклия период от извършване на деянието до въззивната проверка на присъдата следва да се приеме изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и да се приложи чл. 55 от НК. В противовес на собствените си аргументи, от друга страна, намират, че са налице съществени процесуални нарушения и искат делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Съставът счете, че принципите на законоустановеност и индивидуализация са били правилно приложени от първоинстанционния съд спрямо подс. Г. и К.. При налагане на основното наказание в минимален размер, са съобразени – обстойно и задълбочено, всички обстоятелства от значение към отговорността, без да е необходимо преповтарянето им. Пред въззивната инстанция не бяха представени доказателства относно съществени за обема на отговорността на подс. Г. и К. нововъзникнали факти. В изводите си относно степента на обществена опасност на личността на дейците, при излагане на съображения по наличието на особено тежък случай, съставът изрази и допълващи оценката на първоинстанционния съд положения от значение за наказателната отговорност на подсъдимите.

Не бяха установени и доказателства, налагащи увеличаване на наказанието спрямо тези подсъдими. Съставът счете, че наложените, в своята съвкупност по чл. 57 ал. 2 от НК отговарят на целите по чл. 36 от НК.

От друга страна, процесуалните рамки на първоинстанционното и настоящото въззивно производство не надхвърлят приетите за съответни на разумния срок по чл. 6 пар. 1 от ЕКПЧ.

За тази преценка винаги се отчитат сложността на производството, поведението на участниците в производството, ролята на решаващия в съответната фаза орган и грижата, положена от него за разглеждане на делото. С оглед на това и в практиката на ЕСПЧ относно обичайните производства се приема за разумна продължителност от около две години на инстанция, а в зависимост от обема и сложността се достига до оправдаващо разбирането на „разумен срок” инстанционно развитие на дело от осем години. Съставът съобрази и доклада на ЕК за качество на правосъдието от 3-4.12.2018г. относно продължителността на съдебните процедури в държавите членки на Съвета на Европа, основан на практиката на ЕСПЧ – “Length of court proceedings in the member states of the Council of Europe based on the case law of the European Court of Human Rights”, CEPEJ (2018)26.

          При отчитане на фактическия обем на материалите по делото, предвид подлежащите на установяване елементи на предмета на доказване по делото, броя, вида, естеството на обичайните и експертни източници, разнообразните правни възражения на страните, които са наложили проверка в хода на съдебните процедури, според състава към настоящия момент не се установява неразумно продължило наказателно производство, нито забавяне по вина на органите на досъдебното производство и съда. Съответно, и не се очертава основание да се приеме изключително смекчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство по чл. 55 от НК, като вид компенсация, компромисна оценка за неизпълнението на държавата да осигури правосъдие спрямо подсъдимите при опазване на основните им човешки им права. (Съобразени бяха случаи, в които на подсъдимите е предоставена такава компенсация, напр. в Решение № 70/26.042018г. на ВКС, ІІІ н.о.). Следва да се отбележи и, че в хода първоинстанционното производство, не са били проведени две съдебни заседания (т. 1 от НОХД № 310/14г. на 14 и 27.05.2015г.), чиито дати са били предварително уговорени (в с.з. на 23.02.2015г.) между защитниците, което е довело до невъзможност да бъдат разпитани своевременно 30 свидетели, а от своя страна наложило допълнителни усилия по администриране на съдопроизводствените действия. Съставът се придържа и към вече изразеното становище по опровергаване на аргументите на адв. В. за „много продължилото“ по вина на вещите лица въззивно производство.

          От друга страна, въззивната инстанция намери, че първоинстанционният съд не е отдал дължимото на съществуващите смекчаващи отговорността на подс. Ц. обстоятелства – характеристичните данни, събрани от разпитаните по делото служители на „Агровоидинвест” ЕАД, и допълнително чрез показанията на свид. Г.Р.; възрастта; здравословното му състояние. При отчитане на тези значими за индивидуализацията на наказанието факти се установяват основания за допълнително намаляване на наказанието, определено и от ДОС по реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, лишаване от свобода до размер от три години, което и следва да бъде отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. По този начин ще бъде постигнат необходимият баланс между конкретното, извършено от подс. Ц. деяние, и следващото му се справедливо наказание. Определеният максимален изпитателен срок от своя страна гарантира, че процесите по поправяне и превъзпитване ще протекат в естествената среда на подс. Ц., при настъпилата социална промяна с неговото пенсиониране и оттегляне от професионална активност.

          Съставът не установи състоятелност на аргумента на прокурора за увеличаване на наказанието на подс. Ц. до предвиденото за деяние, при което вредите са възстановени, тъй като и такива факти не са налице. Но всяко увеличаване на на наказанието по отношение на подс. Ц. би било израз на прекомерна наказателна принуда, неоправдана от личните му проявления при извършване на престъплението.

IV. По въпросите на гражданския иск.

          С присъдата е бил разгледан и приет за основателен предявеният от управителя на „ВиК Добрич” ЕООД граждански иск, понастоящем  „ВиК Добрич” АД, представлявано от изпълнителния директор, за сумата от 6 695 708 лв., представляваща стойността на предмета на престъплението без стойността на тръбите при землището на с.Карапелит, където деянието е останало във фазата на опита и на практика гражданския ищец е продал тези тръби.

Всички възражения на страните срещу правоспособността на гражанският ищец бяха разгледани и отхвърлени от състава. Заета бе позиция, че ощетеното юридическо лице е било собственик на отнетите стоманени тръби, даваща му пълно основание да претендира обезщетение за тях в резултат от извършеното от подсъдимите престъпление, в което са признати за виновни в наказателноосъдителната част на присъдата.

Доколкото произнасянето на съда не е било обжалвано от представителя на гражданския ищец, независимо от изводите на настоящата инстанция, увеличаващи оценката на понесените при деликта щети, в тази част присъдата следва да бъде потвърдена.

Поради изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК и чл. 338 от НПК, съдът

РЕШИ:

          ИЗМЕНЯ присъда № 7 от 13.06.2018г. по НОХД № 310/2014г. по описа на Окръжен съд гр. Добрич, като ПРИЛАГА закон за същото наказуемо престъпление и

ПРИЕМА, че деянието по чл. 196 а във вр. с чл. 195 ал.1 т. 2 и т.4 пр.1-во и 2-ро във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК вр. за подс. Г. чл. 20 ал.2, а за подс. К. и Ц. вр. чл. 20 ал.4 от НК, е било извършено:

-и на територията на землищата на трите села Цар Асен, Кочмар и Дряновец,

-по отношение на стоманени тръби с диаметър 1220мм и дебелина на стената от 7мм до 12 мм с обща дължина от 28 188м, общо тегло 7 795 787кг, на обща стойност 15 398 040, 58лв.; и

НАМАЛЯВА наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. Ц., от пет на ТРИ ГОДИНИ, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ: