№ 217
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично при закрити врати
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20231100900190 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на длъжника “А.П.” ЕООД, ЕИК *******, за
откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, поради
неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради
свръхзадълженост.
Молителят твърди, че дружеството е неплатежоспособно. Твърди, че на
дружеството му липсват средства за издръжка, същото не е в състояние да
извършва нормална икономическа дейност, да посреща своевременно
плащанията си към кредиторите. Твърди, че същото не разполага със
средства, нито с имоти или други активи, с които да обслужва задълженията
си. Твърди, че към датата на подаване на молбата дружеството има
задължения в общ размер на 1 276 623,52 лева, от които публични
задължения към НАП в общ размер на 666 675,53 лева, към “А.П.” ЕООД (в
несъстоятелност) по договори за заем в размер на 557 432,06 лева, към “С.”
ООД по договори за заем в размер на 52 515,93 лева. Молителят твърди, че
началната датата на неплатежоспособността е 26.09.2022 г., когато
дружеството е направило последното плащане към бюджета в размер на 150
лева в полза на ТД на НАП София-град – ПДВ.
Молителят твърди, че дружеството е свръхзадължено, тъй като
имуществото му не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Сочи, че същото има задължения, включително публични такива към НАП, а
липсват средства за издръжка, преустановило е стопанската си дейност и
същото не е в състояние да извършва нормална икономическа дейност, както
и да посреща своевременно плащанията си към кредиторите. Сочи, че по
1
сметките на дружеството не постъпват средства, дружеството е спряло и не
извършва търговска дейност, поради което не може да погасява задълженията
си, вкл. и изискуемите парични задължения. Твърди, че началната дата на
свръхзадължеността е 26.09.2022 г., когато дружеството е направило
последното плащане към бюджета в размер на 150 лева в полза на ТД на НАП
София-град – ПДВ.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността и при
условията на евентуалност свръхзадължеността на дружеството, с
произтичащите от това последици.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото
доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства
баланс на дружеството молител към 31.12.2022 г. и отчет за приходите и
разходите за 2022 г.
Представен е и оборотна ведомост на дружеството за 2022 г.
Представени са също счетоводен баланс към 31.12.2017 г., отчет за
приходите и разходите за 2017 г., счетоводен баланс към 31.12.2018 г., отчет
за приходите и разходите за 2018 г., счетоводен баланс към 31.12.2019 г.,
отчет за приходите и разходите за 2019 г., счетоводен баланс към 31.12.2020
г., отчет за приходите и разходите за 2020 г., счетоводен баланс към
31.12.2021 г. и отчет за приходите и разходите за 2021 г.
Представени са от молителя инвентарни описи към 31.12.2019 г., към
31.12.2020 г., към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г.
Представени са от молителя опис и оценка на активите и пасивите на
дружеството, както и списък на кредиторите на дружеството.
Представена е и справка от НАП за задължения на дружеството молител
към 24.01.2023 г.
Представени са и платежни документи.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото
служебно извършена справка от Агенцията по вписванията чрез отдалечен
достъп относно притежавани от дружеството недвижими имоти на
територията на цялата страна по партидата на молителя, от която се
установява, че за дружеството има вписвания, отбелязвания и заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от
СДВР – Отдел “Пътна полиция” и представена информация, че в централна
база на АИС КАТ към 02.02.2023 г. няма данни за регистрирани МПС на
името на “А.П.” ЕООД.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя
по делото е изслушано, неоспорено от молителя и прието заключение на
Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С. Й., като вещото лице е
анализирало периода 2017 г. – 2022 г. вкл. Вещото лице дава заключение за
структурата на активите и пасивите на молителя и изчислява показателите за
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя.
Вещото лице дава заключение, че от извършения анализ е видно, че
2
дружеството отчита в баланса си дълготрайни материални активи за 2017 г. и
за 2018 г., както следва: към 31.12.2017 г. на стойност 14 хил. лева,
представляващи 18,4% от сумата на актива; към 31.12.2018 г. на стойност 14
хил. лева, представляващи 18,7% от сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че преобладаващият дял от
краткотрайните активи за описаните по-долу години са материалните запаси,
както следва: към 31.12.2017 г. са на стойност 52 хил. лева, представляващи
68,6% от сумата на актива; към 31.12.2018 г. са на стойност 38 хил. лева,
представляващи 50,7% от сумата на актива; към 31.12.2019 г. са на стойност
47 хил. лева, представляващи 90,4% от сумата на актива; към 31.12.2020 г. са
на стойност 59 хил. лева, представляващи 51,8% от сумата на актива; към
31.12.2021 г. са на стойност 53 хил. лева, представляващи 72,6% от сумата на
актива. Дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткотрайните
активи за 2022 г. са паричните средства на дружеството, които към 31.12.2022
г. са на стойност 2 хил. лева, представляващи 100% от сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че преобладаващ дял от пасивите за
анализирания период са краткосрочните задължения, както следва: към
31.12.2017 г. са в размер на 203 хил. лева; към 31.12.2018 г. са в размер на 282
хил. лева; към 31.12.2019 г. са в размер на 277 хил. лева; към 31.12.2020 г. са в
размер на 480 хил. лева; към 31.12.2021 г. са в размер на 490 хил. лева; към
31.12.2022 г. са в размер на 1 277 хил. лева.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на
способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с
краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност
е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово
състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че
коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 0,3054 за 2017 г., 0,2163 за
2018 г., 0,1877 за 2019 г., 0,2375 за 2020 г., 0,1490 за 2021 г. и 0,0016 за 2022 г.
Коефициентът на бърза ликвидност, показващ съотношението между
бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с
референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този
коефициент в случая е със следните стойности: 0,0493 за 2017 г., 0,0816 за
2018 г., 0,0181 за 2019 г., 0,1146 за 2020 г., 0,0498 за 2021 г. и 0,0016 за 2022 г.
Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност
показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с
финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна
стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През
изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът
за абсолютна ликвидност са със следните стойности: 0,0384 за 2017 г., 0,0567
за 2018 г., 0,0181 за 2019 г., 0,0000 за 2020 г., 0,0000 за 2021 г. и 0,0016 за
2022 г.
Вещото лице дава заключение, че достигнатите стойности на
коефициентите на ликвидност към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към
31.12.2019 г., към 31.12.2020 г., към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. са извън
референтните стойности.
Коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост изразяват
финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и
възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на
финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над
3
единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на
задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от
кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента
на финансова автономност за молителя: -0,6256 за 2017 г., -0,7340 за 2018 г., -
0,8123 за 2019 г., -0,7625 за 2020 г., -0,8510 за 2021 г. и -0,9984 за 2022 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както
следва: -1,5984 за 2017 г., -1,3623 за 2018 г., -1,2311 за 2019 г., -1,3115 за 2020
г., -1,1751 за 2021 г. и -1,0016 за 2022 г.
Вещото лице дава заключение, че отрицателните стойности на
коефициентите на финансова автономност произтичат от невъзможността на
предприятието да възпроизвежда собствения си капитал в резултат на
реализирани загуби през текущата 2022 г. и всички предходни години на
анализирания период. Дава заключение, че това отразява декапитализиран
собствен капитал и зависимост от кредиторите.
Вещото лице дава заключение, че в баланса към 31.12.2022 г.
дружеството не отчита ДМА и краткотрайни материални активи, няма
вземания.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г.,
към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г., към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г.
общата балансова стойност на всички активи (дълготрайни и краткотрайни),
притежавани от “А.П.” ЕООД, не са били достатъчни за покриване на всички
негови задължения (текущи и нетекущи).
Вещото лице дава заключение, че дружеството молител не разполага с
имущество, достатъчно за покриване на паричните му задължения.
Стойността на наличното имущество на дружеството по баланса към
31.12.2021 г. е в размер на 73 хил. лева, в това число материални запаси – 53
хил. лева, други вземания – 20 хил. лева. Стойността на наличното имущество
на дружеството по баланса към 31.12.2022 г. е в размер на 2 хил. лева, в това
число парични срества 2 хил. лева – касова наличност. Дружеството не
разполага с дълготрайни материални и финансови активи, нито с
краткотрайни активи – вземания и материални запаси.
Вещото лице дава заключение, че с оглед изчислените коефициенти на
ликвидност по данни от баланса към 31.12.2022 г. е налице тенденция
молителят да не може да обслужва краткосрочните си задьлжения no
тьрговска сделка. Поради неналичие на краткотрайни активи дружеството не
е в състояние да изплати краткосрочните си задължения.
Вещото лице дава заключение, че последното плащане от дружеството
за погасяване на краткосрочно задължение по търговска сделка е извършено
на 05.01.2023 г. за сумата от 210,99 лева, платена в брой по фактура №
**********/20.12.2022 г., издадена от доставчик “Т.Б.” ЕООД. Последното
плащане към НАП е извършено на 26.09.2022 г. за сумата от 150,80 лева, с
основание “запорно съобщение”.
Вещото лице дава заключение, че в баланса към 31.12.2022 г. “А.П.”
ЕООД отчита наличие на парични средства на каса в размер на 2 хил. лева
(1 531,78 лева по сметка 501 “Каса в левове”).
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
4
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от
ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния
съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от
ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на
длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или
съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при
условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи
свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават
длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната
агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече
от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите на търговеца.
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Молителят “А.П.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от
ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като
посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
5
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито
вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника,
или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни
вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови
възнаграждения при законоустановените предпоставки.
В производството по несъстоятелност въз основа на анализ на
финансово-икономическото състояние на молителя за 2017 г. – 2022 г. и
възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите,
съдът следва да установи дали молителят е в състояние на
неплатежоспособност, както и дали това състояние е обективно и трайно или
затрудненията на длъжника са временни, съответно той разполага с
достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за
интересите на кредиторите.
В случая се установява от изслушаното, неоспорено от молителя и
прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че коефициентите на
ликвидност са извън референтните стойности през целия анализиран период и
са силно влошени. За 2021 г. и 2022 г. коефициентът на обща ликвидност
клони към 0. Коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност са с
нулева стойност за 2020 г., 2021 г. и за 2022 г. Това показва изключително
тежко финансово-икономическо състояние на дружеството молител. При
преценка на финансово-икономическото състояние следва да се отчете и че
коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост са с
отрицателна величина през целия анализиран период, което показва
декапитализацията на дружеството и силната му зависимост от кредиторите.
Само простото съотношение на актива и пасива, залегнало в
изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е
недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От
значение е също реализируемостта на актива, неговата ликвидност. В случая
съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и
корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството
им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на
длъжника (така в Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на II Т.О.,
Т.К., ВКС).
С оглед на горното следва да се обсъди и прецени характера на
текущите (краткотрайни) активи на дружеството молител за 2020 г. и за 2021
г., дали същите са разполагаеми за дружеството и възможността с тях да се
просрещнат краткосрочните му задължения. Единствено счетоводно
записване на един актив като текущ (краткотраен) актив, без зад същия да
стои възможност за реализацията му в кратък срок, не може да води до
стабилно финансово-икономическо състояние на търговеца.
В случая при анализиране на счетоводните данни на дружеството
молител и изслушаното заключение на вещото лице прави впечатление, че за
2020 г. и 2021 г. краткотрайните активи на “А.П.” ЕООД са вземания и
материални запаси. Няма данни същите да са послужили за погасяване на
задължения на дружеството, доколкото от 2019 г. до края на анализирания
период 2022 г. краткосрочните задължения на дружеството, отчетени в
баланса, нарастват. Видно от представения от молителя инвентаризационен
опис към 31.12.2021 г., материалните запаси представляват храни и напитки,
които с оглед естеството им имат срок на годност и поради това могат да се
приемат за нереализируеми или най-малкото труднореализируеми. В
6
допълнение следва да се посочи, че видно от инвентаризационен опис към
31.12.2022 г., материални запаси са със стойност 0 и не могат да се приемат за
налични. Към 31.12.2022 г. не се отчитат и вземания от дружеството молител.
С оглед на горното се налага извод за силно влошаване на финансовите
показатели на дружеството молител и силно влошено финансово-
икономическо състояние. Отчитайки това, дружеството е декапитализирано и
напълно зависимо от кредиторите си. Налице е тенденция дружеството да не
може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки и
публични задължения към НАП, които се установяват от събраните по делото
доказателства.
Молителят длъжник не е ангажирал доказателства, че затрудненията му
са временни, а видно от заключението на вещото лице същите имат траен
характер. Длъжникът не установява да разполага с достатъчно имущество за
покриване на своите задължения, без опасност за интересите на кредиторите
(по аргумент от чл. 631 от ТЗ). Напротив молителят сочи, че липсват средства
за издръжка, не е в състояние да извършва нормална търговска дейност и да
посреща своевременно краткосрочните си задължения към кредиторите.
Предвид твърденията на молителя и с оглед тенденцията за декапитализиране
на дружеството, както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и приетото заключение на вещото лице, съдът намира, че
молителят е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има
траен и необратим характер.
При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на
“А.П.” ЕООД, поради неплатежоспособност.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при
условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство
по несъстоятелност поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да
бъде взето предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият
да не е в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на
неплатежоспособността да се покрива с датата на извършване на определени
правни действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане.
Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства и
отчита установеното финансово-икономическо състояние на молителя, съдът
намира, че през 2020 г. дружеството не е в състояние да изпълни
задълженията си за публични задължени към НАП, свързани с търговската му
дейност. Към 31.12.2020 г. съдът намира, че финансово-икономическото
състояние на дружеството молител е силно влошено и е налице фактическа
невъзможност за дружеството да изпълни изискуемите си публични
задължения, свързани с търговската му дейност. Извършеното плащане в
размер на 150,80 лева към НАП на 26.09.2022 г. не влияе на така направения
извод, тъй като тази сума не покрива всички публични задължения на
молителя и не показва някакво подобрение на финансово-икономическото му
състояние. С оглед на горното може да се приеме, че към тази дата
състоянието на неплатежоспособност е трайно и не се дължи на временни
7
затруднения.
С оглед на твърденията на молителя и изслушването на заключението
на съдебно-счетоводнанта експертиза следва да се приеме, че молителят не
разполага с парични средства, за да посрещне началните разноски в
производството по несъстоятелност. С определение от 30.01.2023 г. съдът е
дал указания на кредиторите в едноседмичен срок, считано от вписване на
определението в книгата по чл. 634в от ТЗ, да внесат по сметка на Софийски
градски съд сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност, и в същия срок да представят
по делото доказателства, удостоверяващи внасянето на определената сума.
Определението е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 30.01.2023 г. и срокът
е изтекъл на 06.02.2023 г.
В дадения срок не са представени от кредиторите доказателства за
внасянето на началните разноски в производството, определени от съда по
реда на чл. 629б от ТЗ.
С оглед на горното съдът намира, че по отношение молителя “А.П.”
ЕООД следва да бъде открито производство по несъстоятелност при
условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици –
обявяване на неплатежоспособността на дружеството и определяне на
началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, налагане на
обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, обявяване на
дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието
му и спиране на производството. Съдът намира, че с решението следва да
укаже на кредиторите да привнесат сумата от 4 000 лева, необходима за
покриване на разноските в производството, и да предупреди кредиторите и
длъжника за последиците от невъзобновяване на производството в
законоустановения срок.
По разноските:
С оглед изхода на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
сумата от 250 лева – държавна такса по делото по молбата по чл. 625 от ТЗ,
съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист
молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева – държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “А.П.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Средец”, бул. *******, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2020 година.
8
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “А.П.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Столична община, район “Средец”, бул. *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
длъжника “А.П.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Столична община, район “Средец”, бул. *******.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника “А.П.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Средец”, бул. *******.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника
“А.П.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Столична община, район “Средец”, бул. *******.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в
несъстоятелност”.
СПИРА производството по търговско дело № 190 по описа за 2023 г. на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “А.П.” ЕООД, ЕИК *******,
че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде
възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в
търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че
бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при
представяне на доказателства за предплащане на сумата от 4 000 лева (четири
хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “А.П.” ЕООД, ЕИК *******,
че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския
регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството
по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено
заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “А.П.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Средец”, бул. *******, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и
петдесет лева) – държавна такса и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист сумата от 5 лева (пет лева) – държавна такса.
УКАЗВА на длъжника “А.П.” ЕООД, ЕИК *******, че в едномесечен
срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да
изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по
делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по
отношение на “А.П.” ЕООД, ЕИК *******, е издадено удостоверение по чл. 5,
ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от
настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати
по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на
9
юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при
СГС, ТО.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10