№ 1999
гр. София, 26.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Ирина С.а
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602489 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу
определение от 11.05.2022 г., постановено по НЧД № 5717/2022 г. по описа на
СРС, НО, 131 състав, с което е отменено постановление на СРП от 07.04.2022
г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 230 ЗМК 1416/2020 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. №
15012/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2
и т. 3, вр. с ал. 1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1
НПК.
С частния протест се твърди, че определението на първият съд е
неправилно и незаконосъобразно. Прокурорът излага подробни съображения
на несъгласие с изводите на първия съд, касателно констатираната от този съд
необходимост от извършване на допълнителни процесуално следствени
действия с цел разкриване на обективната истина и установяване на
действителната фактическа обстановка по делото. Счита, че извършването на
посочените в мотивите на атакуваното определение действия по
разследването не биха допринесли до разкриване на нови факти, различаващи
се от установените до момента въз основа на събраните и проверени по
делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства.
Прокурорът не се съгласява с констатациите на първия съд, че в
постановлението за прекратяване на наказателното производство е извършен
преразказ на показанията на разпитаните по делото свидетели. Твърди, че в
случая е изложена една обстойна фактическа обстановка, включваща всички
инкриминирани дати, както и действията на всеки един от свидетелите,
имащи отношение и връзка с процесния случай. Прокурорът твърди, че в
съставеното от него постановление е извършил подробен анализ на събраните
по делото гласни доказателствени източници, при който анализ са се
очертали две групи свидетелски показания. Посочва, че данните в
показанията на двете групи свидетели са били съпоставени не само помежду
им, но и с останалите събрани по делото доказателства, при което в
съставеното от него постановление е посочил, кои показания кредитира и
защо, а също и на кои не дава вяра и защо. На следващо място посочва, че
именно противоречията в показанията на двете групи свидетели са довели до
1
невъзможност да се направи обоснован, еднозначен и безспорен извод
относно възникналите отношения между пострадалия Л. М. и неговия брат –
свидетеля Г.С. на посочените дати, т.к. се касае на положение „дума срещу
дума“ и то от лица участници в процесния конфликт. Посочва още, че тези
отношения не могат да се изяснят и чрез данните в показанията на
единствения разпитан свидетел П., който не е роднина на участниците в
конфликта. Според прокурора извършването на повторна техническа
експертиза на приобщения по делото оптичен носител не покрива
изискванията на чл. 14 НПК, както и че извършването на това действие по
разследването е безпредметно, т.к. няма да доведе до установяване на нови
фактически положения за нуждите на делото. В заключение посочва, че
първият съд е допуснал противоречие в своето произнасяне, защото след като
не е оспорил събрания доказателствен материал в хода на досъдебното
производство е приел в заключение, че същия не изяснява релевантни факти
по делото. Според прокурора произнасянето на първия съд е в разрез с
процесуалните правила. На последно място прокурорът твърди, че са
неправилни и изведените от първия съд правни изводи, защото напълно
произволно и хаотично са тълкувани различни части от постановлението за
прекратяване на досъдебното производство. С оглед на гореизложените
съображения се моли за отмяна на протестираното определение, постановено
от първия съд и за потвърждаване на постановлението на СРП, с което е
прекратено наказателното производство по делото, като правилно и
законосъобразно.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с
исканията и доводите изложени в частния протест на прокурор при СРП,
както и с атакувания съдебен акт и въз основа на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Частният протест е процесуално допустим. Същият е депозиран от
активно легитимирано за това лице, срещу съдебен акт на
първоинстанционния съд, подлежащ на обжалване и в законовия съгласно чл.
243, ал. 7 НПК седемдневен срок.
Разгледан по същество частния протест е неоснователен.
От данните по делото се установява, че с оглед подадени сигнали от
страна на свидетеля Л. Л. М., е образувано на 28.07.2020 г. с постановление на
прокурор при СРП, досъдебно производство № 230 ЗМК 1416/2020 г. по
описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 15012/2020 г. по описа на СРП срещу
неизвестен извършител за извършено деяние в периода от 07.04.2020 г. до
14.05.2020 г., в гр. София, ул. ****, с цел да принуди другиго - Л. Л. М. да се
разпореди със свое право - го заплашил с насилие, увреждане на имущество и
деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда и
унищожаване и повреждане на имущество, което е квалифицирано като
престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. с ал. 1 НК.
В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели Л. М.,
Р.А., С.А., Б.Г., А.Г., И.С., Г.С. и К. П.; извършено е процесуално
следственото действие очна ставка между свидетелите Л. М. и Г.С.; изготвени
са видео и аудио-технически експертизи, събрани са писмени доказателства –
протоколи за предупреждение от 07.04.2020 г., 12.04.2020 г. и 21.05.2020 г.
съставени по чл. 65, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР; 7 /седем/ броя сигнали за периода от
07.04.2020 г. до 14.05.2020 г. подадени от свидетеля Л. Л. М. до началника на
06 РУ СДВР и СРП; писмени справки от дирекция „Национална система 112“
МВР; заповед за незабавна защита и решение по гр. д. № 17322/2020 г. по
описа на СРС, III ГО, 139 състав.
Въззивният съд подобно и на първата съдебна инстанция констатира, че
в хода на досъдебното производство не е привлечено лице в качеството на
обвиняем по реда на чл. 219 НПК.
2
С постановление от 07.04.2022 г., прокурор при СРП е прекратил
наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24 ал. 1, т. 1 НПК. За да прекрати наказателното производство прокурорът е
приел, че в конкретния случай не се установява да е извършено, както от
обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и
т. 3, вр. с ал. 1 НК. Прокурорът е посочил, че по делото не е установено да е
причинена по смисъла на НК телесна повреда на свидетеля Л. М., в резултат
на действията на свидетеля С., за което липсват обективни находки. За да
стигне до посочения извод, държавният обвинител се е позовал на
възприетата от него фактическа обстановка, която е изградил на основата на
събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени
средства и писмени доказателства, както и изготвени експертизи, които е
обсъдил в прокурорския си акт. Според прокурора, в материалите по делото
не се съдържат доказателства, които да подкрепят обвинението и по този
начин позволяващи изготвяне на обвинителен акт, в която насока е цитирана
съдебна практика на ВКС в прокурорският акт.
Постановлението, с което е прекратено наказателното производство е
било обжалвано от свидетеля Л. М., който се явява лице пострадало от
инкриминираното деяние, което е предмет на разследване по настоящото
досъдебно производство.
С атакуваното пред настоящия съд определение е отменен
прокурорския акт от контролираната съдебна инстанция и делото е върнато
на държавния обвинител с указания по приложение на закона, както и за
извършване на допълнителни процесуално следствени действия, с цел
разкриване на обективната истина. Първият съд е посочил в своите мотиви,
че постановлението е немотивирано, липсва анализ на събраните по делото
доказателства, както и липсват изведени по същество фактически и правни
изводи, от страна на прокурора. Според първия съд яснота относно
фактическите изводи на прокурора съществува единствено по отношение на
обстоятелствата свързани със съсобствеността на процесния недвижим имот,
както и на дяловете на съсобствениците – свидетелите Л. М. и И. С.а, както и
по отношение на евентуалните преговори между тях за прекратяване на
съсобствеността. Контролираният съд е посочил, че изложената фактическа
обстановка в постановлението за прекратяване на наказателното
производство се свежда до преразказ на показанията на свидетелите и
изброяване на другите приобщени доказателствени източници и тяхното
съдържание. На свой ред първият съд изразява несъгласие, касателно анализа
на данните съдържащи се в показанията на двете групи гласни
доказателствени източници и направените въз основа на този анализ
фактически и правни изводи. Според първия съд са събрани, в хода на
досъдебното производство, доказателства за присъствието на свидетеля Г.С. в
процесния недвижим имот на дати 07.04.2020 г. и 07.05.2020 г., както и данни
за извършени от него противоправни действия в този имот изразяващи се в –
разхвърляне на пепел в имота, чупене на бирени бутилки, както и е
констатирал извършени действия от лице, за което може да се заключи чрез
съдържанието на обективираното в изготвено експертно заключение, че това
лице е именно свидетеля Г.С., който предприема демонтаж на мебели от
обитавано от свидетеля М. и семейството му жилищно помещение, идентично
със заснетото на снимките приложени към сигнала на жалбоподателя Л. М. до
06 РУ СДВР. На следващо място първият съд е намерил, че в хода на
досъдебното производство не са анализирани всичките – 4 /четири/ на брой
файлове, съдържащи се в предадената с молба на 27.05.2020 г., от страна на
свидетеля Л. М. „флаш памет“ за нуждите на разследването, за да се установи
тяхното съдържание. Според първия съд са останали извън полезрението на
разследването и снимки предоставени с молба от 09.04.2020 г., депозирана от
свидетеля Л. М., които според контролирания съд са относими към
правилното установяване на действителната фактическа обстановка. По
3
изложените по-горе съображения от страна на първия съд е прието, че
разследването не е проведено пълно, с което е ограничена възможността за
разкриване на обективната истина, а доказателствената съвкупност е
анализирана частично и превратно, при което извършения на същата анализ е
едностранчив, непоследователен, непълен и с него не се дава отговор на
въпроса има ли извършено по НК престъпление, както и защо не се
кредитират част от доказателствените източници.
Въззивният съдебен състав, запознавайки се с материалите събрани в
хода на досъдебното производство, постановлението на СРП, както и с
определението на районния съд намира, че последното следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, както по съображенията
изложени в протестираното определение, така и с оглед допълнително
констатирани от настоящия съд съображения. В конкретния случай,
отправените от страна на прокурора упреци, материализирани в частния му
протест са неоснователни, защото от съдържанието на атакувания съдебен
акт е видно, че районният съд е подходил изключително отговорно към
задълженията си, които са му възложени от законодателя чрез процесуалната
норма на чл. 243, ал. 5 НПК. Така възоснова на своето вътрешно съдийско
убеждение и въз основа на закона, районният съд е стигнал до
законосъобразния извод, че постановлението на СРП, с което на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 15037/2020 г. по описа на 02 РУ
СДВР, пр.пр. № 56264/2019 г. по описа на СРП следва да бъде отменено като
необосновано и незаконосъобразно. До този извод, първият съд е стигнал
изхождайки от основните принципи установени в наказателния процес,
визирани от законодателя в чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 1 и ал. 5 НПК,
при което правилно е констатирал, че в случая проведеното разследване не е
пълно, обективно и всестранно, защото не са изследвани всички
обстоятелства относими за разкриване на обективната истина. В случая
правилно е констатираното от първия съд, че прокурорския акт е
преждевременно съставен или преди да се съберат от прокурора и анализират
в пълнота всички относими доказателства за разкриване на обективната
истина, а на събраните до момента на произнасянето на прокурора е
придадена предварително установена сила, което предприето поведение от
държавния обвинител е процесуално недопустимо с оглед друг основен
принцип визиран в чл. 14, ал. 2 НПК. Действително, установената и
възприета от прокурора фактическа обстановка, която е намерила отражение
в съставения от него прокурорски акт е съответна на събраната до момента
доказателствена съвкупност, но независимо от това и по мнение на
въззивният съд е формирана при проведено непълно разследване, а
направените крайни правни изводи касателно изхода на наказателното
производство са преждевременни. В тази връзка, въззивната съдебна
инстанция намира за неоснователни изложените в частния протест твърдения
и доводи на прокурора, защото същите отново не почиват на основните
принципи на наказателния процес, визирани от законодателя в процесуално
правните разпоредби на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 1 и ал. 5 НПК.
Видно от съдържанието на протестираното във въззивното производство
определение, първоинстанционният съд е възприел една част от
констатациите на прокурора, а друга част не е възприел, за което е изложил
подробни съображения. Иначе казано, мотивите на прокурора, въз основа на
които е постановено прекратяването на наказателното производство, са били
проверени от районния съд.
Както вече се посочи, въззивният съд изцяло споделя фактическите и
правни изводи на районния съд, както и крайния извод на този съд, че следва
да бъдат проведени допълнителни процесуално следствени действия за
установяване на действителната фактическа обстановка, с цел разкриване на
обективната истина. Правилно и законосъобразно в тази насока е посоченото
4
от първия съд, че прокурора е пренебрегнал задължението си по чл. 107, ал. 3
НПК да събира доказателства, както в подкрепа на обвинението, така и в
подкрепа на оправдаването на лицето, което може да се определи като
вероятен извършител на престъплението, но за което все още не са събрани
данни за неговата виновност за извършено по НК престъпление. Това е така,
защото след като от страна на прокурора е прието, че от показанията на
разпитаните свидетели се формират две групи гласни доказателствени
източници, които изнасят в своите показания противоположни данни, то е
следвало да провери чрез всички средства и способи предвидени по НПК
данните изнесени във всяка една от тези групи. Тази проверка правилно е
констатирано от първия съд, че може да бъде реализирана чрез приобщаване
към доказателствената съвкупност на представени от страна на свидетеля Л.
М., вещи и предмети като веществени доказателства, които да бъдат
впоследствие и проверени по експертен път, за да се избегне всякакво
съмнение във взетото от страна на решаващия орган крайно решение за
изхода на разследването. Видно е от събраната по досъдебното производство
доказателствена съвкупност, че извън полезрението на разследването са
останали представените от свидетеля Л. М. 4 /четири/ на брой файлове,
съдържащи се на „флашпамет“, както и други предадени от него вещи и
предмети с молби депозирани на различни дати, представляващи веществени
доказателства, посредством които вероятно може да се установи дали
свидетеля Г.С. е присъствал в процесния недвижим имот на датите посочени
в молбите и сигналите на пострадалото лице. В случая, неизяснените до
момента в хода на досъдебното производство фактически положения са
посочените от първия съд в атакувания пред въззивния съд съдебен акт, с
което е насочено вниманието на прокурора към тях. Тази процесуална
дейност на първият съд в случая не води до извод, че този съд е дал
задължителни за изпълнение указания на прокурора по оценка на
доказателствата, каквито определено не може да дава, а единствено води до
извод, че в случая процесуалната му дейност е насочена към необходимостта
да бъдат установени всички релевантни за предмета на доказване фактически
положения, въз основа на едно проведено обективно, всестранно и пълно
разследване. До този извод първия съд е стигнал след като е констатирал
избирателният подход на прокурора при оценка на доказателствата, а
превратното възприемане на доказателствените материали винаги опорочават
вътрешното убеждение и съставлява основание за отмяна на оспорения пред
първия съд прокурорски акт. Ето защо указанията на съда не следва да бъдат
разбирани от СРП като предписание, на кои доказателствени материали -
гласни доказателствени средства и писмени доказателства следва да даде вяра
и кои да бъдат дискредитирани, още по-малко за това дали следва да се
приеме, че определено лице следва да бъде привлечено към наказателна
отговорност по реда на чл. 219 НПК за извършено престъпление и коя е
неговата правна квалификация. Отговор на този въпрос може да бъде даден
едва след събиране и проверка на всички доказателства в хода на едно пълно,
обективно и всестранно проведено разследване, чрез способите и средствата
предвидени в НПК.
В допълнение на всичко изложено по-горе, от страна на въззивния съд
се посочва, че за прокурора е налице основание да прекрати наказателното
производство едва когато изследва наличието на всички възможни хипотези
за наличие на извършено престъпление по НК, от страна на лицата
съпричастни към воденото разследване и за които са налице данни. Това е
така, защото при пълноценния анализ на събраните, и то в пълнота
доказателства в хода на досъдебното производство, прокурорът би могъл да
стигне и до различен от така възприетия от него изход по делото, доколкото
би могла да се установи друга фактическа обстановка, която да дава друга
правна възможност, за извеждане на друга релевантна правна квалификация
на деянието, при същата установена фактическа обстановка. В конкретния
5
случай, представителят на държавното обвинение не е анализирал събраната
по делото доказателствена съвкупност съпоставяйки я и с обективната и
субективна страна на едно евентуално друго налично извършено
съставомерно престъпление по НК. В тази връзка следва да се посочи, че по
делото се установяват следните обстоятелства, които са били известни на
органите на досъдебното производство, а именно: че свидетеля Л. М., заедно
със своето семейство, постоянно обитава процесния имот, в който са се
развили събитията, обект на разследване; че свидетеля Л. М. е съсобственик
на процесния имот заедно със своята майка свидетелката И.С., която
притежава ¼ от него; че свидетеля Г.С. вероятно е извършил противоправни
действия в процесния имот, след като е влязъл в него; че действията на
свидетеля Г.С. са били заснети, видно от част от видеозаписите, предадени за
изследване; че свидетеля Г.С. не е съсобственик и не обитава процесния имот,
макар и да е брат на свидетеля Л. М.; че свидетеля Г.С. е влязъл в процесния
имот, заедно с майка си, въпреки изричното за това несъгласие от страна на
ползвателя му – свидетеля Л. М. и семейството му; че свидетеля Г.С. е бил
изведен от процесното жилище от пристигналите на мястото, след подаден
сигнал, полицейски служите, които са разпитани в хода на досъдебното
производство и са изнесли данни в своите показания, в тази насока; че
свидетелите Г.С. и К. П. също така изнасят данни в своите показания за това,
че са посещавали процесния имот, дори и в деня, в който на мястото са били
повикани полицейските служители, разпитани като свидетели по делото, а
свидетеля Г.С. е счупил катинар поставен на входната врата на процесния
имот, с цел да проникне в него. Така посочените от въззивния съд
обстоятелства са останали извън полезрението на органа на досъдебното
производство, който ако ги беше изследвал, то би могъл да стигне и до
различни от възприетите фактически и правни изводи, т.к. в случая е
игнорирано обстоятелството, че процесното жилище се обитава постоянно от
пострадалия свидетел Л. М., в което живее заедно със своето семейство и в
случая е без значение, чия собственост е това жилище за отговорността на
лицето, което нарушава неговата неприкосновеност. На свой ред това е така,
защото законът охранява неприкосновеността на жилището, както от
неправомерните действия на друго лице, така и от самоуправни такива
действия, още повече по делото са налични свидетелски показания, че
свидетеля Г.С. е влязъл в процесното жилище със сила и от същото е бил
изведен от извикани на мястото полицейски служители, поради твърдения за
извършени от същия вътре в жилището противоправни действия. От друга
страна, отново от данните, съдържащи се в показанията на свидетелите И.С. и
Г.С. се установява, че всеки един от тях поотделно е съзнавал, че нарушава
неприкосновеността на жилището, което се ползва постоянно за живеене от
свидетеля Л. М. и неговото семейство и в което свидетеля Г.С. е проникнал
преодолявайки несъгласието на свидетеля М. и неговото семейство. Данни за
това, че свидетеля Г.С. е проникнал в процесното жилище се съдържат и в
приобщените по делото, в хода на досъдебното производство експертни
заключения по Протокол № 296/08.03.2021 г., по Протокол № 33/11.03.2021 г.
и по Протокол № 300/30.11.2021 г., които не са обсъдени от прокурора с
оглед наличие на данни за извършено друго престъпление по НК, преди да
прекрати наказателното производство по делото. В този смисъл е необходимо
да се установи еднозначно, как и по какъв начин свидетеля Г.С. е влязъл в
процесното жилище, въпреки несъгласието за това, от страна на свидетеля Л.
М. и неговото семейство и е отказал да го напусне, въпреки отправената му
изрична покана за това, която той е отказал да изпълни. Също така е
необходимо в тази връзка да се установят всички полицейски служители,
които на различни дати и по повод на подадените множество сигнали от
страна свидетеля Л. М., са посетили процесния адрес, и разпитат същите.
Също така е необходимо да се съберат данни, както за всички сигнали и
протоколи за предупреждение от и срещу свидетелите Г.С. и Л. М., така и за
6
всички сигнали подадени от свидетеля Г.С. срещу свидетеля Л. М., при
районния инспектор на кв. Драгалевци, с цел провеждане на едно пълно,
обективно и всестранно разследване от страна на органите на досъдебното
производство. На последно място следва да бъде проведено изследване на
всички приобщени по делото веществени доказателства, в смисъла посочен от
първия съд, защото именно чрез този анализ би се установила и какви точно
действия и къде са извършени от всяко едно от лицата присъствали на
процесните събития. Изясняването на горните обстоятелства, както и дали по
време на престоя в процесното жилище, от страна на свидетеля Г.С. са
извършени противоправни действия, биха довели до едно пълно, обективно и
всестранно разследване по делото и не на последно място до пълноценно
упражняване на правомощията на прокурора по разследване и разкриване на
престъпление по НК. Ако, прокурорът установи престъпление след това, то
изцяло в неговите прерогативи е и да го квалифицира съобразно фактите и
обстоятелствата по делото и да ангажира наказателната отговорност на
основание чл. 219 НПК на лицето, за което са събрани доказателства, че е
автор на деянието и виновно го е извършило. В случай, че не се установят
данни за извършено престъпление, което да се субсумира под състав на
такова по НК, то прокурора с основание би упражнил правомощието си да
прекрати наказателното производство, но в този случай това правомощие би
било упражнено в съответствие с изискването на закона за пълно, обективно
и всестранно разследване.
По изложените по-горе съображения, събраната по делото до момента
доказателствена съвкупност не дава правната възможност за извеждане на
извод, подобно на този изведен от прокурора в съставеното от него
постановление, за прекратяване на наказателното производство, а именно
преди да се изследват всички възможни хипотези за извършено друго
престъпление по НК.
С оглед всички изложени съображения въззивният съд намира, че
крайния правен извод на първостепенния съд, за отмяна на постановлението,
с което е прекратено наказателното производство, е правилен, тъй като при
постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения,
доколкото в хода на разследването не са изчерпани всички възможности за
събиране на относими доказателства. След връщане на делото, за прокурора
възниква задължението да отстрани посочените в настоящото определение
пороци при формиране на вътрешното си убеждение в съответствие с
основните принципи в наказателния процес визирани в разпоредбите на чл.
13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК, за да изпълни в пълнота
възложените му задължения за установяване на действителната фактическа
обстановка, с цел разкриване на обективната истина, а тя се разкрива по реда
и със средствата предвидени в НПК.
В резултат на извършената въззивна проверка се налага закономерния
извод, че определението на първия съд следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, а частния протест оставен без уважение като
неоснователен.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийски градски
съд, НО, ХIII въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 11.05.2022 г., постановено по
НЧД № 5717/2022 г. по описа на СРС, НО, 131 състав, с което е отменено
постановление на СРП от 07.04.2022 г. за прекратяване на наказателното
7
производство по досъдебно производство № 230 ЗМК 1416/2020 г. по описа
на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 15012/2020 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. с ал. 1 НК.
Връща делото на СРП за изпълнение на задължителните указания
дадени в определението на съда, относно прилагането на закона.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на свидетеля Л. Л. М..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8