№ 22212
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110129551 по описа за 2025 година
Производството е по реда на АПК на основание § 19 ЗИД на АПК, обн. ДВ, бр. 39 от
2011г., посл.изм.
Образувано е въз основа на Жалба, вх. № ПО-15-5979/12.05.2025г. на ОСЗ-Източна в
град София, подадена от С. Г. Б. срещу Решение № 3424/11.04.2025г. на ОСЗ-Източна, с
което на наследниците на Г. И.ов Б. е признато правото на собственост в съществуващи
възстановими стари реални граници на 9 бр. земеделски имота, като са отменени Решение №
И249.1/15.11.2000г. на бившата Поземлена комисия – Панчарево и Решение №
3424/07.02.2025г. на ОСЗ-Източна. Жалбоподателят оспорва посоченото по-горе решение
като нищожно и незаконосъобразно, като твърди, че то е взето при липса на компетентност,
при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. По въпросите, по които се произнесъл административният
орган, вече било налице негово решение – Решение № 3424/07.02.2025г. на ОСЗ-Източна,
което било обективно идентично като съдържание с оспореното по настоящото дело такова.
Причината да се постанови оспореният акт била тази, че в решението от 07.02.2025г. била
допусната техническа грешка в името на наследодателя – „Бикирски“ вместо „Бекирски“.
Поради това и жалбоподателят поискал тя да бъде отстранена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК.
Вместо да постанови решение за поправка на очевидна фактическа грешка,
административният орган отменил решението си и издал ново. Подобен подход водел до
неяснота и неразбираемост, още повече, че Решение № И249.1/15.11.2000г. на бившата
Поземлена комисия – Панчарево било прогласено за нищожно от съда. По същите въпроси
вече имало произнасяне с решението от 07.02.2025г., поради което бил нарушен и
принципът на стабилитет на административните актове. Приложение следвало да намери чл.
62, ал. 2 АПК. Освен това решението от 07.02.2025г. вече било предмет на оспорване пред
съда, поради което за административния орган не била налице възможност да отменя
решението си. В насрочените по делото публични съдебни заседания жалбоподателят не се
явява, като се представлява от адв. А. Д. – АК-София, която поддържа подадената жалба,
включително в хода на устните състезания.
1
Административният орган – ОСЗ-Източна в град София не е изразил писмено
становище по основателността на жалбата. В насрочените по делото открити съдебни
заседания ОСЗ-Източна се представлява от адв. Б.С. или адв. Св.Йорд., от страна на които се
обосновава валидност и законосъобразност на оспорения административен акт, което
становище се поддържа и в хода на устните състезания.
Заинтересованите лица Н. Г. А., Ц. Г. Т., И. Г. Ч., С. И. К., А. И. В., Р. К. А., К. Р. Г. и
Д. Р. Г. се явяват лично за насроченото на 30.09.2025г. открито съдебно заседание, в което
заинтересованите лица Н. В. Г., Г. В. Д., Р. В. Б., В. Г. Г. и Г. Г. Г.. За насроченото на
18.11.2025г. открито съдебно заседание не се явява никое от заинтересованите лица. Взелите
участие по делото заинтересовани лица заявяват, че поддържат подадената жалба.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената жалба и оплакванията в
нея, както и становището на участващите в производството страни, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 02.05.2025г., поради
което жалбата, входирана на 12.05.2025г., е подадена в срок. Същата е подадена от лице с
правен интерес и право на жалба, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
С Решение № 8597/14.06.2016г. по гр.д. № 63740/2015г. на Софийския районен съд, І
ГО, 43 състав, е прогласено за нищожно Решение № И249.1/15.11.2000г. на Поземлена
комисия – Панчарево, с което е отказано възстановяването на правото на собственост в
стари реални граници по отношение на девет ниви, находящи се в землището на село
Панчарево, като преписката е върната на ОСЗ-Панчарево за ново произнасяне. За да
постанови решението си, съдът е приел, че оспореното пред него решение е постановено от
некомпетентен орган, тъй като при произнасянето му Комисията не е действала в състава,
изискуем от чл. 60, ал. 4 /отм./ ППЗСПЗЗ. Видно от отбелязването върху него, решението е
влязло в сила на 15.07.2016г.
С Решение № 3424/07.02.2025г. ОСЗ-Източна, вземайки предвид описаното в
предходния абзац решение и разглеждайки преписката по заявление, вх. №
3424/13.05.1992г., е признала правото на собственост на наследниците на Г. И.ов Б. в
съществуващи възстановими стари реални граници върху девет броя земеделски имоти в
землището на село Панчарево /яз. Искър/: нива от 2,2 дка в м. „Пара кладенец“, нива от
1,6дка в м. „Кръстов дол“, нива от 2,7 дка в м. „Черешите“, нива от 1,3 дка в м. „Овнарник“,
нива от 2,1 дка в м. „Старата курия“, нива от 3 дка в м. „Габровец“, нива от 3,8 дка в м.
„Ридо“, нива от 2,2 дка в м. „Попова поляна“ и ливада от 1,8 дка в м. „Овнарник“. Посочено
е, че с това решение се отменя Решение № И249.1/15.11.2000г. на бившата Поземлена
комисия – Панчарево. Валидността и законосъобразността на Решение № 3424/07.02.2025г.
ОСЗ-Източна е предмет на оспорване по гр.д. № 13821/2025г. на СРС, за което към
настоящия момент не са представени данни да е приключило.
С Молба, вх. № ПО-15-4553/07.04.2025г. на ОСЗ-Източна, С. Г. Б. е поискал от ОСЗ-
Източна да поправи по реда на чл. 62, ал. 2 АПК Решение № 3424/07.02.2025г., тъй като в
същото фамилията на наследодателя била сбъркана – вместо „Бекирски“ пишело
„Бикирски“. Молбата е разгледана от ОСЗ, като според представения Протокол №
3/11.04.2025г., административният орган е решил да постанови решение от същата дата за
признаване на правото на собственост върху деветте земеделски имота, като отмени
решението си от 07.02.2025г. поради явна фактическа грешка. С Решение №
3424/11.04.2025г. ОСЗ-Източна е признала правото на собственост на наследниците на Г.
И.ов Б. в съществуващи възстановими стари реални граници върху девет броя земеделски
имоти в землището на село Панчарево /яз. Искър/: нива от 2,2 дка в м. „Пара кладенец“,
нива от 1,6дка в м. „Кръстов дол“, нива от 2,7 дка в м. „Черешите“, нива от 1,3 дка в м.
2
„Овнарник“, нива от 2,1 дка в м. „Старата курия“, нива от 3 дка в м. „Габровец“, нива от 3,8
дка в м. „Ридо“, нива от 2,2 дка в м. „Попова поляна“ и ливада от 1,8 дка в м. „Овнарник“.
Посочено е, че това решение отменя Решение № И249.1/15.11.2000г. на бившата ПК-
Панчарево и Решение № 3424/07.02.2025г. на ОСЗ-Източна.
АПК не съдържа изрична норма, определяща кога един административен акт е
нищожен. Теорията и практиката приемат, че нищожен е този административен акт, който е
засегнат от така съществен порок, че актът изначално и от момента на издаването си не
поражда правните последици, към които е насочен. Така всяка некомпетентност винаги е
основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност само
когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса
на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила
са основания за нищожност също ако са толкова съществени, че нарушението да е довело до
липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който е изцяло лишен от законова опора, т. е. не е
издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност
на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В този смисъл е и съдебната практика:
ТР 2/1991-1991-ОСГК, р.133/07.01.2019г.-адм.д.9108/2018г.-ВАС,VІотд., р.11299/09.08.2013г.-
адм.д.409/2013г.-ВАС,ІІотд.
Оспореният съдебен акт е издаден от компетентен орган по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ в
изискуемата от закона писмена форма, като е подписан от лицата, участващи в състава на
приелата го служба по ********* съобразно чл. 33, ал. 6 ЗСПЗЗ, Заповед № РД-07-
1692/06.02.2025г. на Директора на Областна дирекция „*********“ – София-град и Заповед
№ РД46-178/29.05.2024г. на Министъра на *********то и храните.
Нищожният административен акт не поражда правни последици и не може да бъде
основа на произнасянето по друг акт. Нищожни са тези административни актове, които
поради основни и тежки недостатъци се дисквалифицират като
несъществуващи административни и юридически актове. Всеки отделен случай изисква
самостоятелна преценка на действителността на административния акт с оглед тежестта на
порока, от който е засегнат. Основанията за обявяване нищожност
на административния акт са: нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма,
пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др.
според спецификата на случая. Съдът намира че в хипотеза, при която по отношение на акт
на административен орган е проведен съдебен контрол, в резултат на който този акт е
прогласен за нищожен, е недопустимо след това административният орган да отмени същия
този свой акт. Тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици, в
рамките на съдебния контрол той няма нужда да се отменя, а е достатъчно е само да се
прогласи неговата нищожност, като решението на съда има декларативно, а не
конститутивно действие /р.11299/09.08.2013г.-адм.д.409/2013г.-ВАС,ІІотд./. Щом като съдът
вече е прогласил нищожността на Решение № И249.1/15.11.2000г. на бившата Поземлена
комисия – Панчарево, последващо решение на ОСЗ, с което това решение се отменя, се явява
взето в пълно противоречие с административно-производствените правила и с обективно
невъзможен предмет, тъй като е вече прогласено, че този административен акт не поражда
правни последици. Поради това Решение № 3424/11.04.2025г. на ОСЗ-Източна в частта
си, с която е отменено Решение № И249.1/15.11.2000г. на бившата Поземлена комисия –
Панчарево, следва да бъде прогласено за нищожно.
3
По отношение на останалата му част съдът намира, че решението не съответства на
изискванията на закона за форма /чл. 146, т. 2 АПК/. От приложената административна
преписка, както и от протокол № 3/11.04.2025г. на ОСЗ-Източна, става ясно, че отмяната на
решението от 07.02.2025г. и приемането на това от 11.04.2025г. е продиктувано от
необходимост да бъде отстранена очевидна фактическа грешка в първото решение – това от
07.02.2025г. Отстраняването на очевидни фактически грешки в административните актове е
допустимо, като се извършва съобразно чл. 62, ал. 2 АПК, определяща, че очевидни
фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е
издал, и след изтичане на срока за обжалване, като за поправката на очевидните фактически
грешки се съобщава на заинтересованите лица, а решението за това подлежи на обжалване
по предвидения в АПК ред. Този ред е приложим, доколкото чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, даваща
възможност на общинската служба по ********* да поправи по свой почин или по молба на
заинтересуваните лица допуснатите в решенията ú явни фактически грешки, не определя
различен процесуален ред. Допустимо по изключение е очевидната фактическа грешка да
бъде отстранена и посредством отмяната /оттегляне/ на административния акт, в който е
допусната грешката, и издаване на нов акт, в който грешката не е налице /арг.
опр.8703/25.06.2010г.-адм.д.8258/2010г.-ВАС,Іотд., Еленков, А., и колектив,
„Административно-процесуален кодекс – систематичен коментар, проблеми на
правоприлагането, коментар на съдебната практика“, изд. ИК „Труд и право“, София, 2013г.,
стр.565-566/. Това е възможно обаче само ако поправяният акт не е влязъл в сила, т.е. няма
качеството на стабилен административен акт. И, доколкото решението от 07.02.2025г. е
оспорено пред съда /гр.д. №13821/2025г. на СРС, неприключило/, то принципно няма пречка
административният орган да поправи грешка в него чрез оттеглянето му и издаване на ново
решение, макар този процесуален подход да не е напълно прецизен.
В конкретния случай, макар да се приеме, че все пак подобна процедура е била
предприета от административния орган, при постановяване на коригираното решение той по
никакъв начин не е отразил в административния акт, че се касае обективно за извършване на
поправка на административен акт. Единствено в протокол № 3/11.04.2025г. е посочено, че се
касае за такава. В Решение № 3424/11.04.2025г. обаче никъде няма индикация за допусната в
предходен административен акт грешка, която се поправя. Описаните в решението
фактически и правни основания не кореспондират с поправка на грешка, а обективират
единствено отмяна на предходно решение и приемане на ново идентично такова, без да
става ясно поради какви причини се налага това и въз основа на коя законова норма се
извършва. Ако само по себе си непосочването или грешното посочване на правното
основание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК да не опорочава изискуемата от закона форма, то
посочването на фактически основания за издаването на акта, без значение как ще бъдат
изложени те, е абсолютно задължително. Затова в конкретния случай ОСЗ-Източна е
нарушила задължението си като административен орган да посочи правилно и точно
фактическите и правни основания за издаването на административния акт /чл. 59, ал. 2, т. 4
АПК, общо приложими и към актовете на ОСЗ/, с което са нарушени установените от закона
изисквания за форма на административния акт, поради което и същият се явява
незаконосъобразен. Съдът намира, че това процесуално нарушение не е така съществено, че
да обуслови нищожност на административния акт, но е достатъчно да обоснове
квалифицирането му като незаконосъобразен и да наложи неговата отмяна.
На основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се върне на ОСЗ за ново
произнасяне по Молба, вх. № ПО-15-4553/07.04.2025г., като административният орган, с
оглед прецизно прилагане на чл. 62, ал. 2 АПК вр. чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, следва да се
произнесе с решение единствено по отношение на това дали допуска исканата поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 2424/07.02.2025г. или оставя искането без
уважение, посочвайки в решението си кореспондиращите на тази процедура фактически и
правни основания. За ОСЗ-Източна не е налице основание и е недопустимо да отменя
4
признатото за нищожно Решение № И249.1/15.11.2000г. на бившата Поземлена комисия –
Панчарево, нито има процесуална необходимост да отменя решението си от 07.02.2025г.,
още повече, че същото вече е предмет на иницииран съдебен контрол.
На основание чл. 174 АПК административният орган следва да се произнесе по
искането в срок от един месец от съобщението, че настоящото решение е влязло в сила,
който срок с оглед естеството на искането и правно-процесуалната сложност на въпросите,
които следва да бъдат преценени, съдът счита за разумен.
По разноските:
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК и във връзка с обстоятелството, че административният
орган – страна по настоящото дело, не е юридическо лице и няма самостоятелен бюджет /арг.
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 9, ал. 2 от Устройствения правилник на
областните дирекции „*********“/, то разноските по настоящото дело в полза на
жалбоподателя следва да се възложат в тежест на Областната дирекция „*********“ –
София-град. Жалбоподателят е доказал и в негова полза следва да бъдат присъдени разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожно взетото по преписката по заявление с вх. №
3424/13.05.1992г. на Общинска поземлена комисия в село Панчарево Решение №
3424/11.04.2025г. на ОСЗ-Източна в град София в частта му, с която се отменя Решение
№ И249.1/15.11.2000г. на бившата Поземлена комисия – „Панчарево“.
ОТМЕНЯ взетото по преписката по заявление с вх. № 3424/13.05.1992г. на
Общинска поземлена комисия в село Панчарево Решение № 3424/11.04.2025г. на ОСЗ-
Източна в град София в останалата му част, като връща преписката на
административния орган – ОСЗ-Източна, за ново произнасяне съобразно указанията
по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото
решение.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 АПК, едномесечен срок за ново произнасяне по
Молба, вх. № ПО-15-4553/07.04.2025г. на ОСЗ-Източна, който срок тече от датата на
получаване на съобщение за влизането в сила на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „*********“ – СОФИЯ-ГРАД, ЕИК
*********, със седалище на администрацията ú в град София, да заплати, на основание чл.
143, ал. 1 АПК, на С. Г. Б., ЕГН **********, от град София, сумата от 2000,00 лева за
разноски по делото в производството пред районния съд /гр.д. № 29551/2025г. на СРС/.
Решението е постановено при участието на Н. Г. А., Ц. Г. Т., И. Г. Ч., С. И. К., А. И.
В., Д. Р. Г., К. Р. Г., Р. К. А., Н. В. Г., Г. В. Д., Р. В. Б., В. Г. Г. и Г. Г. Г. в качеството им на
заинтересовани лица.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административния съд – София-
град с касационна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в 14-дневен срок от
съобщението.
Решението да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 172а, ал. 4 АПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6