Р Е Ш Е
Н И Е
№ 159
град Велико Търново, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Георги Чемширов
Членове: Дианка Дабкова
Константин Калчев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Донка Мачева като разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10214/2019г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН.
Касаторът Н.Р.К.
*** обжалва Решение № 268 от 11.06.2019 г. по НАХД № 628/2019 г. на Районен
съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление №
18-0319-000562 от 21.12.2018 г. на началника на РУ Полски Тръмбеш при ОДМВР
Велико Търново. Касаторът излага подробни възражения, че не е доказано да е
управлявал МПС с несъобразена скорост, съответно да е извършил виновно
вмененото му нарушение, а с оглед конкретната пътна обстановка /непочистен,
заледен и път, покрит отгоре със снежна покривка/ причина за настъпилото ПТП не
е поведението на водача, поради което е налице хипотезата на случайно деяние по
чл. 15 от Наказателния кодекс. Тези съображения са доразвити в представено
писмено становище.
Ответникът по
касационната жалба – Районно управление на МВР – Полски Тръмбеш, не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл.
63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 268
от 11.06.2019 г. по НАХД № 628/2019 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е
потвърдено НП № 18-0319-000562 от 21.12.2018 г. на началника на РУ Полски
Тръмбеш при ОДМВР Велико Търново, с което на касатора е
наложено наказание „глоба“ на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП в размер на
200 лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Наложеното
административно наказание за това, че на 28.11.2018 г. около 10:25 ч. на ПП І-3 /Бяла-Плевен/ при км. 12+800 Н.К. като водач
на лек автомобил „*****“ с рег. № *****при избиране на скоростта на движение не
се съобразява със състоянието на пътя /заснежен асфалтов път/ и релефа на
местността – лява крива при спускане, поднася се и се блъска в лентата за
насрещно движение в закъсал влекач „Скания“ с рег. № *****с прикачено
полуремарки с рег. № ****, като допуска ПТП с материални щети. За извършеното
нарушение срещу водача е издаден АУАН серия Г № 842406 от 28.11.2018 г., връчен
на лицето без възражения от негова страна. Въз основа на установеното с АУАН
административнонаказващият орган е издал НП № 18-0319-000562 от 21.12.2018 г.,
с което на касатора е наложено наказание „глоба“ на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
За да потвърди
НП въззивният съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, че в действителност по делото не са
съобразени данни за скоростта, с която се е движил автомобилът, управляван от
жалбоподателя, но последният е бил длъжен да се движи с такава скорост в
рамката на разрешената за участъка, която да му позволява да контролира
непрекъснато управляваното от него МПС и да намали или спре при всяка
възникнала опасност за движението. Счел е, че неговата скорост не е била
съобразена с атмосферните условия /заснежена и заледена пътна настилка през
зимния сезон според приложения снимков материал/ и характеристиките на участъка
/релеф при низходящ наклон в ляв завой/, интензивност на движение и условия на
видимост /излизане от завой с лява крива/, и с оглед движението с несъобразена
скорост водачът е изгубил контрол върху МПС, което е поднесло с последвал удар
в спрян в насрещната лента товарен автомобил, като е причинил ПТП с материални
щети. Изложени са мотиви за липса на процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и НП, както и за правилно определяне на нарушената и на санкционната
разпоредби.
Въз основа на събраните в
хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота
изяснена от районния съд. Възраженията в касационната жалба са били изложени и
пред въззивния съд, който е дал аргументиран отговор за тяхната
неоснователност. Решаващият състав е извършил пълен и цялостен анализ на
събраните доказателства, като е направил обосновани изводи досежно
осъществяване от касатора на състава на соченото в НП административно нарушение
и наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му, които
изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В случая правилно е установено, че касаторът се е движел с
несъобразена със състоянието на пътя /заледен и заснежен участък при низходящ
наклон в ляв завой/ скорост, при което реализирал ПТП. След като на процесната
дата пътният участък, където е настъпило ПТП, безспорно е бил заснежен, заледен
и неопесъчен, под наклон и в завой, касаторът е бил длъжен да съобрази
скоростта със зимните условия на пътя и да я намали до величина, която да
позволи избягване настъпването на вредоносния резултат, още повече че колата, с
която е реализирал ПТП е била в неподвижно състояние.
В т.1 и т.2 на
Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК по някои
въпроси относно режима на скоростите за движение на моторните превозни
средства, е развито, че основно правило за скоростта на движение по пътищата е
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в която разпоредба са посочени факторите на пътната
обстановка, с които водачът на пътното превозно средство е длъжен да се
съобразява, за да избере съобразена скорост за движение. С цитираната норма е
въведено задължение за движение със скорост, съобразена с атмосферните условия,
релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на
движението, знаците, маркировката, състояние на водача и други обстоятелства,
които имат значение за безопасността на движението. Това е примерно изброяване
на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на
съобразена скорост за движението. Във всички случаи обаче, величината на
скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори.
Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка
трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените
такива. Избирането на по-малка скорост на движение от своя страна ще позволи на
водача да спази и необходимата дистанция, която да бъде достатъчна според тези
условия, за да може по всяко време от управление на МПС да позволи на водача да
осъществи контрол над механизмите на управлявания от него автомобил, и ако е
необходимо-дори да спре. Друго задължение е за намаляване на скоростта или за
спиране на пътното превозно средство в случаите, когато възникне опасност за
движението. Намаляването на скоростта е в зависимост от характера и степента на
опасността. Колкото опасността за движението е по-голяма, толкова скоростта
трябва да бъде по-малка, за да може тя да бъде преодоляна. Спирането на пътното
превозно средство се налага при пътни условия и ситуации, когато движението
дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно
произшествие. Посочено е също така, че независимо от различията при
установяване съдържанието на понятието "съобразена скорост" /"намалена
скорост", "бавна скорост", "скорост, която дава възможност
да се спре", "безопасна скорост" и др./, правилното тълкуване на
правилата по чл. 20, ал. 2 /по който текст е ангажирана отговорността на
касатора/ и чл. 23 ЗДвП, чл. 71, ал. 1, чл. 119, 122, 123 и др., дава основание
да се приеме, че не съществуват отделни видове намалени скорости със съответния
диапазон на тяхната величина. Макар и законодателят да си е послужил с различни
термини за конкретни пътни ситуации, не е целял и не е определял различни
видове категории намалени скорости. Водачът на пътното превозно средство във
всички трябва да се движи със съобразена скорост, като отчита факторите,
посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, между които фактори са и
метеорологичните условия и пътната обстановка, която е била възприета от
касатора при движението му по пътя, още отпреди спускането му по наклона
надолу. В случая не са представени каквито и да било доказателства за
настъпване на внезапна повреда в МПС, която да не му позволи да спре, както и доказателства,
че са съществували условия на пътната настилка, които касаторът не е могъл да
възприеме и предвиди. Предвид изложеното в случая не може да се говори за
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК – когато деецът не е бил длъжен или
не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Ето защо
правилна се явява преценката на АНО, че К. не се е движил със съобразена с
пътните условия скорост, което е довело до причиняване на ПТП с материални
щети. Отговорността на собственика/стопанина на пътя за неопесъчаване, не
изключва отговорността на касатора, който е следвало да съобрази всички
обстоятелства и да се движи с такава скорост, която да не доведе до
неблагоприятни съставомерни последици. Деецът сам се е поставил в невъзможност
да избегне произшествието, като не е изпълнил изискванията на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
и не е могъл да спре и да овладее лекия автомобил като е предизвикал
катастрофа. За нарушението е наложено предвиденото в кореспондиращата му
санкционна норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП административно наказание.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 268 от 11.06.2019 г. по НАХД № 628/2019 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :