Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 116/28.01.2020 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, в
съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при
секретар Г.С.,
прокурор
Дарин Христов,
разгледа
адм. дело № 2028/2019 година
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Ищецът И.Н.Р. с ЕГН ********** и
адрес ***, е предявил иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
(ГДИН) – юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище град София,
за заплащане на обезщетение в размер на 9 500 (девет хиляди и петстотин) лева
за претърпени неимуществени вреди – в резултат на лоши битови условия при които
е изтърпявал наказанието си в периода 21.04.2015 – 13.11.2017 година, причинени
от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на
Бургаски затвор, част от структурата на ГДИН.
В исковата молба са изложени твърдения за засягане на достойнството на Р.,
вследствие на неправомерни действия, изразяващи се в поставянето му в
неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието „доживотен затвор без
замяна“, по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Заявява се, че битовите условия, в които
е изтърпявано наказанието, не съответстват на изискванията на законодателството
и принципите на хуманност и справедливост. Прави се оплакване от пренаселеност
на помещенията за престой на лишените от свобода, липса на санитарен възел и
течаща топла вода, занижена хигиена в баните и тоалетните, наличие на насекоми (хлебарки
и дървеници). За лошите битови условия
се претендират 9 500 (девет хиляди и петстотин) лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Според ищеца противоправното бездействие на ответната администрация се е
осъществило през периода 21.04.2015 година - 13.11.2017 година.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуални представители. Не
оспорва писмените доказателства, представени от ответника. Претендира разноски.
Ответникът по иска, чрез процесуален представител, представя подробен
писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и
размер и пледира същия да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение
Прокурорът счита, че исковата молба е неоснователна и недоказана по размер.
След като съпостави твърденията и възраженията на страните, както и
доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка.
Към датата на предявяване на исковата молба ищецът И.Р. изтърпява наказание
„доживотен затвор без замяна“ - за
извършени престъпления по чл. 116, чл. 117, чл. 129 и чл. 333 от Наказателния
кодекс.
През част от процесния периода ищецът е бил настанен в общи помещения с
останалите лишени от свобода в Бургаски затвор, на основание чл. 189 ал. 4 от ЗИНЗС.
От 17.04.2015 година до 08.09.2015
година Р. е бил настанен в VІ затворническа група, където е обитавал помещение
с обща площ около 15 квадратни метра и е бил настанен за различни периоди от
време с до още петима лишени от свобода.
От 08.09.2015 година до 04.07.2016 година е бил настанен в ІІІ
затворническа група, където е обитавал помещения с обща площ от 16 до 30
квадратни метра, заедно с от петима до двадесет и осем други лишени от свобода.
От 04.07.2016 година – 15.12.2016 година е бил настанен в ІV затворническа
група, където е обитавал помещения с обща площ от 16 до 30 квадратни метра,
заедно с от петима до двадесет и осем други лишени от свобода.
Във всички спални помещения в ІІІ, ІV и VІ затворнически групи - за
описаните периоди - не е имало непрекъснат достъп до течаща вода и тоалетна,
като такива е имало на съответния етаж или в съответното отделение.
Физиологичните нужди на лишените от свобода за времето от вечерна проверка до
сутрешното ставане от сън са били удовлетворявани в пластмасови кофи с капак.
Вентилация и проветрение на обитаваните помещения се е осигурявало на гравитационен
принцип чрез двукрили прозорци с по две отварящи се крила и размер на всеки
прозорец 125/65 см. Отоплението на спалните помещения, в които е пребивавал ищеца, се е осигурявало от отоплителен уред,
присъединен към парната инсталация на затвора. В съответните помещение за всеки
лишен от свобода са били осигурени легло и шкаф за лични вещи.
През периода 15.12.2016 година – 15.11.2017 година И.Р. е бил настанен в І
група за осъдени на доживотен затвор, където е обитавал самостоятелно спално помещение
с приблизителна площ от 5,36 квадратни метра. През деня му е бил осигурен шест
пъти достъп до тоалетна и течаща вода, както следва – от 06:20 до 07:00 часа;
от 09:30 до 10:00 часа; от 11:30 до 12:00 часа; от 14:00 до 14:20 часа; от
18:00 до 18:30 часа и от 19:30 до 20:00 часа – сумарно 3 часа на ден. За
удовлетворяване на физиологичните нужди на ищеца във времето от вечерна
проверка до сутрешното ставане от сън му е била предоставена пластмасова кофа с
капак.
В проведеното на 15.11.2019 година съдебно заседание е разпитан като
свидетел Ч.Г. И. – лишен от свобода, изтърпяващ наказание доживотен затвор в сградата на Бургаски затвор заедно с ищеца Р.,
в една група с него. Свидетелят твърди, че е бил в един салон с ищеца „към
декември 2016 година“. Описва лоши битово – хигиенни условия на живот в
помещенията на групата – в това число и липсата на работещ санитарен възел.
Специално за килията, която е обитавал Р. през този период, сочи, че са били
изградени тоалетна, душ и мивка, но същите не са работели, поради което и на Р.
му се е налагало да използва кофа за удовлетворяване на физиологичните си
нужди. Допълва също, че мазилката на тавана на тази килия е падала от влагата и
е събирала мухъл. Като размери на килията сочи 2 на 3 метра. Заявява, че
ползването на тоалетна е било по график – около 6 - 7 отваряния дневно, като и
по график е бил и достъпа до течаща вода – около 3 пъти на ден, но твърди, че
не винаги този график се е изпълнявал. По отношение на условията за къпане
посочва, че то се е осъществявало 2 пъти седмично – във вторник и четвъртък.
Обяснява, че в килиите на лишените от свобода има дървеници и мишки. Свидетелят
описва, че всичко това е отразило зле на ищеца, изпаднал е в нещо като
депресия, бил е мълчалив, отбягвал е всички, не се е хранил нормално.
В последното съдебно заседание като свидетел е разпитан и В.Г.Я. – лишен от
свобода, изтърпявал наказанието си заедно с ищеца за около „2 - 3 месеца“ в две различни килии „към
края“ на 2016 година. Подобно на И., свидетелят описва лоши битово – хигиенни
условия на живот в помещенията в които е пребивавал с Р. – липса на санитарни
възли и течаща вода. Посочва, че леглата в помещенията са били на три етажа, като
в едно помещение са били между 12 - 15 души, а квадратурата на помещението е
била около 16 квадратни метра. Сочи наличието на дървеници в помещенията.
Обяснява, че ползването на баня е ставало във вторник и четвъртък, банята е
била обща и къпането се е извършвало с кофа. Я. описва, че всичко това се е
отразило зле на ищеца.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.
Съгласно чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3.
Според чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
В конкретния случай, ищецът твърди, че са му нанесени вреди от
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ГДИН. Ответникът е със
седалище София и съгласно чл. 12 ал. 2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието, като осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода, а затворите и арестите, какъвто е и затворът в
гр. Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС). За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на ареста и затвора и длъжностни лица в системата на тези
администрации, отговаря юридическото лице ГДИН.
За уважаване на предявеният иск ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3
от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция и връзка
между тях.
Съответно, за да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да обори
презумпцията на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС с доказателствените средства, допустими
в процеса.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Според чл. 3 ал. 2 т. 2 - 3 от ЗИНЗС, за жестоко или нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения,
принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство
на страх, незащитеност или малоценност.
Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни тези свои
задължения за него са настъпили вреди, изразяващи се в засягане на личността и
достойнството му и понасяне на страдания, поради това, че е принуден да живее в
силно ограничено пространство, да облекчава физиологичните си нужди в кофа,
намираща се в помещението, където спи, пред погледите на останалите затворници,
както и от обстоятелството, че през същия период на него му е препятстван
достъпа до адекватен санитарен възел и течаща вода.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва
да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека (решение от 10.02.2012 година по делото на Шахънов срещу
България), разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от
условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от
отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до
намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия
на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти
от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според
Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито
едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Разпоредбата на чл. 3 и чл. 43 ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции
за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Тези разпоредби са действали през процесния период, заявен от ищеца, което е основание
за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това
основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова
среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказанието си лишаване от
свобода.
Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(Европейската конвенция), която е ратифицирана от България през 1992 година и
съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното
право на страната, като има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от
Европейската конвенция, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко
или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година,
и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 година и 2076 (LXII) от 13.05.1977 година, които нямат задължителна
сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение в размер на 9 500 лева за това,
че в периода 21.04.2015 – 13.11.2017 година, бил настаняван в различни
помещения в Затвора Бургас, без постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в периода от 20:00 до 06:00 часа можел да удовлетворява всички
физиологични нужди само в кофа, която се намира в спалното помещение
непосредствено до леглата, на които спят лишените от свобода. Бил лишен от
възможности за добра хигиена, имало дървеници и мишки и липсвал санитарен
контрол от страна на медицинските специалисти към затвора, липсвала достатъчно
жилищна площ, достатъчно осветление и възможност за естествено проветряване в
помещенията, в които бил настаняван.
В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника по отношение на повечето от твърденията в исковата молба, защото
органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху
дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода
(доживотен затвор) са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия,
които не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им
здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са
разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи и чл. 29, ал.1 от Конституцията на Република България, според
които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или
унижаващо отношение. В конкретния случай, според наведените възражения и
доказаните факти се касае за нечовешко и унижаващо отношение. Няма данни и
твърдения за подлагане на мъчения и на жестоко отношение. Поради това следва да
се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да
предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична
свобода е ограничена с наложеното им наказание. Визираният по-горе нормативен
регламент на Конвенцията и Конституцията на Република България подробно е
развит в разпоредбите на чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС (в редакцията
релевантна на процесния период).
Конкретно установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и
течаща вода водят до извода, че килиите, в които е бил настанен ищеца през
периода април 2015 – ноември 2017 година, не отговарят на посочените изисквания,
тъй като за обитателите (в това число и за Р.) е бил препятстван достъпа до
санитарен възел и течаща вода в продължение на част от всяко денонощие и те - в
разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне, са били принудени
да облекчават физиологичните си нужди в кофи, които се намират в същото
помещение. От свидетелските показания се установи, че в обитаваните помещения
всъщност се осъществявали всички битови дейности, извършвани от лишения от
свобода ежедневно, като спане, хранене и др. Тези неблагоприятни условия, освен
пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишения от свобода, водят
и до извода за потенциална заплаха за неговото здраве поради липса на
реализирани елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение, в което лишеният
от свобода е длъжен да спи, да пребивава през деня и нощно време, да се храни,
да облекчава физиологичните си нужди в кофа без наличието на течаща вода,
посредством която да се хигиенизират непосредствено след това.
Освен противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане следва
да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото
деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки
права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние.
Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС
само по себе си представлява третиране способно да породи у него физическо,
емоционално и морално страдание, каквито той твърди. Липсата на елементарен
битов стандарт свързан с принудата ищецът да облекчава физиологичните си нужди
в кофи в същото помещение, където спи, храни се и съхранява хранителните
продукти, липсата през същия период на течаща вода в помещението са от такова
естество, че предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество
твърдените от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила
неимуществена вреда за него (в този смисъл решение от 02.02.2006 година на ЕСПЧ
по делото Й. срещу България; решение от 10.01.2012 година на ЕСПЧ по делото Ш.
срещу България и други).
Като се вземе предвид кумулативният ефект от тези установени по делото
неблагоприятни за ищеца условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко
накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително
третиране и фактът, че през времето, когато ищецът е имал достъп до санитарен
възел и течаща вода, този достъп също е бил ограничен поради обстоятелството,
че се осъществява само за кратки периоди от деня, през които малкото на брой
санитарни помещения не могат да обслужат всички лишени от свобода, обитаващи
етажа, в неподдържани в хигиенно отношение тоалетни и бани, където топлата вода
се пуска два пъти седмично в кратък времеви отрязък, следва да се направи
извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени
вреди.
По делото са събрани достатъчно доказателства – справки и свидетелски
показания, от които се установява в кои помещения е пребивавал ищеца през
претендирания период, каква е площта им и средно колко лишени от свобода са
били настанени в тях, редом с Р.. От данните в представената от ответника справка
може да се направи общ извод, че всеки от лишените от свобода през периода
21.04.2015 – 15.12.2016 година в групата на ищеца (съответно ІІІ, ІV и VІ), в
това число и Р., е разполагал с площ от 1,06 квадратни метра до максимум 3,33
квадратни метра. За пренаселеност и недостатъчна жилищна площ за част от този
период дава показания и свидетеля Я.. За периода от 15.12.2016 година до
13.11.2017 година ищецът е разполагал с приблизителна площ от 5,36 квадратни
метра, която съответства на минимално изискуемите стандарти за обитаема площ на
лишен от свобода.
Фактът относно пренаселеността на помещенията, в които е изтърпявано
наказанието, сам по себе си, също е достатъчен за да се направи извод, че за периода
21.04.2015 – 15.12.2016 година ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил
своите задължения и не е осигурил на затворниците - и в частност на ищеца - минимално
изискуемата жилищна площ, съответстваща на човешките представи за свободно
пространство, необходимо на едно лице, което да обитава, извършвайки своите
елементарни, необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена,
преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ,
надминаваща изискванията на ограниченията, които наказанието поставя, а се
касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. На
основание чл. 284, ал. 3, предл. второ от ЗИНЗС, съдът приема за доказани
твърденията, свързани с пренаселеността на помещенията, обитавани от И.Р. през част
от претендирания период, а имено от 21.04.2015 година до 15.12.2016 година. Тези
твърдения напълно съответстват и на констатираното в докладите до българското
правителство, отразяващи посещението и констатациите в България на Европейския
комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание, които са достъпни на електронния сайт на Министерство на
правосъдието и служебно известни на съда. В тях изрично е посочено, че
пренаселването остава основен проблем за българската пенитенциарна система.
Делегацията е наблюдавала обезпокоителни равнища на пренаселване във всички
отделения на двата посетени затвора (Бургас и Варна) – до три пъти над
капацитета на съответния затвор. Отбелязано е, че в Бургаски затвор жилищната
площ на един затворник често е под един квадратен метър, не всеки затворник има
легло, някои са принудени да делят едно легло или да спят върху дюшеци на пода.
В доклада си Комитета е направил извод, че само по себе си, това възмутително
равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и унизително от
физическа гледна точка.
По тези съображения съдът счита, че липсата на достатъчно жилищна площ е
произвела у ищеца твърдените негативни емоционални преживявания, защото при
всяко психично здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което
да му позволява спокойно биологично съществуване би причинило описаните в
исковата молба нематериални вреди, които обосновават извод за наличие на
унизително отнасяне.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели – в частта относно лошите битови условия в корпуса на Бургаски затвор
за процесния период, през който Р. е изтърпявал наказанието си. Показанията на И.
и Я. са еднопосочни, подробни и логически обосновани. Те съответстват на
писмените доказателства, събрани в хода на делото - за пренаселеност на помещенията, в които
лишените от свобода изтърпяват наказанията си през част от исковия период, за
липса на основни санитарно - битови удобства, свързани с поддържането на лична
хигиена и удовлетворяване на физиологичните нужди на затворниците.
Твърденията на ищеца за пренаселеност на помещенията, в които е
изтърпявал наказанието си „доживотен
затвор без замяна“ през периода 15.12.2016 - 13.11.2017 година, са недоказани.
От представената справка от ответника се установява, че през този период ищецът
е бил настанен самостоятелно в спално помещение
с приблизителна площ от 5,36 квадратни метра. Това се потвърждава и
показанията на свидетеля И., който посочва, че от декември 2016 година е заедно
с Р. в един салон и ищецът е бил сам в килия с приблизителни размери „2 на 3
метра“. В този смисъл, съдът не приема доводите на ищеца за настъпили вреди от пренаселеност
на помещенията, в които е изтърпявал
наказанието си „доживотен затвор без замяна“ през периода 15.12.2016
година до 13.11.2017 година.
Предвид характера на увреждането, както и естеството и степента на
претърпените морални страдания, при отчитане на кумулативното въздействие върху
лицето на условията, размера на престоя на ищеца в Затвора Бургас - за периода
21.04.2015 година – 13.11.2017 година, както и при отчитане на факта, че за
периода 15.12.2016 година – 13.11.2017 година ищецът е бил сам в спално
помещение с приблизителни размери 5,36 квадратни метра, и факторът „пренаселеност“
не е бил налице, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер
на 3 000 (три хиляди) лева за целия претендиран период, като в останалата част
до пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска.
С оглед на цитираната разпоредба, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 10 лева, представляваща заплатена държавна такса (лист 11 - 12). По
делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от
ищеца в размер на 600 лева (лист 101), поради което, съразмерно уважената част
от иска, такова следва да бъде присъдено в размер на 200 (двеста) лева или общо
ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 210 (двеста и десет) лева.
С оглед на изложеното, на основание чл. 203 ал. 2 от АПК във връзка с § 1
от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, и във връзка с чл. 286 ал. 3 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” – юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище
град София, да заплати на
И.Н.Р. с ЕГН ********** и
адрес – Бургаски затвор, сумата от 3000 (три хиляди) лева – обезщетение за
неимуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И.Н.Р. с
ЕГН ********** и адрес – Бургаски затвор против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” в останалата ѝ част – над 3000 (три хиляди) лева до общо
претендираната сума от 9 500 (девет хиляди и петстотин) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” да заплати на И.Н.Р. с ЕГН ********** сумата от 210 (двеста и десет)
лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва или протестира пред тричленен състав на Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: